преди 1 час, Aumi написа:

би трябвало да знае защо Буда винаги е изобразяван с усмивка на уста...

Би трябвало, но не знам, т.е. не съм съвсем наясно. Има няколко сутри, в които са описани 32-та главни и 80-те второстепенни признака или знака на телесната форма на Буда, такива като пропорции, цвят на очите (сини между другото) и т.н., но относно изражението му не се казва нищо. Но в изображения от типа на това, което си дала Буда е представен в състояние на медитация или това е т.нар. поза на Вайрочана от седем пункта. Инструкцията в тантрите по въпроса, който задаваш е: За да вкараш енергиите–ветрове (санскр. прана, тиб. лунг) на въздушния елемент в централния канал, то нека очите ти нито са широко отворени, нито затворени, а се взирай в точка пред върха на носа (под 45 градуса като въображаемата точката е на около 14 пръста пред върха на носа). За да вкараш енергиите–ветрове на огнения елемент в централния канал, дръж шията си леко извита като кука (брадичката е леко прибрана, което символизират трите трапчинки на шията на Буда). Езикът трябва да допира небцето, а за устните се казва, че те трябва да са в тяхното нормално, отпуснато състояние.

Инак, примерно в Ария Триратна Анусмрити Нама Сутра или Сутра за припомняне на Трите Благородни Скъпоценности, се казва:

"Корените на добродетелта в него са неизтощими. Всеобхватната му равнопоставеност го украсява.
и заслугата му е неизмерима. Украсен е с физическите знаци на просветлението.
Цветята на знаците са разцъфнали.
Активността му е винаги правилна и подходяща, а външния му вид никога не причинява притеснение.
На този, който се стреми изпълнен с преданост, той дава възможност да преживее истинска радост.
И по-нататък:
Речта му е съвършено чиста и гласът – приятен.
Човек никога не може да се насити да го гледа. Тялото му е несравнимо."

Не знам това отговаря на питането ти, но в момента друго не ми идва на ум... Разбира се, може да се каже, че усмивката на Буда символизира освобождението му от самсара или нещо в този дух. Или просто, че е обичал да се усмихва, а не да се мръщи, напр. Мога да попитам някой кхенпо дали има някаква по-специална причина.
 

 

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

"Не търси истината, вместо това се вгледай в грешните предубеждения, които вече имаш. Едва когато спрем да търсим нещо, ние разбираме, че сме на правилния път."

Хуанбо Сиюн

А как разбираш, че са погрешни? Мисля си, че ако не търсим нищо, винаги сме на "правилния" път. Не е ли нетърсенето крайност?

 

преди 15 часа, Śūnyatā написа:

Не отговори що се напъваш преди края? От тях съм, от тези с които говорим на език, с който се разбираме. 

То за разбирането е нужно желание. Явно съм много тъп, щом при цялото си желание пак не схванах смисъла на въпроса ти. Все пак написаното в случая е насочено към мен и е жалко, че не е съобразено с възможностите ми за разбиране.

преди 20 минути, scepsis108 написа:

...

 

 

Може би всяка статуя, всяко едно изображение на Буда, е изпълнено с дълбока символика. Например начинът по който седи, стойката на тялото му, начинът по който държи ръцете си - понякога в скута, понякога с вдигната ръка, затворените очи, блажената усмивка....Като го погледнеш само - се изпълваш с мир, спокойствие, блаженство...

Редактирано 6 март 201610 г. от Aumi (преглед на промените)

преди 23 минути, Shiniasu написа:

А как разбираш, че са погрешни? Мисля си, че ако не търсим нищо, винаги сме на "правилния" път. Не е ли нетърсенето крайност?

Много буквално. Не са погрешни и са погрешни. Чел ли си "Критика на чистия разум". Ако имаш някакво разбиране, то може да е вярно или грешно в определен контекст. Или да е вярно в един контекст и погрешно в друг контекст. Не е много разумно да екстраполираш и да обобщаваш, опитвайки се да си създадеш глобална представа или да познаеш обективната истина такава каквато е, да се свети името и. В този смисъл са погрешни.

И за търсенето много буквално тълкуваш. Търсенето и не търсенето са крайности, но учителят има предвид, че всичко е в теб, около теб, всичко необходимо за осъзнаването.

преди 12 минути, Aumi написа:

Може би всяка статуя, всяко едно изображение на Буда, е изпълнено с дълбока символика. Например начинът по който седи, стойката на тялото му, начинът по който държи ръцете си - понякога в скута, понякога с вдигната ръка, затворените очи, блажената усмивка....Като го погледнеш само - се изпълваш с мир, спокойствие, блаженство...

Да, разбира се. Всеки елемент има символично значение. Ръцете са в различни мудри, такива като мудрата на медитативното равновесие, на преподаването, на отблъскването на пречките, на даването на убежище и т.н. Когато разглеждаш някоя тибетска тханка или склуптура, то трябва да знаеш, че нито едно нещо там не е нарисувано случайно. Ще дам пример с Бодхисатвата на съчувствието или Авалокитешвара. Украшенията, които носи символизират парамитите: короната с 5-те камъка (това са Петте Дхяна Буди и техните семейства) е медитацията, обиците – търпението, гривните – етичното поведение или дисциплина, трите огърлици – щедростта, коланчето – радостното усилие или ентусизма. Четирите ръце представят четирите неизмеримости (любяща доброта, състрадание, симпатизираща радост и равнопоставеност). Лотосовият цвят (в лявата ръка) изразява съвършената и неизменна чистота на Буда–природата, малата (в дясната ръка) представя бодхичита, а скъпоценният камък (в двете средни ръце) – пълното просветление. И т.н. Може много да се пише по въпроса, но подробностите са от значение само за някой, който е решил да прави садхана с тази или друга форма на Авалокитешвара. Но това е най-общо, колкото да си създадеш представа.

 

преди 59 минути, Shiniasu написа:

То за разбирането е нужно желание. Явно съм много тъп, щом при цялото си желание пак не схванах смисъла на въпроса ти. Все пак написаното в случая е насочено към мен и е жалко, че не е съобразено с възможностите ми за разбиране.

Не си тъп, ако беше тъп щях да те блокирам и да не чета постовете ти, просто защото нямам време да се занимавам с тъпаци, като мога да си комуникирам с интелигентни хора. Познанията ти по темата просто са ограничени, а изказванията ти не на място, защото използваш друга логическа система, която се опира предимно на вяра в прочетени неща, както и твърда убеденост в познаване на реалността и естеството на други (извън нашата сфера на познание) структури, които не са част от личната ти опитност и никога няма да бъдат.

Само опитност също не е достатъчна, за да се води нормален разговор тук, защото опитността е лично и субективно преживяване, а интелектуалния анализ и умението да се създават правилни логически конструкции е това чрез което се осъществява връзката и развива дискусията. Не случайно в школата гелуг му се отдава такова значение.

Редактирано 6 март 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 16 минути, Реджеп Иведик написа:

 Чел ли си "Критика на чистия разум".

Шегуваш ли се? Човекът е последовател на Агни-йога, доколкото го разбрах.

преди 2 минути, Śūnyatā написа:

 Не случайно в школата гелуг му се отдава такова значение.

Във всички школи, когато се отнася до образованието на кхенпотата/гешетата, но най-добрите логици са сакяпите, според мен. Но всяка школа си има свои коментари върху произведенията на Дигнага и Дхармакирти. Логиката и епистемологията (прамана/цема) в будизма има наистина много важна, макар и донякъде второстепенна или допълваща роля. Тя се изучава с цел да бъдат отстранени интелектуалните съмнения, които са пречка в медитацията. Има прекрасна история от намтара на Миларепа, която ще припомня:

"По време на първия месец от есента в годината на Дървения Тигър Учителят (Миларепа - бел. моя) беше поканен на сватбено угощение в Дрин. Геше Цакупуа (не съм си изяснявал към коя школа е принадлежал този човек, но трябва да е била ранната Кадампа, но може и да греша; но не е Гелуг, разбира се, понеже Гелуг възниква два века по-късно – бел. моя) също беше там. Той се поклони, надявайки се, че Учителят ще отвърне на поклоните му пред присъстващите. Учителят никога не се беше покланял пред никого, нито беше отвръщал на нечий поклон освен пред своя лама (Марпа – бел. моя) и според обичая си не отвърна на поклоните (само си представи ситуацията, Шунята, гешето се е почувствал като пълен идиот - бел, моя).

Геше си помисли: "Какво? Учител, толкова учен като мен, отдава почит на един невеж глупак и не получава уважение в замяна! Ще го накарам да си плати за това унижение." И като му подаде текст по будистка логика, геше Цакупуа каза: "Учителю, ще бъдете ли така добър да разсеете съмненията и объркването ми като ми обясните този трактат дума по дума?"

Миларепа отговори: "Много добре знаеш концептуалното значение на този текст. Но истинското духовно значение се разкрива само чрез изоставянето на осемте светски реакции и егото, чрез унищожаване на погрешното възприятие за реалността посредством осъзнаването на единния вкус на самсара и нирвана и чрез медитация в планинско усамотение. Извън това словесните спорове и показването на това кое след кое следва е напълно безмислено, ако човек наистина не практикува Дхарма.Никога не съм изучавал логика, не знам нищо за нея, а ако някога съм знаел, забравил съм го. Ще ти кажа защо. Послушай тези песен:

Покланям се пред Марпа–Лодзава,

нека ме благослови и пази от спорове.

След като благословията на моя Лама проникна в ума ми,

никога не съм бил обземан от разсейване.

След като медитирах върху любовта и състраданието,

забравих разликата между другите и себе си.

След като медитирах върху Ламата,

забравих влиятелните и силните.

След като медитирах върху своя идам,

се освободих от света на грубата сетивност.

След като медитирах върху тайните устни инструкции,

забравих книгите по диалектика.

След като поддържах чисто осъзнаване,

се освободих от илюзиите и невежеството.

След като медитирах върху природата на ума като Трите каи,

забравих надеждите и страховете.

След като медитирах върху този и следващия живот,

забравих страха от смъртта.

След като опитах радостта на усамотението,

забравих необходимостта да угаждам на роднини и приятели.

След като Учението се сля с потока на съзнанието ми,

забравих как да се впускам в полемики върху Учението.

След като медитирах върху невъзникването, непреставащото и непребиваващото,

пренебрегнах всички общоприети форми.

След като медитирах върху явленията като Дхармакая,

забравих всички концептуални форми на медитация.

След като пребивавах в естественото неизменно състояние,

забравих пътищата на лицемерието.

След като живях смирено,

забравих надменността и арогантността.

След като превърнах тялото си в манастир,

забравих за външните манастири.

След като прегърнах духа, вместо буквите,

забравих как да си грая с думите.

След като си Геше, ти обясни трактата.""

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Много буквално. Не са погрешни и са погрешни. Чел ли си "Критика на чистия разум". Ако имаш някакво разбиране, то може да е вярно или грешно в определен контекст. Или да е вярно в един контекст и погрешно в друг контекст. Не е много разумно да екстраполираш и да обобщаваш, опитвайки се да си създадеш глобална представа или да познаеш обективната истина такава каквато е, да се свети името и. В този смисъл са погрешни.

И за търсенето много буквално тълкуваш. Търсенето и не търсенето са крайности, но учителят има предвид, че всичко е в теб, около теб, всичко необходимо за осъзнаването.

А може би въпросите е по-добре да са буквални. Не знаеш как тълкувам текста за да твърдиш, че го тълкувам буквално. Не, не съм чел "Критика на чистия разум". За мен абсолютната истина е непостижима. Колкото до деленето на истината на обективна и субективна, то за мен субективно може да бъде само разбирането на действителността.

Човекът е като магнит. Стремейки се към нещо, той ще привлече към себе си възможности да го постигне. В този смисъл няма нищо лошо в това да се стремиш към по-задълбочено разбиране на действителността. От друга страна прекомерното желание води до зависимост, а и пречи за реализиране на стремежите ни. В този смисъл стремежът към разбиране на действителността може да се окаже пречка. В текста, който цитира, се описва само единия полюс на нещата, затова сметнах за необходимо да посоча и другия. Може би ако се разгледа целия текст, а не само откъс, присъства и тази втора гледна точка, но това няма как да знам.

 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Не си тъп, ако беше тъп щях да те блокирам и да не чета постовете ти, просто защото нямам време да се занимавам с тъпаци, като мога да си комуникирам с интелигентни хора. Познанията ти по темата просто са ограничени, а изказванията ти не на място, защото използваш друга логическа система, която се опира предимно на вяра в прочетени неща, както и твърда убеденост в познаване на реалността и естеството на други (извън нашата сфера на познание) структури, които не са част от личната ти опитност и никога няма да бъдат.

Само опитност също не е достатъчна, за да се води нормален разговор тук, защото опитността е лично и субективно преживяване, а интелектуалния анализ и умението да се създават правилни логически конструкции е това чрез което се осъществява връзката и развива дискусията. Не случайно в школата гелуг му се отдава такова значение.

Добре, все пак за нещо имаме съгласие. Познанията ми по темата, наистина са ограничени и няма как да бъдат други. Изказванията ми не са на място, не защото използвам друга логическа система, а защото нарушавам едно много умно правило да не се отговаря на незададени въпроси. Не че казвам нещо кой знае колко умно и важно, но пък и това не го прави невярно. Проблемът обаче не е във верността на написаното, а в това, че то изобщо не трябва да присъства. От друга страна форума позволява някой някога, който търси точно това, да прочете написаното и тогава то вече няма да е ненамясто. Така че ако нещо не ти харесва в написаното от мен, просто приеми, че не се отнася до теб.

преди 3 минути, Shiniasu написа:

 За мен абсолютната истина е непостижима.

Искаш да кажеш, че е непознаваема. Тогава тя е извън способностите ни да я схванем. Излиза, че не можем да твърдим, че съществува или не съществува. Към това те насочваше Реджеп, когато те попита дали си чел КЧР. Много харесвам Кант и го считам за брилянтен философ, но никога не съм могъл да схвана защо е постулирал съществуването на ноуменална реалност, която присъства зад феноменалната. Т.е. знам защо го е направил и откъде тръгва цялата тази концепция в историята на философията, но не спирам да се учудвам на подобно лекомислие. Феноменът е това, което се проявява и познава, но ноуменът е непознаваем, твърди Кант. Но тогава как изобщо може да се установи неговата наличност? Никак.

Не може да се установи. Какво лошо има в това. Противно на субективността е. Трябва да излезеш вън от собствената си субективност. Вън от живота. Логиката е проста.

Според мен Кант не постулира ноумена. Той казва, че за него не може дори да се мисли, камо ли за съществуването или несъществуването му.

Думата ноумен я използва за да има дуалност в повествованието. Не защото реалността е дуална, а защото читателят, като субект се нуждае от дуалност, макар и не задължително обожествена.

Ноумените са нещата сами по себе си, вън и независимо от субективното съзнание. Кант не постулира тяхното непременно съществуване вън от съзнанието. Нито постулира не съществуването им.

Непременното им съществуване вън и независимо от съзнанието е постулирано от тъпака на тъпаците Маркс, и сума ти и народ е бил изклан в името на тази вяра.

преди 17 минути, Реджеп Иведик написа:

Според мен Кант не постулира ноумена. Той казва, че за него не може дори да се мисли, камо ли за съществуването или несъществуването му.

Думата ноумен я използва за да има дуалност в повествованието. Не защото реалността е дуална, а защото читателят, като субект се нуждае от дуалност, макар и не задължително обожествена.

Може би. Не знам, понеже на съм имал честа да познавам Кант и да го попитам. След като за нещо изобщо не може да бъде дори мислено, както казваш, то какъв е смисъла да се постулира, освен по причината, която посочваш. Заради читателите.

Може би просто Кант се е пошегувал.

И най-забавното е, че тази "шега" е била оценена и схваната много по-късно от Хусерл, Хайдегер и неколцина други, както и от някои физици като любимият ти Бор.

Но искрено мерси за отговора, понеже ме насочва към други размишления.

 

Абе каква шега. Всъщност може и шега да се нарече. То е много ясно, че е оценена от Бор. Нали именно на тази шега почива принципа на допълнителността и идеята на Бор за валидността на този принцип не само за явления съизмерими с константата на Планк.

Всъщност и за Бор, познатите му са си мислели, че се шегува.

Включително и колегите и приятелите му. И Хайзенберг в това число.

Между другото на Бор се приписват думите:

"Когато нещата станат прекалено сериозни, не можеш да ги разбереш без да им се надсмееш."

преди 6 минути, Реджеп Иведик написа:

Абе каква шега. Всъщност може и шега да се нарече. То е много ясно, че е оценена от Бор.

Споко, де. Разбрах те. Няма никак как повече от двама или трима, или петтима, освен мен, да разберат какво пишеш. Не е сложно, но изисква определена познавателна основа.

преди 2 часа, scepsis108 написа:

Ще ти кажа защо. Послушай тези песен:

Покланям се пред Марпа–Лодзава,

нека ме благослови и пази от спорове.

След като благословията на моя Лама проникна в ума ми,

никога не съм бил обземан от разсейване.

След като медитирах върху любовта и състраданието,

забравих разликата между другите и себе си.

След като медитирах върху Ламата,

забравих влиятелните и силните.

След като медитирах върху своя идам,

се освободих от света на грубата сетивност.

След като медитирах върху тайните устни инструкции,

забравих книгите по диалектика.

След като поддържах чисто осъзнаване,

се освободих от илюзиите и невежеството.

След като медитирах върху природата на ума като Трите каи,

забравих надеждите и страховете.

След като медитирах върху този и следващия живот,

забравих страха от смъртта.

След като опитах радостта на усамотението,

забравих необходимостта да угаждам на роднини и приятели.

След като Учението се сля с потока на съзнанието ми,

забравих как да се впускам в полемики върху Учението.

След като медитирах върху невъзникването, непреставащото и непребиваващото,

пренебрегнах всички общоприети форми.

След като медитирах върху явленията като Дхармакая,

забравих всички концептуални форми на медитация.

След като пребивавах в естественото неизменно състояние,

забравих пътищата на лицемерието.

След като живях смирено,

забравих надменността и арогантността.

След като превърнах тялото си в манастир,

забравих за външните манастири.

След като прегърнах духа, вместо буквите,

забравих как да си грая с думите.

След като си Геше, ти обясни трактата.""

Не мога да разбера защо го обръщате на разговори от подобен характер. Също не мога да разбера, защо превръщате будизма във "предмет, дисциплина" за изучаване, или във суха философия или в фиология. Може да има елементи на всичко това, но въобще не е само и единствено това. И с горния пример, това е много ясно за разбиране. Какво от песента на Миларепа не е ясно? Има ли нещо което не може да се разбере? И ако е разбрано защо не се придържат към тези инструкции? За мен тези негови текстове са просто една от малкото истински чисти и директни инструкции, послание към живота като цяло. Какво повече има нужда да е каже, освен просто смирено следване на тези инструкции. А и да не забравя, всички тези ментални шпагати и мерене на философски познания, са абсолютна нула, ако човекът които ги притежава не медитира. Чиста загуба, защото всичко е и си остава само интелектуална игра, още една от всичките който ни играе Умът. 

Редактирано 6 март 201610 г. от König (преглед на промените)

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Не може да се установи. Какво лошо има в това. Противно на субективността е. Трябва да излезеш вън от собствената си субективност. Вън от живота. Логиката е проста.

Според мен Кант не постулира ноумена. Той казва, че за него не може дори да се мисли, камо ли за съществуването или несъществуването му.

Думата ноумен я използва за да има дуалност в повествованието. Не защото реалността е дуална, а защото читателят, като субект се нуждае от дуалност, макар и не задължително обожествена.

Ноумените са нещата сами по себе си, вън и независимо от субективното съзнание. Кант не постулира тяхното непременно съществуване вън от съзнанието. Нито постулира не съществуването им.

За да излезеш вън от живота, според мен трябва да осъзнаеш неговата нереалност, но е безсмислено да наречеш вселената нереална, докато нямаш нещо реално с което да я сравниш. Именно този фундамент мисля че визира Кант - ноумена, или епифеноменалността на вселената, която преминава в реалност за някои, а за други се разтваря като илюзия.

Редактирано 6 март 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 4 часа, scepsis108 написа:

Искаш да кажеш, че е непознаваема. Тогава тя е извън способностите ни да я схванем. Излиза, че не можем да твърдим, че съществува или не съществува. Към това те насочваше Реджеп, когато те попита дали си чел КЧР. Много харесвам Кант и го считам за брилянтен философ, но никога не съм могъл да схвана защо е постулирал съществуването на ноуменална реалност, която присъства зад феноменалната. Т.е. знам защо го е направил и откъде тръгва цялата тази концепция в историята на философията, но не спирам да се учудвам на подобно лекомислие. Феноменът е това, което се проявява и познава, но ноуменът е непознаваем, твърди Кант. Но тогава как изобщо може да се установи неговата наличност? Никак.

"Абсолютна истина" е понятие, което съществува за да обхване безкрайното. Тя е познаваема във всеки свой аспект, но не и в своята цялост. Нищо не може да обхване безпределното, но всички негови прояви могат да се опознаят. Всичко за което съществува възможност да се прояви съществува (като потенциал преди проявата си и като действителност след това). Не съществува само това, за което няма никаква, дори и теоретична възможност някога да се прояви.

преди 6 часа, Aumi написа:

Може би всяка статуя, всяко едно изображение на Буда, е изпълнено с дълбока символика.

Не съвсем - и естествено далеч не всяка. Не е точно символика, а медитативност или можеш да го наречеш съзнание. Статуите на изтока са с доста по- различен мотив и стил на запада - това, което се изобразява, не е тялото, Буда не е изглеждал така, както виждаме на статуите. Целта е да се отрази  вътрешната атмосфера на будата, неговата психологическа среда и състояние на съзнанието - пък как е изглеждал външно, няма съвсем никакво значение и не е никакъв критерий.

преди 4 минути, sound написа:

Не съвсем - и естествено далеч не всяка. Не е точно символика, а медитативност или можеш да го наречеш съзнание. Статуите на изтока са с доста по- различен мотив и стил на запада - това, което се изобразява, не е тялото, Буда не е изглеждал така, както виждаме на статуите. Целта е да се отрази  вътрешната атмосфера на будата, неговата психологическа среда и състояние на съзнанието - пък как е изглеждал външно, няма съвсем никакво значение и не е никакъв критерий.

Разбира се, че нямах предвид точно как е изглеждал външно Буда, а именно това което отразява неговата стойка, начинът му на сядане или лягане, затворените очи, положението на  ръцете, усмивката...- всичко това са послания на тялото,  които изразяват същността на пробудения.

преди 4 часа, König написа:

Не мога да разбера защо го обръщате на разговори от подобен характер. Също не мога да разбера, защо превръщате будизма във "предмет, дисциплина" за изучаване, или във суха философия или в фиолология. Може да има елементи на всичко това, но въобще не е само и единствено това.

Не само, че не е единствено това, но и съвсем изобщо не е това. Но колко човека го разбраха, т.е. колко обърнаха внимание на песента на Миларепа, освен ти? Никой друг. А това са думи на пробудено и съвършено реализирано същество. Но тези думи не са интересни и забавни, понеже в тях се споменава за "медитация в планинско усамотение". Колко от пишещите тук имат намерение да практикуват по подобен начин? Имам стремежа да вляза в традиционния тригодишен ретрит до една или две години, но не знам дали ще се случи изобщо. Но това е единственото нещо, което наистина искам. Ако не го направя, то ще отчета този си живот като безполезен. Един приятел от Унгария го направи и ме окуражи като ми показа, че няма невъзможни неща. Ще последвам неговия пример толкова, колкото мога...

Редактирано 6 март 201610 г. от scepsis108 (преглед на промените)

Е няма как да обсъждаме само тибетския будизъм и единственото нещо, което някой си искал, пък и да му обръщаме постоянно внимание само на него и всичко което пише. Във вселената има много сфери на познание и ако се ограничи някой само в будизма примерно, спокойно може да отчете живота си като едностранчив и безполезен. Темата е за будизъм, но всеобхватността на това учение логично включва и допирни точки с други сфери на науката, философията и епистемологията на други мислители, дали своя принос в друго време, континенти и области на познанието.

преди 5 минути, scepsis108 написа:

Не само, че не е единствено това, но и съвсем изобщо не е това. Но колко човека го разбраха, т.е. колко обърнаха внимание на песента на Миларепа, освен ти? Никой друг. А това са думи на пробудено и съвършено реализирано същество. Но тези думи не са интересни и забавни, понеже в тях се споменава за "медитация в планинско усамотение". Колко от пишещите тук имат намерение да практикуват по подобен начин? Имам стремежа да вляза в традиционния тригодишен ретрит до една или две години, но не знам дали ще се случи изобщо. Но това е единственото нещо, което наистина искам. Ако не го направя, то ще отчета този си живот като безполезен. Един приятел от Унгария го направи и ме окуражи като ми показа, че няма невъзможни неща. Ще последвам неговия пример толкова, колкото мога...

За изпълнението на подобно упражнение като три годишен ретрит наистина иска сериозно посвещение и необходимите условия. Естествено това трябва да бъде направено по определения ред и със пълното спазване по традицията което следваш. Ти следваш Ваджраяна в момента ако не се лъжа нали? Дано успееш да си създадеш условията за това. Аз едва ли бих успял да завърша нещо подобно, просто нямам подготовката и необходимото познание. И до сега просто съм нямал възможност за отдаване изцяло и само на това, но повярвай ми и аз имам същите стремежи. Просто бих искал да имам повече време и да бях инвестирал в изучаването на това, както сте направели някой от вас. Аз нямах просто тази възможност и за това мисля и вярвам когато съм готов ще се отвори подходящата възможност. 

До тогава, нищо не ми пречи да слушам и насочвам умът си към това. Миларепа е наистина нещо изключително, всичко покрай неговия живот и практика са толкова поучителни и вдъхновяващи. И аз се опитвам да ги съобразя с сегашното ми положение и ниво. И винаги съм намирал много полезни съвети и насоки. Интересното е защо не се разбират от масата хора? Какво в тях им звучи неразбираемо? Че това е самата истина за всичко, и всичко е казано, кое с кое и как да се пребори.

преди 6 часа, scepsis108 написа:

След като медитирах върху явленията като Дхармакая,

забравих всички концептуални форми на медитация.

Това ми направи особено впечатление, тук има много полезно инфо, за които го разбира. Масовия проблем на хората с медитацията, не могат да се отърват от концептуалното и изпълнение, а тя е толкова "лесна"когато знаеш какво правиш. Като цяло песента е мнго полезна с много инструкции и може много дълго човек да размишлява върху нея и смисъла. 

преди 17 минути, Śūnyatā написа:

Е няма как да обсъждаме само тибетския будизъм и единственото нещо, което някой си искал, пък и да му обръщаме постоянно внимание само на него и всичко което пише. Във вселената има много сфери на познание и ако се ограничи някой само в будизма примерно, спокойно може да отчете живота си като едностранчив и безполезен. Темата е за будизъм, но всеобхватността на това учение логично включва и допирни точки с други сфери на науката, философията и епистемологията на други мислители, дали своя принос в друго време, континенти и области на познанието.

Шуная, наистина не мога да разбера, защо толкова упорито отказваш да приемеш и разбереш тибетския будизъм? Много ми е интересно, ти си последовател на будизма, какво значение има под каква форма е? И защо отказваш да използваш ползите от него? Аз не бих казал че съм голям и много задълбочен последовател, но наистина не намирам нито една от будиските школи за неправилна.

Или ти го "мразиш" просто защото Скепсис е негов последовател? 

преди 9 минути, König написа:

Или ти го "мразиш" просто защото Скепсис е негов последовател? 

Спекулации и вероятности колкото искаш. Не мразя тибетския будизъм, дори често го цитирам, ако забелязваш. Няма да коментирам целия ти пост, но е пълен с грешни наблюдения и констатации. 

Току що, Śūnyatā написа:

Спекулации и вероятности колкото искаш. Не мразя тибетския будизъм, дори често го цитирам, ако забелязваш. Няма да коментирам целия ти пост, но е пълен с грешни наблюдения и констатации. 

Грешни наблюдения относно моето мнение за Тибетския будизъм или мнението ми за твоето отношение?

преди 1 минута, König написа:

Грешни наблюдения относно моето мнение за Тибетския будизъм или мнението ми за твоето отношение?

Не ми се спори с теб.

Току що, Śūnyatā написа:

Не ми се спори с теб.

Не спорим, просто разговаряме. 

Ок, както искаш. Но не казах нищо с лошо намерение, съжалявам ако ти е прозвучало така.