Момента е тънък. Права си. В смисъл, права си и не си права, зависи от субективно обусловения контекст, тъй като по определение, ако приемем, че абсолютната истина е Нирвана, то независим контекст и независима обективна истина не са възможни. И пак не е баш тъй. На пръв поглед с туй не е баш тъй изглежда, че затъваме във логиката на матрьошките. Но логиката на матрьошките я извеждаме ние като субекти, добрата новина е, че тя също не е абсолютна според определението на контекста от който произтича.

Най-простото нещо на света е мъдростта, т.е. тя хем е мъдрост, хем не е, защото е извън концепциите и контекстите, но пътят до нея преминава през толкова много контексти, в които се въвличаме! И затова тя ни изглежда труднодостъпна, глупава или нелогична. 

Но всеки човек има моменти в живота си, когато просто възприема без да концептуализира. И те са най-автентични, без изобщо някога да са били естествени, тъй като и това са концепции. Един ум, свикнал да мисли с контексти, не може дори да разбере за какво става дума и когато за първи път се среща с Дзен да речем, коаните му се струват мистериозни или просто глупави каламбури. А те са с цел да спрат инерцията на умствените ни навици и да ни насочат към нещо "вътре", което, всъщност, е "извън".

Просветлените по  хумора се познават. Само един просветлен може да се смее на просветлението и да изглежда абсолютно несериозен в контекста на себереализацията. 

 

Всеки човек, независимо колко е просветлен, дори и Буда, не може да изрази с думи обективната истина. В субективното съзнание истината възниква взаимозависимо с лъжата и е невъзможно жив човек да разбере, като какво ще да е туй животно обективна лъжа. Има разбира се и малоумници, които опитвайки се да избягат от неприятната представа за обективна лъжа, създават понятието реалност, като че ли реалността е нещо различно от истината. Ако реалността е обаче нещо различно от истината, то тогава какво е, лъжа ли е. Айде да оставим настрана истината. И без нея субективността си казва думата и субекта малоумник не може да се пребори с призрака на обективната нереалност.

Според мен, няма нищо такова каквото се опитвате да си изкарате тук един на друг. Всичко това са интелектуални гимнастики но не и мъдрост. Мъдроста е извън интелекта, тя не може да се научи или симулира, тя се проявява когато условията са подходящи. Мъдроста не е някакъв етап на интелекта, или задължително условие от натрупване на интелектуално знание, кюто. И най важното, няма как да се разбере тя, без медитация. Няма друг начин, това мислех че на "интелектуалните" будисти им е ясно, но явно не. Вие тук говорещите, медитирали ли сте въобще правилно че да имете представа какво е мъдрост? 

Редактирано 10 март 201610 г. от König (преглед на промените)

преди 15 минути, Реджеп Иведик написа:

Всеки човек, независимо колко е просветлен, дори и Буда, не може да изрази с думи обективната истина. В субективното съзнание истината възниква взаимозависимо с лъжата и е невъзможно жив човек да разбере, като какво ще да е туй животно обективна лъжа. Има разбира се и малоумници, които опитвайки се да избягат от неприятната представа за обективна лъжа, създават понятието реалност, като че ли реалността е нещо различно от истината. Ако реалността е обаче нещо различно от истината, то тогава какво е, лъжа ли е. Айде да оставим настрана истината. И без нея субективността си казва думата и субекта малоумник не може да се пребори с призрака на обективната нереалност.

На мен ми трябваше малко време, за да ми "просветне" поради що не разбирах на моменти за какво говориш, но откакто "се просветлих" - олекнах и желанието ми за водене на дискусии се изпари от самосебе си. Спор се води само, за да се утвърди един или друг контекст. Вече нямам какво да утвърждавам или откривам пред себе си. 

С това рискът да изляза умна в определен контекст или глупава в друг, се превърна в нулев.

Има една поговорка, че всеки си носел кръста…бих я перефразирала на всеки си носи контекстите и си им робува… докато открие как. 

 

Редактирано 10 март 201610 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

Сега се сетих що написах малоумници. Йоан Малала или Йоан Цеца са виновни, по точно единия от двамата. Бавен ми е интернета и не отварям уикито, да не се нервя. Там дето полемизира и нарича малоумници всички римляни, които си мислят, че мирмидонците на Ахила не са българи.

преди 7 минути, мо_хи_ни написа:

 но откакто "се просветлих" - олекнах. 

 

Още един (а), просветлен наоколо, тук се намират на килограм. Какви глупости само.

Ами няма да пречат повече, може спокойно да си продължавате с театъра. Успех. 

преди 2 часа, мо_хи_ни написа:

Сега…азът е такъв или онакъв винаги по отношение на някакъв контекст. Без контекст азът не съществува. В контекста на будизма и неговата идеология, по това как всеки аз се проявява според писаните канони, някой си аз решава, че азът на друг е просветлен или не е. После обаче се декламира, че язът бил пуст, но никой не знае защо Будата е казал, каквото е казал. И става веселба.

Там е работата, чете се да се "знае", после се имитира "разбиране".

Освен това - какво значи "НЕЩО ДА СЪЩЕСТВУВА". Съществуването спрямо кой критерий е. Защото за света на отражението, всичко е задължителни обусловености, защото самата платформа и фундамент на СВЕТА НА ОТРАЖЕНИЕТО е да е междинно звено, самия реал, изграждащ се по този начин, за тия цели, е обусловен и всичко в него е обусловено. Няма как субект, да твърди нещо за обективността. Щом е налице субект, той носи идентификация на онова, с което се оприличава. Периметърът на това оприличаване е безкраен. И всяко оприличаване е вид АЗ. То е задължително при определена форма на битие и отражение. Нещо е нужно да е "носител" и пораждащ друго нещо. Всяко по веригата от пораждания, носи същността на онова, което при хората се нарича АЗ. Различни ограничени и опоскани форми на схващане на същото понятие, са просто откъснати от основите си, за целите на едни или други потребители, които също са с "опоскани възможности" да го схванат.

Няма въпрос, който да е прост, освен ако не се огради от прости обусловености. А всяко опростяване е лишаване от комплексността и орязване на взаимовръзки между явления и процеси. И все пак - щом опира до света на съзнанието, винаги носи относителност. Щом опира до концепция, твърдение, въпрос - това е само в света на отражението, защото касае СУБЕКТИТЕ, които го пораждат в битието си.

Няма твърдение, което да е истина, няма истина, която да е абсолютна. Абсолютността не се изразява с твърдения, нито с думи, нито то може да е "истина". Дали "съществува" или не - отговора го има на различни атрибутивни нива, в зависимост спрямо един или друг критерий. Но не и в абсолютен смисъл.

Самото твърдение - АЗ ът не съществува ако... е погрешно. Няма как да се изрази условността, ако не са условията. А тук - според какви условия въобще се изрича самото твъдение - също има голямо значение. Защото сред това твърдение, не става ясно от каква зона на разбиране въобще задава това твърдение ТВЪРДЯЩИЯ ГО. И казано по този кратък начин, е лишено от дълбочина.

Думите при определено надхвърляне на праг на абстрактност и понятийност, вече не са думи. Затова и когато се чете, не точно се чете и се чете, онова, дето не може да е точно. И като после се повтаря и се постулира, нито се повтаря, нито се постулира.

 

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Ако реалността е обаче нещо различно от истината, то тогава какво е, лъжа ли е.

Като не е черно, ще да е бяло, а. :Д  Ако казваме, че "реалността е истината" и тя е истината, тогава пак излиза, че казваме "истината е истината" - ако пък не е баш истината, а е само приблизително, значи има и нещо погрешно, нещо което не е истината. Което е и "проблема" с истината - когато я обясниш, когато я разграничиш, става действителност, реалност, става "нещо"  .... нещо, което обичайно ти принадлежи. (: Така, че да се търси отговора на "истината", да се търси "истината", като отговор е кауза обречена на провал от самото начало - което разбира се, не пречи да се опитва.

Понякога човек се опитва да измие мислите си с понятия. Какво е реалността, ако използваме едно дълбоко неуважавано от мен разбиране. Реалността е обективната истина. Сиреч използващия понятието реалност се опитва да избяга от неудобното понятие обективна лъжа.

 

Ама ядец, щото зад ъгъла дебне обективната нереалност. Освен ако някой междувременно не е отменил зависимия произход.

Сякаш реалността не е и субективната истина?!

Казва ли ти някой, пък и смее ли човек да пита.

Има ли въпрос - ще има и отговор, какъв, що, кога, къде, ала със сигурност ще има.

Ако кажем, че истината е присъща на субекта, няма смисъл от понятието реалност, защото се чувстваме комфортно с мисълта, че лъжата също е присъща на субекта. Субекта лъже, или субекта казва истината. А излезе ли се от това ниво става мазало.

преди 56 минути, Реджеп Иведик написа:

 няма смисъл от понятието реалност

Е нема го оставим сираче па сега.

По-добре да проверяваме умозаключенията си с примери, иначе има опасност да се окажат неадекватни. Ето например... пример (да не го приемеш Мохини като заяждане, просто е съвсем подходящ примерът) -

преди 3 часа, мо_хи_ни написа:

Спор се води само, за да се утвърди един или друг контекст. Вече нямам какво да утвърждавам или откривам пред себе си. 

С това рискът да изляза умна в определен контекст или глупава в друг, се превърна в нулев.

Има една поговорка, че всеки си носел кръста…бих я перефразирала на всеки си носи контекстите и си им робува… докато открие как. 

 

Да предположим, че спорът обаче е съдебен, залогът е не реномето, а животът ти и делото е срещу теб за тежко престъпление, ще се бориш ли, или ще отхвърлиш кръста (на контекстите) с въздишка, ако си невинна? Ето едно възможно разрешение на спора и робството - да подадеш врат, въпреки че знаеш какво се е случило и това, което се е случило е истината, която не може да бъде доказана.

Редактирано 10 март 201610 г. от witness (преглед на промените)

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Ако кажем, че истината е присъща на субекта, няма смисъл от понятието реалност, защото се чувстваме комфортно с мисълта, че лъжата също е присъща на субекта. Субекта лъже, или субекта казва истината. А излезе ли се от това ниво става мазало.

Истината не е присъща на субекта (нито пък лъжата) !

Отражението е присъщо на субекта и притежава свойството истина....

Истината е мярка за съответствие между обект и неговото отражение...така както метър , грам , секунда....В математиката примерно истината се изразява чрез вероятност.....

Т.е. не можеш да кажеш , че метърът е присъщ на пространството. Присъщи на пространството са дължина , ширина и височина ...

По същия начин истината пък си има своите характеристики - обективност , конкретност , относителност и абсолютност.......

Първо си оправете понятията бе !!!!!

За това става мазило.....и не можем да направим разлика между вярно , деформирано и невярно (информация , деформация и блъф !  ).....

Редактирано 10 март 201610 г. от by_chechi (преглед на промените)

Между другото - щом "истината е мярка за съответствие между обект и неговото отражение", кой е ОТРАЗИТЕЛЯ.

И щом е "мярка" - значи че е налице задължително изкривяване и измервателните единици за "мярката" никога не са равни на НУЛА. Никъде и не се споменава коя е единицата за мярката на съответствието...

------

понятията могат да се "оправят", но разбирането няма как. А зад всяко понятие, всъщност стои неговия информационен и смислов пълнеж. Зад определена стойност и дълбочина на пълнежа, вече възможността за интерпретативно ниво, рязко намалява взаимното пренасяне на точен смисъл.

Това е обикновен комуникативен проблем и няма решение в социален смисъл. Задълбочаването на договорените смисли, върви само ако предварително се дефинира смислова и контекстуална рамка - както е във физиката например. Това обаче не е решение на казуса, а само разширение на границата на несъвместимостите. Проблема остава, просто не и в самата договорена рамка и изкривяването не е значимо по отношение на самата схема.

А в рамката на физиката например, най-важното звено, което минава за взаимна договорка, е математиката. Но в житейските контексти, особено в посоката на вътрешните процеси, математиката не върви. И се губят рамките. За рамки почват да се предлагат готови системи от предварително наредени понятийни схеми, отново с договорени значения. И пак - проблема е същия. Това не е възможно да се заобиколи, още повече от субекти, които дори не схващат проблема и не го имат предвид, а се дракат че техните опорни точки, спрямо понятийните схеми, които са приели за верни и им помагат да се ориентират, коя от коя били по-правилни и истинни.

В науката няма такова понятие - като ИСТИНА. Хем има толкова математика и никой сериозен физик не се занимава с понятието ИСТИНА. Да не говорим за "субективната" й страна.

Редактирано 10 март 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 57 минути, witness написа:

По-добре да проверяваме умозаключенията си с примери, иначе има опасност да се окажат неадекватни. Ето например... пример (да не го приемеш Мохини като заяждане, просто е съвсем подходящ примерът) -

Да предположим, че спорът обаче е съдебен, залогът е не реномето, а животът ти и делото е срещу теб за тежко престъпление, ще се бориш ли, или ще отхвърлиш кръста (на контекстите) с въздишка, ако си невинна? Ето едно възможно разрешение на спора и робството - да подадеш врат, въпреки че знаеш какво се е случило и това, което се е случило е истината, която не може да бъде доказана.

Примерът, който даваш може би е не адекватен. Лесно е. Търси контексти, в които не си права. Да не ти изброявам колко контексти мога да обусловя, в които това твое конкретно мнение е неадекватно.

Не казвам, че примерът ти не е адекватен. Адекватен е и не е адекватен. Щото има и ъгли, от които ако се погледне си права. Къде е истината. Права ли си или не си права.

преди 54 минути, _ramus_ написа:

....не се занимава с понятието ИСТИНА. Да не говорим за "субективната" й страна.

За теб лъжа - за мен истина !

Но аз поне от 30 години насам , в моята дейност меря отраженията (истината в тях) с вероятности и в най-голяма степен отразявам вярно обективната действителност !

Отдавна сме говорили , че от теб играч на игри с непълна информация не става (а той , животът е точно такава игра) - обречен си на загуба....!!! 

......такива ги обичам.........с ориз , със зеле.........и най-вече с дебели портфейли.....!

Редактирано 10 март 201610 г. от by_chechi
допълнение (преглед на промените)

преди 7 часа, Реджеп Иведик написа:

Нирвана означава и свобода. Човек като си мисли, че самия той е истински, и всичко му се вижда истинско, и започва да търси истината на истините. Да, ама такава няма. Има Нирвана, свобода. Няма независимо съществуване, всичко зависи от причини и условия, и е временно.

Не важно где мы находимся, у нас всегда есть потенциал пребывать за пределами мира, за пределами нашего дома, нужно лишь просто посмотреть внутрь себя. Вот и всё! Если вы подумаете над этим, то вы увидите, что в этом может быть большая выгода. Без вложения капитала мы можем получить этот особый вид счастья. Как говорил Будда, «Ладдха мудха ниббитум бхунджамана». Это означает, что ниббана ничего не стоит; она свободна, и нам не нужно за неё платить. Единственное, что нужно сделать — так это «отбросить». Всё верно, именно «отбросить». Когда мы всё отбросим, то наступит ниббана. Это просто означает иметь достаточно развитый ум для того, чтобы не оставаться увязшим в мире. Вот и всё. Отбросьте весь мир целиком и вот она, ниббана. Нам не нужно ничего делать и не нужно ничего инвестировать. Нам нужно лишь быть не вовлечёнными и пустыми. Живите правильно, и ниббана придёт сама.

Бхикку Буддадаса

Ничто во вселенной, внешней или внутренней, не вечно. Все наши переживания и опыт соединились в какой-то момент и когда-то опять распадутся. 

Калу Ринпоче

преди 6 часа, König написа:

Според мен, няма нищо такова каквото се опитвате да си изкарате тук един на друг. Всичко това са интелектуални гимнастики но и мъдрост. Мъдроста е извън интелекта, тя не може да се научи или симулира, тя се проявява когато условията са подходящи. Мъдроста не е някакъв етап на интелекта, или задължително условие от натрупване на интелектуално знание, кюто. И най важното, няма как да се разбере тя, без медитация. Няма друг начин, това мислех че на "интелектуалните" будисти им е ясно, но явно не. Вие тук говорещите, медитирали ли сте въобще правилно че да имете представа какво е мъдрост? 

«Ума мне для учёбы не хватает» —
Так в оправданье утверждает неуч.
Но вдумайтесь: как раз ему и нужно
Тем более усердно обучаться.

Сакья-пандита Кюнга Гьялцен. «Драгоценная сокровищница назидательных речений»

Дже Цонкапа

Чандракирти

Мадхямика

Нагарджуна

Редактирано 10 март 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 11 часа, König написа:

Има проблем: scepsis108 не може да получава съобщения.  

Не би трябвало да има, вече. Ако има, моля напиши ми тук, за да го решим.

Но имай предвид, че имам прозорец до утре вечер и евентуално малко в Събота, когато летим. После ще отсъствам за известно време, понеже нета в Индия и Ладак е пълна трагедия, т.е. е безкрайно бавен.

преди 11 часа, König написа:

 

Много съкровена цел, и добър пример.

Постът, в който ме похвали ме притесни много, понеже това е още по-голям капан от този да те критикуват. Затова и споделих този съвет, който сам си давам. Да си безпристрастен не е толкова просто, колкото изглежда. Много по-лесно е да се справи човек с трудните обстоятелства, когато е притиснат до стената и го нападат директно, отколкото с лесните, когато някой го лайкне или хареса.

 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Задълбочаването на договорените смисли, върви само ако предварително се дефинира смислова и контекстуална рамка - както е във физиката например. Това обаче не е решение на казуса, а само разширение на границата на несъвместимостите. Проблема остава, просто не и в самата договорена рамка и изкривяването не е значимо по отношение на самата схема.

...

В науката няма такова понятие - като ИСТИНА. Хем има толкова математика и никой сериозен физик не се занимава с понятието ИСТИНА. Да не говорим за "субективната" й страна.

Постът ти, според мен, е много смислен, но сега нямам време да го коментирам подробно. Не че казваш нещо ново и неизвестно. Но, според мен, съжденията ти са точни като цяло. В будизма също има формална интерпретативна схема, която е зададена в различни категории текстове по логика и епистемология. Понеже, тази система е непозната за повечето участници, то разговорът тече разнопосочно и в повечето случаи твърде безмислено.

преди 10 минути, scepsis108 написа:

Не би трябвало да има, вече. Ако има, моля напиши ми тук, за да го решим.

Но имай предвид, че имам прозорец до утре вечер и евентуално малко в Събота, когато летим. После ще отсъствам за известно време, понеже нета в Индия и Ладак е пълна трагедия, т.е. е безкрайно бавен.

Постът, в който ме похвали ме притесни много, понеже това е още по-голям капан от този да те критикуват. Затова и споделих този съвет, който сам си давам. Да си безпристрастен не е толкова просто, колкото изглежда. Много по-лесно е да се справи човек с трудните обстоятелства, когато е притиснат до стената и го нападат директно, отколкото с лесните, когато някой го лайкне или хареса.

 

Сега всичко е на ред, не се притеснявай от това че съм те похвалил. Ти си го заслужи, не е без причина, и аз ти го казвам искрено. За мен също беше много трудно да се науча да преглъщам гордостта си и да признавам превъзходството на други. Но когато някой е, няма нищо лошо в това да му го признаеш а не да му злобее и завижда човек. А ако трябва да се признае на някой, то ти си единствения тук който го заслужава. Колко са необходими тези качества наоколо, благородство, доблест, чест, колко по са от това да е дребнав. Пожелавам ти успех и полезно пребиваване там. 

 

преди 23 минути, König написа:

 

Нямам никакви качества, разбира се. Не казвам това от лицемерие, а понеже е истина. Но, все пак, някакво мъничка доброта се е породила в мен, може би. Това не се дължи на мен, а на Буда, неговото учение и на моите учители, които го предават. Затова и просто ще поздравя всички участващи приятели, неприятели и събеседници с тази будистка сутра. Нека всичко е благоприятно или както казваме понастоящем – нека е ОК.

 

Може ли да задам един малко странен въпрос. Според теб Скепсис, какво е Будизм, и за какво служи той?