преди 6 минути, Śūnyatā написа:

Това е точно така, но в момента на утвърждаването бъркам. Защо се получава този парадокс

"Истината е противоречива."

Лао Дзъ

преди 37 минути, Śūnyatā написа:

простите и малоумни индивиди

Йоан Цеца

Намерих го, нета бичи

“А пеонци са българите. Не вярвай на глупците да смяташ, че пеонците са различни от тях."

преди 2 часа, sound написа:

Добре, че не се водиш по това, което наричаш религиозен контекст и просветленост - щото да превъртиш не ти мърда. :Д А сега така - си само неадекватна. :Р

Ползата от алтруистичните решения може да се разбере интуитивно, без никакви изчисления и разсъждения. Най-често така става. Нали стана дума за игри, попаднах по чудодеен начин на "дилемата на затворника" , според нея рационалното егоистично поведение води до доказани загуби. Хората върху какво ли не сме разсъждавали и доказвали, и пак си настояваме на врабчето в ръката.

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

"Истината е противоречива."

Лао Дзъ

Противоречива е когато не се познава зависимия произход или пустотата. Логиката не намира основание за признаване реалността на феномените, затова някои автоматично приемат че тя ги отрича, пропускайки средата, това че те функционират като обусловени, илюзорни, без самостоятелна същност са. Те функционират като видимости, тоест не се отрича логически напълно действителността им и така не се изпада в другата крайност, на нихилизма. Лао Дзъ е осъзнавал двете истини, абсолютната и относителната, обединявайки ги в една истина, която нарича противоречива, той говори за Дао - Пътя, който може би е аналогичен с единството на самсара и нирвана в махаяна - Средния Път. Затова логично будизмът и даоизмът са се прегърнали в дзен-будизма.

Редактирано 13 март 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Цитат

че нито едно чувствено възприятие, дори и да е директно наблюдение  - не е достоверно.

Не съм съгласен.Ако е починал родител или близък?

Цитат

Ако считаме някое съзнание за достоверно, то тогава достоверни са съзнанията на всички, включително и на простите и малоумни индивиди, май затова тук всички се изказват смело и безотговорно 

Съзнанието на клептомана е едно, мойто е друго примерно! Защо да са еднакви,смисъл всяко различава добро от зло уж ама.....!

Има една много вярна приказка - Разни хора, Разни идеали/може би и ценности/

Единомислие и едино осъзнатост има в утопичен модел като при Комунизма една партия една идея! Нали Реджи?

Чисто или повлияно от нещо съзнание,/От какво ли може да бъде подлъгано?/ а за достоверно не съм срещал такова понятие.

Направи паралел Шуная какво е било съзнанието ти преди да се захванеш с Будизма.Ми силната вяра играе роля естествено!

Направи добро, изяж л...о.

Алтруизма помага на алтруиста за осъзнаване на маниите и вкопчванията. Помага му да разбере зависимия произход на благодарността и неблагодарността, на ползата и вредата, на доброто и злото. Но не е редно да се абсолютизира алтруизма и да се разглежда като независим.

Алтруизма помага, но в кошара не вкарва.

преди 8 часа, Реджеп Иведик написа:

 

Не пропускай когато намериш време да прочетеш петия том на Ламрим Ченмо, който дадох като линк горе, pdf е и затова не мога да копирам от него, но има много интересни неща, освен проследяването на линията на мадхямика с изказвания на всички нейни емблематични представители. За разлика от гърците, индийците са знаели че атомите не са неделими, Бхававивека пише че са съставени от 8 части които са субстанционални и от които е изградено възприятието, но Чандракирти по пътя на логиката ли само, или са имали знания за които ние нищо не знаем, можем само да предполагаме, отрича всякаква субстанционалност у атомите, поради зависимия произход, не признава да съществуват неделими частици, утвърждавайки относителността на всяка видимост. Направо се чудя на съвременните хора, науката e доста напреднала в сравнение с онова време, експериментално е доказано че атомите се състоят от електрони, протони и неутрони, които съответно се делят на други частици и така до квантовия модел на Бор. И въпреки това хората от 21 век вярват в неделими субстанции, като душа, съзнание и др. Чудо на чудесата!

Редактирано 14 март 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 15 часа, witness написа:

Ползата от алтруистичните решения може да се разбере интуитивно, без никакви изчисления и разсъждения. Най-често така става. Нали стана дума за игри, попаднах по чудодеен начин на "дилемата на затворника" , според нея рационалното егоистично поведение води до доказани загуби. Хората върху какво ли не сме разсъждавали и доказвали, и пак си настояваме на врабчето в ръката.

Да, разбира се, само че какво му е алтруистичното на решението, да не се защитаваш - един път - и втори път, да не се защитаваш, когато си обвинен несъстоятелно?  Ами, че дай щото просветлението голяма работа, обвинения непсраведливо просветлен да избере затвора при всички обстоятелства - дори и да е доказана неговата невинност, дори да бъде хванат виновника, то просветления па да рече: пуснете човека, вкарайте мене зад решетките .......

Науката не помага на философията. Научните истини са обусловени и винаги зависими по определение.

Не помага и помага. Защото такъв е и правилния възглед.

Това на поста на Шунаята.

Редактирано 14 март 201610 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

преди 16 часа, Реджеп Иведик написа:

Но не е редно да се абсолютизира алтруизма и да се разглежда като независим.

Алтруизма помага, но в кошара не вкарва.

Не го абсолютизирам, откъде ти хрумна, и тези зависимости-независимости редно ли е да ни стават фикс идея? Набърквате ги в какви ли не въпроси и всичко изглежда абсурдно накрая. И нали нямало кошара? Или по-точно имало и нямало, в зависимост от зависимия произход ... тъй де )

Да кажем, че алтруистичната мотивация е ключът, без който само ще обикаляме кошарата/освобождението и ще си чешем мозъците дали изобщо е нужен специален ключ за нашата заключена лично за нас вратичка, или имало универсален шперц, нещо средно между всички ключове. Нещо такова. Пък алтруизмът не е само понятие, а действие в определени обстоятелства и не се появява току така от нищото, щото си трябват доста качества, за да е действена противоотрова на положението - щедрост, ум, сила, издържливост и прочие.

преди 4 часа, sound написа:

Да, разбира се, само че какво му е алтруистичното на решението, да не се защитаваш - един път - и втори път, да не се защитаваш, когато си обвинен несъстоятелно?  Ами, че дай щото просветлението голяма работа, обвинения непсраведливо просветлен да избере затвора при всички обстоятелства - дори и да е доказана неговата невинност, дори да бъде хванат виновника, то просветления па да рече: пуснете човека, вкарайте мене зад решетките .......

Ами представи си разиграваната ситуация със затворниците като метафора на самсара и ще стане по-ясно. После, какво друго е бодхисатството? Дай да го обявим за върховна глупост и всеки да се спасява поединично. Бодхисатва рискува удължаване на срока и дори нарочно лавира между крайностите, за да помага. И му е казано, че това е единственият начин.

преди 7 минути, witness написа:

......

В ситуацията със затворниците имаш двама виновника -  което е меко казано странен пример за алтруизъм и бодхисатство - а в ситуацията, която представя мо_хи_ни , става дума за невинен, обвинен несъстоятелно, който явно според теб, трябва да не се защитава, ако е бодхисатва. Та - пак: кое му е алтруистичното, да поемаш чужда вина?

Цитат

И въпреки това хората от 21 век вярват в неделими субстанции, като душа, съзнание и др. Чудо на чудесата!

Ми сам си отговаряш - вярват! Душата и съзнанието на скенер можеш ли да ги видиш? Има ли такова нещо дух и душа?

Няма дух и душа няма прераждане! Решаваме въпроса и кораба на духовностите потъва с кармите и дхармите!

 

Ако пък се вярва,че има, ще се разтягат локуми докато свят светува!

То може да е интересно и вълнуващо да си вярващ ама с Вяра съдба променя ли се? Много интересно защо в съда не ни прощават греховете а в църквата да?

След като нито Исус Христос нито Буда нито Мохамед  са се върнали от оня свят какви надежди таите?

Като няма страх от бог има разпасаност дори и в Будизма! А от съд и полиция има!

И трите религии може да са си хорска измислица а истинския бог да не го знаем!

По-добре да чете човек Наказателния кодекс отколкото религия! Измествате реалността къде ви е страх с друг свят на локуми и мечти?

преди 2 часа, sound написа:

В ситуацията със затворниците имаш двама виновника -  което е меко казано странен пример за алтруизъм и бодхисатство - а в ситуацията, която представя мо_хи_ни , става дума за невинен, обвинен несъстоятелно, който явно според теб, трябва да не се защитава, ако е бодхисатва. Та - пак: кое му е алтруистичното, да поемаш чужда вина?

Само да не забравяме в какво се състоеше защитата точно в тази ситуация - да признаят и предадат другия, тоест, да го обвинят. Ако има сериозни доказателства срещу теб, даже да не си виновен, може да не ти остане какво друго да избираш, освен по-малкото зло. И при периодично повтаряща се ситуация на дилемата, при ограничен брой участници, всеки може да наказва другия отново и отново за предишно несътрудничество. 

Излиза, че конкретно за паралела на тази ситуация с бодхисатството важното е, че

да не се защитиш = да не обвиниш другия,

без значение как ще постъпи той.

 

 

 

witness ..... приравняваш "тънките сметки" с алтруизма и личната изгода с бодхисатството. В този пример, който даваш - ни бодхисатство има, ни алтруизъм и от гледна точка на социалния контекст (пък и изобщо), да не се защитиш в случая не е нито неадекватно, нито буквално ненормално.

 

Скепсиса още ходи по учители и оценява Шунаята,че е стигнал до никъде след 20г. занимавка с Будизъм! Локуми и то големи!

Попитали един Учител-будист:

„А какви са вашите морални норми, нямате ли критерий за добродетел, за вина, наказание, нямате ли нещо като 10-те Божи заповеди?”

Будистът му отговорил, че не е нужно, защото когато човек достигне до своята същност и осъзнае своето единство с Всичко и че другите са Аз, разбира че между него и света няма разлика и ако причинява зло на другите, значи причинява зло на себе си

В нищо не те обвинявам, е освен дето четеш Платон, но то е друга тема. Даже лайкнах поста. Разсъждавам си. Независим и зависим могат да означават много неща, но Шунаята и аз основно, но не само, употребяваме тези думи в смисъл на зависимост/независимост от допълнението. В смисъл, "не бива" да се разглежда разделно от егоизма например, или което там се счете за противоположност(допълнение) на алтруизма. Най добре да кажа да речем "не алтруизма". че да не сбъркам.

Както е по геометрия например. Разглеждаме кълбото (евклидово например), заедно с цялата вселена, с кълбовидна дупка, точно на мястото където е кълбото, като зависимо възникващи. Или взаимозависимо възникващи. Като действието и противодействието в забравих кой принцип на Нютон. Да набъркам и физиката.

Важно е да не се обожествяват идеите придобити в ежедневния и научния опит, защото така се набутваме в метафизически възгледи.

Всеки възглед е правилен, с изключение на случаите, в които е обожествен. За това казваме, че всеки възглед е правилен и неправилен. Дори и да се чете Платон е правилно, и Гурджиев. И е неправилно.

Редактирано 15 март 201610 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

преди 14 часа, sound написа:

witness ..... приравняваш "тънките сметки" с алтруизма и личната изгода с бодхисатството. В този пример, който даваш - ни бодхисатство има, ни алтруизъм и от гледна точка на социалния контекст (пък и изобщо), да не се защитиш в случая не е нито неадекватно, нито буквално ненормално.

 

Анджак Точно казано, но ми се струва, че недооценяваш какво казваш.

Тънките сметки са много необходими, но трябва да бъдат наистина много, много тънки и да бъдат изведени колкото може докрай. И така след въпросите "какво правя аз, какво правим всички ние и кой в действителност е луд?", стигаш до някои изводи, включително, в допълнение към насъщната за запазването на системата саможертва, че прекален светец и Богу не е драг, Саунде. Точно това може би е способността за практично мислене и практично управление на процесите, ако си прочел последния публикуван откъс в онази тема за Гурджиев. И достатъчно внимателно в статията за дилемата, относно приложението ѝ към ситуациите в обществото.

А по правило прибързаните заключения съдържат някаква грешка, защото са пристрастни. Наслушах се и се начетох на мнения, изкарващи черното бяло и обратното. И то само защото така ни е кеф, или удобно в момента, а после наопаки. 

Впрочем аналогията между затворническата дилема и самсара е поразителна, според мен.

преди 6 часа, Реджеп Иведик написа:

В нищо не те обвинявам, е освен дето четеш Платон, но то е друга тема.

Ама аз не съм казала, че ме обвиняваш в нещо, не че няма за какво. Сигурно има, обаче какво ти се зловиди Платон не знам. Какво по-точно си чел от него?

преди 6 часа, Реджеп Иведик написа:

Важно е да не се обожествяват идеите придобити в ежедневния и научния опит, защото така се набутваме в метафизически възгледи.

Всеки възглед е правилен, с изключение на случаите, в които е обожествен. За това казваме, че всеки възглед е правилен и неправилен. Дори и да се чете Платон е правилно, и Гурджиев. И е неправилно.

Че кой обожествява нещо в случая, става въпрос за просто забелязване и съобразяване с определени закони, щом и опитно и логически сме си изяснили, че ги има. Съобразяването обожествяване ли е?

Редактирано 15 март 201610 г. от witness (преглед на промените)

преди 1 час, witness написа:

Сигурно има, обаче какво ти се зловиди Платон не знам. Какво по-точно си чел от него?

Че кой обожествява нещо в случая, става въпрос за просто забелязване и съобразяване с определени закони, щом и опитно и логически сме си изяснили, че ги има. Съобразяването обожествяване ли е?

Буда и Платон малко се различават във възгледите си  А ако не бяхме си изяснили опитно и логически че някакви закони съществуват, те щяха ли да съществуват изобщо? Имаме функционалност, но това че тази функционалност е наречена "закон" е дело на мисълта. Няма мисъл за закон - няма го и самия закон. Този закон съществува ли независимо от причини и условия, неизменен ли е, каква е неговата същност и има ли същност изобщо? На последните въпроси ако отговориш с "да" извършваш логическа грешка. Тогава за какво съобразяване логически говорим?

Медитацията... да станеш пуст отвътре, когато не възниква мисъл - не съществува нищо, включително и законите, има го само пространството, нулата, потенциалността, в която възникват мислите. В момента на медитация изчезва цялото страдание, Учението на Буда не е чак толкова сложно, няма мисъл за страдание - няма го и него самото. Смъртта, миналото, минали животи, всичко изчезва, освен невежеството или ако не си мислиш че си бодхисатва. Не случайно в основата на 12-те звена на "Колелото на Самсара" или взаимозависимото възникване (пратитя самутпада) стои невежеството, неведението (авидя), този закон е формулиран от Гаутама Буда и е считан за особено важен от Нагарджуна. Но този закон няма същност - той възниква взаимозависимо. Зависим произход = пустота.

Няма мисли - няма желание, няма амбиции, няма начало, разпад и край, защото след появяването си мислите и явленията после се завръщат в нулата, няма друг начин просто, нулата е тяхната родина, това не значи че трябва да се вкопчим в нея и да станем нихилисти, много малко от пишещите тук правят тази тънка разлика. Затова истинските будистки учители завършват жизнения си път по този начин - в медитация. 

Конкретно на въпроса ти: да съобразяването е обожествяване, вяра в реалността или етернализъм.

Извинявам се, че изпреварих Реджеп, просто имах свободно време в момента.

Редактирано 15 март 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 2 часа, witness написа:

 за запазването на системата саможертва

Щом за да се запази системата се изисква невинна жертва, то ..... моля - който иска да заповяда, щом вярва, че ще постъпи алтруистично, вероятно дори и медал ще получи, макар и посмъртно. Само, че такава система, няма да се размине само с едно жертвоприношение. Та както рекох - ни бодхисатство, ни алтруизъм, а чисто робство и егоцентризъм: да предадеш свободата си и справедливостта, в името на някаква система и божията драгост. Дали християнската църква не си е свършила работата - и то перфектно?! ( ;  Така ще е докато пречупвате другите религии, през призмата на официалното християнство - макар хората да са казали "никога не нападам, но съм длъжен да се защитавам", вие пак си пеете алелуята и философствате "а бе що религиозния контекст изисква да не се защитавам, дори и да съм обвинен несъстоятелно". Явно не отчиташ, че в хипотетичната ситуация има принуда - те ти по- разбираем пример: отвлекли са детето ти и си заплашена, че ако не си траеш, ще бъде убито, което както виждаме от действителността, съвсем не означава, че ако си траеш, няма да бъде убито. Или още по- опростено и ясно - примера, който даваш, не е такъв за религиозен контекст.

преди 3 часа, witness написа:

Че кой обожествява нещо в случая, става въпрос за просто забелязване и съобразяване с определени закони, щом и опитно и логически сме си изяснили, че ги има. Съобразяването обожествяване ли е?

 Не казвам, че ти ги обожествяваш.

За съобразяването. Зависи какво разбираме под съобразяване. Няма нищо лошо да се съобразяваме. И нищо добро няма. "Лошото" е когато им придаваме присъщо съществуване на законите, като че ли не са обусловени и не са зависими от причини и условия.

Чети по форумите. Що пък само по форумите. Много автори току кажат нещо негативно за метафизиката, и после се втурват да доказват или да опровергават съществуване или не съществуване на бог. Или пък, че земята е кръгла или плоска, като че ли това не зависи от причини и условия. Един вид плюят метафизиката, а после ги виждаш упорито да доказват колко неизлечимо привързани към метафизиката са.

Не съм чел Платон за съжаление. Заяждам се беззлобно. Не съм чел много древногръцки произведения. Първа аналитика на Аристотел съм чел. Чел съм за софистите и какви възгледи им се приписват. Ами, правилния възглед им се приписва общо взето. Не знам защо е това негативно отношение. Не обвинявам Платон. Човека си е написал мнението. Сега как и защо, можем само да гадаем. Голяма част от хората така са настроени, да не го разбират критическото мислене и това е. Никой не им е виновен. Субективността е присъща на субектите. За това им се вика субекти. И аз съм субект. Е, като съм субект, каква обективна истина мога да твърдя, че познавам. И то при някои до такава степен, че просто забравят за допълнението, за противоположността.

"Законите нямат присъщо съществуване" какво е? Или може би веднъж имат, а друг път нямат. Аз утвърждавайки, че законите имат присъщо съществуване нямам проблем със самопротиворечащи си твърдения, като това с което започнах. Условията оказват влияние върху формата под която един закон се проявява, но не и върху самия закон. Трябва да се прави разлика между същност и проявление. Будизмът по прекрасен начин описва проявения свят, но малко е далеч от същността.

Редактирано 15 март 201610 г. от Shiniasu (преглед на промените)

преди 25 минути, Реджеп Иведик написа:

 . И то при някои до такава степен, че просто забравят за допълнението, за противоположността.

И самия ти си особено показателен - защото забравяш, че субекта е и обект, а обективното е онова, което не само, че не се влияе от мнението на субекта, но и субекта е поставен да се съобразява с него.

преди 3 минути, Shiniasu написа:

Условията оказват влияние върху формата под която един закон се проявява, но не и върху самия закон.

Няма ли форма - няма и закон. Както и да го мислиш, не можеш да ги разделиш - което не пречи да си въобразяваш, че утвърждаваш присъщото съществуване на законите.