преди 22 минути, sound написа:

Но често така се случва, че критикуващите дадена религия, да са по- близо до нейната същност, отколкото поддръжниците й.

Да си по-близо до същност и да я поддържаш не е ли едно и също?

преди 15 минути, Śūnyatā написа:

Да си по-близо до същност и да я поддържаш не е ли едно и също?

Би било, ако не бе конфликта.

преди 1 минута, sound написа:

Би било, ако не бе конфликта.

Конфликт се получава когато някой твърдо вярва че неговата позиция е правилна, а на другия погрешна. Каква е същността на конфликта?

преди 2 минути, Śūnyatā написа:

Конфликт се получава когато някой твърдо вярва че неговата позиция е правилна, а на другия погрешна.

Е виж - вече в това, наистина сте на едно и също дередже. :Д Ни Ванко ще отстъпи, ни вие.

«Настоящие последователи Будды могут практиковать это 
 учение – НЕ придерживаясь какой-либо школы или секты»

Бханте Шри Дхаммананда Махатхера
 

 ... Нет ни Тхеравады (Буддаяны), ни Махаяны (Ваджраяны), — 

 — но есть Слово Будды, в котором нет никаких противоречий... 
 Четыре Арийские Истины (4БИ) -и- 
Арийский Восьмеричный Путь (Б8П), 
 Закон Причинно-Зависимого Возникновения, Три причины страданий — авиджджа, танха, упадана, и Три Качества (свойства) существования — аничча, дуккха, анатта, Пять Совокупностей Привязанности и Трое Врат Освобождения ...

Дана (щедрость), сила (нравственность) и бхавана (медитация) как основа, Сила, Самадхи и Паннья — как сущностные корни правильной практики, 
Четыре Основания памятования и Четыре Безмерных устремления, 
любовь (метта) и сострадание (каруна) как фундамент Пути, — 
 высшее постижение сунньяты (suññatāvihāra) и наконец Ниббана — 
как окончательное завершение всех страданий. Конец. Все остальное — это просто кукольный театр идей 
и пустошь мнений, споры ни о чем, напрасная глупая болтовня ... 

... Нет ни Тхеравады (Буддаяна), ни Махаяны (Ваджраяна), — есть просто Ранний Изначальный буддизм — и — Поздний Измененный буддизм. Буддизм Первичный Оригинальный — и — Вторичный Адаптированный. Настоящие последователи Будды и чистой Дхаммы могут практиковать это учение НЕ придерживаясь какой-либо школы ... 

То, че може - ок, може, един вид не е забранено. Ала доколко успява - това дали изобщо се запитва и да се, то кой аджеба ще му отговори.

Цитат

Лично не съм свободен напълно, въпреки че имам някакво осъзнаване, механизмите на егото ми често сработват преди да се усетя и глупостта е извършена, кармичните причинности задействани, плода им факт.

Тоест медитацията не ти помага и изобщо и изследваш ли твоя ум както казва Кьонинг. Толкова години тря си наясно! А равносметка даваш ли си откъде си тръгнал и докъде си стигнал.Въпроси задаваш ли си? Идва ли ти отръки тоз Будизъм защото с пействане постоянно на мъдрости не е проява на мъдрост а папагалстване. Личното ми мнение е, че се насилваш!

Каза лошия и тъп Ванко!

Скепсиса това имаше предвид,че Будизма не е за вас! Но понеже има нужда и да учи някой и да му чешат егото си променя уж мнението!

преди 8 часа, Реджеп Иведик написа:

Дефиниране на операцията събиране в рамките на аритметиката на Пеано:

Р1. х + 1 = S(x)

P2. x + S(y) = S(x+y)

 

Е, питам аз и отговор не искам, ако не са изпълнени горепосочените причини и условия, то 2 + 2 задължително ли е равно на 4 ???

Схванах ти идеята, макар нищо да не му разбрах на Пеано (сигурно щото едно време на пиано дрънках, а в математиката бях и съм меко казано тъпа), обаче Шиниасу ме е отменил с отговора:

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Но идеята, която изразяваме например с числото "две" винаги ще бъде една и съща. И това в случая е една проста идея, която можем лесно да възприемем и трудно можем да сбъркаме.

Само допълвам, че тези прости идеи, схващани само чрез ума, са ни вродени. Не ги "възприемаме" отвън. Благодарение на тях познаваме и мислим. На Реджеб обаче изглежда му е вродено да останат невидими за ума му. И други са се опитвали да му обяснят, май Бадр преди време, а аз се отказах съвсем бързо.

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Не съм го пропуснал, това е точно така, иначе какъв е смисъла да се пише тук, само да ръсим мозък ли, без да има обратна връзка? В момента в който пишем нещо, дори да цитираме, ние го осъзнаваме още по-дълбоко в съзнанието си, можем да коментираме, да чуем други коментари, по този начин развиваме и разширяваме познанието си за будизма. Нещата са взаимозависими, не сме монаси в гората, да практикуваме самостоятелно, живеем в човешко общество, и понеже нямаме възможност да контактуваме често с будистки учители, се учим сами. Това е нашата виртуална Сангха. Колкото и да е ниско нивото й спрямо други такива в нета, тя няма претенции да се нарича Благородна Сангха, това е Обикновена Сангха, която отразява нашите обикновени възможности.

Предложих ти да обърнеш по-специално внимание на трети том на Ламрим-ченмо, защото Дзонгкапа там засяга без-мислената медитация на Хешан (който и да е той) и критикува и възгледа им за пустотата, и съответно плода му. Аз мога да извлека някаква полза от такава книга само като мотивация, най-малкото защото не практикувам нищо конкретно. Но колкото по-внимателно чета, толкова повече виждам какво не знам, какво не мога науча сама, колко много и колко голямо е то. Така че Скепсис според мен правилно ти каза, че без ръководител и устно предаване няма възможност за напредък (не само във Ваджраяна или будизма, а въобще).

Аз като си изясних даже отгоре-отгоре точно това нерадостно положение, от пети и трети том за наказание направо се върнах и изчетох целия (е, почти) първи. Да не говорим, че Дзонгкапа окайва тогавашното време като време на голям упадък и липса на възможности, а за сегашното какво да мислим.

Редактирано 16 март 201610 г. от witness (преглед на промените)

Уважавам пътя който следваш Шуная, ама има разлика с Уважавам те Шуная!

Ех тоз Скепс!

преди 54 минути, _Alex&Vanko_ написа:

Личното ми мнение е, че се насилваш!

Който иска да спи - не се нуждае от възглавница. Който иска да се събуди - не се нуждае от будилник. Всичко неестествено е насилване - което нито ще те събуди, нито ще те остави да наспиш.

И аз anatta критикувам възгледа за пустотата и празнотата! Човек си има его и Азъ и е личност като съвкупност от качества и може би неповторим,защото точно копие едва ли има. И има съдържание/според някои душа/,защото ако няма ще гледа като психично болен с празен поглед а погледа много говори!

Щастието е в пълнотата, а празнотата е някак студено и нещастно!

преди 2 часа, sound написа:

Е виж - вече в това, наистина сте на едно и също дередже. :Д Ни Ванко ще отстъпи, ни вие.

Като заиграе винкела и макаровия ще се предам!

Тоз Среден път много трудно се приема!

преди 25 минути, _Alex&Vanko_ написа:

.... критикувам ....

Внимавай с какво се захващаш момко - всеки, който се е пробвал, в крайна сметка е претърпял провал, което е по- малката беда, а по- голямата е, че после не може да се измъкне от онова, което е осъзнал. :Д

Празнота и какво е отношението към жените в Будизма.Две половинки правят едно цяло. Калушев е намерил удачно решение с някой разцъфнал лотос! По-добре от това да е сам!

Аз обяснявам, че идеята 2 + 2 = 4 зависи от причини и условия, сиреч не е абсолютна. Ти казваш, че ме разбираш, обачепонеже Шиниасу твърди, че е абсолютна, значи е абсолютна. Като е абсолютна защо зависи от причини и условия ?

Само, че без причините и условията, идеята не, че е абсолютна или не- абсолютна, а е нищо - може и да се каже абсолютно нищо, но е пак същото т.е. идея няма.  Или - идеята е идея, само когато има условия, а щом има условия, то се подразбира, че ще се зависи от тях. Пък  дали идеята е абсолютна -  абсолютна идея ми звучи по- скоро като някаква свръх идеализация, като утопия.. Но това са съвсем обичайни алабалистики за идеологичността - които в обща сметка не са от някакво кой знае какво значение.

Идеята 2 + 2 = 4, така както сме я учили в училище, или казано по префърцунено, в контекста на аритметиката на Пеано, възниква взаимозависимо с идеята 2 + 2 != 4. Или казано с други думи, идеята 2 + 2 = 4 не е смислена, без идеята 2 + 2 != 4. Не само това, те е немислимо да възникнат една без друга.

Добро утро. Критикувайте на воля Това по никакъв начин не засяга Средния Път, Зависимия произход и отсъствието на същност у феномените, фантомите, поне докато има проявление и кой да го възприема и осъзнава. Пак повтаряме Нагарджуна, че който вижда неистинното, същности и тн. е в окови, а който като колегата Реджеп е осъзнал взаимозависимото възникване, пустота - е свободен. Той се опитва да обясни нещо много просто, че абсолютния план, метафизиката, нас не ни касаят, защото на това ниво нас и в момента ни няма, нито има път, нито недъзи, нито достигане на нещо, включително и просветление. Ние не сме абсолютни, ние зависим от причини и условия, това е толкова очевидно, ясно и елементарно, че вече се чудя, защо толкова хора все още спят...

Напълно възможно е да ни слагат някакви химикали в храната, водата, въздуха...

Редактирано 17 март 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Аз мисля, че никви химикали не ни слагат, а сами желаем да си стоим заблудени и вкопчени в градовете на гандхарви.

Да, вкопчването, жаждата, желанието, халюциинациите, че в нас или действителността има нещо, което има независимо съществуване, което продължава да съществува независимо от неизбежния разпад, ни оковава, откъсва от момента тук и сега, от това което се явяваме, и ни захвърля в още по-нереални и недействителни светове.

въпросът за простата аритметика не е толкова до валидността й само сред аксиомите на Пиано. В същността си, простата аритметика (както и математиката като цяло) борави само и единствено с количествените характеристики на предмети и явления от живота. За дадени цели, за дадени отношения, тя върши работа (от които потребности е и възникнала).

Количественият аспект на предметите и явленията, обаче, не е единствения. Математиката не може да борави с качествените аспекти. Дали краставицата ще е зряла или малка, дали зелена или отровна, само количествения фактор става важен, всичко останало се отделя от обекта, и само това се има предвид.

Реджи е съвсем прав в това, че всеки детерминизъм, задължително има условия в себе си. И типично за Шиниасу, е да пледира че има неща, които сякаш си съществуват, които са сякаш извечни и няма смисъл да се задълбаваме в глупости - важното е че си съществуват. Света е пълен с хора за които всичко сред което те "плуват" си е изначално, си е естествено и въобще няма смисъл да се занимаваме с него, щото то си е сякаш извечно и "така е направено да е".

Всъщност НЯМА ТАКИВА ПОЛОЖЕНИЯ, без да са налични условия, за тяхната интерпретация. Никъде в природата няма математика, тя е производно на начина по който човека интерпретира символите в отражението си на света. И това, че е налице съответствие в някои аспекти - между отражението и интерпретацията, от една страна, и реала и контекста, от друга - е само донякъде и съвсем не е абсолютно. Само да напомня, че с математика и взаимовръзките между числата може да се направят и напълно абсурдни изводни или доказателствени положения. както и играта с абстракциите в думите и значенията им. А това означава, че математиката не е "езика" на вселената, а е просто обикновен символен език, чрез който хората сме намерили начин да обясняваме света наоколо си. Както и че същата математика не е адекватна за обяснението и изследването на себе си, където количествените величини са най-малкия и най-несъществения аспект от явленията.

Математиката и аритметиката боравят единствено и само с количествения аспект на предметите и явленията. Както и за всичко друго - това за някои хора е напълно достатъчно, защото границата им стига до онова, което са попили и са си адаптирали към себе си. А за качествените аспекти... вече се иска и по-сложен мозък и отражателен апарат. Пък и много малко са и хората, които разбират математиката, а това не означава просто да се научиш да намериш кое е по-адекватния начин за подбор на готови решения на задачи.

Многото хора просто се научават да решават задачи, но това не е да ги разбираш. Разбират ги тия, дето са направили задачите, тия, дето са прокопали пътеките за решенията им, тия дето вървят "някъде напред", дори и от тях са единици същинските "разбирачи". Докато останалите просто си учат наготово в предварително подготвени симулации, и главно - да ги ползват. Затова за последните винаги остава "истината", че има неща, дето са си извечни, естествени, главно защото точно такива им трябват да са в техните интерпретации. За същите хора, самата идея за относителността и условността в изменчивостта на живота, е абсурдна, защото ги лишава от вярата им че са налице АБСОЛЮТНИ опорни точки. 

Редактирано 17 март 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 9 часа, Реджеп Иведик написа:

Аз обяснявам, че идеята 2 + 2 = 4 зависи от причини и условия, сиреч не е абсолютна. Ти казваш, че ме разбираш, обачепонеже Шиниасу твърди, че е абсолютна, значи е абсолютна. Като е абсолютна защо зависи от причини и условия ?

Всяко конкретно проявление на въпросната идея зависи от наличието на определени условия. При това идеята не се променя, а приема форма според конкретната съвкупност от обуславящи проявлението й фактори. Името и формата са характеристики на проявените обекти и явления, но те само описват проявеното събитие.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Многото хора просто се научават да решават задачи, но това не е да ги разбираш. Разбират ги тия, дето са направили задачите, тия, дето са прокопали пътеките за решенията им, тия дето вървят "някъде напред", дори и от тях са единици същинските "разбирачи". Докато останалите просто си учат наготово в предварително подготвени симулации, и главно - да ги ползват. Затова за последните винаги остава "истината", че има неща, дето са си извечни, естествени, главно защото точно такива им трябват да са в техните интерпретации. За същите хора, самата идея за относителността и условността в изменчивостта на живота, е абсурдна, защото ги лишава от вярата им че са налице АБСОЛЮТНИ опорни точки. 

Харесах поста, но без този откъс, в който се абсолюлитизира. Разбирам похвата за засилване ефекта от думите, но внушението им е манипулативно. Няма как да се научиш да решаваш задача без да я разбираш. Математиката е може би един от малкото предмети, където зубрачеството не помага. Дори не знам защо са я кръстили "точна" наука, след като една и съща задача може да има най-малко 2 решения. На нас учителката ни по математика ни развиваше "креативното" мислене. Като пускаше задача от материал, който все още не сме изучавали и се кефеше на различните подходи за решението й. Но очевидно всеки човек говори от собствената камбанария и не се усеща как сам прави всичко възможно, за да подтвърди верността на възгледа си. Можеш да бъдеш креативен във всичко и да се кефиш заради самия процес на креация, без непременно да си станал име, авторитет или световно известен.

Не ме интересува правилността или верността на възгледа ми. Нямам никакво отношение към думите ми, още повече че веднага след тях мога да напиша точно обратния "възглед" и да го защитя отново чрез аргументи. Точно затова и престана да ми е интересен този подход... и "възгледите" като цяло спряха да ме интересуват. Както и не се занимавам да "харесвам" (или обратното) каквото и да е.

Колкото до математиката, това е обикновено обобщение. Не е никакъв възглед, а обикновени условни заключения, а не писане на абсолютности. Разликата между думите ми и интерпретацията им идва от критериите за "СЪЩНОСТ", оттам е и разликата между това да се научиш да "знаеш" и да вникваш чрез разбиране. Цялата работа е в критериите, с които изразявам каквото искам да кажа.

Всички хора учат математика. за мен да си МАТЕМАТИК, означава да я разбираш. Ама не до принципа на решаване за задачи, нито до тази задача или оная. Касая въпроса за дълбокото разбиране на МАТЕМАТИКАТА - в цялост. В тия думи по принцип касая ДЪЛБОКОТО РАЗБИРАНЕ на битието - по принцип. Не на един или друг частен случай, а за мен е математик, който задава посоката в познанието, който чертае новите принципи, който непрекъснато проправя новите полета на което и да е. Не е МАТЕМАТИК, който намира дори решението на някаква нерешена задача, и че това при всички случаи ще е уникално решение... Говоря за редките индивиди, които през МАТЕМАТИКАТА биха погледнали на битието и себе си през призмата на поредната символна система за интерпретация на битието.

Да, в креацията можеш да си креативен и да се кефиш. За мен това не е достатъчно. Както не ме интересува пък въобще въпроса за 'името, авторитета или известността". Кефенето не (ме) води никъде. То идва и си отива и след него си точно същия като преди него. Мен ме интересуват нещата, които остават, на които ще стъпя в следващата си стъпка. Тия неща, тия стъпки, на които може да се стъпи към "следващата стъпка". В нито едно от тия не се включва кефенето, приятното, харесването или предпочитанието, както и доказването  ми дали съм прав или не.

Всичките ми думи в този форум или други подобни, е идеята за холизъм - до това, че битието може и да има някъде обща платформа, от която да се определя всичко. Пътя ми към това е чрез стъпките ми към него. Не е важно кой съм аз, дали съм нещо, някое авторитетно "име", не ми е важно кой, дали или кое виждал, одобрявал, съгласявал. Това не ми носи нищо на мен, не ми носи нещо към сегашната стъпка, към следващата. Не ми е важно просто да си драскам, да си почивам, да се развличам или просто да се забавлявам. Тия неща не ми носят нищо съществено, за това "кой съм аз".

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Всяко конкретно проявление на въпросната идея зависи от наличието на определени условия. При това идеята не се променя, а приема форма според конкретната съвкупност от обуславящи проявлението й фактори. Името и формата са характеристики на проявените обекти и явления, но те само описват проявеното събитие.

ТОва обобщение има проблеми в себе си. Идеята е ясна, но тя е неверна отвъд контекста на постулатите си. Да не говорим, че самия подбор на постулати има несъвместимости в залагането на "условията". Например - идеята ли се проявява, или от проявленията изкристализират идеите - като обобщения на някаква степен на валидност, спрямо определени условия. Идеите не живеят някакъв си собствен живот, за да се налага да се "проявяват". Проявяването им е през призмата на всеки, който си служи с идеи, на нивото на което той ги разбира и прилага. Само по себе си всички тия положения са с толкова много условия, че е смешно въобще някъде сред тях да се заложи някаква форма на НЕИЗМЕННОСТ и НЕЗАВИСИМОСТ.

Не става ясно дали пишещия тия думи схваща периметъра на валидност на изразените принципни положения. Има ли въобще такъв, или типичното залитане по постулиране на неизменното и абсолютното, независещото от нищо и никого, отново ще се парадира за пореден път?

Ограничението на контекста на валидност на твърдението 2+2=4 е сравнително просто и вече го описах условно. Съвсем просто е, че относно това дали и как е по-зелена една краставица от друга и дали 2 зелени краставици са по-зелени от други две, е без всякакъв смисъл относно това, че общо краставиците правили 4 относно количеството им. Но за аспекти от ежедневието, това може да е достатъчно. Въпреки всичко, за всяка личност, не е едно и също дали 4 краставици са годни за ядене, дали са горчиви или дори отровни. За художника например, ще види цветовете и съчетанията между някакви краставици, без въобще да се занимава с "количествения аспект" на явлението. Нещо повече, малко по-дълбоко - приемането нещо за "единица" - не само като мярка, а като критерий за "отделност" също е относително. Половинката краставица е половинка според "цялата". Но сред "половинки", тя е цяла и се приема за "единица" по отношение на условието за количество...

Видя се че същото направи и Реджи - с различни прийоми и изразни средства. Не са виновни принципите че някои хора имат толкова силна потребност да ги абсолютизират. Проблемите, каквито и да са, винаги са само в едно място... пораждат се само от същото...

Голямото предизвикателство е постепенното приучване да се борави с изменчивости, условности, относителности... Понеже с това множеството хора не могат да се справят, лично и колективно им остава непрекъснато да ограничават и да се самодефинират сред заложени от самите тях условия и обусловености. Много хора тук иначе пишат за тия неща, но си остава само твърденията и размишленията им... Разьбираемо е, че ако са налице гранични и постулиращи положения, това прави ясно и опростява боравенето с тях. Точно това е и контекста за всичките ми думи - по смисъла, който ме интересува да изразя чрез тях - че винаги, някъде е налице периметър на ограничение, спрямо който което и да е отражение спира да е валидно. Толкова е писано по относителността, обаче всички са като в математическите задачи - понеже са поставени условията на задачата и всеки постулира че вече има решение, и дори че е "математик".

Редактирано 17 март 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 2 часа, мо_хи_ни написа:

 Но очевидно всеки човек говори от собствената камбанария и не се усеща как сам прави всичко възможно, за да подтвърди верността на възгледа си.

Kaкто виждаш харесах поста ти, но без този откъс, в който се абсолютизира - а с другарите от будисткото измерение, вече доказахме абсолютно безусловно, че всякакви трикове с абсолютното не ни минават. Разбирам похвата за засилване на думите, че да има ефект, но тази работа е лукава манипулация. Очевидно аз говоря от царството небесно и пределно ясно усещам как вие правите всичко възможно, за да отречете величието ми и достоверността на единствения истинен, истински и правилен възглед - сиреч моя. Позволих частната собственост, само и само, за да си имате камбанарии и да мирасяте най- сетне, ала не би - изглежда нямате угодия - не спряхте да говорите и ни един камбанен звън не чух от вас в моя прослава. За какъв чеп са ви тогава тези камбани - само за едното ритане на края ли? Погледнете какви сте - дори и не в последния, а след последния миг, пак искате да вдигате патардия. Ако ще сте ми все такива, то никакво царство за вас - връщам ви обратно и ще ви връщам, докато не ми се подчините безпрекословно и всецяло, во веки веков: аз казах хау.