на 7.01.2018 г. в 22:13, Śūnyatā написа:

Под "измислена истина" може да се разбира илюзорна истина. В такава система от нетрайни взаимоотношения, каквато се явява самсара, която "обитаваме", всички взаимоотношения са измислени, илюзорни, включително "низши" и "визши" умствени способности. Илюзията за "истина", "аз" - познаващ истината са само симулирани илюзорни модели чрез илюзорни субекти и обекти, такива се явяват и взаимоотношенията между тях. Затова няма как да трае каквото и да било във времето, дори "почти". Всяко движение също е илюзия, породено от неведението, като илюзорните възприятия се възприемат за реален опит, натрупващ се в реална памет, а не в илюзорна и нетрайна такава.

И като всичко угасне включително и ти, какво? :-)

на 1/9/2018 в 7:51, rurk написа:

И като всичко угасне включително и ти, какво? :-)

Друго "какво" в "таквото" и така до безкрайност

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Друго "какво" в "таквото" и така до безкрайност

Изключително тъпо...

преди 5 часа, rurk написа:

Изключително тъпо...

Не се впрягай толкова Рурки, "тъпо" и "умно" са само четирибуквени думи, дуална двойка без собствена природа. Още ли не си осъзнал илюзорното си проявление, на "ти", "аз" и тн... Твоят въпрос да не би да беше "умен"

Ааа аз съм си добре. Не се безпокой за мен. :-)
"Сам" ще разбереш какво ти пиша. Ще му дойде "времето". Още не е дошло, но ще дойде. Тогава ще има Яснота. Пожелавам ти! Нека бъде това, за което копнее сърцето ти!

преди 18 минути, rurk написа:

Ааа аз съм си добре. Не се безпокой за мен. :-)
"Сам" ще разбереш какво ти пиша. Ще му дойде "времето". Още не е дошло, но ще дойде. Тогава ще има Яснота. Пожелавам ти! Нека бъде това, за което копнее сърцето ти!

Резултатите от мъдростта (Шантидева)

Какво ли има за получаване и какво ли има за губене сред нещата, които нямат такова (истинско) съществуване? Кой е този, който ме почита и кой е този, който ме обижда?

От какво произлизат насладата и болката? И кое е това, на което се радваш и за което съжаляваш? Когато търся крайната същност, има ли някой, който да копнее и има ли за какво да копнее?

Анализът показва, че този свят на живите същества не е истински. Тогава кой в него може да умре? Какво трябва да се появи и какво се е появило?

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Резултатите от мъдростта (Шантидева)

Какво ли има за получаване и какво ли има за губене сред нещата, които нямат такова (истинско) съществуване? Кой е този, който ме почита и кой е този, който ме обижда?

От какво произлизат насладата и болката? И кое е това, на което се радваш и за което съжаляваш? Когато търся крайната същност, има ли някой, който да копнее и има ли за какво да копнее?

Анализът показва, че този свят на живите същества не е истински. Тогава кой в него може да умре? Какво трябва да се появи и какво се е появило?

Когато търсиш има копнеж.

Търсиш ли, значи копнежа, желанието е налице.

Прахосваш времето си да ме убеждаваш. А то няма нужда.

Аз не споделям този възглед, но съм вярвал в него преди да разбера истината.

Въпросът е мен ли убеждаваш, или себе си.

Обърни внимание, че не те питам каквото и да е.

преди 1 час, rurk написа:

Когато търсиш има копнеж.

Търсиш ли, значи копнежа, желанието е налице.

Прахосваш времето си да ме убеждаваш. А то няма нужда.

Аз не споделям този възглед, но съм вярвал в него преди да разбера истината.

Въпросът е мен ли убеждаваш, или себе си.

Обърни внимание, че не те питам каквото и да е.

Принципно си прав, но когато търсенето приключи изчезва и копнежа. След завършване анализа относно илюзорната природа на действителността и егото, след разбулване крайната истина, остава само да се задълбочи яснотата на това осъзнаване, като по този начин постепенно се освободим и от остатъците смущаващи емоции. 

Не се опитвам да те убеждавам, в каквото и да е. Както и когото и да било друг. Нямам такава цел. Пиша единствено за да осмисля, за себе си, в дълбочина това, което вече съм осъзнал. Установявайки, че освен ползата за мен, която нараства пропорционално със задълбочаване разбирането, правилните действия и концентрацията ми, допускам че полза може да има и за другите, защото между мен и другите няма коренна разлика.

В последното изречение конкретно, както и в цитата по-горе на Шантидева се съдържа отговора на въпроса ти, който зададе в началото на разговора, в който си вярвал, може би интуитивно си усещал че автора е прав, но без да го разбираш, без да го приложиш на практика, затова си пак там откъдето си тръгнал. В което няма нищо лошо.

Желая ти мир и дълголетие!

Редактирано 11 януари 20188 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

на 9.01.2018 г. в 7:51, rurk написа:

И като всичко угасне включително и ти, какво? :-)

Ще остана аз да светя... и да нарушавам пустотата със светлината си. (Къв съм гад само)

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Принципно си прав, но когато търсенето приключи изчезва и копнежа. След завършване анализа относно илюзорната природа на действителността и егото, след разбулване крайната истина, остава само да се задълбочи яснотата на това осъзнаване, като по този начин постепенно се освободим и от остатъците смущаващи емоции. 

Не се опитвам да те убеждавам, в каквото и да е. Както и когото и да било друг. Нямам такава цел. Пиша единствено за да осмисля, за себе си, в дълбочина това, което вече съм осъзнал. Установявайки, че освен ползата за мен, която нараства пропорционално със задълбочаване разбирането, правилните действия и концентрацията ми, допускам че полза може да има и за другите, защото между мен и другите няма коренна разлика.

В последното изречение конкретно, както и в цитата по-горе на Шантидева се съдържа отговора на въпроса ти, който зададе в началото на разговора, в който си вярвал, може би интуитивно си усещал че автора е прав, но без да го разбираш, без да го приложиш на практика, затова си пак там откъдето си тръгнал. В което няма нищо лошо.

Желая ти мир и дълголетие!

Къде съм и къде не съм, в твоя илюзионен свят, сам ти ще си прецениш;
За себе си съм обсолятно наясно къде съм и какво съм, и какво не съм и къде не съм. Въпросът от началото на дискусията, както писах, не ти е ясно защо го задавам, но ще ти се изясни, когато му дойде времето.
Също ти писах, да не се тревожиш за мен, а само за себе си.
А за копнежът - можеш да си правиш каквито щеш постановки какво ще бъде, как и какво не, но то още не е дошло, още не се е случило и затова копнежа ти е факт.
Точно по тази причина ти желая от все сърце да бъдеш удовлетворен. Да реализираш угасването.
Какво ти пречи да го направиш още сега? Това също е въпрос над който да размислиш. Не е нужно да ми отговаряш.

на 1/9/2018 в 7:51, rurk написа:

И като всичко угасне включително и ти, какво? :-)

Е как какво - влизаш във форума на kaldata и започваш да поучаваш останалите. :Д

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Ще остана аз да светя... и да нарушавам пустотата със светлината си. (Къв съм гад само)

Фотонът, както и всичко останало, има двойствена природа - частица и вълна. Когато едно от условията не присъства в конфигурацията му, го няма и него, следователно фотонът също е пуст. От друга страна, ако не беше пуст, той нямаше да може да се прояви, да го изследваме, както и да водим този разговор за природата му. 

преди 1 час, rurk написа:

Да реализираш угасването. Какво ти пречи да го направиш още сега?

Хората които ме обичат, хората с които съм свързан и много други фактори.

преди 15 часа, Śūnyatā написа:

Хората които ме обичат, хората с които съм свързан и много други фактори.

Привързаностите... 

Какви хора?

Дуалното възприятие. Замърсеното виждане. Неведението/слепотата.

преди 3 часа, rurk написа:

Привързаностите... 

Какви хора?

Дуалното възприятие. Замърсеното виждане. Неведението/слепотата.

Рурки, трудно е да те разбере човек, след грандиозните ти претенции за разбиране на будизма в темата. Не става ясно критикуваш ли, поучаваш ли или просто толкова си можеш? Неведението произтича от заблудата за реално съществуващ "аз" у хората и феномените, вместо илюзорен такъв. Няма как да осъществиш нормални взаимоотношения с хората или да водиш нормален разговор, ако си вкопчен в реалното съществуване на своя "аз". 

Какво има след като се разпаднат елементите, които съставляват твоята илюзия? Същото каквото и преди да възникнат.  Такава е и средата - абсолютно безлична. Хората са склонни да приемат чуждите капки сперма и яйцеклетки за свой "аз".  Това се случва поради близостта и взаимовръзките между хората още в детството. Но тук сме на примитивното ниво, откъдето тръгваме всички. Идеалът на Бодхисатва е нещо съвсем различно, той е отвъд привидностите и се основава на задълбочено разбиране, осъзнаване пустотата на самсара. След като се установи, че всички съвкупности в действителност са празни от предполагаемите характеристики на "аз-а", човек осъзнава че между него и другите няма разлика, оттук и състраданието, взаимовръзката между еднакво пусти видимости.

Редактирано 12 януари 20188 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 19 часа, Śūnyatā написа:

Фотонът, както и всичко останало, има двойствена природа - частица и вълна. Когато едно от условията не присъства в конфигурацията му, го няма и него, следователно фотонът също е пуст. От друга страна, ако не беше пуст, той нямаше да може да се прояви, да го изследваме, както и да водим този разговор за природата му. 

В подчертаното от мен, говориш за конфигурация на фотона, която би трябвало да съществува независимо от съществуването или несъществуването на фотона. Така че чисто логически, отхвърляйки възможността на фотона за независимо съществуване, ти просто прехвърляш тази възможност върху нещо друго -  в случая конфигурацията. В случая правилния според мен подход е, без да желая да го натрапвам на никого, да не се отрича независимото съществуване, но и да не се конкретизира и съотнася към конкретни обекти. Всичко, което е назовано е обусловено, ограничено и неистинско

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Рурки, трудно е да те разбере човек, след грандиозните ти претенции за разбиране на будизма в темата. Не става ясно критикуваш ли, поучаваш ли или просто толкова си можеш? Неведението произтича от заблудата за реално съществуващ "аз" у хората и феномените, вместо илюзорен такъв. Няма как да осъществиш нормални взаимоотношения с хората или да водиш нормален разговор, ако си вкопчен в реалното съществуване на своя "аз". 

Какво има след като се разпаднат елементите, които съставляват твоята илюзия? Същото каквото и преди да възникнат.  Такава е и средата - абсолютно безлична. Хората са склонни да приемат чуждите капки сперма и яйцеклетки за свой "аз".  Това се случва поради близостта и взаимовръзките между хората още в детството. Но тук сме на примитивното ниво, откъдето тръгваме всички. Идеалът на Бодхисатва е нещо съвсем различно, той е отвъд привидностите и се основава на задълбочено разбиране, осъзнаване пустотата на самсара. След като се установи, че всички съвкупности в действителност са празни от предполагаемите характеристики на "аз-а", човек осъзнава че между него и другите няма разлика, оттук и състраданието, взаимовръзката между еднакво пусти видимости.

Отново обясняваш теоретични неща.

На практика те попитах какво ти пречи за да угаснеш още в сегашния момент. Ти посочи, че ти пречат привързаностите, но те са невъзможни без дуално възприятие и без отъждествяване с "аз" и с тяло.

Следователно причината, в корена и, е неведението/слепотата.

Тук не става въпрос за мен, а за теб, не за друго, а понеже ти желая* щастието и ако угасването ще ти разреши проблемите, то затуй и разисквам въпроса.

Инак аз съм си много добре. Будизмът и въобще всичко ми е ясно. То не е претенция или фукня.

Просто факт. Нямам нищо, към което да се е стремя. Живея си в блаженство. Аз съм самото блаженство... Но това теб не те ползва. Няма файда от това да ти обяснявам за мен. За теб проблемът не съм аз, а си си ти - твоята осъзнатост. Ето защо няма смисъл да говорим за мен.

Редактирано 12 януари 20188 г. от rurk (преглед на промените)

преди 2 часа, Shiniasu написа:

В подчертаното от мен, говориш за конфигурация на фотона, която би трябвало да съществува независимо от съществуването или несъществуването на фотона. Така че чисто логически, отхвърляйки възможността на фотона за независимо съществуване, ти просто прехвърляш тази възможност върху нещо друго -  в случая конфигурацията. В случая правилния според мен подход е, без да желая да го натрапвам на никого, да не се отрича независимото съществуване, но и да не се конкретизира и съотнася към конкретни обекти. Всичко, което е назовано е обусловено, ограничено и неистинско

Конфигурацията е рамка, образ, сбор от елементи. Би ли обяснил, в случая, как е възможно конфигурацията да има независимо съществуване, ако ги няма елементите или нейния отразен образ? Ако нещо съществува независимо, то би трябвало да съществува само за себе си. Ако допуснем, че независимото може да се отрази в нещо зависимо, то отражението ще представлява ли реално същото това независимо, тоест една обективна истина, би ли била обективна истина и за един зависим наблюдател? Или ще бъде зависимо копие отразено в друго зависимо копие и тн.? Изобщо, независимото има ли нужда да се отрази в нещо зависимо, и ако има такава нужда, що за независимо ще е то?

преди 3 часа, Shiniasu написа:

.......

Конфигурацията на фотона, не е независима от фотона - това е толкова ясно, просто и подразбиращо се, че ...... Конфигурацията "сама по себе си" (в случая без фотона) е нищо - дума без смисъл и контекст, та камо ли да й се очертава някаква форма на съществуване.

 

преди 2 часа, rurk написа:

Ето защо няма смисъл да говорим за мен.

Но има огромен смисъл да говорим за Шунята или някой друг  цъ цъ цъ (:

Случайно да се сещаш, че щом на теб "всичко ти е ясно", то тъкмо и най- вече за теб има смисъл да говорим?

Урага сутра

1. Който възпира възникващият си гняв, както лекарят преустановява силата на отровата, проникнала в тялото, този монах ще напусне и двата бряга, както змията изхвърля износената си кожа.

2. Който напълно е изтръгнал от себе си страстите, както гмуркащият се във водата, изтръгва лотоса, този монах ще напусне и двата бряга, както змията напуска остарялата си кожа.

3. Който е прогонил от себе си всяко желание, неудържимо напиращо, стремително, който го е погубил, изсушил го е, този монах ще напусне и двата бряга, както змията напуска остарялата си кожа.

4. Който е разрушил в себе си надменността, както приливът разрушава тръстиковия мост, този монах ще напусне и двата бряга, както змията оставя остарялата си кожа.

5. Който е разбрал, че няма неизменна същност в този живот, както няма цветове на смокинята, този монах ще забрави и двата бряга, както змията завинаги захвърля износената си кожа.

6. В гърдите на който няма вече чувство на страх, който е победил всяко възникващо възраждане, този монах напуска и двата бряга, както змията захвърля остарялата си кожа.

7. Който е разсеял своите съмнения, който ги е отсякъл от себе си напълно и искрено, този монах се разделя с този и с другия бряг, както змията с остарялата си кожа.

8. Който не се втурва напред, но не остава и назад, който е победил тези два свята на заблудите, този монах оставя и двата бряга, както змията остарялата си кожа.

9. Който не се втурва напред, но не остава и назад, който е разбрал, че всичко е нетрайно в този свят, този монах напуска и двата бряга, както змията износената си кожа.

10. Който не се втурва напред, но не остава и назад, който не е поробен от алчност, той, позналият лъжовността на този свят, напуска и двата бряга, както змията износената си кожа.

11. Който не се втурва напред, но не остава и назад, свободен от страстите, осъзнаващ илюзорността на всичко в този свят, този монах оставя и двата бряга, както змията остарялата си кожа. 

12. Който не се втурва напред, но не остава и назад, непобеден от ненавистта, познал от собствен опит измамността на всичко в този свят, този монах напуска и двата бряга, както змията остарялата си кожа.

13. Който не се втурва напред, но не остава и назад, свободен от блянове, ясно осъзнал призрачността на всичко в този свят, този монах ще напусне и двата бряга, както змията напуска остарялата си кожа.

14. Който е угасил в себе си всички увлечения и е изтръгнал от корен всяко желание, този монах оставя и двата бряга, както змията остарялата си кожа.

15. В който не възниква отново чувство на страх, когото то няма да върне пак към този бряг, този монах завинаги оставя и двата бряга, както змията остарялата си кожа.

16. В който не възниква отново чувство на желание, когото то няма да привърже пак към съществуване, този монах напуска и двата бряга, както змията напуска износената си кожа.

17. Който е разрушил петте прегради, свободен от страдания, победил съмненията, недостъпен за скръбта, този монах напуска и двата бряга, както змията остарялата си кожа.
 

Сутта-Нипата е един от най-древните и най-почитаните текстове в ранния будизъм. 

Редактирано 13 януари 20188 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

на 12.01.2018 г. в 18:56, Śūnyatā написа:

Конфигурацията е рамка, образ, сбор от елементи. Би ли обяснил, в случая, как е възможно конфигурацията да има независимо съществуване, ако ги няма елементите или нейния отразен образ? Ако нещо съществува независимо, то би трябвало да съществува само за себе си. Ако допуснем, че независимото може да се отрази в нещо зависимо, то отражението ще представлява ли реално същото това независимо, тоест една обективна истина, би ли била обективна истина и за един зависим наблюдател? Или ще бъде зависимо копие отразено в друго зависимо копие и тн.? Изобщо, независимото има ли нужда да се отрази в нещо зависимо, и ако има такава нужда, що за независимо ще е то?

 

на 12.01.2018 г. в 19:25, sound написа:

Конфигурацията на фотона, не е независима от фотона - това е толкова ясно, просто и подразбиращо се, че ...... Конфигурацията "сама по себе си" (в случая без фотона) е нищо - дума без смисъл и контекст, та камо ли да й се очертава някаква форма на съществуване.

Не съм аз този, който постави формата на съществуване на фотона - като частица или вълна в зависимост от конфигурацията му. А сега твърдите, че конфигурацията на фотона е зависима от фотона. В крайна сметка, кое от кое е зависимо?

 

преди 36 минути, Shiniasu написа:

В крайна сметка, кое от кое е зависимо?

Нищо няма независимо съществуване извън функцията си на инструмент на човешкото възприятие. Да вземем за пример дъгата. Съществува ли дъга изобщо, ако няма наблюдател или обектив който да я заснеме? Отговорът е не. Фотоните и капките вода не правят дъга, без част от отразените фотоните да попаднат върху сложната човешката ретина или друг подобен апарат, който да я отрази.

преди 4 часа, Shiniasu написа:

В крайна сметка, кое от кое е зависимо?

И двете едно от друго - не може да се разделят, а и да може поне не е в човешките възможности, съответно и нямаме такива наблюдения. Както например капките море, зависят от морето именно, защото "отделни от него те биха пресъхнали' - има такъв пример на изток "как можеш да предпазиш капката от изсъхване" - но и морето е зависимо от капките, защото без тях няма море, на практика то е техния общ сбор.

п.п. не си прочел внимателно - не става дума просто за формата на фотона, а изобщо за неговото съществуване. Като цяло честно казано не разбирам какво ви затруднява толкова относно взаимозависимото съществуване - наблюденията ни го потвърждават постоянно и логически е обосновано, не е кой знае колко трудно за проумяване. Независимото съществуване така си и остава теоретична постановка - то е предположение, без емпирично потвърждение.

преди 18 часа, sound написа:

И двете едно от друго - не може да се разделят

Конфигурацията е теоретично понятие, без значение за каква конфигурация става въпрос. Тя се основава на определени правила и принципи. Тези правила и принципи не са зависими от условията, а описват условията и тяхното взаимодействие. Конфигурацията на фотона е просто едно описание на силите които си взаимодействат при изграждането му. Така че, кое от кое е зависимо?

преди 18 часа, sound написа:

Независимото съществуване така си и остава теоретична постановка - то е предположение, без емпирично потвърждение.

Нали си наясно, че това твърдение те поставя в позицията да отричаш всякакъв вид освобождение от самсара? Забележи, че аз самият не твърдя, че е възможно независимо съществуване. Животът за мен е действие и взаимодействие, което предполага взаимозависимост и правила определящи тази взаимозависимост.

преди 38 минути, Shiniasu написа:

описват условията и тяхното взаимодействие. Конфигурацията на фотона е просто едно описание на силите които си взаимодействат при изграждането му. Така че, кое от кое е зависимо?

По принцип аз не бих изполвал понятието "конфигурация", а "характеристики" - не, че смятам първото за грешно, но предразполага към малко по- различни асоциации. Та - ти сам си отговорил на въпроса, перифразирайки те: характеристиките на фотона и описването им, зависят от ...? именно фотона т.е. без фотон, няма и характеристики на фотона; и без характеристиките на фотона, няма фотон. А поставяйки конфигурацията, като теоретично понятие - което също е резонно - то тогава поставяш всички понятия, като теоретични: което е подразбиращо се и никой не го отрича; не е нужно, дори да е чувал за будизма, за да е наясно човек с положението, че няма не-теоретични понятия.

 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Нали си наясно, че това твърдение те поставя в позицията да отричаш всякакъв вид освобождение от самсара?

Защо? Без самсара, няма и освобождение от самсара - не, че за мен има такова нещо, като "освобождение от самсара", но какво те обърква липсата на независимо съществуване?

Същността и е пуста* (шуня).
Природата и е яснота**.
Енергията и е състрадание***.

(по Дзогпа-ченпо, Лонгченпа)

Що е то?
_____

* пуста - визира се, че е пуста от каквото и да е от този свят, от това битие (Самсара), че е пуста от дхарми (елементи), че е пуста от всичко познато, от всичко, което би могло да дойде на ум дори.

** яснота - има се в предвид разбирането, осъзнатостта, когато всичко се проясни, когато няма затъмнения по какъвто и да е въпрос.

*** състрадание - под "състрадание" обичайно се визира думата "каруна", като самата тя има две измерения - обикновено състрадание, на което е способно дадено същество, и състрадание, което е присъщо на будите... 
В случая обаче, макар да се ползва думата, е заложено много повече - освен състраданието, се има в предвид и любящата доброта, както и съпричастната радост, а не на последно място и непривързаността, която освобождава от предпочитания.