преди 1 час, witness написа:

Може да е ок, нищо не казвам, пък и не мога да проверя, даже да не е ок. Вероятно нещата при този текст стоят като с преводите на Доген, дето ни се водят ни се карат, но няма как да е иначе, сложността е голяма и значението е почти непредаваемо. Аз говорех за понятието "момент" в будизма и как времето се схваща като поток от моменти на съзнанието, неразделими атоми-време, мигове-битие - кшана. Една кшана, или ксана?, е приблизително равна на 1/75 от секундата. Кшана означава на санскр. момент колкото мигване на окото. Обаче не разбрах нищо такова от "Време-съществуване" ("У-ДЖИ") на Доген, че те някога не са съществували или че са изчезвали, или че не зависят от ума. Напротив, моментите са моменти на ума, на всичкото отгоре азът е време. И т.н., исках да кажа, че въпросът за "момент след момент" и времето в будизма изобщо не ни е толкова ясен... Освен това е основополагащ за разбирането на всичко останало. И не само в будизма, разбира се, следите на този възглед са навсякъде, от Библията и средновековна Европа на Запад, от ведическа Индия до японския дзен, особено дзен. 

The way the self arrays itself is the form of the entire world. See each thing in this entire world as a moment of time. Things do not hinder one another, just as moments do not hinder one another. The way-seeking mind arises in this moment. A way-seeking moment arises in this mind. It is the same with practice and with attaining the way. Thus the self setting itself out in array sees itself. This is the understanding that the self is time. 

http://www.thezensite.com/ZenTeachings/Dogen_Teachings/Uji_Welch.htm 

"Ето тайна ви казвам: всички няма да умрем, но ще се изменим. В неделимото (ен атОмо), в мигване на окото, при последната тръба..." Коринтяни 1, 15 : 51,52

Мигът също се определя в зависимост от феномените. Отделно от определен феномен, умът ни си мисля, че няма как да схване времето, нито моментите. Какво е времето? - Ние разделяме чрез съзнанието си нещо иначе цялостно и неделимо на моменти; също така на минало, настояще и бъдеще (но пак не самото време, а феномените, които са протекли, протичат или ще протекат). В действителност говорейки за минало време, ние имаме предвид отминали събития. 

Феномен сте я взели и нея наготово и незначи това което влагате в нея!

Същото и за ония великите понятия.

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Точно затова тези концепции ще си останат само концепции, защото ни липсва възможност да ги проверим в относителната реалност в която се намираме.

Ма то и Буда може да е концепция! Какво от Будизма провери в реалността?

на 19.07.2017 г. в 15:07, Shiniasu написа:

Допускания могат да се направят всякакви. Но каква е ползата от допускания, за които не намираме никакви основания в живота и в познатата ни вселена?

Животът и познатата ни вселена може да нямат никакви основания, ако пустотата няма начало, нито край. Смисълът на допусканията е да се осмислят възможните вероятности, като по този начин се освободим от приемането на едни основания за правилно познание, а други за грешно. Освобождаването от представите чрез опразване на ума е нирвана, тук и сега, без минало и бъдеще. Това е ползата, да бъдеш в действителността, а не в сферата на метафизичните концепции, избледнелите спомени и неясните мечти за бъдещето. Разширяването на съзнанието е в допускането на всички вероятности като възможни, и едновременно с това - осъзнаването им като илюзорни и пусти.

Редактирано 22 юли 20178 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Не си доказал и дефинирал пустотата така,че всичко са просто възвишени приказки. Основание има за създаването на живота и Вселената ма няма как да ги знаем! Има правилно и грешно познание пък ти си опразвай ума.Пълни безмислици ей! И като се появи вероятност действаш ли или си пасивен? Има възможни и невъзможни. Много си заблуден!

И като са възможни поже се превърнат в реалност а не илюзорни и пусти!

Пълниш си главата с измислици но звучат добре да балсам за душата.

Виждаш същото каквото и всички останали! И като осъзнаваш пустотата и илюзорността какво променя това.Ще почнеш да виждаш различно ли, не? Ежедневието ти едно и също. Дали Бог или смог се тая дет викаше байчето.Нищо не се разбира така и пустотата.

на 7/13/2017 в 2:29, Мо_хи_ни написа:

Умствено недоразвити е по-точно. 

  Покажи скритото съдържание

Now, let’s talk about the definition of an immature man. 

A few months ago, a reporter from The National Enquirer interviewed me for my comments and opinion on the relationship between actor Patrick Stewart and his new girlfriend jazz singer, Sunny Ozell. Patrick Stewart is 68 and Sunny, at age 31, is five years younger than Stewart’s daughter, Sophie, 36. My response was that when there is an age difference as big as 37 years (or 41 years as is the case with Rolling Stone’s Ron Wood and his 20 year old girlfriend Ekaterina Ivanova or 45 years as is the alleged case by various magazines of Morgan Freeman and his girlfriend, his 27 year old step granddaughter E’Dena Hines) then this signifies that the man hasn’t matured and he is still stuck in the dark side of the hero phase – he is still behaving like a boy.

This behavior is equivalent to adolescence or ego. It is akin to the fairy tale where the young prince or knight saves and wins the damsel but the story ends there; he is after all, a young prince or knight, we never see him mature (evolve) to be a king. Is that because he does not know what to do with her and maybe does not know himself beyond being a prince or knight – he never looks deeper into his own masculine self? The fairy tale suggests that the relationship between the prince and damsel is simply infatuation and there is no deeper connection or evolution; it is simply artificial or superficial love. Both prince and damsel also stay young forever – a symbol or metaphor that they also do not evolve.

Unfortunately, the fairy tale hero story sets us up to believe that our only goal is to conquer, to win and rescue and thus, it sets up as the ideal, the stuck hero.

The stuck hero endlessly feeds his need to conquer and control, severing relationships along the way, naïve and drunk in the illusion that there are no limits, he can do anything. He becomes patriarchal, aggressive, but not wise; stepping on others to serve his own needs instead of using his power to help, protect and serve others.

The self-serving hero phase represents an aggressive stage in life filled with the desire for selfish conquest and triumph; the desire to amass trophies – possessions and things only for one-self.

Recently, I witnessed something similar with a 40 year old man who has a serious girlfriend but still focuses on physically conquering other women; yes he cheats on her. And when he wins them, he doesn’t know what to do with them, so the relationship or connection remains only on a superficial level. Worse still, he judges women purely on their exterior physical appearance and throws them to the garbage heap when they are over 30 or not physically perfect.

The above examples represent immaturity in a man: he stays stuck as a boy, failing or unable to evolve into manhood.

What is maturity?

The dictionary defines mature as “fully developed in body and mind.”

So what does it mean to be fully developed in “mind”?

Interestingly, the greatest gender difference in men and women is obviously the hormonal makeup with Testosterone creating aggression, competitiveness, and the urge to dominate.

However, the evolution and maturation of a male involves growing to a phase where a man thinks beyond dominance, grandiosity and patriarchy; a man who thinks outside of himself and his own desires. Thus, the next phase would be that of service and purpose. In other words, the man has a clearly defined purpose in life that includes making a difference in the world – giving and serving rather than simply taking and amassing.

Robert Moore PhD and Douglas Gillette in their book, “King, Warrior, Magician, Lover: Rediscovering the Archetypes of the Mature Masculine” say that the world is full of boys pretending and playing to be men.

Robert Moore and Douglas Gillette believe that mature masculinity is not abusive, domineering, or grandiose, but generative, creative, and empowering of the self and others.

They distinguish between the immature masculine – boy psychology and the mature masculine – man psychology.

They list the four immature archetypes as:

Divine Child – the boy that believes he has divine rights and everyone should bow to his whims

Oedipal Child – the son that is mother-fixated

Precocious Child and

Hero – aggressive, conquering and controlling without purpose

The immature boy phase is summed up as someone that stays stuck in the adolescent phase, still bound to his parents (often the mother), does not have or know his own identity, does not trust himself or life, remains rebellious, unable to adjust to any of society’s norms or values, and, lacking in a competent or secure ego.

The result is immature men whom:

Cannot form real and meaningful relationships

Cannot communicate and nurture relationships with family, friends and colleagues

Haven’t severed the bonds of the mother complex

Can have a child but run from the responsibility of being a father and raising their children

Don’t focus on solutions

Move through life lost and confused, without meaning or purpose

Live only for their own ego and pleasure – often becoming narcissistic

Thrive on showing off their power, impressing others, acting superior and dominating others or the opposite – acting cowardly and weak, reluctant to stand up for themselves

Become obsessed with dating young women

In their book, Robert Moore PhD and Douglas Gillette define the four archetypes of mature masculinity:

King – the organizer – the energy of just and creative ordering

Warrior – aggressiveness – the energy of self-disciplined, aggressive action

Magician – knowledge – the energy of initiation and transformation

Lover – feeling – the energy that connects men to others and the world

Moore and Gillette believe the developmental history of every man is, in large part, the story of his failure or success at discovering within himself the archetypes of mature masculinity. https://www.patrickwanis.com/beware-of-immature-men/

 

Кака това дискриминация ли е, че не мога да участвам в групата? Омраза сигурно! Вместо да си дискутираме като нармални хора ще се делиме.

Пустотата няма нужда да се доказва и дефинира, затова се нарича абсолютна истина, защото не се нуждае от други истини. Тя е пустотата на всичко "съществуващо" от "съществуване". 

Тук пише само пустотата, която е пуста и от себе си, тоест от "аз" който е възможно да я опише. Описанието й е невъзможно, защото "формата е подобна на пяна, усещанията са подобни на мехури във вода, възприятието е подобно на мираж, волята на кухо дърво, съзнанието на магическа илюзия."

Указание на окончательную бодхичитту

Дзонгсар Кхьенце Ринпоче
Мехико, 2016

Если вы сможете вспомнить о необходимости говорить «всё есть сновидение, всё есть иллюзия» – даже если вы просто притворяетесь, даже если вы не верите в эти слова искренне – вы получите очень большую пользу. Вы можете повторять и думать: «То, на что я смотрю – лишь моё сновидение, моя иллюзия, моя проекция» – каждый день: скажем, один раз утром, один раз в середине дня и один раз вечером. Если вы хотите сделать практику более развернутой, вы можете повернуться лицом к Бодхгае и совершить с этой мыслью три поклона. Можете даже раскатать небольшой коврик и совершать всевозможные экзотические мудры – если это вам поможет! Главное – думать, что всё есть сновидение. Затем немедленно спросите: а кто думает  «всё есть иллюзия»?

Если вы будете как следует каждый день этим заниматься, через два-три года ваше мировосприятие изменится. Подобно тому, как взрослый человек не плачет по поводу песочного замка, разрушенного волной, обычные вещи, которые вас задевали, перестанут вас так сильно тревожить – а это весьма значительное достижение. Это лучше, чем нимб. Нимб бесполезен – что с ним делать? Окружающий вас нимб вам не поможет – особенно если вы хотите оставаться инкогнито; а вот настрой помогает. Люди заметят, что вы достигли значительной устойчивости. Бонус здесь в том, что вы станете хорошим лидером, хорошим менеджером, хорошим супругом. Это бонусы – мы не к ним стремимся. Наша цель дальновидна: постичь истину.

Редактирано 9 август 20178 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

 

на 10.08.2017 г. в 7:46, witness написа:

 

Да, Буда е този, който се е освободил от явленията. Шамата, випасана, буда-природата, не присъстват в ума на осъзнатития медитатор, затова се нарича и осъзнат в будисткия смисъл на думата - без концепции в които да е вкопчен. В същото време ги наблюдава, борави с тях, но не ги пожелава сами по себе си, понеже те са условни, относителни и нетрайни.

http://www.segodnya.ua/life/stories/simuliruy-eto-pochemu-uchenye-so-vsego-mira-prihodyat-k-vyvodu-chto-my-zhivem-v-illyuzornoy-realnosti-767381.html

на 20.08.2017 г. в 14:20, Śūnyatā написа:

Да, Буда е този, който се е освободил от явленията

Който никога не е бил обвързан с тях. Нали това казват, че постигнал Буда под дървото, когато бил окончателно решен да разбере или да умре там. И не точно за да освободи себе си от нещо, а да намери решение на проблема за страданието, защото искал да освободи всички същества. Нещата изглежда стоят така, че никой не може да стане буда, ако не пожелае да освободи всички същества, а всеки буда е станал такъв благодарение единствено на този мотив и на никакъв друг. 

Има една подробност в легендата, която ми беше убягвала - че Гаутама станал Буда, гледайки утринната звезда. След като докоснал земята с дясната си ръка за потвърждение пред Мара, че е просветлен, погледнал към утринната звезда и извикал "Аз заедно със земята и всички същества едновременно достигаме истината". 

Или "пътя", или "освобождението", видях различни варианти, всъщност не знам дали този вариант с възгласа за едновременното постигане присъства в други будистки традиции, освен в дзен, понеже само там го намерих. Но историята за утринната звезда, или Венера, е приета във всички. 

Редактирано 24 септември 20178 г. от witness (преглед на промените)

преди 47 минути, witness написа:

Нещата изглежда стоят така, че никой не може да стане буда, ако не пожелае да освободи всички същества, а всеки буда е станал такъв благодарение единствено на този мотив и на никакъв друг. 

Освобождаването на всички не е само в тях, но и в Буда. Общо взето без пътя на ума е невъзможно да се достигне до Буда, но той не може да се разграничи еднозначно от пътя на сърцето.

Защото е казано, че феномените имат зависим произход. Когато разглеждаме пътя на ума и пътя на сърцето като различни неща, ние ги разглеждаме и като едно и също нещо.

Казано по по Дзен, пътя на ума и пътя на сърцето е едно и също и не е едно и също.

на 24.09.2017 г. в 13:35, witness написа:

Нещата изглежда стоят така, че никой не може да стане буда, ако не пожелае да освободи всички същества, а всеки буда е станал такъв благодарение единствено на този мотив и на никакъв друг. 

"Изглежда" ли?   Когато само се чете, а не е достъпно да се мисли - най-често е невъзможно да се разпознае "прочита" (интерпретацията) от самият текст, извън нея.

Мотива за "освобождението на всички същества" е добавен исторически впоследствие към доктрината и няма нищо общо със автентичността на процеса и самото постигане на.... Трябва и да се даде съвсем ясна сметка, че никога няма да е възможно да е налице чиста и автентична достоверна информация кое как е протекло, какво се е случило, и през какво е преминато - относно вътрешната трансформация от ГАУТАМА до БУДА-състояние на съзнание.

Относно "освобождението на всички същества" - са налице са негови два принципни практически аспекта:

1 - че в хода на психичните трансформации от лично-социално съзнание, до БУДА-състояние, те са придружени от сериозни промени в идентичността на самия субект. като цяло, от чисто личен план, се преминава към изместване на личното към групова идентификация, но не само "в човешки смисъл", а и към зададеното понятие "всички чувстващи същества"... Това е символно описание и задава само обща насока.

Трябва да се има предвид нещо много важно - типично за социалната егова личност, е да сметне че  идентификация ЛИЧНО-АЗ, с ГРУПОВО-АЗ, е някаква сериозна еволюционна или дори качествена разлика. Няма такава - по същество. Основната структура на ЕГО-АЗа се запазва - ако не е в личен план - към груповата принадлежност. Казуса е чисто етапен. Неговото усилено спрягане е само част от социалната динамика в човешката основна среда сред която будизма играе важна идентификационна роля.

2 - Груповата форма на АЗ е видова идентификация и не е никакво развитие спрямо личностната обособена идентичност. Всеки човешки субект носи видовата идентификация в себе си, в архетипен план, някъде сред своите колективно-несъснавани пластове. Все пак е някаква форма на "разчупване". Проблемът е че съвсем погрешно именно това се предпоставя като описание заради неговото социално значение... А и - спрямо първите стъпки в практическите занимания по трансформацията към БУДА-съзнание.

 Всъщност, извън доктрината - нито е "освобождение", нито е до "всички същества". Казусът всъщност е подменен с негова философско-размислителна компонента, в допълнение с подбрани словосъчетания, насочени именно към архетипните зони на несъзнаваното. Най-важен остава именно социалния аспект, както в добавка и намаляването на натиска на подсъзнателния страхов фон от който се определят почти всички психични девиации.

В чисто аналитичен и практически план - няма съществена разлика между "груповата форма на идентификация" с личната такава. АЗ... и ДРУГИТЕ - са взаимни заместители и качествено те не са различни. В основната цел всъщност е измененията на идентичността, към нейното пълно "размиване", а не до смяната на един обект, с друг такъв... 

Да "посветиш пътя си" на "освобождението на всички същества" задава един надличностен план на представност. Обаче е налице и друг казус - на практика е нужно пътя на трансформацията да се извърви от всеки индивидуално. Няма как да се прескочат етапите, защото всеки следващ е основан на степента на отработване на предишните. Всеки вид блокажи или проблеми по отработването, рефлектира върху наслагването в общ план. Всеки вид блокаж като цяло се засилва към подсъзнанието и вместо да се изважда и обработва, осмисля и "осветлява" той се прикрива.

Проблемите на будизма се създава главно от хората които нямат никаква възможност да предприемат неговите практически стъпки и това безсилие, страхуване и невъзможност, пораждат само неадекватности в представянето, разбирането и вникването... сред цялата им комплексност. Разбира се - не е и само до "предприемане на практически стъпки", а и до зрялост и дадености - докъде ще се стигне в това.

Много е важно да се разбере, че в хода на психичните трансформации, в най-общ план става въпрос за отработване на инстинктивните дялове и процеси в мозъка. Налага се поради факта, че става въпрос за казуси оттатък "смъртта" и умирането. Много умело са предпоставени практическите положения и последователни стъпки, с които да се въведе и засили една форма на вътрешно препрограмиране, особено касаещо несъзнателният свят на практикуващият.

Но извън практическите процеси, всичко в будизма губи своята изначална свързаност и остават само фрагментарните игри - групови или лично натъкмени. Размислителите го играят на размишления. Религиозните - на религия и доктрини, популярните митологии - сред популизма и масовите социални канали - въобще всеки пласт, според неговите си характеристики. като проблемите по несъответствието само се засилват, защото при хаотичното движение сред всички пластове на социума, се изкривяват всички постановки, толкова умело зададени само заради практическата им насоченост спрямо различните типологии практикуващи. Нужната на всеки един инстинкт - извличане на полза, винаги е налице. Спрямо всеки нуждаещ се - е и "ползата". Но от това "будизма" само губи, защото колкото повече се засилва изкривяването, толкова повече "чувстващи същества" се "кривят" заедно с него.

Трябва да се има предвид, че както е и сред социума ОСНОВНАТА МАСА ЧУВСТВАЩИ СЪЩЕСТВА и извън човешкият социум, е аналогична и на нивото на човешката такава - т.е. - дълбоко несъзнателна и "първична", в основните си особености. Колкото в нея се засилват неадекватностите и се криви основният замисъл, толкова повече това рефлектира към "обратното на освобождението им".

А и - НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ОСВОБОДИ някого или нещо - отвън. СВОБОДА е само абстракт, общо понятие. Практическото му проявление е ОСВОБОЖДЕНИЕ - и е израз на вътрешни трансформационни процеси. Само за пример: - налице е психичен синдром на "освободения затворник" - особено такива с дълги срокове принудителна изолация. При тях принудителното "освобождение" довежда до висок процент самоубийства...

(разбира се, с малко думички само задавам обща насока, колкото и условна и относителна да е тя)

Редактирано 26 септември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Проблемите на будизма се създава главно от хората които нямат никаква възможност да предприемат неговите практически стъпки и това безсилие, страхуване и невъзможност, пораждат само неадекватности в представянето, разбирането и вникването... сред цялата им комплексност. Разбира се - не е и само до "предприемане на практически стъпки", а и до зрялост и дадености - докъде ще се стигне в това.

Добре, да вземем само това горното, примерно. Че пишеш на литър и на килограм. Какъв проблем могат да създадат на будизма хора, които са извън него, щом никакви практически стъпки не са предприели и само си приказват, ти или аз, да речем. Ние може да сме си проблем на себе си, а на будизма въобще никакъв проблем не сме. Каквото там трябва да се разбира под будизъм - някакви исторически обособени течения, секти, организации, разпространяващи мисионерски разни идеи и т.н. Проблеми си имат хората с хора вътре в тези организации, и то не какви да е хора, а по общо мнение стигнали твърде далеч във всякакво отношение. 

преди 5 часа, _ramus_ написа:

"Изглежда" ли?   Когато само се чете, а не е достъпно да се мисли - най-често е невъзможно да се разпознае "прочита" (интерпретацията) от самият текст, извън нея.

За останалото, какво да кажа, според мен - само според мен, разбира се - си на съвсем крив път, а няма върху какво и да мислим, като дори не сме чели. 

преди 3 часа, witness написа:

като дори не сме чели.

с "кривия път" е с като "будизма". Будизма не е проблем за нищо. Проблемите винаги са в "будистите".

Каквото там се разбира от будизъм... не касае въобще будизма. От друга страна - няма будисти... няма и будизъм. В този смисъл когато кривенето на "будистите" е налице, това става и "проблем" на "будизма". Щото БУДА-осъзнат, не би се нарекъл "будист" (предположително). Самонаричат се "будисти" - вижда се в темата кои - едно мадхямици, други - просветлени... шарен свят от "самонаричащи" се... или други-етикетиращи ги... Иначе всеки "будист" е с претенция че чете, знае, може, усеща...

Никой не е "виновен", когато някой нещо "не му е възможно". Както и когато се е фокусирал само и единствено в "четенето", пък то света пак остава "малък"... Щото и с четенето - проблемите са отново налице, защото четенето не може да научи някого да мисли... както - и да е "себе си". Няма четиво, дето да научи някого на "него си". Нито пък това се учи...

Тук темата е витрината на "будистите" и дефицитите им, а не на будизъм... някакъв си. Будизма играе само ролята на огледало... поредната договорена колективна фикция и митология и всяка обособила се групичка - спрямо договорената си фикция и митове. Важното е да върви "колелото и програмките на маймунката да си работят. Те и маймунките си имат "будизъм" (пък и четат )

Редактирано 26 септември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

НИРВАНА - ИСТИННЫЙ ПОКОЙ

Ум, как и внешние явления, не обладает независимым существованием и потому тоже пустотен. Эта пустота, или отсутствие самобытия, и есть истинная природа, или способ существования ума. Понять это означает постичь истинную природу самого ума, что приводит к прорыву сквозь пелену заблуждений. Так появляется возможность освободить ум от власти неведения. Свобода от неведения приводит к состоянию «прекращения», называемому нирваной, истинным состоянием покоя. Поэтому четвертая аксиома гласит: «Нирвана есть истинный покой». - Далай-лама XIV

Успокоение ума и покорение демонов происходят одновременно. - Падмасамбхава

Все явления непостоянны, как облака в небе. Рождение и смерть – театральное представление, а человеческая жизнь – отблеск света в горном ручье. - Будда Шакьямуни

https://www.youtube.com/watch?v=TJFfvt_Nb_Q

https://www.youtube.com/watch?v=v1mFXv41OBc

Тенно отишъл на гости на Нан-ин. Той му бил ученик повече от 10 години и сега имал свои ученици. Навън се леел порой, затова Тенно обул дървени обувки налъми и си взел чадър. 
Като го поздравил, Нан-ин попитал:
  - Предполагам, че си оставил налъмите си в предверието, но ми кажи, моля те, отдясно на налъмите ли остави чадъра или отляво? 
Тенно се замислил. Той разбрал, че не въплъщава дзен във всяка секунда. Затова се върнал при Нан-ин и бил негов ученик още 6 години.

Миларепа

Доха (санскр. доха, тиб. do ha): спонтанна духовна песен

“Съвършено изразяване на Средния Път”

Като цяло, за живите същества в трите свята на самсара
Има различни видове просветления, които те подкрепят.
Има двойствени възгледи, вкопчени в същност, и
Има различни начини на поведение, които им съответстват.
В действителност, повечето от тях се поддържат от възгледа за същност. (1)

В съответствие с вашия тип ум,
Вие, които сте с по-малки умствени способности,
Всевиждащият Буда учи, че “всичко съществува”. (2)

От гледна точка на висшата истина (парамартха сатя) (3),
Не съществуват даже самите буди, да не говорим за препятствия,
Не съществуват нито медитиращ, нито медитация,
Нито преминаване на нива, нито знаци на пътя, (4)
Нито кайя (kaya) (5), нито мъдрост на плода.
Затова не съществува нирвана.
Това са просто обозначения чрез имена и думи.
Трите свята на одушевеното и неодушевеното (6)
Изначално са несъздадени, те са неродени.
Не съществува нито основа, нито съвъзникнало раждане (7),
Не съществува нито карма, нито съзряване на карма.
Затова не съществуват и имена в самсара.
По този начин се изразява окончателно висшата истина.

Удивително! Ако живите същества не съществуват,
Откъде ще се появят будите на трите времена?
Без причина плода е невъзможен,
Затова от гледна точка на измислената истина (самврити сатя)
Способният (8) е учил:
“Всичко, самсара и нирвана, съществуват”.
Съществуването, появяващо се като явления, и
Несъществуването, тяхната вътрешна реалност – пустотата,
Са неразделни в същност и имат един вкус, затова
Самопознанието и познанието на другия не съществуват и
Всичко се явява обширно и открито единство.

Постигналите това единство,
Не виждат съзнание, те виждат мъдрост,
Не виждат живи същества, те виждат буди,
Не виждат дхармини (dharmin) (9), те виждат реалността.
Появилата се от това, енергията на състраданието, се явява
Същото, което се явяват благородните качества на будите, –
Силата, безстрашието, помненето и т.н.,
Възникват подобно скъпоценности (10).

За мен, йогинът, това се явява пределът на моето разбиране.
Вие, събралите се богове и демони, чухте
Дълбоката Дхарма, но това беше само мимолетен звук.
В царството Абхира
Умните с хитрост взимат връх над глупавите;
Лисиците, бродещи около гробищата
Се плашат и ужасяват от лъвския рев. (11)
Ако тук има няколко щастливци,
Те ще се освободят, слушайки това.
Като цяло, хората се възхищаваха от мен,
Радваха ми се, бяха доволни от мен!
Внезапна победа!

Забележки:

1.­ Тези пет реда обхващат възгледите на светските същества. Въпреки че съществуват множество видове вярвания в различни религиозни системи и начини на поведение, съответстващи им, техните възгледи могат да се сведат до вярата в съществуването на собствена природа в явленията и съществата.

2. Тук Миларепа директно се обръща към събралите се хора, които помолили за това учение. На тях им харесва да си мислят, че са умни, но в действителност, нивото на умствените им способности не е високо. Те приличат на престъпниците в света на хората, които могат да бъдат много съобразителни при извършването на престъпления, но имат само глупаво бандитско разбиране. Тези три реда обхващат първото ниво на учението на Буда, на което той е утвърждавал, че явленията съществуват, въпреки че това не е така. Това е учение, което е било дадено за същества с ниско ниво умствени способности.

3. Висша истина (superfactual truth, санскр. парамартха сатя, тиб. don dam bden pa). Измислена истина (fictional truth, санскр. самврити сатя, тиб. kun rdzob bden pa). Термина “висша истина” (superfact, санскр. парамартха, тиб. don dam) се явява двойка с термина “измислица” (fiction, санскр. самврити, тиб. kun rdzob). “Висша истина” и “измислица” – това са нашите значително подобрени преводи за термините “абсолютно” и “относително”. До сега тези два термина се превеждаха като “относително” (relative) и “абсолютно” (absolute), но тези преводи не приличат съвсем на оригиналните термини. Думите “относително” и “абсолютно” не изразяват напълно смисъла на тези термини, и когато се използват, съдържащият се в тях смисъл просто се губи. Понеже тези термини са изключително важни за будисткото учение, трябва правилно да се превеждат. И освен това, ако истинския смисъл на тези термини не е представен, невъзможно е да се разбере учението, свързано с тях.

Санскритският термин “парамартха” буквално означава “висше или свято явление” и се отнася към ума на мъдростта, която са постигнали тези, които духовно са се развили до ниво превъзхождащо самсара. Тази мъдрост е по-висша от обикновеното, неразвито човешко съзнание, и явленията които тя възприема са висши, ако ги сравним с явленията, възприемани от съзнанието на обикновения човек. Затова, това е висша истина или свята истина, още по-буквално. Възприеманото с тази мъдрост се явява истинно за съществата, които са я постигнали, затова възприеманото чрез мъдростта се явява висша истина.

Санскритският термин “самврити” означава съзнателна фикция, измислица, заблуждение. Той се отнася за ума, обусловен от неведението, който заради своята омраченост, и следователно поради не-виждане на таковостта, се явява не истинен, а измислен. Затова явленията, възприемани от ума, пребиваващ в неведение, се явяват измислени. Освен това, съществата, живеещи в това неведение, вярват, че явленията възприемани от тях чрез филтъра на неведението са истински, реални. Затова тези същества живеят в измислена истина.

4. Това означава, че няма никакви знаци за придвижване по пътя, които трябва да се следват. Доколкото не съществуват медитиращи и медитация, не съществуват и никакви нива, през които трябва да се преминава, и никакви знаци за преминаване по пътя, водещ през тези нива.

5. Кайя (санскр. kaya, тиб. sku): Санскритският термин означава функционална или свързана съвкупност от части, подобно на френското (corps) и в следствие на това придобива смисъла на “тяло”. Той се използва в текстовете на тибетския будизъм изключително за различаване на тела, отнасящи се към просветленото състояние, от самсаричните тела.

Най-общото описание казва, че просветленото същество разполага с три каи: дхармакая, самбхогакая и нирманакая.Накратко, дхармакая се явява тяло на истината, самбхогакая – тяло на благородните качества на просветления, и нирманакая – тяло, проявено в света на самсара и нирвана заради полза на съществата.

6. Тиб. brtan g. yo. “Одушевено и неодушевено” – това е шаблонна фраза, използвана за обозначаване на цялата съвкупност от явления в самсара.

7. Трите свята не притежават съвъзникнало раждане: обикновено казват, че неодушевеното възниква първо като опора, а одушевеното възниква след него. Но във висшата истина не съществува време, затова те не само че не възникват едно след друго , но не възникват и едновременно.

8. Способният (Capable One, санскр. muni, тиб. thub pa): Дълго време мислели, че терминът muni, както например в “Шакямуни”, означава “мъдър” заради съответстващите му статии в превъзходния санскритско-английски речник на Monier-Williams. В действителност, този термин се използва от много индийски религии, още от времето на древна Индия, за обозначаване на практикуващ религия, “този, който успя да направи това”, този, който се е придвижил по духовния път и затова е успял да предпази своите три врати от недобродетели и омрачения.

9. Дхармин (санскр. dharmin, тиб. chos can): “Дхармин” – това е дхарма, познаваема от двойственото съзнание. Всяко същество, възприемащо дхармините, по определение не възприема недвойствената реалност. Общо казано “дхармин” – това е представяното (явление), следователно смислово принадлежи на света на самсара. То не е само общо явление, “дхарма”, но е явление, станало представа, заради самсаричния контекст. Падма Карпо определя този термин като “съзнание, което има обект”, тоест самсарично съзнание, познаващо явление.

10. Тук Миларепа говори за това, че от виждането с мъдростта, а не със съзнанието, възниква сила на велико състрадание, а след това, разчитайки на това велико състрадание, възникват всички просветлени качества на будите. Но в такъв случай, как възникват? Те възникват подобно на скъпоценност, която вие носите, не знаейки за нея, и тази скъпоценност се придобива, просто като я открием.

11. Миларепа казва: “По-умните сред вас, вредоносни духове, съобразителни като лисици, с хитрост взимате връх над по-глупавите сред вас. Обаче, като лисиците, всички вие бягате и се криете, когато някой, подобен на мен, издава лъвския рев на окончателното провъзгласяване възгледа на третото завъртане колелото на Дарма”.

Duff Tony. “Theory and Practice of Other Emptiness Taught through Milarepa’s Songs”, 2011

Признаци, че общите подготвителни практики са проникнали в ума

от Няла Пема Дудул

Превод, Лама Иво Калушев

 

Ако можеш да посветиш тялото си непреклонно на практиката,
това е знак, че си взел присърце скъпоценността на свободите и предпоставките.

Ако можеш да гледаш златото и мърсотията с безпристрастност и ако ги виждаш като еднакви,
това е знак за осъзнаване на илюзорната същност на преходните неща.

Ако можеш да считаш явленията на самсара за свои врагове,
това е знак за прекосяване на океана от страдание.

Ако можеш да обръщаш прецизно внимание на действията си и на техните резултати, възприемайки добродетел и отхвърляйки недобродетелта,
това е знак за намиране на бързия път, който се изкачва по стълбицата към освобождението.

Ако можеш да пречистиш негативността, заблудите и привичните тенденции на своето тяло, реч и ум,
това е знак за затваряне на вратата към прераждане в низшите сфери на самсара.

Ако можеш да запазваш Трите скъпоценности в ума си, така че те никога да не са отделени от него,
това е знак, че си хванат с куката на състраданието на върховното убежище.

Ако знаеш как да интегрираш пустотата и състраданието в своя умствен поток,
това е знак за довеждане на явленията в същността на пробуждането.

Ако можеш да медитираш върху това, как всички същества са били твои родители,
това е знак за изгряването на слънцето и луната на Голямата колесница.

Ако можеш да разсееш замъгляванията на тъмнината на невежеството,
това е знак за изгряването на ясната светлина в неопетненото пространство.

Ако можеш постоянно да пазиш по пътя двете натрупвания,
това е знак за съзряване на плода на каите и мъдростите.

Ако можеш да виждаш как всичко, което се появява и съществува, изгрява в абсолютна чистота като Ламата,
това е знак за достигане на върха на йогата на Дзогчен.

Ако можеш да разпознаеш ваджра каята на всеобхватната чиста осъзнатост,
това е знак за преминаване в безвременното пространство на изначалната чистота.

Ако можеш да разпознаеш единството на трите каи в чистата осъзнатост,
това е знак за узряване на плода, който е Самантабхадра.

Това кратко обобщение на знаците, показващи, че общите подготвителни практики са проникнали в ума, беше написано от стария просяк, наречен Дудул, в отговор на многократно повтаряни молби от моите ученици.

По силата на тази заслуга нека всички същества съзреят и постигнат освобождение!

"Нека всички същества останат във Велика Равнопоставеност, която е без привързаност и отблъскване."
(из "Четирите неизмеримости")

https://www.kaldata.com/forums/topic/161444-библията-въпроси-отговори-тълкувания-част-іі/?do=findComment&comment=3831421

на 19.12.2017 г. в 18:56, Śūnyatā написа:

В съответствие с вашия тип ум,
Вие, които сте с по-малки умствени способности,
Всевиждащият Буда учи, че “всичко съществува”. (2)

Това е учение, което е било дадено за същества с ниско ниво умствени способности.

Сарвастивада, Васубандху? Вярно, че се самоопровергал в някои пунктове, ама да е чак с ниски умствени способности. Будистите изучават градивно четирите школи, защото всяка опровергава нещо от предишните, надгражда и усложнява възгледа си, но това не прави другите безсмислени и безполезни. Така че ако не си започнал отначалото, едва ли разбираш нещо от края. Пък и този Тони Дъф е някакъв двойкаджия, какви коментари само - "ниски умствени способности", "измислена истина"... муни било "този, който направи това". На мен сарвастивада - вайбхашика ми е интересна (мака че Абхидхарма изобщо не ми изглежда за същества с ниски умствени способности като мен). Сарвастивада  идва от "сарвам асти" - всичко съществува. Всичко, това са дхармите и според атомистите дхармите на миналото, настоящето и бъдещето съществуват ( в смисъл субстанциално ) някак едновременно, ако е подходящо да се каже "едновременно" за нещо, което почти не трае във времето. 

да покажа колко е за прости хора https://studybuddhism.com/en/advanced-studies/abhidharma-tenet-systems/the-indian-tenet-systems/the-two-truths-vaibhashika-and-sautrantika

https://plato.stanford.edu/entries/abhidharma/

 

Редактирано 6 януари 20188 г. от witness (преглед на промените)

на 6.01.2018 г. в 17:05, witness написа:

Сарвастивада, Васубандху? Вярно, че се самоопровергал в някои пунктове, ама да е чак с ниски умствени способности. Будистите изучават градивно четирите школи, защото всяка опровергава нещо от предишните, надгражда и усложнява възгледа си, но това не прави другите безсмислени и безполезни. Така че ако не си започнал отначалото, едва ли разбираш нещо от края. Пък и този Тони Дъф е някакъв двойкаджия, какви коментари само - "ниски умствени способности", "измислена истина"... муни било "този, който направи това". На мен сарвастивада - вайбхашика ми е интересна (мака че Абхидхарма изобщо не ми изглежда за същества с ниски умствени способности като мен). Сарвастивада  идва от "сарвам асти" - всичко съществува. Всичко, това са дхармите и според атомистите дхармите на миналото, настоящето и бъдещето съществуват ( в смисъл субстанциално ) някак едновременно, ако е подходящо да се каже "едновременно" за нещо, което почти не трае във времето. 

да покажа колко е за прости хора https://studybuddhism.com/en/advanced-studies/abhidharma-tenet-systems/the-indian-tenet-systems/the-two-truths-vaibhashika-and-sautrantika

https://plato.stanford.edu/entries/abhidharma/

 

Под "измислена истина" може да се разбира илюзорна истина. В такава система от нетрайни взаимоотношения, каквато се явява самсара, която "обитаваме", всички взаимоотношения са измислени, илюзорни, включително "низши" и "визши" умствени способности. Илюзията за "истина", "аз" - познаващ истината са само симулирани илюзорни модели чрез илюзорни субекти и обекти, такива се явяват и взаимоотношенията между тях. Затова няма как да трае каквото и да било във времето, дори "почти". Всяко движение също е илюзия, породено от неведението, като илюзорните възприятия се възприемат за реален опит, натрупващ се в реална памет, а не в илюзорна и нетрайна такава.