преди 19 часа, witness написа:

Да бе. Затова в "будизма" няма нещо, по което будистите да са на едно мнение. По този показател определено са номер едно в световната история. Освен това, по какво съдиш за ефективността понастоящем, по саморекламите в интернет ли?

Какъв интернет - активния ми интерес към будизма е от над 20 години, тогава компютърът беше супер лукс, а в интернета едвали щеше да намериш каквото и да е било за будизма. Така, че съм намерил предостатъчно основания, за да преценявам будизма, като най- ефективната към момента религия - номер едно са по много показатели и разногласията им са целенасочени в повечето случаи. А ти вместо безсмислено да ми се дръвчиш и заяждаш на всеки коментар, да беше опитала нещо на практика най- накрая, а не само да си тъпчеш главата с езотерика - нещо, което камара народ ти го казахме в прав текст: будизма не можеш да го разбереш само с интелектуално осмисляне, Гурджиев също.

преди 4 часа, Shiniasu написа:

Това бяха напълно практически насочени въпроси.

Ок - дай пример?

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Да, строго погледнато, тялото ми се влияе от вятъра, а не аз - отъждествяването ми с тялото е илюзия. Но пък освобождаването от тази илюзия дали означава, че преставайки да се отъждествявам с тялото и ума си, аз ще престана да усещам и да мисля?

Въпросът ти издава, че не си наясно с цитираното твърдение преди него - осъзнаването му,  ще ти даде отговора на въпроса.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Вятърът няма желания, но поражда последствия. Няма съзнание с което да осъзнае тези последствия, но ние имащите съзнание ги осъзнаваме.

Аз след като притежавам тяло, не си правя илюзията, че ще се освободя от въздействието на вятъра - той е част от света така, както и аз съм част от света. Да, строго погледнато, тялото ми се влияе от вятъра, а не аз - отъждествяването ми с тялото е илюзия. Но пък освобождаването от тази илюзия дали означава, че преставайки да се отъждествявам с тялото и ума си, аз ще престана да усещам и да мисля? Умът е инструмент, сетивата са инструменти, ръцете ми са инструменти - те съществуват за да боравя с тях и нямат никакво друго предназначение. Ако тях ги няма, имам ли алтернатива да ги заменя или не?

When we look at an action, we believe there needs to be a separate actor existing behind it. The wind blows, yet really there is no blower. There is only the wind, and if it doesn’t blow, it’s not the wind at all.

When we have a thought, we may believe there’s a thinker existing separately from the thought. As we cannot find a blower outside of the wind, nor a rainer outside of the rain, in the same way there is no thinker existing outside of a thought. When we think something, we are those thoughts. We and our thoughts are not separate. When we say something, those words are us; there’s no speaker outside of the words. When we do something, our action is us. There’s no actor outside of the action.

There is a verse that’s sometimes recited before bowing to a statue of the Buddha that goes:

The one who bows
and the one who is bowed to
are both by nature empty.
Therefore the communication between us
is inexpressibly perfect.

A buddha is made only of non-buddha elements, just as I am made only of non-me elements. If you remove the non-me elements from me—the sun, the dirt, the garbage, the minerals, the water, my parents, and my society—there’s no me left. If you remove the non-buddha elements from a buddha, there’s no buddha left. Communication is perfect when we can understand that the one who bows and the one who is bowed to are both empty. This is meditation.

If we look at a child, we can see that we are fully present in every cell of that child. If we can’t understand how that child could possibly act a certain way, it’s helpful to remember that the child doesn’t have a separate self. A child’s parents and ancestors are inside of him. When he walks and talks, they walk and talk as well.

When we can see those around us with this understanding, instead of with anger and attachment, we enjoy the fruit of the contemplation on emptiness.

https://www.google.bg/amp/s/www.lionsroar.com/the-doors-of-liberation-may-2014/amp/

преди 2 часа, sound написа:

А ти вместо безсмислено да ми се дръвчиш и заяждаш на всеки коментар, да беше опитала нещо на практика най- накрая, а не само да си тъпчеш главата с езотерика - нещо, което камара народ ти го казахме в прав текст: будизма не можеш да го разбереш само с интелектуално осмисляне, Гурджиев също.

Моля? Какво чета и опитвам и какво не си е моя работа, както твоята си е твоя. Например да не лаеш и виеш след всяка улична сирена, без да знаеш откъде идва и накъде отива. Както казва Гурджиев, "имаш много кучета в себе си" (последното разбира се, не го разбирам, защото е напълно езотерично в прав текст - без майтап))

Камарата народ, които и да са, не знам дали не бъркат, щото и учението будизъм, и учението на Гурджиев са дадени точно за осмисляне от куция ни разум. Онова, към което водят е отвъд интелекта. Обаче дотам съвсем без тях не става. Не е ли просто за разбиране? Учението, което Буда предава е като сал, по собствените му думи от "Диамантената сутра";  по лоша памет... "..и щом даже дхармите трябва да бъдет изоставени, колко повече не-дхармите"

Точка.

Между другото, последното, за което говорех - около Абхидхармакоша, елементите, субстанциите, "придобивките" и т.н., има нещо общо с Гурджиев, ама както и да е. Много важно. 

преди 3 часа, rurk написа:

Та, това е целта, на първо време - да се успокои ума.

Да Рурк, добре си написал  всичко, само че ето тук запрях и си помислих - че някак си разбъркал реда на задачите. Умът, както знаеш от християнството, първо трябва да се "обърне", а обръщането всъщност е обръщане на "ума на сърцето", тоест това е действие в подсъзнателната ни част, където се намират най-съкровените, скрити дори за самите нас желания, влечения, мотиви... Така че едно изкуствено наложено успокояване на ума прилича по-скоро на операция тенджера под налягане) Или поредният случаен пасажер в колата. 

преди 3 часа, witness написа:

Точка.

Е като е точка, за какво изобщо ме коментираш и въвличаш в "разговор", че не ми е ясно? Пиши си там и не се занимавай с моите мнения, още повече щом не са адресирани към теб  - хем ми се вреш, хем ми ревеш, баси параноичното поведение.

 

преди 12 часа, witness написа:

 

Да Рурк, добре си написал  всичко, само че ето тук запрях и си помислих - че някак си разбъркал реда на задачите. Умът, както знаеш от християнството, първо трябва да се "обърне", а обръщането всъщност е обръщане на "ума на сърцето", тоест това е действие в подсъзнателната ни част, където се намират най-съкровените, скрити дори за самите нас желания, влечения, мотиви... Така че едно изкуствено наложено успокояване на ума прилича по-скоро на операция тенджера под налягане) Или поредният случаен пасажер в колата. 

 

Първо това е погрешна интерпретация.
Че обръщане има, има, но то това обръщане е същото откъсване, което се върши в първият от трите традиционни метода в Махаяна, а именно метода на отречението. Своего рода обръщане има и при самата шамата.
Медитацията не е подтискане, за да бъде това което посочваш. Напротив, писах че тя отваря вратите на подсъзнанието и то почва да се показва.
Патанджали го е описал дори в Йога Сутра, но не е длъжен човек да е запознат с трудове на който е да е. То тези неща се откриват най-добре в практиката.

Та, да се върна на Исихазма, макар да не е по темата.

Много често под сърце, авторите имат в предвид сърцевината на ума. Но и буквалното разбиране е също толкова адекватно. Изпращането на ума в сърцето е част от етапите на молитвата описани от светите отци.
Съсредоточение върху сърцето, такава практика посочва и Шри Чинмой, като казва, че този път е един от основните два. Същото тръди и Бабаджи като предупреждава практикуващите да не сменят твърде често обекта на медитация...

"Когато не те смущава вече никаква страст, тогава Божественото желание ще нараства вътре в сърцето ти;"
Преподобни Теогност

В Библията се казва, че сърцето на човек е измамно, лукаво, че покривало лежи върху него..., че може да е закоравява, но и че може да се разшири, че може да бъде освежено, че притежава в сърцевината си свещена простота...

"... внезапно нейната светлина възсия в моето сърце и от нейната сладост аз бях възнесен вън от себе си; прекрати се действието на моите телесни чувства (сетива, усещания), аз излязох мислено от сегашния живот и забравих за всичко, което е в този свят. Но не зная как, тя отново отстъпи от мен и ме остави сам да оплаквам своята немощ. О, прежелана любов! Блажен е този, който те е възлюбил, защото такъв вече не ще поиска да обикне страстно никоя човешка красота." Симеон Нови Богослов

"И умът във време на молитва не бива да внимава освен в Бога. Ясен ли ти е тоя пример, Теодосие? Моли се Богу не с думи, но с помисли. Защо искаме от Бога това и онова, като че Той не е в нашите сърца, в нас самите? В сърцето си търси Бога и чрез сърцето с Него говори. Истинското начало на молитвата е сърдечната топлота. Повтаряй неотстъпно в ума си: «Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй ме!» — и това стига. Нека молитвата бъде кратка, за да не се вмъкне в душата чрез думите някаква прелест и съблазън и да смути твоя дух. Не променяй думите, тъй като не пущат корен дървета, които често се присаждат. Изгони своя ум от главата и го събери само в сърцето. Тоя, който може да събере всичките си мисли в една точка, прилича на острие. Тъпият предмет не може да премине през препятствие — него трябва да наострим и той ще прониже всичко. И да се пее е ненужно, и псалмопението не винаги е добро. Който се труди, нека пее, ти, като безмълствуваш, по е прилично да твориш умна молитва. Знай ти, Теодосие, безмълвието на пустинника прилича на сянка. Като че няма Бог, а Той е там, в него, нечут и невидим, също както слънцето, което не грее в сянката, а само я създава.
...
Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух .
...
Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност.
...
И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.
...
И тъй, моли се в мълчание в своя ум и в своето сърце и твоята молитва ще бъде наистина действие на вярата и изходна точка на безмълвничеството."
Свети Григорий Синаит

"След като нашата душа е един предмет, който притежава много способности и си служи с тялото като с орган, давайки сама живот на това тяло, с кои органи си служи нейната способност, която наричаме ум, когато се приведе в действие? Никому не би минало през ума, че разсъдъкът е разположен в пръстите, в очите, в ноздрите или пък в устните. [1105C] Всички обаче са съгласни, че той се намира вътре в нас. Някой обаче са на различно мнение относно това: с кой вътрешен орган си служи? Едни го поставят в мозъка, като на някакъв акропол. Други обаче му дават седалище в средата на сърцето, където от само себе си е чист от естествения дъх. Ние сами обаче точно знаем, че нашето разумно начало не се намира вътре в нас като в делва, понеже е безтелесно, нито пък е извън нас, защото е единно, но е в сърцето, като в орган. Научили сме това не от човек, а от Онзи, Който е сътворил човека и Който казва в Евангелието: "не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека <...> защото от сърцето излизат зли помисли" (Мат. 15: 11, 19). [1105D] Същото казва и Макарий Велики: "Сърцето управлява всеки телесен орган и когато благодатта държи юздите на сърцето, тя владее всички помисли и телесни членове. Защото там се намират умът и всички душевни помисли". Следователно нашето сърце е хранилище на разума и негов първи телесен орган.

И така, ние трябва да се стараем да наблюдаваме своето разумно начало в неотклонно трезвение и да го направляваме, но как другояче да го наблюдаваме, освен ако не събираме отвън разпръснатия в сетивата ум, за да го изпратим във вътрешността, в самото сърце - хранилището на помислите? [1108A] Ето затова прочутият Макарий малко след онова, което каза по-горе, допълва: "Там следователно трябва да гледаме дали благодатта е написала законите на Духа". Къде там? В главния управляващ орган, в трона на благодатта, където са всички душевни помисли, тоест - в сърцето.

Сега вече виждаш колко е необходимо онези, които са избрали да живеят в исихия, да събират и да изпращат ума в тялото си, и още повече - в най-вътрешната част на тялото, която наричаме сърце. Понеже, ако според Псалмопевеца "всичката слава на царската дъщеря е вътре" (Пс. 44: 14), как така ще я търсим някъде навън? И ако според апостола "Бог изпрати в сърцата ни Своя Дух, Който вика: Авва, Отче", [1108B] как ние няма да се молим заедно с Духа в сърцата си? Ако съгласно Господа на пророците и апостолите Царството небесно е вътре в нас, как няма да се окаже извън небесното Царство този, който старателно се обучава да изведе от вътрешността си своя ум? Соломон казва: "правото сърце дири знание" (Пр. Сол. 27: 21), което другаде сам нерече умно и Божествено. Относно този вид знание, отците, обръщайки се към всички, казват: "Умът, изцяло духовен, се обгражда от духовно познание, което съществува в нас и не в нас, и ние не трябва да преставаме да го изследваме"."
Свети Григорий Палама

Даже, в първата заповед от т.н. Царски Закон се казва, че има условие, отдадеността да е с цялото сърце.

"Видя ли, че ако някой възнамерява да противостои на греха, да придобие добродетелност, наградата от надпреварата в добротелта и най-вече - [1108C] да открие духовното познание по отношение залога от наградата на добротелта, то необходимо е, щото да насочва ума си навътре в тялото и в самия себе си? Схващането, че умът действа извън тялото - не говоря за тялото като образ, а за самото тяло -, където се радва на духовни съзерцания, е върхът на елинската заблуда, корен и извор на всяка какодоксия, откритие и учение на демони, майка на глупостта и дете на безумието. Затова и тези, които говорят, вдъхновени от демони, отстъпват от самите себе си, понеже не съзнават това, което говорят. Ние обаче изпращаме ума си не само в тялото и в сърцето, но и в самите себе си. Да обвиняват тези, дето казват, че умът не е отделен, но е единен с душата, "как така някой би могъл да изпрати ума си навътре?". Изглежда те не знаят [1108D], че едно е същността на ума, а друго - енергията. Или по-скоро, знаейки това, объркани заради хомонимията, те на драго сърце са се съгласили с лъжците. За да не приемат простотата на духовното учение, достигайки от диалектиката до противоречивостта, според Василий Велики, те са извратили силата на истината в противопоставянето й с лъжеименното знание и лъжеубедителността на софистиката. Така трябва да постъпват само тези, които не са духовни, но смятат, че разсъждават и учат по духовному. Сами не знаят, че с ума не е като с гледането, при което виждаш другите зрими неща, но не виждаш себе си. [1109A] Но самият ум действа, за да види това, което трябва, посредством пряко самозадвижване, както казва Дионисий Велики. Когато умът се самосъзерцава, той се обръща към себе си и действа спрямо самия себе си. Той казва, че това е негово кръгово движение... "
Св. Григорий Палама

"Чрез изпълнението на Божиите заповеди възраства вътре в нас, подобно на някой съставен от много части плод, любовта, милосърдието, благостта към ближните, кротостта, смирението, търпението в изкушенията, непорочността и чистотата на сърцето, посредством която се сподобяваме да виждаме Бога. И във вече чистото сърце възсиява благодатта и просвещението на Светия Дух, Който ни възражда, прави ни синове на Бога, облича ни в Христа, запалва светилник в душата ни, прави ни чеда на светлината, освобождава душите ни от тъмнината, и отсега още, в този живот, ни прави причастни на вечния живот, макар ние и да не знаем това...
Също така и никой, чието сърце е обладано от някоя страст, дори и най-малка, не може да бъде жилище на Христа чрез благодатта на Светия Дух; защото Бог е светлина, както казва Сам Той: Аз съм светлината на света (Иоан. 8:12)."
Св. Симеон Нови Богослов

Освен това, концентрацията в сърдечната област отваря определени канали, може би най-важния.

Именно в спокойствието човек може да очаква подсъзнанието му да се прояви, че да може да го отработи.

Няма по какъв друг начин човек да навлезне в подсъзнанито си, ако не притихне в съзнанието си.

Whoever is
Untied and free of distress,
And for whom neither a "beyond," a "not-beyond,"
Nor a "both beyond-and-not-beyond" exist,
I call a brahmin.

One for whom nothing exists
In front, behind, and in between,
Who has no clinging, who has nothing,
I call a brahmin.

Buddha - Brahmin

преди 16 часа, sound написа:

Въпросът ти издава, че не си наясно с цитираното твърдение преди него - осъзнаването му,  ще ти даде отговора на въпроса.

Аха, а на теб лично Буда ти е разяснил смисъла на думите си и си сигурен, че твоето тълкувание е вярното. А и въпросите ми не целяха получаване на отговор, а просто да провокират размисъл.

преди 16 часа, Śūnyatā написа:

When we look at an action, we believe there needs to be a separate actor existing behind it. The wind blows, yet really there is no blower. There is only the wind, and if it doesn’t blow, it’s not the wind at all.

When we have a thought, we may believe there’s a thinker existing separately from the thought. As we cannot find a blower outside of the wind, nor a rainer outside of the rain, in the same way there is no thinker existing outside of a thought. When we think something, we are those thoughts. We and our thoughts are not separate. When we say something, those words are us; there’s no speaker outside of the words. When we do something, our action is us. There’s no actor outside of the action.

There is a verse that’s sometimes recited before bowing to a statue of the Buddha that goes:

The one who bows
and the one who is bowed to
are both by nature empty.
Therefore the communication between us
is inexpressibly perfect.

A buddha is made only of non-buddha elements, just as I am made only of non-me elements. If you remove the non-me elements from me—the sun, the dirt, the garbage, the minerals, the water, my parents, and my society—there’s no me left. If you remove the non-buddha elements from a buddha, there’s no buddha left. Communication is perfect when we can understand that the one who bows and the one who is bowed to are both empty. This is meditation.

If we look at a child, we can see that we are fully present in every cell of that child. If we can’t understand how that child could possibly act a certain way, it’s helpful to remember that the child doesn’t have a separate self. A child’s parents and ancestors are inside of him. When he walks and talks, they walk and talk as well.

When we can see those around us with this understanding, instead of with anger and attachment, we enjoy the fruit of the contemplation on emptiness.

https://www.google.bg/amp/s/www.lionsroar.com/the-doors-of-liberation-may-2014/amp/

Супер. Това някой разбира ли го? Защото аз имам някои идеи, които няма да споделя, но не съм сигурен доколко са верни.

преди 5 часа, Shiniasu написа:

.....

Какви са тези нелепици, които ми пишеш сега? Къде видя тълкуване, къде видя претенция, че и е вярно? Погледни си самия въпрос - ако вече си осъзнал, че отъждестяването с тялото е илюзия, то ще знаеш на практика какво е да не си отъждествен с тялото, съответно дали преставаш да усещаш и мислиш. Каква нужда от Буда тука, достатъчно е малко логика. Щом задаваш въпроса, значи най- напред не знаеш дали отъждествяването с тялото е илюзия. А чрез размишлението как очакваш да откриеш отговор на въпрос с практически контекст? Все едно с размишление да разбереш как се управлява автомобил - неуместно е просто и тълкуванията без значение какви са, съвсем никаква работа няма да ти свършат. И що ми избегна въпроса?

 

преди 3 часа, sound написа:

Погледни си самия въпрос - ако вече си осъзнал, че отъждестяването с тялото е илюзия, то ще знаеш на практика какво е да не си отъждествен с тялото, съответно дали преставаш да усещаш и мислиш. 

И аз-а и тялото са еднакво празни. Празни от какво? Празни от независимо съществуване. Колегата пише: "Аз след като притежавам тяло..." Пробуденото същество в Сърдечната сутра осъзнава: формата (тялото), чувствата, възприятията, умствените образувания и съзнанието са празни от отделно "аз", тогава логично това "аз" няма как да притежава нещо. Нагарджуна пише: "Благодарение на празнотата всичко е възможно." Всичко съществува благодарение на празнотата, следователно не може да бъде родено или унищожено. Празнотата е основата на всичко. Такава е природата всички форми, те са празни, не притежават нищо, възникват благодарение на целия космос и имат зависимо съществуване от всичко останало.

и това е красиво, и е здравословно може би

певецът Дони е това ако не го познахте

 

преди 9 часа, haidukpikaso написа:

и това е красиво, и е здравословно може би

певецът Дони е това ако не го познахте

 

Какво за него?
Не ти се вижда добре работата, така ли? :-)

 

Здравейте, момичета и момчета. Не помня предната си парола, тъй че се регистрирах отново.

на 8.02.2018 г. в 16:42, rurk написа:

Забелязали са също така, че при дълбока съсредоточеност, дишането сякаш затихва, сепва...

Дишането не спира напълно, инак ще се разделим с тялото си, но дишането става много по-бавно от обичайното, когато привикнем към тази практика. Дишането има пряко отношение към менталното и емоционалното състояние , т.е. ако дишането ни е спокойно и равномерно, то и умът ни ще е такъв. И обратно. 

В 9-та глава на Абидхармакоша на Васубандху на начинаещите се препоръчва да броят до 10 (едно издишване и вдишване или обратно се брои като едно, следващото като две и т.н.), а когато постигнат успех в това упражнение, то могат да започнат да увеличават броенето до 15, 20, 100 или 1000). В началото, то сесиите трябва да са кратки, т.е. по 10, 20 или 30 мин., а времето да е между 4:00 и 6:00, 9:00 и 11:00 и 14:00 и 17:00. Препоръчително е в началото да се започне с девет пречистващи издишвания и вдишвания (три пъти през дясната, три пъти през лявата и три пъти през двете ноздри - има конкретни инструкции как да се прави).

В контекста на будистката практика, то това упражнение трябва да започва с вземането на убежище в Трите скъпоценности и да завършва с посвещаване на заслугата. В паузите, когато почиваме, трябва не просто да се отпуснем, но и да разсъждаваме над теми като непостоянството, зависимото възникване и да култивираме състрадание към всички чувстващи същества.  Дъхът може да се визуализира като поток от ясна, бяла светлина, който издишваме до около 30 см от върха на носа и после вдишваме (в началото до гърлото, после до сърцето, до пъпа, до стъпалата и евентуално по-надолу, но последното е техника, която ползват шраваките, за да достигнат т.нар. "самадхи на изчерпване на дишането", което не е актуално в Махаяна).

Съответно, има седем основни пречки (възбуда,  съжаление, тежест, която възниква от карма, замъгляване, което е физиологично обусловено, съмнение, зложелателство, привързаност и сънливост), както и девет противодействия срещу тях, които са описани в сутрите и шастрите. Има и други пет, които са общи за шамата и випасана в контекста на Махаяна (напр. изоставяне на бодхичита, развиване на привързаност към т.нар. сидхи и др.).

Само маркирам основните теми, които е добре да се знаят, ако човек има намерение да прави шамата в рамките на буда-дхарма.

Поздрав на всички, които пишат в темата.

Да допълня. За позата от 7 точки на Вайрочана знаете, тъй че не е необходимо да ви припомням. За да имаме успех в шамата, обаче, е небходимо да спазим и някои други условия, които се описват като външни и вътрешни. Външното условие, най-общо, е да открием място, в което можем да практикуваме спокойно, в което имаме свободен достъп до храна и вода, в което няма разсейващи пречки. Вътрешните условия или предпоставки са непривързаност (да сме свободни от 8-те светски реакции като желание да се харесаме, да спечелим предимство, да станем популярни или да преживяваме удоволствие и обратното, т.е. не бива да сме ангажирани с такива стремежи), удовлетворение от настоящата си ситуация, която ни дава възможност да практикуваме дхарма, неангажираност (да не сме прекалено заети с различни светски активности като политика и т.н.) и поведение, което е етично, в смисъл, че като минимум не наранява другите, не вреди на другите. Ако е от полза за другите, то това е превъзходно, но това зависи не само от мотивацията ни, но и от нашите възможности, които не бива да надценяваме.

 

преди 1 час, dagpo19 написа:

 

Здравейте, момичета и момчета. Не помня предната си парола, тъй че се регистрирах отново.

Дишането не спира напълно, инак ще се разделим с тялото си, но дишането става много по-бавно от обичайното, когато привикнем към тази практика. Дишането има пряко отношение към менталното и емоционалното състояние , т.е. ако дишането ни е спокойно и равномерно, то и умът ни ще е такъв. И обратно. 

...

Поздрав на всички, които пишат в темата.

Привет и се радвам на участието ти!
Само да вметна, че не е точно тъй с дишането, че то не само става много бавно, но и напълно спира, поне това с белите дробове. В Йога е известно като "кавала", но това като интересен факт, и нямам намерение да го обяснявам, ако въобще може лесно да се обясни...
Човек не бива да търси такива сидхи, а да се концентрира в крайната цел. Всичко останало, както се казва, ще му се приложи.
Раджа Йога предимно разчита на това, че чрез дъха се овладява ума. Съществуват много разновидности на пранаяма, включително по времетраене на отделните фази, но това не е за тази тема, въпреки че нещата са твърде близки, меко казано.

преди 39 минути, rurk написа:

че чрез дъха се овладява ума. .

Да. Би ли обяснил защо е така, но по прост и разбираем начин.

преди 28 минути, dagpo19 написа:

Да. Би ли обяснил защо е така, но по прост и разбираем начин.

Ще опитам.
Първо се случва очистване на тялото, в това число и на мозъка, което обаче е постепенно, в някои случаи са нужни години.
За да се постигне що-годе добро самадхи, или шамата, то е нужно поне да разхлабим кармичните си семена. Тялото, сърцето/речта и ума са твърде замърсени, от една страна от всичките отрови, които поемаме, а от друга, заради обусловеностите ни, заради нагласите, обобщено заради първичните и вторичните кармични причини.
Първият ми учител казваше, че мислите, чувствата и действията замърсяват много повече съществото и го блокират респективно, от онова което причинява алкохола, цигарите и лошата храна. Разбира се всичко е от значение. Друг мой учител ми преподаваше, че тялото е мъдро и само се възстановява, стига да не му пречи човек.
Та, е нужно пречистване за да се разпознае основната природа на ума (който не е само в мозъка), иначе, както знаем тя остава скрита като диамант в скалата...
Постепенно пранаяма пречиства, защото дава възможност за алкализиране и раздялата с киселинността в човека. В началото има характерни моменти с виене на свят, затова бива да се практикува умерено и постепенно.
Шлаките, в междуклетъчните пространства, по органи и тъкани се изчистват с времето, според индивидуалното състояние.

От друга страна, като второ, но с централна роля е успокояването на ума, посредством еднонасочената концентрация върху дишането, а знаем, че като ума се успокои нещо в нас потича, психо-соматичните проблеми отстъпват и тялото заработва както изначално. Въпрос на време е да се случи осъзнаване върху природата на ума, защото ума придобива острота, способност за разбиране, за вникване, за будност.

Това, което е интересно е, че има разлика между задържане (кумбхака) след вдишване (пурака) и тази след издишване (речака). Те водят до различни усещания и до различни заключения, макар и да са близки.

преди 11 минути, rurk написа:

 

Не е толкова сложно за обяснение.

Дишането или циркулацията на дъха, т.е. вдишването и издишването е лунг/вятър или това, което циркулира през каналите (ца на тиб.). Вниманието е ездачът, а дишането е конят, т.е. когато умът се установи върху дишането, то е както, когато ездачът управлява коня и обратно.

Когато човек не знае за какво иде реч, то той изписва множество безмислени думи.

 

 

преди 5 часа, dagpo19 написа:

Когато човек не знае за какво иде реч, то той изписва множество безмислени думи.

Привет!

И тук идва основният проблем: Можем ли да обясним за какво иде реч без да използваме множество безсмислени думи? Самото "иде реч" посочва вид движение, породено от непостоянството, съставено е от множество букви. 

От последните думи на Буда научаваме (което можем да проверим и чрез собствени разсъждения и опит), че във всяко множество е заложен неговия разпад, поради непостоянството на съставящите го елементи . Или колкото по-сложен е даден обект, толкова по-лесно може да се разпадне, защо броят непостоянни величини от които е съставен е по-голям. Така и става.

"Едно" множество, "една" реч не съдържат, себе си, в това множество. Елементите, разглеждани като отделни обекти, от които е съставено дадено множеството, представляват друго множество, което пак не съдържа ,себе си, в частите си и така слой след слой се оплитаме в безкрайна мрежа от слоеве, връзки и зависимости, опитвайки се да обясним смислено нещо, претендиращо да бъде непроменлива истина. Множеството безсмислени думи разкриват логически противоречия, тоест явяват се глупост.

 

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

Привет!

И тук идва основният проблем: Можем ли да обясним за какво иде реч без да използваме множество безсмислени думи?

Привет и на теб!

Не исках да прозвуча грубо, когато написах, че "когато човек не знае за какво иде реч, то той изписва множество безмислени думи". Помолих Рурк да обясни по прост и разбираем начин твърдението си, че "чрез дъха се овладява ума", с което съм напълно съгласен. Отговорът беше прекалено непрактичен и неточен, според мен. Затова и написах, че "Дишането или циркулацията на дъха, т.е. вдишването и издишването е лунг/вятър или това, което циркулира през каналите (ца на тиб.). Вниманието е ездачът, а дишането е конят, т.е. когато умът се установи върху дишането, то е както, когато ездачът управлява коня и обратно." В коментарите към махамудра–инструкциите на 9-я Кармапа Уангчук Дордже ( тиб. ma rig mun sel), които преподава Беру Кхйенце Ринпоче (той и неговият син, т.е. 4-ят Джамгон Конгтрул Ринпоче са мои учители) буквално се казва следното: "Фокусирането върху дишането е друг ефективен начин за успокояване на ума. Умът язди върху енергиите-ветрове или дъха. Следователно, ако дишането е твърде неспокойно, възникват и много смущаващи мисли. Ако дишането ти е отпуснато, спокойно и овладяно, такъв ще бъде и твоя ум." Избягвам да пиша неща, които не разбирам и не съм проверил.

Привет, 

Съжалявам, за над 12 години практика по пранаяма, толкова мога.
Щом не е полезно, здраве да е. :-)
Нека всички имат щастие!

Считам, че тази статия ще бъде полезна за всички, понеже се отнася до въпроси, по които от години се опитвам да внеса яснота: http://nandzed.livejournal.com/4706501.html

Цитирам тази част, която намирам за особено важна:

"В Нью Эйдж принимается еще одно предположение, которое называется перенниализм. Это предположение заключается в том, что все мистики в основном переживают одинаковый опыт. Что все религии говорят об одном и том же, или имеют одну и ту же цель. И это совершенно не ставится под сомнение в движении Нью Эйдж и современной йоге. И все же, откуда у нас эта уверенность?

Возможно, первый известный мне человек, который очень четко отметил это, был Олдос Хаксли. Он сделал это в 1946 году, в своей книге под названием «Перенниализм». В этой книге он постарался собрать цитаты из текстов из самых различных точек земного шара, из самых разных культур и религий. Он поставил их друг рядом с другом, и, конечно же, читая все эти цитаты из разных культур и религий, мы видим, что «О Боже, кажется, они все говорят об одном и том же!» Но что мы не учитываем, так это тот факт, что он специально подобрал отрывки из разных религиозных текстов, и что все эти религиозные тексты были переведены на английской, и, конечно же, все на свете выглядит одинаково)).

Проблема с перенниализмом и, вроде как, универсализмом заключается в том, что чем больше у тебя элементов, которые вроде бы объединяют все религии, тем более разбавленным становится религиозный опыт. И в конце концов, к тому времени, когда ты можешь связать все воедино, конечный результат уже неузнаваем с точки зрения любой из традиций. Это и христианская идея, и политическая. Это политика - считать, что существует один Бог, и я связан с этим Богом, а если ты считаешь, что у тебя другой Бог, то ты ошибаешься, потому что мой Бог - истинный Бог. И, конечно, это все слишком упрощено. Но в конце это именно то, с чем приходится иметь дело. А разнообразие, позволяющее власти быть местной, а не всеобщей, позволяет разобраться с этой проблемой и, я полагаю, со значительным количеством политики."

преди 1 минута, rurk написа:

Привет, 

Съжалявам, за над 12 години практика по пранаяма, толкова мога.
Щом не е полезно, здраве да е. :-)
Нека всички имат щастие!

Полезно за кого? Може и да е полезно за някого. Просто не питах това. Няма значение. Не целях да те засегна, макар че така прозвуча.

Бъди здрав!

 

Няма как да ме засегнеш, каквото и да напишеш. Няма как да ме засегне който и да е, независисимо какво ще напише, просто защото у мен всичко е ок.
:-)

Въпросното обяснение, което поднесе, за което ти благодаря, съм го срещал в текстове на Норбу Ринпоче, както и съм го чувал от Далай Лама, в лекциите му. Има го и в модернизирания вариант на Бон-по, в книгата "Тибетска йога на съновиденията и съня" от Тензин Уангял Римпоче, но за мен това обяснение е меко казано недостатъчно, непълно и не представя всичко.
То посочва само, как ума следва/управлява дъха, праната в прочистването и през каналите, но не се казва, че условие за това е успокояването на самия ум, не се казва и нищо за протичането на нектар, който на свой ред изпълва чакри, канали, органи и тъкани, въобще тялото, че то става абсолютно блаженство, не се  казва че тялото, речта и ума са взаимосвързани, че даже са едно, и не се дава обяснение на цялостния механизъм, който се завърта чрез практиката. :-)

Работата с пранаяма е чудесно средство за диагностика - да проследи човек къде какво му е блокирало, от към чакри и нади, но не само, а като цяло психо-соматично; за прочистване и канализиране; и за въвеждане на ума в покой.

Всичко най-добро и на теб!
https://www.youtube.com/watch?v=etVHHa4IpeM&t=616s

преди 53 минути, dagpo19 написа:

Полезно за кого?

 

преди 18 часа, dagpo19 написа:

Когато човек не знае за какво иде реч, то той изписва множество безмислени думи.

 अनात्मन्,

http://padmasambhavagururinpoche.com/wp-content/uploads/2013/11/Guru-Rinpoche-Seven-Line-Prayer.jpg

преди 59 минути, rurk написа:

 но за мен това обяснение е меко казано недостатъчно, непълно и не представя всичко.

Разбира се, че "не представя всичко", понеже е съобразено със здравия разум.

В инструкциите от 9-я Кармапа, които споменах по-горе, се казва:

"Задръж дъха си като правиш ваза-дишане и установи ума си върху него, без да допускаш разсейване на вниманието си. Но ако не можеш да практикуваш ваза-дишане, понеже не ти е била преподадено от твоя учител, то вземи за свой обект броенето на дишането. Брой вдишването, издишването и задържането на дъха в началото до 21 цикъла, а после постепено увеличи до 100..."

Има голямо, междинно и малко ваза-дишане и всяко от тях има четири етапа: (1) задържане, (2) разширяване, (3)  изтичане или стичане и (4) изхвърляне. Съзнателно не пиша до какво се отнася всеки от тези етапи, понеже това е потенциално рискована практика, която се преподава след съответна подготовка (напр. завършването на специалното ньондро). Когато се намесваме по невеж начин в своето дишане, то можем да имаме невротични и параноични преживявания, както и физически заболявания. По тази причина, не считам за уместно коментирането на пранаяма, ца-лунг и подобни неща в тема като тази.

преди 10 минути, dagpo19 написа:

Разбира се, че "не представя всичко", понеже е съобразено със здравия разум.

В инструкциите от 9-я Кармапа, които споменах по-горе, се казва: "Задръж дъха си като правиш ваза-дишане и установи ума си върху него, без да допускаш разсейване на вниманието си. Но ако не можеш да практикуваш ваза-дишане, понеже не ти е била преподадено от твоя учител, то вземи за свой обект броенето на дишането. Брой вдишването, издишването и задържането на дъха в началото до 21 цикъла, а после постепено увеличи до 100..."

Има голямо, междинно и малко ваза-дишане и всяко от тях има четири етапа: (1) задържане, (2) разширяване, (3)  изтичане или стичане и (4) изхвърляне. Съзнателно не пиша до какво се отнася всеки от тези етапи, понеже това е потенциално рискована практика, която се преподава след съответна подготовка (напр. завършването на специалното ньондро). Когато се намесваме по невеж начин в своето дишане, то можем да имаме невротични и параноични преживявания, както и физически заболявания. По тази причина, не считам за уместно коментирането на пранаяма, ца-лунг и подобни неща в тема като тази.

Разбира се, че е рисково, няма да обяснявам тук защо, но ще спомена, че за тези години пранаяма, включае и серии т.н. Кундалини пранаяма, включващи съответните бандхи и мудри, много пъти съм се прецаквал, и вместо да се отиде към подобрение, се отключват болести (свързано е с кармичните семена), или психически проблеми.
Та, през годините научих три много важни неща, които ги и преподавам (никога не съм изисквал прекомерни практики от който и да е), и те са: постепенност, последователност, постоянство.
 

Именно заради здравия разум много дозирано публикувам информации в нета, щото знам как човек може да се самонавива и в изблик на емоционален устрем, може да си строши главата с неща, които не знае как и колко, а и кога да практикува, и дали въобще да практикува.
Тъй че... нека всичко бъде мъдро и състрадателно!