СКАНДХА (санскр.), кхандха (пали). 

В абхидхарма и литературата на теравада скандхите се обясняват с помощта на закона за зависимия произход. Доказва се, че изводите на разума, които се формират в условията на сансара – са незнание, неведение и невежество. На такъв разум е присъща склонността за морални и аморални действия (санскари), в резултат на които се формира егоистичното или егоцентричното съзнание (виджняна). Това съзнание реагира само на обусловените наименования (нама) и форми (рупа), оценявайки околния свят чрез призмата на егоцентризма: “мое е”, “не е мое”, “изгодно”, “неизгодно” и т. н. В резултат на което възникват съответните чувства (ведана) и възприятието (сання). Тази породени от психологията на неведението компоненти: санскара, виджняна, нама-рупа, ведана, самджня – в будизма се наричат скандхи, те конструират “аз-а” на невежия човек. Човек от страх пред времето и смъртта се опитва с помощта на вярата в съществуването на някаква вечна субстанция като душата да увековечи своето “аз”, проецирайки пребиваването му в духовни светове. Само истинското знание, сводимо в будизма с разбиране съдържанието на триадата: анитя-дукха-анатман (виж Трилакшана) – съдейства за прекратяването на дукха. Прекратяването на дукха е възможно само в случай, че разума се освободи от пътя на привързаностите. Отделянето на разума от скандхите е важна стъпка към просветлението. Будизма учи че трябва да се разбере, че конструкцията на скандхите, която разумът на човека приема за свое “аз”, се явява непостоянна (анитя), явява се обект на неудовлетвореността (дукха), и няма душа (анатман). Съгласно Анатталакхана-сутра, освободеният от скандхите разум става независим от желанията и привързаностите, в резултат на което той придобива пълна свобода, изразяваща се в това, че съзнанието не се вкопчва повече в илюзията за задгробен живот или идеята за възраждане и се съсредоточава върху проблемите, решението на които е жизнено необходимо. Следователно под термина “просветление” може да се разбира осъзнаване илюзорността на “аз-а” като конструкция от скандхи.

ОСНОВНА ТОНГЛЕН ПРАКТИКА

В Тонглен практиката на отдаване и получаване чрез състрадание ние поемаме различните духовни и физически страдания на всички същества - техните страхове, объркване, болка, гняв, вина, съжаление, съмнения и яд. Отдаваме им чрез любов цялото наше щастие, благоденствие, умствен покой, изцеление и удовлетворение.

1. Преди да започнете тази практика седнете спокойно и въведете ума у дома му. След това, като използвате един от методите, които описах -който намирате за най-подходящ за вас, - медитирайте съсредоточено върху състраданието. Призовете присъствието на всички буди, бодхисатви и просветлени същества, така че чрез благодатта и вдъхновението им в сърцето ви да се роди състрадание.

2. Представете си, колкото можете по-детайлно, някой ваш близък, който страда. Опитайте да си представите всички аспекти на страданията и болката му. Тогава, когато почувствате, че сърцето ви се изпълва със състрадание към този човек, си представете, че всичките му страдания се превръщат в гъст нагорещен лепкав дим.

3. Сега - с вдишването - си представете, че този гъст черен дим навлиза с дъха ви в самите корени на вкопчването в себе си. Там той унищожава напълно самовъзхищението ви, като по този начин пречиства отрицателната ви карма.

4. Сега си представете, че самовъзхищението ви е унищожено, така че сърцето на вашия просветлен ум, Бодхичита, е открито напълно. Когато издишвате, си представете, че излъчвате навън неговата блестяща, успо­кояваща светлина на покоя, щастието и доброто и я насочвате към страда­щия си приятел, като по този начин пречиствате отрицателната му карма.

Тук смятам за благотворно да си представите, че вашата Бодхичита е трансформирала сърцето ви, цялото ви тяло или същество в една блестяща вълшебна скъпоценност - скъпоценност, която може да изпълни желанията на всеки и да му осигури всичко, от което той се нуждае или за което копнее. Състраданието наистина е вълшебна скъпоценност, защото притежава свойството да дава на всеки точно това, от което той се нуждае, да облекчава страданията и да дарява удовлетворение.

5. И така, в момента, в който вашата Бодхичита започне да струи навън, за да докосне страдащия ви приятел, трябва да сте твърдо убедени, че негативната му карма наистина е пречистена, и да изпитвате дълбока трайна радост, че той е напълно освободен от страданията и болката.

След това продължете да дишате равномерно, като не спирате практиката.

Тонглен практиката, адресирана към ваш близък, ще ви помогне постепенно да разширите кръга на състраданието, докато обхване страданията и кармата на всички същества, да им предаде цялото ваше щастие, благоденствие, радост и умствен покой. Това е чудесната цел на тази практика и в по-широк смисъл - на целия път на състраданието.

(Согиал Ринпоче)

на 17.01.2018 г. в 8:49, Śūnyatā написа:

Отделянето на разума от скандхите е важна стъпка към просветлението.

Какво понятие стои зад думата "разум" тук, обаче. В будизма такова понятие няма, в споменатата Анатталакхана сутра е читта, ама читта е идентична с една от скандхите, а именно виджняна. Въобще голяма бъркотия е създал писалият горното просветляващо обяснение. Понеже виждам, че Шунята го е копнал отнякъде, но не е зле да помислим какво точно пише, вярно ли е или е нещо объркано. 

Честно казано не е лошо, ако има и храна за любопитството. Например как се обяснява прекъсването (ниродха нали е спиране или прекъсване) на тази верига от 12 причини-следствия? Защото откъдето и да я гледаш пратитясамудпада, прилича на железен омагьосан кръг - нали Буда казва, че щом го има това, го има и това и т.н. Обяснява се, че изчезва желанието - значи прекъсването е в тришна - сравнявано с маслото в лампата, което свършва и така пламъкът угасва. 

Всъщност не е точно някакво голо "осъзнаване" на без-азовостта и оттам разочарование, а "виждане както е" на всяка скандха указва сутрата - yathābhūtaṃ: [yathā+bhūta] as it is, according to reality, in its true nature. The frequent association 'yathā·bhūtaṃ pajānāti' stands for 'one understands as it is in reality', which means: one understands the phenomenon under observation in its reality while it actually occurs, in one's own direct experience, and not merely in a general way, philosophically or intellectually.

http://www.buddha-vacana.org/sutta/samyutta/khandha/sn22-059.html

на 12.01.2018 г. в 16:40, rurk написа:

Инак аз съм си много добре. Будизмът и въобще всичко ми е ясно. То не е претенция или фукня.

Ха ха Рурк, кажи ми тогава, огледалце от стената, защо намирам из нета толкова различни обяснения на апратисамкхяниродха, едната от трите, поне в класификацията на вайбхашиките, асамскрита дхарми? Ти да имаш собствено обяснение, щом знаеш всичко за будизма? 

преди 3 часа, witness написа:

Какво понятие стои зад думата "разум" тук, обаче. В будизма такова понятие няма, в споменатата Анатталакхана сутра е читта, ама читта е идентична с една от скандхите, а именно виджняна. Въобще голяма бъркотия е създал писалият горното просветляващо обяснение. Понеже виждам, че Шунята го е копнал отнякъде, но не е зле да помислим какво точно пише, вярно ли е или е нещо объркано. 

Честно казано не е лошо, ако има и храна за любопитството. Например как се обяснява прекъсването (ниродха нали е спиране или прекъсване) на тази верига от 12 причини-следствия? Защото откъдето и да я гледаш пратитясамудпада, прилича на железен омагьосан кръг - нали Буда казва, че щом го има това, го има и това и т.н. Обяснява се, че изчезва желанието - значи прекъсването е в тришна - сравнявано с маслото в лампата, което свършва и така пламъкът угасва.

Разумът се освобождава когато спре да се вкопчва в елементите от които е конструиран и да се самоидентифицира с тях. Когато спре да се вкопчва в позитивните и негативни халюцинации които произвежда, тоест осъзнава скандхите и самия себе си като празни или пусти от независимо съществуване. Осъзнавайки зависимия си произход, той разбира, няма "аз", няма "мое", всичко което е съставно и сложно подлежи на разрушение. Всичко което се е появило ще угасне и угасва в нирвана. В процеса на задълбочено търсене и самоизследване той достига до тишината и покоя. Преди няколко дни нарисувах една схема, вид мандала, базирана на моя опит и наблюдения, относно конструкцията на човешката личност, но когато имам време да я направя в по-приемлив графичен вариант ще я постна тук. Анимираната структура на ДНК също е подходящ обект за размисъл и медитация.

 

на 30.01.2018 г. в 18:24, rurk написа:

...

Там е работата, че ако тези неща са налице, то човек не трябва да очаква нищо добро за себе си...

Препятствията не само ни отдалечават от възможността да практикуваме, но стават и причина за натрупване на негативна карма...
Част от тях присъстват в своя абсолютен вид и в т.н. "зловредни емоции".

Но преди човек въобще да започне да се опитва да практикува, освен че трябва да вярва в това учение, в този Път, сиреч в Сангха, в Дхарма и в Буда, то е нужно да има и достатъчна мотивация и за да се провери това се правят т.н. "подготвителни практики", или известни още като предварителни, които обичайно са четири на брой.

- медитация/размишление върху скъпоценното човешко прераждане;
- медитация/размишление върху смъртта и преходността;
- медитация/размишление върху карма (закона за причината и следствието);
- медитация/размишление върху несгодите на самсара (цикличното съществуване).

Та, работейки по преодоляване на "препятствията" и на "зловредните емоции", след като човек е намерил в себе си мотивацията, чрез практика върху обичайните "предварителни размишления" (аналитичти медитации), няма как да не споменем и за т.н. "окови", които привързват:

1. Възгледът за "аз".
2. Съмнения относно това кое е добро/благо и кое е не е.
3. Фанатично придържане към правилата и нормите.
4. Сетивни желания, привързаност към тях.
5. Недоброжелателност.
6. Жаждата за фино материално съществуване (света/сферата на форми).
7. Жажда за безформено съществуването (в безформените светове/сфери).
8. Самонадеяност.
9. Безпокойство.
10. Невежеството.

С осъзнаването на това, че е привързан като с окови към някои възгледи, идеи и свои разбирания, човек може, чрез "тонглен" да се опита да разхлаби усещането за собствена значимост, или както казва Ринпоче - самовъзхищението си... разбира се, ако му стиска и ако му се отдаде тази възможност, ако има "натрупване на заслуга", а тя както се знае се натрупва чрез изоставяне на "злодеянията" и с придържане към "благите действия"...

И тъй, преодолял "препятствията" човек може да пристъпи към практика, избирайки за нея някакъв обект, бил той външен, или вътрешен.

- Първото медитативно постижение е именно преодоляване на "препятствията" и успешното насочване и задържане на вниманието.
- Второто медитативно постижение е когато насочването и задържането са свободни от усилие.
- При третото медитативно постижение се случва появата и изпълване с блаженство.
- Четвъртото е характерно с появата на осъзнатостта за това, че болката и удовоствието са едно.

След тези първи четири медитативни постижения се явяват т.н. "свръхестествени способности", благодарение на което става възможно продължението нататък, в следващите четири медитативни постижения...

- Петата джхана е навлизане и пребиваване в "безграничното пространство".
- Шестата джхана е навлизане и пребиваване в "безграничното съзнание".
- Седмата джхана е навлизане и пребиваване в "отсъствието на всичко".
- Осмата джхана е навлизане и пребиваване в "нито възприятие, нито невъзприятие" (най-висшето самсарично състояние). И тя е условието за встъпване в Нибана.

Което е много повече от "апрати-санкхя-ниродха", защото то се отнася до прекратяването на възприятието за обекти, различни от обекта на съзерцанието. Те "изчезват" за ума, като това изчезване "не се дължи на знанието", т.е. не е умствена спекулация, но нищо повече.

преди 9 часа, rurk написа:

...

Ето защо човек трябва да е безкомпромисен и най-вече искрено да застане пред себе си и да различи има ли налична в него обусловеност и каква точно е тя, от към "зловредни емоции", от към "окови", от към "злодеяния", и е нужно на 100% да се опита да отстрани всичко това, чрез един от трите традиционни метода (във Ваджраяна) - или да им се противопостави, чрез отречението, да се отрече от такъв вид живот и такива по вид проявления, поведения и пр., или да ги трансформира, разбирайки техния корен, или чрез метода на самопостигането да остави каквото и да е да угасва в т.н. пустота, съвсем естествено, защото такава е природата на нещата, разбирайки същността на т.н. "четири печата", а сиреч, че всичко е непостоянно; че всичко е болезнено; че всичко е лишено от отделна, самостоятелна, постоянна и неизменима същност; и че нирвана е отвъд крайностите.

преди 9 часа, rurk написа:

 

Т.н. страдание (дуккха), превеждано още като безпокойствена неудовлетвореност, или като тревожност, е неизменно следствие от неведението, от обусловеността, както съм изобразил и на схемата.
Тя се отнася към нещата, които считаме за неприятни, за приятни и за неутрални, ето защо бива три вида:
- поради болезнеността на неприятните неща, с които имаме съприкосновение;

- поради болката, която изпитваме от раздялата с приятните неща;
- поради вродената ни безпокойствена неудовлетвореност/тревожност, считана за всепроникваща (защото изпълва/обуславя цялото ни съществуване), водеща до ужас и страх, и причинена от погрешните ни схващания (неведението, "авидя").

Следователно, както казва Далай Лама, практикуващия бива да разгроми корена на страданието, сиреч собственото си неведение, да разбере своята същност, респективно същността на света/битието.
Ето защо е нужно да се правят медитации върху т.н. "скандхи" и върху т.н. "клеши", както и върху т.н. "самскари" (тенденции), за да се премахнат "трите воала", които покриват "трите каи", или иначе казано "троичното тяло на Буда".

Но най-вече човек бива да е убеден, че т.н. Буда природа е в него, негова изначална същност е, макар и да е затисната и затрупана от обусловеността, като скрит в скала диамант.

преди 19 часа, rurk написа:

Което е много повече от "апрати-санкхя-ниродха", защото то се отнася до прекратяването на възприятието за обекти, различни от обекта на съзерцанието. Те "изчезват" за ума, като това изчезване "не се дължи на знанието", т.е. не е умствена спекулация, но нищо повече.

Не зная каква връзка в момента имат всички  проповеди и описания на разнообразни постижения, вероятно имат, но аз засега не зная нищо за тях. И ще продължа около конкретния си въпрос, ако може.

Уж е както казваш, но според мен нещо в преобладаващите определения съвсем не е наред. Първо, да не забравяме за какъв вид феномен става въпрос. И всички пренебрежителни "просто това, обикновено онова" не ми се връзват, защото според всички будисти от разните школи - пратисамхяниродха, апратисамкхяниродха и акаша - са асамскрита дхарми или несъставни, още ги водят необусловени, което означава непородени, неподложени на изчезване, разпад, вечни. 

Оставям настрана апратисамхя ниродха като по-трудна за разбиране засега и се насочвам към пратисамхя ниродха - тук виждам някакво умишлено или неумишлено леко преиначаване на определението, пропускане на нещо, както го дава Васубандху, което го променя съвсем! Тук не става въпрос за просто умствена спекулация благодарение само на разсъдъчната способност. В това определение се появява някаква "чиста праджня", малко като деус екс махина, чрез която човек завладява "придобивката" на угасването. Което не е веднъж  и едно единствено за всички клеши, замърсявания и т.н., а едно по едно. Тоест придобивката е самата Нирвана - на порции. Аз схващам нещата така, че всички необусловени, несъставни и т.н. дхарми трябва да са нирвана и не може да ги разглеждаме като нещо различно от нирвана. 

А каква връзка имат тогава с нирвана, относно апратисамкхяниродха, невъзприетите от мен неща? Ей това не го разбирам никак)

Ето цитирам Васубандху от коментара към Абхидхармакоша шастра за съзнателното прекратяване, съвсем в началото: 

"6а. ПРАТИСАМКХЯНИРОДХА е разделяне.

(Съзнателно) отделяне (visamyoga) от нечисти дхарми е пратисамкхяниродха [или Нирвана]. Пратисамкхяна или пратисамкхя означава някаква чиста праджня, разбиране на Истините. „Угасването“, завладяно чрез тази праджня е наречено пратисамкхяниродха; бихме могли да кажем pratisamkhya-prapya-nirodha, „угасването, добито чрез pratisamkhya“, само че средната дума (т.е. prapya) е изпусната като в израза „волска кола“, а не „кола с впрегнати волове“ (goratha = go-[yukta]-ratha). 6б. Всяко [отделяне става] поотделно… Всяко отделяне, взето самостоятелно, е пратисамкхяниродха. Обектите на „отделяне“ са толкова, колкото са обектите на „свързване“.

 

Апратисамкхя ниродха  - различен тип угасване, състоящ се в абсолютно възпрепятстване на възникване. Нарича се така, защото е добивана не чрез схващане на Истините, но поради недостиг на причини за възникване.

Невъзприемането на нещо заради погълнатост на вниманието от друг обект е  пример, даден там от Васубандху за един вид "неслучване" на нещо възможно, нещо преминало от бъдещето към миналото някак "покрай мен", така да се каже.. 

Съзнанието няма как да придобие какво и да било, защото като част от скандхите то е съставно и никакви вечни дхарми не са му били, не са, и няма му бъдат присъщи, докато се осъзнава, халюцинира, че е реално съществуващо.

Формата е пустота и пустотата е форма. Има едни химикалки дето пишат с мастило, което се трие. Шоуто се случва когато мастилото си въобразява че в него има нещо вечно и е реално съществуващо, докато не избледнее или не бъде изтрито, трудно му е да се самоосъзнае, понеже не спира да фантазира и да се вкопчва в мнимото си, илюзорно съществуване.

Формата е пустота и пустотата е форма. Формата не е същност. Същността не се явява форма. Същността не пребивава във форма. Формата не пребивава в същност. По подобен начин се познават, осъзнават и останалите групи, скандхи, като празни. 

Учението за безсмъртието, дадено ни от будите, се базира на едно просто осъзнаване, но за някои нищо не е просто, те са сложни, взимат се насериозно и настава голям майтап наоколо.

на 2/2/2018 в 18:25, witness написа:

Въобще голяма бъркотия е създал .....

Може да не ти се вярва, ала ти създаваш много по- голяма. ((:

преди 15 часа, Śūnyatā написа:

Съзнанието няма как да придобие какво и да било, защото като част от скандхите то е съставно и никакви вечни дхарми не са му били, не са, и няма му бъдат присъщи, докато се осъзнава, халюцинира, че е реално съществуващо.

Формата е пустота и пустотата е форма. Има едни химикалки дето пишат с мастило, което се трие. Шоуто се случва когато мастилото си въобразява че в него има нещо вечно и е реално съществуващо, докато не избледнее или не бъде изтрито, трудно му е да се самоосъзнае, понеже не спира да фантазира и да се вкопчва в мнимото си, илюзорно съществуване.

Формата е пустота и пустотата е форма. Формата не е същност. Същността не се явява форма. Същността не пребивава във форма. Формата не пребивава в същност. По подобен начин се познават, осъзнават и останалите групи, скандхи, като празни. 

Учението за безсмъртието, дадено ни от будите, се базира на едно просто осъзнаване, но за някои нищо не е просто, те са сложни, взимат се насериозно и настава голям майтап наоколо.

Човек бива да остави всичко да угасне, а накрая и онази мисъл в себе си, дето го обуславя като "аз".
Изцяло да угасне!
Няма кой да осъзнае и няма кой да бъде безсмъртен, или да стане безсмъртен.

"Няма невежество, няма край на невежеството… [до липса на] …старост и смърт, няма край на старостта и смъртта;

Няма страдание, няма произход на страданието, няма прекратяване на страданието, няма път, няма мъдрост, няма постижение и няма не-постижение."  Праджняпарамита Сутра

на 2/5/2018 в 0:13, rurk написа:

Човек бива да остави всичко да угасне, а накрая и онази мисъл в себе си, дето го обуславя като "аз".
Изцяло да угасне!
Няма кой да осъзнае и няма кой да бъде безсмъртен, или да стане безсмъртен.

"Няма невежество, няма край на невежеството… [до липса на] …старост и смърт, няма край на старостта и смъртта;

Няма страдание, няма произход на страданието, няма прекратяване на страданието, няма път, няма мъдрост, няма постижение и няма не-постижение."  Праджняпарамита Сутра

Безсмъртен може да се разбира като синоним на безсъщностен или без независима и постоянна реалност. Може ли един мираж да е жив или мъртъв? Не, той се появява когато е налице съвкупност от причини и условия, а ако някоя от причините или условията липсват, съвкупността се разтваря и вече не е видима. Самите причини и условия също могат да се разглеждат като мираж, илюзия (maya), халюцинация приемана за реалност, защото и те на свой ред са съставени от причини и условия,  и тн., които причини и условия също нямат самостоятелна същност и независима реалност, пусти са и се явяват само по силата на тяхната взаимна обусловеност или взаимосвързаност.

В Праджняпарамита сутрите, в случая Сърдечната сутра която цитираме, угасването се разглежда като логическо следствие на осъзнаването илюзорността и пустотата на всички явления, било то скандхи, невежество, "аз-ове" или цялата вселена като цяло. Защото какво е една скандха, едно "аз", една вселена, ако не сбор от взаимозависими множествени абстракции? Формите нямат реалност, те функционират, но нямат същност и реалност, каквато влага едно съзнание обусловено от механизмите за самосъхранение, люшкано насам-натам от позитивните и негативни халюцинации за това че изпитва страдание или получава удоволствие.

Малко по-назад питаш защо едно такова съзнание не се самоубива? Защото то нито изпитва нужда, нито вярва че нещо ще се промени, дори и илюзорно към по-хубаво, ако го направи. Осъзналото пустотата, зависимото възникване на множествените абстракции, илюзорно съзнание изпитва илюзорно състрадание към илюзорните същества (Диамантена сутра). 

Очарованието на множествените абстракции е изгубило силата си. Съзнанието е раз-очаровано. Угасва в единствената възможна чистота, освободено от всички представи за реалност. Така разбирам учението на будите за безсмъртието.

А къде може да прочете човек за това учение - за безсмъртието?

Нещата съществуват зависимо - това аз поне не го отричам. Не се и опитвам да се освободя от подобна зависимост, защото я считам за нещо нормално и в реда на нещата. Въпросът ми е: тази зависимост в съществуването възникнала ли е, обусловена ли е, илюзорна ли е или е реална?

Това са чисто интелектуални въпроси, поставящи взаимозависимостта, като метафизично понятие - да си избиеш от главата всякаква метафизика е задължително условие, за да разбираш будизма, в това трезво отношение се състои неговата изключителност и ефективност.

Безсмъртие - amrta, тиб chi med - този термин се отъждествява с "нирвана", в която отсъства представата за смърт.

Да услышьте, подвижники, Я обрёл бессмертие. Я буду учить и возглашать Закон. Практически следуя моим наставлениям, вы вскоре, уже в этом рождении, познаете и неопосредованно постигнете, что есть высшая цель духовной жизни, ради которой юные брахманы уходят из дома в отшельничество.

Буда

[Бодхисаттва] видит сущее как изменчивое и пустое – лишенное собственного бытия,
Подобное луне в колеблющейся воде. 

Чандракирти

Поэтому Будды назвали бессмертное, ушедшее от бытия 
И небытия Учение глубоким. 

Учение о бессмертии, провизглашенное буддами, Состоит в том, что мир подобен мареву.

***

Мудрый Будда установил, что нравственная чистота —
Это причина бессмертия, а безнравственность — причина смерти.

Поэтому ради умножения в тебе добродетельных качеств 
Достойно отнесись к тому, чтобы блюсти нравственную чистоту.

***

Только наше Законоучение преодолело 
[Двойственность] несуществования и существования.
Оно глубоко практично и является
Учением о бессмертии, провозглашённым буддами.

***

Что взаимообусловлено по происхождению,
То Тобой рассматривалось как пустота.
Твой бесподобный львиный рык гласит,
Что нет независимой сущности.

Учение о бессмертии и пустоте
Предназначено устранять все догмы [вымыслы].
Но если кто-то ухватился за него как за догму,
То Ты предрёк тому погибель.

О Господин, Ты разъяснил, что поскольку все дхармо-частицы 
Возникают во взаимосвязи, а сами по себе они 
Бездеятельны, обусловленны, пусты и подобны иллюзии, 
Постольку у них нет самостоятельной сущности.

Нагарджуна

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Нещата съществуват зависимо - това аз поне не го отричам. Не се и опитвам да се освободя от подобна зависимост, защото я считам за нещо нормално и в реда на нещата. Въпросът ми е: тази зависимост в съществуването възникнала ли е, обусловена ли е, илюзорна ли е или е реална?

Неопределена. Както мислиш и действаш - така ще ти отговори.

Реално, нереално, вкопчване в живота, страх от смъртта и тн. са крайности. Зависим произход - пустота е Средния Път. Пробвай различни варианти и виж как по-малко боли

Илюзорната действителност е пластична пред лицето на разума.

на 4.02.2018 г. в 19:10, sound написа:

Може да не ти се вярва, ала ти създаваш много по- голяма. ((:

В смисъл? Ако казваш, че звуча объркано, така е, но така съм си много по-добре. На другите в темата едва ли мога да им наруша яснотата. 

преди 7 часа, sound написа:

да си избиеш от главата всякаква метафизика е задължително условие, за да разбираш будизма, в това трезво отношение се състои неговата изключителност и ефективност.

Да бе. Затова в "будизма" няма нещо, по което будистите да са на едно мнение. По този показател определено са номер едно в световната история. Освен това, по какво съдиш за ефективността понастоящем, по саморекламите в интернет ли?

на 6.02.2018 г. в 8:43, Śūnyatā написа:

Малко по-назад питаш защо едно такова съзнание не се самоубива?

Ами вероятно защото не може? 

на 6.02.2018 г. в 8:43, Śūnyatā написа:

Не, той се появява когато е налице съвкупност от причини и условия, а ако някоя от причините или условията липсват

Нямало причини изобщо, тъй разбрах последно. Само условияили нещо подобно. Тъй като причината (която не може и да е само една, трябва да са поне две, ама тази формулировка я знам от един сото-дзен учен изнасял лекции в Калкута преди повече от век) се предполага като е функционираща, да има същност (дравя), да е реална субстанция. Което е поддържано от т.нар. реалисти - Сарвастивада. Според Тик Нат Хан "Сърдечната сутра" била съставена като "умело средство" да отклони последователите им от крайните възгледи. И след това - пак според него - текстът такъв, какъвто го знаем приблизително,  довел до непоправими вреди сред новаците от хиляди години да ходят с "болящи носове" заради нихилистичното си отношение към реалността. Затова взел и я превел наскоро с нововъдедения. 

Макар че много по-фрапиращи нововъведения по "Праджняпарамита хридая сутра" може да се прочетат у Доген, според мен. Освен ако някои не са личен принос на преводача на "Шобогендзо", особено това  например

it is a mantra in the unequaled state of equilibrium. It can clear away all suffering. It is real, not empty.
Therefore we invoke the mantra of prajñāpāramitā. We invoke the mantra as follows:
Gate, gate, pāragate, pārasamgate. Bodhi, svāhā.
The Heart Sutra of Prajñā

Имах предвид Г. Нишиджима роши, защото сутрата е добавена към втора  глава - "Махапраджняпарамита (Maka-hannya-haramitsu) -
само в неговия превод, не в другия. И може пък да е на Доген наистина, кой знае? 

Будизмът, така наречен, е доста шарен. Доген е много труден за разбиране, но много интересен. Аз покрай него се насочих да се запозная поне малко с тази Сарвастивада и кшаникавада, защото как да разбера за какво аджеба, говори Доген? А то се оказа цял Левиатан. На всичко отгоре заседнах мимоходом върху въпроса за апратисамкхяниродха) Да четеш мнения специално по този въпрос е направо умопомрачително. В крайна сметка преди няколко дни към един в полунощ се спрях на обяснението на Щербатски като най-близо до здравия разум. 

А , даже запазих от единственото място, на което мога да я покажа, ей тази подредена диаграма на елементите според сарвастивадините. За който иска да я разгледа. Много ясна и подредена система - таблица-на-елементите-Сарвастивада 

Śūnyatā@

Нито може да съществува безсъщностет, нито може да съществува безсмъртен, а след като не съществуват, такива няма и не може да има.

Реално, колкото и относително да звучи, Битието и въобще всичко относително същуствуващо в него, не е абстракция.
Сравняват го със сън, особено със съня, в който не съзнаваш че спиш и сънуваш и преживяваш различни неща, например розови, и макар сънувайки ти еякулираш фактически и се събуждаш с мокри гащи...
По същия механизъм преживяваш много зловредни емоции когато сънуваш кошмар, в който тялото ти плувва в път, сковава се и се появяват характерни болки в различни средища, спрямо психо-емоцията.
Всички тези неща оставят траен отпечатък в съзнанието ти и след като се събудиш от съня и оказват влияние върху ежедневните ти взаимоотношения и върху поведението ти. Може да бъдеш цел ден или даже дни нервен, или гневен, или уплашен, просто защото си сънувал нещо, без въобще да си буден, да си осъзнат за причината, сиреч че е заради съня ти, и тя да остава скрита за теб, за съзнанието ти на т.н. подсъзнателно ниво. 

Подобно е и това т.н. съществуване, този свят, това битие, но подобието, както казва един велик доктор, не е еднаквост.

Класификацията на дхармите по елементи, е уж елементарна, но тя е гледана и описана в различни дълбочини.
Накратко е шесте сетивни органа (органи на обонянието, на вкуса, на зрението, на осезанието, на слуха и на мисленето), които имат респективнто контакт с шест "обекта" (онези неща, които могат да бъдат помирисани, вкусени, видяни, усетени, чути и върху и за които може да бъде мислено) и тази последователна зависимост създава условието да се оформят шест вида съзнание съзнания свързани с обоняемото, с вкусваното, със зримото, с осезаемото, с чуваемото, с онова над и за което може да се мисли...

Сиреч аз имам определена осъзнатост, определена съзнателност, че съм човек на база на наличието на сетивните ми органи, и на база възприеманата информация от тях. Аз съм висок/нисък, ходя на два крата, имам две очи, четири крайника (май) и т.н. и т.н.
После идва мама и ми разяснява някои неща, после тати и тъй нататък... в един момент аз съм убеден, че съм човек, че се казвам еди как си, че съм еди какъв си пол, еди каква си раса, еди какъв си етнос, еди какъв си в социално положение, разясняват ми кое е хубаво, кое грозно, кое умно, кое глупаво... и т.н. се формира съзнание... на база доста условни неща, и на база на относителности и непостоянства.

Ето защо въпросът "Кой съм аз?", или също така "Какво съм аз?" е толкова важен...

И в сутрата на сърцевината на учението, позната още като Праджняпарамита, се казва, че това не си ти, че всичко това е непостоянно, че има своето пораждане съществуване и в края на краищата ще угасне..., че е взаимозависимо.

Подобно, при това твърде подобно е във Веданта, където се посочват елементите на Пракрити, въз основа на което такива като Шанкара Ачаря пишат своите произведения...

Преживяванията са зависими от ума.
Ръководени са от ума.
Създадени са от ума.
Ако говорите или действате
с покварен ум,
страданието ще ви следва,
както колелото на колата
следва копитата на вола.

Преживяванията са зависими от ума.
Ръководени са от ума.
Създадени са от ума.
Ако говорите или действате
със спокоен ум,
щастието ще ви следва,
както сянката
никога не ви напуска.

Буда - Дихотомии

преди 21 часа, sound написа:

Това са чисто интелектуални въпроси, поставящи взаимозависимостта, като метафизично понятие - да си избиеш от главата всякаква метафизика е задължително условие, за да разбираш будизма, в това трезво отношение се състои неговата изключителност и ефективност.

Това бяха напълно практически насочени въпроси. Не е като да говориш (нямам предвид конкретно теб) за липса на зависимости, когато всичко което познаваме и можем да познаем е основано на зависимости.

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

Преживяванията са зависими от ума.
Ръководени са от ума.
Създадени са от ума.
Ако говорите или действате
с покварен ум,
страданието ще ви следва,
както колелото на колата
следва копитата на вола.

Преживяванията са зависими от ума.
Ръководени са от ума.
Създадени са от ума.
Ако говорите или действате
със спокоен ум,
щастието ще ви следва,
както сянката
никога не ви напуска.

Буда - Дихотомии

И това е нещо като потвърждение, че не трябва да се освобождаваме от съществуващите в света взависимости (не, че можем), а влияейки върху обуславящите фактори да предизвикваме желаните от нас следствия.

преди 50 минути, Shiniasu написа:

И това е нещо като потвърждение, че не трябва да се освобождаваме от съществуващите в света взависимости (не, че можем), а влияейки върху обуславящите фактори да предизвикваме желаните от нас следствия.

Нещо като потвърждение, ама не баш

В спокойния ум няма желания, следователно няма следствия, той е щастлив защото е спокоен, спокоен е защото е осъзнат, вижда ясно, както ясно се вижда през тиха и спокойна вода.

преди 3 минути, Śūnyatā написа:

Нещо като потвърждение, ама не баш

В спокойния ум няма желания, следователно няма следствия, той е щастлив защото е спокоен, спокоен е защото е осъзнат, вижда ясно, както ясно се вижда през тиха и спокойна вода.

Вятърът няма желания, но поражда последствия. Няма съзнание с което да осъзнае тези последствия, но ние имащите съзнание ги осъзнаваме.

Аз след като притежавам тяло, не си правя илюзията, че ще се освободя от въздействието на вятъра - той е част от света така, както и аз съм част от света. Да, строго погледнато, тялото ми се влияе от вятъра, а не аз - отъждествяването ми с тялото е илюзия. Но пък освобождаването от тази илюзия дали означава, че преставайки да се отъждествявам с тялото и ума си, аз ще престана да усещам и да мисля? Умът е инструмент, сетивата са инструменти, ръцете ми са инструменти - те съществуват за да боравя с тях и нямат никакво друго предназначение. Ако тях ги няма, имам ли алтернатива да ги заменя или не?

преди 1 час, Shiniasu написа:

Аз след като притежавам тяло, не си правя илюзията... аз - отъждествяването ми с тялото е илюзия.

Последно притежаваш ли тяло или отъждествяването ти с тялото е илюзия? Първо на този въпрос трябва да си отговориш, иначе останалата част от поста ти не е ясно как трябва да се тълкува.

Knowing this body is like foam,
Fully awake to its mirage-like nature,
Cutting off Mara's flowers...

Buddha - Flowers

Медитацията, пътят към нея най-често е чрез постепенно задълбочаване в съсредоточеност към даден обект, вътре, или вън от практикуващия.
Традиционно за обекти се избират прости неща, които да не усложняват ума, ами да опростават, да ги успокояват, да привеждат ума в покой, в мир.

Забелязали са също така, че при дълбока съсредоточеност, дишането сякаш затихва, сепва... Всеки е имал тези моменти и тази опитност, когато се е заслушвал, или заглеждал в нещо, когато е искал да усети, или да помисли...
Дори хищници и жертви в кръговрата си затихват.
Именно поради тази причина една от най-добрите методики е тази медитация, чийто обект е самото дишането - наблюдение върху дишането. Просто наблюдение, без анализи, без контрол, без паника... Просто човек да знае кога вдишва и кога издишва...

В Будизма това е шамата медитация, или самата. Успокоеване на ума и наистина прагматичния съзнателен ум затихва, успокоява се, успокоява се вътрешната цензура, а това освобождава т.н. подсъзнание.
При добра медитация подсъзнанието е с "отворени врати" и от него почват да се показват, да изкачат какви ли не неща. Какви ли не неща могат да се яват ей тъй в ума, без да е имало видима причина, без да сте ги мислили, ей тъй от немай къде...
Някои са доста тревожни, други направо ужасавящи, трети са маниакални желания, на чийто напор не може да се издръжа почти... и какво ли не още. В тези моменти човек може да се срещне с какви ли не свои вътрешни демони и даже да се види като най-чудовищно изчадие на ада. Но всичко това бива да се преодолее и на него бива да се устои.
Много е трудно! Изключително трудно. Човек има чувството че е задънена улица, че всичко е на живот и смърт...
Но няма друг начин!
Ако не се пречисти подсъзнанието, то до край на живота, а и след това, в междините състояния, а и в следващите животи, продължава да ни тормози, да бъде нашия душманин, нашия изедник, нашия изнасилвач, паразит най-долен, който непрекъснато пие собствената ни кръвчица и ние подсъзнателно робуваме на всичките си страхове, привързаности, желания... без въобще да може да си дадем сметка, без въобще да можем да уловим врага...
Ако човек не пречисти подсъзнанието си, то очиства него. Това е истината.
Затова цел номер едно в живота е не да пуснем нови космически ракети, не да отидем на почивка на Хаваите, или да построим къщата си, да си осигурим старините, или да народим деца, цел номер едно е да изчистим ума си и да разпознаем неговата природа, вечната си същност, любовта която сме. Което не значи да не правим други неща, но всички те са вторични.

И няма начин да не се сблъскаме лице в лице с най-големия си враг, собствения ни ум, който е и най-голям приятел. Няма начин да не се сблъскаме с всички тези променливи състояния. Обърнете внимание на думата "променливи" (!).
Да! Тези състояния идват и си отиват, идват и си отиват и ние устояваме, седим, лежим, вървим или стоим наблюдавайки ги, непоклатими, несмутими. Те идват и си отиват, идват и си отиват, докато всичко не утихне.
Тогава е върховният покой, който не е празен, а е пълен с Живот. тогава е Блаженството, Нирвана, Нирвикалпа Самадхи.

Патанджали в своята Йога Сутра казва, че Йога е овладяване на ума, на променливите състояния на ума, прекратяване на променливите състояния, на вихрушката, на непрестанния филм, с безкрайните диалози/монолози, с безкрайните драми, с безкрайната тревожност и безпокойство... с безкрайния ужас...
Читта-врити-ниродха - прекратяване на модификациите на ума - това е Йога.
Сиреч тогава изгрява, се разголва/открива изначалната природа на ума, или т.н. трансцедентален Буда ум, или т.н. Атман за който се говори в писания като Бхагавад Гита, който е единосъщен с Брахман, с Мирът/Покоят, който е навред, основа на всичко съществуващо.
Дет се казва моя мир по нищо не се различава от твоя мир. Един и същ мир. Една и съща изначална е непрекъсната любов, една и съща мъдрост.
Това обяснава как през хилядолетията, на различни места по света, адептите са достигали до едни и същи истини, до една и съща Истина, макар да са я наричали с различни имена, спрямо езика, бита и културата си, спрямо своя речник, своята способност да обяснят...

Та, това е целта, на първо време - да се успокои ума.
Пак повтарям - в Будизма това се нарича шамата, познато още като шудхи, като Шаббат н Юдаизма...
Осъзнатостта, която може да се появи в този момент, тя е самото просветление, известна още с името Випассана.
Та казано на езика на будизма - Шамата и Випассана, това е нужно.
Разбира се, има и други методи - чрез любовта, чрез внезапно прояснения, подобно на мълния, чрез болката/страданието, чрез танц... смях, плач...
На който както му е писано, но гореописаното е метод стоящ в собствените ръце и то не чака ябълката да падне и да удари който и да по главата.
Просто човек сяда, успокоява ума си, съзерцава го и разбира неговата природа, а от там и природата на всичко.
Нека всички имат щастие!