Не плашете хората - нека пробват да медитират. Повече от всякога човека се нуждае от медитация.

преди 11 минути, sound написа:

Не плашете хората - нека пробват да медитират. Повече от всякога човека се нуждае от медитация.

Разбира се.

В този контекст, то медитацията означава просто да се научим да бъдем внимателни, фокусирани, концентрирани (по релаксиран, а не по-напрегнат начин), т.е. да поставяме вниманието си върху обект без да се разсейваме. Когато се разсеем, което е неизбежно, то просто трябва да върнем вниманието си върху обекта. Отново и отново, ден след ден, без никакви амбиции, а като просто упражнение. Когато се научим да правим това, то ще сме способни да владеем до някаква степен тялото и ума си. И едва тогава, според мен, то е възможно да опитаме да медитираме без обект. И по-нататък, то можем да опитаме да изследваме природата на ума, т.е. да практикуваме випасана.

Според мен, подходът трябва да е постепенен.

Колкото до медитацията...

Има две категории медитации - аналитични и съзерцателни.

Към съзерцателните са всички онези, които ползват концентриране в даден обект, бил той вътрешен или външен.

Какво значи концентриране в даден обект?

Това е да насочите вниманието към нещо, независимо към какво, като към интересен филм, или книга, която четете. То е вид концентрация и вглъбяване, близко до медитацията.

Забелязали сте, че ако филма е интересен и ви плени, в добрия смисъл на думата, вие не чувате и не виждате нищо отстрани на себе си, и дори някой да ви говори, няма да го чуете.

Та, избирате някакъв обект. Той може да бъде всякакъв - икона с Господ, някаква Мандала, или цвете, или свещ, или върха на носа си, или някоя точка (средище) в тялото, например центъра на гръдната област, където е сърцето, или просто дишането си. Препоръчвам да е дишането.

Сядате удобно, така че да ви е приятно, като гледате да сте изправени, без да се пренапрягате в устрема към това, за да не ви боли, но и да не сте превити, и се съсредоточавате в обекта, да речем в дишането. Следите дъха... как вдишвате и как издишвате и най-вече гледате коя ноздра е по-отпушена и коя по-запушена (втората част е да усещате как въздуха “гали” ноздрите ви*).
При всяко вдишване гледате с т. н. "вътрешно око", сякаш гледате из отвътре, а не с очи, щото те са затворени.., и при всяко издишване пак гледате коя ноздра е по-отпушена и коя по-запушена. И така седите удобно и наблюдавате дишането и ноздрите си.

Кои неща могат да ви разсеят?
Петте сетива (мирис, вкус, зрение, осезание, слух) + ума, мислите = 5 + 1
Може някаква миризма да дойде от някъде; може да се появи вкус, който да ви "дръпне" вниманието; може нещо да видите..., което да ви откъсне от съсредоточеността; може да усетите нещо вътре или по повърхността на тялото, болка, неудобство, хлад, или друго; може да чуете нещо, някакъв звук... ; може мислите да не спират...
5 + 1
Запомнете тези неща добре.
И тъй, седите удобно, изправени, но без насилие към себе си, и наблюдавате ноздрите (или избрания обект) и винаги когато някое от тези 5 + 1 ви отнеме вниманието, винаги когато ви “дръпне”, нежно връщате към ноздрите, без да съдите и без да се ядосвате. Просто отбелязвате наум какво се е случило, какво ви е разсеяло, примерно "чух", или "видях", или "усетих"... и връщате към ноздрите. Винаги връщате към обекта, без притеснения, без гняв, без отегчение и без омраза, без самокритика, просто връщате. Казвате “ок” и връщате.
С времето и практиката ума ще се стабилизира и ще се успокои и когато “дойде” покоят, оставете този покой да ви превземе, потопете се в него, нека ви изпълни. Той ще ви пречисти.
Концентрация, абстрахиране, медитация.
___
Първо медитативно постижение е когато човек се е откъснал от битовизмите (препятствията) и е намерил време да практикува, насочил е ума и е задържал вниманието си върху един обект.
Второ медитативно постижение - когато няма усилие за насочване и задържане, сиреч когато е налице вглъбяване, не правите усилия да насочите, или задържите вниманието си в дадения обект. То е “там”стабилно. За този случай казваме, че "умът е събран".
Трето медитативно постижение - появява се Блаженство, Щастие, Наслада, Сладост, тиха Радост, вътрешна топлина.
Четвърто медитативно постижение - разбира се, осъзнава се, че щастието и болката зависят от вас, от състоянието на вашия ум.
Това е за начало.
___
След първите четири медитативни постижения, следват шест т.н. свръх-естествени способности, а след тях има още четири по-висши медитативни постижения.
___
* втората част... Ана-пана-сати (концентрацията/съзнатост върху дишането), по метода на Гоенка, традиционно се състои от две равни части, примерно всяка по 10 мин. - при първата се наблюдават ноздрите, дъха, как влиза, излиза, коя ноздра е по-отпушена, коя е по-запушена; при втората част се усеща съприкосновението, допира на дъха с ноздрите, докосващото галене.
Двете части се правят непосредствено една след друга.

https://gorskovreme.files.wordpress.com/2014/11/d0bcd0b0d185d0b0d181d0b0d182d0b8d0bfd0b0d182d0b0d0bdd0b0-d181d183d182d182d0b0.pdf

преди 7 часа, dagpo19 написа:

Вниманието е ездачът, а дишането е конят, т.е. когато умът се установи върху дишането, то е както, когато ездачът управлява коня и обратно."

А ако външни фактори повлияят на коня и той започне да буйства, тоест обратния вариант който даваш, коня управлява ездача, ветровете го понесат в произволна посока, ездача върху коня ли да се концентрира или да гледа пътя и другите фактори които влияят на ситуацията. Знам какво е шамата и как се практикува в спокойна атмосфера, но ако животът на ездача е застрашен, надали ще му е до медитация, адреналина му се покачва и той трябва да реагира адекватно на нововъзникналата ситуация. Нещата не винаги са идеални, колкото и да ни се иска.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

А ако външни фактори повлияят на коня и той започне да буйства

Писах: "За да имаме успех в шамата, обаче, е небходимо да спазим и някои други условия, които се описват като външни и вътрешни. Външното условие, най-общо, е да открием място, в което можем да практикуваме спокойно, в което имаме свободен достъп до храна и вода, в което няма разсейващи пречки."  Когато станем умели, то никакви външни фактори няма да нарушат нашата практика. Това иска време, разбира се.

Моля, четете какво пиша внимателно. Не пиша каквото ми хрумне или каквото ми дойде на ум, а пиша неща, които са ми били преподадени и които съм практикувал, и разбрал.

Не пиша, понеже искам да се представя за знаещ, компетентен или нещо такова. Пиша, понеже може да има някаква полза за вас от споделеното.

Това е последния път, който ще го напиша и споделя.

Ако отново реакциите са толкова неадекватни, т.е. ако ще допълвате написаното, или ще го коригирате, или ще го тълкувате, то напълно ще се откажа да говоря или обсъждам нещо с вас.

Поздрав!

 

преди 59 минути, dagpo19 написа:

Когато станем умели, то никакви външни фактори няма да нарушат нашата практика. Това иска време, разбира се.

Ти достигнал ли си това ниво? Времевия характер на нашите представи има ли съществено отношение към съдържанието им?

преди 2 минути, Śūnyatā написа:

Ти достигнал ли си това ниво?

Не.

Но един много близък до мен човек, считам, че го е достигнал. Но той или тя, разбира се, не би ми го казал или демонстрирал директно. Но за мен е очевидно, макар да не го го показва по никакъв видим начин...

Не бих могъл да напиша нещо повече, но въпросът ти беше ОК.

преди 21 минути, dagpo19 написа:

Не.

Но един много близък до мен човек, считам, че го е достигнал. Но той или тя, разбира се, не би ми го казал или демонстрирал директно. Но за мен е очевидно, макар да не го го показва по никакъв видим начин...

Не бих могъл да напиша нещо повече, но въпросът ти беше ОК.

Благодаря за отговора. Разбира се че има полза. Когато човек е достигнал някакво ниво на реализация си личи, по думите и действията му или съответно не си личи.

Поздрави!

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

Ти достигнал ли си това ниво? Времевия характер на нашите представи има ли съществено отношение към съдържанието им?

Според мен, когато човек превърне всичко в практика, тогава неговата практика става несмутима и устойчива.

Осъзнатост върху "две" неща:

- върху това, което извършваш/правиш (и като реакция на второто);
- върху това, което (ти) се случва (съответното първото - как реагираш на него).

Това е да наблюдаваш/осъзнаваш "Полето" (Пракрити).

Реално тези "две" неща са вторичните и първичните кармични причини, или общо казано обусловеността.

на 10.02.2018 г. в 15:35, dagpo19 написа:

Поздрав на всички, които пишат в темата.

Здраве желаем, dagpo 19!

на 10.02.2018 г. в 15:35, dagpo19 написа:

В 9-та глава на Абидхармакоша на Васубандху на начинаещите се препоръчва да броят до 10

Волна или неволна неточност?.. не съм стигнала дотам, което не се и предполага. Днес погледнах за какво иде реч. Глава 6-та, "Пътя и Архатите".

Скепсис е давал вече инструкциите за шамата, все пак благодаря за повторението (и потретването). Не мога да се похваля с постоянство, само постоянство в любопитството. Може ли да задам един въпрос - много ли е безразсъдно да чета Абхидхармакоша на Васубандху сама, или има и други подобни като мен. Понеже сегашното време предлага наличие на доста свободно циркулиращо знание. Което може да означава и че наближава моментът тези възможности да изчезнат, така че и аз затова събирам каквото мога. Не че имам представа за какво ми е. Шеста глава е интересна и пак започнах през краката за главата. 1-ва - 9-та - 6-та оттук-оттам.

преди 2 часа, witness написа:

много ли е безразсъдно да чета Абхидхармакоша на Васубандху сама

Всички сутри и шастри можеш да четеш сама, т.е. без да имаш това, което тибетците наричат "лунг" или "предаване чрез чуване". Последното означава, че учителят прочита на глас текста и ти го чуваш. След това, той дава устен коментар върху него. Тибетските монаси много строго следват тази процедура, но лично аз не считам, че тя е важна, освен ако наистина имаш учител, който да ти даде устни инструкции. Теоретично, ако твоя учител е бодхисатва на някое от 10-те бхуми, то да чуеш как той ще прочете някоя праджня-парамита сутра, сигурно ще е полезно (ще създаде заслуга или позитивен отпечатък в ума), но повечето учители не са на това ниво.

Безрасъдно е да четеш тантранически садхани без да имаш уанг (посвещение), лунг (предаване чрез чуване) и три (устни инструкции за практиката). Но със сутрите и шастрите няма проблем.

Друг въпрос е дали, ако четем сутри и шастри без да имаме контакт с учители от приемственост, която ги следва, ще ги разберем коректно или ще ги разберем погрешно. Това е нещо твърде индивидуално. Безопасно е да установим контакт с такива учители, но ако не е възможно, то моя съвет е просто да вземем убежище в Трите скъпоценности и да отправяме пожелания да разберем ученията правилно.

 

на 11.02.2018 г. в 13:26, rurk написа:

Има две категории медитации - аналитични и съзерцателни.

Според Тхеравада, но според Махамудра или Махаати, то това изобщо не са медитации, а просто предварителни упражнения. По-точно, това са медитации, но това, което се практикува след тях се нарича немедитация:

Do not meditate on dharmakaya. Do not meditate on transcendense of the intellect. Do not meditate on empitenss. Do not meditate on birthlessness. Do not meditate on luminosity. Do not meditate on mhamudra. So what do you do?

Do not move the body. Do not close the eyes. Do not go after past consciousnesses. Do not go to meet future consciousnesses. Completely rest solely in the present, without any calculation, but vivid appearaances, clear knowing, and completely natural, naked consciousness. Rest of state of clarity and naturalness. Rest relaxed, without tightness. Do not examine or analyze good or bad. Do not have doubts about what is or isn't. When thought appear, do not follow after their numerous appearances. Rest completely, like a sheaf of hay that has had its string cut. Rest, relaxed, in natural consciousness. Past thoughts have ceased; the future ones have not arisen. In tvis relaxed in betweeen state ot the present, it's taught:

There is no mind in mind; the mind's nature is luminosity.

Just the mind alone, which is completely empty, clear, aware, and lucid, is what is called perfection of wisdom, luminocity, mahamudra, dzokchen and dharmakaya."

Това е от махамудра-инструкциите на Шанг Ринпоче (1122-93), който е баща на една от четирите големи Кагю-традиции (Цал).

Дано е полезно за някого.

преди 16 часа, dagpo19 написа:

There is no mind in mind; the mind's nature is luminosity.

Свети му крушката - работи, не му свети - не работи 

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Свети му крушката - работи, не му свети - не работи 

Toва му викат "изгубване в превода".

Но не ти си се изгубил, а преводачите, понеже няма точен еквивалент на санскритските и тибетските термини на английски. Затова ще пробвам да поясня малко по-подробно: 

1) На тиб. е འོད་གསལ་  или 'od-gsal (транскрибирано на wyli), на санскр. е prabhasvara, а на англ. се транскрибира wongsel. Превежда се като clear light; clear light mind, т.е. "ясна светлина", "ясна светлина на ума".

2) Тиб. е གསལ་སྣང་ или gsal-snang (wylie) prasena на санскр., англ. транскрипция selnang.

3) Тиб. е གསལ་བ་ или  gsal ba (wylie), санскр. prabhasvara, англ. транскрибция selwa. Превод на англ. lucidity, clarity.

Дотук ясно ли е?

-----------------------------------------------------------------------------------

Самите думи на тибетски означават:

གསལ་ – clarity – яснота

འོད་ – light – светлина

སྣང་ – appearance – появяване, проявяване.

-------------------------------------------------------------------------------------

В заключение, когато четеш, че умът е "ясна, светлина" или "сияйност", то приемай това за метафора, която посочва познаващия аспект на ума, т.е. способността му да знае, познава, възприема.

 

НЕК не е участва в този случай.

ПП: Още едно пояснение - на английски luminosity е най-вече свързано със сияйност, даже яркост, докато lucidity - най-вече с understanding - тоест яснота в смисъл на разбиране.

Има и един последен момент. Тогава, когато получиш това, което в тибетската традиция наричат "пряко въведение в природата на ума", ще разбереш защо много от преводачите предпочитат да превеждат luminiosity, a не напр. lusidity, или clear light, a нe clarity, макар и чисто философски и формално погледнато, то вторите термини да са по-точни, а първите да звучат подвеждащо и объркващо. Но те звучат така само за някой, който не е получил въпросното въведение. Ако го е получил и трябва да го обясни, то най-вероятно би ползвал вторите термини, а не първите.

преди 56 минути, dagpo19 написа:

Toва му викат "изгубване в превода".......

སྣང་ – appearance – появяване, проявяване.....(са различни неща - бел.а)

...Появи се озарение , но не се прояви като светлина , а настъпи още по-гъст мрак .......

Т.е.  изгубване не само в превода........

Пустая рука держит мотыгу.
Ноги идут, сидя верхом на быке
Вот человек переходит мост,
Мост течет, а река стоит!

http://dalma.ru/biblioteka/teksty/korol-um/

 

Светът съществува, но той е нереален.

тибетски монах

Понеже много хора се плашат от думата нереален, може да се използва думата иреален: илюзорен, измамен, призрачен, химеричен, мним, ефимерен, създаден от въображението.

на 2/23/2018 в 20:46, Śūnyatā написа:

Светът съществува, но той е нереален.

тибетски монах

Понеже много хора се плашат от думата нереален, може да се използва думата иреален: илюзорен, измамен, призрачен, химеричен, мним, ефимерен, създаден от въображението.

Този гаден свят на страдание, а!?

Готско, а?
 

Привличане/отблъскване; навлизане и пребиваване...

преди 18 минути, rurk написа:

Този гаден свят на страдание, а!?

Готско, а?
 

Привличане/отблъскване; навлизане и пребиваване...

Страдаш, страдаш, колко да страдаш? Докато не скъсаш лентата, което се явява напълно адекватна реакция на действителността. После ти става "готско" 

Ма много гаден този свят, нали?
По каква причина?

преди 11 минути, rurk написа:

Ма много гаден този свят, нали?
По каква причина?

Буда е обяснил отдавна защо, нуждата, желанието да придадем реалност на нещо което се явява иреално. Когато осъзнаем този факт, нищо не ни пречи да спрем да се вкопчваме в идеята за собственото си "съществуване", да бъдем добри едни с други, да си помагаме, да се обичаме.

току-що, Śūnyatā написа:

Буда е обяснил отдавна защо, нуждата, желанието да придадем реалност на нещо което се явява иреално. Когато осъзнаем този факт, нищо не ни пречи да спрем да се вкопчваме в идеята за собственото си "съществуване", да бъдем добри едни с други, да си помагаме, да се обичаме.

Да, разяснил е, че идеята за "аз" (сиреч неведението), заедно с продуктивните му неудовлетвореност, страх и желание, са причината.

Привличенето по приятното и отблъскването на неприятното/болезненото.

Сега, бягството от Самсара, опита за това, не е ли отблъскване на неприятното?

преди 31 минути, rurk написа:

Да, разяснил е, че идеята за "аз" (сиреч неведението), заедно с продуктивните му неудовлетвореност, страх и желание, са причината.

Привличенето по приятното и отблъскването на неприятното/болезненото.

Сега, бягството от Самсара, опита за това, не е ли отблъскване на неприятното?

Няма реално бягство от Самсара. И Самсара и Нирвана са едно, те се случват само в ума. Когато се разрушат вкоренените, невежествени представи, осъзнаят се като празни, няма пречки пред Нирвана. Но това е свързано и със строга дисциплина, правилни мисли, действия и тн. - Осмичния Път. Във всеки миг трябва да сме синхронизирани с това осъзнаване, а за това си трябва опит. Страданието ни учи, то не е нещо лошо, ако съумееш да си направиш правилните изводи 

току-що, Śūnyatā написа:

Няма реално бягство от Самсара. И Самсара и Нирвана са едно, те се случват само в ума. Когато се разрушат вкоренените, невежествени представи, осъзнаят се като празни, няма пречки пред Нирвана. Но това е свързано и със строга дисциплина, правилни мисли, действия и тн. - Осмичния Път. Във всеки миг трябва да сме синхронизирани с това осъзнаване, а за това си трябва опит. Страданието ни учи, то не е нещо лошо

Относно подчертаното - Защо?
Защо да правим това, след като Нирвана и Самсара са едно и след като страданието не е лошо?
Подчертаните изречения са противоречие с неподчертаните.