преди 10 часа, witness написа:

За приемането ще приема, имам ли друга опция. Само че с разбирането на причинността не знам как ще се справя. Няма доказателства, дотолкова няма, че даже очевидни в опита причини и следствия се оказват абсурдно недоказуеми -  с тези по необходимост "отделни" моменти. Има наистина някакви обяснения, например подобни, вземам наслука

Dharmottara,1 answering an objector who remarks that if causation is only imagined, it cannot be real, says, « Yes, but although serial existences, (i. e. objects having duration) are not realities, their members,2 the point-instants, are the reality.. .»3 «When an effect is produced, we do not really experience causation itself as a sensible fact (separately from the effect). But the existence of a real effect presupposes the existence of a real cause, therefore (indirectly) the relation of causality is also necessarily a real one»,4 i. e,, empirical causality is contingently real.

Направо като Алиса от съня на Черния цар.

Моменталността на дхармите е усъвършенствана версия на учението на Буда за зависимия произход (пратитя самутпада). Емпирично се прави следния експеримент: взима се един обект и се наблюдава в два последователни момента един и същ резултат ли дава или той и условията около него се променят и резултатите са винаги различни. Оттук се прави извода, че всичко трае само един момент. Това е достоверно познание (прамана), имаме наблюдение, възприятие (пратякша) и извод (анумана), според будистката епистемология, а и не само според нея.

Ако нямаше причинност нямаше да можем да разсъждаваме. Нямаше да е възможна и празнотата. А ако нямаше празнота - нямаше да възможна причинността. Нямаше да е възможно и състраданието.

Според будистката школа саутрантика има четири фактора, които са необходими, за да извършваме логически анализи: обект, ум, чувства и подходящи условия. 1. Когато наблюдаваме даден обект той оставя отпечатък на формата и характеристиките си в съзнанието ни. 2. Необходимо е съзнание, в което да се запамети тази форма, за да могат да се правят изводи за нея. 3. Необходими са чувства, за да се определи в кое съзнание точно получаваме възприятието, зрително, осезателно, слухово и тн. 4. Необходими са подходящи условия, например светлина, която да се отрази в обекта и която после да възприемем, подходяща позиция в пространството и др.

Така че, доказателства очевидни в опита има, просто ние боравим с копия от информация за обектите и конструираме копия в ума си. Щом има копия значи има и обекти които оставят тези отпечатъци. Ние не боравим директно с реалността, а само с нейни копия, затова за нас тя е празна откъм аз, постоянство, същност.

Затова вкопчването в представите за обектите и себе си като нещо постоянно, води само до страдание. И обратно, анализирайки природата на представите, разочарованието ни от тях и невъзприемането им като реални, нереални, реални и нереални едновременно и нито реални, нито нереални - води до лекота на съществуването. 

преди 12 часа, sound написа:

Е хайде сега, който не е разочарован, няма смисъл да медитира. 

Смисъл за кого? Разочарованието освобождава ума от очаквания и страхове и съзнанието пребивава във ведро, уравновесено и еднонасочено състояние. Подробно в Абидхарма (51 ментални фактори).

преди 1 час, dagpo19 написа:

Смисъл за кого? Разочарованието освобождава ума от очаквания и страхове и съзнанието пребивава във ведро, уравновесено и еднонасочено състояние. Подробно в Абидхарма (51 ментални фактори).

На много места в сутрите и в Дхаммапада Буда посочва че истината и полезното за нас вървят ръка за ръка. Следователно нещо което е вярно е полезно, а ако нещо не е полезно за прекратяване на страданието е фалшиво.

Думата ”разочарование” за мен е по-подходяща от думата ”отричане”, както се превежда понякога. Алтернативен превод е ”отвращение” като това, което човек изпитва, когато преяде с тежка храна. Може и „умора” от самсара. Ако Първата Благородна Истина е разбрана, то такава нагласа ще възникне естествено и умът ще се обърне към Дхарма, понеже така, както не можем да гледаме в две посоки едновремено, така и не можем да преследваме осемте светски цели и освобождението. 

на 21.03.2018 г. в 16:45, dagpo19 написа:

Думата ”разочарование” за мен е по-подходяща от думата ”отричане”, както се превежда понякога. Алтернативен превод е ”отвращение” като това, което човек изпитва, когато преяде с тежка храна. Може и „умора” от самсара. Ако Първата Благородна Истина е разбрана, то такава нагласа ще възникне естествено и умът ще се обърне към Дхарма, понеже така, както не можем да гледаме в две посоки едновремено, така и не можем да преследваме осемте светски цели и освобождението. 

Именно разочарованието ме спира да си представя един свят, в който хората не преследват светски цели, а търсят масово освобождението си и спасението на всички чувстващи същества. А ако си го представя ще видя една утопия. Разочарование от факта, че сякаш сме устроени така, визирам недостатъчното време което имаме, това да не се случи масово. И Ашока в Индия, и в Тибет са правили експерименти, но...

на 3/21/2018 в 9:29, Śūnyatā написа:

Емпирично се прави следния експеримент: взима се един обект и се наблюдава в два последователни момента един и същ резултат ли дава или той и условията около него се променят и резултатите са винаги различни. Оттук се прави извода, че всичко трае само един момент. Това е достоверно познание (прамана), имаме наблюдение, възприятие (пратякша) и извод (анумана), според будистката епистемология, а и не само според нея.

Ама онези точно моменти няма как да ги хванеш така. Преди това правилно отбеляза, че до тях са стигнали по пътя на логиката, не както си представяме опитно, защото последното е невъзможно. Освен това не само будистите, ами явно много преди Буда Шакямуни, и не само на Изток. Проблемът е, че само теорията за едните голи напълно произволни - което значи наистина абсолютни - моменти, дават непълна и - за мен поне, ужасна картина на света. Никой, освен абсолюта нама свободна воля, добре, ще го преживеем, и другите религии казват същото. Връзката между един диференциал и друг е пратитясамудпада условно. Тя е във времето, тя е самото време? Нарочно от изложението на Щербатски изпуснах частта за алая виджняна като "дегизирана душа, опитваща се да се вмъкне в самото сърце на будизма", все пак труда е излязъл през 1930 в СССР. Но тук и въобще наЗапад досега продължава да шества мита за "научния будизъм", който е плод на недоразумение, просто неотхвърлено от самите будисти, просто защото е изгодно за имиджа. Всъщност съвременната светска наука и будизма на Абхидхарма или будизма на самия исторически Буда ако щеш, нямат много общи понятия или представи. Той има общо с останалите религии. 

Затова после се е появила алаявиджняна и нуждата от поне някаква връзка между две вселени. От нещо оцеляващо разтварянето и носещо семената - в Абхидхарма твърдят, че оцелява Вятърът и той пренася в новата вселена, или от един миг в друг може би, "семена от други светове"; а самият вятър пък почивал върху Акаша, чиято същност е тъмнина и светлина. Говори се за различни видими и невидими материи и т.н. 

А Вятърът произлизал от действията на всички същества. 

Каквато реалност придавам, следователно, на причиността, съответна реалност трябва да придавам и на всичко, с което е свързана. Затова се нарича "относителна Реалност" или "относителна Истина". 

Разумно е наистина делението и на три, някъде много назад в темата го има от Дагпо ( едно или множество е не знам);

на напълно фантазна "реалност", на съществуваща под причини и условия; крайна.

За мен избавянето на първо време от пълните фантазии не ми изглежда малка задача. 

на 11/2/2009 в 17:01, dagpo написа:

3. Читтаматра (още Йогачаря или Виджнянавада), която вече се отнася към Махаяна, твърди, че е невъзможно да възприемаме външните, материални обекти, ако по своята природа те се отличават от възприемащото, нематериално съзнание, т.е. (казано опростено) всичко е ум/съзнание, защото това, което възприемаме трябва да има същата природа, както и ума/съзнанието, което го възприема, за да може да бъде възприето. Последователите на тази школа вярват в три характеристики на реалността:

 

 

на 3/21/2018 в 9:29, Śūnyatā написа:

Така че, доказателства очевидни в опита има, просто ние боравим с копия от информация за обектите и конструираме копия в ума си. Щом има копия значи има и обекти които оставят тези отпечатъци. Ние не боравим директно с реалността, а само с нейни копия, затова за нас тя е празна откъм аз, постоянство, същност.

Подобното познава подобно, иначе даже и най-калпавите копия са невъзможни.

преди 1 час, witness написа:

Връзката между един диференциал и друг е пратитясамудпада условно. Тя е във времето, тя е самото време? 

Времето е нереално, защото е относително. И съзнанието и материята имат зависим произход. Като крайна истина и двете са празни. Илюзорни са, нямат постоянна същност. Нестабилни и изменчиви са. Атомите и материята илюзорно имат някаква стабилност, докато съзнанието се мени всеки момент, затова и обектите които възприема да нестабилни. Всичко е част от един поток, който създава у съзнанието илюзия за стабилност и реалност. Непостоянно (анича) означава точно мигновено.

преди 59 минути, witness написа:

Подобното познава подобно, иначе даже и най-калпавите копия са невъзможни.

Познават се защото са празни. Възможни са защото са илюзорни, безсъщностни.

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

Именно разочарованието ме спира да си представя един свят, в който хората не преследват светски цели, а търсят масово освобождението си и спасението на всички чувстващи същества. А ако си го представя ще видя една утопия. 

Изпразването на сансара е утопия, разбира се.

преди 10 часа, witness написа:

Подобното познава подобно

Това е ако се доверим на нашата си човешка разумност. Която ни се дава естествено интуитивно. Ако Бог не ни мами.

Бодхидхарма говори за използване на разума за критично разглеждане на интуицията. Сиреч на самия себе си, щото интуицията е в основата на разума. 

Интуицията задава определен начин на разсъждения за разумност, съответно, неговото допълнение за неразумност.

Интуицията е от Бог. От Мадънейчъ. Тя е тяхното послание. Божествения шепот.

Обаче, Манджушри не го е еня. Той сече с меча всичко, което ни подава интуицията. Ако не сече критериите за разумност, нямаме правилен възглед.

преди 2 часа, dagpo19 написа:

Изпразването на сансара е утопия, разбира се.

Ако броя на съществата в самсара е краен, и ако не постъпват нови същества, то тя рано или късно ще се изпразни. Остава възможността или броят на съществата в самсара да е безкрайно голям, в което лично аз не вярвам, или в самсара постоянно да се пораждат нови същества. Не знам дали в будизма се подкрепя някоя от двете тези.

преди 15 минути, Shiniasu написа:

Ако броя на съществата в самсара е краен, и ако не постъпват нови същества, то тя рано или късно ще се изпразни. Остава възможността или броят на съществата в самсара да е безкрайно голям, в което лично аз не вярвам, или в самсара постоянно да се пораждат нови същества. Не знам дали в будизма се подкрепя някоя от двете тези.

Времето и съответно възникването, протичането и прекратяването, са концепти и не са налични в крайната истина.

 

 

 

https://nandzed.livejournal.com/6246180.html?      http://yogagk.umi.ru/sutry/shurangama_sutra

Татхагататагарбха е само метафора, която се обяснява чрез други метафори. Метафорите не са доказателство за някаква основна истина, както и потокът от празни думи който ги обуславя.

Если ум нацелен на поиск ума,
То настигнет его иллюзий пелена.
Если ты прекратишь цепляться, тогда ничто не реально,
Если эта иллюзия возникать прекращает, то где её место?
Это глубокий Лотос Дхармы закона,
Драгоценного Бодхи царская корона,
Самадхи, что видит всех вещей иллюзию,
Что по щелчку пальца ведёт прямому знанию,
Непревзойдённая Доктрина Татхагат десяти направлений,
Что каждого приведёт к Нирване без сомнений.

преди 29 минути, Śūnyatā написа:

Татхагататагарбха е само метафора, която се обяснява чрез други метафори. Метафорите не са доказателство за някаква основна истина, както и потокът от празни думи който ги обуславя.

Если ум нацелен на поиск ума,
То настигнет его иллюзий пелена.
Если ты прекратишь цепляться, тогда ничто не реально,
Если эта иллюзия возникать прекращает, то где её место?
Это глубокий Лотос Дхармы закона,
Драгоценного Бодхи царская корона,
Самадхи, что видит всех вещей иллюзию,
Что по щелчку пальца ведёт прямому знанию,
Непревзойдённая Доктрина Татхагат десяти направлений,
Что каждого приведёт к Нирване без сомнений.

Мхм. Татхагатагарбха е празна от себе си.

преди 44 минути, dagpo19 написа:

Мхм. Татхагатагарбха е празна от себе си.

Благодаря за текста. Бавно, но схващам по нещо докато чета сутрата. Структурата й и как умело води ума към осъзнаване. Концепциите се събират в едно, което не би противоречало на възгледите и на най-фанатизирания теист или реалист, после се развързва един възел от конструкцията - егото и рухва цялата илюзорна действителност. Гениално. Поздрави!

на 3/23/2018 в 9:07, Реджеп Иведик написа:

Интуицията е от Бог. От Мадънейчъ. Тя е тяхното послание. Божествения шепот.

Обаче, Манджушри не го е еня. Той сече с меча всичко, което ни подава интуицията. Ако не сече критериите за разумност, нямаме правилен възглед.

Объркваш ме. Не доразбрах какво според теб тук е "интуиция" точно. Обикновено я ползват думата като синоним на мъдрост, а сега като сглобя това с разсъждението ти, се получава, че мечът на Манджушри (той като олицетворение на мъдростта) постоянно сече себе си. 

Сега за празните думи, концептите и абстракциите, защо толкова ги сечете, особено Шунята. Дхарма, или Буда-Дхарма, в край на краищата е нещо тъкмо такова обяснително и празно на пръв поглед. Ще ми се да можех да ви предам какво казва Доген за ученията, отвлечените понятия, концепциите, като ги е събрал в метафората за нарисуваната оризова питка. Това е Манджушри! А аз не мога, защото не съм, и всякаквите разни преводи и т.н. и т.н., но разликите в смисловите им отсенки все пак са малки. Според мен. Има и един руски превод от английския в "Луна в капка роса" на Кадзуаки Танахаши. Няколко абзаца за вкус, макар че нещата на Доген са смислово цялостни и не може да се изпуска с многоточия - 

----------------

...Некий древний будда сказал: «Нарисованная рисовая лепешка не утоляет голод». …Это утверждение было изучено древними буддами и нынешними буддами; тем не менее оно стало просто болтовней искателей в хижинах с травяными крышами и под деревьями. Когда они передают свое учение, они говорят: «Это утверждение означает, что изучение сутр и комментариев не питает истинную мудрость».

...Думать, что это утверждение означает бесполезность практически целесообразных учений, - большая ошибка. …

Немноги те, которые только увидели эту «нарисованную рисовую лепешку», и никто из них не понял ее до конца. Как же так? Когда я в прошлом спрашивал об этом немногих кожаных мешков, они никогда не подвергали сомнению этот предмет, не исследовали его, не обращали на него внимания, как если бы это было чьей-то сплетней.

Знайте, что нарисованная рисовая лепешка - это ваше лицо после рождения ваших родителей, ваше лицо до того, как родились ваши родители. Таким образом, нарисованная рисовая лепешка, приготовленная из рисовой муки, не рождена и не нерождена. Поскольку это так, это - мгновенье постижения Пути. Нельзя понять это с ограниченной точки зрения, будто бы рисовая лепешка приходит и уходит.

…Таким образом, вам надобно понять, что рисунок всеобъемлющ, рисовая лепешка всеобъемлюща, дхарма всеобъемлюща. Таким образом, все рисовые лепешки, осуществленные в данное мгновенье, - это не что иное, как нарисованная рисовая лепешка.

Если вы поищете какой-нибудь другой вид нарисованной рисовой лепешки, вы никогда его не найдете, никогда его не постигнете. Нарисованная рисовая лепешка сразу появляется и не появляется. Поскольку это так, она не имеет отметки старого или молодого, не имеет никакого следа прихода или ухода. Как раз здесь обнаружена и утверждена страна нарисованной рисовой лепешки.

…

В глазу нет мускулов. В красках нет красителя. Это освобождение, которое происходит прямо здесь. Освобождение - это не дело времени; оно не имеет отношения к обсуждению некоторого момента или мгновенья. Приняв это понимание, сделайте землю, воду, ветер и огонь своей жизненной деятельностью; сделайте ум, сознание и мудрость своей великой смертью. Таким путем деятельность дома была передана далее весной, осенью, зимой и летом как домашние принадлежности.
И вот колыхание высокого бамбука и подорожника - это рисунок. Те, кто переживает великое пробуждение, услышав звук бамбука, будь они змеи или драконы, - все они рисунки. Не сомневайтесь в этом в силу ограниченного взгляда, который отделяет обыденное от священного.
Тот бамбуковый шест просто длинен. Этот шест просто короток. Этот шест просто длинен, тот шест просто короток. Поскольку все они представляют собой рисунки, нарисованные формы длинного и короткого всегда согласуются друг с другом. Когда вы рисуете нечто длинное, этого нельзя сделать, не нарисовав чего-то короткого. Исследуйте до конца значение этого. Из-за того, что целый мир и все явления - это рисунок, из рисунка проявляется и человеческое существование; из рисунка проявляются и будды-предки.

Если все обстоит таким образом, нет иного средства утолить голод, кроме нарисованной лепешки. Без нарисованного голода вы никогда не становитесь истинной личностью. Нет иного понимания, нежели нарисованное удовлетворение. На самом деле без нарисованного голода нельзя достичь утоления голода, утоления не-голода, неутоления голода и неутоления не-голода; о них без него нельзя говорить. В течение некоторого времени изучайте все это как нарисованную рисовую лепешку. Когда вы поймете это значение своими телом и умом, вы до конца овладеете способностью поворачивать вещи и быть повернутыми вещами. Если это не сделано, сила изучения Пути еще не реализована. Ввести в действие эту способность - значит осуществить рисунок просветления.

"Габьо" ("Нарисувана оризова питка")

преди 4 часа, dagpo19 написа:

Мхм. Татхагатагарбха е празна от себе си.

Уффф, то тук ако нещо не е празно, манджата ще е без сол. И на Шунята ще му се запривиждат фанатизирани реалисти  От практическа гледна точка, учението им не е за изхвърляне... Иначе едната пустота. Нула на нула и общи приказки.  

преди 11 минути, witness написа:

постоянно сече себе си

Ами и тъй може да се каже. Но какво се разбира е друг въпрос.

Аз и друг път съм го писал. За мравката, заека е огромен, за слона е миниатюрен. За човека е нормален обективен заек.

Това сече Манджушри. Представата за обективността на заека. Много ясно, че сече себе си.

Доколко е разумно, това, което е разумно, пита Манджушри. И разумно ли е изобщо.

преди 57 минути, witness написа:

 

Уффф, то тук ако нещо не е празно, манджата ще е без сол. 

Когато четеш сутри, трябва да правиш дистинкция между релативното и дефинитивното (крайното) значение. Обясненията се съдържат в шастрите, т.е. трябва да изучаваш и коментарите. Напр. Праджняпарамита сутрите са давани на ученици, които са постигнали определени стадии на самадхи, каквито обикновения читател не познава. После са били разяснени от Нацгарджуна, а неговите текстове от Чандракирти. В тибетската традиция поне, никой не чете просто сутрите без никакви допълнителни пояснения. Поздрав!

преди 13 минути, dagpo19 написа:

дистинкция

Какво значи дистинкция?

преди 28 минути, аm-аm написа:

Какво значи дистинкция?

разлика

Съгласно доктрината за двете истини, има два вида истина. Релативна и крайна. Логиката при интерпретация на текст касаещ релативното е различна от логиката на интерпретация на текст касаещ крайното.

преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

Ами и тъй може да се каже. Но какво се разбира е друг въпрос.

Аз и друг път съм го писал. За мравката, заека е огромен, за слона е миниатюрен. За човека е нормален обективен заек.

Това сече Манджушри. Представата за обективността на заека. Много ясно, че сече себе си.

Доколко е разумно, това, което е разумно, пита Манджушри. И разумно ли е изобщо.

Извърташ и говориш дивотии. Сега да не се обидиш. Ама ще играя, значи, разбира се така: Монджу седи върху лъвския си ум и се кани да сведе лотоса с праджняпарамита сутрата до пълна и особено относителна пустота, за да му остане едното невежество на самсара. Това разумно ли е, се пита.

Монджу-Мунчо:

Този си няма лотос

преди 9 минути, witness написа:

Извърташ и говориш дивотии.

Аз за интуицията, нали за това питаш. Думата няма значение. 

Интуиция наричам онова, което по така наречения не рационален път задава първоначалните представи за добро и зло, за правилно и грешно, за голямо и малко и така нататък. Тя е в началото на съзнателната субективност.

Но интуицията не е само това, тя задава и критериите за разумност. Те се задават също по интуитивен път, макар, че са по универсални. Да не кажа трансвидови, че ще ми изядат ушите.

Докато относно опорните точки в разсъжденията може да съществува разлика при отделните субекти, то по отношение на рационалността на разсъжденията, на това що е рационалност, всички здрави хора, които добросъвестно се замислят, стигат до консенсус. Това именно се използва в математиката, като универсален език за предаване на научни знания от човек на друг човек. И не само, и в ежедневието се използва. Благодарение на това, при ясни опорни точки, се разбираме на елементарно ниво.

Прочети го тъпия Декарт. Не хапе.

преди 2 часа, witness написа:

Извърташ и говориш дивотии. Сега да не се обидиш. Ама ще играя, значи, разбира се така: Монджу седи върху лъвския си ум и се кани да сведе лотоса с праджняпарамита сутрата до пълна и особено относителна пустота, за да му остане едното невежество на самсара. Това разумно ли е, се пита.

Монджу-Мунчо:

Този си няма лотос

Има си, но не е изобразен. Лъвът символизира пустотата. Манджушри също е символ. Символ на недуалната мъдрост. Абсолютният Манджушри няма форма, цвят или местопребиваване. 

Много разнообразно в Сурангама Сутра са описани различни индивидуални опитности водещи до един и същ резултат. Ето един от тях: медитация- осъзнаване на зависим произход-мигновеност-пустота-нирвана.

Ксудрапанхака затем встал со своего места, простёрся перед ногами Будды и сказал: «Я не знал ничего о Дхарме, но желал читать и декламировать Сутры. Когда я впервые встретил Будду и услышал Дхарму из его уст я покинул дом. Я пытался запомнить строку из его гатхи, но так и не смог, хотя потратил на это сто дней, потому что как только я вспоминал первое слово тут же забывал следующие, а когда вспоминал последнее слово тут же забывал первое. Из сострадания ко мне и моей тупости Будда научил меня как жить в тихом уединении и регулировать моё дыхание. В тот момент, когда я тщательно вгляделся в каждый вдох и выдох я осознал, что возникновение, задержка, изменение и исчезновение дыхания длится всего мгновение, поэтому мой ум стал чистым и беспрепятственным, и вскоре я вышел из потока перерождений и достиг архатства. Я вернулся назад к Будде, который засвидетельствовал моё достижение состояния прямого знания. Будда спрашивает о лучших методах совершенства, в соответствии с моим личным опытом, для меня лучшим методом было устремление дыхания к состоянию пустотности».