И правилния отговор не е ли доказан като такъв измежду други? А кубчето на Рубик ти е казано, коя комбинация е правилната. Ти не си блъскаш главата аджеба каква би трябвала да е тя.

И няма смисъл да се отдаваме на блаженство щот това е пътя към клошарията. Да спреме и да мислим.

След великите будистки извисени приказки малко българска попържня. И си казах мнението,че просветлението е за заслужили и ти няма да го получиш!

Илюзията в която живееш е, че се занимаваш с нещо важно!

Само че Будизма не доставя благата които желаеме.

Попаднах на статия от "Литературен час", 1935 г., според която Буда е умрял от натравяне с... развалена сланина.

Една от последните спирки от странстванията на Шакямуни е село Пава, в дома на ковача Чунда Каммарапутта. Там домакинът поднася на своя именит гост блюдо, което ще се окаже последното за Буда. От уважение към домакина учителят го приема с благодарност. Най-разпространената версия за кончината му е хранително отравяне -  от свинско месо, според Тхеравада школата, то се състои от нещо наречено sukara-maddava, което мнозина определят като „крехко свинско месо”, или „свински деликатес”. Възможно е да е било свинско, защото както знаем от текстовете Буда не отхвърлял месото и дори се противял на идеята на Девадатта да въведе изцяло вегетарианска диета в монашеската сангха. (Виная Питака, ii.172-2) Според него всеки имал право на личен избор и това е част от идеята, заложена в учението за Средния път. 

Няма сигурност какъв бил този "свински деликатес", някои тълкуват sukara maddava като ястие от нещо, което е деликатес за свинете - и предполагат вид земна грудка или гъба, трюфел. Понеже не е сигурно, обикновено не го превеждат. А в българското издание на "Маха Паринирвана сутра", което гледам е от английски превод на Т. У. Рис Дейвидс, фигурира като сушено глиганско месо. 

По-важното е, че според сутрата Буда не умира от това ястие. Не знам защо се разпространява история за смъртта на Буда от хранително отравяне. Буда мълчаливо приема поканата на Чунда и изрично му нарежда да поднесе другата храна на останалите, а само на него "свинския деликатес", и остатъците да зарови в яма в земята,

"Защото не виждам никого, Чунда, нито на земята, нито в небето на Мара, нито в небето на Брахма, нито сред шраманите и брахманите, боговете и хората, от когото, ако бъде изядена, подобна храна да може да бъде смляна. Единственият, който може да стори това, е Татхагата." 

Буда яде, разболява се, понася твърдо и осъзнато страшните смъртни болки, след което оздравява. 

Учителят от болест страшна бе споходен. Ала, освободил се, той надигна се и каза: "Сега отивам в Кушинара." 

Във версията на пали канона само се споменава за духовна беседа с Чунда, в "Нирвана сутра" в глава 2 "Към Чунда"  е дадена главно беседата. 

----

И да допълня накрая какво си мисля аз, не че е важно. Май не е логично да приемаме въпросното ястие съвсем буквално и да спорим ял ли е Буда месо или не... Щом той определя sukara maddava като несмилаема за боговете и хората, освен за Татхагата, каква ще е тази храна - буквално взето, стомасите ни са способни да смелят какво ли не. Тя символизира нещо, но какво точно, не зная.

 

 

преди 15 часа, аm-аm написа:

Попаднах на статия от "Литературен час", 1935 г., според която Буда е умрял от натравяне с... развалена сланина.

Провокираш любопитството на вегетарианците ли  

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Според него всеки имал право на личен избор и това е част от идеята, заложена в учението за Средния път. 

Ами да, насила хубост не става. Не че само вегетарианството е кой знае какво постижение, но е индикатор за някаква правилна вътрешна нагласа, ако е по собствено убеждение, и средство за отърваване от някои обременителни телесни последици, Буда ги е обяснявал. 

Голяма мистерия се оказа тази история за болестта и последната трапеза на Буда. Всякакви хипотези видях и никоя не се връзва поне с един елемент от разказа. Брей. Поправих се малко в по-горния пост, че трагично не доразбрах на прима виста кога Буда е заявил момента на смъртта си - три месеца преди гощавката. 

Дааа  Ами аз нищо не съм, какво. В един будистки форум видях да се предлага една и съща статия четири пъти от разни хора, макар с нея темата да започва. Тема с въпрос дали Буда се е самоубил. Всъщност е бил болен още преди това, а според коментар на Будхагхоша ли беше, последната му храна, без значение гъба или свинско, била наситена по време на приготвянето от небесните деви с "оджа" - нещо като жизнена сила, финоматериален жизнен еликсир, което по-скоро дало сила на Гаутама Буда да понесе кризата и да продължи още малко. Затова "свинското удоволствие" било смилаемо само за Татхагата и опасно за всички. Версия. 

Буда умира от старост, т.е. заради привършване на жизнения му срок, на осемдесет години от обилен кръвоизлив в червата. Нали човек все от нещо умира. Буда настоява Чунда да не се чувства виновен за смъртта му, докато от друга страна, стоварва вината върху Ананда, защото не го е помолил да продължи живота си с помощта на ридхическите си способности и остане с тях до края на калпа. Тхеравада описва един грохнал от болестта старец, макар и достолепен с начина, по който се е справял с нея до края. Последните му думи са за непостоянството и смъртта - един вид, Буда е умрял като всеки човек, защото е трябвало да умре като всеки, неизбежно. В Махаяна представят Буда като извънкосмическо същество, което само привидно опитва храната. 

Покрай другото за трюфелите, какво беше сега... - прасетата ги надушват на дълбочина до три фута, защото трюфелите съдържали феромон, андроген-подобна субстанция с мускусен аромат, произвеждана и от тях, както и от хората. Тя ги привлича да ги изравят и така разпръсват спорите на гъбите. Проблемът за търсачите на трюфели е, че трябва да се състезават с лакомите прасета, понеже ги изяждат на място. 

А може все пак да не са били гъби, а свинско. Имаше още някаква причина сутрата да представя Гаутама да яде месо, нещо свързано с изпълняване на някакъв признак сред други изброени, но не помня какво беше. 

Категоричен избор или абе това и другото ама не? Айде какво е заложено в Средния път?

преди 7 часа, witness написа:

Проблемът за търсачите на трюфели е, че трябва да се състезават с лакомите прасета, понеже ги изяждат на място.

За това се търсят с кучета - впрочем според някои най- голямото находище на трюфели на Балканите се намира в България, а според други е, дори най- голямото в Европа. Не знам дали и доколко е вярно, но живея на километър два от мястото, та си хапвам редовно - наистина има много, тази година намират и бял трюфел, който е в пъти по- скъп от другия.

Пък колкото до информацията, която си намерила за Буда - достойна е за комикс. :Д

на 19.06.2018 г. в 23:47, sound написа:

Пък колкото до информацията, която си намерила за Буда - достойна е за комикс. :Д

Може, но ми е интересно конкретно защо ти изглежда такава. Защото е противоречива ли, или друго, оставям настрана моята (не)способност да я представя добре. 

Никога не съм опитвала трюфели, затова нямам представа какво им е хубавото. Ето на, няма и как някой друг да ти обясни вкус, който не познаваш. Ако опитам и ми хареса, ще взема да си мисля понякога - ядат ми се трюфели, как съм живяла досега без трюфели. Или без цигари )

на 21.06.2018 г. в 23:16, witness написа:

Никога не съм опитвала трюфели, затова нямам представа какво им е хубавото.

Ако бъда със завързани очи и опитвам гъби, а сред тях и трюфели - трудно бих различил едните от другите. Спрямо вкусовите качества на трюфелите, цената им е крайно неоправдана, но както вече сама си установила, има други фактори, които оказват влияние на ценообразуването им.

За ценообразуването има два вида конкуренция. Конкуренция на продавачите и конкуренция на купувачите. Докато има продавач, който е склонен да продаде по-евтино, мющериите ще гледат да купят по евтино. И обратно, докато има мющерия, който е готов да купи по скъпо, продавачите ще гледат да продадат по скъпо.

Ся, като има мющерии, дето дават много кинти за трюфели, и продавачите гледат да продадат на многото пари. Затуй трюфелите са относително скъпи. Относително, щото само Бог знае, каква е абсолютната цена на трюфелите, и единствено чрез пророците си може да ни сведе, каква е тя. Дали ще разберем е друг въпрос.

преди 12 часа, Реджеп Иведик написа:

Относително, щото само Бог знае, каква е абсолютната цена на трюфелите, и единствено чрез пророците си може да ни сведе, каква е тя. Дали ще разберем е друг въпрос.

Майтапиш се, на мен ми стига да  мисля, че нямат такава. Има един израз "прост като гъбено семе", не знам откъде идва. Просто просто, ама това гъбата простира мицела си на не знам колко си (десетки, стотици?) квадратни километра, от не знам колко безкрайно много земни години. Поуката каква е... и това не знам  Самсара?

Това с гъбите аз го подкарах, и докъде стигнах. 

Според мен историята за смъртта на Буда има определени признаци на нещо, наричано от Гурджиев "легомонизъм". Легомонизмът е изобретение на хора на знанието в древността, позволяващо знанието да се предава чрез направени по определен начин митове, или песни и танци, или художествени  или архитектурни творби. Такива са например епосите, запазени от уста на уста през стотици поколения даже безписмени хора, за хиляди години непокътнати. Така дълго време са се предавали сутрите. Особеното в легомонизма е, че един или няколко елемента в него излизат от видимата обща хармония, изглеждат някак несвързани, нелогични, като в този случай. Целта на преднамерено търсеното несъвършенство е да укажат повече значения, да привлекат любознателността и да накарат търсещите да се замислят изобщо. 

В тази връзка той споменава следното - баща му бил айод, човек помнещ и предаващ епосите. В началото на 20 век археолозите открили записи на "Епос за Гилгамеш" на глинени парчета ли беше... превели ги и ги обнародвали. Гурджиев бил поразен и много горд да установи, че епосът е идентичен с предавания от баща му и хилядите певци пред това. Става въпрос за хиляди години.

преди 1 час, witness написа:

Според мен историята за смъртта на Буда има определени признаци на нещо......

А според мен го разглеждай, като педантизъм - нещо, което е изключително характерно за будистката традиция, макар твърде често изиграващо лоша шега на интересуващите се.

на 23.06.2018 г. в 19:02, sound написа:

А според мен го разглеждай, като педантизъм - нещо, което е изключително характерно за будистката традиция, макар твърде често изиграващо лоша шега на интересуващите се.

Кух педантизъм може да има навсякъде, или само да ни изглежда такъв. Няма гаранция кое точно е лоша услуга за конкретен човек в някой момент. Ние с теб нямаме опит с такъв род дисциплина и не можем да преценим какъв е замисълът и разните цели на това или онова наглед безсмислено упражнение. Що се отнася за повторенията в сутрите, вероятно, така предполагам аз, те се дължат на първо място на необходимостта да бъдат запомняни и предавани. Повтарянето е влязло в традицията и може би на свой ред е довело до обичая в по-късни текстове изброяванията да се заместват с "и т.н."")Има и други причини сигурно, но тази е една от тях. Навсякъде, не само будистите учат наизуст, дори без да разбират и повтарят на хора, които вероятно почти нищо не вдяват... Един лектор японец дори видях да нарича будистите от Цейлон и Бирма ли беше, грамофони, нещо в тоя дух. На шега. Обаче така са вървели нещата, бавно. 

Представи си обаче колко хора тук, в днешно време, могат да запомнят и изрецитират огромни текстове, че ние дори нямаме търпение да ги изчетем. Вярно че разсейващите фактори са много повече, но проблемът ни е, че те никога не са основно извън съзнанието ни. Човек трябва да се справя както може с вътрешния си свят, а ако не може, поне да си дава сметка за това. Ама ако си даваше, щеше да може ...И т.н.)

Eто какъв смисъл вижда Чогям Трунгпа в наизустяването в традиционното им обучение (дълъг текст на руски)) --------------------------------------------- 

Позвольте мне рассказать вам кое‑что о моих годах учения. В Тибете мы не только участвовали в беседах, но и запоминали наизусть тексты; каждый день мы должны были выучить около шести страниц. На следующий день кто‑нибудь согласно выбору по жребию должен был представить то, что он услышал за день до этого, с комментариями и всем остальным. А ему задавали вопросы о том, что он услышал днем раньше. Не было никакой возможности избежать этого. Поначалу это было интересное занятие. Это воспринималось, как если бы мы были запрограммированы в структуру теоретического обучения и на какой‑то стадии это стало довольно монотонным. Мы не могли больше ничего услышать; мы только запоминали слова. Мы могли даже обсуждать предмет с интеллектуальной точки зрения, но в действительности мы не понимали его. Мы не могли адекватно слышать самих себя, не говоря уже о том, что говорили другие люди. Обычно такой курс занимал около шести месяцев. Мы заучивали сам текст абхидхармы и индийский комментарий, а затем тибетский комментарий на этот комментарий. Сюда включались также различные тезисы, написанные по особым вопросам абхидхармы с точки зрения Гелугпа, Кагьюпа, Сакьяпа, Нингмапа и т.д. Таким образом мы пытались свести все вместе. Но материала было просто слишком много. Прослушивание чего‑то снова и снова оказывало гипнотический эффект. Учения непрерывно прокручивались в наших головах, мы даже видели сны об этом. Когда мы поднимались по утрам, какая‑нибудь цитата неожиданно появлялась у нас в голове. В конце‑концов шестимесячный курс обучения был закончен. Нам сказали, что мы усвоили абхидхарму, но мы думали, что по‑настоящему не узнали ничего. Мы были просто счастливы отделаться от всего этого, так что можно расслабиться, уехать на летние каникулы и т.д. Но каким‑то образом мы по‑настоящему не могли почувствовать каникулы — предмет постоянно возвращался к нам. Позже мы поняли, что мы действительно вошли в учение. Что бы мы ни делали, говорили с людьми, путешествовали пешком в горах, ехали на лошади или располагались в горах лагерем — абхидхарма постоянно возвращалась, являясь нам как призрак, тогда мы начинали понимать лишь немногое, может быть всего одну или две идеи, но по мере того как мы все больше входили в это, мы начинали проявлять любопытство к целому. Просто из любопытства мы открывали книгу и прочитывали несколько небольших отрывков. И они начинали что‑то значить.

Дело в том, что некоторые вещи могут быть вне нашего постижения. Но если вам хватает дисциплины выслушать их, в определенный момент они начинают соответствовать вам. Они возвращаются к вам автоматически, сами собой, а не благодаря вашей попытке действительно настроиться на НИХ и работать над ними.

преди 2 часа, witness написа:

Ние с теб нямаме опит с такъв род дисциплина и не можем да преценим какъв е замисълът и разните цели ....

С туй бяло знаме, дето го развя да очаквам ли, че повече няма да си занимаваш главата с будистки текстове, съответно и няма да пишеш повече в тези теми?!

преди 22 часа, sound написа:

С туй бяло знаме, дето го развя да очаквам ли, че повече няма да си занимаваш главата с будистки текстове, съответно и няма да пишеш повече в тези теми?!

Аз лично неразбрах ползата от Будизма. Някой просто душичката му е такава, че без религия не може.

на 23.06.2018 г. в 23:45, sound написа:

С туй бяло знаме, дето го развя да очаквам ли, че повече няма да си занимаваш главата с будистки текстове, съответно и няма да пишеш повече в тези теми?!

Какво бяло знаме, констатирам факт. Не. И без това никой не си я занимава от участниците, предполагам, не преча на никого. Ама откъде да знае човек вече, може би се очаква тук да пишат по правило само и единствено не занимаващи никаква част от физиката си с религии, и особено мистики и езотерики, люде. 

"Тогава Бхагаван вдигна парченце пръст и го постави върху нокътя си, казвайки на Кашяпа: „Дали тази бучка земя, или онази в десетте посоки, е по-голяма?“ Бодхисатва Кашяпа отговори на Буда: „О, Бхагаван! Земята върху нокътя ти не може да се сравни със земята на десетте посоки.“ „О, добри човече! Човек напуска тялото си и получава тяло отново; той изоставя тялото на трите злощастни сфери [т.е. сферите на ада, на гладните духове и на животните] и придобива друго тяло. И когато всичките му сетивни органи са съвършени, печели живот в Средната Страна, придобива правилна вяра и практикува Пътя добре. Практикувайки Пътя добре, той действително практикува Правилния Път. Практикувайки Правилния Път, той достига Освобождение, и тогава наистина влиза в Нирвана. Това е като земята върху нокътя ми. Човек захвърля тялото си и получава тялото на една от трите злощастни сфери [отново]. Сетивните му органи са несъвършени, той получава живот в затънтено [отдалечено] място, има преобърнат възглед за живота, следва изкривен път и не достига Освобождение и Нирвана. Цялото това може да се сравни със земята на десетте посоки.“

преди 6 минути, witness написа:

Какво бяло знаме, констатирам факт.

Я го констатирай пак, но този път без да се криеш зад множественото число.

преди 5 минути, sound написа:

Я го констатирай пак, но този път без да се криеш зад множественото число.

Извинявай, не знаех, че си практикуващ будист  

преди 9 минути, witness написа:

.....

Не ти приемам извиненията - колкото повече се криеш, толкова повече се заяждаш: странно, че така и не го забелязваш. Сега какво - не ти изнася да си поемеш отговорността на твърденията ти ..... няма лошо, но аз все така продължавам да смятам, че можеш повече.

Хм, абсурден разговор в кавички. Трябва ли да обяснявам какво съм казала, къде ти е умът, колега Саунд. Като ще отговаряш, не може ли поне да прочетеш на какво отговаряш? Трябвало да обяснявам, че не се крия - и откъде ти хрумна че се крия? - че не съм практикуващ будист. Ми не съм, признавам си, за разлика от теб. Явно. Не е даже държавна тайна, че съм и законспириран еретик от гледна точка на всички конфесии. 

Да не си практикуващ будист и да не можеш да узнаеш, са две твърде далечни положения.

Казано по- простичко, ако - както твърдиш и приемаш по презумция, че - не можеш да прецениш, без да си практикуващ будист, защо продължаваш да се опитваш да прецениш без да си практикуващ будист. Ако пък продължаваш да се опитваш да прецениш без да си практикуващ будист, значи всъщност смяташ, че можеш да прецениш без да си практикуващ будист. Някъде из всичката тази постановка, лицемерничиш със себе си ...... какво разпитваш за моя ум, който вече не помня къде съм го запокитил, не ми трябва нито на мен, нито на теб: внимание ти е нужно, за лабиринта, който зидаш около себе си.

п.п. но щом се стигна до тук - нататък е безсмислено: следващия път :Д (се надявам да бъдеш по- внимателна)

преди 7 часа, witness написа:

Като ще отговаряш, не може ли поне да прочетеш на какво отговаряш?

Няма да е Саунд

Да коментираш определено учение без да го практикуваш е напълно безсмислено. Аз също не съм ял трюфели, затова не пиша в тема за почитателите на трюфели, примерно, за да им давам акъл или да ги критикувам, защото ще се изложа най-малкото с неадекватни коментари. Практикувал съм вярата в Бог, вярвал съм че има нещо постоянно, вечно и реално в мен, затова си позволявам коментари в някои етерналистки теми. Човек който не е осъзнал от личен опит (на практика) адекватността на будистките концепции описващи реалността (трите характеристики на съществуването ни, четирите печата), основните неща в будизма, може още дълго да блуждае и да се чуди къде му е ума в контекста на темата.