преди 9 минути, Shiniasu написа:

Ниво на съзнание, памет, опит - трябва да вкараш всичко в уравнението. Ако аз видя телевизор, използвал съм го, знам как и за какво служи, еднакво ли е с това едно куче да го види, което си няма понятие за филм или реалити. Ти виждаш разни неща, но няма как да си имаш представа как едно по-развито съзнание ги възприема. Това е илюзорността, а не, че телевизорът не съществува.

Уточнявам, имах пред вид милиарди ЧОВЕЦИ наблюдатели, с различни мозъци и очи (ретината е мозъчна тъкан).

И си мисля за примера със зеления цвят на тревата, за да се изключи ефекта от памет, опит, съзнание.

преди 14 минути, Sleda написа:

Истина с милиарди наблюдатели с различни мозъци и при различни контексти ако е еднаква, дали можем да я приемем за нещо като истина. Или точно обратното, да я приемем за илюзия? Ама еднаква илюзия ...милиард еднакви илюзии.

По-скоро илюзорност - основана върху истината. Но долу-горе и грубо казано, това е будистката доктрина както схващам... Нали питаше какво е  Нирвана - (така обясняват) нирвана е преустановяване действието на илюзията, закриваща действителността, това което Е. 

преди 16 минути, Shiniasu написа:

Ако аз видя телевизор, използвал съм го, знам как и за какво служи, еднакво ли е с това едно куче да го види, което си няма понятие за филм или реалити.

По отношение на "понятията" ни за филмите и реалитата, кучето може да е много по-близо до реалността от нас)

За кучето може да са само движещи се образи и звуци. То няма ва схване смисъла, който авторите са вложили. А те са хора. Да на повърхностно ниво телевизията е точно, което кучето вижда, а хората понякога забравят, че това са просто образи - това също е илюзия. Но кучето изобщо засега няма как да разбере по-дълбоките нива на това, което вижда, да ги осмисли, да възприеме замисъла.

преди 14 минути, witness написа:

По-скоро илюзорност - основана върху истината. Но долу-горе и грубо казано, това е будистката доктрина както схващам... Нали питаше какво е  Нирвана - (така обясняват) нирвана е преустановяване действието на илюзията, закриваща действителността, това което Е. 

 

преди 14 минути, witness написа:

По отношение на "понятията" ни за филмите и реалитата, кучето може да е много по-близо до реалността от нас)

Тоест да “виждаме” (или възприемаме) в дълбочината на елементарните частици които изграждат физическата материя на нашия свят, там са и вълните. Тоест, да виждаме под “кората” на физическата материя. Тоест да имаме “духовно зрение”. Тоест, това което Е, са духовните светове и дори отвъд тях. Някои човеци били еволюирали такава способност        

 

 

преди 4 минути, Shiniasu написа:

За кучето може да са само движещи се образи и звуци. То няма ва схване смисъла, който авторите са вложили. А те са хора. Да на повърхностно ниво телевизията е точно, което кучето вижда, а хората понякога забравят, че това са просто образи - това също е илюзия. Но кучето изобщо засега няма как да разбере по-дълбоките нива на това, което вижда, да ги осмисли, да възприеме замисъла.

Според мен Wit се пошегува, че реалитата и филмите нямат кой знае колко по-дълбоки нива от това което се вижда на повърхността. Може и да греша, простете...

преди 26 минути, Sleda написа:

Уточнявам, имах пред вид милиарди ЧОВЕЦИ наблюдатели, с различни мозъци и очи (ретината е мозъчна тъкан).

И си мисля за примера със зеления цвят на тревата, за да се изключи ефекта от памет, опит, съзнание.

Разбиранията ни са сходни в повечето случаи, но не и еднакви. Хората сме наедно ниво на развитие в смисъл, че я няма колосалнатанразлика между човека и животните или още повече растенията. Но в някои случаи има сериозни различия. Ти примерно ако си убедена в кармата и прераждането ще забележиш доколко хората в ежедневието, на улицата или на работа са затънали в илюзията на настоящата си личност и как възприемат всичко случващо се без изобщо да осъзнават защо са тук на земята.

преди 8 минути, Shiniasu написа:

без изобщо да осъзнават защо са тук на земята.

О, на доста по-начално ниво е проблемът. Ние не осъзнаваме, че изобщо сме тук. Тоест, не присъстваме в непосредствения си опит, а мислим (витаем) в подобни широки, ако ще да са възвишени идеи. Аз се пошегувах за кучето наистина, но от гледна точка на непосредствено присъствие в момента и неподатливост на излишно идиотски илюзии като реалита, то е направо бог в сравнение с повечето от нас. 

 

То тепърва има да развива ума си, да го овладява, да овладява емоциите си, но вече оцветени от ума... Ако трябва да използвам сравнение, кучетата може да се справят по-добре, но все пак те решават задача за първи клас, а ние за втори.

преди 1 час, Sleda написа:

Туй като ми се е набило в акъля, и все се връщам към него, но за другите явно не е интересно.

Ами на мен ми беше интересно, аз дори, преди да получа просветление, това беше едно от вижданията, които ми пречеха.

Идеята за коаните навярно има смисъл. Това може би е твоя коан.

Те нямат решение. Може някога да кажеш ААААА, може никога

преди 1 час, Shiniasu написа:

Разбиранията ни са сходни в повечето случаи, но не и еднакви. Хората сме наедно ниво на развитие в смисъл, че я няма колосалнатанразлика между човека и животните или още повече растенията. Но в някои случаи има сериозни различия. Ти примерно ако си убедена в кармата и прераждането ще забележиш доколко хората в ежедневието, на улицата или на работа са затънали в илюзията на настоящата си личност и как възприемат всичко случващо се без изобщо да осъзнават защо са тук на земята.

Добре си го разказал, но няма връзка с въпроса който поставих аз.

преди 12 минути, Реджеп Иведик написа:

Ами на мен ми беше интересно, аз дори, преди да получа просветление, това беше едно от вижданията, които ми пречеха.

Идеята за коаните навярно има смисъл. Това може би е твоя коан.

Те нямат решение. Може някога да кажеш ААААА, може никога

Разбира се, че няма да намеря решение, кой съм аз...

преди 2 часа, Sleda написа:

Уточнявам, имах пред вид милиарди ЧОВЕЦИ наблюдатели, с различни мозъци и очи (ретината е мозъчна тъкан).

И си мисля за примера със зеления цвят на тревата, за да се изключи ефекта от памет, опит, съзнание.

Примера с зеления цвят го дадох за да се замислите има ли зеленото същност? Разликата в цветовете идва не от разлика в субстанцията, а от различната дължина на вълната. Разбира се и от апарата с който се приема. Знаем много добре, че не всички съзнания на планетата възприемат една и съща вълна по един и същ начин. Сходните я възприемат сходно, затова имаме дума за зелено. Това което виждаме само се нарича обективна реалност. Под видимото няма цветове, нито обективна реалност, а само вълни. Под видимото е ипостаса от който ние прожектираме чрез апарата си (мозъка и сетивата) тази реалност, пространството и времето също. 

преди 23 минути, Śūnyatā написа:

Примера с зеления цвят го дадох за да се замислите има ли зеленото същност? Разликата в цветовете идва не от разлика в субстанцията, а от различната дължина на вълната. Разбира се и от апарата с който се приема. Знаем много добре, че не всички съзнания на планетата възприемат една и съща вълна по един и същ начин. Сходните я възприемат сходно, затова имаме дума за зелено. Това което виждаме само се нарича обективна реалност. Под видимото няма цветове, нито обективна реалност, а само вълни. Под видимото е ипостаса от който ние прожектираме чрез апарата си (мозъка и сетивата) тази реалност, пространството и времето също. 

Значи милиардите хора възприемат сходно зеления цвят. Значи има милиарди нюанси на зеления цвят.

Вълните, например, са също обективна реалност. Но на друг realm.

преди 7 часа, Sleda написа:

Разбира се, че няма да намеря решение, кой съм аз...

Буда

преди 8 часа, Sleda написа:

Разбира се, че няма да намеря решение, кой съм аз...

"Аз" обикновено наричаме свойството на една изменчива, обособена съвкупност, която едновременно възприема и създава реалност от първо лице. Но тази съвкупност не е отделна от космоса. Според мен първо трябва да се освободим от илюзията, че сме нещо отделно от целия космос, да осъзнаем взаимовръзките и после да зададем въпроса пак. Но тогава въпроса може да стане безсмислен. Ти си космоса.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

"Аз" обикновено наричаме свойството на една изменчива, обособена съвкупност, която едновременно възприема и създава реалност от първо лице. Но тази съвкупност не е отделна от космоса. Според мен първо трябва да се освободим от илюзията, че сме нещо отделно от целия космос, да осъзнаем взаимовръзките и после да зададем въпроса пак. Но тогава въпроса може да стане безсмислен. Ти си космоса.

С цялото ми уважение към Будизма, не мога да приема липсата на причина, смисъл и цел в съществуването на тази съвкупност “Аз”. Все едно, че е игра или грешка. Идеята, че Аз е отделен от космоса като е зазидан в илюзорната черупка на материята на нашия свят ЗА ДА изгради Себесъзнание, мога да приема. Тоест има някаква цел и целта е генериране на добавъчно съзнание, което след този етап на индивидуализация, използвам твоите думи, ще бъде отново едно цяло с космоса, но обогатено с жизнения опит от всички инкарнации. Тези, които са напреднали в еволюцията на този процес могат да се, пак използвам твоите думи, освободят от илюзията че са нещо отделно от целия космос. За останалите дори не е полезно да се опитват да го правят.    

преди 39 минути, Sleda написа:

Тоест има някаква цел и целта е генериране на добавъчно съзнание, което след този етап на индивидуализация, използвам твоите думи, ще бъде отново едно цяло с космоса, но обогатено с жизнения опит от всички инкарнации.

Интересна концепция. Последно, целта "някаква" ли е или имаш точна информация каква е? "Аз-а" нещо различно ли е от съвкупността от спомени записвани и изтривани периодично в паметта? Защо забравяме? Ако ние можем постепенно или напълно да забравим своя "аз" и този на близките ни, както е при някои заболявания (виж деменция и др.), кой друг ще го помни? Опита не е ли памет? Памети по-точно, защото имаме няколко вида памет,  като не всички памети са съзнателни.

преди 46 минути, Sleda написа:

С цялото ми уважение към Будизма, не мога да приема липсата на причина, смисъл и цел в съществуването на тази съвкупност “Аз”. Все едно, че е игра или грешка. Идеята, че Аз е отделен от космоса като е зазидан в илюзорната черупка на материята на нашия свят ЗА ДА изгради Себесъзнание, мога да приема. Тоест има някаква цел и целта е генериране на добавъчно съзнание, което след този етап на индивидуализация, използвам твоите думи, ще бъде отново едно цяло с космоса, но обогатено с жизнения опит от всички инкарнации. Тези, които са напреднали в еволюцията на този процес могат да се, пак използвам твоите думи, освободят от илюзията че са нещо отделно от целия космос. За останалите дори не е полезно да се опитват да го правят.    

Писала съм за целта.

преди 8 минути, Śūnyatā написа:

Интересна концепция. Последно, целта "някаква" ли е или имаш точна информация каква е? "Аз-а" нещо различно ли е от съвкупността от спомени записвани и изтривани периодично в паметта? Защо забравяме? Ако ние можем постепенно или напълно да забравим своя "аз" и този на близките ни, както е при някои заболявания (виж деменция и др.), кой друг ще го помни? Опита не е ли памет? Памети по-точно, защото имаме няколко вида памет,  като не всички памети са съзнателни.

За съжаление сега нямам време да отговоря, доколкото мога разбира се. 

преди 24 минути, Sleda написа:

Писала съм за целта.

Ако под генериране на добавъчно съзнание имаш предвид разширяване на съзнанието, мога да те разбера. Ние непрекъснато ползваме опита на предишни съзнания, което разширява индивидуалното ни съзнание, а оттам и общото, понеже установихме че съзнанията са свързани. Но ако са свързани, индивидуалността им е илюзорна.

Напротив, идеята е че индивидуалното или Себесъзнанието е зазидано в кората на материята на нашия свят и ВРЪЗКАТА МУ с, използвам твоята дума, общото съзнание е прекъсната. Илюзия е, според Будизма, че няма връзка защото Будизмът казва че физическата материяе илюзия. И все пак, връзката е прекъсната.

на 30.09.2018 г. в 18:46, Реджеп Иведик написа:

.... предпоставянето на възгледа, че това, което е, то е само по себе си.

За "предпоставяне" се говори, когато липсва опит извън теорията. А , че не е само по себе си е едно, пък друго, че е възникващо със своето отрицание ..... еле па трето, предпоставянето, че всичко е възникващо - като ще има възникване, следва да има и невъзникване, или .... ?

преди 2 часа, sound написа:

като ще има възникване, следва да има и невъзникване

ми

преди 2 часа, sound написа:

За "предпоставяне" се говори, когато липсва опит извън теорията

А не липсва ли ?

Липсва и не липсва възникват зависимо де, споко.

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

Интересна конц Последно, целта "някаква" лнеи е или имаш точна информация каква е? "Аз-а" нещо различно ли е от съвкупността от спомени записвани и изтривани периодично в паметта? Защо забравяме? Ако ние можем постепенно или напълно да забравим своя "аз" и този на близките ни, както е при някои заболявания (виж деменция и др.), кой друг ще го помни? Опита не е ли памет? Памети по-точно, защото имаме няколко вида памет,  като не всички памети са съзнателни.

Добрата новина е, че други преди нас са си блъскали главите и ние гледайки техните постижения, можем да се опитаме да  повторим, ако желаем. А това дали има други цели за постигане, след това, е въпрос, който ще оставя всеки сам да си реши в какво да вярва.    

на 4.10.2018 г. в 10:46, Śūnyatā написа:

"Аз-а" нещо различно ли е от съвкупността от спомени записвани и изтривани периодично в паметта? Защо забравяме? Ако ние можем постепенно или напълно да забравим своя "аз" и този на близките ни, както е при някои заболявания (виж деменция и др.), кой друг ще го помни? Опита не е ли памет? Памети по-точно, защото имаме няколко вида памет,  като не всички памети са съзнателни.

Аз не знам що е памет. От какво е направена паметта? Материя е, замислих се, че е от материята на “областта (или света, или нивото) на мисълтта”, ментална област както е по-известна.

Разказвам: По-ефирни от физическата материални области са: етерна, която принадлежи на нашия свят, на желанията (или астрална както е по-известна) и област на мисълта  с 2 поднива (или ментална). ЕГО, човекът, е троен човешки дух вътре обитаващ тройно тяло. За всичките 3 по-ефирни материи имаме тела-носители и през живота си на земята живеем и в другите области, тоест движим се, имаме емоции и мислим с памет.

Обаче, си мислих, защо духът е затворен във физическата материя и връзката му с “космическото” съзнание е прекъсната , след като функционираме т.е. Живеем в по-ефирните светове? А през минали епохи когато човек още не е бил пропаднал във физическата материя той е контактувал с богове и Господ му е говорил? 

През минали Епохи (не в исторически смисъл) преди човешкият дух да се спусне в плътната физическа материя на нашия свят, той е контактувал с боговете, Господ му е говорил. Това не е Абсолютът или както ти каза “космос”, ако правилно съм разбрала, който е тъканта на пространството и времето. Това са богове и господи от вълните на живот с които сме съжителствали през минали епохи: ангели - Йехова, Архангели - Христос, тронове - Отецът и т.н. Тоест, НИКОГА, не само в плътното тяло, след като се въплътил, кристализирал в материя, човешкият дух не е имал връзка с космическото съзнание.

Далече съм от отгова на въпроса за Аз и паметта, ще пиша пак.

 

преди 3 часа, Sleda написа:

Обаче, си мислих, защо духът е затворен във физическата материя и връзката му с “космическото” съзнание е прекъсната , след като функционираме т.е. Живеем в по-ефирните светове?

Тук не е подходящата тема, но хората сме несъзнателни все още в областта в която функционира духа. Когато това стане съзнанието ни ще е непрекъснато през нощта и след смъртта и ще имаме пълен спомен за отминалите въплъщения. В момента такъв спомен имаме за кратко в определен момент след смъртта.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Тук не е подходящата тема, но хората сме несъзнателни все още в областта в която функционира духа. Когато това стане съзнанието ни ще е непрекъснато през нощта и след смъртта и ще имаме пълен спомен за отминалите въплъщения. В момента такъв спомен имаме за кратко в определен момент след смъртта.

Да, темата е неподходяща, извинения. Но понеже тук Sunyata зададе въпрос за паметта, затова тук се старая да отговоря, и на себе си.

на 4.10.2018 г. в 10:46, Śūnyatā написа:

"Аз-а" нещо различно ли е от съвкупността от спомени записвани и изтривани периодично в паметта? Защо забравяме? Ако ние можем постепенно или напълно да забравим своя "аз" и този на близките ни, както е при някои заболявания (виж деменция и др.), кой друг ще го помни? Опита не е ли памет? Памети по-точно, защото имаме няколко вида памет,  като не всички памети са съзнателни.

 

преди 4 часа, Sleda написа:

Аз не знам що е памет. От какво е направена паметта? Материя е, замислих се, че е от материята на “областта (или света, или нивото) на мисълтта”, ментална област както е по-известна.

Разказвам: По-ефирни от физическата материални области са: етерна, която принадлежи на нашия свят, на желанията (или астрална както е по-известна) и област на мисълта  с 2 поднива (или ментална). ЕГО, човекът, е троен човешки дух вътре обитаващ тройно тяло. За всичките 3 по-ефирни материи имаме тела-носители и през живота си на земята живеем и в другите области, тоест движим се, имаме емоции и мислим с памет.

Обаче, си мислих, защо духът е затворен във физическата материя и връзката му с “космическото” съзнание е прекъсната , след като функционираме т.е. Живеем в по-ефирните светове? А през минали епохи когато човек още не е бил пропаднал във физическата материя той е контактувал с богове и Господ му е говорил? 

През минали Епохи (не в исторически смисъл) преди човешкият дух да се спусне в плътната физическа материя на нашия свят, той е контактувал с боговете, Господ му е говорил. Това не е Абсолютът или както ти каза “космос”, ако правилно съм разбрала, който е тъканта на пространството и времето. Това са богове и господи от вълните на живот с които сме съжителствали през минали епохи: ангели - Йехова, Архангели - Христос, тронове - Отецът и т.н. Тоест, НИКОГА, не само в плътното тяло, след като се въплътил, кристализирал в материя, човешкият дух не е имал връзка с космическото съзнание.

Далече съм от отгова на въпроса за Аз и паметта, ще пиша пак.

 

Мое предположение: Паметта и мисълта са направени от ментална материя от света на мисълта. Мисъл-формите ни са там, там функционираме с менталното си тялото-носител, което по липса на подходяща дума бих нарекла свръх-свръх енергия. Паметите са мисъл-форми. Науката Търсят паметта в мозъка, вероятно е там, но НЕ я генерира физическата материя на мозъка. Обратното, Мисълта индуцира сигнали в мозъка, и най-вероятно в хромозомите защото тяхната структура наподобява трептящ кръг от бобина и кондензатор. Така че, когато мозъкът е увреден , например деменция и човек си загуби паметта, тя паметта си е в менталния свят като мисъл-форма, приемникът е повреден.

Половин час си викахме с мъж ми който е генетик, като италианци. Той вика, обратното е, гените са генератор и почна да ми обяснява какви заряди имало. 

Разказвам: имало и други видове памет, става въпрос за така наречения “семенен атом”, който аз бих нарекла информационен носител, сигурно има и ROM иRAM, защото като си признаеш грешките(греховете) до болка и решиш никога да не ги повтаряш, били се изтривали.

Ще пиша пак.