на 23.06.2018 г. в 19:02, sound написа:

А според мен го разглеждай, като педантизъм - нещо, което е изключително характерно за будистката традиция, макар твърде често изиграващо лоша шега на интересуващите се.

Добре, дай да подредим малко нещата в тоя тъй наречен разговор. Поредните безсмислици тръгнаха от това твое заключение, дето съм цитирала, а ти го каза за  "Махапаринирвана сутра", кой знае защо. Аз казах какво мисля съответно за причината сутрите да се предават в тоя вид с всички повторения, после коментари и т.н., и имах предвид под дисциплина точно заучаването им наизуст. Цитирах Ч. Трунгпа също във връзка с традиционното обучение, за пример. Ама кого го интересува, лаф да става. Аз ако съм учила нещо наизуст, щях да си спомням - стихотворения в училище или формули да, сутри или християнски молитви не съм. Сега, като се е случило да уча формули и определения наизуст, мога ли да обобщавам, че това обучението в училище въобще е израз на педантизъм, и да живее свободата. 

на 26.06.2018 г. в 9:08, Śūnyatā написа:

Да коментираш определено учение без да го практикуваш е напълно безсмислено.

Тя практиката е измислена да увеличава внушението.

А кой плати хонорара на Кемпхо Рамеш да дойде в България? Той е станал учител и е благотворително дружество?

на 26.06.2018 г. в 9:08, Śūnyatā написа:

Аз също не съм ял трюфели, затова не пиша в тема за почитателите на трюфели, примерно, за да им давам акъл или да ги критикувам, защото ще се изложа най-малкото с неадекватни коментари.

Ако сравняваме опитването на трюфел с прочитане на нещо, чудя се дали сравнението е подходящо. Може да сме прочели една и съща сутра, както често става, и да се обвиняваме взаимно в неадекватно разбиране. Или да прочетем нечий коментар, приеман за компетентен, но той да е противоположен на друг компетентен коментар. И двамата коментатори може да са предупредили, че който не я разбира като тях е дръвник най-малко и т.н. Случва се.  Сещам се сега примерно за "умът е самият буда" или "самият ум е буда",  не съм сигурна как точно би трябвало да се преведе. Забелязала съм колко различни са трактовките. 

Доген е особено свиреп по адрес на погрешното му схващане от някои, доколкото си спомням. Казва, че това е защото не са срещнали истински учител.  

Знаете ли какво е гандхарва? Гандхарва се нарича съществото в промеждутъчното съществувание и означава "хранещ се с миризма". Защото съществата между смъртта и новото раждане също се хранят, само че не с груба храна като нас сега, а с миризма. Низшите със зловония, по-възвишените с приятни миризми. Така казва Васубандху в АКБ. 

"Душите в Аид помирисват" - това пък го казал Хераклит.

Това, което притегля към ново раждане е влечението и въжделението. Никой не се ражда отново, без да го е пожелал. Но възниква въпросът как някой може да поиска да се роди в ада? Отговорът е - заради, как беше...

— Но почему у обитателей ада [возникает] желание пребывать в [этих] местах?
— По причине извращенного сознания15.

 

Далее, как входит в материнскую матку, пребывает в ней и выходит [из нее существо] с замутненным сознанием и как [это происходит с существом] в полном сознании?
У низкого существа, входящего в материнскую матку, возникают ложные представления и привязанности:6 «Дует ветер, льет дождь; холодно и темно. Огромные толпы людей производят ужасный шум... Горе мне! Я спрячусь в густых зарослях или джунглях. Я заползу в шалаш из травы или листьев, в корни деревьев или за основание стены». У пребывающего [в матке возникает представление]: «Я нахожусь в этих [джунглях]» и т. д., а покидая [ее, он думает]: «Я оставляю эти [джунгли]...»
У высокого существа7 [возникают такие представления]: «Я вхожу в парк или в сад, я поднимаюсь во дворец или на террасу, я сажусь в паланкин... Я пребываю там... Я оставляю [их]...» Так существо входит [в материнскую матку]... и оставляет ее при отсутствии сознания.
[Существо,] пребывающее в полном сознании, обладает истинным знанием: «Я вхожу в материнскую матку... я нахожусь именно в ней... я оставляю ее», и у него нет ни ложных представлений, ни привязанности. – АКБ III 16

Това беше нещо като трюфел, за опитване вкуса на "Абхидхармакоша бхашя" на Васубандху 

Как е на вкус при четене де, за другото вътре не зная. Това е от най-лесните. 

Будизмът създава свръхчовеци

 

Дълбока медитация дава сили на момчетата, изолирани в наводнената пещера в Тайланд, да останат спокойни, без да им е студено, и да контролират чувството си за умора и глад.

 

http://www.168chasa.bg/article/6966695

 

 

преди 5 часа, Aumi написа:

........

Бях с компания, когато случайно мернахме репортаж по телевизора за този случай. Докато даваха кадрите, логично хората около мен се запитаха "добре де, тез как така две седмици в пещера, пък .... гледай ги, че и деца". Е - аз с лукава усмивка само рекох под мустак "па хората са от будисткия край на света - който се е интересувал ......"

 

п.п. без да искам съм уцелил още по- точно. :Д

на 26.06.2018 г. в 9:08, Śūnyatā написа:

Да коментираш определено учение без да го практикуваш е напълно безсмислено. Аз също не съм ял трюфели, затова не пиша в тема за почитателите на трюфели, примерно, за да им давам акъл или да ги критикувам, защото ще се изложа най-малкото с неадекватни коментари. Практикувал съм вярата в Бог, вярвал съм че има нещо постоянно, вечно и реално в мен, затова си позволявам коментари в някои етерналистки теми. Човек който не е осъзнал от личен опит (на практика) адекватността на будистките концепции описващи реалността (трите характеристики на съществуването ни, четирите печата), основните неща в будизма, може още дълго да блуждае и да се чуди къде му е ума в контекста на темата.

Може би е редно да се посочи какво точно означава някой да е практикуващ?
Какво прави от човека практикуващ?

на 1.07.2018 г. в 22:52, witness написа:

— Но почему у обитателей ада [возникает] желание пребывать в [этих] местах?
— По причине извращенного сознания.
 

Наистина причината да се попадне в Ада са желанията на извратеното съзнание. Може би наистина има същества, които първоначално (от идеята)биха изпитали някакво удоволствие, а от там и стремление да попаднат в Ада, но бидейки вече там, едва ли кое и да е същество изпитва кеф. Според мен кефа там е невъзможен.

А колкото до желанието на извратеното съзнание, или извратените желания на обусловения ум, то те могат да бъдат всякакви - например някои хора изпитват удоволствие да изнасилват, или да убиват, да измъчват, да лъжат, да крадат... да се измамници, да издевателстват, да мачкат другите..., наистина те докарват в адските сфери.

преди 23 часа, rurk написа:

Наистина причината да се попадне в Ада са желанията на извратеното съзнание. Може би наистина има същества, които първоначално (от идеята)биха изпитали някакво удоволствие, а от там и стремление да попаднат в Ада, но бидейки вече там, едва ли кое и да е същество изпитва кеф. Според мен кефа там е невъзможен.

Цитатът ми беше малко заблуждаващ и непълен. Съществата от адските сфери според класификацията в Абидхармакоша попадат в групата на "самородените", както е в руския превод, или в английския от този на Л. де ла Вале Пусен - "призрачни" (apparitional) - upapAduka; такива са адските същества, прети, богове и от промеждутъчния стадий. Уточнявам да не би някой да си помисли, че и "вълшебните" същества излизат от утроба или яйце, или претърпяват ембрионален стадий и имат родители. 

Съществото попада в някой от адовете не точно по желание, а по силата на самозаблуда, или грешка (съзнанието обладано от страстно влечение или отвращение винаги е помрачено), бягайки от някакво мъчение -  следва пример нататък: 

   "— Но почему у обитателей ада [возникает] желание пребывать в [этих] местах?
    — По причине извращенного сознания15. Такое существо видит себя то мучимым низвергающимися потоками холодного дождя и ветрами, то опаляемым огнем [различных] адов. И оно устремляется туда, испытывая желание тепла. Либо, мучимое нестерпимым жаром раскаленного ветра и палящего солнца, оно видит прохладу адов и устремляется туда, испытывая желание прохлады.
    Видя себя и другие существа в том состоянии, в котором оно должно родиться в силу того, что к нему ведут совершенные действия, оно и  устремляется [туда] — так считают древние учители16.
Напротив, существо в промежуточном состоянии, [которому предстоит родиться] среди богов, идет вверх, как бы поднявшись со своего сиденья. [Существа, которым предстоит родиться] среди людей, животных и претов, [передвигаются], как люди и т. д.
    Обитатели ада, однако, — ногами вверх.
    Поистине, те, кто оскорбляет риши, подвижников и аскетов, падают в ад вверх ногами и вниз головой, — говорится в гатхе17.
    — Как было сказано выше: «С замутненным сознанием он идет...».

То е изключително просто.

Въобще в самсара се пребивава поради обусляване/слепота, което пораждат неудовлетвореност, страх и безброй желания и според тях и действията породени от тях, се попада в съответната лока.

Някои ги класифицираха спрямо клешите.

Заглеждайки се в реалния* живот, защото будизма е базиран са него, можем да видим как се оформя ада и как се оформя рая.

Например престъпниците от кв Обеля в София живеят в Ада, където си им харесва, докато Ада не "покаже зъбите си".

 

на 25.07.2018 г. в 18:01, rurk написа:

Може би е редно да се посочи какво точно означава някой да е практикуващ?
Какво прави от човека практикуващ?

 

на 27.07.2018 г. в 9:26, rurk написа:

То е изключително просто.

Въобще в самсара се пребивава поради обусляване/слепота, което пораждат неудовлетвореност, страх и безброй желания и според тях и действията породени от тях...

И е просто и не е.  Проста е концепцията - да опознаеш себе си, как функционираш, първоначално в общ план. Сложното идва после, когато трябва да изследваш по-подробно и задълбочено, да откриеш множеството взаимовръзки и факта че те се крепят и създават една друга, тоест няма дух, основа или каквато и да е постоянна субстанция в човешката природа. За целта са нужни упоритост, искреност, готовност да се откажеш дори от себе си.

Или това което прави човека практикуващ не го прави човек в заложения му генетично обусловено план. Всички се развиваме като его базирани личности - неудовлетворени, страхливи, с безброй желания които се прескачат едно друго. Човекът е алчно, злобно, гневно, завистливо, себично същество. Някои са се опитали за разнообразие да видят какво ще стане ако опитаме да се обичаме един друг, но знаем какво се е случило с тях - или на кръста или на лъвовете. Играта с човешките емоции е опасна работа. Човешката култура, изкуство, ценности, приятелството, състраданието, ако останат его базирани са само маска, лицемерно доброжелателство, манипулация на други човеци или цели маси за изпълнение на лични цели, желания, фантазии. 

Характера на практикуващия се калява от трудностите през които е преминал, пречките които е преодолял, закален от огъня на съществуването подобно стомана, шлифован като диамант, спокоен пред лицето на това което идва и това което си отива. Докато накрая не осъзнае, че това което го прави практикуващ е отвъд всички представи.

Сиреч, може да се обобщи, че практикуващ е всеки тръгнал непоколебимо в търсене на истината (реалността) и свободата от страдание.

Пътища много. Един от тях е Будизма.

Той посочва пет основни препятсвия:

- сетивните желания

- недоброжелателността

- ленността и апатията

- безпокойството и съжалението

- скептичните съмнения

 

Всеки, който все още не е убеден, че съществуването е болка, че мимолетните наслади са болка и страдание; всеки, който все още търси щастие в/чрез тях, не е стигнал до положението на практикуващ.

Такъв човек страда от дълбока обърканост и незрялост.

Той не търси отговора на въпросите:

Какво искам?

Защо (го) искам?

Кой/какво съм аз?

За него живота (Самсара) не е страдание и той е привързан към него.

Преследва разни неща, които, дори и да придобие, все някога ще изгуби. Преследва ги сляпо/несъзнателно, вманиачен, оформяйки и живеейки в тревожност и напрежение. В края на краищата среща собствените си старост, болест и смърт.

Първият Адам е живял в Рая, в приятна за него даденост, осигуреност.
Всеки ден е бил в Божието присъствие.

Много прилича на ситуацията, в която ученикът е в присъствието на учителя, или пребивава на приятно за него място.

Прилича на медитация*, в която "се е спуснал" Мир, Покой, Блаженство.
Хората се радват и наслаждават на това, както се наслаждават на морето, на планината, на секса.
Те за тях остават външни дадености, подобна на Рая за Адам и не рядко, а даже често се привързват към тях и когато ги "губят", поради някаква причина, страдат, стават раздразнителни и даже жестоки. Сякаш си отнел на дете играчката...

Това е първият Адам.
Това е да познаеш "малкото лице" на Бога.

Ситуацията при последният Адам е съвсем различна и поради тази причина той е наречен "животворящ дух".
Тя е самата осъзнатост, че Мира/Блаженството не са даденост, не се "спускат", а са самата същност на практикуващия. Ето защо, веднъж истински осъзнал това, той повече не е нужно да медитира, няма тази необходимост. Стигнал е до нивото на немедитацията.
Всички останали още имат тази нужда, защото търсеното от тях все още не е "станало"* тяхна собствена природа - не са го осъзнали като такова и затова те трябва да го "постигат" и да "проникват" в същността му (си), след като надскочат момента* на начинаещи, които само му се радват и възхищават.
Накратко това "постигане" и "проникване" (проникновение) е тъй известните "шамата" и "випасана".

Първият Адам е в състоянието Рай, възприемано като външно на него, което е даденост, докато последния Адам - той е "дошъл на себе си" - състоянието не е външно на него, а е самият той.
Мир и Любов (Покой, Мъдрост, Любов, Чистота).

Има ли "аз", "его", не може да има устойчиви мир и любов. Това се наблюдава и по форумите. Говори някой за покой, мъдрост, любов, чистота и в някой пост изригне с омраза, невежество, мръсотия и смъртни заплахи. Егото е добър артист, обича да се прикрива и слага маски, но лесно лъсва ако леко го настъпиш.

Поетът Марк Странд пише: "Страдаме от болестта на аза." Дори Далай Лама си признава че страда от тази болест, защото понякога се хваща ча се гневи. Тук е и разликата между  искрено практикуващия, лицемерно практикуващия и не-практикуващия - първия осъзнава болестта си, а другите не.

Нещо подобно пише и Петър Дънов в беседа която завършва с Буда като пример, който е известен с битката си срещу демона на своето его.

http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/1643-da-pobedish-demon-petar-danov.html

Азът активно търси метафизически обяснения. А който търси намира. Ама какво намира. Кула от карти.

Черните карти

Нито присъствието на камъните,
нито аплодиращия вятър,
ще ти дадат да разбереш,
че вече си пристигнал,

Не празнува морето,
а единствено заминаващите,
не празнуват планините,
нито умиращите градове.

Нищо няма да ти каже
къде се намираш.
Всеки момент е място
на което никога не си бил.

Ти може да вървиш
вярвайки че хвърляш
светлина около себе си.
Но как може да знаеш?

Настоящето е винаги мрачно.
Неговите карти са черни,
възникващи от нищото,
описващи,

техният бавен възход
в себе си,
собственото си отпътуване
в празнотата,

пусти, умерени,
нуждаещи се от завършване.
Възникващи, в същността си
подобни на дихание.

И ако те се изучават от всички,
то е само за да откриеш,
твърде късно, че твоите мисли
са само опасения

които не съществуват.
Твоя дом не е белязан,
повечето от тях
не са твои приятели,

очаквайки да се видите,
нито са твои врагове,
броейки грешките ти.
Само ти си тук,

приветствай това
което ще бъдеш,
а черната трева
ще държи черните звезди.

Марк Странд

Огнена проповед

Адита-пария сутра

Самюта Никая 35.28

 

Така чух. Преди време Бхагаван живееше на хълма Гаясиса близо до Гая. Там той се обърна към монасите с такива думи:

„Монаси, всичко гори. Какво е това - „всичко“, което гори? Зрителните форми горят. Зрителното съзнание гори. Зрителният контакт гори. Всичко, което възниква въз основа зрителния контакт, изпитвано като наслада, болка, или нито наслада, нито болка, също гори. Гори, но в какъв огън? Гори в огъня на страстта, в огъня на отвращението, в огъня на заблудата. Гори, казвам ви, в огъня на раждането, старостта и смъртта, в огъня на скръбта, риданието, болката, мъката и отчаянието.

Ухото гори. Звуците горят...

Носа гори. Миризмите горят...

Езикът гори. Различните вкусове горят...

Тялото гори. Усещанията горят...

Интелекта гори. Идеите горят. Интелектуалното съзнание гори. Интелектуалният контакт гори. Всичко, което възниква въз основа интелектуалния контакт, изпитвано като наслада, болка, или нито наслада, нито болка, също гори. В какъв огън гори? В огъня на страстта, в огъня на отвращението, в огъня на заблудата. Гори, казвам ви, в огъня на раждането, старостта и смъртта, в огъня на скръбта, риданието, болката, мъката и отчаянието.

По тази причина благородният мъж се уморява от дейността на сетивата, техните обекти, контактите с обектите и съзнанията, съответстващи на всеки от сетивните органи.

И каквото и да възникне въз основа зрителния контакт, изпитвано като наслада, болка, или нито наслада, нито болка, той е разочарован от него.

Разочарова се от звуците...

Разочарова се от миризмите и ароматите...

Разочарова се от вкусовите усещания...

Разочарова се от тактилните усещания...

Разочарова се от интелекта, разочарова се от идеите, разочарова се от интелектуалното съзнание, разочарова се от интелектуалния контакт. Каквото и да възникне въз основа интелектуалния контакт, изпитвано като наслада, болка, или нито наслада, нито болка, той е разочарован от него.

Разочарован, той става безстрастен.

По пътя на безстрастието той намира освобождение. После той придобива и знание за своето освобождение. Всичко, което е трябвало да се свърши, се е свършило, нищо не е останало несвършено в този живот, а друг няма да има, защото кръгът на преражданията е преминат.

Така каза Бхагаван и умовете на тези които го слушаха бяха пречистени

Огънят изгоря, пламъкът угасна.

И к`во? Нема кой да пише за Будизма ли?

Рускоезичните текстове ли свършиха, или Реджеп му отмаляха силите да опитва убеждава чрез махаянски приоми за Средния Път, или на критикарите и на злобарите им втръсна?
Не знам! Хе!
Може би по пример на scepsis!? Може да си го имат за ментор! Той не се забърква с висшата си душица в нисшите нива, да се цапа там. Опс, ама то май в будизма нямаше души (Ами сега?!)... :-)

Аа, да не забравя онзи дървен фулософ Рамус! Хаха!!! Без него форума не е въпросната боза!
Женските няма да ги коментрирам. Те ще си го сторят сами, както са и свикнали. Опс! Май изкоментирах!

Та!
По темата (ей сега Реджи ще рече, че е по темата, и не е)! :-)

Будизмът будизъм ли е, ако няма будизъм?

 

"Една луна се оглежда във всеки вир; във всеки вир - една единствена луна."

Редактирано 5 септември 20188 г. от rurk (преглед на промените)

След като трябва да практикуваш за да го разбереш няма смисъл да се водят спорове. Поне една сутра на български.

на 6.09.2018 г. в 0:57, rurk написа:

Нема кой да пише за Будизма ли?

Будизмът будизъм ли е, ако няма будизъм?

Милия - как си е въобразил само, че ще се намери поне един будист на този свят, който ще тръгне да му отговаря на кретенския въпрос.

п.п. прочее, като се нароите още малко калансункоподобия, не само в тази тема няма кой да пише, не само!

И двамата по-горе влизате в онзи кюп, който споменах в предишното си мнение в темата.

Ти си за влизане в лудница, ала в тази бедната държава, откачените сте останали съвсем в немилост.

преди 18 часа, sound написа:

п.п. прочее, като се нароите още малко калансункоподобия, не само в тази тема няма кой да пише, не само!

Ти си за влизане в лудница, ала в тази бедната държава, откачените сте останали съвсем в немилост.

Има разни причини сигурно и хейтърството е една от тях. От хейтърство на никой не му олеква, да ти кажа, ако не си го разбрал още по себе си. Сега, също като вероятен кандидат за лудницата, може би трябва да благодаря от мое и общо име за поредния принос в темата. 

Ако много държиш да те занимават с единствено достойния за вниманието ти будизъм, знаеш ли по отношение на практиката кой е единственият път, посочен от Буда за достигане на Нирвана? Само-наблюдението, двупосочното внимание. Сутрата, в която е изложен методът се нарича "Сатипаттхана" . Известна е като Четирите основи на осъзнатостта", а фактически е метод за неотъждествяване чрез самонаблюдение. Всъщност "осъзнатост" е компромисен заместител на значението на sati, която означава "памет" - установяване на памет. 

И така, казвам го със сигурност, понеже стана въпрос за практикуване последно. Позволявам си да говоря за това, защото определено познавам поне вкуса на всичко, за което се говори в "Сатипаттхана сутта". 

на руски http://theravada.ru/Teaching/Canon/Suttanta/Texts/mn10-satipatthana-sutta-sv.htm#6

"И пребивава независим, непривързан към нищо в света."

Независим е странна дума в будистки контекст, и не е грешка в превода 

преди 4 часа, witness написа:

 знаеш ли по отношение на практиката кой е единственият път, посочен от Буда за достигане на Нирвана?

Факт е, че не знаех - мерси, че ми каза. И сега как е да ми разкажеш, като достигна  лично ти Нирвана?

преди 3 часа, sound написа:

И сега как е да ми разкажеш, като достигна  лично ти Нирвана?

Претупах нещата доста с това "достигане на нирвана", вярно. Може да се разбере, ако се прочете внимателно сутрата в началото и в края обаче... Там е написано реализация на нирвана наистина, но преди това има друго и то прояснява - 

„Монаси, това е единственият (екаяна магга може да означава и пряк, и еднопосочен, и път за един) път към очистването на съществата, към превъзмогване на мъката и оплакванията, към потушаването на болката и скръбта, към достигане на истинския път, към реализацията на нирвана – а именно, четирите основи на осъзнатостта.“

Тоест, това е подготвителен път, който единствен води някого до истинския път и в този смисъл е незаобиколим.  В лексиката на една друга система се нарича стълба, водеща до Пътя. В края на сутрата Буда казва до какво достига, ако се развива – два вида плод: или окончателно знание тук и сега, или, ако има остатъчна привързаност, не-завръщане (анагамин). Не че чрез помнене на смъртта и внимаване в дъха се реализира нирвана, но така се достига до пътя към нея. Същността му може би е, че ти показва чрез собствен опит, излага го пред очите ти (израз от самата сутра), какъв и колко е дълъг даже началният път; и хората се разочароват. От друга страна, ако не сме се освободили поне донякъде от вътрешното робство, няма и да обърнем внимание изобщо на тези самонаблюдения и работа над себе си. Обикновено искаме веднага всичко, а то става малко по малко. Както казва Успенски, а той, между другото, някога изглежда се е нагърбил да преподава точно този начален път - хората искат да се променят, като си останат същите. 

Е, мои интерпретации, разбира се, но сутрата е факт. Може би "помненето" и т.н. имат доста значителни последици, кой знае. Една от тях е, че разбираш по някое време какво можеш сам и къде не можеш без външна помощ, имам предвид от други хора. Последното действа доста обезсърчително понякога, но зависи от ситуацията. 

преди 10 часа, witness написа:

Ако много държиш да те занимават с единствено достойния за вниманието ти будизъм, знаеш ли по отношение на практиката кой е единственият път, посочен от Буда за достигане на Нирвана? Само-наблюдението, двупосочното внимание. Сутрата, в която е изложен методът се нарича "Сатипаттхана" . Известна е като Четирите основи на осъзнатостта", а фактически е метод за неотъждествяване чрез самонаблюдение. Всъщност "осъзнатост" е компромисен заместител на значението на sati, която означава "памет" - установяване на памет. 

И така, казвам го със сигурност, понеже стана въпрос за практикуване последно. Позволявам си да говоря за това, защото определено познавам поне вкуса на всичко, за което се говори в "Сатипаттхана сутта". 

на руски http://theravada.ru/Teaching/Canon/Suttanta/Texts/mn10-satipatthana-sutta-sv.htm#6

"И пребивава независим, непривързан към нищо в света."

Независим е странна дума в будистки контекст, и не е грешка в превода 

Когато си осъзнат си независим. Пътищата към Нирвана не може да са един-два само. Всеки миг е шорткът към Нирвана. 

Буда казва: "Съществуването е илюзия." Тхеравада монах на въпроса "какво е Дхарма" отговаря: "нищо". Илюзии, замисли, видения, една несъществуваща реалност. Освободи съзнанието си. Бъди осъзнат и независим. Не вярвай на лъжите и илюзиите. Кой не е чувствал илюзорността на съществуването. Но кой го помни? Непостоянството във всеки миг.