преди 8 часа, sound написа:

Докато за лъжата, за илюзията, най- първото и задължително условие е преди това да има истина

Добре, как ще дадеш определение за истина, без да използваш понятието лъжа. Те възникват зависимо. Много ясно, че не могат една без друга.

Ако ги наречем реалност и нереалност е същото. Няма смисъл да заменяме зависимия произход за комунизъм.

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

реалността или истината (както я наричат някои)

Ми, аз не виждам сериозни логически постановки, в които правенето на разлика между двете, да е смислено. Не казвам разбира се, че смислено и безсмислено не възникват зависимо. 

Ни да говоря, ни да мълча. Може и хем да говоря, хем да мълча

A дали ще определиш истината използвайки понятието лъжа? - пък и без него. Или поне да си прочел някъде безупречно такова.

Разбира се всичко възниква взаимозависимо, но дали всичко възниква, дали всичко е в полето на причината и следствието - е, за определенията е ясно, че със сигурност са в кюпа.

преди 6 часа, sound написа:

A дали ще определиш истината използвайки понятието лъжа? - пък и без него.

Няма как да я определиш, дори да е благородна истина, тя пак е копие. Ако боравиш само с копия, а и ти самия си копие, няма как да си представиш оригинала - истината.

"Пръста който сочи луната не е луната".

"Луна отразена в езеро". 

Ако искаш да видиш истинската луна, съзнанието ти трябва да е като огледало, без концепции свързани с обекта, тогава то е безпристрастно, незатъмнено, свободно Е и вижда.

преди 15 часа, sound написа:

A дали ще определиш истината използвайки понятието лъжа? 

Ами, няма друг начин. Чисто логически, когато определяме едно нещо, автоматично определяме и това, което то не е. И обратното, когато определяме, какво едно нещо не е, автоматично определяме и какво това нещо е. 

Та, в контекста на разглеждане на лъжата, като нещо, което истината не е, и обратно, на разглеждането на истината, като нещо, което лъжата не е, отговора е да, това е единствения начин, да се даде каквото и да е определение. 

Естествено, това е субективно, тъй като субекта създава и валидира контекста. 

Тук възниква необходимостта от Бог, който се явява субект,  чиято субективност е обективна. Затуй и великия Бор е казал, че не само, че не е смислено, но е и доказателство за логическа немощ да участваш в спорове дали има или няма Бог.

Какъв смисъл има да се говори, има или няма Бог, при положение че ние нямаме постоянен "аз", тоест нас ни няма като константа в пространството и времето. Това с което разполагаме е само за миг, образ, илюзия за нещо съществуващо във времето.

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Какъв смисъл има да се говори, има или няма Бог, приложение че ние нямаме постояниен "аз", тоест нас ни няма като константа в пространството и времето. Това с което разполагаме е само за миг, образ, илюзия за нещо съществуващо във времето.

Ако вмтова си въплъщение ти развиеш способност за различаване, разбиране, смелост и т.н. то тези качества ще се пренесат и в следващото ти въплъщение. Да, личността Шунята няма да я има, т.е. това, което погрешно възприемаш за аз. В оределен момент, когато постигнеш непрекъснатост на съзнанието, през нощта примерно или след смъртта, ще имаш пълен спомен за изминалите въплъщения. Поне така казват тези, които твърдят, че са го постигнали. От нас се иска да различим това, което може да остане с нас след смъртта и да заложим на него.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

От нас се иска да различим това, което може да остане с нас след смъртта и да заложим на него.

В крайна сметка това ли е целта на будизма?

Не. Нито на будизма, нито на което и да е друго учение. Просто е безсмислено да влагаме всичките си усилия за нещо, което ще умре с тялото и личността ни. 

преди 11 часа, Shiniasu написа:

Не. Нито на будизма, нито на което и да е друго учение. Просто е безсмислено да влагаме всичките си усилия за нещо, което ще умре с тялото и личността ни. 

Казваш че имаш тяло и личност. Но дали това безспорно е така? Атомите и молекулите от които е съставено "твоето" тяло, твои ли са? Опита който формира "твоята" личност, съответства ли на действителността, която познава? Можем ли да сравним реалния свят с "нашия" опит и да констатираме сходство или различие? Можеш ли да излезеш отвъд пределите на опита си и да познаеш света непосредствено? Изглежда че единствената ни достъпна реалност е менталната реалност. Но преживяванията в умствено-психичната сфера, мислите, усещанията, идеите и тн. наши ли са?

За отговор на тези въпроси можем да се опрем на представите възникващи като следствие акта на възприятие. Когато Буда обяснява нещо в дадена сутра, той се опира често на него. 

Например, гледаме полянка с зелена трева. Или ни изглежда зелена? Откъде се появи този цвят? Атомите и молекулите от които се състои тревата зелени ли са? Ако се гледат под микроскоп са безцветни. Светлината която се отразява от молекулярната структура на тревата зелена ли е? Структурата й поглъща част от електромагнитното излъчване, а друга част отразява. От това следва ли че част от електромагнитните вълни са зелени? Едва ли. Очите ни не виждат преминаващата през тях невидима електромагнитна енергия. Мозъкът обече ги възприема. Но в мозъка има ли нещо зелено? Не, той представлява скупчена сива маса, в която няма нищо зелено. Като види тревата на полянката (което е възможно през деня, да уточним също), мозъкът позелнява ли? Откъде това привидение, вижда се, а го няма. Цветът изглежда реален, но при задълбочен анализ не може да се открие. Ако зеленото не се среща във физическата реалност, сигурно принадлежи на менталната реалност? Реалността която наблюдаваме физическа ли е, умозрителна ли е, и двете ли е, или нито едно от двете е?

Можем ли да постигнем физическия свят като реалност, която (както се предполага) съществува независимо от нашия опит? Има ли такъв опит който да ни убеди, че ни се е отдало да излезем извън пределите на "собствените" ни усещания? 

Възможно ли е anuttarā-samyak-saṃbodhi?

Атомите от които е съставено тялото ни не са наши. Но и тялото не е нещо, кото е винаги с нас. Способността за мислене е нещо, което ако не сме развили в резултат на множеството си въплъщения, няма да притежаваме. И с много други неща е така - може да си мислим, че сме ги получили даром, но не е така. Сетивата също се усъвършенстват или по-точно определени склонности или способности, които влияят при изграждането им.

Цветът е свързан с определени електромагнитни лъчи, които обектът отразява, а ние възприемаме под формата на различни цветове. Представи си колко грозно би било, ако вместо това ние възприемахме различията във вълните като различни числа например.

преди 26 минути, Shiniasu написа:

Цветът е свързан с определени електромагнитни лъчи, които обектът отразява, а ние възприемаме под формата на различни цветове. Представи си колко грозно би било, ако вместо това ние възприемахме различията във вълните като различни числа например.

Представих си. Тогава щеше да кажеш:

Числата са свързани с определени електромагнитни лъчи, които обекта отразява, а ние възприемаме под формата на различни числа. Представи си колко грозно би било, ако вместо това ние възприемахме различията във вълните като различни цветове например.

Тогава не бихме имали представа за цветове. Числата са абстрактни понятия възприемани от ума, без да е необходимо да са обвързани с конкретхи сетива, докато цветът и зрението са неразделно свързани.

на 29.09.2018 г. в 8:11, Реджеп Иведик написа:

Ами, няма друг начин.

Защо да няма - когато не може да се определи едно нещо, то ..... не го определяй.  Именно, защото е невъзможно да се определи, чистата логика е принудена да създаде контраст с неговата противоположност, с онова което не е. Излиза, че онова, което не е, го създаваме ние в опита си да разберем, онова което е.

 

п.п. има друг начин Джепе - и този друг начин се преподава тъкмо от будизма.

преди 24 минути, sound написа:

и този друг начин се преподава тъкмо от будизма

Будизъм и Будизъм не е едно и също. Иначе, каквото и да кажа е грешно, и не е грешно. Идеята е, че крайните възгледи са неправилни (не баш), като в този смисъл е неправилно и предпоставянето на възгледа, че това, което е, то е само по себе си.

преди 5 часа, Shiniasu написа:

цветът и зрението са неразделно свързани

Цветът сам по себе си какво е, без да го свързваме със зрението.

Ако отговориш нещо според физиката, означава, че предпоставяш, че това, което е, е само по себе си и може да се наблюдава.

Може и така да е, ама кой друг освен Господ може да го валидира.

Щото и по физика се счита, че опита е определящ, сиреч "наблюдението"

Ако си говорим за уреди, те се явяват посредници между сетивата и нещо си, или нищо си

преди 33 минути, Реджеп Иведик написа:

Цветът сам по себе си какво е, без да го свързваме със зрението.

Именно. И личността сама по себе си какво е, ако не сумата от многобройните фрагменти памет записани в носителя, тялото? 

преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

Будизъм и Будизъм не е едно и също. Иначе, каквото и да кажа е грешно, и не е грешно. Идеята е, че крайните възгледи са неправилни (не баш), като в този смисъл е неправилно и предпоставянето на възгледа, че това, което е, то е само по себе си.

Цветът сам по себе си какво е, без да го свързваме със зрението.

Ако отговориш нещо според физиката, означава, че предпоставяш, че това, което е, е само по себе си и може да се наблюдава.

Може и така да е, ама кой друг освен Господ може да го валидира.

Щото и по физика се счита, че опита е определящ, сиреч "наблюдението"

Ако си говорим за уреди, те се явяват посредници между сетивата и нещо си, или нищо си

Сигурно ще кажа нещо много тъпо. Но защо милиарди човеци набюдвайки, примерно зелена трева, възприемат зеления цвят по един и същ начин. Сетивата и мозъкът им са изградени абсолютно еднакво, ще бъде най-вероятно отговорът, но това не може да бъде вярно. Дори да приемем, че като био-физико-химича структура човешките мозъци са напълно еднакви, тогава защо хората са абсолютно различни като интелект, мисли, емоции, характер и т.н. 

Та, защо милиарди човеци възприемат - виждат, чуват, усещат и т.н. абсолютно еднакви илюзии и сънуват едни и същи сънища, след като няма дори и двама човека които да са абсолютно еднакви. 

преди 1 час, Sleda написа:

Та, защо милиарди човеци възприемат - виждат, чуват, усещат и т.н. абсолютно еднакви илюзии и сънуват едни и същи сънища, след като няма дори и двама човека които да са абсолютно еднакви. 

Ама човеци. Той и затуй Протагор е казал, че човека е мяра за сички неща и за тяхното съществуване и не съществуване.

Вълците съм чувал, че виждат други цветове, а къртиците нищо не виждат, поне не разпознават цветове. 

Относно въпроса за движението, а със това логично и въпроса за пространството и времето, различните човеци наблюдават различни неща. 

Дотолкова, че хората, които изследват движението са в консенсус, че не може да са в консенсус. Сега, съществуват математически формули, чрез които един човек може да изчисли, какво вижда друг човек. Но все говорим за виждането, чуването и усещането. Човешките.

Това ни се дава свише. За другото какво можем да кажем. Нищо. Или каквото ни хрумне. Се тая.

А, и математиката, човека я е измислил. Даже знам кой, но от скромност ще си замълча.

"Човека е измислил природните науки, но природата е измислила човека."

Доколко грънците могат да изчислят мотивите на грънчаря ?

Във физиката физиците работят с безброй уравнения, в които използват безброй величини, безброй от които несъвместими една с друга, поне на пръв поглед.

Но величината наблюдател, присъства във всички уравнения, и няма как да знаем, какво ще се случи с уравненията, ако тази величина я няма. Съответно няма как да знаем, каква е природата без нас. Когато сме умрели или неродени

Може ли умрелия да бъде наблюдател. Казва ли ти някой

Ако може, какво вижда.

на 30.09.2018 г. в 22:24, Реджеп Иведик написа:

Ама човеци. Той и затуй Протагор е казал, че човека е мяра за сички неща и за тяхното съществуване и не съществуване.

Вълците съм чувал, че виждат други цветове, а къртиците нищо не виждат, поне не разпознават цветове. 

Относно въпроса за движението, а със това логично и въпроса за пространството и времето, различните човеци наблюдават различни неща. 

Дотолкова, че хората, които изследват движението са в консенсус, че не може да са в консенсус. Сега, съществуват математически формули, чрез които един човек може да изчисли, какво вижда друг човек. Но все говорим за виждането, чуването и усещането. Човешките.

Това ни се дава свише. За другото какво можем да кажем. Нищо. Или каквото ни хрумне. Се тая.

А, и математиката, човека я е измислил. Даже знам кой, но от скромност ще си замълча.

"Човека е измислил природните науки, но природата е измислила човека."

Доколко грънците могат да изчислят мотивите на грънчаря ?

Във физиката физиците работят с безброй уравнения, в които използват безброй величини, безброй от които несъвместими една с друга, поне на пръв поглед.

Но величината наблюдател, присъства във всички уравнения, и няма как да знаем, какво ще се случи с уравненията, ако тази величина я няма. Съответно няма как да знаем, каква е природата без нас. Когато сме умрели или неродени

Може ли умрелия да бъде наблюдател. Казва ли ти някой

Ако може, какво вижда.

 

“По черната пръст, над която бяха цъфнали ледничета, пълзяха стотици черни миризливи буболечки. Много от тях виреха опашките си нагоре.

— Виж миризливките — отбеляза Хейзъл.

— Интересни са — каза Док.

— Да, но защо си надигат задниците?

Док нави вълнените си чорапи, изу ги и ги сложи в ботушите. От джоба си извади сухи чорапи и чифт леки сандали.

— Не зная защо. Скоро търсих в книгите. Много обикновени животинки и една от най-обикновените им привички е да си вдигат опашките. Но в нито една книга не пише, че си вирят опашките и защо.

С носа на мократа си гуменка Хейзъл катурна една буболечка и блестящото черно бръмбарче бясно размаха безпомощните си крачета, за да се изправи отново.

— Добре де, а ти как мислиш, защо правят така?

— Мисля, че се молят — отвърна Док.

— Какво?! — Хейзъл беше поразен.

— Забележителното — продължи Док — не е, че надигат опашките си. Истински забележителното, невероятното е, че ние намираме това за забележително. Можем да използуваме за аршин само себе си. И ние като се молим, всъщност вършим нещо също тъй необяснимо и странно — тъй че може би и те се молят.

— Я да се пръждосваме оттук! — рече Хейзъл.”

 

 

Улица Консервна

Джон Стайнбек

на 30.09.2018 г. в 22:24, Реджеп Иведик написа:

Може ли умрелия да бъде наблюдател. Казва ли ти някой

Ако може, какво вижда.

То, не е като да не са казвали. В Кхуддака Никая ли беше, има примерно цял раздел с истории за прети, Петаваттху. В "Абхидхарма коша" на Васубандху също е застъпен доста материал за промеждутъчното съществуване, какво и как виждат въпросните безтелесни същества, без което съществуване, впрочем, цялата идея за прераждането и оттам учението на Буда изглеждат безполезни. Ама сега всички искат да видят и пипнат, а не всекиму е дадено "небесно око".  Ако приемаш на вяра пък те наричат луд или малоумен, така че по-добре човек да си мълчи и да си вярва в каквото там, ако ще да е най-логичната и смислена версия. Накрая, в контекста на тази тема тук, отдавна се поставя въпросът да вярваме на Буда или да не вярваме, ако не можем в момента да проверим сами. Щото самият той така посъветвал (но не е наредил непременно да е чрез сетивата и по никакъв друг начин, например ума). И се избират собствени версии от рода на "щом аз не знам, значи никой не знае" нито сега, нито преди, нито в бъдеще. Амин.

1. "They stand outside the walls and at the open spaces and at the cross roads ; they are standing at the doorposts, having gone to their house ."

6." 'For there is no ploughing there (in afterlife) , nor is cowherding found there ; nor is there trading there as here, nor commerce with gold' "

7. " ' with gifts from here , the petas, the dead in the other world, maintain themselves , As water rained on a height flows down to low ground, even so the gift hence given supports the petas. ' "

 

Карика 14. Продолжая обсуждать характеристики существ, пребывающих в промежуточном состоянии, Васубандху ставит в этой связи проблему зрительного восприятия. Как уже говорилось, существа, пребывающие в таком состоянии, прозрачны. Позиция автора «Энциклопедии Абхидхармы» по поводу поставленного вопроса следующая: те промежуточные существа, которым предстоит рождение среди людей, способны видеть только себе подобных (т. е. «принадлежащих к одному с ними роду»). Аналогично следует рассуждать и о тех, кому предстоят рождения среди обитателей ада, голодных духов, животных. Кроме того, Благородная буддийская личность, обладающая высшим знанием, имеет сверхнормальную (риддхическую) способность чистого «божественного» зрения, благодаря которой глазу делаются доступны все существа, пребывающие в промежуточном состоянии. Обычный глаз здесь бессилен.
Проблема зрительного восприятия промежуточных существ, заметим, не есть нечто факультативное с точки зрения буддийской эпистемологии. В буддийской теории познания признавались только два источника истинного знания: восприятие и умозаключение. Реальность промежуточных существ уже была дедуктивно обоснована в предыдущей карике. Здесь же указывается, что подобные существа могут быть доступны и для восприятия, но восприятия йогически усовершенствованного.
Отмечается и другая позиция относительно рассматриваемой проблемы: она состоит в том, что зрительному восприятию промежуточных существ доступны те, кто «принадлежит к одному с ними роду», и все другие, принадлежащие к более низким (но не более высоким) формам будущего существования.
Далее говорится, что существо, пребывающее в промежуточном состоянии, обладает быстротой риддхического действия, причем в данном случае имеется в виду сверхнормальная способность передвижения в пространстве, которая не может быть блокирована «даже буддами». Это утверждение, повидимому, призвано еще раз подчеркнуть, что промежуточное существо — носитель кармической информации, а реализация кармического следствия — объективная закономерность.
Промежуточное существо обладает индриями пяти органов чувственного восприятия и способно не испытывать  противодействия со стороны материальных объектов.

и т.н.
 

преди 6 часа, witness написа:

Промежуточное существо обладает индриями пяти органов чувственного восприятия и способно не испытывать  противодействия со стороны материальных объектов.

Добре. Формално, според този текст е така. Но има и много други текстове. Освен това има текстове и в други учения и религии, отнасящи се до душите и промеждутъчните същества. 

Комунистите и русофилите например казват, че душа няма. Няма и толкоз.

Идеята ми е, че нямаме критерий кой прав, кой крив.

Не можем с аршина на живи хора да разберем. Не знаем дори и това, което разбираме под разбиране, дали е адекватно или не.

Ние се привързваме към истината, а истина без наблюдател и контекст е мижи да те лажем. Кой наблюдател вижда истината. Смислено понятие ли е понятието истина.

преди 34 минути, Реджеп Иведик написа:

Добре. Формално, според този текст е така. Но има и много други текстове.

Е, подбрах ги ориентировъчно заради конкретния ти въпрос, вторият не е някакъв каноничен, а коментар на преводачите и съставителите на руското издание на Абхидхармакоша. Самият текст без коментари е леко несмилаем на места ) 

преди 38 минути, Реджеп Иведик написа:

Комунистите и русофилите например казват, че душа няма. Няма и толкоз.

Идеята ми е, че нямаме критерий кой прав, кой крив.

Русофилите пък защо? Ама щом си рекъл (по-добре будистите да беше наредил) и нямаме критерий... И истината за какво по-точно? Човек в тия предприятия се занимава със себе си, не с общественото устройство. С идея за душа или без, но с намерение за собственото си лекуване започва. Така че поне на първо време трудността е именно в разбиране на истинското си положение. Предполагам никъде Буда не е постулирал последното за невъзможно, даже напротив. 

преди 47 минути, Реджеп Иведик написа:

Добре. Формално, според този текст е така. Но има и много други текстове. Освен това има текстове и в други учения и религии, отнасящи се до душите и промеждутъчните същества. 

Комунистите и русофилите например казват, че душа няма. Няма и толкоз.

Идеята ми е, че нямаме критерий кой прав, кой крив.

Не можем с аршина на живи хора да разберем. Не знаем дори и това, което разбираме под разбиране, дали е адекватно или не.

Ние се привързваме към истината, а истина без наблюдател и контекст е мижи да те лажем. Кой наблюдател вижда истината. Смислено понятие ли е понятието истина.

За русофилите не си прав, взимай си думите назад!    

преди 2 минути, Sleda написа:

За русофилите не си прав, взимай си думите назад!    

Те за едната душа живеят  Не го казвам в обиден смисъл, спомних си асоциативно как Достоевски цитира Толстой в Дневниците - "...помни Бога, за душата си живее". 

Истина с милиарди наблюдатели с различни мозъци и при различни контексти ако е еднаква, дали можем да я приемем за нещо като истина. Или точно обратното, да я приемем за илюзия? Ама еднаква илюзия ...милиард еднакви илюзии.

Туй като ми се е набило в акъля, и все се връщам към него, но за другите явно не е интересно.

Ниво на съзнание, памет, опит - трябва да вкараш всичко в уравнението. Ако аз видя телевизор, използвал съм го, знам как и за какво служи, еднакво ли е с това едно куче да го види, което си няма понятие за филм или реалити. Ти виждаш разни неща, но няма как да си имаш представа как едно по-развито съзнание ги възприема. Това е илюзорността, а не, че телевизорът не съществува.