преди 58 минути, Sleda написа:

Къде това видео, куде е Скепсис?

На предната страница "Коренние строфъй мадхъямаки".

Дето сме го лайкнали с Шунята. Изгледай го. Има интересни разсъждения и по твоя коан.

преди 1 час, Sleda написа:

куде е Скепсис?

Въпросът е отличен. Съвсем е по темата. _()_

преди 41 минути, dagpo19 написа:

Въпросът е отличен. Съвсем е по темата. _()_

Простете, но запитах... Извинете, ако съм сбъркала.

Скеп, ако си ти, радвам се че си тук отново.

преди 1 час, dagpo19 написа:

Въпросът е отличен. Съвсем е по темата. _()_

Примигва и угасва във виртуала.

преди 23 часа, Sleda написа:

Простете, но запитах... Извинете, ако съм сбъркала.

Скеп, ако си ти, радвам се че си тук отново.

Не иронизирах. Въпросът е съвсем по темата, т.е. има или няма присъщо съществуващи неща. Относно извиненията и съжаленията, то това е нещо, което е напълно неадекватно в други култури и езици. В тибетския език напр., когато кажеш на някой, че си болен, да отговориш, че съжаляваш означава, че се считаш за отговорен за неговото заболяване. Правилният отговор, който изразява емпатия и съчувствие, може да се преведе като ”Колко тъжно„ или нещо подобно.

преди 3 часа, dagpo19 написа:

Не иронизирах. Въпросът е съвсем по темата, т.е. има или няма присъщо съществуващи неща. Относно извиненията и съжаленията, то това е нещо, което е напълно неадекватно в други култури и езици. В тибетския език напр., когато кажеш на някой, че си болен, да отговориш, че съжаляваш означава, че се считаш за отговорен за неговото заболяване. Правилният отговор, който изразява емпатия и съчувствие, може да се преведе като ”Колко тъжно„ или нещо подобно.

Аз, пък, се пошегувах.    

преди 4 часа, dagpo19 написа:

Въпросът е съвсем по темата, т.е. има или няма присъщо съществуващи неща.

Има, но пък от своя страна нещо не разбирам, защо е от такава значимост този въпрос. 

преди 9 часа, sound написа:

Има, но пък от своя страна нещо не разбирам, защо е от такава значимост този въпрос. 

Заради правилния възглед, пар екселанс. После може да попиташ защо е толкова важен пък той, та да е поставен като първа точка в Благородния осмократен път. И аз не иронизирам. Много сложен въпрос е и изисква търсене, да не се задоволяваш с лесни отговори, съмнение в собственото разбиране и не на последно място, да не се отказваш при всяко разклонение на пътечката. Друго затруднение идва от обстоятелството, че не може да имаш правилен възглед без самия него, тоест без да го имаш вече, а по подразбиране за да го търсиш, трябва да ти липсва. 

преди 13 часа, dagpo19 написа:

Въпросът е съвсем по темата, т.е. има или няма присъщо съществуващи неща.

Присъщо съществуващи в смисъл на реални ли? Никога не съм сигурна в точното значение на тези думи, само питам за уточнение. Иначе, те започнаха със споменаване на трите завъртания и акцентът беше поставен върху второто. 

Мислех си вчера, повече с мъгляво намерение, отколкото определеност по въпроса, и тази сутрин се събудих с мисъл за "Генджо коан". Започнах да го чета - ми да, първите три въвеждащи изречения всъщност отразяват тъкмо трите завъртания. После съжалих, че не зная кой превод да избера, всеки се върти приблизително около смисъла. Доколкото го разбирам или ми се иска да го разбера. Както е казано и там приблизително Realization is the state of ambiguity itself, което се сещаш, че не означава съвсем нищо. 

Какво друго исках да кажа накратко... относно практиката с търсенето на аз-а, с пожелателното условие да отстранят концептуалните си нагласи, което в тази ситуация не изглеждаше възможно - формиращо мислене отначало до край, а самото изследване някак не се изчерпва с мислене, обхваща и други "части" . Лекторът сякаш докосна този въпрос, като каза, че ако изпитват страх, значи са там и така да се каже, няма страшно. Та, на мен ми се струва, че има едно "място", и то винаги се явява като сляпо петно, където на човек може да му се привиди този аз. Ако тръгнеш по линията на вниманието и се запиташ какво е самото внимание, стигаш да онова, което го насочва - а в повечето случаи го "похищава"; и ако си чувал за склонностите или т.нар. самскари и се самонаблюдаваш по възможност, стигаш да извода, че те (волята/подсъзнателните мотивации) наистина са почти непреодолимо перпетуум мобиле. А ако си много умен, може и цяла психологическа система да изобретиш на тази основа, с предположението, че това е аз-а. И в тази връзка може би се е наложило завъртанията да са три, като първите две са подготовка за избягване на капана, заложен в третото, по повод на което ето на какво изказване на Буда и коментар съм попадала - 

ādānavijñāna gabhīrasūkṣmo ogho tathā vartati sarvabījo /
bālāna eṣo mayi na prakāśi ma haiva ātmā parikalpayeyuḥ 

Like a violent current, the profound and subtle store-consciousness proceeds
with all its seeds. Fearing lest they would imagine it to be a self, I have not
revealed it to fools.
“Profound, because it is difficult to be probed (duravagāha) by the intellect (mati) of clear-sighted worldly people; subtle, because it is difficult to understand
(durvigāhya) by the śrāvakas, etc. For this reason, the Budha does not reveal this consciousness to the ṣrāvakas, etc., because the latter do not aim at (na paryeṣ-) subtle omniscience (sūkṣma sarvajñajñāna). Like a violent current, it proceeds along with all the seeds: the series of its moments (kṣaṇaprabandha) is never interrupted (samucchinna); it is like the current of a river (udakaugha). I have not revealed it to fools: I have not revealed it to those who embrace the view of a self (ātmadṛṣṭi), fearing lest they imagine that it is a self. Why would they imagine that? Because this consciousness remains unchanged in its uniformity (ekākāra) until the end of saṃsāra (āsaṃsārakoteḥ)."
 

преди 51 минути, witness написа:

 

Присъщо съществуващи в смисъл на реални ли? Никога не съм сигурна в точното значение на тези думи, само питам за уточнение.   - В смисъл на независимо съществуващи, съществуващи сами по себе си или на свое собствено основание.

преди 1 час, witness написа:

Никога не съм сигурна в точното значение на тези думи, само питам за уточнение

Не може да се изрази точно с думи, марксистите казват съществуващи вън и независимо от съзнанието. Кант казва съществуващи сами по себе си. Будистите казват присъщо съществуващи има и други термини. В различните религии и учения се използват различни понятия, които така или иначе не могат да обяснят точно какво се има предвид.

Объркваш се, защото не си чела критически трактати, или не си свикнала да осмисляш философски критики

Виж видеото от предната страница. Лектора е много добър

Ти май си го гледала. Ми това е. Медитирай. Няма друг начин.

преди 48 минути, Реджеп Иведик написа:

Не може да се изрази точно с думи, марксистите казват съществуващи вън и независимо от съзнанието. Кант казва съществуващи сами по себе си. Будистите казват присъщо съществуващи има и други термини. В различните религии и учения се използват различни понятия, които така или иначе не могат да обяснят точно какво се има предвид.

Объркваш се, защото не си чела критически трактати, или не си свикнала да осмисляш философски критики

Виж видеото от предната страница. Лектора е много добър

Ти май си го гледала. Ми това е. Медитирай. Няма друг начин.

Медитацията е микроскопа на ума. Когато погледнем отблизо това което наричаме "реалност", тя се оказва субективна. Никой не може да докаже че съществува. Примери за илюзорност и сънища бол, за нещо реално няма, тоест нямаме база за сравнение. Сравняваме само една илюзия с друга, никога не сравняваме с нещо постоянно, неизменно или реално.

преди 4 минути, Śūnyatā написа:

Сравняваме само една илюзия с друга, никога не сравняваме с нещо постоянно, неизменно или реално.

Проблема с осъзнаването се явява имплицитното предпоставяне на себе си като мяра. Защото планината наистина е голяма, а мравката наистина е малка. Или планината сама по себе си е голяма, а мравката сама по себе си е малка. Тук ако не се отчете предпоставянето на себе си по дефолт и воала, открихме самостойни големина и малкост.

Друг проблем. В ежедневния опит приемаме земята за абсолютно неподвижна, а ускорението g за неускорение. При всяко друго ускорение различно от g обичайно сме склонни да извадим g и да назовем остатъчното ускорение, като ускорение на наблюдаваното или на нас си като самонаблюдаващи се.

При движението сме склонни да наричаме движението спрямо земята абсолютно, тъй като приемаме земята по дефолт за неподвижна. В радарните системи например наричаме движението спрямо земята абсолютно, а всяко друго движение относително. Ето на на пръв поглед имаме абсолютно движение. Ама нямаме. 

Кое ни заблуждава. Приемането по подразбиране. Кое е най трудно да не се приема по подразбиране. Себе си. Затуй казват егото пречи.

Играта на егото му викат още. 

преди 5 минути, Реджеп Иведик написа:

В радарните системи например наричаме движението спрямо земята абсолютно, а всяко друго движение относително. Ето на на пръв поглед имаме абсолютно движение. Ама нямаме. 

Кое ни заблуждава.

Според теб съществува ли такава система от взаимоотношения, в която всяко движение се явява илюзия?

Началото и малко от почти края на "Генджо коан" на Доген (както го разбирам) - 

"Когато всички дхарми са (видяни като) Буда Дхарма, има илюзия и просветление, има практика, живот и смърт, има буди и обикновени същества. Когато всички дхарми са без същност, няма илюзия и няма просветление, няма буди и същества, няма живот и няма смърт. Изначално Пътят на Буда надхвърля изобилието (битието) и недостига (небитието), затова има живот и смърт, илюзия и просветление, същества и буди. И въпреки това, цветчетата окапват сред копнежите ни, и бурените избуяват сред омразата. 
…………………………….
Учителят Хотетсу от Майоку си веел с ветрило. Един монах приближил и го попитал: „Природата на вятъра е постоянна и няма място, което той не може да достигне. Защо тогава Учителя си служи с ветрило?“ „Разбрал си само, че природата на вятъра е постоянна,“ отговорил учителят, „не си разбрал все още какво означава да достига навсякъде.“ „Какво означава?“, попитал монахът. Хотетсу не казал нищо и само продължил да си вее. Накрая монахът разбрал и с дълбоко уважение се поклонил."

преди 23 минути, Śūnyatā написа:

Според теб съществува ли такава система от взаимоотношения, в която всяко движение се явява илюзия?

Според класическата физика всяка система по подразбиране е такава, тъй като всички величини задължително се наблюдават от наблюдател. Или по точно са наблюдаеми от наблюдател. Могат да се демонстрират на наблюдател. Ние казваме, че умишлено приемаме, еди коя си система за неподвижна и я наричаме отправна, но по подразбиране считаме, че можем да приемем всяка една система за такава.

А според мен, според мен, не бих ли могъл да отговоря каквото ми хрумне ?

преди 21 минути, witness написа:

Учителят Хотетсу от Майоку си веел с ветрило. Един монах приближил и го попитал: „Природата на вятъра е постоянна и няма място, което той не може да достигне. Защо тогава Учителя си служи с ветрило?“ „Разбрал си само, че природата на вятъра е постоянна,“ отговорил учителят, „не си разбрал все още какво означава да достига навсякъде.“ „Какво означава?“, попитал монахът. Хотетсу не казал нищо и само продължил да си вее. Накрая монахът разбрал и с дълбоко уважение се поклонил."

Природата на вятъра не е присъщо постоянна. Тя е постоянна и не постоянна в зависимост от някакъв контекст и гледната точка на някой наблюдател.

Достигането навсякъде също като природата на вятъра. Не съществува само по себе си, а като свързано с наблюдател и контекст на разглеждане.

Какво ли е накарало ученика да прогледне, един господ знае. А може би това, което би накарало и тебе да прогледнеш, когато му дойде времето.

преди 34 минути, Реджеп Иведик написа:

Според класическата физика всяка система по подразбиране е такава, тъй като всички величини задължително се наблюдават от наблюдател. Или по точно са наблюдаеми от наблюдател. Могат да се демонстрират на наблюдател. Ние казваме, че умишлено приемаме, еди коя си система за неподвижна и я наричаме отправна, но по подразбиране считаме, че можем да приемем всяка една система за такава.

А според мен, според мен, не бих ли могъл да отговоря каквото ми хрумне ?

Природата на вятъра не е присъщо постоянна. Тя е постоянна и не постоянна в зависимост от някакъв контекст и гледната точка на някой наблюдател.

Достигането навсякъде също като природата на вятъра. Не съществува само по себе си, а като свързано с наблюдател и контекст на разглеждане.

Какво ли е накарало ученика да прогледне, един господ знае. А може би това, което би накарало и тебе да прогледнеш, когато му дойде времето.

В един сървър, пространствен симулатор, може да се разгърне виртуална реалност в която движението е илюзия, защото в пространството на сървъра няма такива мащаби, но ако си вътре в системата всичко ще ти изглежда реално. 

ЕДИН ВЕТРОВИТ ДЕН двама монаси се препирали по въпроса защо се вее знамето. Първият рекъл:

— Аз твърдя, че се движи знамето, а не вятърът.

Вторият възразил:

— Аз съм на мнение, че се движи вятърът, а не знамето.

Край тях минал трети монах и казал:

— Вятърът не се движи. Знамето не се движи.

Мисълта ви се движи.

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

В един сървър, пространствен симулатор, може да се разгърне виртуална реалност в която движението е илюзия, защото в пространството на сървъра няма такива мащаби, но ако си вътре в системата всичко ще ти изглежда реално. 

ЕДИН ВЕТРОВИТ ДЕН двама монаси се препирали по въпроса защо се вее знамето. Първият рекъл:

— Аз твърдя, че се движи знамето, а не вятърът.

Вторият възразил:

— Аз съм на мнение, че се движи вятърът, а не знамето.

Край тях минал трети монах и казал:

— Вятърът не се движи. Знамето не се движи.

Мисълта ви се движи.

Пак се връщам на въпроса на който никой не ми отговори. Не че някой ми е длъжен, но все пак, може пък да има отговор. Двамата монаси от горния пример са с различни мозъци, с различен капацитет на ума и с различен начин на мислене, защото няма двама еднакви човеци. Защо мисълта им се движи по един и същ начин? Защо единият не възприеме, примерно, че знамето не се вее? Или пък единият да вижда, че знамето се вее на запад, а другият на изток? Ако се приближат цяла група монаси, 20 - 30, защо на всичките те ще им се движи мисълта по един и същи начин? Ако се приближат милиард монаси и на тях мисълта им ще се движи по същия начин, а всички са различни. Ако са нормални човеци. Питам за човеци наблюдатели, не за мравки или слонове.

преди 57 минути, Sleda написа:

Защо мисълта им се движи по един и същ начин? Защо единият не възприеме, примерно, че знамето не се вее? 

Всъщност и тримата възприемат едно и също нещо, само мисленето им е различно - като цяло мисленето е своеобразна завеса или мъгла да го кажем пред възприемането. Обичайно, когато мислим почти не възприемаме и колкото по- интензивно възприемаме толкова по- малко мислим. Същевременно обаче, ако никога не бихме стигнали до мисленето, никога не бихме осъзнали това, ала все пак за да се осъзнае идва момент, когато трябва да се стигне и до не- мисленето. Може да се кажа така - за да видиш реалността, спри да мислиш за реалността. 

преди 1 час, Sleda написа:

Питам за човеци наблюдатели

Е да, за този случай, учителя от видеото отговори, че нещата съществуват реално.

Казах ти да го гледаш

преди 1 час, Sleda написа:

Пак се връщам на въпроса на който никой не ми отговори. Не че някой ми е длъжен, но все пак, може пък да има отговор. Двамата монаси от горния пример са с различни мозъци, с различен капацитет на ума и с различен начин на мислене, защото няма двама еднакви човеци. Защо мисълта им се движи по един и същ начин? Защо единият не възприеме, примерно, че знамето не се вее? Или пък единият да вижда, че знамето се вее на запад, а другият на изток? Ако се приближат цяла група монаси, 20 - 30, защо на всичките те ще им се движи мисълта по един и същи начин? Ако се приближат милиард монаси и на тях мисълта им ще се движи по същия начин, а всички са различни. Ако са нормални човеци. Питам за човеци наблюдатели, не за мравки или слонове.

Нагласите обуславят възприятието. Сходните нагласи обуславят сходно възприятие. Какво толкова сложно има?... И да, то е реално, както казва Реджеп, т.е. за тези, които интерпретират като такова. Инак, от епистемологична перспектива, то те не възприемат един и същ обект. Чисто логически това не е възможно, понеже има три различни възприятия, три перспективи и три обекта, следователно.

преди 3 часа, Реджеп Иведик написа:

Природата на вятъра не е присъщо постоянна. Тя е постоянна и не постоянна в зависимост от някакъв контекст и гледната точка на някой наблюдател.

Достигането навсякъде също като природата на вятъра. Не съществува само по себе си, а като свързано с наблюдател и контекст на разглеждане.

Какво ли е накарало ученика да прогледне, един господ знае. А може би това, което би накарало и тебе да прогледнеш, когато му дойде времето.

Какво проглеждане и наблюдатели, аман от "гледни точки".) Знаех си, че не трябва да отрязвам историята от продължението, ама пак ще е съмнителен резултатът. И то "Генджо коан" бил предназначен за светски последователи? Тук става въпрос за една приемственост и как тя поддържа света, не за гледни точки. Може да се разбира не като метафора, а почти буквално. Ето целия откъс до края. Всъщност грешка е да се отделя нещо от цялото произведение, но като го направих вече...пък и явно никой тук не харесва Ейхей Доген. А той и историята със знамето предава в друг смисъл, направо нахалство от негова страна. 

Между другото като някои споменават Хераклит с едно единствено изречение, той и други неща бил казвал, например точно за гледните точки - че спящите живеят всеки в отделен свят, а будните в един общ. 

-------------------------------------

Учителят Хотетсу от Майоку си веел с ветрило. Един монах приближил и го попитал: „Природата на вятъра е постоянна и няма място, което той не може да достигне. Защо тогава Учителя си служи с ветрило?“ „Разбрал си само, че природата на вятъра е постоянна,“ отговорил учителят, „не си разбрал все още какво означава да достига навсякъде.“ „Какво означава?“, попитал монахът. Хотетсу не казал нищо и продължил да си вее. Накрая монахът разбрал и с дълбоко уважение се поклонил.

Това е като реалния опит на Буда-Дхарма и живия път на нейното автентичното предаване. Ако някой казва, че не ни трябва ветрило, защото вятърът е постоянен, и че бихме усетили природата на вятъра без да използваме ветрило, не познава нито постоянството, нито природата на вятъра. Тъкмо защото природата на вятъра е неизменно присъстваща, вятърът от дома на будите проявява златото на земята и кара реката на Млечния път да узрее в извара.*

*Учителят Госо Хоен казал в негова проповед – „Да обърнеш земята в злато, и да избиеш Дългата Река до суроватка.“ Soraku, или „извара и суроватка“, бил вид млечна храна подобна на кисело мляко или сирене. Choga, букв. „Дълга Река“, е китайското име на галактиката, която наричаме Млечен Път. – бел. Gudo Wafu Nishijima

 

 

преди 2 минути, witness написа:

спящите живеят всеки в отделен свят, а будните в един общ

Хераклит е диалектик. Той разглежда промяната като присъщо съществуваща и е нормално да е автор на този цитат. 

Философията на средния път не е диалектика.

Съгласно философията на средния път промяната също няма присъщо съществуване

преди 7 минути, Реджеп Иведик написа:

Хераклит е диалектик. Той разглежда промяната като присъщо съществуваща и е нормално да е автор на този цитат. 

Ти не знаеш какъв е Хераклит, той явно(поне според мен) е много над над над нашето ниво на битие. А твоето отношение към всичко е като Прокрустово ложе )

Същото се отнася за Доген и много други хора и неща. Прокрустовото ложе не е мерило, това е начин за осакатяване.

На себе си, разбира се. Което се отнася за всеки от нас.

преди 17 минути, witness написа:

Какво проглеждане и наблюдатели, аман от "гледни точки".) Знаех си, че не трябва да отрязвам историята от продължението, ама пак ще е съмнителен резултатът. И то "Генджо коан" бил предназначен за светски последователи? Тук става въпрос за една приемственост и как тя поддържа света, не за гледни точки. Може да се разбира не като метафора, а почти буквално. Ето целия откъс до края. Всъщност грешка е да се отделя нещо от цялото произведение, но като го направих вече...пък и явно никой тук не харесва Ейхей Доген. А той и историята със знамето предава в друг смисъл, направо нахалство от негова страна. 

Между другото като някои споменават Хераклит с едно единствено изречение, той и други неща бил казвал, например точно за гледните точки - че спящите живеят всеки в отделен свят, а будните в един общ. 

-------------------------------------

Учителят Хотетсу от Майоку си веел с ветрило. Един монах приближил и го попитал: „Природата на вятъра е постоянна и няма място, което той не може да достигне. Защо тогава Учителя си служи с ветрило?“ „Разбрал си само, че природата на вятъра е постоянна,“ отговорил учителят, „не си разбрал все още какво означава да достига навсякъде.“ „Какво означава?“, попитал монахът. Хотетсу не казал нищо и продължил да си вее. Накрая монахът разбрал и с дълбоко уважение се поклонил.

Това е като реалния опит на Буда-Дхарма и живия път на нейното автентичното предаване. Ако някой казва, че не ни трябва ветрило, защото вятърът е постоянен, и че бихме усетили природата на вятъра без да използваме ветрило, не познава нито постоянството, нито природата на вятъра. Тъкмо защото природата на вятъра е неизменно присъстваща, вятърът от дома на будите проявява златото на земята и кара реката на Млечния път да узрее в извара.*

*Учителят Госо Хоен казал в негова проповед – „Да обърнеш земята в злато, и да избиеш Дългата Река до суроватка.“ Soraku, или „извара и суроватка“, бил вид млечна храна подобна на кисело мляко или сирене. Choga, букв. „Дълга Река“, е китайското име на галактиката, която наричаме Млечен Път. – бел. Gudo Wafu Nishijima

 

 

Причината, поради която избягвам да цитирам и интерпретирам дзен или теравада традициите е, че нямам почти никаква жива приемственост от учители, които ги преподават. Следователно, вероятността да ги изтълкувам погрешно е много голяма. Това не е критика или забележка. 

преди 4 минути, dagpo19 написа:

Причината, поради която избягвам да цитирам и интерпретирам дзен или теравада традициите е, че нямам почти никаква жива приемственост от учители, които ги преподават. Следователно, вероятността да ги изтълкувам погрешно е много голяма. Това не е критика или забележка.

Самите преводи са тълкувания, както се знае. И в частност "Генджо коан", както споменах, бил предназначен за светска публика. От 13 век  Може да си направим извод за еволюцията в способността ни да разбираме, или изобщо да се интересуваме от тези въпроси. Иначе при желание и при всичкия материал, който моментът предлага, нищо не пречи човек да ги разглежда накуп с коментари. Не са специални техники. Неговите текстове не изискват само интелект и логическо мислене, те са като библията, използват образен език и впрягат в разбирането целия опит. Е, и известни специални знания, но не само.

Първо си бях харесала най-много превода на Маедзуми, после видях, че го няма на оня сайт сред другите. Може би защото бил от "провинените" доста отдавна... но това не значи, че не може да има проникновение, даже повече от някои други. И проникновението не е гаранция за святост, както знаем от случаите на поетите.

Факт е обаче, че изобщо няма как да знам какво е написал Доген.