преди 43 минути, witness написа:

Празна от какво?

Защото е много важно да се определи обектът на отрицание и да се определи точно, нито прекалено тясно, нито прекалено широко. 

От какво са пусти нещата? 

Продължавам - пусти са от самобитие, от съществуване сами по себе си. Не са лишени от съществуване, нито от материалност и т.н., ако изобщо са нещо възможно, тоест нещо в будисткото определение - изпълняващо някаква функция. 

Като се подложи на анализ самата пустота, тя също е лишена от съществуване сама по себе си. 

Основата е празна от лъжеидеи, най-общо казано, празна е от фиксирани представи. Празна е от неизменност сред всеобщата изменчивост. Празна е от щастие сред океана от страдание. Празна е от вечна душа (атман) сред временния свят. 

Горното е изведено от съчиненията на Арядева, докато защитава концепцията на Мадхямака за пустотата (шунята), срещу представителите на школите санкхя и вайшешика. Благодарение на "опустошаването", опразването, изчистването на съзнанието е възможен пътя на Бодхисаттва - не изпитващ нито привързаност, нито отвращение към всичко взаимозависимо и призрачно.

Сега сигурно ще питаш какво означава призрачно?

преди 43 минути, witness написа:

Досега толкова разбрах както е според прасангика. 

Това си го прочела в момента или си го копирала тук, не си го разбрала. Личи че не е плод на задълбочени разсъждения и медитация. Ако го беше разбрала нямаше да имаш въпроси. Това е само едно определение, пречети повече, сравни ги, както се казва и на сън да те бутнат да можеш отговориш на въпроса що е то пустота; и тогава ще разбереш повече.

преди 20 минути, Śūnyatā написа:

Горното е изведено от съчиненията на Арядева,

Доколкото Дзонгкапа се опира на Арядева, Нагарджуна и Чандракирти. Извадено е от последния ми скромен, разбира се, прочит на част от "Ламрим ченмо" и коментари на геше Сопа. 

преди 8 минути, Śūnyatā написа:

Това си го прочела в момента или си го копирала тук, не си го разбрала. Личи, че не е плод на задълбочени разсъждения и медитация. Ако го беше разбрала нямаше да имаш въпроси. Това е само едно определение, пречети повече, сравни ги, както се казва и на сън да те бутнат да можеш отговориш на това що е пустота; и тогава ще разбереш повече.

Без регресия, без ривърс енджиниъринг не става. 

Тръгваш от крайността, стигаш до първоначалните допускания, които я определят точно тази крайност, осъзнаваш, че всичко е крайност, достигната от първоначални допускания.

Изследваш регресивно първоначалните допускания, достигаш до сетивността и желанията и емоциите. 

Изследваш регресивно сетивността и желанията, тук става страшно, защото егото започва да се разпада.

Следва разбиране за пустотата и липсата на присъщо съществуване на обектите и на аза.

преди 6 минути, witness написа:

Доколкото Дзонгкапа се опира на Арядева, Нагарджуна и Чандракирти. Извадено е от последния ми скромен, разбира се, прочит на част от "Ламрим ченмо" и коментари на геше Сопа. 

Като някой счетоводител с ръкавели си. 

Ако продължиш да четеш със същото темпо, накрая ще си прочела повече от всички. 

преди 15 минути, witness написа:

Доколкото Дзонгкапа се опира на Арядева, Нагарджуна и Чандракирти. Извадено е от последния ми скромен, разбира се, прочит на част от "Ламрим ченмо" и коментари на геше Сопа. 

А прасангхика-мадхямика от кой е основана, че тук не го виждам, а ти я спомена.

преди 44 минути, Śūnyatā написа:

Основата е празна от лъжеидеи, най-общо казано, празна е от фиксирани представи. Празна е от неизменност сред всеобщата изменчивост. Празна е от щастие сред океана от страдание. Празна е от вечна душа (атман) сред временния свят. 

Под основа какво да се разбира също тук, не е ясно. Може да е "основа" на дебат, или нещо друго. Останалото ти е пълно с поезия и музика, както се казва  Къде ги набъркваш в логическите върволици. Там всяко понятие трябва да е определено, иначе е пълна каша. 

преди 22 минути, Реджеп Иведик написа:

Като някой счетоводител с ръкавели си. 

Поет вече бях, може би сега се проявява истинската ми (демонска) природа. 

Майтап.

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

А прасангхика-мадхямика от кой е основана, че тук не го виждам, а ти я спомена.

Забравих. От кого?

преди 1 час, witness написа:

Досега толкова разбрах както е според прасангика. 

Горе- долу и аз толкова не разбрах. Като допълнение може би, че нещата са пусти, когато това го казва някой Нагарджуна или Бодхидхарма etc. - пък дори и да не го казват. Не знам, но поне едно е безспорно - от тази пустота, става великолепна философска главоблъсканица ……." а дано да е за добро", както казват бабите. :Д

Муламадхямака карика (24.14)

За когото е приемлива пустотата,
за него всичко е приемливо.
За когото не е приемлива пустотата, 
за него нищо не е приемливо.

„[Слова] приемлемо“ и „неприемлемо“ следует понимать как „есть (существует) и „нет (не существует)“ – Ламрим ченмо V 47б

преди 10 минути, sound написа:

може би, че нещата са пусти

От само-битие. От съществуване сами по себе си. 

преди 20 минути, sound написа:

Горе- долу и аз толкова не разбрах. 

Аз тоже. Както е казано, то когато Будата преподавал праджня-парамита сутрите, то някой от слушателите получавали сърдечен удар в резултат на когнитивния дисонанс, който пораждали в тях ученията за пустотата. Тук, като гледам, всички пишещи сме живи, здрави и мотивирани да спорим до безкрай.

преди 52 минути, witness написа:

От само-битие. От съществуване сами по себе си. 

По скоро, не можем вероятно да имаме идея какви са сами по себе си. 

Не ни се дават сами по себе си.

Кант казва, че за ноумените не можем нищо да кажем

преди 1 минута, Реджеп Иведик написа:

По скоро, не можем вероятно да имаме идея какви са сами по себе си. 

Не ни се дават сами по себе си.

Подозрително кантиански звучи. Това не е упрек. Кант и Хусерл са любимите ми западни философи. Но Кант не е Нагарджуна, понеже в крайна сметка тръгва от древногръцкия идеализъм... Мое мнение, което е твърде дълго да обосновавам и не е по темата.

Кант и Нагарджуна са сериозни логици и философи. Моето разбиране е, че Кант се притеснява от достигането до повтарянето при логическото изследване. А за Нагарджуна, в същия контекст съществува легенда, че е получил просветление, като сънувал вложени една в друга ступи. Сега, дали се притеснява или не, не знам, така ми се струва. 

Самото безкрайно влагане също не знаем какво е само по себе си

Притеснение може да има от замърсяването, разбирането, че безкрайното влагане е крайна истина, независеща от игрите на егото

преди 18 минути, dagpo19 написа:

кантиански

Да, написал съм Хегел, а имах предвид Кант

Поправих се. Преди известно време допуснах същата грешка. Чак като прочетох отново какво съм написал се усетих

преди 4 минути, Реджеп Иведик написа:

Кант и Нагарджуна са сериозни логици и философи. Моето разбиране е, че Кант се притеснява от достигането до повтарянето при логическото изследване. 

Да. Кант, всъщност, не е диалектик. Такъв е Хегел. Нагарджуна, обаче, си служи с негативна диалектика. Повтарям общоизвестни неща само за опресняване на диалога.

преди 2 часа, witness написа:

Като се подложи на краен анализ самата пустота, тя също е лишена от съществуване сама по себе си. 

И какво следва от това? Ако пустотата съществува, ако е материална, както пишеш и ако е живот и движение, то кое е неизменно, нематериално и лишено от живот и движение? Не е атман, дух или Брахман - казвам го защото някои може да предположи, че имам предвид тях.

преди 42 минути, dagpo19 написа:

Както е казано, то когато Будата преподавал праджня-парамита сутрите, то някой от слушателите получавали сърдечен удар в резултат на когнитивния дисонанс, който пораждали в тях ученията за пустотата. 

Винаги съм подозирал, че тази история е действително случила се и разказана буквално. 

преди 4 минути, sound написа:

Винаги съм подозирал, че тази история е действително случила се и разказана буквално. 

Според Дзонгар Кхйенце Ринпоче и проф. Семпа Дордже, от който съм получавал учения и който е сред петимата или тримата най-авторитетни будистки пандити (учени) понастоящем, то това е така. Не е хипербола. 

преди 23 минути, Shiniasu написа:

И какво следва от това? Ако пустотата съществува, ако е материална, както пишеш и ако е живот и движение, то кое е неизменно, нематериално и лишено от живот и движение? Не е атман, дух или Брахман - казвам го защото някои може да предположи, че имам предвид тях.

Тя май написа обратното. Шуня шунята, т.е. пустотата е пуста, т.е. пустотата не е нещо, пустотата няма присъщо съществуване. Инак, попадаме в етерналистки дискурс и поставяме пустотата на мястото на бог, материята или някаква друга същност.

преди 41 минути, Реджеп Иведик написа:

 

Да, написал съм Хегел, а имах предвид Кант

 

Да. Изобщо не бях прочел последното допълнение за ноумена. Просто от предните изречение стана ясно, че визираш Кант. „Не ни се дават сами по себе си”. Това изречение е достатъчно да се ориентирам, че става дума за ноумена.

преди 19 минути, dagpo19 написа:

 

Тя май написа обратното. Шуня шунята, т.е. пустотата е пуста, т.е. пустотата не е нещо, пустотата няма присъщо съществуване. Инак, попадаме в етерналистки дискурс и поставяме пустотата на мястото на бог, материята или някаква друга същност.

Не е нещо, не е и нищо. Сама по себе си не съществува, но това не значи, че не съществува. Иначе ще имаме нихилизъм.

Ще попитам по друг начин: можем ли да си обясним света около нас единствено с пустотата?

преди 2 часа, witness написа:

Под основа какво да се разбира също тук, не е ясно. Може да е "основа" на дебат, или нещо друго. Останалото ти е пълно с поезия и музика, както се казва  Къде ги набъркваш в логическите върволици. Там всяко понятие трябва да е определено, иначе е пълна каша.

Не случайно насочих вниманието ти към Будхапалита, но това рядко работи при хора вярващи в твърдо определени понятия и възгледи. 

Във философската школа създадена от него, всяко съждение се счита само за относително вярно. В прасангхика-мадхямика не се утвърждава собствена гледна точка, не се привеждат никакви позитивни доказателства и примери, а доводите и примерите на опонентите се представят и анализират така, че става възможно единствено приемането им за абсурдни.

преди 46 минути, Shiniasu написа:

Ще попитам по друг начин: можем ли да си обясним света около нас единствено с пустотата?

Не. Пустотата е обусловена от разума, а разума който също е обусловен е празен от необусловени, постоянни и вечни субстанции.

преди 5 часа, Shiniasu написа:

Ще попитам по друг начин....

Цъ - същия е. По мои наблюдения най- големи затруднения и разочарования при запознаването си с будизма претърпяват онези, които търсят и очакват концептуални отговори. Инак, все пак - няма лошо и да си обяснява човек света с пустотата, но според мен ще е много постно приложение на инак толкова ….. налудничаво учение. 

преди 13 часа, Shiniasu написа:

Не е нещо, не е и нищо. Сама по себе си не съществува, но това не значи, че не съществува. Иначе ще имаме нихилизъм.

Благодарение на Нагарджуна, който се е постарал логически да изложи опита на Буда, будизма се е отдалечил окончателно като от етернализма, така и от нихилизма. Това става чрез разбиране на обусловеният произход. С един удар два заека.

Обусловеният произход или пратитясамутпада е общ за всички будистки школи. "Пратит" означава "завися от", а "самутпада" - "произход". Този принцип означава, че всички вторични неща и събития във вселената съществуват само в резултат на взаимодействието на различни причини и условия. Важно е да се отбележи, че Буда не разсъждава търсейки в сутрите отговори на метафизични проблеми, защото това е безсмислено, без полза, дори вреди на обусловени същества като нас хората. 

Безсмислено е защото зависимият произход изключва две възможности. Едната възможност е нещата да се пораждат от никъде, без причини и условия, а втората е нещата да се създават от трансцендентален творец.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

трансцендентален творец.

Трансцендентен по-скоро.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Важно е да се отбележи, че Буда не разсъждава търсейки в сутрите отговори на метафизични проблеми, защото това е безсмислено...

Това, да виждаш в света около себе си, не само движение и промяна, но и един неизменен принцип на равновесието, намиращ проява във всички познати ни закони - от тези управляващи атома, до галактиките, причините и следствията, скандите (кармата), срковете в които те се проявяват и какво ли още не, - това не е метафизика и отвлеченост.

Струва ми се, че темата за пустотата постепенно преминава към такава за ентропията, което едвали е добра идея. 

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Това, да виждаш в света около себе си, не само движение и промяна, но и един неизменен принцип на равновесието, намиращ проява във всички познати ни закони - от тези управляващи атома, до галактиките, причините и следствията, скандите (кармата), срковете в които те се проявяват и какво ли още не, - това не е метафизика и отвлеченост.

Това което пишеш, за будиста се явява основна пречка. Ако принципа е неизменен, равновесен, няма и защо да се опитваме да го променяме, следваме го, следваме и отрицателните емоции. Каквато и проявава да наблюдаваме, каквито и да е закони, те се изграждат от взаимодействието на нашите възприятия със самата реалност. Далай Лама хвърля яснота по въпроса.

Разминаването на външния вид и действителността е фундаментално. Когато това се осъзнае ни се отваря врата за справяне с нашите емоции, защото особено силните емоции създават предпоставка за вяра в съществуването на някаква независимо съществуваща реалност извън нас. Тогава започваме да разбираме, че колкото и реални да ни изглеждат някои умствени и емоционални състояния, колкото и истински да изглеждат нещата около нас, всъщност те са чиста илюзия.

преди 4 часа, Shiniasu написа:

Това, да виждаш в света около себе си, не само движение и промяна, но и един неизменен принцип на равновесието, намиращ проява във всички познати ни закони 

В света около себе си виждаме това, което позволяват нашите нагласи. Санскара в абидарма традицията на Асанга се дефинира като нагласяване на неконцептуалното възприятие към тенденциите, които имаме. Темата е сложна, понеже се отнася до това как съзнанието интерпретитира сетивните данни. Не възразявам срещу търсенето и откриването на някакъв неизменен принцип на равновесие, както си го назовал, щом това е важно за теб. Не виждам, обаче, каква е практиката, която позволява чрез допускането на такъв принцип, някое същество да постигне буда-състоянието.

преди 20 часа, Śūnyatā написа:

Не случайно насочих вниманието ти към Будхапалита, но това рядко работи при хора вярващи в твърдо определени понятия и възгледи. 

Във философската школа създадена от него, всяко съждение се счита само за относително вярно. В прасангхика-мадхямика не се утвърждава собствена гледна точка, не се привеждат никакви позитивни доказателства и примери, а доводите и примерите на опонентите се представят и анализират така, че става възможно единствено приемането им за абсурдни.

Аз в случая не вярвам, защото няма нужда да вярвам в нещо толкова лесно проверимо - дали Мадхямака, като школа, има установен възглед. Разбира се, че има, това имах предвид за Мадхямака. А какъв е той и дали е толкова никакъв както мислиш, и дали целта на мадхямака-прасангика била да докарва само до абсурд...по-скоро целта е да остане единствено тяхното твърдение като възможно - нещо такова е, но не ми се спори и занимава точно с това. 

Ще приведа заради този уж несъществуващ възглед на Мадхямака за пустотата малко/доста текст от Ламрим-ченмо на Дзонгкапа; неща, които засягат въпроси, които сме обсъждали тук, напоследък предимно. Избрах ги на този принцип. Може да са от помощ на някого, на теб или Шиниасу да хвърлим малко повече светлина и да не оставяме възгледа за пустотата и субстанцията в представите ни като нещо прекалено мистериозно. Ако ги прочетеш спокойно и внимателно (е, това са само откъси, има много, много повече в този систематичен, направо величествен трактат на Дзонгкапа) може би ще си промениш мнението - но не това целя, разбира се. Беше ми интересно на самата мен, и мисля винаги да се допитвам до Дзонгкапа и Мадхямика по някои въпроси. Съвършени са   От Ламрим-ченмо преписвах дословно от руския превод, да не излезе че тълкувам. Имаше още двама други автори, ще видя дали има смисъл да ги публикувам. Може да има, може да дойде излишно.

(и без това се изявяваме като чукчи, но информацията за възгледите по тези въпроси няма откъде другаде да дойдат...)

От Ламрим ченмо V ---------------------

Цитат

Защо е важен правилният възглед за пустотата

„[Иначе] говоря, практикующие Высшую Колесницу в период плода достигают двух совершенств – Дхармакаи и Рупакаи, благодаря тому, что, как уже говорилось, в период пути были накоплены бесчисленные заслуги и прозрения, неотъемлемые (соответственно) от метода и мудрости.

А это, несомненно, зависит от (1) обретения уверенности в [закономерности] явлений, глубокой убежденности в законе причины-следствия – в том, что на относительном [уровне] от таких-то причин происходят такие-то благоприятные или пагубные результаты, а (2) на абсолютном – глубокой уверенности в том, что во всех явлениях нет ни малейшей самосущей частицы. Ибо без этих двух не бывает подлинной практики полного, двухстороннего Пути метода и мудрости.

Итак, причины достижения в период плода двух тел – безошибочные принципы Пути зависят от уяснения основополагающего воззрения, а таковое уяснение представляет собой обретение убежденности в упоминавшихся выше двух истинах.

Всем, кроме мадхъямиков, эти [истины] кажутся несовместимыми, и они не умеют разъяснить их без противоречий. А мадхъямики, мудрецы утонченного и проницательного ума, – искусны в методах постижения двух истин и поэтому определили их даже без запаха противоречия, найдя, таким образом, подлинный замысел Победителя. Благодаря этому возникли великое восхищение и почтение к нашему Учителю и Его Учению, вызывающие совершенно искренные слова, которые они вновь и вновь изрекают чистым, громким голосом:

„Разумные! Пустота от самобытия означает обусловленное возникновение, а не ничто – небытие способного функционировать!“ Ламрим ченмо V 38 а – 39 а`

За последиците на неточно определен обект на логическото отрицание като отговор към реалистите (за нихилистите е друго), за естественото и придобитото невежество от философски идеи като отделен атман, неделими атоми и неделими моменти

„К тому же, хотя абсолютно-, действительно-, или истинно-соществующее не должно быть порождено причинами и условиями и т.п., но не [это] определяет абсолютно-существующее и т.п. Например, сосуду полностью присуще непостоянство, но непостоянство не может быть определением сосуда; его определением дожна быть емкость, [способность хранить жидкость и т.п.].

Также, если нечто существует абсолютно или подобным способом, то, хотя и должно быть неделимой вещью, – „неделимость“ здесь не признается за коренной объект отрицания. Ибо это лишь схоластическое понятие философов. Такие понятия не являются „корнем“ пребывания существ в сансаре. И хотя уясняется, а затем созерцается отсуствие природы [неделимых вещей], это нисколько не вредит безначальной установке неведения; и даже окончательное прямое постижение этого не избавляет от естественных клеш.

Поэтому при уяснении воззрения сосредоточиваются главным образом на уяснении отсуствия воспринимаемого из-за естественного неведения, а побочно устраняются и умозрительно воображаемые объекты. Это надо знать, и никак нельзя пренебречь устранением установки естественного неведения, отрицая лишь вымыслы философов: постоянное, единое, самодовлеющее „я“ (атман) – при отрицании индивидуальной самости; или неделимые частицы объекта, неделимые моменты субъекта, обладающую тремя характеристиками природу и т.п. – при отрицании самости явлений. 136 а-137 а

 Неизлечимият възглед за пустотата

„Поэтому вслед за приводившимися словами из „Коренной мудрости“ (13.7): „Откуда быть пустому?!“ –  (13.8):

“Победители говорят, что пустота,
несомненно, искореняет все теории,
[но] те, у кого пустота – теория,
безнадеждны и неизлечимы.“

[Слова] „пустота – теория“ относятся, однако, не к [гносеологической] идее пустоты, [отсуствия] самобытия, а подразумевают [онтологическое] понимание пустоты, [отсуствия] самобытия как чего то истинно [существующего], воззрение на нее как на вещь.“ 129 б

За отхвърлянето на възгледите въобще - Хешан

„Кроме того, если видят в этой мысли [об отсутствии самобытия] ущербность, ибо отвергают дискурсивное мышление, независимо от того, хорошее оно или дурное, то явно примыкают к традиции китайского Учителя Хэшана.“ 134 а

За субстанцията - свабхава

„[Вопрос]:

 – Как указывалось, наставник [Нагарджуна] харктеризирует природу [санскр.: svabhāva; тиб.: rang-bzhin] как несоздавшееся и независимое. Следует ли это определение [только] из соглашения (brtag-pa mtha`bzung) или же [действительно] существует такая природа?

[Ответ]:

 – Указанная [Буддой] подлинная сущность (дхармата) явлений называется природой, несоздавшейся и независимой.

Она существует. Ведь в „Толковании ‘Вхождения [в срединность]’“ (15.1-2) говорится:

„Признает ли наставник такую особую природу?

Существует подлинная сущност, о которой Победоносец ясно высказался:

 – „Являются Татхагаты или нет, эта подлинная сущность всех явлений присуствует“.

 – В чем состоит эта подлинная сущность?

 – Это природа глаз и прочих явлений.

 – Какова же их природа?

 – Несозданная и независимая собственная сущност, постигаемая сознанием, свободным от „катаракты“ неведения.

 – Существует ли она?

 – Кто же ответит: „Нет.“?! Если бы она не существовала, зачем нужно было бы бодхисаттвам усердствовать в сотнях подвигов для достижения подлинной сущности?!“

Так доказывает Чандракирти, опираясь на свидетельство сутры.

[Возражение]:

 – Но не [вы] ли отрицали существование природы всех явлений?!

[Ответ]:

 – Разве мы многократно не повторяли, что в явлениях нет ни пылинки самосущей природы, не приписанной нашим же умом?! Поэтому такая природа совершенно чужда даже подлинной сущности, – совершенно-истинному, не говоря уже о прочем. Ведь в „Ясных словах“ (15.2) сказано:

„ – Подлинно присущую огню во [все] три времени глубинную сущность – несоздавшуюся, невозникшую из ничего, не зависящую от причин и условий, в отличие [например] от тепла воды, или здешнего и тамошнего, или длинного и короткого – [мы] называем природой [огня].

 – Разве существует такая собственная сущность огня?

 – Она ни существует как самосущая, ни отсуствует [абсолютно].

Однако, хотя она такова, чтобы слушатели не пугались, приходится [ее] обозначить и говорить: „Условно она существует.“

….

Согласно вышеприведенной цитате [из „Толкования „Вхождения в срединность“], если бы не было такой [природы], был бы обоснован нелепый вывод, что чистый образ жизни не имеет смысла. 140 б

….И так глаза и все другие составные явления не могут быть удостоверены как имеющие природу, определяемую их собственной сущностью; и в подлинной сущности не может быть установлено самобытие. Поэтому самобытия вообще нет. И хотя в абсолютной истине установлена природа подлинной сущности, но обозначение этой природы как „несозданной“ и „независимой“ вовсе не означает, что она самосуща: она установливается лишь условно, поскольку в ней совершенно нет природы, определяемой собственной сущностью (т.е. самобытия).

…Поэтому в состоянии [непосредственного познания] отсуствуют и то и другое – сущность и явления; следовательно, определение обоих – как сущности и явлений – обязательно производится в ином, обозначающем (обыденном) состоянии ума.

Итак, абсолютная истина определяется просто как (1) отсуствие каких-либо измышлений о вещах, „определяемых собственной сущностью“ и (2) избавление тем самым от всех измышлений ложного видения самобытия, когорого нет. Разве признание такой [абсолютной истины] требует признания природы, определяемой собственной сущностью?!

И в „Ясных словах“ сказано (15.2):

„Благодаря тому, что святые не имеют катаракты неведения и не видят того, что воспринимается из-за катаракты незнания [истинного] порядка вещей, объектом их становится сущность (санскр.: svarupa), которая определяется как [подлинная] природа (санскр.: svabhāva) [вещей].

И далее:

„Но, поскольку эта нерожденная природа вещей, [воспринимаемая в самадхи], не представляет собой чего бы то ни было, она является лишь не-вещью, и, не имея сущности, не может считаться [самосущей] природой вещей.“  

от--------------------- Geshe Lhundub Sopa ‘Steps on the Path to Enlightenment’ A commentary on Tsongkhapa`s Lamrim Chenmo ----------- за уместното приложение на крайния и конвеционалния анализ

Цитат

Доказването, че нещата не са присъщо съществуващи посредством крайния анализ не предполага, че те не съществуват. Само конвенционалния валиден анализ може да опровергае обикновеното съществуване на нещо конвенционално. Когато конвенционални неща не са намерени с краен анализ, това доказва, че не са присъщо съществуващи; не отрича съществуването на самите неща.

……………………

Когато изследваме илюзорното (създадено от фокусник) появяване на човек, не казваме „Няма илюзорен човек.“ Ние казваме „Няма човек.“ Тези две твърдения – че има илюзорен човек, но няма човек – не си противоречат взаимно. По същия начин, според Бхававивека, когато анализираме реалността не казваме „Нещата нямат същностна природа.“ Казваме „Нещата нямат същностна природа в основата си.“ Двете твърдения – че нещата имат същностна природа, но нещата нямат същностна природа крайно – не са противоречащи си. Тук Бхававивека определено прилага уговорката „крайно“ към негацията на същностната природа.

Всички Мадхямики са съгласни, че „не съществуващо крайно“ означава че нещо не е потвърдено като съществуващо, когато е изцяло е изследвано чрез съждения, анализиращи как нещата съществуват в реалността. Този вид изследване е краен анализ. Неуместно е да си служим с краен анализ да изследваме конвенционалната природа на нещо. Конвенционалните неща са проучвани от гледна точка на това как се явяват на валидното конвенционално съзнание. Така че дори текстовете на Сватантрика учителите обясняват, че когато установяваме конвенционални неща, ние не трябва да се заемаме с анализ, водещ до крайната реалност; и обратното, когато отхвърляме присъща природа, се заемаме с краен анализ и откриваме нейната липса. Това е като в текстовете на Прасангика, с които вече се срещнахме горе. Така тези велики майстори са в съгласие, че когато се въвличаме в краен анализ, не намираме конвенционален предмет; ние откриваме единствено пустота.

--------

Също като другите хора, един мадхямика има конвенционално валидно познание в своя ментален континуум. Така че, как да разберем какво има предвид Чандракирти, когато казва: „Макар и несъществуващи, аз казвам ‘Те съществуват’“? Той няма предвид че нещата са тотално несъществуващи; той подразбира, че те не съществуват чрез техни присъщи характеристики. Ако нещо съществуваше чрез свои собствени характеристики, то би било крайно съществуващо. Ако беше крайно съществуващо, то не би могло да бъде познато от конвенционалното валидно познание. Така думата „несъществуващи“ означава че феномените не съществуват присъщо. Макар нещата да не съществуват присъщо, текстът казва „те съществуват“. С други думи, феномените не съществуват присъщо, дори конвенционално; и все пак те съществуват конвенционално. Ето как са установени нещата според системата на Мадхямака. Неподходящо е да се интерпретира този стих като буквално означаващ „Макар несъществуващи, те съществуват“, или че означава „нещата са изцяло несъществуващи“. В неговия Коментар към „Въведение в Средния Път“, Чандракирти обяснява значението на тази станца като „Точно както светските хора приемат нещата като съществуващи и несъществуващи, аз ги приемам по същия начин.“ Така в стиха „Макар и несъществуващи, аз казвам ‘те съществуват’“, думите „несъществуващи“ и „съществуват“ имат различни референти: „несъществуващи“ се отнася до липсата на крайно съществуване, а „съществуват“ се отнася до конвенционалното съществуване. Не е трудно да се разбере този пункт, когато видим, че тези думи обозначават различни атрибути.

------------

Така, нито един от тук цитираните текстове не показва Мадхямиките като нямащи система или не правещи никакви твърдения.

 

 

И едно случайно закачено мнение от книга на учен поредна нова генерация ) не като нещо авторитетно

Цитат

„ … да оценим полемиката Мадхямика-Йогачара от перспективата на Мадхямика – тоест, не като епистемологичен или онтологичен проблем, но като проблем на изкусните средства. Положително и Асанга и Нагарджуна са съгласни, че шунята не е нищо повече от условно обозначение, и все пак и за двамата тя е също така най-ефективното средство за освобождение. Критичната разлика е, че за Асанга думите извличат значението си през отношението си с „което остава“ – с трансцеденталната основа или субстрат на обозначението; докато за Мадхямика този възглед на езика – че е построен върху идеята за paratantrasvabhava – е неприемлива, защото вреди на сотериологичната цел на думата sunyata, като оставя възвишена разредена концептуална почва за придържане. И отново, важно е да се види, че от перспективата на Мадхямика поне, Йогачара не греши защото тази почва не съществува. Тя е само неумела, понеже с употребявания език осуетява сотериологичната цел, която е единственото оправдание на всичките страници и страници обикновени думи. Да съпоставим препоръката на Нагарджуна за употребата на думата sunya:------------------ ММК 22.11

C. W. Huntington, JR. „The emptiness of emptiness”

домързя ме да превеждам и кариката