Опитвам се да схвана предмета на обсъждане. За акаша ли говорите? Акаша е постоянна по дефиниции, понеже е несъставна и не е причинена/породена, освен ако не допуснем наличието на творец. Това, обаче, не означава, че има присъщо съществуване... Забележката на Уит беше в правилна посока, доколкото си я спомням.

на 2.11.2018 г. в 20:59, witness написа:

Да. Нарисуваната оризова питка. 

Ако под "нарисувана оризова питка" разбираш зависимостта на всички предмети, хора, лица (родени, неродени), нарисувани оризови питки от празнотата (шунята), както и зависимостта на празнотата от предмети, хора, нарисувани оризови питки - мога да те разбера.

Особено в момента след втория част на видеото:

 

на 3.11.2018 г. в 9:26, Shiniasu написа:

.........

За да отпадне илюзията, не е нужно да размишляваш какво остава, след като отпадне илюзията - така по- скоро ще се подведеш да сравняваш една своя представа с друга , ще си играеш на зарчета, кое е илюзия, кое не и, което "е" ще го отхвърляш.

Инак има писано по въпросите ти, дори преди няколко дена Шунята цитира текст, в който има какво да прочетеш във връзка с питанията ти.  Но мен ми се струва, че на теб не ти се нрави липсата или поне твърде малкото будистки отговори, в които да се вярва, които по необходимост да се приемат на доверие.

на 29.10.2018 г. в 21:48, Śūnyatā написа:

Думаю, на Западе под коллективным сознанием понимают нечто иное. Буддизм очень индивидуалистическая религия. Существуют монастыри и духовные сообщества, но вы можете быть хорошим буддистом и не вступая в них. Вы можете просить квалифицированных учителей о наставлениях, но работу над состоянием собственных эмоций и ума выполняете вы сами. Это ваш личный выбор. Другая отличительная особенность буддизма — отсутствие догм. Многие религии основываются на словах бога или богов, данных как откровение верующим, которые должны признавать эти заветы и испытывать перед ними благоговение, но не проверять их на собственном опыте. Буддийский путь совершенно иной: он побуждает людей исследовать учение, размышлять над ним и задаваться вопросами до обретения полной уверенности.

Будда говорил, что, слушая учения, мы не должны принимать их на веру как некие догмы, дарованные свыше, — нам необходимо проверять услышанное так же тщательно, как ювелир путём трения, резки и плавки проверяет золото, чтобы определить его чистоту. Мы сможем сказать, истинны ли наставления, только если самостоятельно исследуем их. Осмыслив полученную информацию, мы применяем свои знания на практике, осуществляя «тренировку» следующим образом: мы вновь и вновь повторяем её, пока она не войдёт в привычку. Чем дольше мы будем практиковать лоджонг, тем больше пользы он нам принесёт.

Рингу Тулку Ринпоче

 

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

Ако под "нарисувана оризова питка" разбираш зависимостта на всички предмети, хора, лица (родени, неродени), нарисувани оризови питки от празнотата (шунята), както и зависимостта на празнотата от предмети, хора, нарисувани оризови питки - мога да те разбера.

Нарисуваната оризова питка е пример за зависимост от мислено обозначение. Че всеки предмет/дхарма има тези две страни, така да се каже нематериална и материална и така става каквото е. А не че нещата съществуват от своя страна и имат сами по себе си характерни черти - така го разбирам. Оризовата питка не съществува отделно от концепцията/рисунката на оризова питка и така "проникването в една дхарма е проникване в милиадите дхарми" - тоест, принципът е същият. Което води тотално до картината, че всичко разнообразно съществуващо е картина, нарисувана оризова питка и т.н.. Не че е илюзия в смисъл на несъществуваща нереалност, а т.нар. условна реалност. Самите категории от най-общите до микроскопично усложнените, като "видове нарисувани оризови питки" се водят - забележи, постоянни. Не че днес кръглото е кръгло, а утре квадратно, а синьото червено, кучето е  котка, а истината за страданието утре ще е истина за щастието. 

Ох, ...който иска да се занимава сам с "Габьо" и тънкото ниво на зависимост. И колко пъти да повтарям, че идеите не възникват зависимо една от друга, всяка си е за себе си! 

 

на 3.11.2018 г. в 12:55, dagpo19 написа:

Опитвам се да схвана предмета на обсъждане. За акаша ли говорите? Акаша е постоянна по дефиниции, понеже е несъставна и не е причинена/породена, освен ако не допуснем наличието на творец. Това, обаче, не означава, че има присъщо съществуване... Забележката на Уит беше в правилна посока, доколкото си я спомням.

Не се наемам да кажа дали има връзка с акаша, но споделям мои наблюдения, по които е много условно да се каже за някои неща, като пространството, мрака, тишината, че въобще са обект/ явление/ феномен/ нещо, което съществува, което има форма, което можеш да вземеш или оставиш. Дори да допусна наличието на творец, то пространството пак трябва да е налично - инак къде ще се намира този творец? Или например в библията пише, че в началото било словото - ок, но преди словото не е ли тишината? Същото и за мрака - как да кажеш, че мрака е нещо съществуващо и същевременно, как да кажеш, че не е там. Няма източник на мрак - има източник на светлина, светлината съществува, има състав, има скорост, дължина, честота и т.н., но от какво е съставен мрака?

Така, че като казвам, че пространството е "постоянно съществуващо", за мен допускам известна грешка, но че е "постоянно" е твърдение, което отговаря на моите наблюдения.

преди 2 часа, sound написа:

Не се наемам да кажа дали има връзка с акаша, но споделям мои наблюдения, по които е много условно да се каже за някои неща, като пространството, мрака, тишината, че въобще са обект/ явление/ феномен/ нещо, което съществува, което има форма, което можеш да вземеш или оставиш. Дори да допусна наличието на творец, то пространството пак трябва да е налично - инак къде ще се намира този творец? Или например в библията пише, че в началото било словото - ок, но преди словото не е ли тишината? Същото и за мрака - как да кажеш, че мрака е нещо съществуващо и същевременно, как да кажеш, че не е там. Няма източник на мрак - има източник на светлина, светлината съществува, има състав, има скорост, дължина, честота и т.н., но от какво е съставен мрака?

Така, че като казвам, че пространството е "постоянно съществуващо", за мен допускам известна грешка, но че е "постоянно" е твърдение, което отговаря на моите наблюдения.

Аз мога да питам кенпо Гялцен от Ка нийнг шедруб линг сега или някой кенпо в КИБИ през март, ако мога да установя какво точно се пита. Инак, не мога да формулирам въпрос. Т.е. трябва да „преведа” въпроса в контеста на познавателната система, която те преподават, което понякога е трудна задача. Напр., когато питаме какво е време, то следва да съобразим дали питаме за времето като психологически феномен на съзнанието или за времето като физична величина напр. Затова се опитах да уточня значението на понятието...

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Ако под "нарисувана оризова питка" разбираш зависимостта на всички предмети, хора, лица (родени, неродени), нарисувани оризови питки от празнотата (шунята), както и зависимостта на празнотата от предмети, хора, нарисувани оризови питки - мога да те разбера.

Ти много неща разбираш ама като си играеш играта е друго.

Каква е целта и кое е недостижимото, което си се опитвал да достигнеш?

преди 3 часа, dagpo19 написа:

Затова се опитах да уточня значението на понятието...

А да кажеш нещо за акаша? - сега се замислих, че точно по тази тема пък съвсем нищо не съм чел, самия термин акаша съм го срещал много рядко и най- много някоя обяснителна бележка в енциклопедия да съм прочел, която толкова съм и запомнил. Но така на беседа, лекция, изобщо текст някакъв по- различен от две изтречения и то по друга тема, не съм попадал никога.

 

п.п. инак чак да занимаваш хората с нашите мъдрувания тука :Д ...... изкушаващо предложение наистина, но от мен няма въпроси към тях. Благодаря все пак.

преди 14 часа, witness написа:

Не че е илюзия в смисъл на несъществуваща нереалност, а т.нар. условна реалност. Самите категории от най-общите до микроскопично усложнените, като "видове нарисувани оризови питки" се водят - забележи, постоянни. Не че днес кръглото е кръгло, а утре квадратно, а синьото червено, кучето е  котка, а истината за страданието утре ще е истина за щастието. 

Ох, ...който иска да се занимава сам с "Габьо" и тънкото ниво на зависимост. И колко пъти да повтарям, че идеите не възникват зависимо една от друга, всяка си е за себе си! 

 

Точно така, илюзията не е несъществуваща реалност. Илюзията на Самсара е почвата, калта, света на идеите, егото, света на отделните неща(всяка за себе си) - татхата. Без Самсара е невъзможно да се прояви скъпоценността на Мъдростта, пътя на Духа в света на Празнотата. 

Щастието и страданието, като част от Самсара са само проявления на една илюзия (с плюс или минус отпред), която си мисли че се ражда, ражда други илюзии, умира, че вижда форми, цветове, изживява илюзията за постоянство.

преди 11 часа, sound написа:

А да кажеш нещо за акаша? - сега се замислих, че точно по тази тема пък съвсем нищо не съм чел, самия термин акаша съм го срещал много рядко и най- много някоя обяснителна бележка в енциклопедия да съм прочел, която толкова съм и запомнил. Но така на беседа, лекция, изобщо текст някакъв по- различен от две изтречения и то по друга тема, не съм попадал никога.

 

п.п. инак чак да занимаваш хората с нашите мъдрувания тука :Д ...... изкушаващо предложение наистина, но от мен няма въпроси към тях. Благодаря все пак.

Акаша е пространството, в което се манифестира рупа (формата или материята), т.е. 4-те елемента (земя, вода, огън и въздух) и затова понякога я наричат петия елемент, т.е. акаша според някои изглежда така: 

Класификацията на тази дхарма е донякъде различна в различните традиции и школи, т.е. в палийската абидхарма, при Васубандху, при Асанга, в мадямака и във ваджраяна. Коя гл.т. те интересува, че да описвам всичките ще отнеме много време, което нямам, уви.

Основен текст на Саматия е Ашраяпраджняптишастра, или Саматия-никая-шастра (Наука за съвкупните положения на саматийте). Интересно е, че според сведенията на Сюан-цзян, Саматия е била най-разпространената будистка школа. Другото име на школата е Пудгалавада, или учение за личността. Подобно на ватсипутриите, Саматия счита, че в скандхите съществува индивидуална константна конструкция, която се преражда. 

За разлика от тях (тхеравадините) те считали дхармата на пространството (акаша) за обособена от причини и следователно я лишават от самосъщност.

Що касае ранно будистка и абхидхармистката концепции за прераждането, конфигурацията между елементите се разрушава в акта на смъртта. Следователно, изчезва и самият поток на личността и индивидуалността.

Това е един от основните въпроси към будистката доктрина изобщо. При положение, че не съществува субект, Атман, при положение, че личността се разрушава в акта на смъртта, то кой тогава се преражда и коректно ли е да се говори за прераждане изобщо?

Кой отива в Нирвана? Кой попада там? Независимо че в Нирвана изчезват законите, създаващи съзнанието и общото мисловно-логическо поле, изчезва ли напълно и самият субект?

на 1.11.2018 г. в 0:14, witness написа:

Защо да няма? Има постоянни, например пространството. Не се разглежда като независимо, но е постоянно. 

наличието на вакуум- или състоянието- прави "хлъзгаво" разбирането или предпоставката за едно постоянно пространство.

Пространството се определя със съдържанието в него. Пространството тук не е като пространството там, съответно променливостта на съдържанието прави пространството като цяло променливо.

преди 4 часа, dagpo19 написа:

акаша според някои изглежда така:

Ясно значи защо любовта ще спаси света.. (:

преди 4 часа, dagpo19 написа:

Класификацията на тази дхарма е донякъде различна в различните традиции и школи...

Кажи онова, което е общото, ако пък няма такова, нека видим какво казват мадхямиките или във ваджраяна.

преди 20 минути, Maleficient написа:

 Пространството тук не е като пространството там ....

Не бих се обзаложил - съдържанието тук не е като съдържанието там, но пространството си е все едно и все си е присъстващо.

преди 35 минути, Śūnyatā написа:

Основен текст на Саматия е Ашраяпраджняптишастра, или Саматия-никая-шастра (Наука за съвкупните положения на саматийте). Интересно е, че според сведенията на Сюан-цзян, Саматия е била най-разпространената будистка школа. Другото име на школата е Пудгалавада, или учение за личността. Подобно на ватсипутриите, Саматия счита, че в скандхите съществува индивидуална константна конструкция, която се преражда. 

За разлика от тях (тхеравадините) те считали дхармата на пространството (акаша) за обособена от причини и следователно я лишават от самосъщност.

Що касае ранно будистка и абхидхармистката концепции за прераждането, конфигурацията между елементите се разрушава в акта на смъртта. Следователно, изчезва и самият поток на личността и индивидуалността.

Това е един от основните въпроси към будистката доктрина изобщо. При положение, че не съществува субект, Атман, при положение, че личността се разрушава в акта на смъртта, то кой тогава се преражда и коректно ли е да се говори за прераждане изобщо?

Кой отива в Нирвана? Кой попада там? Независимо че в Нирвана изчезват законите, създаващи съзнанието и общото мисловно-логическо поле, изчезва ли напълно и самият субект?

Наистина в тхеравада само нибанна се счита за асанскрита дхарма, т.е. несъставна и непричинена. Това е основен предмет на дебат, понеже, ако нибанна е породена, тя трябва да има времетраене. Случаят с акаша е подобен... Това, обаче, са теми, които са подходящи за обсъждане, ако ще държим изпит за кенпо/геше. Инак, изследването им не носи голяма практическа полза, според мен.

преди 8 минути, sound написа:

 

Кажи онова, което е общото, ако пък няма такова, нека видим какво казват мадхямиките или във ваджраяна.

 

Може би, по-интересно и практично е да припомня, че една от четирите дхяни в арупа-дхату (сферата без форма) се нарича „безгранично пространство”. Следователно, има медитативно преживяване, което има за обект пространството и което се счита, че не води до просветление, а е по-скоро пречка. Разбира се, тази дхяна е малко по-различна от съзерцанието на Мила Йовович.

 

 

преди 13 минути, dagpo19 написа:

Следователно, има медитативно преживяване, което има за обект пространството и което се счита, че не води до просветление, а е по-скоро пречка.

Може ли още .....

преди 28 минути, sound написа:

Може ли още .....

Има 4-ри много фини състояния, които възникват, когато прекалим с шамата (за нас няма такава опасност ). Първото от тях е преживяване, което се нарича безгранично пространство, с което се отъждествяваме. Друго се нарича „безгранично съзнание” (съзнание, което обхваща всичко), а последното е „нито възприятие, нито не-възприятие”. Счита се, че принц Сидхартха Гаутама го е достигнал по време на своите аскетични практики, но е осъзнал, че това не е състояние, което е извън сансара, както са считали неговите учители и другари по практика. От гл.т. на буда-дхарма подобно състояние на медитативно поглъщане на вниманието е по-опасно дори от изпадане в низшите сфери, понеже създава илюзия, че практикуващият е просветлен, но когато енергията на съответното самадхи се изчерпи, то възниква разочарование, което поражда афекти и съществото попада в сферите на параноя. Т.е. това е псевдо-нирвана, ако мога да я нарека така.

ПП Път към това е, ако започнем съзнателно и целенасочено да култивираме състояние на ментален покой, в което не възникват мисли и възприятия. Разбира се, ако липсва яснота, то няма да постигнем въпросните състояния без форма, а по-скоро ще се родим като някоя голяма риба, която няма естествени врагове в своя хабитат и преживява перманентен кайф.

преди 54 минути, dagpo19 написа:

Има 4-ри много фини състояния, които възникват, когато прекалим с шамата (за нас няма такава опасност )

Значи и със шамата можело да се прекали - малко съм изненадан. А какво съветват, когато все пак това се случи с някого?

преди 3 часа, dagpo19 написа:

Може би, по-интересно и практично е да припомня, че една от четирите дхяни в арупа-дхату (сферата без форма) се нарича „безгранично пространство”. Следователно, има медитативно преживяване, което има за обект пространството и което се счита, че не води до просветление, а е по-скоро пречка. Разбира се, тази дхяна е малко по-различна от съзерцанието на Мила Йовович.

Фокусът тук, въобще при всичските осем джхани, и тези дето са свъзани с телесното и тези, дето са безтелесни, е навлизането и пребиваването.
Безграничното съзнание също е опасна пречка.

Самите джхани не са обект на медитация, а следствие от практиката.

В сферата на Безграничното пространство може да се навлезе и пребивава и с медитация върху дишането (ана-пана). Но трябва да се знае, че то е просто лока на Самсара.

преди 1 час, sound написа:

Значи и със шамата можело да се прекали - малко съм изненадан. А какво съветват, когато все пак това се случи с някого?

Шамата трябва да се съчетава с випашана. Не от самото начало, но когато се достигне определена стабилност в шамата... Ок. Прост пример. След като сме развили способност да установяваме вниманието си върху дишането за двайсет или трийсет минути, то можем да редуваме това с аналитична медитация, в която да изследваме теми като това дали дъха и вниманието, тялото и ума, и т.н., са различни или не напр. Всякакви такива неща. Това е сутра подход. Във ваджраяна фазата на построяване, когато визуализираме идама, казваме мантри и т.н. съответства на шамата, а фазата на авършване е еквивалент на випасана. Това са много опростени обяснения. Давам ги, колкото да създам представа за какво става дума.

преди 6 минути, rurk написа:

Фокусът тук, въобще при всичските осем джхани, и тези дето са свъзани с телесното и тези, дето са безтелесни, е навлизането и пребиваването.
Безграничното съзнание също е опасна пречка.

Самите джхани не са обект на медитация, а следствие от практиката.

В сферата на Безграничното пространство може да се навлезе и пребивава и с медитация върху дишането (ана-пана). Но трябва да се знае, че то е просто лока на Самсара.

Вероятно е полезно да повториш, което казах с твой думи, понеже така има повече шанс да бъде разбрано. Благодаря, за което...

преди 4 минути, dagpo19 написа:

 

Вероятно е полезно да повториш, което казах с твой думи, понеже така има повече шанс да бъде разбрано. Благодаря, за което.

Не мисля, че съм повторил.

Писа че "медитативно преживяване, което има за обект пространството", а то не е задължително човек да има за обект това, сиреч да се фокосира в такава цел. Повечето практикуващи търсят Нерваната и ако са по-разумни, четат и получават преки наставления от живи учители, в приествеността разбира се.
Дали има (предполагам има) такива дето да имат за обект/цел това пространство е съвсем друг въпрос, но като цяло практикуващите не търсят това, ами ползват за обект съвсем други неща, което добре знаеш. Просто не си го написал. Както не си написал за "навлизане и пребиваване", което възлово нещо е описано в Палийския канон.

Е, тогава благодаря за допълненията и корекциите.

преди 1 час, dagpo19 написа:

Давам ги, колкото да създам представа за какво става дума.

Мен друго разминаване ме озадачава Скепс.

Не смятам, че е трудно да се разбере защо съм останал с впечатление, че в будизма пространството е може би централна тема, но дори и да не е, то не можем да отречем, че в будистките текстове доста често срещаме да се говори и за пространството - поне според мен има подчертан акцент в/у пространството, положителен или да го кажа работен акцент, един вид "добре ще е да обърнеш внимание на тази тема".  Дори мога да цитирам текстове, в които дословно се говори за медитация с пространството - сигурен съм, че за такива текстове знаеш по- добре от мен. И сега, това което чета от теб и разбирам някак се разминава - оказва се, че пред темата пространство има знаци внимание опасно и влизането забранено. Не оспорвам, че преживелият такива състояния не може да си създаде илюзията, че е просветлен, че никога няма да стигне до разочарование или, че не може да се обърка още повече, но ...... въобще да заобиколим, да загърбим темата, а за медитация и дума да не става?

преди 7 часа, sound написа:

Мен друго разминаване ме озадачава Скепс.

Не смятам, че е трудно да се разбере защо съм останал с впечатление, че в будизма пространството е може би централна тема, но дори и да не е, то не можем да отречем, че в будистките текстове доста често срещаме да се говори и за пространството - поне според мен има подчертан акцент в/у пространството, положителен или да го кажа работен акцент, един вид "добре ще е да обърнеш внимание на тази тема".  Дори мога да цитирам текстове, в които дословно се говори за медитация с пространството - сигурен съм, че за такива текстове знаеш по- добре от мен. И сега, това което чета от теб и разбирам някак се разминава - оказва се, че пред темата пространство има знаци внимание опасно и влизането забранено. Не оспорвам, че преживелият такива състояния не може да си създаде илюзията, че е просветлен, че никога няма да стигне до разочарование или, че не може да се обърка още повече, но ...... въобще да заобиколим, да загърбим темата, а за медитация и дума да не става?

Това питате с Уит, това ви отговаря човека, писа че практическа полза много няма от обсъждането на тази тема. Не може да се каже че "пространството" е крайъгълен камък в будизма. Акцента на видовете медитации пада върху егото. Да се изследваме как функционираме, има ли някаква постоянна и независима дхарма в нас, заради която си заслужава да се боричкаме, нараняваме и т.н.

Човешкото его и емоции при раждането и оформянето ни като личности, при възпитанието и самовъзпитанието ни получават и боравят с един доста сходен пакет дхарми, които ние наричаме принципи. Будизма акцентира върху създаването на коренно различна от "нормалната" конфигурация дхарми изграждщи личността. Кои дхарми формират светоусещането ни, кои можем да премахнем, с кои да ги заменим, за да изградим нова личност според мен е много по-важно, защото така по-лесно ще намерим отговорите и на другите въпроси които ни терзаят, ако ни терзаят след това изобщо. Например ако поставиш в центъра на светоусещането си дхармата, принципът на искреността и се опиташ да възпиташ в себе си това качество, какво ще се случи след време?

преди 17 часа, Maleficient написа:

Пространството се определя със съдържанието в него. Пространството тук не е като пространството там, съответно променливостта на съдържанието прави пространството като цяло променливо.

Точно така. От акаша възникват останалите елементи, а от тях телата. Т.е. акаша ги съставя и не е различна от тях. Иначе празното пространство е едно нищо - ¥несъществуващо.

Писа се за медитиция върху пространството и ако липсва правилно разбиране като основа, тя вероятно може да доведе до нежелани последствия. Утвърждаването на нещо несъществуващо няма как да доведе до полза.