преди 8 часа, sound написа:

Причините са много - въобще, ако някога човек се е опитвал да научи нещо, то въпроса "дали има нужда от приемственост" въобще и няма да си го задава, няма да подлежи на колебание и съмнение, тъкмо напротив: би търсил приемственост.

Приемствеността в будизма е два вида, чрез будистките текстове и чрез пряко предаване от учител на ученик. С реализиран учител е по-лесно, защото виждаш плодовете на реализацията му чрез мисълта, речта и тялото, учиш много по-бързо и ефективно, защото реализацията не е някакво абстрактно понятие, а пряка опитност. Когато нямаш възможност да контактуваш с такъв учител, не бива да пренебрегваш будистките текстове и практиките описани в тях. На всеки му е ясно какво означава страстно желание, алчност, ненавист, гняв, завист, неведение (приемане съществуването на постоянни и реални неща). Будистката практика ще ни научи  да виждаме връзките между тях, дори тъждествеността им, все неща които не сме забелязвали преди. Мотивът да се освободим от страданието си е чист его-мотив, но разглеждайки страданието под различни ъгли, дори погрешно или както ни изнася, след време неизбежно ще започнем да откриваме чрез личната си опитност взаимовръзки относно причините, които пораждат илюзорната му поява, което няма как да не промени първоначалното ни недоверие към Дхарма.

https://novotopoznanie.com/zagadachnata-legenda-za-vechnoto-tyalo-na-dashi-dorzho/?fbclid=IwAR2Vtqg28zrfiDrPcRr3UNbYfZCHVRA2hNE6WYNAOahyguMNXNEQVAhABIY

https://ru.m.wikipedia.org/wiki/Лхабаб_Дуйсэн Днес е този празник или Лабаб Дучен. Счита се, че ефектът от всички наши мисли, думи и действия в ден като този нараства изключително много.

на 30.10.2018 г. в 9:08, Śūnyatā написа:

Приемствеността в будизма е ...

Ето една полезна статия по въпроса:
http://skydharma.com/лекции-на-съвременни-будистки-учител/указания-за-получаване-и-практикуван

Нали пустотата се разглежда от прасангика като зависимост на три нива - грубо, средно и тънко. Е това тънкото ще ме побърка. Както казва Далай Лама само зависимото обозначение държи възгледа да не отиде в крайния нихилизъм. Ама как нещата съществуват в зависимост от мислено обозначение, номинално? Нагарджуна карика 24. 18 - самото зависимо обозначение е средния път. Нещо ми убягва във всички обяснения, или е там и не го виждам, или го няма там. 

Далай Лама го казваше това в една лекция и си спомних нещо от първата ѝ част... "който вижда зависимия произход, вижда дхарма; който вижда дхарма, вижда Татхагата"

на 30.10.2018 г. в 9:08, Śūnyatā написа:

неведение (приемане съществуването на постоянни и реални неща)

Защо да няма? Има постоянни, например пространството. Не се разглежда като независимо, но е постоянно. 

преди 9 часа, witness написа:

Защо да няма? Има постоянни, например пространството. Не се разглежда като независимо, но е постоянно. 

Възможно ли е нещо да бъде зависимо и постоянно едновременно?

Зависимият произход като дхарма без осъзнаване непостоянството във всеки съзнателен миг не е от голяма полза, защото ще води до нихилизъм или етернализъм. Елементите които градят "една" конструкция също са зависими един от друг, те нямат постоянна и независима същност, защото без частите си те са нищо, няма да съществува актуална представа за тях като видимост, а само неясен спомен за нещо подобно на друго нещо. Единствено осъзнавайки непостоянството във всеки момент, факта че не можем да бъдем сигурни, че утре ще бъдем между живите, може да ни мотивира да изпитваме искрено състрадание към тези които взимат илюзиите за реалност и действат егоистично. Привързаността и ненавистта към видимите явления е тъждествена, затова дори да знаеш всички взаимовръзки във вселената, дори да си получил устни наставления от най-великите учители, всички явни и тайни будистки учения - полза никаква без осъзнаване тъждествеността на всички представи.

Без осъзнаване нереалността* на преживяваните илюзии как ще отхвърлиш привързаността си към тях?

*Нереален не значи несъществуващ изобщо, а несъществуващ по начина по който ни е заложен от егото да си го представяме. Често се прави тази грешка и отиваме в едната или в другата крайност. Шантидева пише: "Ако природата на незрелите същества е такава - да причиняват зло на другите, да им се сърдим е толкова нелепо, колкото да се гневим на огъня че ни изгаря."

на 1.11.2018 г. в 7:09, Śūnyatā написа:

Възможно ли е нещо да бъде зависимо и постоянно едновременно?

Когато зададе този въпрос, ти извън пространството ли се намираше?

Могат да се зададат много въпроси, но не виждам смисъл. И преди съм писал, че утвърждаването, че няма нищо постоянно, само по себе си е твърдение, което трябва да е постоянно вярно, за да е вярно. А ако не е вярно, то предполага съществуването на нещо постоянно. Друг е въпросът можем ли да го формулираме и дали изобщо трябва. Доколко стриктни трябва да сме при формулирането на това неизменното, защото абсолютно стриктни няма как да сме. Описвайки безпределното, трябва да се ограничим в амбициите си, да го ограничим и него. Няма как да стане по друг начин.

Ние можем да растем и да се разширяваме. За който не знае коренът на името на бог Брахма е точно разширяване. Но колкото и да е разширяваме, няма да станем Парабрахман, т.е. абсолютно всеобхватната и безпределна реалност - използвам изрази, които не казват много, но това са ми възможностите.

преди 16 минути, Shiniasu написа:

Могат да се зададат много въпроси, но не виждам смисъл.

Като гледам колко често употребяваш понятието "абсолютно" в коментарите си, то силно се съмнявам, че се и опитваш - да видиш смисъл. Колко пъти и как ли не ти бе представено, защо цялата тази парадигма и ментални модели на абсолютност са неадекватни, но не виждам ти да се опитваш да разбереш, ако искаше да беше прочел някой будистки текст по въпроса.

Ами нали и аз това написах - че няма смисъл да се разсъждава прекалено много за абсолютното, тъй като винаги ще го ограничаваме. Тези норми за неизменност и вечност, които изискват будистите в разсъжденията си са безсмислени. Последния пример за пространството примерно или пък въпроса има ли пространство в нирвана и ако няма, то какво има? ....

преди 4 часа, sound написа:

Когато зададе този въпрос, ти извън пространството ли се намираше?

Когато задавам въпрос, касаещ каквото и да било, аз-а го обуславя - субект и обект са тъждествени. Отвъд логиката на аз-а, например в медитативно състояние или както се посочва във Вималакирти сутра: "Всички неща в крайна сметка са само призрачни съществувания - те са само имена."

преди 1 час, Shiniasu написа:

Тези норми за неизменност и вечност, които изискват будистите в разсъжденията си са безсмислени.

Точно защото са немислими, будистите не ги изискват, а ги избягват като част от практиката или обясненията на дхарма.

 

преди 1 час, Shiniasu написа:

 Тези норми за неизменност и вечност, които изискват будистите в разсъжденията си са безсмислени.

А кои норми са смислени според теб?

 

преди 23 минути, Śūnyatā написа:

Когато задавам въпрос, касаещ каквото и да било, аз-а го обуславя - субект и обект са тъждествени. Отвъд логиката на аз-а, например в медитативно състояние или както се посочва във Вималакирти сутра: "Всички неща в крайна сметка са само призрачни съществувания - те са само имена."

Хубаво, но когато си в медитативно състояние пак си в пространството? - или не си?

преди 34 минути, sound написа:

Хубаво, но когато си в медитативно състояние пак си в пространството? - или не си?

Невъзможно е концептуално да се изрази. Когато има субект който медитира и пространство в което се намира, това не е медитация. В дълбочина изчезват всички представи. Най-добре да отделиш време, да опиташ сам и после пиши.

Да изчезне представата за пространство и да изчезне пространството са различни резултати, питам за второто - липсата на субект не означава автоматично и липсата на пространство, даже по- скоро напротив.

на 1.11.2018 г. в 7:09, Śūnyatā написа:

Възможно ли е нещо да бъде зависимо и постоянно едновременно?

Да. Нарисуваната оризова питка. 

на 24.03.2018 г. в 14:03, witness написа:

.

Немноги те, которые только увидели эту «нарисованную рисовую лепешку», и никто из них не понял ее до конца. Как же так? Когда я в прошлом спрашивал об этом немногих кожаных мешков, они никогда не подвергали сомнению этот предмет, не исследовали его, не обращали на него внимания, как если бы это было чьей-то сплетней.

Знайте, что нарисованная рисовая лепешка - это ваше лицо после рождения ваших родителей, ваше лицо до того, как родились ваши родители (т.е "оригиналното лице"). Таким образом, нарисованная рисовая лепешка, приготовленная из рисовой муки, не рождена и не нерождена. Поскольку это так, это - мгновенье постижения Пути. Нельзя понять это с ограниченной точки зрения, будто бы рисовая лепешка приходит и уходит.

 

"Габьо" ("Нарисувана оризова питка")

 

преди 1 час, sound написа:

Да изчезне представата за пространство и да изчезне пространството са различни резултати, питам за второто - липсата на субект не означава автоматично и липсата на пространство, даже по- скоро напротив.

Ако допуснем че си прав, трябва да можем да допуснем и евентуално доказателство от твоя страна в условия липса на субективност и за двамата (малко странно звучи), тогава кой на кого, какво и къде ще го доказва? Тогава различни ли ще са резултатите или тъждествени? И сега различни ли са?

Ма то голямо усукване голямо нещо бре! Субект и обект съществуват извън времепростарнството?!

преди 4 часа, sound написа:

А кои норми са смислени според теб?

Такива допускащи едновременно непрекъснатостта на един процес и неговата променливост. Безсмислено е да се говори как егото (таками не стана ясно какво се разбира под его) престава да съществува в нирвана, но не се казва кое остава да съществува. Кое е това, което никога не се потапя в самсара, а е просто наблюдател на потока на живота, включително и на личността, която е породило, без по никакъв начин да бъде засегнато от случващото се с и около нея. Не не е атман, пиша го защото някой ще си помисли, че това имам предвид. Атман е жизнената енергия, жизнения принцип присъстващ навсякъде, но сам по себе си той няма нито индивидуалност, нито съзнание.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

 Тогава различни ли ще са резултатите или тъждествени? И сега различни ли са?

И в двата случая - да. Твоята представа е нещо, което се отнася само за теб, докато пространството е фундаментално - едно е някаква представа да изчезне, човек изгражда и променя своите представи цял живот, но да изчезне пространството ...... ?

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Невъзможно е концептуално да се изрази. Когато има субект който медитира и пространство в което се намира, това не е медитация. В дълбочина изчезват всички представи. Най-добре да отделиш време, да опиташ сам и после пиши.

Това твоя лична опитност ли е? Когато няма субект, който медитира, кой прекъсва медитацията и как се определя момента в което това ще стане? 

преди 8 минути, Shiniasu написа:

Безсмислено е да се говори как егото (таками не стана ясно какво се разбира под его) престава да съществува в нирвана, но не се казва кое остава да съществува.

Като почне да се утвърждава един път, кое остава да съществува, целия процес отива по дяволите - будисткия подход се старае да избегне това, доколкото е възможно.

преди 8 часа, Shiniasu написа:

Такива допускащи едновременно непрекъснатостта на един процес и неговата променливост. Безсмислено е да се говори как егото (таками не стана ясно какво се разбира под его) престава да съществува в нирвана, но не се казва кое остава да съществува.

Колега един процес не е един процес в два последователни мига. Гледам една красива калиграфия от 13в. на Кокан Ширен в която е изписана част от сутра, когато Буда се готвел да влезе в нирвана: "Сега всички ме виждате, ала ако бихте казали: "Той влиза в състояние на несъществуване", не сте мои ученици. Не са мои ученици и онези, които биха казали: "Той не влиза в състояние на несъществуване"." 

преди 8 часа, Shiniasu написа:

Това твоя лична опитност ли е? Когато няма субект, който медитира, кой прекъсва медитацията и как се определя момента в което това ще стане? 

Имам някаква опитност, но не съм просветлен. След четвърта дхяна може и да не се прекъсне.

преди 8 часа, sound написа:

но да изчезне пространството ...... ?

Учените казват, че теоретично е възможно изчезване и появяване на пространство. В нашия опит можем да вземем за пример съня, интернет пространството, други виртуални пространства в игри, някои от които вече са с размери по-големи от слънчевата система, други колкото цяла галактика. Появяват се, могат и да изчезнат, като им дръпнеш щепсела

преди 8 часа, sound написа:

Като почне да се утвърждава един път, кое остава да съществува, целия процес отива по дяволите - будисткия подход се старае да избегне това, доколкото е възможно.

Защо, няма ли постигнали състояние на отсъствието на его, които да го опишат? Концепциите на ума, самият ум, съзнанието остават ли? Защото когато се отхвърля нещо като илюзорно, считам за важно да не се опитваме заедно с него поради незнание да се освободим и от нещо съществено. Когато живеем ежедневния си живот, считам за важно да зная, кои действия и мисли ме приближават към просветлението и защо и кои ме задържат в самсара. И ако не знам какво е да си просветлен, защо изобщо да се стремя към това състояние? На думи всеки може да каже, че нещо е илюзорно и дори може да го разбере. Но явно това не е достатъчно. Какво дават правилните мисли, постъпки, знание, разбирания и т.н. кое е това върху което въздействат, как въздействат? Защо това е важно?

 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Колега един процес не е един процес в два последователни мига. Гледам една красива калиграфия от 13в. на Кокан Ширен в която е изписана част от сутра, когато Буда се готвел да влезе в нирвана: "Сега всички ме виждате, ала ако бихте казали: "Той влиза в състояние на несъществуване", не сте мои ученици. Не са мои ученици и онези, които биха казали: "Той не влиза в състояние на несъществуване"." 

Точно това имах предвид пишейки, че будистите (всъщност и адвайта) стигат до ненужни крайности. Има ли значение дали причината и следствието са част от един и същ процес, след като причината винаги ще породи следствие, а то ново следствие, и този кръговрат не може да бъде прекъснат. Може да го наблюдаваш отстрани, разбирайки природата му, можеш да се потопиш в него и да му повлияеш и после пак да се откъснеш и да го наблюдаваш отстрани. Но не и да го прекъснеш. Защото това е самия живот - животът е промяна и взаимозависимост. Животът е радост, но и усилия, преодоляване на трудности. Колкото до страданията, те зависят от отношението на човека. Той може да преживее трудна ситуация, да разреши полагайки усилия даден проблем, но без да страда. Стига да има разбиране и контрол над ума и емоциите си.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Учените казват, че теоретично е възможно изчезване и появяване на пространство. В нашия опит можем да вземем за пример съня, интернет пространството, други виртуални пространства в игри, някои от които вече са с размери по-големи от слънчевата система, други колкото цяла галактика. Появяват се, могат и да изчезнат, като им дръпнеш щепсела 

Във всички случаи, които посочваш, имаме нужда от материален носител. А може би и за физическото проатранство? Последното е пресположение за размисъл, вкл. и за мен самия, а не въпрос. Виртуалното пространство не може без памет, чийто носител също е материален. Паметта и мозъкът са в същото взаимоотношение. Говори се, че всяко събитие алучило се някога по света се запечатва завинаги в акаша - коята също е материя и в известен смисъл самото пространство....

преди 1 час, Shiniasu написа:

Говори се, че всяко събитие случило се някога по света се запечатва завинаги в акаша - коята също е материя и в известен смисъл самото пространство....

По тази логика, за да се случи нещо ново в паметта на пространството е наложително да се трие старото и това да се случва всеки миг, за да функционира машината. Освен ако не правят бекъпи на някой сървър извън вселената, в случай че успеем да анихилираме пространството с андронния колайдер, възмутени от предложената ни роля, тоест осъзнаем че сме симулирани. Но ако пуснат стар бекъп изобщо няма да разберем какво е станало. Пуста метафизика

Шунята ("празнотата") е татхата ("такъвост") и татхата е шунята.