преди 15 часа, dagpo19 написа:

 Истинският проблем, според мен, не е в това дали сме грамотни. В крайна сметка, аз говоря и пиша на три езика (български, руски и английски), чета и превеждам, макар със затруднения от тибетски, и се ориентирам криво-ляво в класически санскрит. Какво от това? Проблемът не е в грамотността или образоваността, а в наличието или липсата на приемственост. Когато модерирах раздела за будизъм на вече несъществуващия форум на проф. Градинаров, който преведе цяла книга със сутри от пали, при това ги преведе добре, няколко пъти го питах дали практикува нещата, които превежда и тълкува. Той ми каза, че не счита това за нужно. И т.н.

Добро утро. Може би трябва да обясниш какво за теб е "липса на приемственост", за да стане ясно какъв е "истинският проблем".

Според мен искрения стремеж да се преведат добре будистки сутри не е отделим от добрата будистка практика.

Способност за разбиране, за различаване, постоянство, търпение, съпричастност, любов и много други необходими  качества не се развиват от днес за утре. Грамотност в смисъл натрупани познания точно в това прераждане може и да няма, но много качества, като споменатите по-горе са от първостепенно значение. Не виждам как може да се мине без тях.

Нема по- голем нарцис у природата от старателно полираното и лъскаво его - да го ограмотиш така с няколко висши, да го напомпаш яко с информация, че като му придадеш и вид на любвеобилен мъдрец, ех майка, кой кат мене, направо не опирам в земята.

Добрата новина е, че ерудицията има изчерпване и усилията лимит, но при мен все още има информационно затъмнение и не е пристигнала, та съм на етап "никакъв шанс".

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

Добро утро. Може би трябва да обясниш какво за теб е "липса на приемственост"

Обяснявал съм го към 108 пъти, за писледно преди един два поста. Ще дам пример, който е съобразен с твоята опитност, доколкото си споделял и доколкото мога да се ориентирам. Исихазмът като учение днес е изгубено, понеже няма запазена приемственост. Има текстове, които са запазени, но липсва предаване на методи, опит и осъзнаване. Така са ми обяснявали православни свещенници, с които съм разговарял. Може и да не е вярно, но схващаш идеята. Приемствеността във всяка област на познанието гарантира, че няма да вървим като слепци, да изобретяваме топлата вода и да разчитаме само на метода проба-грешка. Относно буда-дхарма приемствеността гарантира, че няма да започнем да нагласяме учението към егото си, няма да подбираме това, което ни изнася и да пропускаме останалото, както и че няма да интерпретираме погрешно. Или поне, че ще има кой да ни коригира. Не виждам какво му е трудното да се разбере нещо, което приемаме за всеки друг тип човешка активност и познание. Духовната практика не е изключение. Разбира се, че в определен момент традицията се превръща в пречка, но това е друга тема. Още един пример. Този приятел, за който писах по-горе, руснак, който живее в Чехия и преподава традиционни корейски БИ като Хапкидо, Текьон, Кечьон и Хангмуе, както и йога, преди време засне няколко учебни урока, които пусна в ютуб, но после се отказа. Когато разговаряхме, той обясни, че е заснел тези неща с цел популяризация, както и понеже счита, че могат да са полезни на хора, които практикуват тези неща с учител и са сериозно ангажирани и мотивирани. Но това, каза той, няма да свърши работа на начинаещи, понеже (цитирам) „дяволът е в детайлите”, т.е. начинаещите допускат различни грешки и не могат да се коригират самички, понеже изобщо не забелязват и не разбират къде бъркат. Медитацията в будистката традиция е все по-фино настройване на всички аспекти -тялото, енергийната система и ума. От определен момент нататък не е възможно да го правим сами. И т.н. Има, обаче, много неща, които можем да направим и сами, но за тях никой не пита и съответно не давам мнение.

То това е проблем с лъскавите егота, че не знаеш кого виждаш - егото или... няма значение. Обаче учителя как ще го познаем без способност за различаване и разбиране не ми е ясно - сигурно зарчета трябва да си купим.

преди 2 часа, sound написа:

Нема по- голем нарцис у природата от старателно полираното и лъскаво его - да го ограмотиш така с няколко висши, да го напомпаш яко с информация, че като му придадеш и вид на любвеобилен мъдрец, ех майка, кой кат мене, направо не опирам в земята.

Има изключения. Според мен Ноам Чомски е едно от тях.

преди 19 минути, Shiniasu написа:

То това е проблем с лъскавите егота, че не знаеш кого виждаш - егото или... няма значение. Обаче учителя как ще го познаем без способност за различаване и разбиране не ми е ясно - сигурно зарчета трябва да си купим.

Не... Остави тези фантазии за УЧИТЕЛЯ. Много малко същества са на ниво да имат заслуга и нужда от персонален учител, какъвто е бил Тилопа за Наропа, Марпа за Миларепа и т.н. Когато човек стигне до там, то той ще знае как. Това, което имат нужда мнозинството е приемственост, която да им бъде дадена от компетентни учители. Не задължително просветлени, а просто честни и знаещи... Това са всички тези фантазии почерпени от книжките. В линията, в която практикувам, т.е. опитвам се, понеже не считам, че съм сериозен практикуващ, т.е. Кагю, има много истории за срещите и общуването между учител и ученик. Но това не са ординарни истории. Напр. когато Гампопа чува за първи път името на Миларепа, той припада, изгубва съзнание. Това предполага огромна заслуга и много силна връзка. По това време Гампопа е монах в школата Кадампа. Той напуска манастира си и отива да търси Миларепа, който практикува по пещерите. Гампопа изобщо не си задава въпроса дали Миларепа има реализация. С Наропа и Тилопа, Марпа и Наропа, Миларепа и Марпа историите са същите. Това, обаче, не е общия случай. В общия случай, човек разчита на учението, не на учителя. Затова, проверява квалификацията на учителя, която зависи от това дали има приемственост, т.е. дали е бил упълномощен да преподава от неговите учители, които са доказани държатели на някоя автентична линия от Теравада, Дзен или Ваджраяна напр.

преди 1 час, dagpo19 написа:

 В линията, в която практикувам, т.е. опитвам се, понеже не считам, че съм сериозен практикуващ,

А защо не практикуваш сериозно?

преди 38 минути, sound написа:

А защо не практикуваш сериозно?

Ок. Това заслужава сериозен отговор, доколкото мога да го дам... За мен сериозна практика е практика, която може да доведе до осъзнаване в рамките на един живот. Такава практика изисква ретрит, в който се медитира по седем, осем, десет часа в продължение на няколко години. Пиша осъзнаване, т.е. достигане на това, което в махаяна се нарича 1-то бодхисатва бхуми и което означава, че пустотата на аза и феномените се преживява директно, не чрез думички и концепции. Много близък за мен човек в момента се е ангажирал с такъв ретрит. Поел съм ангажимент да му помагам материално. За да го правя, трябва да работя. Така времето ми за практика се ограничава до четири, пет, а понякога и два часа на ден. Разбира се, мнозина ще кажат, че формалната практика не е най-важна. Важно е да си осъзнат. Принципно така е, но когато имаш натрупване от много часове медитация. Затова, когато невро-сайънс учените изследват мозъка на практикуващи, то канят хора като Матйо Рикар, Мингюр Ринпоче и т.н. Инак, основната причина да не практикуваме сериозно е, че нямаме доверие в дхарма и че не разбираме преходността, т.е. че ще умрем. Това е класическия отговор... Хубав въпрос, който трябва да си задаваме всяка сутрин като си отворим очите. 

преди 1 час, dagpo19 написа:

 

В будизма навлизаш като начинаещ, това е ясно. Чрез сутрите, чрез учител, чрез двете и още 84000 скандхи, които могат да бъдат причина и условие за пробуждане на искрен стремеж. Сутри и тълкувания са достигнали до наши дни благодарение на писмеността, не само чрез устно предаване. Чрез искрен стремеж в тях може да се вникне по-надълбоко и никой не може да ме убеди, че това е невъзможно, защото съм разбрал доста неща от тях. Затова будизма е постижим за нас, защото можем да черпим смисъла му от писмеността, хората могат да го осъзнават. 

Вярно е че интелектуалният подход към написаното в будистките сутри не води задължително до пряка реализация, но от друга страна, тези писания са основният източник на будисткото учение. Някои будистки учители са разсъждавали над тази дилема. Казват дори, че да се поклониш на сутра е като да се поклониш на тялото на Буда, защото когато срещаш сутра, все едно срещаш цялото тяло на Татхагата.

Китайският учител Жудзин казвал: "Пламъкът на горящата свещ е един и същ в началния и по-късните моменти в това горене.  Пламъкът не е притежание на свещта, нито нещо отделно от нея. Пламъкът - това е озареният ум на начинаещия. Свещ без пламък - това е онзи, който дори не е започнал да следва Пътя. 

Пламъчето мъдрост в ума на начинаещия достига съвършенство накрая [когато угасне]. Всеобхватното самадхи на дхарма предците - това е същата мъдрост в завършен вид; изгарянето на смута и невежеството, докато от свещта не остане нищо."

преди 27 минути, Śūnyatā написа:

Казват дори, че да се поклониш на сутра е като да се поклониш на тялото на Буда, защото когато срещаш сутра, все едно срещаш цялото тяло на Татхагата.

Не вникваш във фините моменти. Не го казвам, за да те засегна или да спорим, а само си позволявам да представя моята гледна точка. Гампопа напр. казва, че да прочетем неговия „Скъпоценен орнамент на освобождението” е равнозначно на това да се срещнем с него. Това е така несъмнено. Но да се срещнеш, да чуеш нещо и да получиш практически инструкции са твърде различни неща. Разбира се, окуражавам, всички, които четат дхарма и се стремят да я практикуват, дори и без учители. В това няма нищо погрешно, освен ако човек счита, че така може да продължава винаги. Понеже... Помислете си защо тогава четете сутри, шастри и коментари от съвремени учители? Ако нямате нужда от учители, то защо четете тези текстове? Ако считате, че тези текстове са полезни, то защо считате, че да срещнете някой, който ги познава по-добре от вас или дори ги е преподал  е излишно? Не разбирам.

преди 30 минути, dagpo19 написа:

Помислете си защо тогава четете сутри, шастри и коментари от съвремени учители? Ако нямате нужда от учители, то защо четете тези текстове? Ако считате, че тези текстове са полезни, то защо считате, че да срещнете някой, който ги познава по-добре от вас или дори ги е преподал  е излишно? Не разбирам.

Не е излишно, не винаги е възможно. Поздрави!

преди 14 минути, Śūnyatā написа:

Не е излишно, не винаги е възможно. Поздрави!

Най-после говорим за едно и също. В живота си имах период от две години, когато не се срещах с никакви учители, нито с практикуващи дхарма, понеже бях прекъснал връзката с първия ми учител и неговите групи. Това беше време, когато нямах с кого да разговарям за дхарма и практикувах нещата, които ми бяха преподадени. Това беше наистина труден момент за мен. Напълно приех, че нямам никаква заслуга да срещна учител в този живот, както и в следващите... Това, което ми помогна беше доверието ми в трите скъпоценности, поведението и щедростта. Първата парамита е изключително важна, ако искаме да практикуваме дхарма. Втората, фундира първата , но доверието е изходната точка... Дано има някаква полза от неумелите ми обяснения. Поздрав и на теб!

преди 6 часа, dagpo19 написа:

За мен сериозна практика е практика, която може да доведе до осъзнаване в рамките на един живот.

Скепс - може само на мен да ми изглежда така и да не е вярно, но сякаш разговарям с друг човек. (: 

Какво и що - включително и конкретния цитат - се колебая дали да пиша, то за какво ли не се колебая де, но в случая поне едно знам: благодаря за отговора!!! 

Ала все пак - чета тука от около месец и продължавам да се питам: а бе това наистина ли е скепс. За съжаление поне от моя страна не мога да кажа, дали става от мен аршин за нещо, но аз лично чувствам осезаема промяна в човека, с който разговарям отсреща - дали наистина има такава, ако има/ няма, дали е за добро или лошо, било за теб или пък за мен, не знам, но усещането ми е такова.

 

п.п. ефективен си е будизма, знам аз - какво и що, но в някакъв момент започва да се случва промяна в хората.

преди 14 часа, dagpo19 написа:

Най-после говорим за едно и също. В живота си имах период от две години, когато не се срещах с никакви учители, нито с практикуващи дхарма, понеже бях прекъснал връзката с първия ми учител и неговите групи. Това беше време, когато нямах с кого да разговарям за дхарма и практикувах нещата, които ми бяха преподадени. Това беше наистина труден момент за мен. Напълно приех, че нямам никаква заслуга да срещна учител в този живот, както и в следващите... Това, което ми помогна беше доверието ми в трите скъпоценности, поведението и щедростта. Първата парамита е изключително важна, ако искаме да практикуваме дхарма. Втората, фундира първата , но доверието е изходната точка... Дано има някаква полза от неумелите ми обяснения. Поздрав и на теб!

Правилно си постъпил, защото периодите в които не срещаме учители не бива да прекъсват практиката ни. И без учител можем да практикуваме цялостно будисткото учение, разбира се с учител е много по-лесно. Практиката е прекия ни опит относно взаимосвързаността  на всички неща. 

Парамитите за които пишеш, допълват тази цялостност на практиката. Без щедрост, следване на предписанията (праведен живот, дисциплина), търпение, усърдие, съзерцание и праджна, няма цялостност, няма и практика. Когато пъзела е сглобен (осъзнат) идва и прозрението на мъдростта - изначално пустата реалност на всички неща. 

Доверието към Дхарма при мен беше интуитивно в началото, после се превърна в нещо съвсем естествено. На живо съм виждал няколко будистки учителя, с някои съм разговарял. Нямам нищо против да го сторя пак, и ще го сторя, но не се задържат много в България.

преди 13 часа, sound написа:

но аз лично чувствам осезаема промяна в човека

Един от скъпоценните камъни в тибетската будистка традиция е този цикъл от учения, които се наричат „тренировка на ума” (лоджонг). Те са били преподадени в Тибет от Атиша, който е бил водещ учен (пандит) в прочутия будистки университет Наланда в Северозападна Индия. Той ги получава от Серлингпа (Дармаракшита) на остров Суматра (Индонезийския архипелаг). В началото се преподават само устно  от учител на ученик, а после записват ключовите инструкции. С времето се появяват и множество коментари. Класически коренни текстове са „Седем точки за тренировка на ума” на Чекава Йеше Дордже, „Осем стиха за тренировка на ума” на Лангри Тангпа, „37 практики на бодхисатва” на Нголчу Тогме, „Колелото от остри оръжия” от Серлингпа (има я преведена на български от Албена, която е съпруга на лама Джампа Тхайе, който е и един от моите учители; той е англичанин, професор по история на религиите и философия в университета в Ливърпул, както и представител (регент) в Европа на Карма Тинли Ринпоче и държател на сакя и кагю традициите. Години наред у нас имаше негова сакя група, дори център в София на Орлов мост имаха, но междуличностните противоречия между неговите ученици доведоха до там, че той спря да идва в БГ) и т.н. Понеже лоджонг в началото не се преподава открито, той е бил наречен „секретен път” или „тайната махаяна”. Ключова практика в лоджонг е „даване и приемане” (тонг лен), за която повечето, които четат и участват в темата са чували  предполагам. Ключовият момент в лоджонг е размяна на себе си с другите, т.е. радикална промяна на перспективата. В лоджонг, обаче, има и множество практически инструкции, които позволяват интегриране на формалната практика в ежедневието. Инструкциите, които избрах и се опитвам да следвам са тези на Чекава Йеше Дордже, които ми бяха обяснени от лама Джампа Тхайе в съответствие с коментарите на 5 я Шамарпа Кончок Йенлак, както и тези от 37 практики на бодхисатва, които получих от Кармапа Тхайе Дордже. В първия текст има стих, в който се казва: „От двамата свидетеля, разчитай на вътрешния”. Значението не е, че обратната връзка или мнението на другите за мен не е важно, а че може да е погрешно, понеже аз мога съзнателно или не да ги подвеждам и заблуждавам, че спазвам етично поведение или че имам някакво дълбоко разбиране. Но не мога да излъжа себе си, т.е. мога, но за кратко. Когато някой казва това, което пишеш ти, или обратно, т.е. ме критикува, то не е важно какво казва, а как реагирам аз. Ако похвалата ме опиянява, а критиката ме депресира, наранява или разгневява, то има проблем, с който трябва да работя. По този начин всяка ситуация може да бъде интегрирана в пътя... Много дълго стана. Трунгпа Ринпоче преподаде един метод за практикуване на седемте точки (това са към 60 стиха с инструкции, които са разделени в седем групи), който аз и някои приятели ползваме. Всеки стих се изписва на карта (като картите за игра - има такива, които се ползват за фокуси и няма знаци по тях) или картонче и всяка сутрин човек тегли по една карта и се стреми да практикува написаното на нея. 

преди 2 часа, dagpo19 написа:

Трунгпа Ринпоче преподаде един метод за практикуване на седемте точки (това са към 60 стиха с инструкции, които са разделени в седем групи), който аз и някои приятели ползваме. Всеки стих се изписва на карта (като картите за игра - има такива, които се ползват за фокуси и няма знаци по тях) или картонче и всяка сутрин човек тегли по една карта и се стреми да практикува написаното на нея. 

Изглежда много полезна практика. Показах снимката на приятелката ми, докато бяхме в парка, и идеята и допадна, защото можем да практикуваме нещо заедно,  което после и да коментираме заедно. Имаш ли ги на текстов файл да ги разпечатаме? Е, винаги може и аз да направя някаква подборка от стихове, това също ще бъде интересна практика. Благодаря за идеята и приятна вечер.

Всъщност, с приятелката ми точно това правим - всеки си тегли карта и после разговаряме какво ни се е паднало за деня. Нямам ги на текстови файл. Мога да ти ги снема, но няма да ти свършат работа, понеже това са само ключовите инструкции, които се състоят от едно две изречения. Напр. „Не прехвърляй тежеста от вола на кравата”. Значението е да не прехвърляме своите задачи, отговорности и проблеми на другите. Но в нета има тези и други лоджонг учения с изчерпателни коментари от Далай Лама, Дилго Кхйенце Ринпоче, Чокий Нима Ринпоче, Гарчен Ринпоче и др.  „Колелото от остри оръжия” на Шантаракшита (Серлингпа) е с коментар на геше от Гелугпа и е преведено на български. Преводът на инструкциите за Седемте точки от Чекава Йеше Дордже от лама Джампа го имаме само в ръкописен вариант, понеже това са 18-20 часа и нямаме време да ги наберем. В нета има коментар върху същия текст от Рингу Тулку на руски. Има коментари на руски върху 37 практики на бодхисатва от Далай Лама, Дилго Кхйенце и др., както и върху Осемте стиха от Лангри Тангпа. Т.е. има много материали, които могат да се прочетат и човек да избере това, което прецени, че ще му е полезно. Бях започнал да превеждам коментарите на Шангпа Ринпоче, който е коренния лама на този лама, към който най-често се обръщам за съвет относно практиката ми, но съм превел към 1/3, понеже нямам време и дисциплина. Ако завърша този превод някога ще ти го пратя... Изобщо, имам преведени няколко книги почти изцяло, но както може да се очаква в БГ няма интерес сред издателствата към класически будистки произведения. Мислил съм да създам блог  където да публикувам тези неща и ако имам време някога ще го направя, но... Интересът към дхарма в България е минимален. Страни като Румъния, Сърбия, дори Гърция са далеч напред в това отношение.

Тъкмо затаих дъх в надежда, че въпросната практика от Трунгпа Ринпоче ще е достъпна и за простосмъртни. (:

Инак мога да поразпитам тук- там, дали не можем да намерим някаква пролука да се издадат тези преводи, ако наистина ги имаш налични - аз си поизгубих контактите последните години, но нищо не ми струва поне да разпитам.

преди 7 часа, sound написа:

Тъкмо затаих дъх в надежда, че въпросната практика от Трунгпа Ринпоче ще е достъпна и за простосмъртни. (:

Тя е напълно достъпна в смисъл, че има книга на Трунгпа с коментар върху Седемте точки от Чекава. Има и коментар от 1-я Конгтрул, както и др. като повечето са на англ. Това е сутра практика и не изисква посвещение, т.е. общодостъпна е. Ето на руски: http://abhidharma.ru/A/Guru Mahasiddhi/Content/Lodjong.htm

Въпросните стихчета от картите ги намерих тук, в края на книгата на руски. Много полезни стихчета за трансформиране на емоциите и цялостния ни възглед.

http://www.koob.pro/ringu/

Выйдя из медитации, воспринимай всё как иллюзию. Тренируйся принимать и отдавать.

Силно препоръчвам и коментарите на Дилго Кхйенце Ринпоче от линка, който дадох. Изобщо, полезно е да се четат коментари от различни учители върху един и същ текст, понеже разкриват различни нюанси и поставят различни акценти. Лоджонг има и аспекти, които се преподават само устно в съответствие с школата. В Кагю напр. това е съчетаването на лоджонг с махамудра. Но човек може да практикува лоджонг и без да е получил такива инструкции. Тонглен е сърцевината на лоджонг, т.е. това е практика, която трябва да се прави. Предполага се, че когато човек започне да я прави, то има някакво базово ниво в шамата, т.е. че може да установи вниманието си върху обект без да се разсейва за някакъв кратък период от време - 10 или 20 мин.

Явно е по- широкодостъпна практика, мен малко ме обърква, че текста е различен, но ще се разгледа. Благодаря за линковете!

преди 4 часа, sound написа:

Явно е по- широкодостъпна практика, мен малко ме обърква, че текста е различен

Различни преводи, както и различни текстове. Напр. в линка, който дадох има текст на Сакя, който се нарича „Раздяла с четирите привързаности”. Този текст, тези инструкции са просто перла. Счита се, че са дадени на един от основателите на Сакя от Манджушри като дананг-приемственост, т.е. той ги получава още като дете, когато прави ретрит, в който практикува саданата на Манджушри. Но те са аналогични на т.нар. Четири дхарми на Гампопа. Лонгченпа, който заедно с 3-я Кармапа е ученик на Кумараджа и който е един от най-великите дзогчен учители има текст, в който дава коментар върху Четирите дхарми на Гампопа... Инак, всички сутра практики и учения са напълно открити и достъпни. Тибетската традиция предполага, че преди да изучаваме някоя сутра или шастра, трябва да получим „предаване чрез чуване” (лунг), т.е. учителят ни прочита текста преди да започне да го коментира. Това е ОК, но не е задължително. Причината, поради, която акцентирам върху нуждата от приемственост е, че егото лесно ни подвежда да избираме и следваме само тези части от ученията, които ни изнасят, както и че някои неща са трудни за разбиране без обяснения. Но всичко е изкуство на възможното, както казват.

преди 4 часа, dagpo19 написа:

Това е ОК, но не е задължително. Причината, поради, която акцентирам върху нуждата от приемственост е, че егото лесно ни подвежда да избираме и следваме само тези части от ученията, които ни изнасят, както и че някои неща са трудни за разбиране без обяснения. Но всичко е изкуство на възможното, както казват.

Думаю, на Западе под коллективным сознанием понимают нечто иное. Буддизм очень индивидуалистическая религия. Существуют монастыри и духовные сообщества, но вы можете быть хорошим буддистом и не вступая в них. Вы можете просить квалифицированных учителей о наставлениях, но работу над состоянием собственных эмоций и ума выполняете вы сами. Это ваш личный выбор. Другая отличительная особенность буддизма — отсутствие догм. Многие религии основываются на словах бога или богов, данных как откровение верующим, которые должны признавать эти заветы и испытывать перед ними благоговение, но не проверять их на собственном опыте. Буддийский путь совершенно иной: он побуждает людей исследовать учение, размышлять над ним и задаваться вопросами до обретения полной уверенности.

Будда говорил, что, слушая учения, мы не должны принимать их на веру как некие догмы, дарованные свыше, — нам необходимо проверять услышанное так же тщательно, как ювелир путём трения, резки и плавки проверяет золото, чтобы определить его чистоту. Мы сможем сказать, истинны ли наставления, только если самостоятельно исследуем их. Осмыслив полученную информацию, мы применяем свои знания на практике, осуществляя «тренировку» следующим образом: мы вновь и вновь повторяем её, пока она не войдёт в привычку. Чем дольше мы будем практиковать лоджонг, тем больше пользы он нам принесёт.

Рингу Тулку Ринпоче

преди 5 часа, dagpo19 написа:

 Причината, поради, която акцентирам върху нуждата от приемственост е, че егото лесно ни подвежда да избираме и следваме само тези части от ученията, които ни изнасят, както и че някои неща са трудни за разбиране без обяснения.

Причините са много - въобще, ако някога човек се е опитвал да научи нещо, то въпроса "дали има нужда от приемственост" въобще и няма да си го задава, няма да подлежи на колебание и съмнение, тъкмо напротив: би търсил приемственост. Пък, ако някой е чак толкова самонадеян ...... е чудесен пример: а кажи, че не си го забъркваме самите ние. (:  Малко ми е сложен живота, ами си го усложнявам още повече - от болка и яд заради трънчето в крака, що да не взема да ритна близкия шипков храст. Някъде бях срещнал анекдот за дзен учител, който върнал някакъв гост с неуравновесено състояние в момента, видимо бил ядосан за нещо и го накарал да си събуе едната обувка, и да набие касата на вратата с нея, инак няма да разговаря с него - и този човек също разбрал нуждата от приемственост.

п..п. но то и няма примери за обратното, и се отнася далеч не само за духовната сфера, така че ...... (разбира се, някои се раждат моцарт и може би съм в грешка, но така или инак, поне аз не съм моцарт :Д )