преди 51 минути, Реджеп Иведик написа:

Регресията може да е и интелектуална. Но не изисква интелект, а кураж. Хората се страхуват да регресират съзнателно. Но съм чувал, че при много, когато медитират получават усещане за страх.

Страхът идва от егото, което е съвсем нормално. Някои не са толкова силни, че да му се противопоставят в директен сблъсък. Може да се умопобъркат, да получат сърдечна криза или инсулт. Затова съвсем добронамерено мисля, че за някои е по-добре да започнат с някоя етерналистка доктрина и практика. Без практика обаче полза няма. Лично започнах с етернализма, отскочих до нихилизма, а сега целя средата

Като бях християнин преди 25г., имах някои успехи, но метафизичните концепции ме спъваха, поради липса на рационалност.

Варлаам и Акидин се опитват да внесат в християнските идеи определен рационализъм, като възраждат старата идея на Василий Велики, че творецът е познаваем чрез сътвореното от него. Тоест, човек не бива да се мъчи по мистичен път да си представя нещо трансцендентно като същност, за което нито има сетива, нито има възможности, а да се опита в заобикалящия го свят и в съвършенството на света, в красотата на това, което вижда, да получи познание за божественото присъствие и за божествената искра; това е в същината и на ранното християнско учение. Те обаче са осъдени като еретици.

Практикуващият исихазъм първо се фокусира върху смирението, един вид „угасване на желанието“ у човека. После последователно отхвърля „помислите“ (т.е. мислите), пречиствайки по този начин ума си и уподобявайки го на „празно огледало“, в което да може да се отрази благодатното докосване на „нетварната светлина“.

Разбираш, че всичко има за основа тази "нетварна светлина". Всяко създание и цялото, всяка песъчинка, всяко листенце, всеки лъч. Постигнеш ли я веднъж, ще започнеш да я познаваш все повече и повече, ден след ден. И ще обикнеш най-накрая целия свят вече с всецяла, всемирна любов.

В будизма се акцентира върху състраданието, което пак е вид любов, но любов без вкопчване в самата нея, най-общо казано.

преди 42 минути, Shiniasu написа:

А факторите необходими за появяването им реални ли са или илюзорни?

Въпросът е безсмислен. Води до повтаряне на едно и също, без да се прави опит да се осмисли и приложи написаното до момента.

преди 38 минути, Śūnyatā написа:

Лично започнах с етернализма, отскочих до нихилизма, а сега целя средата 

А средата не може ли да е между вечното и преходното?

преди 14 часа, Shiniasu написа:

Всичко движещо се и изменящо се е материално

Един ментален образ, мисъл, емоция са материални? Можем да твърдим, че има някакъв материален корелат, който може да бъде открит, когато изследваме невронните функции (мозъка). Но да твърдим, че самата ментална представа или емоция са материални, ми се вижда странно и неубедително.

преди 1 час, Shiniasu написа:

А средата не може ли да е между вечното и преходното?

Пусни ги тези "вечно" и "преходно". Освободи ума си. Виж "отвъд", "между" е ясно къде свършва.

преди 1 час, dagpo19 написа:

Един ментален образ, мисъл, емоция са материални? Можем да твърдим, че има някакъв материален корелат, който може да бъде открит, когато изследваме невронните функции (мозъка). Но да твърдим, че самата ментална представа или емоция са материални, ми се вижда странно и неубедително.

Когато сънуваш не ти се вижда странно образите да са материални и реални, защото липсва възприемането на грубата материя от ежедневието с която да ги сравняваш. Но когато си буден ги сравняваш с по-грубата материя и ти се струват нематериални.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Пусни ги тези "вечно" и "преходно". Освободи ума си. Виж "отвъд", "между" е ясно къде свършва.

За мен средният път е преди всичко равновесие, а намирането на равновесна точка между нихилизма и каквото и да е друго е немислимо. Но ти си свободен да я търсиш, където и както намериш за добре.

преди 25 минути, Shiniasu написа:

За мен средният път е преди всичко равновесие

Е и не е

Става въпрос за лично емпирическо изследване на себе си и вселената, в което научния метод е най ниското стъпало.

Най добро определение за научния метод е дал Протагор - човекът е мяра за всички неща.

За да навлезеш отвъд научния метод е необходима регресия. Сиреч да си зададеш въпроса, ами ако човека не е най адекватния наблюдател ? Ами ако човека не е най адекватния мислител ? Ами ако Бог не е създал човека по свой образ и подобие ?

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Как материалността на мислите пречи да се освободиш от страданията и т.н.? 

Допада ми какви въпроси задаваш - теб с това съм те запомнил да ти кажа. Много често поставяш съвсем адекватни и напълно релевантни въпроси. Та в случая, материалността - или не материалността - на мислите, няма нищо общо с освобождението от страданията. 

Какъв е светът като съм умрял или нероден ?

току-що, Реджеп Иведик написа:

Какъв е светът като съм умрял или нероден ?

Все същия - или викаш "целия ми свят се промени, откакто срещнах Саунд" :Д

преди 1 минута, sound написа:

Все същия

Да, това е научния метод. Но науката не се интересува от регресия. По определение не се интересува. Няма как да се интересува. Какво представлява науката физика, ако извадим от уравнението наблюдателя ? Не може да се нарече наука. Това е простия отговор. Прост, в смисъл, че е лесно разбираем и едно към едно съответства на дефиницията.

Опитите да се извади наблюдателя от уравненията, са по определение не научни. Но това не означава, че не можем да наречем регресията емпирично изследване на субекта и на света

Мисления експеримент, как аз лежа умрял и живите покрай мене викат "Ей го на, отиде си човека, а света продължава да си е същия." - не е регресия. Това е научен мисловен експеримент, тъй като наблюдателя не е изваден от уравнението.

1. Аз си представям, че съм умрял, но всъщност не съм умрял, и представата ми е представа на жив човек, който си представя умрял.

2. Живите покрай мене си ги представям като живи и техните мнения влизат в представите на база опитността на жив човек, която имам относно мненията на живите хора.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Когато сънуваш не ти се вижда странно образите да са материални и реални, защото липсва възприемането на грубата материя от ежедневието с която да ги сравняваш. Но когато си буден ги сравняваш с по-грубата материя и ти се струват нематериални.

Твърдиш, че сънищата и мисловните представи са съставени от някаква фина материя ли? Разликата между материалната и въобразената ябълка е само в степента на плътност на материята ли? Ако това твърдиш, тогава, моля кажи, тази фина материя също ли има атомарна структура? Това относно природата и. След това, то материалната ябълка се появява в зависимост от причини и условия като семе, почва и т.н. Въображаемата ябълка има ли такъв генезис? Явно няма. Тогава на какво основание може да се твърди, че разликата между двете е в това, че едната е съставена от фина, а другата от груба материя? Понеже въобразената ябълка е продукт на въображението, което е аспект на съзнанието. Ако тя е съставена от фина материя, то съзнанието материално ли е?

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

….

До тук добре, давай нататък - да видим с регресия какво се получава т.е. извади наблюдателя от уравнението.

преди 27 минути, dagpo19 написа:

Въображаемата ябълка има ли такъв генезис?

Няма такъв генезис, но също възниква поради причини и условия 

преди 27 минути, Реджеп Иведик написа:

Няма такъв генезис, но също възниква поради причини и условия 

Да, но нагласите (санскарите), които създават въобразената ябълка, фино-материална природа ли имат? Ако е така, то и самия поток на съзнанието, трябва да има такава фино-материална природа. Колегата твърди, че всичко материално е съставно, има възникване и край. Следователно, потокът на ума има начало и край. От което следва, че в практикуването на дхарма и стремежа към просветление няма особен смисъл.

преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

Какъв е светът като съм умрял или нероден ?

Подобен на дълбок сън без сънища. Поне за повечето хора, в числото на които попадам и аз.

преди 2 минути, Shiniasu написа:

Подобен на дълбок сън без сънища. Поне за повечето хора, в числото на които попадам и аз.

А раждането подобен сън  ли прекъсва ? Има ли разлика между смъртта и неродеността ?

преди 48 минути, dagpo19 написа:

Да, но нагласите (санскарите), които създават въобразената ябълка, фино-материална природа ли имат? Ако е така, то и самия поток на съзнанието, трябва да има такава фино-материална природа. Колегата твърди, че всичко материално е съставно, има възникване и край. Следователно, потокът на ума има начало и край. От което следва, че в практикуването на дхарма и стремежа към просветление няма особен смисъл.

Има ли неприелият дадена форма човек в някоя област, била тя камалока, девачан или друга, съзнание и ум? Материята сама по себе си, неорганизирана във форма не виждам как може да създаде съзнание и ум. 

Не знам какво разбираш под непрекъснат поток на ума. Ако загубя съзнание, умът ми ще спре да функционира. След като дойда в съзнание, мисловният поток ще продължи, но това дали ще е същия поток? Мисловният поток изменя ли се? Ние не можем да променим миналото, но бъдещето можем. Ние можем да накараме бъдещите си мисли да потекат в една или друга посока. Това прави ли мисловния поток променлив или той въпреки всичко си остава неизменен?

Защо да няма смисъл? Ти какво знаеш за състоянието на ума и съзнанието в нирвана? В контекста на казаното от Реджеп, какво, ако нирвана се окаже не такава, каквато си я представяме? Аз поне нямам опитност в тази връзка.

преди 24 минути, Реджеп Иведик написа:

А раждането подобен сън  ли прекъсва ? Има ли разлика между смъртта и неродеността ?

Ако не бях роден, нямаше да имам разбиране за сън или несън. Нямаше да имам разбиране за нищо.

преди 34 минути, Shiniasu написа:

Ако загубя съзнание, умът ми ще спре да функционира. След като дойда в съзнание, мисловният поток ще продължи, но това дали ще е същия 

Т.е. твърдиш, че губейки съзнание, то съзнанието се прекратява, а идвайки в съзнание, то съзнанието отново възниква? По каква причина? Не смесвай потока от дискурсивни мисли с потока на съзнанието, кокто е съставен от моменти на съзнанието, понеже дори хора, които никога не са опитвали да медитират преживяват моменти, в които липсват мисли.

преди 5 минути, dagpo19 написа:

Т.е. твърдиш, че губейки съзнание, то съзнанието се прекратява, а идвайки в съзнание, то съзнанието отново възниква? По каква причина? Не смесвай потока от дискурсивни мисли с потока на съзнанието, кокто е съставен от моменти на съзнанието, понеже дори хора, които никога не са опитвали да медитират преживяват моменти, в които липсват мисли.

Причината за загуба и поява на съзнанието може да е примерно физиологична - възможно е свръхвъзбуда на част от нервните клетки в мозъка да ги принуди временно да спрат да функционират. После, когато способността им да провеждат нервните импулси се възвърне, човек да дойде в съзнание. След като мислите са нещо, което може да бъде осъзнато, то аз разбира се правя някаква разлика между двете. Можеш ли да осъзнаеш съзнанието си в медитация и ако да, това същото съзнание ли е, което осъзнава себе си, или някакво друго надхвърлящо го.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Причината за загуба и поява на съзнанието може да е примерно физиологична - възможно е свръхвъзбуда на част от нервните клетки в мозъка да ги принуди временно да спрат да функционират. После, когато способността им да провеждат нервните импулси се възвърне, човек да дойде в съзнание. 

Следователно, твърдиш, че съзнанието е функция на мозъка ли? Допускаш ли възможността един фин поток на моменти на осъзнаване да е наличен в състоянието, което наричаме безсъзнателно или при т.нар. сън без сънища. Инак, как си обясняваме паметта напр.? С някакви невронни връзки ли?

преди 1 час, Shiniasu написа:

Можеш ли да осъзнаеш съзнанието си в медитация 

Да. Това се нарича шамата без обект и не е кой знае какво постижение.                                                 ПП Имаме семантичен проблем, понеже влагаме различни значения в думи като съзнание и ум.

преди 11 минути, dagpo19 написа:

Следователно, твърдиш, че съзнанието е функция на мозъка ли? Допускаш ли възможността един фин поток на моменти на осъзнаване да е наличен в състоянието, което наричаме безсъзнателно или при т.нар. сън без сънища. Инак, как си обясняваме паметта напр.? С някакви невронни връзки ли?

Да. Това се нарича шамата без обект и не е кой знае какво постижение.                                                 ПП Имаме семантичен проблем, понеже влагаме различни значения в думи като съзнание и ум.

Съзнанието не е функция на мозъка. Но без мозък няма как да проявим съзнание на Земята. Аз поне не мога. В друга сфера като девачан примерно, човек ще разполага с тяло изградено от материя от съответната сфера и съответния орган, чрез който да се изяви съзнанието му. Чисто съзнание без някакъв инструмент или орган, който да го изяви, аз поне не мога да си представя.

Да, допускам такъв поток, който да е наличен в т.нар. безсъзнателно състояние. За паметта трябва да си призная, че не знам много. Да, тя е отпечатък върху съзнанието, което е израз не значещ много, както и твърдението, че самскарите са отпечатък в ума - все изрази, които всеки може да изкаже, но колко ги разбират.

преди 10 часа, Shiniasu написа:

Да, допускам такъв поток, който да е наличен в т.нар. безсъзнателно състояние. 

Той е наличен във всички състояния, но не е постоянен (дори в два последователни мига), не може да те направи необратимо щастлив и няма същност. Докато не се разбере че "аз-а" е илюзия, не можем да се освободим от страданието, защото то е продукт на егото.

преди 13 часа, dagpo19 написа:

Следователно, потокът на ума има начало и край. От което следва, че в практикуването на дхарма и стремежа към просветление няма особен смисъл.

Да се постигне прекратяване е възможно и логично, ако се разбере обусловеният произход. Също е възможно да следваш Благородния осмостепенен път, който стимулира нравственото, интелектуалното и духовното развитие на практикуващия. Това го знаеш, написах го ако някой друг се интересува от будизма и основите му искрено, без да се опитва да го променя според собствените си желания и нагласи.

на 18.10.2018 г. в 11:38, Śūnyatā написа:

Практикуващият исихазъм първо се фокусира върху смирението, един вид „угасване на желанието“ у човека. После последователно отхвърля „помислите“ (т.е. мислите), пречиствайки по този начин ума си и уподобявайки го на „празно огледало“, в което да може да се отрази благодатното докосване на „нетварната светлина“.

Разбираш, че всичко има за основа тази "нетварна светлина". Всяко създание и цялото, всяка песъчинка, всяко листенце, всеки лъч. Постигнеш ли я веднъж, ще започнеш да я познаваш все повече и повече, ден след ден. И ще обикнеш най-накрая целия свят вече с всецяла, всемирна любов.

Във връзка с така наречената "нетварна светлина": в различни школи при медитация
се достига до момент, в който човек започва буквално да вижда светлина.

Според китайските понятия, когато светлината се вижда със затворени очи, тя се отнася до Ин Шен, 
ако е видима и с отворени очи, значи придобива Ян-ски качества,
което е следваща по-силна степен на развитие.

на 17.10.2018 г. в 8:18, Śūnyatā написа:

Тоест, основата на този свят е празна. 

Празна от какво?

Защото е много важно да се определи обектът на отрицание и да се определи точно, нито прекалено тясно, нито прекалено широко. 

От какво са пусти нещата? 

Продължавам - пусти са от самобитие, от съществуване сами по себе си. Не са лишени от съществуване, нито от материалност и т.н., ако изобщо са нещо възможно, тоест нещо в будисткото определение - изпълняващо някаква функция. 

Като се подложи на краен анализ самата пустота, тя също е лишена от съществуване сама по себе си. 

Всичко съществува зависимо от причини и условия, и обозначения, и всъщност пустотата е още едно условно обозначение на безпрепятственият начин, осигурен от тази пустота (зависимост) на всичко да възниква, съществува, изчезва и т.н. , с други думи, пустотата е модус вивенди.

Досега толкова разбрах както е според прасангика.