преди 9 часа, rurk написа:

но в сщото време виждам, че продължаваш да си глупав и комплексиран..., страдащ от нарцисизъм/завишено чувство на собствена значимост.

Напълно вярно. Никога не съм твърдял нещо различно.

преди 8 часа, Shiniasu написа:

Ваджраяна е будизъм, за дзен не знам. Фактът, че Буда Гаутама е постигнал просветление преди тези промени и сливания, както ги наричаш, говори много за ползата от тях. А лично аз не вярвам в твърденията за не знам колко си хора постигнали просветление след това. Не отричам постиженията на Нагарджуна примерно, както и на други, които са много по-близо  до просветлението от нас, пишещите тук, но дори и те смятам, че са далеч от Буда.

Не просто ваджраяна, а и по-голямата част от сутра-махаяна е получена чрез дананг, т.е. не е била давана открито от Будата или изобщо не е давана. Понеже Буда е нирманакая. Праджняпарамита сутрите, шастрите, които Маитрея е дал на Асанга и много други неща, които се отнасят до махаяна са получени като дананг от измерението на самбогакая. Това се отнася в почти пълна степен до ваджраяна. Но постмодерните философски учения на френските деконструктивисти напр., нямат за източник измерението самбогакая.

преди 21 минути, dagpo19 написа:

Напълно вярно. Никога не съм твърдял нещо различно.

Пожелавам ти да си буден за това на всеки миг!

преди 1 час, dagpo19 написа:

Но постмодерните философски учения на френските деконструктивисти напр., нямат за източник измерението самбогакая.

Успокой се Скепс. Започна да пишеш неща, които не могат да послужат като аргумент.

преди 9 часа, Shiniasu написа:

Ваджраяна е будизъм, за дзен не знам.

Виж това http://iztok-zapad.eu/books/book/1303

Според теб коя е причината за трите отрови - алчността, гнева и глупостта? Ако ги възприемаш като отрови де, за някои първите две, за други и трите са положителни качества

преди 8 минути, Śūnyatā написа:

Успокой се Скепс. Започна да пишеш неща, които не могат да послужат като аргумент.

Аргументът го дадох в предния пост. Не те разбрах - искаш да не се аргументирам ли?

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

 

Според теб коя е причината за трите отрови 

Дуалното възприятие, което приема онтологичната реалност на субект и обект и им приписва иманентни характеристики.

преди 7 минути, dagpo19 написа:

Дуалното възприятие, което приема онтологичната реалност на субект и обект и им приписва иманентни характеристики.

Може ли да се каже: Приемането на "аз"-а като скъпоценност?

Алчност е желанието да получиш повече от това, което ти е необходимо. Или пък ако говорим за знания - повече отколкото можеш да разбереш. Гневът е свързан с неприемането на последствията от твоите или нечии други действие, или пък неприемане на дадено случайно стечение на обстоятелствата. Глупостта е незнание, липса на разбиране, различаване и синтез... Причината и за трите е липсата на достатъчно опит, като при глупостта това е най-силно изразено. Алчност и гняв можем да имаме и при наличието на опит, но отрицателен такъв. Такъв, който не води до освобождение от самсара, но задържа човека в нея.

Книгата може и да прочета, но с дзен нямям намерение да се занимавам сериозно. Поне в този живот.

преди 1 минута, Śūnyatā написа:

Може ли да се каже: Приемането на "аз"-а като скъпоценност?

Интересен изказ. Сигурно може, макар да звучи малко драматично. Концептът за его е много фин. Не е свързан с интелекта. Едно куче напр. също има такъв концепт, макар да не може да го изрази дискурсивно и словестно.

преди 1 час, rurk написа:

Пожелавам ти да си буден за това на всеки миг!

За да въведа контекст в рамките, на който реагирам, то в 37-те практики на бодхисатва от Нгулчо Тогме се казва: „Макар и някой да говори лошо за мен и да изтъква грешките ми публично, да му се поклоня с уважение и да го приема за духовен приятел, е практиката на бодхисатва.” (15-та строфа). Мой коментар: Да имаме теадиционен учител е истински лукс, но в някои случаи може да е недостатък, предвид неговото съчувствие, т.е. той може да не изтъква някои наши грешки, слабости и недостатъци. По тази причина този, който ни критикува се превръща в безценен учител. Ако можем да го видим като духовен приятел, то практиката ни ще бъде пълноценна.

преди 21 минути, Śūnyatā написа:

Може ли да се каже: Приемането на "аз"-а като скъпоценност?

Реално разполагаш само със себе си - разбирания, стремежи,. ...амерения, знания и т.н. Ти създаваш мисловния си поток и всичко външно сепречупва през твоето съзнание. Личността е илюзия, но ... Дори и нирвана, трябва да достигнеш сам, а в това състояние дали индивидуалността ти се запазва е отделна тема.

преди 1 минута, Shiniasu написа:

индивидуалността ти се запазва е отделна тема.

Запазва се в измеренията на качествата и активността, т.е. двете рупакаи - самбогакая и нирманакая. Затова напр. Тара изглежда по един начин, а Манджушри по друг. Също така, Далай Лама не прилича на Сакя Тризин напр. В измерението на дармакая, обаче, разлика няма.

преди 26 минути, dagpo19 написа:

Интересен изказ. Сигурно може, макар да звучи малко драматично. Концептът за его е много фин. Не е свързан с интелекта. Едно куче напр. също има такъв концепт, макар да не може да го изрази дискурсивно и словестно.

За да въведа контекст в рамките, на който реагирам, то в 37-те практики на бодхисатва от Нгулчо Тогме се казва: „Макар и някой да говори лошо за мен и да изтъква грешките ми публично, да му се поклоня с уважение и да го приема за духовен приятел, е практиката на бодхисатва.” (15-та строфа). Мой коментар: Да имаме теадиционен учител е истински лукс, но в някои случаи може да е недостатък, предвид неговото съчувствие, т.е. той може да не изтъква някои наши грешки, слабости и недостатъци. По тази причина този, който ни критикува се превръща в безценен учител. Ако можем да го видим като духовен приятел, то практиката ни ще бъде пълноценна.

Ако такъв учител не те критикува е защото е преценил, че няма да примеш критиката, т.е. последствията от нея няма да са желаните.

преди 3 минути, Shiniasu написа:

Ако такъв учител не те критикува е защото е преценил, че няма да примеш критиката, т.е. последствията от нея няма да са желаните.

Да, понеже когато ти го каже може да се почувстваш обезкуражен или нещо подобно. Но когато ти го каже друг, то следва да включиш това в практиката си. Идеята на ло джонг, за който писах преди е, че няма никаква ситуация, която да не може да бъде използвана по позитивен начин, т.е. начин, който да води до развитие.

преди 5 часа, Shiniasu написа:

Алчност е желанието да получиш повече от това, което ти е необходимо. Или пък ако говорим за знания - повече отколкото можеш да разбереш. Гневът е свързан с неприемането на последствията от твоите или нечии други действие, или пък неприемане на дадено случайно стечение на обстоятелствата. Глупостта е незнание, липса на разбиране, различаване и синтез... Причината и за трите е липсата на достатъчно опит, като при глупостта това е най-силно изразено. Алчност и гняв можем да имаме и при наличието на опит, но отрицателен такъв. Такъв, който не води до освобождение от самсара, но задържа човека в нея.

Освобождението от самсара е освобождение от привързаността към "собствения аз". От тази привързаност се появяват гнева, алчността, глупостта.

Личността е подобна на дъгата. Пораждат я потоци от слънчеви лъчи (афекти в съзнанието), водата (тялото) и система за възприятие "аз съм" будист примерно

Тогава кой проявява алчност и гняв? Кой иска да се прероди в божество, Буда Вайрочана например? Съзерцание липсата на същностен "аз", празнотата му като природа или есенция, може да спре алчността, другите чувства, кармичната активност и да се постигне истинната реалност - празнотата или липсата на "аз".

 

преди 5 часа, dagpo19 написа:

Интересен изказ. Сигурно може, макар да звучи малко драматично. Концептът за его е много фин. Не е свързан с интелекта. Едно куче напр. също има такъв концепт, макар да не може да го изрази дискурсивно и словестно.

Така е, не е свързан с интелекта, а с осъзнаването. Наличието на такъв концепт се обяснява с наличието на "истинната пустота", затова кучето не може да схване "наличието на неналичие" интелектуално. Избягването на крайния негативизъм в мадхямика, според Дзунми, се преодолява с понятието "чудното наличие". Или по друг начин изразявано от  Буда, чрез понятия като сън, илюзорен фантом и т.н. 

Дхармите съществуват номинално, а истинната реалност е безатрибутна. Със "съществуването на чудното наличие" се обяснява и лишената от собствена природа истинна пустота.

преди 6 часа, Shiniasu написа:

Реално разполагаш само със себе си .......

По- скоро обратното. :Д

Кратко видео с трима от нашите учители, което може да е интересно за някого (англ. с руски субтитри): 

 

https://dharmasun.org/ru/content/

Чокий Нима Ринпоче е изключителен учител, държател на Баром кагю и термите на Чогюр Лингпа. Нашите учители имат отлична връзка с него. Наскоро Конгтрул Ринпоче влезе в традиционен тригодишен ретрит и Чокий Нима Ринпоче присъстваше на изпращането и му подари мала...

Да не забравяме и неговият баща и учител Тулку Урген Ринпоче!

 

 

Философията на Татхагатагарбха съдържа някои положения не свойствени за будизма като цяло. Съществува Единен Ум. Същността му е единна и абсолютна. В него съществува и аспекта на осъзнаването на себе си - себеосъзнаването. Този аспект вече е двойствен. Той е основа за обекта и субекта както и основа за множествеността изобщо. Самата множественост от своя страна е Алая-виджняна, а тя е причастна на Единния Ум защото самата е този ум, но отделена от него като съзнанието за себе си и Ума.
Много от тези положения са близки до философията на Плотин. Същността на природата на множествеността е достигане до Единното. Именно тази същност е гарбха. Тя присъства на всички нива в Алая-виджняна и води към истината, към Единното, към будоството и доброто.

http://cebudiz.blogspot.com/2011/09/blog-post_21.html

Будистката теория на възприятието, е теория на непосредствения контакт на възприемащата същност с потока на дхармите, или контакт между “съзнаващата част от потока” с несъзнаващата част. В контакта се достига до истинната “външност”, до дхармата. Това е контакт между дхармите. Той  не може да бъде неистинен. Той е вън от всяка илюзия. Илюзиите идват в по-горните етажи на перцптогензата.

Контактът, съединението между съзнанието и обекта в акта на възприятието е непосредствен, т.е. не се намесват по-висшите звена от перцептогенезата. Например при Няя и Вайшешика, непосредствеността на възприятието няма най-голямата степен на истинност.. Съединението (санкарша) е на всички нива. Атман се съединява с манас, манас от своя страна с дадения сетивен орган, а сетивния орган с обекта. По този начин същинското възприятие е следствие от обратния процес, от обратното връщане към манас и Атман. Възприемането на реалността сама по себе си се изгражда в обратния процес, в процеса на връщането.
При будизма механизмът е почти същия, но степента на истинност е най-голяма при непосредствения контакт с дхармите. Там се възприема реалността такава каквато е. По късно с намесата на другите психически процеси започва конструирането на реалността. Пред екрана на съзнанието възприятието вече достига като конструкция, с много по-ниска степен на истинност. Това е и едно от основете положени на будизма, че ние познавайки, конструираме света и реалността.
Докосването на възприятието до реалността не се осъзнава като същинско познание. Познанието е процес на връщане обратно към осъзнаващата същност. В този акт истинността се променя. Така, че и възприятието (прятякша) и логическия извод (анумана) нямат абсолютна достоверност. Това което може да даде по-голяма истинност е пратибха, или интуицията.

В познанието интуицията се явява под формите на моментно озарение, синтетически инсайд, просветление. Според Бхартихари[1], интуицията е свързана с принципа на неделимостта, на единността, който в самото слово се явява носител на смисъла. Именно този носител на смисъла е и пратибха. Знанието което дава пратибха не може да бъде сведено нито до разума нито до чувствата. От къде се появява то? Пратибха е единния завършек на много дълъг процес на натрупване и синтезиране на духовното знание. Този процес на натрупване, на запазване на традицията се нарича агама.

http://cebudiz.blogspot.com/2011/09/

преди 52 минути, Aumi написа:

 

Пълно е с противоречия в тези текстове. Ще се напрегнеш ако се опиташ да ги съчетаеш и ще изгубиш покоя си. Този Тулку Ринпоче, когото споменават по-горе, изглежда не е бил глупав, дава по-лесни и ефективни практики за освобождаване от смущаващите емоции, коренно противоположни на фантазиите за вечен атман. Например медитация върху непостоянството на "аз"-а".

Всё иллюзорно. Весь мир — лишь иллюзия. Ни у чего нет независимого или истинного существования. Всё — лишь магические фокусы. Всё — магический иллюзорный обман. Всё иллюзорно и не вещественно. Всё — пустота.

В бардо не о чем беспокоиться. Всё, что происходит там, — иллюзия; в посмертных переживаниях нет ничего реального. Всё является иллюзорным переживанием, — так может ли оно нам повредить? Помните это.

преди 40 минути, Aumi написа:

Философията на Татхагатагарбха съдържа някои положения не свойствени за будизма като цяло. Съществува Единен Ум. Същността му е единна и абсолютна. В него съществува и аспекта на осъзнаването на себе си - себеосъзнаването.

Глупости, щото това е йогачаря, а не учението за буда-природата. Но и в йогачаря такива твърдения няма. Нагарджуна, Асанга и Чандракирти са авторитети по темата. Т.е. чети тези учители, не такива безмислици.

преди 8 минути, Śūnyatā написа:

Пълно е с противоречия 

Няма никакви противоречия, когато знаем за какво става дума. 

Ок. Чета учения на теравада. Не откривам никакво противоречие с махаяна. Чета сутри и не виждам никакво противоречие с ваджраяна.

преди 20 минути, dagpo19 написа:

Чета учения на теравада. Не откривам никакво противоречие с махаяна. Чета сутри и не виждам никакво противоречие с ваджраяна.

Противоречията идват от привързаността към каквато и да е гледна точка като към абсолютна или реална истина. Ако практикуваш непривързаност към илюзиите откъде да възникнат противоречията? Не се сещам точно кой беше писал, че дори практикуването не е задължително, но не е задължително и непрактикуването.

преди 1 час, Aumi написа:

Философията на Татхагатагарбха съдържа някои положения не свойствени за будизма като цяло. Съществува Единен Ум. Същността му е единна и абсолютна. В него съществува и аспекта на осъзнаването на себе си  .

Умът има два аспекта. Волеви и неволеви. Погледни човека - имаме главен мозък, с който мислим съзнателно и малък мозък ръководещ несъзнателните функции, като биенето на сърцето и др. Наблюдавайки цялото можем да забележим несъзнателния аспект. Примерно в смяната на югите, в движението на планетите, в светлината - следващи неизменно едни и същи правила. Но съзнателния аспект на мисълта изразен от цялото аз поне не съм наблюдавал, а от втора ръка мога да кажа, че никой не е наблюдавал.

Сега ще кажа нещо за атман, защото няма разбиране по въпроса. Атман е акаша, материята, движение, живот. Атман не е същността на всичко, а е всичко. Атман няма индивидуалност и съзнание, нито ум. Комбинациите на атман, акаша със себе си в следствие на присъщите му движение и неизменни принципи създават всичко преходно. Индивидуалността е атман, който е просто жизнен принцип, интуиция и част от ума. Тази индивидуалност поражда личностите, които трупат опит в различните сфери, само тази част от опита съответстващ на природата на атман се абсорбира от него, Или по-скоро остава свързана с него. Когато тази част от манас свързана с атман достигне ниво достатъчно за неговото самоосъзнаване - но вече не като илюзорна личност, а като това пораждащо личностите, човешката еволюция може да се счита за завършена.

преди 51 минути, Shiniasu написа:

Умът има два аспекта. Волеви и неволеви. Погледни човека - имаме главен мозък, с който мислим съзнателно и малък мозък ръководещ несъзнателните функции, като биенето на сърцето и др. Наблюдавайки цялото можем да забележим несъзнателния аспект. Примерно в смяната на югите, в движението на планетите, в светлината - следващи неизменно едни и същи правила. Но съзнателния аспект на мисълта изразен от цялото аз поне не съм наблюдавал, а от втора ръка мога да кажа, че никой не е наблюдавал.

Сега ще кажа нещо за атман, защото няма разбиране по въпроса. Атман е акаша, материята, движение, живот. Атман не е същността на всичко, а е всичко. Атман няма индивидуалност и съзнание, нито ум. Комбинациите на атман, акаша със себе си в следствие на присъщите му движение и неизменни принципи създават всичко преходно. Индивидуалността е атман, който е просто жизнен принцип, интуиция и част от ума. Тази индивидуалност поражда личностите, които трупат опит в различните сфери, само тази част от опита съответстващ на природата на атман се абсорбира от него, Или по-скоро остава свързана с него. Когато тази част от манас свързана с атман достигне ниво достатъчно за неговото самоосъзнаване - но вече не като илюзорна личност, а като това пораждащо личностите, човешката еволюция може да се счита за завършена.

Пробвай пак. Да се смеем на хора, които се зоват христяни е лесно, но да творим непонятни постове, в които твърдим, че атман е акаша е... комично. 

Според мен Атман, семеният атом и Акаша са свързани, иначе от паметта не би имало никаква практическо приложение. А Буда съзнанието е когато ти изчезнеш, а Бог започне да работи вместо тебе. Така се "лишаваш от същност', но движението е от към по-малкото към по-голямото, от невежеството  към освобождаващото познание. Тогава няма как да трупаш карма, защото ти не си истинският действащ. Аза се разпада, егото изчезва, ставаш свързан с всичко и всички, намираш себе си и във прашинката, и в извора, и в камъка, и във водната капка, ставаш неограничен от черупката на тялото. Дори безпределен и безграничен извън ограниченията на създадените и несъздадените светове, но няма как да направиш разликата без паметта, няма как да направиш разликата между самсара и нирвана.