преди 28 минути, Śūnyatā написа:

 Всяка дхарма, родена чрез причина, няма собствена природа, собствена постоянна форма, и в крайна сметка е само пустота*. Това наричам начално учение Махаяна.

   Макар че, в крайна сметка всичко е пустота, пустотата не пречи на илюзорно съществуващото, което като че ли съществува в действителност. Това наричам крайно учение Махаяна.

   Когато тези два вида се изчерпват взаимно, те изчезват. Лъжливите чувства престават да съществуват. И двата вида са безсилни. Изчезва дуализмът на пустота и съществуване. Имената и думите се изчерпват, почиващият си ум не изпитва привързаност. Това наричам учение Махаяна за мигновеното.

   Тогава отхвърляйки всичко, отхвърляйки привързаностите, пристъпваш по този път към сарва (цялостната чистота), сякаш нагазваш в море. Ето защо наричам това дао. Отдавна всичко е обърнато нагоре с краката. Изначално не притежава реалност. Това наричам усещане. И накрая, който има пълни знания за всичко това, се смята за просветлен.

   Мисълта за прекрасното и безобразното остава умиротворена като спокойно море. Всички лъжливи мисли са изчерпани, няма нищо, което да те притеснява. Безпокойството си е отишло, преградите са преодолени, отхвърлен е източникът на страдание. Това наричам преминаване в нирвана.

   *Според будисткото разбиране за битието, възприеманите от нашите сетива явления не съществуват в действителност, но не може да се каже, че зад тях не се крие нищо. То просто е недостъпно за нашите органи.

Трети патриарх на школата Хуян - Фадзан (643-712 г.)

Да.
"Дуджом Ринпоче казва:

„Гледката е оголеното осъзнаване, в което се съдържа всичко - както сетивните възприятия, така и съществуването на явленията, самсара и нирвана. Това осъзнаване има два аспекта:

- „пустота" като абсолютен аспект и

- възприятия или привидности – като относителен."

 

Това означава, че целият спектър на всички възможни привидности, всички възможни явления във всички възможни реалности, било то самсара или нирвана - всички те, без изключение, винаги са били и винаги ще бъдат съвършени и завършени в просторната безгранична шир на природата на ума. Въпреки че природата на всичко е „пуста и чиста от самото начало", тя - богата на благородни качества - съдържа в себе си всяка възможност, едно безгранично, непрекъснато и динамично съзидателно поле, което винаги е спонтанно съвършено."

Согиал Ринпоче

преди 16 минути, dagpo19 написа:

Позволявам си да припомня, че наблюдаването предполага субектно-обектна фиксация, която е ОК, когато правим шамата, но не и когато правим описаното в текста, който цитира Рурк. Знаете ли каква е една от първите практики, които се дават в дзог чен, за да разберем движението и неподвижността на ума?

Гуру Йога :-))

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Много ли ти се иска да е бил будист?

Не, все ми е едно. Цитирах думите му, защото точно повтарят това, което Рурк  написа. Беше по-скоро шега, но за теб явно това, че казаното е от Исус, е проблем.

http://www.klex.ru/fgs
http://www.klex.ru/fgt

преди 5 минути, Shiniasu написа:

Не, все ми е едно. Цитирах думите му, защото точно повтарят това, което Рурк  написа. Беше по-скоро шега, но за теб явно това, че казаното е от Исус, е проблем.

Не ми е проблем, исках да ти помогна, защото ми изглеждаш объркан, мислейки си че знаеш какво "точно повтарят", какво точно стои и какво точно не стои зад думите на Рурк или Исус. Зад думите нищо не стои, те са само ментална конструкция, в тях няма нищо за възприемане, те нямат собствена същност или собствена природа, всеки си рисува сам образи и смисли.

"Воззрение учений Хинаяны - это взращивание покоя, "шаматха". Успокое-ние доводится до совершенства постоянным направлением ума в спокойное состояние. В конце концов это приводит к достижению полного равновесия в состоянии покоя, в котором мысли полностью исчезают.

Чем выше и дальше мы уходим от Хинаяны, тем чище и тоньше становится наше понятие сознания. Однако во всех этих практиках мы продолжаем придерживаться определенных представлений, хотя они гораздо тоньше представлений, на которых основаны наши повседневные мысли.
О колеснице шраваков обычно говорят как о едином подходе. В действительности, после ухода Будды его последователи-шраваки разделились на восемнадцать школ. Одна из них - "Сарвастава-дин" - продолжалась в Тибете как монашеская традиция, а другая попала на Шри Ланку и позже распространилась в другие страны. Остальные шестнадцать школ вымерли. Колесница пратьекабудд упоминает два типа практикующих - "тип стаи", наподобие попугая, и "тип одиночки", наподобие носорога.
В колеснице бодхисаттв, Махаяне, имеются разные подходы, включая тридцать семь аспектов пути к просветлению. Существуют также различные философские школы, такие как Читтаматра и Мадхьямика (известные также как "Только Сознание" и "Срединный Путь"). В каждой из них есть много подразделений; это очень сложная система классификации. Учения Мадхьямики используют интеллектуальный анализ для установления воззрения пустоты, который "свободен от четырех крайностей и восьми умопостроений". Практикующий Махаяну определяет для себя, что сознание не является ни существующим, ни несуществующим, ни тем и другим одновременно и ни "ни тем, ни другим". И, наконец, пустота определяется как то, что находится вне четырех крайностей. Это воззрение все еще сохраняет определенные тонкие идеи о пустоте или фиксацию на идее пустоты.

Есть ли какая-нибудь разница между воззрениями Махамудры, Дзогчена и Мадхьямики? Иногда говорят, что основа - это Махамудра, путь - Мадхьямика, а плод - Дзогчен. И есть разница или нет - зависит от обсуждаемого аспекта. Поймите, пожалуйста, что Мадхьямика - это не просто Мадхьямика, нужно определить, какой именно аспект обсуждается. Есть разные типы Мадхьямики, такие как Сватантрика Мадхьямика, Прасангика Мадхьямика и Великая Мадхьямика Точного Смысла.

В рамках Махамудры существуют Сутра Махамудра, Тантра Махамудра и Махамудра-Суть. Сутра Махамудра - то же самое, что система Махаяны; в ней описываются стадии продвижения по пяти путям и десяти бхуми. Это определенно отличается от Дзогчена, и поэтому называется не просто Махамудра, а Сутра Махамудра. Тантра Махамудра соответствует Маха-йоге и Ану-йоге, где используется "мудрость примера", чтобы прийти к "мудрости смысла". Махамудра-Суть - то же самое, что Дзогчен, только она не включает в себя Тхогел. Великая Мадхьямика Точного Смысла ничем не отличается от дзогченовского воззрения Трегчод."

Тулку Ургьена Римпоче

преди 5 минути, sound написа:

Чогям Трунгпа Ринпоче 

_()_ Това е учителят, който е проявил такова състрадание към западняците, че не се е поколебал да наруши неписаното по онова време правило, че дарма трябва да се дава сериозно само на тибетци, което много тибетски учители спазват и до сега. Ако искаш аналогия, то тя е легендата за Брус Лий, който пръв започнал да разкрива секретите на у шу на американците. Друг такъв учител беше Норбу Ринпоче, който преподаваше дзог че съвсем открито. Днес има много имитатори на Трунгпа Ринпоче. Някои от тях се издъниха тотално като се въвлякоха в скандали, понеже се оказа, че манипулират учениците си, както един учител, който написа една много популярна книга за тибетския будизъм. Реакцията на някои учители, които го промотираха, по повод тази случка беше: Ние не знаехме, това не е ок, станала е грешка. Това е пълно лицемерие, понеже всички, които бяха вътре в нещата знаеха за какво става дума от години, но тибетците са най-често такива, т.е. много рядко си позволяват критика. Това принципно е ок, но не и в подобни случаи. Относно позицията на Трунгпа Ринпоче, то той беше държател на една от кагю-традициите, 11 или 12 по ред (не помня), която се нарича Сурманг Кагю. Той беше сърдечен ученик на учители като 16-я Кармапа и Дилго Кйенце Ринпоче, което казва всичко за тези, които познават тибетската традиция. Също така, той е бил изключително ценен от японските дзен-учители, които по негово време са преподавали в САЩ, което също говори много. Ринпоче се превежда като „скъпоценен камък, който изпълнява желанията”. Трунгпа напълно заслужава да бъде наречен така.

 

преди 2 часа, rurk написа:

 

Гуру Йога :-))

Нямах предви това. Има практика, когато в течение на ден напр. се опитваш да не мислиш изобщо или в рамките на минути. После опитваш обратното, т.е. да не спираш да мислиш за ден или по-кратко. Резултат от това е, че започваш да разбираш какво означава покой и движение на ума. Нужен е директен експириънс, инак когато четем инструкции за тези неща, то ще ги възприемаме съвсем погрешно и чисто интелектуално. Все едно да четем инструкции как да плуваме, ако дори веднъж не сме опитвали. А веднъж е недостатъчно, т.е. трябва да е редовно. 

преди 1 час, rurk написа:

Тантра Махамудра соответствует Маха-йоге и Ану-йоге

Ургиен Ринпоче е много прецизен, ако се зачетем внимателно, понеже има технческа разлика ану йога и анатура от новите тантри (не и между маха и анутара) напр. при фазата на построяване, но не и в принципа. Ати-йога и Махамудра на същността са нещо различно, т.е. те не са спадат към класа на тантрите. Но това са детайли, които имат значение само за тези, които практикуват такива неща.

преди 49 минути, dagpo19 написа:

Той беше сърдечен ученик на учители като 16-я Кармапа и Дилго Кйенце Ринпоче, което казва всичко за тези, които познават тибетската традиция.

Да - преди години те бях питал за 16-я Кармапа и във връзка с Чогям, и ти ми беше казал същото, тогава разтърсих из нета, попаднах на имената на много други техни ученици, наследници, близки и т.н., но Чогям не фигурираше сред тях. Инак то така се случи, че каквото чух за 16-я Кармапа ми направи по- особено впечатление и просто се бях запитал, дали този човек има някакви взаимоотношения с Чогям Трунгпа така разбрах, че са от една школа и традиция, но нищо повече, а сетне питах и теб.

Както и да е - просто споделям, че това е човек, който на няколко пъти ми приковава вниманието. Ето защо гледам да страня от "знаците" в някакъв духовен смисъл на думата - защото в случая е супер лесно да си внуша, че " тука има нещо", нали "голямата работа", нещо мистериозно, възвишено и тайнствено, самия той говори за този аспект на духовното изследване. И ето много е лесно - гледам някакви документални филми за тибетския будизъм, каквото съм намерил из нета. В кой филм за какво иде реч, но в два, три филма на няколко пъти се изказва някакъв тибетски учител, който дори и най- външно т..е по дрехите се отличава от всички останали. Сещаш се предполагам, реакция тип WTF:  кой е този, какво прави тук, защо изглежда така.  Години по- късно от хора, с които въобще не сме обсъждали нито будизма, нито Буда, нито са будисти ми попада негова книга, която ми препоръчват особено силно или може би по- точно казано особено внимателно. Отварям книгата и какво да видя - същия онзи изглеждащ различно човек от филмите.  Сетне пак след години попадам на тази тема и в течение на разговора пак срещам неговото име. Попада ми някаква история за  Рангджунг Ригпе Дордже - а аз не се питам за всяко будистко име, което срещна "а е този дали пък не се познават с Чогям", но конкретно в случая - разбирам, че са от една школа, после ти ми разказваш това.

Те знаци, знаци за заслуги или за нещо друго да искаш, ала не ми се вярва, честно. (: Естествено ще си го помисля - далеч съм още от нивото, при което съзнанието ми да не изпада в подобни дилеми, така че ще се появят такива мисли в мен, но  ..... Според мен, както аз (не)разбирам Чогям, също съветва в този дух - няма знаци, няма мистерии, нищо особено не се случва, нито пък предстои да се случва, това което всъщност се случва, състоянието и положението, в което се намирам не е никак възвишено, нито пък изпълнено с мистерия, дори напротив:  умът е толкова объркан, че се чуди това, което вижда знаци ли е, не е ли, имали знаци, нямали, ако е знак какъв знак, ако не е знак, дали не е ...... самата ръка на Буда или нещо такова.

Не искам знаци, въпроса е, че този човек ме е впечатлил достатъчно, за да изпитвам известен яд и чувство на малшанс предвид, че все още е бил в тялото си, когато съм се родил. Не бих заявил с ръка на сърце, че към днешна дата бих потърсил Чогям, че бих се обърнал към неговата школа, но ....... ако търсех будистка школа, будистки учител, да разбера дхарма в по- голяма дълбочина съвсем сигурен съм, че избора ми щеше да се спре на Чогям. Даже и да не искам да разбера дхарма от моя гледна точка този човек е достатъчно съдържателен, стойностен и безценен, че да си струва да бъде потърсен. Начина, по който се изразява ми е по- достъпен, по- близък и разбираем - метафорите, които използва, примерите и как ги развива, аналогиите, които прави речника, с който борави и термините, които по- често употребява; ясно, че са пак будистки, че могат да се намерят из други текстове, но някак цялостния вид, в който той ги представя, присъщата му стилистика, а как променя перспективата, как само променя перспективите, въобще и не очакваш какво ще прочетеш във всеки следващ ред.

 

п.п. аз малко се отплеснах явно :Д - нарочно беше (:  просто това, което съм чел от Чогям ме провокира и има моменти от текста, които искам да разбера, пък отделно, че има много неща, които не разбирам.

преди 11 часа, dagpo19 написа:

Нямах предви това. Има практика, когато в течение на ден напр. се опитваш да не мислиш изобщо или в рамките на минути. После опитваш обратното, т.е. да не спираш да мислиш за ден или по-кратко. Резултат от това е, че започваш да разбираш какво означава покой и движение на ума. Нужен е директен експириънс, инак когато четем инструкции за тези неща, то ще ги възприемаме съвсем погрешно и чисто интелектуално. Все едно да четем инструкции как да плуваме, ако дори веднъж не сме опитвали. А веднъж е недостатъчно, т.е. трябва да е редовно. 

Ургиен Ринпоче е много прецизен, ако се зачетем внимателно, понеже има технческа разлика ану йога и анатура от новите тантри (не и между маха и анутара) напр. при фазата на построяване, но не и в принципа. Ати-йога и Махамудра на същността са нещо различно, т.е. те не са спадат към класа на тантрите. Но това са детайли, които имат значение само за тези, които практикуват такива неща.

Знаеш, че в Дзогчен общината/общността, при Норбу Ринпоче, в отдела Семде, се започва с Шине върху бинду, или тибетската буква "А".

Колкото за това, което обясняваш по-долу, ми е още неясно и са ми нужни още обяснения върху същността на всеки дял от практиката.

При мен е малко на обратно - първо го преживявам като директна опитност, а после, най-често след време, идва и като обяснение в учението и за и казвам "Ахаа! Това било!", ама пък това е без голямо значение за вас..., пък и не сте длъжни да вярвате, а то и без това сте предразположени да сте скептични към постиженията на другите*, поради определени причини. :-)

преди 10 часа, sound написа:

Да - преди години те бях питал за 16-я Кармапа и във връзка с Чогям, и ти ми беше казал същото, тогава разтърсих из нета, попаднах на имената на много други техни ученици, наследници, близки и т.н., но Чогям не фигурираше сред тях. Инак то така се случи, че каквото чух за 16-я Кармапа ми направи по- особено впечатление и просто се бях запитал, дали този човек има някакви взаимоотношения с Чогям Трунгпа така разбрах, че са от една школа и традиция, но нищо повече, а сетне питах и теб.

Както и да е - просто споделям, че това е човек, който на няколко пъти ми приковава вниманието. Ето защо гледам да страня от "знаците" в някакъв духовен смисъл на думата - защото в случая е супер лесно да си внуша, че " тука има нещо", нали "голямата работа", нещо мистериозно, възвишено и тайнствено, самия той говори за този аспект на духовното изследване. И ето много е лесно - гледам някакви документални филми за тибетския будизъм, каквото съм намерил из нета. В кой филм за какво иде реч, но в два, три филма на няколко пъти се изказва някакъв тибетски учител, който дори и най- външно т..е по дрехите се отличава от всички останали. Сещаш се предполагам, реакция тип WTF:  кой е този, какво прави тук, защо изглежда така.  Години по- късно от хора, с които въобще не сме обсъждали нито будизма, нито Буда, нито са будисти ми попада негова книга, която ми препоръчват особено силно или може би по- точно казано особено внимателно. Отварям книгата и какво да видя - същия онзи изглеждащ различно човек от филмите.  Сетне пак след години попадам на тази тема и в течение на разговора пак срещам неговото име. Попада ми някаква история за  Рангджунг Ригпе Дордже - а аз не се питам за всяко будистко име, което срещна "а е този дали пък не се познават с Чогям", но конкретно в случая - разбирам, че са от една школа, после ти ми разказваш това.

Те знаци, знаци за заслуги или за нещо друго да искаш, ала не ми се вярва, честно. (: Естествено ще си го помисля - далеч съм още от нивото, при което съзнанието ми да не изпада в подобни дилеми, така че ще се появят такива мисли в мен, но  ..... Според мен, както аз (не)разбирам Чогям, също съветва в този дух - няма знаци, няма мистерии, нищо особено не се случва, нито пък предстои да се случва, това което всъщност се случва, състоянието и положението, в което се намирам не е никак възвишено, нито пък изпълнено с мистерия, дори напротив:  умът е толкова объркан, че се чуди това, което вижда знаци ли е, не е ли, имали знаци, нямали, ако е знак какъв знак, ако не е знак, дали не е ...... самата ръка на Буда или нещо такова.

Не искам знаци, въпроса е, че този човек ме е впечатлил достатъчно, за да изпитвам известен яд и чувство на малшанс предвид, че все още е бил в тялото си, когато съм се родил. Не бих заявил с ръка на сърце, че към днешна дата бих потърсил Чогям, че бих се обърнал към неговата школа, но ....... ако търсех будистка школа, будистки учител, да разбера дхарма в по- голяма дълбочина съвсем сигурен съм, че избора ми щеше да се спре на Чогям. Даже и да не искам да разбера дхарма от моя гледна точка този човек е достатъчно съдържателен, стойностен и безценен, че да си струва да бъде потърсен. Начина, по който се изразява ми е по- достъпен, по- близък и разбираем - метафорите, които използва, примерите и как ги развива, аналогиите, които прави речника, с който борави и термините, които по- често употребява; ясно, че са пак будистки, че могат да се намерят из други текстове, но някак цялостния вид, в който той ги представя, присъщата му стилистика, а как променя перспективата, как само променя перспективите, въобще и не очакваш какво ще прочетеш във всеки следващ ред.

 

п.п. аз малко се отплеснах явно :Д - нарочно беше (:  просто това, което съм чел от Чогям ме провокира и има моменти от текста, които искам да разбера, пък отделно, че има много неща, които не разбирам.

Евала за всичко което написа така открито и чистосърдечно, без страх!

Искрено ти желая успех и реализация!

С който и да е учител можеш да се "свържеш" чрез "Гуру Йога" "поставяйки" го (визуализирайки го) над главата си, с цялото му достойнство (сила), тъй че простветено състояние на ума му да озари твоето сърце/ум.

"Самое важное в воззрении - это узнать будда-природу. На санскрите будда-природа - это "сугата-гарбха"; тибетский термин - "дешек ньингпо". Мы должны понимать, что именно это воззрение нам нужно применить на практике. В первых восьми из девяти ян - в колесницах шраваков, пратьекабудд и бодхисаттв, трех внешних тантрах Крийя, Упайя и Йоге и во внутренних Маха-йоге и Ану-йоге - в качестве точки отсчета принимаются все более тонкие представления о будда-природе. В этих колесницах есть "наблюдатель" (или "тот, кто воспри-нимает будда-природу"), и именуется он - "внимание"; в том смысле, что он, подобно пастуху, внимательно наблюдающему за своим стадом, не спускает глаз с будда-природы. Таким образом, в этих колесницах есть две вещи - будда-природа и постоянное внимание, "незабывание" ее. Будда-природу необходимо сначала узнать, а затем "сохранять ее" без малейшего отвлечения. Когда внимание отвлекается от будда-природы, практикующий сразу становится таким же, как обычный человек. Это - общий принцип первых восьми колесниц."

Тулку Урген Ринпоче

преди 11 часа, sound написа:

 

Те знаци, знаци за заслуги или за нещо друго да искаш, ала не ми се вярва, честно. (: Естествено ще си го помисля - далеч съм още от нивото, при което съзнанието ми да не изпада в подобни дилеми, така че ще се появят такива мисли в мен, но  ..... Според мен, както аз (не)разбирам Чогям, също съветва в този дух - няма знаци, няма мистерии, нищо особено не се случва, нито пък предстои да се случва...

Не искам знаци, въпроса е, че този човек ме е впечатлил достатъчно, за да изпитвам известен яд и чувство на малшанс предвид, че все още е бил в тялото си, когато съм се родил. Не бих заявил с ръка на сърце, че към днешна дата бих потърсил Чогям, че бих се обърнал към неговата школа, но ....... ако търсех будистка школа, будистки учител, да разбера дхарма в по- голяма дълбочина съвсем сигурен съм, че избора ми щеше да се спре на Чогям. Даже и да не искам да разбера дхарма от моя гледна точка този човек е достатъчно съдържателен, стойностен и безценен, че да си струва да бъде потърсен...

Този "учител" безспорно е бил образован "будист", но в действителност всеки недисциплиниран будистки монах, дръзнал да наруши обетите които е дал и инструкциите на учителите си е можел да се окаже на негово място. Бил е изключително популярен и интересен в средата в която е попаднал на запад, защото е говорел "нечувани" мъдрости дотогава. Но е показал и много неща, които не мога да не коментирам, понеже се свързват погрешно с дхарма, представите ми за искреност и смирение. Алкохолизъм, липса на морал, разюздано сексуално поведение (жажда за множество сексуални контакти, брак с непълнолетна) и т.н Има достатъчно доказателства... Умрял е от алкохолизъм на 4 април, датата на която съм роден, съвпадение. Цитирам част от официалната страница в уикипедия:

By then he was in failing health due to the auto accident in his youth and years of heavy alcohol use. On September 28, 1986, he suffered cardiac arrest, after which his condition deteriorated, requiring intensive care at the hospital, then at his home and finally, in mid-March 1987, back at the hospital, where he died on April 4, 1987.

In 2006 his wife, Diana Mukpo, wrote, "Although he had many of the classic health problems that develop from heavy drinking, it was in fact more likely the diabetes and high blood pressure that led to abnormal blood sugar levels and then the cardiac arrest". But in a November 2008 interview, when asked "What was he ill with? What did he die of?," Trungpa's doctor, Mitchell Levy, replied, "He had chronic liver disease related to his alcohol intake over many years." One of Trungpa's nursing attendants reported that he suffered in his last months from classic symptoms of terminal alcoholism and cirrhosis, yet continued drinking heavily. 

Те знаци, знаци за заслуги или за нещо друго да искаш, ала не ми се вярва, честно...

Няма нужда да вярваш на никой, дори на Буда, това се нарича (само се нарича, отвъд знаците е) "мистична интуиция" за "нещата" в тяхната "таковост". Когато осъзнаеш това което учат Буда и Нагарджуна, че всеобщата обусловеност създава "празнотата", (нереалността, илюзорността) на всичко единично (това което наричаш себе си, отделните личности и обекти), ще можеш да се отпускаш в естествената си свобода и празнота. 

Шуня, :-) в Последното завъртане на колелото на Дхарма, Тантра, правилата на Дхарма, познати в предишните две Яни, не са тези които са били, сиреч не се разглеждат по този начин, не се възприемат по този начин и Дхармата не е Дхармата, която се познава по-преди. Всичко може и бива използвано в Пътя, и "чистото", и "нечистото", и от тази гледна точка Тантра е като острието на бръснач, като тънко въже, опънато над пропаст, по което практикуващия се движи и от което, при погрешна стъпка, може да падне.

Евгени Турчинов добре описва това, но не само той...

Дори в официалната биография на Рамакришна, самия той разказва, че е бил въведен в тантричния път от една жена (йоги), като практиката е включвала яденето на месо, пиенето на алкохол и сексуални съвкупления, но за осъзнаването на липсата на разлика между "чисто"/"нечисто", "горно"/"долно", "висше"/"нисше", е бил достатъчен само намек (в неговия случай), което за други не е достатъчно, според кармичните им семена.

С оглед на това, да седне някой да определя положението/акъла на Согиал Ринпоче или на Чугям Трунгпа, или на който и да е друг практикуващ, е повече от наивно. :-)

Но хората са си такива... :-)

И в Дао, и в Тантра-Йога, и другаде е пълно с примери за велики практикуващи, които са преподавали този Път и които в очите на недораслите в разбирането, изглеждат парадоксално и даже демонично.

С една дума пропадняци с претенции... лъжещи/подвеждащи мнозина, дето са им повярвали... :-))

А дори в Бхагавад Гита е написано (като за малоумни), че всичко е Едно ("висшето и нисшето"/"божественото и небожественото"), т.е. все някога човек бива да се разтвори* в недуалното.

В същото време, много добре говори за теб и за такива като теб, тази ваша реакция. Тя е продиктувана от моралността от нравствеността в сърцата ви - показва, че въпросната не спи.

Това е много хубаво!

преди 12 часа, sound написа:

Инак то така се случи, че каквото чух за 16-я Кармапа ми направи по- особено впечатление и просто се бях запитал, дали този човек има някакви взаимоотношения с Чогям Трунгпа така разбрах, че са от една школа и традиция, но нищо повече 

Трунгпа Ринпоче, Н. Св. 16 Кармапа и Калу Ринпоче:

Дилго Кйенце Ринпоче и Трунгпа Ринпоче: 

Трунгпа Ринпоче не е точно Карма Кагю, а има собствена субтрадиция -Сурманг Кагю. Той беше 12 прераждане в линия запичната от махасидха Трунг Масе, която завърши с него.

преди 11 минути, dagpo19 написа:

Трунгпа Ринпоче, Н. Св. 16 Кармапа и Калу Ринпоче:



Дилго Кйенце Ринпоче и Трунгпа Ринпоче: 

Те и Кармапа-та, и Калу Ринпоче, и Дилго Киенце Ринпоче, са се объркали... :-))

 От книга за линията на Кармапите. Инфото е отпреди Трунгпа да иде в САЩ:

 nandzed.livejournal.com/3336087.html?fbclid=IwAR3itVfq6gDU3ospwxvtzfb0NaQ62PR1Dn0ga3PTic17mkGbGfmeqkpqGXI

Отваря ли се линка?

Владыка Будда также подчеркивал важность соблюдения нравственной дисциплины (шила). Есть пять нравственных предписаний, освобождающих ум от раскаяния, беспокойства и чувства вины, если постоянно помнить их и соблюдать. Вот эти предписания: не убивать живых существ, не воровать (т.е. не брать того, что не было дано), воздерживаться от аморальной сексуальной активности, не лгать, не принимать одурманивающих веществ и алкогольных напитков. Наш ум освободится от напряжения, если мы будем непрерывно соблюдать эти простые правила поведения.

Почтенный У Вималарамси
Āнāпāнасати Сутта
Практическое руководство по Осознанности Дыхания и Медитации Безмятежной Мудрости

***

Отказ от опьяняющих напитков [и есть отказ] от греха небрежения.
- Почему именно от опъяняющих напитков, а не от [чего-либо] иного?
... чтобы обеспечить соблюдение других [заповедей].
Тот, кто употребляет опьяняющие напитки, не способен блюсти другие предписания [дисциплины Пратимокши].
Каким образом употребление опьяняющих напитков ведет к греху небрежения? [Сами по себе опьяняющие напитки] не обладают свойством быть естественным грехом. Такой грех совершается только загрязненым аффектами сознанием. Спиртные напитки ведь можно употреблять и как лекарства, в количестве, не дающем опьянения. Созание является загрязненным, когда [индивид] пьет, зная, сколько спиртного может вызвать опьянение, и наоборот, созание не является загрязненным, когда [индивид] пьет, зная меру, не вызывающую опьянения.
Знатоки Винаи считают, однако, что употребление опьяняющих напитков есть естественный грех. "- Как можно помочь больному, достопочтенный? - Исключив естественный грех", - так было сказано Бхагаваном. Он не разрешал больным из рода Шакьев употреблять опьяняющие напитки, говоря в этой связи: "Те, о монахи, кто признает меня своим учителем, не должны принимать спиртного даже на кончике [листа] травы куша". Поэтому употребление опьяняющих напитков следует считать естественным грехом, ибо он не совершается арьями даже в следующем рождении, как и убийство и другие грехи.
[Внекоторых сутрах об употреблении опьяняющих напитков] говорится как о телесном прегрешении, ведущем к пагубным последствиям.
Абхидхармики не соглашаются с этим. Для больных в особых случаях может быть допустимо то, что по обычаю заслуживает порицания. Что же касается запрета на употребление опьяняющих напитков, то он вводится с целью предотвращения нежелательных последствий, так как количество [спиртного], способного вызвать отравление, нельзя точно установить. Отсюда и запрет даже на каплю алкоголя.
Арьи не совершают греха [употребления опьяняющих напитков] по причине благопристойности, а также потому, что оно разрушает память. Они не принимают даже капли алкоголя, поскольку нельзя установить [меру его вредности], как в случае с ядом.

Васубандху, Абхидхармакоша, IV, 34 

преди 1 час, dagpo19 написа:

 nandzed.livejournal.com/3336087.html?fbclid=IwAR3itVfq6gDU3ospwxvtzfb0NaQ62PR1Dn0ga3PTic17mkGbGfmeqkpqGXI

Отваря ли се линка?

При мен не.

https://nandzed.livejournal.com/3336087.html?fbclid=IwAR3itVfq6gDU3ospwxvtzfb0NaQ62PR1Dn0ga3PTic17mkGbGfmeqkpqGXI

Човек може да развие така морала си, че в него да не остане никакво място за неморалното. А може да направи и обратното. Повечето хора си имат своите недостатъци. Това е нормално, но с оглед на бъдещето им следва да се промени.

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

....много неща, които не мога да не коментирам, понеже се свързват погрешно с дхарма.......

Не отричам в известен смисъл съм съгласен с теб, както виждаш сам си и цитирал, че съм уточнил, че дори интереса ми да не е към дхарма, то интереса към човека остава. Казано по- друг начин: дхармата, която преподава Чогям за мен е в повече дхармата на Чогям, отколкото дхармата на Буда. Неговото учение е неговото учение, той е автентичния източник на това, което преподава.

Пък извън поведението му, ако някой будистки авторитет е коментирал и критикувал текстовете му - ок, вероятно бих обърнал внимание. Но, че умрял от пиене - вярно, че не ми изглежда много будистко, но и не го намирам за някакъв особен критерий, що се отнася до осъзнатостта.

преди 40 минути, sound написа:

Но, че умрял от пиене - вярно, че не ми изглежда много будистко, но и не го намирам за някакъв особен критерий, що се отнася до осъзнатостта.

Ако си мъртво пиян за каква осъзнатост говорим? Логично лесно можеш да посегнеш на жени и момичета, логично можеш да нарушиш всички забрани, които са с цел обуздаване емоциите и егото. Лудата "мъдрост" :D

Какви пречи тогава да лъжем, крадем и убиваме осъзнато? Това не е дхармата на Буда - осъзнаването на пратитясамутпада. Тук няма осъзнаване празнотата на аза, тук аза е поставен на трон. Поне така изглежда отстрани...

 

Мы можем вспомнить, что один из величайших Мастеров Тантры, Лама Цонкапа (письменное наследие которого насчитывает около 18 огромных томов - из них только 3 или 4 посвящены Сутрам, и чьи Тантрические трактаты в наши дни являются базисом для практики в четырех школах Тибетского Буддизма) оставался монахом до самой смерти. При этом он был величайшим Йогином и сохранял чистое нравственное поведение всю свою жизнь.

Продолжая тему Этики, надо сказать, что если бы так называемый практик Дхармы, являющийся монахом, вошел в сексуальный контакт с кем-то, то это было бы очень серьезным злодеянием! Великие Учителя контролируют свой ум, который всегда находится в особом уравновешенном состоянии и не нуждается в каком-либо чувственном удовольствии. Ни один Геше, Лама, Тулку, Ринпоче или кто угодно не может использовать свой титул или должность, чтобы принуждать или вводить в заблуждение, вовлекая кого-либо в сексуальные отношения, основываясь на так называемой Тантре. Если это произошло – то у вас есть полное право открыто рассказать об этом, а также сообщить о таком поведении в высшие Буддийские инстанции, или даже в Министерство Религиозных Дел Тибетского Правительства.

Однако мы не должны впадать в другую крайность - мы не должны высказывать ложных обвинений в чей-либо адрес для привлечения внимания или мстить кому-либо – это большая ошибка. А также мы не должны верить первому же слуху, дошедшему до наших ушей, который вполне может оказаться чьим-либо злым умыслом! В тоже время, попустительское отношение, позволяющее развиваться вышеописанному неправильному поведению, может послужить причиной быстрой деградации Дхармы. И в этом случае, ученики также несут ответственность.

В заключении мы можем сказать еще раз, что Этика – это основа для накопления всех заслуг. И любому, кто хочет продвигаться по Духовном Пути не удастся каким-либо образом обойти накопление заслуг, потому что два «столпа», на которых держится чей-либо Путь, это: 
1) накопление Заслуг 
2) накопление Мудрости. 
Этика – это всего лишь одно из шести Совершенств. Остались еще пять, которые надо изучать и практиковать!

преди 19 минути, Śūnyatā написа:

Ако си мъртво пиян за каква осъзнатост говорим? Логично лесно можеш да посегнеш на жени и момичета, логично можеш да нарушиш всички забрани, които са с цел обуздаване емоциите и егото. Лудата "мъдрост" :D

Какви пречи тогава да лъжем, крадем и убиваме осъзнато? Това не е дхармата на Буда - осъзнаването на пратитясамутпада. Тук няма осъзнаване празнотата на аза, тук аза е поставен на трон. Поне така изглежда отстрани...

Отстрани може да изглежда всякак, както показват историите за такива махсидхи като Вирупа или Шантидева. Първият е бил настоятелно помолен да напусне Наланда, понеже установили, че пие алкохол и има приятелка, което нарушавало монашеската виная. Вторият бил считан за мързеливец и глупак, докато не преподал Бодичаряватара. Всички проявления на 1-я Трунгпа са били махасидхи, които са разбивали концепциите за чисто и нечисто на своите ученици по най-брутален начин. Не бива да съдим по писания в нета. Питал съм за Трунгпа Ринпоче поне трима от учителите ни - 17 Кармапа Тайе Дордже, лама Джампа Тайе и Карма Тинли Ринпоче. Всички го считат за уникален учител... Сега се сетих какво казва Шамар Ринпоче за Трунгпа. Той каза, че няма друг, който да е сторил толкова за дхарма на запад, колкото Трунгпа Ринпоче. Прочие, то оценка за такъв учител могат да дават неговите учители и те са я дали. Ние да я даваме ми се вижда напълно абсурдно.

преди 3 минути, dagpo19 написа:

Прочие, то оценка за такъв учител могат да дават неговите учители и те са я дали. Ние да я даваме ми се вижда напълно абсурдно.

Ако съм преценил, че е логическа грешка да се доверявам на авторитети, а не на опита си, както ми се струва е учил и Буда, това не го налагам на другите.

Може ли да се сравнява кой учител колко е допринесъл за разпространението на дхарма изобщо? Едни получават нобелова награда за мир, живеят до старини и все още разпространяват дхарма, други...