преди 8 минути, dagpo19 написа:

Още една разлика има и ти трябва да се сетиш каква. Подсказвам - път на виждането, 1-то бхуми с какво се отличава?

Трябва да вижда ефекта който причинява, ползата за другите, но това го разбирам като част от мотивацията. Ако имаш време обясни подробно, че използвах обедната почивка да пиша и сега трябва да работя.

преди 1 час, dagpo19 написа:

....това не е тантра....

А аз ще трябва да се извинявам на будите, щото като ме пита някой за тантра и му препоръчвам сърдечната сутра. :Д

Какво било тантра - защото обичайно нали се носи славата, че има някакъв секс там - никакъв секс, им отговарям, лъжа и измама е това със секса, ако не ми вярваш прочети сърдечната сутра; тибетския будизъм, махамудра, ваджраяна, махаяна, дзен, търси, чети, всичкото това е тантра, като намериш нещо за секса, тогава ще говорим. И така ......

п.п. надявам се да не съм ги излъгал много, много - щом става дума за неразличаване, те ти тантра. Обаче може би не правя хубаво - като видят, че нема секс и не наемат да пробват нещо по- различно от прочит на някой друг текст. (:

Будда сказал Субхути:
“Как ты думаешь, есть ли что-нибудь в Дхарме, что Так Приходящий прежде получил от Будды Возжигающего Светильник?”

“О Превосходнейший в Мире, в действительности Так Приходящий не получил от Будды Возжигающего Светильник ничего из того, что было бы в Дхарме”.

“Субхути, как ты думаешь, бодхисаттва украшает земли Будды или же нет?”

“Нет, о Превосходнейший в Мире. И по какой причине? Украшающий земли Будды не украшает их, поэтому и называют это украшением”.

“По этой причине, Субхути, все бодхисаттвы-махасаттвы должны именно так породить в себе чистое сознание, не привязанное к видимому, не привязанное к слышимому, не привязанное к обоняемому, не привязанное к вкусоощущаемому, не привязанное к осязаемому, не привязанное и к дхармам; такое сознание должны они породить. Они должны не быть привязанными к чему-либо и породить это сознание.

Ваджраччхедика праджня-парамита cутра

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Трябва да вижда ефекта който причинява, ползата за другите, но това го разбирам като част от мотивацията. Ако имаш време обясни подробно, че използвах обедната почивка да пиша и сега трябва да работя.

В детайли качествата и активностите на ария-бодхисатвите са описани в различни сутри и шастри за всяко едно буми, т.е. от 1-то до 10-то, но напр. бих препоръчал съответната глава от „Скъпоценният орнамент на освобождението” от Гампопа, която я има на руски и англ. в нета. Но всички тези неща, сред които са и посочените от теб, възникват от това, че бодисатвата, който е на етапа на виждането, т.е. на 1-то буми, има директно, неопосредствано от концепти, постигане на пустота на аза и феномените. В резултат на това достижение, той е способен да се раздели дори с тялото си, когато това носи полза на другите, без да изпитва болка или съжаление. Напротив, това е нещо, което носи радост, понеже разликата между ТЕБ и МЕН я няма, но не в смисъл, че аз и ти сме едно, а по-скоро, че нито аз, нито ти съществуваме присъщо. Но това вече са неумели обяснения, понеже няма как да се обясни на някой, който не го е постигнал. Визирам себе си, който съм изучавал тези учения, но не съм ги реализирал. Но има много примери, един от които е този с Будата, тигрицата и тигърчетата, които стават първите му човешки ученици, когато постига присветление. Т.е. това, което искам да кажа е, че непросредственото постигане на пустотата може лесно да бъде проверено дали е автентично или е само концепция във всеки един момент, както когато напр. ни ухапе комар. Това лично много пъти съм го преживявал в лакана (залата за ритуали) в нашия будистки институт в Индия, където през лятото има много комари (в Индия, не в залата специално). Рано сутрин и вечер са особено активни. Напр. правиш шамата с броене на дишането, а те те хапят, понеже са гладни. Отправяш им добри пожелания да създадат връзка с теб, тъй че като станеш буда да станат твои ученици, но те не спират.Опитваш да се абстрахираш и да се фокусираш върху дишането, но много сърби, а и бръмчат, и пикират около теб като самолети... Накрая, просто ползваш репелент.  (приятелката ми в такава ситуация, т.е. това, с което се е увила я пази от комарите, не че е судено)

преди 2 минути, dagpo19 написа:

Но всички тези неща, сред които са и посочените от теб, възникват от това, че бодисатвата, който е на етапа на виждането, т.е. на 1-то буми, има директно, неопосредствано от концепти, постигане на пустота на аза и феномените. В резултат на това достижение, той е способен да се раздели дори с тялото си, когато това носи полза на другите, без да изпитва болка или съжаление. Напротив, това е нещо, което носи радост, понеже разликата между ТЕБ и МЕН я няма, но не в смисъл, че аз и ти сме едно, а по-скоро, че нито аз, нито ти съществуваме присъщо. Но това вече са неумели обяснения, понеже няма как да се обясни на някой, който не го е постигнал. Визирам себе си, който съм изучавал тези учения, но не съм ги реализирал. Но има много примери, един от които е този с Будата, тигрицата и тигърчетата, които стават първите му човешки ученици, когато постига присветление. Т.е. това, което искам да кажа е, че непросредственото постигане на пустотата може лесно да бъде проверено дали е автентично или е само концепция във всеки един момент, както когато напр. ни ухапе комар.

Ако не си постигнал пустотата на аза и феномените няма логика да рискуваш да се разделиш с тялото си. Когато е осъзната тази пустота няма страх. Това съм го практикувал. Тогава осъзнаваш колко ниски са заплатите

преди 37 минути, dagpo19 написа:

Отправяш им добри пожелания да създадат връзка с теб, тъй че като станеш буда да станат твои ученици, но те не спират.

Смел човек си ти Скепсис - те така няма да спрат и като станеш буда, пък те твои ученици. (:

преди 6 часа, sound написа:

 

п.п. надявам се да не съм ги излъгал много

Малко само. ОК. Формален отговор в телеграфен стил. Ученията могат да се разделят на сутра и ваджраяна. Тантра или мантраяна е част от ваджраяна. Има 4-ри категории тантри: крия, чаря (в нийгма се нарича упа), йога и анутарайога. За мнозинството практикуващи са достъпни само първите три. Анутарайога се дели на майчина, бащина и недуална в новите школи (кагю, сакя и гелуг) и на маха, ану и махаати в нийгма. Последните две нямат точен аналог в новите школи, но това не е важно в случая. В анутара-йога тантра има 4-ри посвещения (абишека на санскр. уанг на тиб.): ваза, което е свързано с фазата на построяване (кие рим) в садханата и постигането на нирманакая; тайно, което е свързано с фазата на завършване или осъществяване със знаци (дзог рим) и самбогакая, когато се практикува върху ца-лунг-тигле, т.е. каналите, ветровете (енергията) и капките; мъдрост-осъзнаване или фаза на завършване без знаци, което се отнася до дармакая и това на словото или четвъртото, което е свързано с неделимостта на трите каи или свабавикакая. 4-те съответстват на т.нар. 4 мудри (печата в случая) -самаямудра, дармамудра, кармамудра и кулминацията им, която е тантрическата махамудра (има още и сутра махамудра и махамудра на същността). Това, което питаш се отнася до трета абишека. Практики свързани с нея могат да се правят с партньор/партньорка, който да е реален или въобразен. Но това не е секс. Като най-просто обяснение, то няма семеизхвърляне. Прочие, то тези практики се предават крайно ограничено и са достъпни след десетилетия проведени в интензивен ретрит, обикновено. Това накратко.

Не съм сигурен, че трябва да публикувам това и то точно днес, когато е ден на активността на Зелената Тара и Буда-лечителя (Сангье Менла), но понеже и питаш, както и понеже тези изображения са достъпни в нета, то ще го направя. Това не е еротична картинка. Значението е много дълбоко. Петте женски форми представляват петте скандхи, елемента, емоции и т.н., както и това, че Гуру Ринпоче Падмасабава е постигнал тяхната природа, която е неделимост на проявление и пустота. Това не е за хора с пуритански морал, а е за тези, които искат да минат отвъд афектите и разграниченията на чисто и нечисто, правилно и неправилно, свято и грешно и т.н. Това е мандала изображение, което представя по символичен начин определено ниво на реализация на естественото състояние, на природата на ума или ригпа. Това не е за тези, които Шантидева нарича хора-деца, т.е. незрели или по-точно неузрели.  

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

Трябва да вижда ефекта който причинява, ползата за другите, но това го разбирам като част от мотивацията. Ако имаш време обясни подробно, че използвах обедната почивка да пиша и сега трябва да работя.

Това е полезно да се припомня: https://nandzed.livejournal.com/3771744.html?fbclid=IwAR3hfPjwk8xrXjW_MS7VYXjnguw1CxPPGfmtEvJUoEZXnepVtZfk_RWTvv0

преди 51 минути, dagpo19 написа:

 ... ден на активността на Зелената Тара и Буда-лечителя (Сангье Менла) .....

На мен това нищо не ми говори, така че и не съм наясно какви са ти притесненията, но каквито и да са те, с каквото и да са свързани, не е нужно да си ги причиняваш.

От теб разбрах за първи път, че онзи тъмния червен буда е Амитаба, сега за Гуру Ринпоче - виждал съм ги тези мандали, разглеждал съм доста из нета, но съм избягвал да се зачитам в текста от линковете, да се информирам кой и какво е изобразено. За съжаление или не, но в това отношение съм страшен слепец - винаги съм избягвал символики и изображения, дори и извън духовните ми интереси, например никога не съм носил значка на Майкъл Джексън :Д ,имах такава, но не я носех. Имах и лъвче на СДС, ма пак не го носех. Никога не съм носил такива неща. Единствения плакат, който съм имал през живота си е, като дете си купих от една сергия на Брус Лий, червен фон, зад него дракон, той по чарлстон и гол над кръста. (:  Снимки, картини, статуи, портрети, фотографии, символики, кръстове, знаци разни - от всичко това съм спазвал известна дистанция, защото просто не вдявам, нямаме в това отношение.

Но пък от година някъде се забелязвам, когато се събудя и искам да видя статуя на буда - будистка статуя, не някоя конкретна, не точно на Гаутама, но една такава искам да срещам с поглед, когато отварям очи. Пък и като нямам досег с учител, в крайна сметка мога да попитам статуята каквото ме вълнува - разбира се най- вероятно тя ще запази мълчание, ще остане безмълвна, но това е един не лош отговор смятам, особено  за статуя и предвид, че сме в будистки контекст. Или да нарисувам нещо на стената - не знам, трябва да обърна повече внимание на този импулс.

Благодаря за мандалите!

 

преди 4 часа, sound написа:

 

Но пък от година някъде се забелязвам, когато се събудя и искам да видя статуя на буда - будистка статуя, не някоя конкретна, не точно на Гаутама, но една такава искам да срещам с поглед, когато отварям очи. 

 

Това е хубав знак, който предполага наличие на определен тип заслуга. Инак, подобен стремеж или интерес изобщо не би възникнал. Следващо обяснение е от Шераб Гялцен Ринпоче, който ръководеше построяването на ступата на Плана до София.

преди 8 часа, dagpo19 написа:

Това е полезно да се припомня: https://nandzed.livejournal.com/3771744.html?fbclid=IwAR3hfPjwk8xrXjW_MS7VYXjnguw1CxPPGfmtEvJUoEZXnepVtZfk_RWTvv0

«Поистине мир рушится, поистине мир идет к распаду, поскольку сознание архата Татхагаты, полностью просветленного, обращается к бездействию, а не к наставлению в Дхарме». 

От това може да излезе добра основа за будистки фундаментализъм, ако се захване някой не-напълно просветлен да го практикува. И май в историята има доказателства за такъв. Съзнанието на Буда чрез действие да спаси света от разпад, та това е работа на Брахма, да си я върши

На благородния ученик не му трябва причина да върши или да не върши каквото и да било, защото в противен случай ще утвърди представите за "аз", "личност", "същество", "жива душа", "дхарма", "не-дхарма" и т.н.

Хе, колкото до истината - виждам само една истина:
че всичко е непостояанно;

че всичко е болезнено;

че всичко е съставно (не притежава собствена, независима същност);

че истината/реалността е отвъд крайностите на трансцедент и нетрансцедент, на покой и движение...

Абсолютната истина/нирвана не е някакъв трансцедентален покой, или някаква си там мъдрост, любов и състрадание...
Няма къде да се избяга и няма как да се скрие някой.
Едно е да познае човек истината, а друго е да осъзнае, че е самата истината.

и понеже по-горе стана въпрос за комари...
то:

https://www.youtube.com/watch?v=9l-YYqjhVi4

Може да се каже, че духовното развитие е противоположно на светския живот по посока.

Цитат от кометарите на Лю И-Мин:
"На всички в този свят е известен Пътя на движение по течението, но не Пътя на движение назад.
Какво е това "по течението" ? Това е движение по течението на "създаванията-преобразуванията". 
А какво е това "назад" ? Това е движение, обратно на "създаванията-преобразуванията".
Движението по течението на "създаванията-преобразуванията" поражда хора и други същества 
в никога не прекратяващия се кръг на раждането, стареенето, болестите и смъртта.
Движението обратно на "създаванията-преобразуванията" достига завършеност в безсмъртните и будите,
по дълголетие равни на Небето и Земята, не раждащи се и не изчезващи."
 

преди 3 часа, rurk написа:

Хе, колкото до истината - виждам само една истина:
че всичко е непостояанно;

че всичко е болезнено;

че всичко е съставно (не притежава собствена, независима същност);

че истината/реалността е отвъд крайностите на трансцедент и нетрансцедент, на покой и движение...

Абсолютната истина/нирвана не е някакъв трансцедентален покой, или някаква си там мъдрост, любов и състрадание...
Няма къде да се избяга и няма как да се скрие някой.
Едно е да познае човек истината, а друго е да осъзнае, че е самата истината.

Право в целта! Или човекът не е отделен от истината, не може да се скрие, отдели от нея, това е невъзможно. Нито "аз", нито "другия" е отделен от нея. Всички сме еднакво празни от "отделна личност"(аз, атман), "душа" (джива) в своята "таковост". Празни сме дори от Буда, шунята, нирвана, самсара. Това са само изкуствени конструкции - викалпа. Следователно е невежо да делим реалността на независими същности, да изпитваме алчност, гняв, ненавист, като и да не изпитваме мъдрост, любов и състрадание, стига да не се привързваме към тях (като независими същности, дхарма и не-дхарма), защото автоматично ще реализираме и техните противоположности. 

Той накрая Исус казвайки "Аз съм Пътят и Истината, и Животът", ще излезе, че е бил будист.

 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Той накрая Исус казвайки "Аз съм Пътят и Истината, и Животът", ще излезе, че е бил будист.

Много ли ти се иска да е бил будист? Ако не беше утвърждавал крайността на етернализма, то той и последователите му нямаше да загинат по този ужасен начин в другата крайност. 

   В учението се казва, че обектите, възникващи от трансформациите на съзнанието, са празни, но нима трансформиращото съзнание е реално? Съзнанието и обектите се опират едно на друго, и макар да са празни, се създава представа за тяхното наличие. Освен това съзнанието не възниква самостоятелно, а се ражда, опирайки се на обекта, и обектът не се проявява сам по себе си, а се опира на съзнанието. Когато съзнанието е празно, обектите не се пораждат, а когато обектите са унищожени чрез медитативно усилие, и съзнанието става празно. Не е имало все още съзнание без обект и обект без съзнание. Както по време на сън ти се струва, че можеш да наблюдаваш различията между нещата, но в действителност всички те са празни и илюзорни и нямат истинна природа. Всички видове съзнание и всички обекти са същите. Поради основаването върху множество нямащи своя природа причини, няма нито една дхарма, която да не е била причинно-обусловена, и по тази причина няма дхарма, която да не е празна. Всички външни признаци са също илюзорни. Затова в празнотата няма неща, които да са сетивно възприемащи се, няма форми на съзнанието, свързани със зрението, слуха, обонянието, вкуса, тялото и разума. Няма осемнадесет дхату и дванадесет нидани. Няма четири истини и няма мъдрост, а също няма придобивка, няма карма и въздаяние, няма усъвършенстване и няма доказателство, самсара и нирвана са равни помежду си и са еднакво подобни на съня или илюзията.

Пети патриарх на школата Хуян - Дзунми (780-841 г.)

Пустотата на Драконовия свитък...

Шекспир е бил по-близо от Исус.

“The cloud-capp’d towers, the gorgeous palaces,
The solemn temples, the great globe itself,
Yea all which it inherit shall dissolve,
And like this insubstantial pageant faded, leave not a rack behind:
We are such stuff as dreams are made on,
And our little life is rounded with a sleep.”

Shakespeare (The Tempest, Act IV, scene 1)

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

Шекспир е бил по-близо от Исус.

“The cloud-capp’d towers, the gorgeous palaces,
The solemn temples, the great globe itself,
Yea all which it inherit shall dissolve,
And like this insubstantial pageant faded, leave not a rack behind:
We are such stuff as dreams are made on,
And our little life is rounded with a sleep.”

Shakespeare (The Tempest, Act IV, scene 1)

За Исус не е моя работа да коментирам, но Шекспир определено е класен. Прочие, ария-бодхисатвите могат да проявяват своята нирманакая активност по всякакъв начин, вкл. като творци, учени, лекари, пожарникари, държавници (тибетските дхарма-крале или Ашока напр.), както и като бриз, облак, билка и т.н. Справка, напр. „Бодичаряватара” на Шантидева. Там има такива пожелания...

Редактирано 16 ноември 20187 г. от dagpo19 (преглед на промените)

преди 31 минути, Śūnyatā написа:

    В учението се казва, че обектите, възникващи от трансформациите на съзнанието, са празни, но нима трансформиращото съзнание е реално? Съзнанието и обектите се опират едно на друго, и макар да са празни, се създава представа за тяхното наличие. Освен това съзнанието не възниква самостоятелно, а се ражда, опирайки се на обекта, и обектът не се проявява сам по себе си, а се опира на съзнанието. Когато съзнанието е празно, обектите не се пораждат, а когато обектите са унищожени чрез медитативно усилие, и съзнанието става празно. Не е имало все още съзнание без обект и обект без съзнание. Както по време на сън ти се струва, че можеш да наблюдаваш различията между нещата, но в действителност всички те са празни и илюзорни и нямат истинна природа. Всички видове съзнание и всички обекти са същите. Поради основаването върху множество нямащи своя природа причини, няма нито една дхарма, която да не е била причинно-обусловена, и по тази причина няма дхарма, която да не е празна. Всички външни признаци са също илюзорни. Затова в празнотата няма неща, които да са сетивно възприемащи се, няма форми на съзнанието, свързани със зрението, слуха, обонянието, вкуса, тялото и разума. Няма осемнадесет дхату и дванадесет нидани. Няма четири истини и няма мъдрост, а също няма придобивка, няма карма и въздаяние, няма усъвършенстване и няма доказателство, самсара и нирвана са равни помежду си и са еднакво подобни на съня или илюзията.

Пети патриарх на школата Хуян - Дзунми (780-841 г.)

Ще прескоча коментара върхи Иисус...
Иначе горният цитат е повече от показателен.

Така е, няма, но и има.

"Не можем да кажем, че ума съществува, тъй като той няма субстанция,

И не можем да кажем, че умът не съществува, тъй като все пак мисълта възниква.

Умът от време на време е спокоен, от време на време се движи,

Наблюдавай го внимателно, без прекъсване."

Кунга Тензин

преди 17 минути, rurk написа:

Така е, няма, но и има.

"Не можем да кажем, че ума съществува, тъй като той няма субстанция,

И не можем да кажем, че умът не съществува, тъй като все пак мисълта възниква.

Умът от време на време е спокоен, от време на време се движи,

Наблюдавай го внимателно, без прекъсване."

Кунга Тензин

 Всяка дхарма, родена чрез причина, няма собствена природа, собствена постоянна форма, и в крайна сметка е само пустота*. Това наричам начално учение Махаяна.

   Макар че, в крайна сметка всичко е пустота, пустотата не пречи на илюзорно съществуващото, което като че ли съществува в действителност. Това наричам крайно учение Махаяна.

   Когато тези два вида се изчерпват взаимно, те изчезват. Лъжливите чувства престават да съществуват. И двата вида са безсилни. Изчезва дуализмът на пустота и съществуване. Имената и думите се изчерпват, почиващият си ум не изпитва привързаност. Това наричам учение Махаяна за мигновеното.

   Тогава отхвърляйки всичко, отхвърляйки привързаностите, пристъпваш по този път към сарва (цялостната чистота), сякаш нагазваш в море. Ето защо наричам това дао. Отдавна всичко е обърнато нагоре с краката. Изначално не притежава реалност. Това наричам усещане. И накрая, който има пълни знания за всичко това, се смята за просветлен.

   Мисълта за прекрасното и безобразното остава умиротворена като спокойно море. Всички лъжливи мисли са изчерпани, няма нищо, което да те притеснява. Безпокойството си е отишло, преградите са преодолени, отхвърлен е източникът на страдание. Това наричам преминаване в нирвана.

   *Според будисткото разбиране за битието, възприеманите от нашите сетива явления не съществуват в действителност, но не може да се каже, че зад тях не се крие нищо. То просто е недостъпно за нашите органи.

Трети патриарх на школата Хуян - Фадзан (643-712 г.)

преди 10 минути, rurk написа:

 

"Не можем да кажем, че ума съществува, тъй като той няма субстанция,

И не можем да кажем, че умът не съществува, тъй като все пак мисълта възниква.

Умът от време на време е спокоен, от време на време се движи,

Наблюдавай го внимателно, без прекъсване."

Кунга Тензин

Само да вметна, че това е дзог чен/махамудра инструкция, която е несъвсем точно преведена. Но за да може човек да прави описаното в нея, т.е. да се отпусне в ригпа, то трябва да има въведение в ригпа, което е слабо вероятно да направи сам. За да се случи това, то освен учител като главно условие, то са нужни и допълнителни условия като добра шамата, бодичита мотивация, искреност, откритост и доверие. В случая „наблюдение” е погрешен превод.

преди 11 часа, dagpo19 написа:

Това е хубав знак, който предполага наличие на определен тип заслуга.

Възможно е, но все пак се съмнявам, а и в книгата се говори за трите скъпоценности, пък аз не съм приемал убежище в никоя, дори не съм срещал будистки учител през живота си - така че за знаци и заслуги ми се вижда малко прекалено. Има хора, които карат сърцето ми да бие - на което логика не търся, все едно да се опитам да си обясня защо обичам приятелката си или защо харесвам котки, защо ме привличат откритите пространства  - пък из будистката история има доста такива.

И сега се замислям, че всъщност онзи, който най- много ми е грабнал вниманието от целия будизъм е Чогям Трунгпа Ринпоче - ти си ми разказвал някои неща за него, но за толкова външен човек, като мен трудна работа да разбере, като какъв точно се явява в йерархията и философията на тибетския будизъм, какво място заема. Но онова, с което ме изумява е, че докато го чета се чувствам попаднал в безнадеждна ситуация, в такава, в която няма как да шикалкавя - когато чуя за меча на Манджушри все за него се сещам, като метафора звучи много подходящо, "ще смееш ли да кажеш нещо", действително се чувстваш пресечен и обезоръжен, това наричам майстор на бойните изкуства, дава ти съвсем ясно да разбереш, че няма как да победиш, ще трябва да се предадеш. (: 

Позволявам си да припомня, че наблюдаването предполага субектно-обектна фиксация, която е ОК, когато правим шамата, но не и когато правим описаното в текста, който цитира Рурк. Знаете ли каква е една от първите практики, които се дават в дзог чен, за да разберем движението и неподвижността на ума?