Току що ти я снех - в центъра е Амитаба, вляво Авалокитешвара, вдясно -Ваджрапани.

Накрая има посвещаване на заслугата (след дхарани мантрата) за благото и освобождението на всички. Това кратко призоваване е от началото на 15 век и много популярно във всички тибетски школи.

преди 2 часа, dagpo19 написа:

 Проблемно е, когато хем нищо не знаеш, хем си въобразяваш, че знаеш.

Ей виждал съм хора, с които например се познаваме от детските години още, плашил съм се до какви състояния са се докарали по този начин - и сега даже му викам на един, да иде на психолог, защото параноята му излиза извън контрол вече, и не само аз му го казвам, то е толкова видимо, че за почти всички около него е видимо ... съответно, както и се очаква, хич не отбира.

преди 10 часа, dagpo19 написа:

Положителни нагласи, които могат да водят, както до преживяването на светско благополучие, така и до възможност да срещнем дарма, да имаме способност да я разбираме и да я практикуваме. Аз говоря за второто значение.

Попитах какво разбира тибетския будизъм под "положителни впечатления", но както и да е, това са само концепции. Може би не успях да се изразя достатъчно ясно.

Чрез безпристрастност, внимание и искреност, може да видим, че Дхарма е записана в нашето тяло и ум. Можем да достигнем до чисто възприятие на действителността, незаразено с вируса на концепциите ("заслуга" също е концепция).

Но за да стигнем това чисто осъзнаване ни трябват "правилни" концепции, както ни трябва лодка за да достигнем до другия бряг. След като стигнем сушата, лодката не ни е нужна вече.

Благодарение на интернет нещата много се промениха. За да срещнеш Дхарма трябва да можеш да четеш, да имаш достъп до интернет, да си закупиш или да ти дадат книга. Много будистки учители го знаят това и го използват безкористно за разпространението на мъдростта. Дават се практики, чрез които можем да се  самоусъвършенстваме. Разбира се, всичко зависи от усилията които сме положили и сме решени да положим (например учене на езици и др.), както и от мотивацията ни да задълбочим безпристрастността, вниманието и искреността си.

В процеса на задълбочаване ясно започваме да разбираме какво е непостоянство, страдание, липса на "аз", осъзнаваме че сме на "прав път", чрез промяна възприятието и светоусещането си. 

на 12.11.2018 г. в 10:33, rurk написа:

Ако говорим за Любовта, за Истината, за Чистота, за Мъдростта, за Покоя/Мира, за Блаженството, тогава не ще има противоречия, но когато се появат имена/наречия като Татхагарбха, има Самантабхадра, или Вайрочана, или Айн, или Аллах, или Елоах, или Дао, Брахман..., всички стават като злобни хлапета, всяко от което си мисли, че неговата играчка е най-красива, най-играчка.

Комплексираният човек си мисли, че неговия път, респективно възглед и евентуално учение, което следва, са най-правилни, са най-верни....

Съществува ли Сила, Мощ, бълваща Живот на всеки миг навред?
Съществува?

Ятаганът е готов! Да видим ще се намери някой, който да го размаха и да отреже глевите на неверниците, на друговерците!
Всички разделения през хилядолетия са довели единствено до смърт и страдание, а вие не искате това да продължи, нали!?
А идеята на дуалността е да има любов, не смърт.

Разрушенията в този свят и разрушениято на този свят, всичко това е станало от липса на любов. Разрушаващото не е любов, следователно без любов не може да бъде поправено.

Само човек който може да се издигне над Егото си, може да види, проумее и осъзнае, че подиграването , заяждането, и високомерието, са нищо друго освен нисши пориви на егото и това са пороци, които сочат за неосъзнатост и невежество/ без значение колко знания има индивида/.

на 12.11.2018 г. в 20:50, rurk написа:

Не, разбира се. Само идиот може да твърди това. Атман е отвъд Битийното, а Акаша е част от Битието.

Няма идиоти тук. Има търсачи на Истината.
А Истинската истина никой не може да я знае. Ние само знаем или достигаме до части от нея.
И до предположения. Така както са го правили много други преди нас.
Всеки има, както свои лични идеи и предположения, така и черпи опит от предположенията и опитностите, на хора, развили своите идеи и учения много преди това.

преди 38 минути, Śūnyatā написа:

 

 

преди 15 минути, Aumi написа:

Само човек който може да се издигне над Егото си...

Любовта към себе си е голяма сила, тя може да се маскира по много начини.

Нека видим какво е казано за Акаша,  за да стигнем до истината, дали Акаша е тъждествена с Атман.
А може би, дали е тъждествена с Брахман.

Полето на Акашовите записи е космическото съзнание, което е на всякъде около нас и то непрекъснато взаимодейства с нас и с цялото.

Пространството (санскр., акаша, akasa), според Енциклопедия Абхидхарма, е дхарма, която не се ражда и не изчезва, тя е вечна.

 

В индийската философия има два термина за определение на пространството - акаша и диш. Акаша, според най-старите определения, е особена субстанция близка до представата за материя, от която се появява звукът. Тя е също е вечна. Диш е причината и възможността за локализация на обектите в пространството.^[1] По-късно съдържанието на понятията се изменя.

За късния будизъм диш е понятие, близко до субективното пространство, а акаша се свързва с абсолютната пустота, абсолютното пространство, абсолютната липса на ограничение. В акаша няма граница и следователно липсва битийно съдържание. На това основание акаша се мисли и като небитие. Битието и съществуването за будизма изобщо са ежеминутно създаване и разрушаване, а това което е вечно и абсолютно няма качеството съществуване и битие. Следвайки тези позиции късният будизъм счита, че акаша не съществува и не е битие или няма качеството битие и съществуване.

 

Пространството на съзнанието  (Психическото пространство)

 

Що касае вътрешното пространство на съзнанието като основание на протяжността на конфигурациите в самото съзнание, въпросът е различен. Тук пространствеността или пространственият модус на съзнанието се явява самата действителност на конфигурацията. Това е проявена действителност. Самото проявление е пространствеността. В този смисъл пространството на потока на съзнанието няма “качествата” на акаша, а е по-скоро различно като качество, или пространство на самото съзнание.^[2]

Пространството на съзнанието е абхван, т.е. психическо пространство. То има не само различна метрика, но и различен принцип на съществуване. То е истинното пространство на съзнанието.

На пръв поглед в абхидхармистката концепция представата за пространствената подредба се приближава до тази на Кант. Разликата е, че при Кант пространството и времето като априорни форми на сетивността принадлежат на самото съзнание, на неговия сетивен етап като възможност за подредба на външните обекти, докато според Енциклопедия Абхидхарма пространствената подредба е на самата конфигурация и по-скоро принадлежи на дхармата на проявеността, отколкото на съзнанието.

Съзнанието е “поток на конфигурациите”. Това, което съставя този поток са моментите (кшана) на появата на елементите. Проявяването на множествеността на елементите и техните отношения е пространство. Пространството е възможност, условие за съществуването и за проявяването. Това особено важи за пространството на съзнанието. Психическото пространство на съзнанието е именно действително проявеното съдържание на съзнанието. Всяко действително проявление носи в себе си модуса на пространството като действителността на себе си. Следователно в системата на общото психическо пространство на съзнанието се включва и пространството на мисленето, и пространството на познанието, и пространството на психическите процеси, които изграждат съдържанието на съзнанието.

 

http://cebudiz.blogspot.com/2016/01/blog-post.html

преди 7 минути, Śūnyatā написа:

 

Любовта към себе си е голяма сила, тя може да се маскира по много начини.

Няма лошо в това да обичаш себе си.
Човек, който няма любов към себе си, не може да обича и останалите хора.
Но тук става въпрос за егото, чиито прояви, са гордостта и високомерието, а от там и желанието непрекъснато да се търсят грешките на останалите, желанието за подигравка с тях, и желанието за нагрубяване и присмиване. Нито едно от тези качества, не е проява на любов, нито към себе си, нито към ближния.
Напротив, това идва от липса на любов. Както и всички комплекси, идват от липса на любов, първо към себе си.

преди 1 час, Aumi написа:

Напротив, това идва от липса на любов. Както и всички комплекси, идват от липса на любов, първо към себе си.

Това значи, че любовта към себе си има позитивно изражение, а не негативно, както си забелязала. Но любовта към себе си можем да изразим и чрез отсъствие на негативизъм към "себе си" и "заобикалящия" ни свят. Но какво в всъщност е себе си? Какво е "позитивно" и "негативно"? Какво е "първо" и "второ"?

Можеш ли да се откажеш от себе си?

преди 17 минути, Śūnyatā написа:

Това значи, че любовта към себе си има позитивно изражение, а не негативно, както си забелязала. Но любовта към себе си можем да изразим и чрез отсъствие на негативизъм към "себе си" и "заобикалящия" ни свят. Но какво в всъщност е себе си? Какво е "позитивно" и "негативно"? Какво е "първо" и "второ"?

Можеш ли да се откажеш от себе си?

Да, ако имаш любов вътре в себе си, тя неминуемо ще се отрази и на околните.
Но въпросът е, че околните, ако нямат любов, те не могат да усетят любовта.
Но те не са виновни. Живеем в такъв свят, в който човек бива научен от малък, да отстоява егото си и да бъде твърд.
Да не проявява мекушавост, защото тя е признак на слабост, според критериите на днешният свят
По този начин, любовта към ближните, се възприема като една смешна и излишна емоция.

преди 2 часа, Aumi написа:

Съзнанието е “поток на конфигурациите”. Това, което съставя този поток са моментите (кшана) на появата на елементите. Проявяването на множествеността на елементите и техните отношения е пространство. Пространството е възможност, условие за съществуването и за проявяването.

Само ще добавя, въпреки че може да е ясно на всички, че не всяка конфигурация поражда съзнание. Както за изграждането на всяка форма или структура е необходима съответната организация, така и за проявата на съзнанието. Тази структура не е нещо статично и неизменно, а постоянно променяща се. 

преди 31 минути, Shiniasu написа:

Само ще добавя, въпреки че може да е ясно на всички, че не всяка конфигурация поражда съзнание. Както за изграждането на всяка форма или структура е необходима съответната организация, така и за проявата на съзнанието. Тази структура не е нещо статично и неизменно, а постоянно променяща се. 

Следователно зависимо възникващия поток от конфигурации, който възприемаме за аз е празен от аз, той не ни принадлежи, възприятието породено от потока не е аз и т.н.

преди 15 минути, Śūnyatā написа:

Следователно зависимо възникващия поток от конфигурации, който възприемаме за аз е празен от аз, той не ни принадлежи, възприятието породено от потока не е аз и т.н.

Азът е съвкупност от живот, форма и съзнание. Това съм го писал много пъти. Освен живота, който е неунищожим и това е всъщност акаша, разглеждана като първичния елемент, обхващащ и пораждащ всичко останало , формата и съзнанието се изменят, прекъсват съществуването си и отново се пораждат. Те не са абсолютни, но разглеждани катопоток от промени, те или по-точно потокът също е без начало и край. Ти може да излезеш от потока, да го наблюдаваш отстрани, без да си засегнат от него, но не и да го спреш. Той може да се променя всеки миг, но никога няма да престане да тече.

преди 33 минути, Shiniasu написа:

Ти може да излезеш от потока, да го наблюдаваш отстрани, без да си засегнат от него, но не и да го спреш. Той може да се променя всеки миг, но никога няма да престане да тече.

Нищо не разбирам от това. Как можеш да наблюдаваш потока без да си засегнат от него? Без да изпитваш глад и жажда ли? А той изпитва ли ги, какво го движи?

Ще опитам да отговоря. Движението е да го наречем свойство на материята. То няма как да е създадено, да има начало и край. Ако движението престане опитай се да си представиш резултата. Какво ще даде начален тласък за ново движение? Неподвижното не може да породи движение. А материята се движи, формите се движат. Равновесието, което е изключително важно във всички школи не е статично състояние, защото самия свят в който живеем и от който сме част е подвижен.

 

Бях написал нещо, но вместо това ще задам въпрос. Как мислиш, дали намиращите се в нирвана знаят или дали могат, ако пожелаят, да узнаят, какво се случва в различните сфери на самсара. И дали за това е необходимо отново да потънат в нея? Нали те вече са се научили от пряка опитност да различават действителното от илюзорното? 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Нали те вече са се научили от пряка опитност да различават действителното от илюзорното? 

Според будизма илюзорни са постоянството, удовлетворението и наличието на "аз" в потока. Ако съзнанието е фантом на живота, няма какво да се доказва и различава, освен една илюзорна представа от друга.

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

Попитах какво разбира тибетския будизъм под "положителни впечатления", но както и да е, това са само концепции. Може би не успях да се изразя достатъчно ясно

Опитах се да дам общ и неусложнен отговор. ОК, ще цитирам един от нашите учители, Беру Кхйенце Ринпоче, но това едва ли ще изясни нещата: „Чрез натрупването на заслуга (сонам) постигаш рупакая, а чрез натрупването на проницателна мъдрост (йеше) - дхармакая. Рупакая бива два вида: нирманакая и самбогакая. Първото се проявява за обикновените същества, които имат карма или заслуга да го възприемат, докато второто само на ария-бодхисатвите, които са достигнали поне първото буми (пътят на виждането) и съответно имат директно (неконцептуално) осъзнаване на пустотата.” И т.н. Разбира се, заслугите са илюзорни, както и пътя, както и плода, както и каите или чистите сфери като Деуачен, понеже състоянието на  буда няма причина. Но без споменатите неща, то не може да се актуализира. Съмнявам се сега да е по-ясно, т.е. за теб евентуално, но други ще се объркат още повече. 

Както разбирам аз, причина има за "обратното самадхи", съответно - щом за един процес има причина, то с прекъсването на причината се прекратява и процеса т.е. и процеса на объркване.  От тук се и поддразбира в някакви общи очертания какво се визира под "положителни впечатления".

п.п. инак отделен въпрос, че онова, което ме притеснява е, че ми звучи някак прекалено логично и ясно. :Д

преди 4 минути, sound написа:

Както разбирам аз, причина има за "обратното самадхи", съответно - щом за един процес има причина, то с прекъсването на причината се прекратява и процеса т.е. и процеса на объркване.  От тук се и поддразбира в някакви общи очертания какво се визира под "положителни впечатления".

п.п. инак отделен въпрос, че онова, което ме притеснява е, че ми звучи някак прекалено логично и ясно. :Д

Не съм сигурен, че те разбрах. Опитваме се да коментираме тема, за която аз поне нямам достатъчно кпмпетентност. Но виж Праджняпарамита сутрите, в които се казва, че няма страдание, няма причина за страданието, няма път към освобождението и няма одвобождение, т.е. казва се, че от гл.т. на един буда, то четирите благородни истини са илюзия. Но не са казва, че те са такива за нас, т.е. не се казва, че да практикуваме щедрост напр. е безполезно. Тъкмо напротив. Разбира се, ако я практикуваме по дуален начин като разграничаваме субект и обект, то това не е парамита и не носи мъдрост, а само светска заслуга. Но и тук има тънкости, понеже така излиза, че падаме в омагьосан кръг, в който всяка от първите пет парамити, които създават заслуга, не е парамита, ако нямаме шестата, но не можем да сздадем шестата без първите пет (щедрост, етика, търпение, усърдие и концентрация). Но тази пречка се преодолява, когато взимаме убежище и посвещаваме заслугата, т.е. това е привиден патадокс. Но тези неща в детайли трябва да се обясняват от компетентни учители, не от начинаещи като мен.

По това време Благословеният навлезе в самадхито, което изразява дхармата, наречена “задълбоченото озарение”, и по същото време благородният Авалокитешвара, бодхисатва махасатвата, докато практикуваше задълбочената Праджняпарамита, видя по следния начин: той видя, че петте скандхи са лишени от същност. 

Тогава, чрез силата на Будата, Почитаемият Шарипутра каза на благородния Авалокитешвара, бодхисатва махасатвата: “Как би трябвало един син или дъщеря на благородно семейство да се упражнява, когато иска да практикува задълбочената Праджняпарамита?” 

Помолен по този начин, благородният Авалокитешвара, бодхисатва махасатвата, каза на почитаемия Шарипутра: “О Шарипутра, един син или дъщеря на благородно семейство, който иска да практикува задълбочената Праджняпарамита трябва да вижда по следния начин: да вижда, че петте скандхи са лишени от същност.

Праджняпарамита хридая сутра

преди 14 часа, Aumi написа:

Няма идиоти тук. Има търсачи на Истината.

А Истинската истина никой не може да я знае. Ние само знаем или достигаме до части от нея.
И до предположения. Така както са го правили много други преди нас.
Всеки има, както свои лични идеи и предположения, така и черпи опит от предположенията и опитностите, на хора, развили своите идеи и учения много преди това.

Ако приемаш тези свои думи за истина, то значи влизаш в противоречие с тях, защото те твърдят, че ти не може да знаеш истината, а само частици от нея, а ако не приемаш тези свои за истина, няма какво да ги твърдиш, както и това, че няма идиоти.
Ако прочетеш пак какво си писала, ще разбереш.
Ако вярваш, че си способна да приемеш и узнаеш само частица от истина, бива да се съмняваш във всяко "своя" концепция и във всяко свое заключение и утвърждение. Следователно тези твои думи може да са поредната твоя заблуда.

Виж, аз не вярвам в това, а затова у мен няма такива противоречия и пак по същата причина не се съмнявам в думите си.

на 12.11.2018 г. в 23:01, Shiniasu написа:

Стана забавно. Май не си наясно в каква заблуда са другите трима  пишещи днес в темата. Това за атман няма да го коментирам, защото не ми се спори.

 

Дали ти не си този, дето не е неясно?! :-) Да.

преди 4 часа, dagpo19 написа:

...... Опитваме се да коментираме тема, за която аз поне нямам достатъчно кпмпетентност.....

:Д И аз нямам, ма като ми се иска да имам. (:

Без сърдечната сутра не бих изпитвал този респект към дхарма. Точно тя ми показва, че нищо не ми е ясно и логично поради, което и се притеснявам по- спокойно - нали, ако все пак разбирах дхарма, ако разбирах гледната точка на Буда, то тогава ..... къде ми е просветлението, щото никак не се чувствам просветлен, въпреки всичките ми разбирания и гледни точки. 

Благодаря за коментара.

Благодарение на тази сутра си задавам най- общо казано въпроси, на които смислен отговор не намирам - логиката и анализа, както и да ги развивам все стигам до моменти на непреодолима пропаст м/у отделни фрагменти от цялостния контекст на дхарма. Повече от всички текстове и книги, които изобщо съм чел сърдечната сутра ме убеди, че има разбиране, което без медитация няма как да стигнеш, поне аз явно не мога - изключителен микс от чувства поражда в мен сърдечната сутра: от една страна нарцистичното ми философско его е с облещени от кеф очи пред текста, по който бавно се разхождат; от друга изпадна в такова огромно разочарование, че ....... нали, как може да съм толкоз кух, че да не разбирам баси. :Д

И далеч не смятам, че съм изключение - не случайно, дори атеистите от интелектуалните среди, премислят два пъти преди да посочат порицаващ пръст към будизма. От една страна няма как да не признаеш гениалността на будистката философия, от друга, колкото повече  я изучаваш и анализираш, толкова повече разбираш, че не можеш я разбереш само с осмисляне, че не можеш да я обосновеш, чисто интелектуалното разбиране увисва, най- просто казано, колкото и да си начетен ще застане един ученик медитатор и ще те направи смешен само със въпроси, дори не е нужен просветлен човек да докаже, че разбирането ти си е останало повърхностно. Същевременно колкото по- напреднал в медитативните състояния е един човек, толкова по- смислено и разбираемо може да обоснове текстовете и философията на дхарма ......

п.п. .... а вече това пък е момент, в който егото все пак доволно потрива ръчички, че всичко друго му е ясно, само една сърдечна сутра му остана, а тя е толкова велика и мистериозна, следователно егото е вече в последна фаза на самоусъвършенстване, напоследък кръста ме боли, сигурно ще ми никнат крила. На мен това положение, къде егото изучава дхарма ми е малко сюрреалистично, за това така. (;

преди 10 часа, rurk написа:

Ако приемаш тези свои думи за истина, то значи влизаш в противоречие с тях, защото те твърдят, че ти не може да знаеш истината, а само частици от нея, а ако не приемаш тези свои за истина, няма какво да ги твърдиш, както и това, че няма идиоти.
Ако прочетеш пак какво си писала, ще разбереш.
Ако вярваш, че си способна да приемеш и узнаеш само частица от истина, бива да се съмняваш във всяко "своя" концепция и във всяко свое заключение и утвърждение. Следователно тези твои думи може да са поредната твоя заблуда.

Виж, аз не вярвам в това, а затова у мен няма такива противоречия и пак по същата причина не се съмнявам в думите си.

 

Значи, твърдиш, че ти знаеш Цялата Истина!

Е, аз не мога да твърдя това. Може би знам някакви частички от Истината, но няма как да бъда убедена, че някой знае Цялата Истина.

 

преди 2 часа, Aumi написа:

Значи, твърдиш, че ти знаеш Цялата Истина!

Е, аз не мога да твърдя това. Може би знам някакви частички от Истината, но няма как да бъда убедена, че някой знае Цялата Истина.

Истина която е съставена от някакви частички не е Цяла Истина, защото наличието на частички автоматично изключва възможността за съществуване на Цяла Истина. Дори частиците истина са съставени от частици, обусловени са от възприятие, представи, съзнание и т.н., които също не са цялостни в своето битие, до... липса на същност в търсещия истината.

преди 11 часа, sound написа:

 

п.п. .... а вече това пък е момент, в който егото все пак доволно потрива ръчички, че всичко друго му е ясно, само една сърдечна сутра му остана

Не случайно пиша праджняпарамита сутрИ, не сутрА, т.е. Праджняпарамита хридая сутра, която визираш е само една от многото. Най-популярната наистина. Но има и много други такива махаяна сутри, които не спадат към категорията праджняпарамита, но казват сходни неща, както и шастри. Напр. петте трактата, които Асанга получава като дананг-приемственост от Маитрея, особено Анутаратантра шастра (това не е тантра, а шастра, т.е. тантра в случая се превежда като непрекъснатост или нещо подобно). Ако не си наясно с тези текстове, то дамата, с която говори Шунята по-горе ще ти открие някой линк, който да ти ги поясни. Шега...

преди 17 часа, dagpo19 написа:

Опитах се да дам общ и неусложнен отговор. ОК, ще цитирам един от нашите учители, Беру Кхйенце Ринпоче, но това едва ли ще изясни нещата: „Чрез натрупването на заслуга (сонам) постигаш рупакая, а чрез натрупването на проницателна мъдрост (йеше) - дхармакая. Рупакая бива два вида: нирманакая и самбогакая. Първото се проявява за обикновените същества, които имат карма или заслуга да го възприемат, докато второто само на ария-бодхисатвите, които са достигнали поне първото буми (пътят на виждането) и съответно имат директно (неконцептуално) осъзнаване на пустотата.” И т.н. Разбира се, заслугите са илюзорни, както и пътя, както и плода, както и каите или чистите сфери като Деуачен, понеже състоянието на  буда няма причина. Но без споменатите неща, то не може да се актуализира. Съмнявам се сега да е по-ясно, т.е. за теб евентуално, но други ще се объркат още повече. 

Все нещо разбирам, все някакви заслуги имам, макар и илюзорни.

Според мен разликата между обикновените същества и ария-бодхисаттва е в искреността и мотивацията. При ария-бодхисаттвата двете натрупвания, на заслуги и мъдрост се случват едновременно. Например, няма как да извършиш и една добродетел, която да има ценност (положителен кармичен отпечатък), ако си вкопчен в реалността на "аз"-а" си, като нещо същностно съществуващо. Добродетелите, позитивните впечатления без осъзнаване липсата на същностни ограничения не могат да се реализират, актуализират оптимално.

Например във Ваджраччхедика Праджняпарамита сутра, като най-висша, несравнима добродетел се посочва изучаването на сутрата, медитацията върху нея (която медитация е неотделима от практикуването на останалите добродетели) и въз основа натрупаната лична опитност тези знания да се разпространяват. Важно е да се осъзнава, че начина на мислене който се актуализира, както и самата опитност (включително заслугите) нямат същностна опора, от което следва че при обясненията на Дхарма не бива да се използват понятия като "независима същност" (атман), "същество", "жива душа", "човешка личност" и т.н.

За разбирането на тези неща обаче трябва да се извърши цялостна трансформация на елементите съставящи феномена който наричаме "личност". Без щедрост, етика, търпение, усърдие и концентрация, както напомни по-горе, това няма как да се случи. Само тогава се създават условия предишната (невежа) личност да бъде променена (просветлена) от мъдростта, сравнена с удар от мълния, защото ако те удари дори веднъж мълния, няма как да останеш същият 

преди 3 минути, Śūnyatā написа:

 

Според мен разликата между обикновените същества и ария-бодхисаттва е в искреността и мотивацията. 

Още една разлика има и ти трябва да се сетиш каква. Подсказвам - път на виждането, 1-то бхуми с какво се отличава?