преди 1 час, Мо_хи_ни написа:

Метафорично, красиво описание на илюзорността.

В будистките текстове трябва да се прави разлика между метафорично и буквално възприемане на информацията. Илюзорността и пустотата често трябва да се разбират в пряк смисъл.

4. 

Тебе неизменно ведомы бессущностность самостей всех и дхарм, а также — источники [всех] страданий. Ты наделён беспредельною мудростью, состраданием и бескорыстием.

преди 26 минути, _ramus_ написа:

Но практически се оказва че в момента след осъзнаването... тя вече е граница и осъзнаването тръгва към преминаването й...

Зависи какво имаш предвид под "преминаване". Аз, например,съм надживяла много свои привързаности -  мога спокойно днес да се събудя в Португалия, а утре да се преместя да живея в Китай. Мога с лекота да напусна работно място, къща, кола. Мога да живея без комп, телефон и нет и да не ми залипсват дори. 

Но не желая да премина привързаността към детето и приятелите си, въпреки че е осъзната. Понеже е осъзната, нямам проблем те да се далеч от мен, но бих предпочела да са близо. Както знам, че ще страдам дълбоко, ако ги надживея.

преди 47 минути, Мо_хи_ни написа:

Зависи какво имаш предвид под "преминаване".

само едно нещо имам предвид - преминаване. Няма много варианти на "преминаване" на граница...

Това, което описваш като пример няма как да го видя през твоите очи, освен през думите и прочита им през мен. И все пак - ако взема условно моят прочит като разгледан случай - то това не е никакво "осъзнаване". Това е нещо като "давам си сметка, че"... но не е осъзнаване. Онова, което аз имам предвид с тази думичка надхвърля значението на "давам си сметка".

Освен това - ти пишеш за своя лимит при възможността ти за решение на конфликти между възможност да преминеш лимит и структурите в теб, които определят този лимит. За мен, през моите очи - "НЕ ЖЕЛАЯ" от твоите думи не отговаря на същността и значението... ЖЕЛАЯ идва като следствие от точно този "компромис" с който нагаждаш към съзнателното поле, следствията на вечния конфликт - между лимита и онова, което го "пази".

Само да напомня нещо... което е мое лично откритие, лично извеждане, нямащо аналог по никои писания, до които съм се докоснал - това е феномена "изнесена идентичност".С него визирам процеса на задаване на грижа за поколението при родителя... и като форма на разновидност на социалния инстинкт.

Още при бременността в майката се развива т.н. от мен "ИЗНЕСЕНА ИДЕНТИЧНОСТ" - това са сборни взаимовръзки които природата определя като ги програмира дълбоко в самата идентичност на "родителя". Той пренася в своето дете своята форма на идентичност. Така природата обезпечава по съвсем прост и елегантен начин запазването и обгрижването на поколението. По този начин РОДИТЕЛЯ ПАЗИ ДЕТЕТО СИ като "себе си"... дори повече. Така се залага "приоритет" на "изнесената част", като част от архетипните програми за запазване на вида, като самия индивид не е в приоритета, а вида (поколението) е най-важното... С огромна сила това е записано именно в несъзнаваното на МАЙКАТА, като в нея се залага по изключително мощен начин, с висок приоритет на действие и проявление. И се поддържа да е много устойчиво.

В социален смисъл се поддържа версията и статута на много благодорно, на икона, на идеал, дори на естественост. Като все пак, от гледна точка на разума, е обикновена проява на инстинктивизми. Да - работещи, имащи значение в точно определени етапи на осъзнаването, през които е нужно да се премине. Но точно заради това, в женските индивиди и тяхното мощно инстинктивно обезпечение е големия проблем пред възможността им това да го израснат и надскочат.

преди 47 минути, Мо_хи_ни написа:

Както знам, че ще страдам дълбоко, ако ги надживея.

На практика в примера ти се стига до тук... Но точно тук внимателния анализ и на контекста преди него, показва как кореспондират смисловия и несъзнателните "етажи"...

Вгледай се внимателно в изречението - то има три смислови фокуса - двете запетайки ги определят, сякаш очертават.

Сега в обща цялост - на практика

1 фокус ЗНАМ... (базирано на предишна информация и проекции, извличани чрез подбор на паметови записи )

2 фокус - "че ще страдам дълбоко" (предполагам какво би станало на основата на същата вече "предишна информация" )

3 фокус - "ако ги надживея"... това е построяване на проекция, базирана на предишна информация... но тя е само проекция какво би станало, какво би се случило, как би го преживяла... Но няма нищо фактическо в това, няма опита, няма скока... А това ти се прожектира от ирациума и несъзнателните етажи... преминали през отражението на рациото.

От чисто ментален и прагматичен понятиен анализ и взаимовръзки от написаното и цитираното изречение - първата част не кореспондира с третата - защото ако НАДЖИВЕЕШ нещо ... вече няма да има смисъл "предишното". Това носи и смисъл на думичката НАД-ЖИВЯВАМ, конотиращо с "израствам нещо, оставям го като предишен етап..."

-------

В общ смисъл - синтезно - всички хора имаме лимити в дадени моменти, определени от етапните ни точки в развитието и моментните флуктуации на състоянието на съзнание. Рациото се опитва да предлага това логично, да го предлага концептуално, но лимита и границите са там, в ИРАЦИУМА - където сами се "спираме" и нещо отвътре нашепва че... би било ужасно, ще страдаме, ще ни е гадно, ще ни липсва... ако нещо бъде променено, преминато, пуснато ... Проектирането на "призраци" на нежелани събития, на негативни "последствия" е начина по който ИРАЦИОТО дирижира поведението. Като е само допълнение че "съзнанието се опитва да ги представи и логично, и интелектуално..." като ги маскира и като "съзнателни". 

Това е изключително сложна схема от вътрешното запазване на психостазата.

Редактирано 6 юли 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Рамусе, Рамусе…Ти вече не си човек, а машина.

Някога спираш ли с анализа, оставяш ли се да съпреживееш "другия"?

преди 43 минути, Мо_хи_ни написа:

Рамусе, Рамусе…Ти вече не си човек, а машина.

Някога спираш ли с анализа, оставяш ли се да съпреживееш "другия"?

Самая великая бедность из всех — это отсутствие любви. Человек, который не развил способность любить, живет в своем личном аду. Человек, полный любви, находится в раю. Вы можете смотреть на человека как на замечательное и уникальное растение, которое способно к созданию и нектара, и яда. Если человек живет ненавистью, он пожинает урожай яда; если он живет любовью, он собирает цветы, наполненные нектаром.

Ако смяташ да научиш нещо за себе си - подавам възможност. Възможност е и без да я подавам, защото когато човек се остави да пише "от душа", после при внимателен анализ може да разчете голяма част от ирационалните си етажи в написаното... В този смисъл аз самия ползвам този похват като допълнителна възможност за "слушане" на собствения ми ИРАЦИУМ,

Какъв да е рамус - възможно е въобще да не съществувам, а и за самата теб е напълно без значение. Рамус е някакъв твой представен образ, изграден от интерпретация на сигнали от написано, от чуто и видяно... Но кой е рамус отвъд тия - за теб няма никакво значение. И този лимит не се компенсира дори и със "съпреживяване". Имаш значение само ти - по-горе не написа ли сама  "другите" какво са и какви са в личния театър на всеки един. Така, че - какво точно "съпреживяваш" като се "оставиш"... (не е въпрос, а само като пример за насоката на лично ползване, от мен самия).

Освен това има и още един аспект - съпреживяването - не се съотнася само и единствено спрямо емоционалното "трептене" на всеки един в колективното жужене. Има и други форми на "резонанси" - не по емоционалните канали, които са толкова общи за социума, просто защото са инстинктивно предпоставени.

Налице са и други канали за да сработи "резонансното" наречено според социума "съпреживяване" на "другия". Но кой СЪПРЕЖИВЯВА и кой е ДРУГИЯ - не става с резонанси... нито с "оставяне"...

Редактирано 6 юли 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Близостта е най-висш критерий в моя живот по отношение на "другите". А не практиката. Може би за това ти изглежда, че си противореча, а аз често (само)иронизирам.

Иначе не ми пречи да ми правиш дисексии, мога да извлека неща за себе си от тях. Но имам моменти, когато ми писва буквално от анализ, от целия този шум в главата ми и притихвам, изключвам мисленето, съпреживявам живеенето. Просто го чувствам. И това ми е достатъчно.

 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

. Проектирането на "призраци" на нежелани събития, на негативни "последствия" е начина по който ИРАЦИОТО дирижира поведението. Като е само допълнение че "съзнанието се опитва да ги представи и логично, и интелектуално..." като ги маскира и като "съзнателни". 

Това е изключително сложна схема от вътрешното запазване на психостазата.

Така е. Мултиплицирай си ИРАЦИОТО, да те изрезонансат всички за психоекстазата.

преди 45 минути, König написа:

те са от една порода

Не само с Реджеп сме от една порода, всички имаме една природа, а това че някой се самозаблуждава че е от различна или по-висша порода само излага на показ своето невежество, нищо друго.

Ето един хубав текст от Бодхидхарма, след прочитането на който всеки може да затвори очи, да се откъсне от представите си за света, себе си, темата, пустотата, Буда дори и да медитира, безметежно отпускайки се в Буда природата си. Истинския практик по думите пак на Бодхидхарма практикува, но осъзнава ясно "че не практикува абсолютно нищо".

За да намериш буда, всичко което трябва да направиш е да видиш своята природа. Твоята природа е буда. Ако не виждаш своята природа и всеки ден тичаш насам-натам в търсене на нещо друго, никога няма да намериш буда. Истината е, че няма какво да се намери. Няма полза от самозаблудата. Дори да притежаваш планини от скъпоценности и толкова слуги, колкото са песъчинките по бреговете на Ганг, ти ги виждаш когато очите ти са отворени. Не когато очите ти са затворени? Тогава би трябвало да осъзнаеш, че всичко което виждаш, е сън и илюзия.

 

преди 21 часа, witness написа:

Сложен казус 

В какво се изразява сложността?

на 7/7/2017 в 13:17, Мо_хи_ни написа:

 

В какво се изразява сложността?

 

В обусловеността. Нашето съществуване като човешки същества е обусловено от редица условия с наличието на които следва да се съобразяваме. От друга страна решенията ни, колкото и да са свободни, водят до своите неотменими последствия. Трето - ние не сме единствените същества проявяващи волята си. Така при противопоставяне на две воли, няма как и двете да се изявят напълно свободно.

преди 1 час, Shiniasu написа:

В обусловеността. Нашето съществуване като човешки същества е обусловено от редица условия с наличието на които следва да се съобразяваме. От друга страна решенията ни, колкото и да са свободни, водят до своите неотменими последствия. Трето - ние не сме единствените същества проявяващи волята си. Така при противопоставяне на две воли, няма как и двете да се изявят напълно свободно.

Все ви избива, да постулирате някаква крайна истина, дори и когато се опитвате да наподобите говоренето на мъдреците.

Будизмът не е религия, затова не мога да кажа, че съм религиозен. Това е светоглед и философия. Това е все едно да кажеш, че си сократист или питагореец. Не включва някакъв авторитет, който е на небето или на земята

Последните думи на Буда са били, че всеки трябва да търси истината сам за себе си, в крайна сметка. Той не оставя наместници, не поставя свои последователи, които да основават църква. Напротив, казва, че всеки трябва да бъде маслена лампа сам за себе си по пътя и да не се подчинява да чуждия авторитет. Изначално се приема, че истината трябва да се преживее лично, субективно и да е нещо, което всеки сам намира независимо от външен авторитет. От някаква гледна точка това е може би най-антисистемната философия. Тя смята, че за нея системата винаги е срещу истината.

Николай Грозни

Редактирано 9 юли 20178 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Все ви избива, да постулирате някаква крайна истина, дори и когато се опитвате да наподобите говоренето на мъдреците.

Къде видя постулиране на крайна истина? В това, че споменах, че ние като обусловени няма как да бъдем абсолютно свободни в избора си и от последствията от този избор. Крайност е твърдението, че ние сме абсолютно свободни и независими в действията и избора си, както и твърдението, че сме абсолютно несвободни и зависими. Сега погледни собственото си твърдение от гледна точка на крайността в изказването.

преди 40 минути, Śūnyatā написа:

Будизмът не е религия, затова не мога да кажа, че съм религиозен. Това е светоглед и философия. Това е все едно да кажеш, че си сократист или питагореец. Не включва някакъв авторитет, който е на небето или на земята

Това дали будизмът е религия или не е религия не пречи 99% от будистите да са религиозни фанатици.

преди 17 минути, Shiniasu написа:

Крайност е твърдението, че ние сме абсолютно свободни и независими в действията и избора си, както и твърдението, че сме абсолютно несвободни и зависими.

Това, дето го обясняваш, са двете крайности на инкомпатибилизма. Компатибилизма също е крайност.

 

преди 22 минути, Shiniasu написа:

Това дали будизмът е религия или не е религия не пречи 99% от будистите да са религиозни фанатици.

Да, привързаността към истината като абсолют е крайност и фанатизъм. Разбиранията относно това що е то фанатизъм и крайна истина също често са противоречиви и разнообразни, сиреч еднакво пусти от устойчиво положение в което могат да се формулират и просъществуват неизменно идентични на представата за себе си или обективни като реалност поради изменчивостта си във времето.

За процента будисти не можем да сме сигурни.

Редактирано 9 юли 20178 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

току-що, Реджеп Иведик написа:

Това, дето го обясняваш, са двете крайности на инкомпатибилизма. Компатибилизма също е крайност.

 

Щом казваш.

преди 6 часа, Shiniasu написа:

В обусловеността. Нашето съществуване като човешки същества е обусловено от редица условия с наличието на които следва да се съобразяваме. От друга страна решенията ни, колкото и да са свободни, водят до своите неотменими последствия. Трето - ние не сме единствените същества проявяващи волята си. Така при противопоставяне на две воли, няма как и двете да се изявят напълно свободно.

Точно поради тази обусловеност, свободната воля е проява единствено на вътрешно осъзнаване и е винаги по отношение на собственото съзнание. Свободата е вътрешен процес. Например -  свободен е избора да поемеш отговорност и да не действаш механично. Свободна е и волята да изкорениш някакъв вреден навик или да замълчиш, за да се заслушаш в песента на птиците. Свободната воля се "ражда" във всеки момент, когато човек вътрешно е готов някаква негова част да "умре".

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Да, привързаността към истината като абсолют е крайност и фанатизъм. Разбиранията относно това що е то фанатизъм и крайна истина също често са противоречиви и разнообразни, сиреч еднакво пусти от устойчиво положение в което могат да се формулират и просъществуват неизменно идентични на представата за себе си или обективни като реалност поради изменчивостта си във времето.

За процента будисти не можем да сме сигурни.

Фанатика ми обеснява какво било фанатаизъм, и това не е фанатизъм? Той с най крайните възгледи, на които така елемнтарно е станал жертава, се опитва да си обеснява собствените изкривявания като търси потвърждение в чужди думи и мисли. Ся щи кажа нещо което няма как да знаеш, или да си чувал. Щот нито си бил нито си се оставил да ти бъде казано от учител. Щот ти изначално знаеш повече от всеки учител. Всеки учител преди да кажа и дума за празнотата отправя точно и ясно предобпреждение. Което звучи нещо като: "Най важното е да не си попада в капана на интелектуалното разбиране на празнотата, това е огромна грешка и на всяка цена трябва да се внимава и избягва". Точно каквото си направил ти, ама от къде да знеш. После продължава с: "Няма как да се разбере празнотата от човек който не медитира, който не е направил опит сам медитативно да я разбере", което знем че ти няма въобще как да си го направил, защото не медитираш, никога не си. И още нещо като; "Не може да се обясни това на някой който не медитира, който няма опит с това да преживее тази празнота". Което автоматично значи че нито има някаква възможност да си разбрал какво е, нито да си се доближил до някакво преживвяване на това, нито може да ти се обясни. 

Толкова елементарен може да е само някой супер неосъзнат още, дето си е помислил че я е разбрал, че разбрал какво е умът и бил постигнал просветление. А и някой който не само че не се е осъзнал че няма как да е разбрал каквото и да е, ами даже е тръгнал да убеждава другите фанатино в това, е един най обикновен невеж до глупост индивид. Колкото и да търсиш в чуждите думи и мисли да разпознеш и разбереш празнотата си обречен на провал. Както всичко друго което си опитал те е довело до провал, даже и опитите ти с християнството, пълен провал. Което навява на мисълта че ти просто автоматично само се проваляш, а и като добавим провалите в живота ти, не си нищо повече от един провален пич.

преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

Това, дето го обясняваш, са двете крайности на инкомпатибилизма. Компатибилизма също е крайност.

 

Ти спали въобще е, баси изцикления изпържен мозък. Хахаха 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Щом казваш.

Ти още ли се опитваш, не виждаш ли че не води до никакъв резултат. Или е налично някакво вкопчване в опитите да го правиш.

преди 12 минути, Мо_хи_ни написа:

Точно поради тази обусловеност, свободната воля е проява единствено на вътрешно осъзнаване и е винаги по отношение на собственото съзнание. Свободата е вътрешен процес. Например -  свободен е избора да поемеш отговорност и да не действаш механично. Свободна е и волята да изкорениш някакъв вреден навик или да замълчиш, за да се заслушаш в песента на птиците. Свободната воля се "ражда" във всеки момент, когато човек вътрешно е готов някаква негова част да "умре".

Ох не, красотата в действие са обажда. Да я махаш тая грозна снимка, слушай кво ти казвам. Зад някой лозунг от фейса, може би щи минава номера малко повече, ма не е сигурно. Пфуууу 

Редактирано 9 юли 20178 г. от König (преглед на промените)

на 7/6/2017 в 16:15, Мо_хи_ни написа:

Какво се случва тогава със свободната воля?

 

на 7/6/2017 в 16:21, witness написа:

Сложен казус 

Какво толкоз му е сложното? Какво е това човешка свободна воля - Правото на избор. Това е онази ужасна човешка свобода, свободата на Прометей, свободата наречена първороден грях, свободата да греши защото очите му са слепи и ушите му са глухи.

Но, ще кажете, сложно е, има детерминизъм, компатибилизъм, инкомпатибилизъм, такива работи... Но пък Карлсон който живее на покрива казва: "Завиждам му на бляскавата младост, която никаква философия все още не е успяла да вгорчи."

Редактирано 9 юли 20178 г. от Гретел (преглед на промените)

преди 10 минути, Гретел написа:

...........................

Просто та оставят замислен, толкова са просветени че, сами накрая се изчерват. Така е като се надценяват някои хора и се изхвърлят неподходящо. 

Редактирано 9 юли 20178 г. от König (преглед на промените)

Изчерпан си когато започнеш да вярваш сляпо на думите на някой учител, който е възможно да ги използва за користни цели или да си осигури комфортен живот и старини на гърба на един куп глупаци, които не могат да използват мозъка си. Интелектуалното осъзнаване на пустотата върви паралелно с медитативното и едното без другото са, както обича да казва един от пишещите тук, като птица с едно крило.

Изчерпан си и когато започнат да ти трият 90% от постовете, като напълно ненужни за определеното място.

 

8

Висшата добродетел е като водата.

Водата допринася полза на всички неща,

но не се бори с тях.

Тя се стреми към (ниските) места,

 които хората презират.

Ето защо прилича на Дао.

https://chitanka.info/text/11527-dao-dy-dzin

 

преди 37 минути, Мо_хи_ни написа:

 

8

Висшата добродетел е като водата.

Водата допринася полза на всички неща,

но не се бори с тях.

Тя се стреми към (ниските) места,

 които хората презират.

Ето защо прилича на Дао.

https://chitanka.info/text/11527-dao-dy-dzin

 

Цунами ?

Хубаво е преди да се пише това-онова , по-напред добре да се обмисли....пък ако ще и да си Лао Дзъ .....! Още по-зле е да се копира и привежда като аргумент някакъв...

Редактирано 9 юли 20178 г. от by_chechi (преглед на промените)

на 7/7/2017 в 13:17, Мо_хи_ни написа:

 

В какво се изразява сложността?

 

Ще опитам според будизма да си представя какво усложнява приемането на човешката свободна воля (все съм се чудила от такава гл. точка защо само човешката, тогава и кучешката трябва да се взема под внимание) ... първо - всезнанието на Буда. sarvajna. Обаче тук ако се заговори и за-размишлява за всезнание и последствията му върху нашата свещена свободна воля, ще им замирише на сяра на всички. А не би трябвало. 

второ - каквото каза Шиниасу, обусловеността при липсата на всякакъв неизменен аз води също до невъзможност за свободно самоуправление на каквото и да е. 

"Излиза, че всичко се управлява от други фактори,
които на свой ред се ръководят от други. 
И в този смисъл нищо не се управлява самостоятелно. 
След като съм разбрал това, не бива да се сърдя и да се гневя 
на феномените, които наподобяват привидения."

Шантидева "Пътят на бодхисатва" VI, 31

Редактирано 9 юли 20178 г. от witness (преглед на промените)