Можеш ли да дадеш практически пример от живота за приложение на тези свои думи? 

преди 19 часа, Śūnyatā написа:

Защо да страдаме безсмислено? Когато откриеш краткия път към блаженството защо да заобикаляш

Ма, разбира се... псевдо-философските ала-балистики са само за камуфлаж. Иначе - е все едно да си насмъркан с магистралки или морфин на инжекции - най-краткия път към блаженството. Всъщност - за тия с "най-кратките пътища" няма никакво значение - който, както го може...

Не че има значение дали си фанатик или изфинен философ, който да си дъвче разбиранията си за "средния път" като правилния вариант на 'най-краткия път'. Не че манията има значение към какъв обект се проявява. Същностно значение има да избереш "най-краткия път" - нищо че си е прост и обикновен първосигнален инстинкт. От друга страна - да украсяваш същото с философия и повторения, с цитати или свещени текстове, с подборка от писания, информации и чужди думички, ровене и стъкмистики по учения и идеологии... с вярата че "истината е една" и не може 'тия сички учения да са различни, да изнамерим за какво "едно и също" се говори в тях"... И ето го пак "краткия път" - наречен "едната истина" и гонен също неистово.

Последователите на "кратките пътища" са навсякъде. РАзбира се - че "защо да заобикалят", защо да е налице търпение, да е нужно да се израства на стъпки, през различните възрасти. Страха отзад не пита "дали го можем" (търпението) пришпорва си гадината и се промъква през всякакви  "цепнатини" в личните и колективните сънища. Едни го "гонят", а други - той ги гони. Ей така - все пак  да става нещо си...

Така, че - има и по-кратки пътища, колеги - на морето имало "балони райски газ" - колко му е - няколко вдишвания и 3-4 минути смях и щастие, ако ви хареса, ще се намери кой да достави цяла цистерна и "рая в безкрая" . А толкова много мечтаят и си представят точно това като "рая" (откъдето идва и името на "балончето" ). Толкова хора милеят и стремят точно това - като изход от една друга яма, наречена от тях "страдание". Няма нищо по-лесно да си намериш начин да си излъжеш мозъчната химия да ти пусне от "нейния си райски газ" - едни с вяра, други с фрази и цитати, повторения, свещености, настоявания и утвърждения. или пък с дроги, горене и вдишвания на какви ли не боклуци, тъпчене с храни или фантазии, стремежи или убеждения, секс, връзки, отношения, интриги или тайни, мисии или посвещения...

Да живеят "кратките пътища"... защо да страдате безсмислено. То смисъла е само в щастието и блаженството и най-най-краткия път към тях. И не че има разлика между същото в импулса на шимпанзето или папагала, мишките или домашния кокершланиол - и всички те със сродния ХОМО - важното е че според набор от обикновени инстинктивни програми, заложени биологично и физиологично и неврално  е "да си караме както природата повелява". Нищо че природата не повелява да се запълва всичката тази първосигналност с философски, логични или ментални гарнитурки, както и с емоционалните им аналози. НО така и така смисъла им е само да овкусят основното "блюдо"...

Колеги "краткопътници", едва ли има смисъл за тоя биберон, наречен само от самите вас "САПИЕНС" - не за друго, а е леко иронично. Това че бълхите нямат възможност да се "самонарекат" със същото кичозно име, не ги прави да са много по-различни от "вас". Така, че напред по "късите пътища към щастието и блаженството" - висшия смисъл на екзистенцията...

 

Редактирано 25 юни 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 1 час, _ramus_ написа:

Ма, разбира се... псевдо-философските ала-балистики са само за камуфлаж. Иначе - е все едно да си насмъркан с магистралки или морфин на инжекции - най-краткия път към блаженството. Всъщност - за тия с "най-кратките пътища" няма никакво значение - който, както го може...

Хубаво ! Същностно и точно казано ! В един абзац !

Другото за какво е бе Рамус ? Не , че в същността си не вярно ! Но е същото ! И е написано ......по неприемлив начин..... ! Като от Великия Инквизитор , като присъда и во веки...!

Как тогава очакваш да те чуят ? Те вече "органично" са го забравили и отхвърлили като опция , докато стигнат средата на поста ....ако изобщо стигнат !

Ами то и аз , дето в случая нямам нищо на против , докато го четох изпитвах неприязън....

Редактирано 25 юни 20178 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 8 часа, Мо_хи_ни написа:

Можеш ли да дадеш практически пример от живота за приложение на тези свои думи? 

Не съм учител, не съм и гуру, мога да дам пример който да е аналогия, защото пътища много, които водят до е едно и също място - пустотата. Ако твоята практика беше като моята или сходна нямаше да ме питаш, както не ме пита Реджеп. Не съм и Буда, но имам моменти на осъзнаване които са ясни и които се стремя да разширя в ежедневието, защото така не е толкова драматичен и краен живота, става лек, битието губи тежест. 

Преди да удари мълния, например, се създава статично електричество и космите на тялото настръхват, така и с моментите на осъзнаване природата на реалността, може да ти настръхнат космите буквално, но не от наближаваща физическа мълния, а от мълнията на просветлението, която осветлява цялата действителност в определени моменти.

Едно от главните произведения на будисткият канон, най-почитаният будистки текст в традицията на далечния изток, е “Ваджраччхедика Праджняпарамита Сутра”, известна в Европа като “Диамантената сутра”. Това е и най-ранният запазен до наши дни с точна датировка печатен документ.

Образното й название е “Сутра за Съвършената мъдрост, разсичаща (тъмнината на невежеството) като удар от мълния”.

В след първото изречение следваше да ми искаш и бележника...

Не ме интересува Стефане. Нито оценките ти, нито личните реакции на всеки към което и каквото. Бъркаш ме със себе си от това че ме гледаш през очилата си.

Не ме интересува 'дали някой ще го прочете' и дали ще го "чуе" - просто не е моя работа. И - за разлика от теб, нямам нито очаквания, нито претенции - може би защото не съм падал от кайсия, заради кайсиева. Ти също си караш по краткия път - с цигарката и кафенцето сутрин - така, че защо го играеш на въпроси, след като нищо не питаш.

преди 18 минути, Śūnyatā написа:

защото пътища много, които водят до е едно и също място - пустотата. Ако твоята практика беше като моята или сходна нямаше да ме питаш, както не ме пита Реджеп.

те това е то "практическия пример" - който отново се натири към верските позиции на убежденията и "почитания будистки канон и главните му произведения, с идеята -  "колко съм прав, колко ми е правилна практиката, и който практиката му като моята (нашата с Реджи), щеше да е разбрал, а не да чака да му обясня някакви си тъпи примери"...  

Да живей "краткия път" (опс - средния де, може би - като за "по-кратко".)

Редактирано 25 юни 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 16 минути, _ramus_ написа:

Не ме интересува Стефане. Нито оценките ти, нито личните реакции на всеки към което и каквото. Бъркаш се със себе си от това че ме гледаш през очилата си. Не ме интересува 'дали някой ще го прочете' и дали ще го "чуе" - просто не е моя работа. И - за разлика от теб, нямам нито очаквания, нито претенции - може би защото не съм падал от кайсия, заради кайсиева. Ти също си караш по краткия път - с цигарката и кафенцето сутрин - така, че защо го играеш на въпроси, след като нищо не питаш.

Питам : " Как очакваш някой да го чуе ? " .

Казваш , че не те интересува ! За какво го пишеш тогава ? Така не може да придобие смисъл за тук четящите !  Себе си ли да убеждаваш , собствените си болки ли да лекуваш....? Какъв е смисълът питам ? Защото иначе е безсмислено , а имаш претенции за смисленост...." Немият казал на глухия , че слепия видял куция да бяга..."

Редактирано 25 юни 20178 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 12 минути, by_chechi написа:

Така не може да придобие смисъл за тук четящите

Изтрий си очилата бавно, внимателно - да не остане мъглата по тях - написах НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВАТ реакциите на четящите. Това не е моя работа, а тяхна.

Ти също не го чуваш, Стефане. И няма как, след като ти също си състезател по магистралата за кратките пътища. Състезателите просто си подбирате какво, как и кое да се прочете, чуе, долови и стъкмизира... Разбира се - важното е да се играе на "смисли" насред театрото.

Смисълът - недей да питаш повече - вече съм го писал, но мъглата по очилата пречи да се чете... И отново пак въпроси... и едно и също. Всъщност дори не питаш, защото е съвсем ясна презумпцията на готовото мнение, опитващо се да се възползва от въпросителното изречение.

Редактирано 25 юни 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 19 минути, Śūnyatā написа:

Образното й название е “Сутра за Съвършената мъдрост, разсичаща (тъмнината на невежеството) като удар от мълния”.

Интересното е, че етерналистите я харесват по свой си начин, а нихилистите по техен си.

И нито етерналистите се имат за етерналисти, нито нихилистите се имат за нихилисти.

Дет се вика етерналистите не са етерналисти, нихилистите не са нихилисти, Диамантената сутра не е Диамантената сутра.

 

"Цветята не са червени,

върбите не са зелени,

лопатите не са лопати."

преди 6 минути, _ramus_ написа:

Изтрий си очилата бавно, внимателно - да не остане мъглата по тях - написах НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВАТ реакциите на четящите. Това не е моя работа, а тяхна.

Ето , тук се заблуждаваш !

Реакциите ти ги предизвикваш с формата ! До съдържанието никой не стига ! А можеш да ги предизвикваш различни . Те за това са ре-акции....Сам си търсиш отрицателни реакции , които обезсмислят всичко останало , пък ако ще то да е "чисто злато"....

преди 6 минути, Реджеп Иведик написа:

я харесват

се замества с " я отразяват..." (по свой начин). Всеки според предварителната си нагласа и вече реализирана идентификация. Всичко останало се подбира за да служи за огледало и "доказателство" за правилността . Няма значение въобще дали е "диамантена" или "лайняна" - важното е да става за оглеждане и да се отразяват през нея. В този смисъл - всичко което може и става за оглеждане, става "свято" и канон. Има и обратни зависимости, но не ми се изписват, а и е все едно.

 

преди 9 минути, by_chechi написа:

Реакциите ти ги предизвикваш с формата ! До съдържанието никой не стига

Да, затова са "ре-акции" - отразена на стимул. Ето затова няма и да ги прочетат и аз залагам точно такива хора "ДА НЕ ГИ ПРОЧИТАТ". Съвсем прост прийом, основан на съвсем проста зависимост.

Затова и ти самия не ги четеш, Стефане, просто удобно пропускаш и изменяш насочено интерпретацията си. Целта на всичко е - да остане само онова, което е в съгласие и консонанс - да "подхожда" на ролята, сценария и театъра сред които се разпознаваш и определяш битието си.

преди 12 минути, _ramus_ написа:

Всеки според предварителната си нагласа и вече реализирана идентификация

Да, коана за пълната чаша. Но това не означава, че празната чаша е панацея. Нито полупразната или полупълната. Рискувам КОХОРТАТА пак да се разпсува, но пак ще подчертая дебело. И без собствено самсарично разбиране не може. 

Непроменяем злобар - по късия начин ! Друг къс начин , ама по същество е същия ! Съвсем като тези срещу които пишеш....! 

Пробвай да не е "срещу" , а "за" .......по-дълъг и по-труден , но ефективен !

преди 18 минути, Реджеп Иведик написа:

....без собствено самсарично разбиране не може. 

А за Живота , самсаричното е важното ! То определя чашата на половина пълна ли е или на половина празна ! Истината се проявява в Самсара ! Ако трябва глътка вода - пълна е ! Ако трябва много повече - празна е !

Иначе е форма без съдържание ! Всеки може да си го "мачка и тъпче" както си иска ....и да е произволно далеч или близо от истината ! 

 

Редактирано 25 юни 20178 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 45 минути, by_chechi написа:

Непроменяем злобар - по късия начин !

Тцъ, не е злоба, а възмута. Тя също е вид емоция и докато се пише през нея, тя оцветява написаното. Рамус е писал и през други емоционални състояния, но понеже те не го интересуват, смятам да спра дотук. 

 

преди 50 минути, by_chechi написа:

Ако трябва глътка вода - пълна е ! Ако трябва много повече - празна е !

Дефицитът оцветява със смисъл и стойност.

преди 3 часа, Мо_хи_ни написа:

и през други емоционални състояния,

Писал е, и пише през всякакви състояния... В част от тях има и емоционална компонента. Какво от това - защо фокуса все в нея е нужно да е. Има я  - е и?

Разбира се че всичко е налице, въпроса е, че за повечето емоционалната е началото и края. И на нея се резонира, тя отеква и с това става определяща, защото и сред останалото колективно иу форумно бръмчене, емоционалното всъщност е най-важното, защото е най-събирателното и така става общата платформа. Само факта че не го смятам на най-важното и че както и социалните движения в мравуняка и тяхното основно "звучене" през Е-света им за рамус вече е безинтересно и твърде елементарно.

Стига с тия филми на "отричания" и рисуване на роботи ИИ-та и картинки с голи мозъци - няма смисъл от тия елементаризми и дуалности от типа на Стефан - щом не ми влизаш в сценария - значи си злобар. И като не ме интересува сценария му - значи съм безчувствен, злобен и... още от хилядите глупости на дефицитните.

Не ме интересува прочита на никого - това си е само и единствено негова лична работа и отговорност - да си наглася, съставя, реагира или интерпретира както си може и докъдето му стига - то се разбира чудесно докъде - по отражението му през собствените му думи. Ако тук условно обобщено всеки си влиза за да си нагласи изживее "онова, което искам да съм", това е толкова повторяемо и безлично, толкова сиво и плоско... И точно като че е правено на заводска производствена лента. Модела е толкова прозрачен и това как всеки се изживява на говорител на колективните вложените в него фикции или на техни вариации... за толкова хора това е върхът на индивидуалното в тях - че успели да си направят "свои версии" но по копиране и подбиране от общата плява...

Интересен ми е механизма на прочитите, но нямам никаква зависимост от резултатите от същото. Чудесно разбирам че тия резултати са сред мравките дуално - и стимул и реакция, за да се кръстосват помежду си и така да създават взаимен обмен. Но мен това не ми е интересно с нищо... виждам го непрекъснато и мога да кажа че резултата ми е досаден с повторяемостта и схематичността си. Особено колективния - точно сред колективното жужене всеки дори и с една мъждукаща индивидулност, я губи напълно и се превръща в нужната на кошера безличност и строга йерейхичност във функциите и ролята. И вместо човек, се изправя една обикновена безлична колективна маса и отделните й "клетки" просто се явяват репийтъри и рупори - каквато е програмата им на това ниво.

 

Редактирано 25 юни 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 5 часа, Мо_хи_ни написа:

Дефицитът оцветява със смисъл и стойност.

Излишъкът - също !

Ако е колкото трябва , тогава се вземат предвид други , второстепенни фактори - примерно годна ли е водата за пиене , може едно прецеждане и/или утаяване да е достатъчно....после следва искам и правя .....

Т.е. съществуването (има-няма) определя същността , а същността определя всичко останало !

Това е нещото , което упорито се мъчат да "изгонят" от будизма . Пусто било , а нищо такова няма ! Предимно измислици остават.....както и във всяка друга религия....

Ама това било от просто , по-просто и от ясно , по-ясно !

Другото къде е - е-хеее във "висините" , дето който не можел да "лети" , никога няма да стигне.......! И това друго , обикновено е за боклука... 

Нищо , никому не дава основание да го преиначава, пренебрегва и крие , както бездарен фокусник гълта огньове ! Цената се плаща !

И понеже тук , във виртуала не се плаща , давай с измислици , колкото повече - толкова повече........докато се не види ........! Плаща се после , в обективната действителност се плаща ! Когато дойде ред да се скача от 8-я етаж - тогава се плаща !....

Редактирано 25 юни 20178 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Не ме интересува 'дали някой ще го прочете' и дали ще го "чуе" - просто не е моя работа. И - за разлика от теб, нямам нито очаквания, нито претенции - може би защото не съм падал от кайсия, заради кайсиева.

Т.е. не те интересуват последствията от собствените ти дейтсвия? Защо ги извършваш тогава? Не е ли просто по инерция - защото за теб самият така е най-лесно.

на 6/24/2017 в 13:47, Śūnyatā написа:

Защо да страдаме безсмислено? Когато откриеш краткия път към блаженството защо да заобикаляш

Защо реши, че има кратък път? Дори и най-краткият път може да се окаже, че не е кратък. Какво знаеш за предходните въплъщения на Буда Гаутама и през какво е преминал преди да достигне до последното, което е общоизвестно? Не искам да разочаровам никого, но пък от друга страна имам чувството, че доста будисти (не само пишещите тук) си представят нещата прекалено лесни.

на 6/24/2017 в 13:47, Śūnyatā написа:

Само тогава, когато в твоето съзнание няма нито едно нещо, а в нещата няма съзнание, ти си свободен и одухотворен - "пуст и чудесен". (Дзен)

Как разбираш одухотвореността в контекста на анатман?

преди 6 часа, Реджеп Иведик написа:

Интересното е, че етерналистите я харесват по свой си начин, а нихилистите по техен си.

И нито етерналистите се имат за етерналисти, нито нихилистите се имат за нихилисти.

Дет се вика етерналистите не са етерналисти, нихилистите не са нихилисти, Диамантената сутра не е Диамантената сутра.

 

"Цветята не са червени,

върбите не са зелени,

лопатите не са лопати."

Ти си в средния път, а навсякъде виждаш етерналисти и нихилисти. Шунята е в средния път, а говори за мълния, която може да се прояви единствено между два ясно-обособени полюса.

Ако да напишеш нещо и да не го напишеш е едно и също, защо тогава го пишеш?

Ние сме съзнаващи същества, защо трябва да се преструваме на несъзнаващи и неразличаващи? Ако сетивата и умът ни изопачават действителността, то това причина ли е да не ги използваме (ако допуснем, че е възможно) или просто трябва да се научим да ги използваме правилно, без изопачаване?

Ако се откажем да различаваме различните прояви, форми и явления, това означава да убием цялото разнообразие в света около нас; да живеем в свят без цветове, без тонове и без хармония. Това ли е нирвана?

преди 1 час, _ramus_ написа:

Интересен ми е механизма на прочитите, но нямам никаква зависимост от резултатите от същото. Чудесно разбирам че тия резултати са сред мравките дуално - и стимул и реакция, за да се кръстосват помежду си и така да създават взаимен обмен. Но мен това не ми е интересно с нищо... виждам го непрекъснато и мога да кажа че резултата ми е досаден с повторяемостта и схематичността си. Особено колективния - точно сред колективното жужене всеки дори и с една мъждукаща индивидулност, я губи напълно и се превръща в нужната на кошера безличност и строга йерейхичност във функциите и ролята. И вместо човек, се изправя една обикновена безлична колективна маса и отделните й "клетки" просто се явяват репийтъри и рупори - каквато е програмата им на това ниво.

Нали се сещаш, че никой не те задържа насила в "мравуняка". Само че ти не можеш да го напуснаш и не ти остава нищо друго освен да се оплакваш, като маскираш оплакването си като свобода и надрастване на стереотипите на останалите "мравки". На теб самият не ти е ясно дали ти е интересно или досадно да наблюдаваш реакциите на участниците тук. Но май като те чета, не ти е особено интересно, а го правиш поради невъзможността да направиш нещо друго.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Как разбираш одухотвореността в контекста на анатман?

Пишете го в бисерите

Мислите са ти празни, приказките ти са празни, действията са ти празни, лъчиста празнота наоколо. Няма атман, всичко е възможно, всички можем да живеем в мир, да бъдем добри едни с други, будизма какво учи ако не да не си причиняваме страдания ненужно? 

Защо самсара и нирвана са едно? Защото имаш възможността, напълно свободно да решиш какъв възглед да имаш. И без да се вкопчваш, действаш така, че да си в мир със света. ОМ

Ши, нали беше предложил ти самия да спреш да се опитваш да ме тълкуваш - като отговор на мое предложение, дори ми беше направил забележка - нали е написано по темите. Провокацията ти е елементарна, опита да звучи логично е направо смехотворен, поради стъкмистиките дето си опитал да комбинираш, пък са толкова зле съшити.

Не ставаш за интерпретатор - работата с хора не е като да е с ученията. Ти за психология само си подочел в разни "учения", а от хора нищичко не разбираш. То работата при хората и психичното не е само да го прочетеш и да го повярваш ако ти "допада". Нито само да комбинираш и да запомняш в кое учение кво се говори и кво трябва да се разбира.

Ако толкова не можеш да остискаш на реакциите си, просто не ме чети. На много места имаш добри попадения, но с рамус ти се получава когнитивна дупка и пропадаш до много обикновена първосигналност. В твоя полза е - не ме чети, замазваш с лека ръка, иначе тук-там твои прилични изложения... Дори и за хумор не става. А твоето "чувство за хумор" не е и от най-добрите примери за щедрост в наличието му при теб и ученията не могат да променят това.

Редактирано 25 юни 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 8 часа, _ramus_ написа:

Писал е, и пише през всякакви състояния... В част от тях има и емоционална компонента. Какво от това - защо фокуса все в нея е нужно да е. Има я  - е и?

Фокусът непрекъснато го връщам към тях, за да се допусне, че емоциите и техните по-висши събратя - чувствата могат да имат и трансформативна функция.

И нека си имат каквато си искат функция. Не им преча на функциите, нито те ми пречат да имам свои функции.

 

Доста несериозно изказване, Рамус, в което осъства и разбиране, и дълбочина. Но и това е до психично устройство - понякога аналитичният канал е прекалено вкоренен като основен начин за въприятие и отражение.

преди 9 часа, Мо_хи_ни написа:

Доста несериозно изказване, Рамус, в което осъства и разбиране, и дълбочина. Но и това е до психично устройство - понякога аналитичният канал е прекалено вкоренен като основен начин за въприятие и отражение.

Може да е несериозно , но самият той е сериозен .

Човекът си търси последната цифра на числото Пи - сериозно за несериозното.....Друго не знае и не признава . Даже не знае Пи за каквво му е .... 

Редактирано 26 юни 20178 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 9 минути, by_chechi написа:

Може да е несериозно , но самият той е сериозен .

Претенции нямам - всичко е до очилата, очите и... онова, дето "гледа" през тях. Нека да съм всякакъв - според гледащия. Това не ми пречи да съм... каквото съм.

преди 19 часа, by_chechi написа:

Т.е. съществуването (има-няма) определя същността , а същността определя всичко останало ! 

Spoiler

В той мере, в какой это позволяет наш сегодняшний опыт, мы можем выдвинуть утверждение о том, что бессознательные процессы находятся в компенсаторной связи с сознанием. Я недвусмысленно употребляю слово "компенсаторный", а не слово "контрастирующий", потому что сознание и бессознательное вовсе не обязательно противоположны друг другу, но взаимно дополняются до целого - самости. В соответствии с этой дефиницией самость есть вышестоящая по отношению к сознательному Я величина. Самость охватывает не только сознательную, но и бессознательную психику, и потому, так сказать, есть личность, которой мы также являемся. Мы хорошо можем представить себе, что у нас есть части души. Например, мы без труда можем видеть самих себя в качестве персоны. Но ясно осознать, что мы - это самость,- превыше нашего воображения, ибо тогда часть должна была бы понять целое. И нет надежды на то, что когда-нибудь мы достигнем хотя бы приблизительной осознанности самости, ибо сколько бы мы ни осознавали себя, всегда останется в наличии неопределенная и неопределимая величина бессознательного, которая тоже принадлежит к тотальности самости. Таким образом, самость всегда останется вышестоящей по отношению к нам величиной[…]
Бессознательные процессы, компенсирующие сознательное Я, содержат в себе все те элементы, которые потребны для саморегулирования целокупной психики. На личностной ступени это не признанные сознанием личностные мотивы, появляющиеся в сновидениях; или значения дневных ситуаций, не замеченные нами; или выводы, не сделанные нами; или аффекты, которые мы себе не позволили; или критика, которую мы оставили при себе. Но чем больше путем самопознания и соответствующего ему поведения мы осознаем сами себя, тем интенсивнее исчезает слой личного бессознательного, залегающий поверх коллективного бессознательного. Благодаря этому возникает сознание, не втиснутое больше в мелочный и личностно чувствительный мир Я, а сопричастное более широкому миру, объекту. Это более широкое сознание - уже не тот чувствительный, эгоистический клубок личностных желаний, опасений, надежд и амбиций, который должен быть компенсирован или хотя бы корригирован противоположной бессознательно-личностной тенденцией, а та функция отношений, связанная с объектом, миром, которая перемещает индивидуума в безусловное, обязывающее и нерушимое сообщество с миром. Возникающие на этой ступени коллизии - это уже не конфликты, вызванные эгоистическими желаниями, а трудности, касающиеся как меня, так и другого. На этой ступени речь идет, в конечном счете, о коллективных проблемах, приводящих в движение коллективное бессознательное, так как они требуют коллективной, а не индивидуальной компенсации. Здесь мы можем, наконец, спокойно признать, что бессознательное продуцирует содержания, значимые не просто для того, к кому они относятся, а и для других, даже для многих и, может быть, для всех[…] http://kulturoznanie.ru/?work=psihologia_bessoznatelnogo