преди 25 минути, witness написа:

Откажи се от този будизъм, не е здравословен за теб

Интересно е как се напрягат толкова хора в съвети кое какво е, спрямо някой си. Ехооо - познавачите Ми да бяхте опитали първо да опознате Опознавателя и Отражателя... дори и "през огледалото си".... Ама надали, щото ако можехте поне бихте опитали. Всяка маймунка се изживява срещу огледалната "друга маймунка"... все едно че е истинска.

Всъщност това си е точно "неговия" си "будизъм" - пък и колко е "будизъм" него не го интересува дори да провери - важното е че му върши работа - точно на него, и точно като за него.

Както е и това, дето ти си го вярваш си е - твоето. Колкото е... и до всеки друг - както е и "версията за просветление" - на Реджи. Или личната псевдофилософска версия на ШИ... Прочита на всеки един е спрямо този дето чете и онова, дето вече си е в него. Иначе големи игри на съвети и съветване...

И не е проблема че всеки си има "версия", а че тя е заиграла ролята на вселена и при това положение всеки от потопения в нея не спира да доказва че това е "истинската вселена". Щото другата възможност... е невъзможна, неприемлива... или дори "ужасяваща". А е просто "естествена"... и не една - а всички версии.

Редактирано 5 юли 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 37 минути, _ramus_ написа:

И не е проблема че всеки си има "версия", а че тя е заиграла ролята на вселена и при това положение всеки от потопения в нея не спира да доказва че това е "истинската вселена". Щото другата възможност... е невъзможна, неприемлива... или дори "ужасяваща". А е просто "естествена"... и не една - а всички версии.

Ужасяващо е, Рамусе, че всичко е истинско. И за различните вселени и за обективната, и за онова "претъркулване", или повторение, от едно тяло в друго. Когато вселената започне да ти навира под носа доказателства даже да не си ги поръчвал.

Осокин идет домой.

Пробуждается Москва. Раннюю службу звонят церковные колокола. Громыхая, проезжают повозки. Дворники подметают мощенные булыжником улицы, под-нимая облака пыли. Два кота, серый с белым и рыжий, сидят друг напротив друга и, кажется, явно настроены на беседу.

Осокин оглядывается вокруг и неожиданно его охватывает, все сметая, необычайно отчетливое ощущение: если бы его здесь не было, то все оставалось бы в точности таким же.

- краят на "Странная жизнь Ивана Осокина" от П. Д. Успенски

Редактирано 5 юли 20179 г. от witness (преглед на промените)

преди 3 часа, Реджеп Иведик написа:

Ама допускаш. То си е и логично. Аз това разбирам под просветление.

Материята казваш е бог в проявление. А духът какво е ?

Казва ли ти някой? Бих искала да знам какво е, но не знам. Вдишваме го с въздуха, казват, защото като те хване за-дух не ти достига въз-дух. 

преди 4 часа, witness написа:

Ами признай си тогава поне веднъж, че не разбираш нещо.

Ми аз съм измислил всичко. Шегувам се. 

Може и да оставям такова впечатление у теб, в смисъл на човек, който си мисли, че знае всичко.

Не мога да сготвя имам баялдъ например. 

Ето на, мога и да се подмазвам. 

Има много неща, които си мисля, че не разбирам. 

Има и много неща, които си мисля, че разбирам.

Ама за божиите работи, или както някои им викат, за така наречената обективна истина, да се свети името и, как бих могъл да си мисля, какво разбирам и какво не разбирам

Обективната истина може и да ме мами

преди 8 часа, witness написа:

Откажи се от този будизъм, не е здравословен за теб, право казано.

Посредствено изказване, защото можеш да кажеш какво е или не е здравословно за теб само. 

2.

Мир неизменно подобен сну иль видéнию, лишённому вечносущести иль разрушения, он существует и не-существует, зримый тобою с беспредельною мудростью и состраданием.

преди 10 часа, witness написа:

Ужасяващо е, Рамусе, че всичко е истинско.

Не знам кое, какво и дали е "истинско'. В моя вътрешен свят вече тази дума не означава нищо, защото е интерпретирумо-зависима. А се научих да управлявам интерпретациите си и да не оставам в плен само на една единствена "версия". Обикновено това се нарича "фиксация".

Въпроса е - че за мен вече няма нищо "истинско". Щом се научих да оставя вярването като фиксирано отношение към собствената ми "истина", каквато и да е версия се оказва точно толкова илюзорна и истинска - защото зависи от моето собствено отношение към нея. А то при мен - вече е управляемо и все повече стабилизирано във времето, като се превръща в "състояние". Пиша това в първо лице единствено число АЗ, но когато го разглобих достатъчно, се оказва че и той самия... е също толкова "зависим" от заучени, инертни, ирационални и сугестирани основни постановки... така че и това няма как да е "истинско" и едновременно динамично изменящо се и може да върши работа... докато върши работа.

Също така - от горния цитат - не разбирам кое е "ужасяващото", като то също е вид реактивно отношение към собствената интерпретация. И в нея - нямам нищо "ужасяващо".

Редактирано 6 юли 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 1 час, Śūnyatā написа:

2.

Мир неизменно подобен сну иль видéнию, лишённому вечносущести иль разрушения, он существует и не-существует, зримый тобою с беспредельною мудростью и состраданием.

Добре, но какво следва след това? Събуждаш се и какво? Разбираш, че сънят ти е бил илюзия; че азът от съня ти е бил илюзорен - както се случва всяка сутрин. И какво следва след това? Как възприемаш света и себе си след като приключи сънят на самсара, или не възприемаш нито света, нито себе си? Размишлявал ли си някога (или медитирал) над събуждането така, че да можеш да го обхванеш от максимално много страни. Могат да се зададат множество въпроси, но е безсмислено аз да ги задавам.

преди 22 минути, _ramus_ написа:

Въпроса е - че за мен вече няма нищо "истинско".

Да, добре. Това прави ли те свободен или щастлив? Изобщо, какво ти дава тази гледна точка?

преди 15 минути, Shiniasu написа:

Това прави ли те свободен или щастлив? Изобщо, какво ти дава тази гледна точка?

В това работата, ШИ, че отново чудесно обобщаваш как за толкова ползватели най-важното са ирационалните им цели, във вид на ПОЛЗИ. Чудесно си го събрал с втория въпрос - изобщо "какво ти дава"...

Не ме интересува дали ми "дава нещо", защото не ме интересува да 'го взимам'. Не ме интересува дали нещо "ме прави' , защото то трябва да е някъде отвъд мен.

Свободата и щастието точно ти по-горе написа, че са интерпретируемо зависими. И ми е интересно - защо трябва нещо, да ме прави - свободен и щастлив?

Нямам нищо общо с тия въпроси, които ми задаваш. Доста хора продължават да ме насаждат някъде сред своите сценарии и етикети с които си играят сред отраженията си. В конкретния случай между теб и мен - това е и причината за липсващата комуникация.

Обобщено - всички последователи някъде в своето дълбоко несъзнавано се интересуват главно от полза във вид на лични привидяни "цели". И особено тази тема тук, както и целия раздел, по принцип, пък и другите раздели - винаги зад основния псевдоинтелектуален маскарад прозира обикновен личен стремеж към ползата. А той - си е чисто инстинктивен. Това е ИРАЦИОТО, облечено и маскирано като РАЦИО, с роля да прилича на интелектуално.

Заради това вярващите и религиозни люде всички лесно резонират там, някъде - в своето "дълбоко", защото това е най-общия им определящ базис.

Редактирано 6 юли 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 1 час, _ramus_ написа:

Въпроса е - че за мен вече няма нищо "истинско". Щом се научих да оставя вярването като фиксирано отношение към собствената ми "истина", каквато и да е версия се оказва точно толкова илюзорна и истинска - защото зависи от моето собствено отношение към нея. А то при мен - вече е управляемо и все повече стабилизирано във времето, като се превръща в "състояние". Пиша това в първо лице единствено число АЗ, но когато го разглобих достатъчно, се оказва че и той самия... е също толкова "зависим" от заучени, инертни, ирационални и сугестирани основни постановки... така че и това няма как да е "истинско" и едновременно динамично изменящо се и може да върши работа... докато върши работа.

Кои собствени отношения тогава "запазваш" и по какъв критерий - според практичното ли? Или има и други?

Редактирано 6 юли 20179 г. от Гост (преглед на промените)

да.. според практичното... Но нещата са доста сложни, защото са многопластови.

Тук Реджи постулира и настоява непрекъснато за идеята за откопчване от фиксираното, като похват към по-общото и широкото. Но това среща силен инстинктивен отпор в повечето хора, защото фиксацията е заложен първичен начин да се ситуират и идентифицират.

На мен ми се налага след изхода от фиксацията да приложа това към практиката. Практиката обаче налага ползването на непрекъснат условен подбор и комбиниране на гледни точки, динамично изменящи се спрямо конкретиката. Широтата на възможността да се изменят зависи от уменията, практиката и опита... и рутината от всичко това. Колкото е по-широк диапазона, толкова адаптивността нараства и заедно с нея възможността да се приложи един момент от времето към широк спектър от "отражения", но без фиксация само от една...

Не съм способен да предам това с малко думи, разработвам го вече няколко десетилетия. Не ми се налага да следвам каквото и да е като готов модел, теория, схема или концепция.

Възможността да надскоча фиксацията и проявлението й, наречено ВЯРА само по себе си е само първата стъпка, като работата е да се внимава много при конфликта между инерцията и измененията... А това се оказа сериозна и много сложна задача. И се "решава" непрекъснато - всеки миг. Тя няма "минало" или "бъдеще" - тя възниква и се решава само в сегашния миг...

току-що, _ramus_ написа:

Нямам нищо общо с тия въпроси, които ми задаваш.

Нямаш ли? И аз как да ти повярвам, след като ти самият посочваш, че за теб няма нищо истинско? Да, разбира се, на теб ти е все едно дали ще ти повярвам. Ако беше прочел целия текст от Доген от вчера в темата, може би щеше да забележиш безсмислеността на подобни твърдения като твоето. 

току-що, _ramus_ написа:

Свободата и щастието точно ти по-горе написа, че са интерпретируемо зависими. И ми е интересно - защо трябва нещо, да ме прави - свободен и щастлив?

Както сам пишеш свободата и щастието са интерпретируемо зависимо. Т.е. усещането ти за щастие и свобода зависят от собствената ти интерпретация на действителността. А това, което написа: "за мен вече няма нищо "истинско"" - е точно интерпретация на действителността.

А ти прочете ли че Доген не ме интересува. Нито Доген се интересува от рамус.

Доген няма как да определи на рамус кое е безсмислено, защото това зависи само и единствено от последния. Смешно и наивно е да се надуваш какво бил написал ДОГЕН, защото за теб това е само и единствено твоята интерпретация на това написано. И опита да обвържеш прочита си с нещо обективно, правилно, смислено и определящо е... невежество и ограниченост заради "ФИКСАЦИЯ".

И пак да ти напомня, че религиозния начин по който се изразяваш те портретира чудесно - примера е второто ти изречение, за пореден път - "... аз как да ти повярвам... след като ...". Пак до "вярването опря", ШИ. Едно и също е - и въпросите ти и отношението ти - всичко е на една основа.

Много цитираш учиш и декларираш колко разбираш от учения, но когато се касае до теб самия и начина ти на отношение спрямо света... и си дотук, защото точно тия неща не ги пише в никое учение, текст, или чужди думички. Непрекъснатото очакване на готовия шаблон, готовото описание, съдържащо "истина", според която на теб само ти се налага да се убеждаваш че... я разбираш... А работата е, че собственото отношение и осъзнаването му се основават на лично свършената работа, а не на научено, запомнено и интепретирано според "трябва ми"...

Там е работата, че масата от хора е изгубена в отраженията си. А те се определят от фиксация само в една... и толкова напират после да я изкарат че е правилна, че е обща, че е вярна... И ти по-горе написа думички - за "истината" без дори да си даваш сметка че се отнася смисъла им и до самите ти думи... И че ако приложиш същия смисъл докрай и надълбоко - това обезсмисля всичко твои останали думи, настоявания, декларации и "разсъждения", подпрени с нужната подбрана доза "логика".

Смисленото не е еквивалент на "логичното". Логично може да се докара всяко нещо, и "смисленото" също може, защото е отражаемо и в ход са механизми които са несъзнателни и инстинктивни и те са определящите в случая.

Редактирано 6 юли 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

3.

Все дхармы подобны майе, недоступной рассудочному восприятию, они существуют и не-существуют, тобою зримые
с беспредельною мудростью и состраданием.

преди 11 часа, Реджеп Иведик написа:

Ама за божиите работи, или както някои им викат, за така наречената обективна истина, да се свети името и, как бих могъл да си мисля, какво разбирам и какво не разбирам

Обективната истина може и да ме мами

Много богобоязливи се навъдихте нещо, но май е просто поза за удобство, вид фарисейство. Користното подмазване не виждам какво общо има с искреността пред себе си. Трябва си и малко дързост, защото царството небесно се превзема със сила и насилници го грабят. 

Виж, ако някого го интересува само да е пръв левент на село, е друго нещо. Тогава може и обективната истина да отречем по принцип, и всичко по този начин, и себе си все в собствено име, да се свети името Ни. 

Изглежда точно там е причината толкова много умници да се прилепят към будизма (както го разбират уж), понеже съзнателно или несъзнателно, не приемат нещо да стои по-горе от тях. Даже да е пустота,  поне да си е моята пустота. 

"Почитаемият (Нагарджуна) каза: "Ако искате да видите буда-природата, първо се отървете от егоистичната гордост."

А тя бива много видове, както става ясно по-нататък от изложението на Доген, и видовете отърваване от нея също са многообразни, и всичките са начин за среща с буда-природата. 

преди 25 минути, witness написа:

Изглежда точно там е причината толкова много умници да се прилепят към будизма (както го разбират уж), понеже съзнателно или несъзнателно, не приемат нещо да стои по-горе от тях. Даже да е пустота,  поне да си е моята пустота.

Ами, чия да е тази пустота, Уит? 

Всъщност, Бог трябва да е много глупав, ако се меси в хода на всякакви причинно-следствени връзки между организмите. Той не е ли извън времето и извън творението си? Божественият промисъл, за да е промисъл, включва всичко и не се налага ние да му бабуваме, понеже сме във, а не извън него. Как мислиш, мравките бабуват ли ни и на нас, хората, или си гледат мравешките им работи? Ние сме отговорни до периметъра на собствения си смисъл и взаимодействия, в които участваме: човешкото - човеку, божието - богу, пустото - на пустотата, пълното - на пълнотата.

Невъзможно е несъзнателно нещо да се приеме, тъй като приемането винаги е съзнателен акт. 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Възможността да надскоча фиксацията и проявлението й, наречено ВЯРА само по себе си е само първата стъпка, като работата е да се внимава много при конфликта между инерцията и измененията... А това се оказа сериозна и много сложна задача. И се "решава" непрекъснато - всеки миг. Тя няма "минало" или "бъдеще" - тя възниква и се решава само в сегашния миг...

Да, в момента на всяко осъзнаване на дадена фиксация. Но дори и осъзната, можеш да решиш да не я надскачаш.

преди 16 часа, witness написа:

 

Ами признай си тогава поне веднъж, че не разбираш нещо. Поне веднъж за опит, може би така очите се замъгляват и имат шанс да видят цветята в пространството.

Remember, in Buddhism a person of clouded eyes is a person of original realization, a person of subtle realization, a person of the buddhas, a person of the triple world, and a person in the ascendant state of buddha.

 

Тези "clouded eyes" може би са "небесни очи" а не замъглени очи. Или пък, ако са замъглени очи, защо се казва замъглени? Защото са ослепени за околния свят (дето му викате пустота) и са прогледнали "навътре" ли?

Редактирано 6 юли 20179 г. от Sleda (преглед на промените)

преди 1 час, witness написа:

Тогава може и обективната истина да отречем по принцип

Брех, защитаваш я, сякаш ти копае на лозето. Дори не виждаш, че не я нападаме. Може и да има обективна истина, каквото и да означава това. Ама може и да няма, пак каквото и да означава това. 

преди 18 минути, Sleda написа:

Тези "clouded eyes" може би са "небесни очи" а не замъглени очи. Или пък, ако са замъглени очи, защо се казва замъглени? Защото са ослепени за околния свят (дето му викате пустота) и са прогледнали "навътре" ли?

Замъглени понеже или не виждат, или пък виждат дхарма. И в двата случая очите са замъглени - както на пробудения, така и на спящия, нирвана и самсара. Метафорично, красиво описание на илюзорността.

преди 47 минути, Мо_хи_ни написа:

Всъщност, Бог трябва да е много глупав, ако се меси в хода на всякакви причинно-следствени връзки между организмите. Той не е ли извън времето и извън творението си? Божественият промисъл, за да е промисъл, включва всичко и не се налага ние да му бабуваме, понеже сме във, а не извън него.

Нали точно защото сме във, той може да действа чрез нас и така всъщност промисъла по определение е намеса. И по проявление. Само че, виж как аз съвсем схематично разбира се и доколкото мога, си го обяснявам. Трябва да го различим от хода на причината и следствието в тази последователност във времето, или по линията на времето, както я възприемаме обикновено. Което наричаме съдба, карма и т.н. При съдбата причината е преди, а следствието после; при намесата на промисъла причината е в бъдещето (от наша гледна точка) и следствието преди... тоест, сега нещо се случва или подрежда по някакъв начин без причина в миналото, за да се нареди по определен начин след определено време. Това е промисълът и той действа също като съдбата чрез нашите мотиви, действия, мисли, чрез "земя и небо, звяр и природа", ако може да използвам думите на Ботев с друга цел.

преди 30 минути, Sleda написа:

Тези "clouded eyes" може би са "небесни очи" а не замъглени очи. Или пък, ако са замъглени очи, защо се казва замъглени? Защото са ослепени за околния свят (дето му викате пустота) и са прогледнали "навътре" ли?

Трябва, за да отговоря нещо, да съм прочела внимателно текста поне още няколко пъти, Следа. Наистина не е лесен за разбиране и би било прибързано наистина... Обаче може да ги възприемем така, като небесни очи. Понеже виждат в небето - думата за "пространство" всъщност означава и небе. И също етер, защо не.

Но и очи е в преносно значение на ум, понеже пък става въпрос за виждане както на феномени и "реални дхарми" (доста любопитен е подходът на Нишиджима, ама той си има собствена теория, доколкото видях), така и на най-общите абстракции. И всички са "цветя", превръщане на нематериалните абстракции в материални феномени, и възприемани на свой ред и превръщани в "реални дхарми тук и сега".

Редактирано 6 юли 20179 г. от witness (преглед на промените)

преди 27 минути, Sleda написа:

Или пък, ако са замъглени очи

Не знаеш очите ти какво виждат. Може да виждат светата обективна истина, а може да виждат дяволската трижди анатемосана илюзия.

За това им се вика замъглени очи.

 

Нито виждат, нито не виждат, затуй замъглени

Редактирано 6 юли 20179 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

преди 16 минути, Реджеп Иведик написа:

Брех, защитаваш я, сякаш ти копае на лозето. Дори не виждаш, че не я нападаме. Може и да има обективна истина, каквото и да означава това. Ама може и да няма, пак каквото и да означава това. 

Идеята на Уит, според мен, е, че човек се ограничава, когато е зает само с най-лесното - доловимото за човешкото и изпуска по този начин важни неща от вниманието си.

преди 12 минути, witness написа:

Нали точно защото сме във, той може да действа чрез нас и така всъщност промисъла по определение е намеса.

Какво се случва тогава със свободната воля?

преди 10 минути, Мо_хи_ни написа:

Какво се случва тогава със свободната воля?

Сложен казус 

преди 23 минути, Реджеп Иведик написа:

Не знаеш очите ти какво виждат. Може да виждат светата обективна истина, а може да виждат дяволската трижди анатемосана илюзия.

За това им се вика замъглени очи.

 

Нито виждат, нито не виждат, затуй замъглени

Не е така. Моите очи не са "замъглени". Само някои Thus Come Ones имат замъглени очи и с тях виждат цветя в пространството.

преди 1 час, Мо_хи_ни написа:

Но дори и осъзната, можеш да решиш да не я надскачаш.

На теория и формално "можеш" е само допускане на теоретични и ментални варианти. Но практически се оказва че в момента след осъзнаването... тя вече е граница и осъзнаването тръгва към преминаването й... Ммм - опитвам се да опростя с това... но не се получава, защото излиза твърде "постно". Много повече думи ми трябват за да опиша понятийно принципните положения и практическите им проявления, етапност и взаимовръзки. Няма как да го направя в този момент, на това място.

Разбира се - пиша от само от свое име и своята практика. Като ясно осъзнавам че написаното  също е условно - както и "своето АЗ", както и "практика".

-----

апропо - твърде весело стана откъм личните интерпретации на "замъглените очи". Като гледам - всеки неговото си. Което няма проблем, но твърде много им идва да настояват че няма как да не е вярна тяхната версия на интерпретация, защото приляга на предварителната им схема на отражения на битието и себе си.

преди 47 минути, Мо_хи_ни написа:

Какво се случва тогава със свободната воля?

можеш ли да опишеш що е то това шаблонно понятие "СВОБОДНА   ВОЛЯ" какво изразява, според кое е "свободна", защо ВОЛЯ - какви са параметрите на двете понятия в него, как и според какво се извеждат и в какъв контекст се употребяват за да са валидни?

Редактирано 6 юли 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)