Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


преди 24 минути, Śūnyatā написа:

Умът няма място

И време няма. Сиреч, ако имаше обективен субект (как звучи само), то той не се е родил, родил се е и не е умрял, и е умрял. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Умът няма място. Умът не може да се осъзнае, нито може да бъде жертва на себе си, защото в него няма "аз", няма субект, няма същност, няма кой да се просветли или умре. 

Има само зомбически транс, безкрайна поредица от лъжливо самотъждествяване, илюзорно възприемана за субективно, самостоятелно съществуване, която в невежеството си мисли, че знае що е то обективна реалност.

В Самсара всяко движение на ума е страдание или негова причина.

Защо така с "лошо" за Ума? (С) Нещо непростимо ли те е подвел?

Не знам в Самсара как е, но подозирам, че без Ум няма как да се установяват обективност и каквото и да е за света и заобикалящата ни реалност.

Как ли се зараждат и осмислят Ценностите и Морала... Ако нямаше Ум

Редактирано от Maleficient (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 минути, Maleficient написа:

Защо така с "лошо" за Ума? (С) Нещо непростимо ли те е подвел?

Не знам в Самсара как е, но подозирам, че без Ум няма как да се установяват обективност и и каквото и да за света и заобикалящата ни реалност.

Как ли се зараждат и осмислят Ценностите и Морала...

Не го е подвел. Той говори за ролята рационалния ум, като средство за разбиране на крайната истина.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Към него съм се обърнала.

Ако специално не те е опълномощил, моля те да не ми отговаряш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 часа, Maleficient написа:

Защо така с "лошо" за Ума? (С) Нещо непростимо ли те е подвел?

Не знам в Самсара как е, но подозирам, че без Ум няма как да се установяват обективност и каквото и да е за света и заобикалящата ни реалност.

Как ли се зараждат и осмислят Ценностите и Морала... Ако нямаше Ум

Ценностите и морала могат метафорично да се изобразят като двете помощни колела на един велосипед. Тяхната функция, както и тази на различните видове практики  и медитации в будизма имат една цел -  осъзнаването на зависимия произход, а оттам липсата на обективен, независим деятел или личност, който е способен да обозначи адекватно  мислено и вербално това което наричаме "битие". Отвъд пелената, воала от впечатления и мисли (заобикалящата ни реалност), се простира едно безкрайно поле от невербална реалност. В него няма ценности, морал, добро, зло и тн., като независимо съществуващи, едно от друго,  то е едно цялостно съ-битие. Осъзнаването на Нирвана отвъд впечатленията, мислите, ценностите и морала е възможно само след отказ от възприемането на "аз-а", себе си, "мое-твое", като неща притежаващи каквато и да било конкретна, абсолютна ценност.Само тогава може да се случи най-светлият проблясък в човешкият живот (условната връзка между относителното и абсолюта), но този проблясък не е конкретно битие или проекция на някаква висша, морална или неморална личност, в смисъла който влага човешката цивилизация в общия  смисъл на  тези думи. 


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 11.04.2019 г. в 9:12, Śūnyatā написа:

Ценностите и морала могат метафорично да се изобразят като двете помощни колела на един велосипед. Тяхната функция, както и тази на различните видове практики  и медитации в будизма имат една цел -  осъзнаването на зависимия произход, а оттам липсата на обективен, независим деятел или личност, който е способен да обозначи адекватно  мислено и вербално това което наричаме "битие". Отвъд пелената, воала от впечатления и мисли (заобикалящата ни реалност), се простира едно безкрайно поле от невербална реалност. В него няма ценности, морал, добро, зло и тн., като независимо съществуващи, едно от друго,  то е едно цялостно съ-битие. Осъзнаването на Нирвана отвъд впечатленията, мислите, ценностите и морала е възможно само след отказ от възприемането на "аз-а", себе си, "мое-твое", като неща притежаващи каквато и да било конкретна, абсолютна ценност.Само тогава може да се случи най-светлият проблясък в човешкият живот (условната връзка между относителното и абсолюта), но този проблясък не е конкретно битие или проекция на някаква висша, морална или неморална личност, в смисъла който влага човешката цивилизация в общия  смисъл на  тези думи. 

Какви сухи приказки, пълни глупости. Нищо общо с това което трябва. Толкова ли и харесва да се изказваш с такива възхвалени изрази? Много голям ли се чувстваш? Това са компенсация на липсли пич. И как ги мешиш разни, манджи с грозде. Къде ги научи тези бъдиски учения е? Никъде, свободни съчинения и фантазии само. Без форумчето фатмето не може. Тук е родено, тук е зкърмено, и тук ще умре. Няма нищо друго. И за медитация ми говори, от срам вече щото сам се осети че става смешен. Нали се става зеленчук от медитация е? Ох празен си от присъщо съществуванеколото и да се опитваш да го запълнош със смисъл, си оставаш празен. Това е голям недостатък на една личност. Да е безсмислен, в реалния живот. Никой! Фармаков. Хаха 

Наслаждаващия се на ехстри, будист. Хаха

И съответно другия Чеп длъжен да си защити отрочето, му приглася. Ти си му единствената опора, той само теб има. Можеш ли да си представиш колко е беден. Щом идва отново и отново за потвърждение.

И той ще иска да мине покрай твоя остров, да постигне и той внезапно просветление. Вземи го, да му помогнеш че се мъчи в опити логично да постигне просветлението. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много неща са сухи приказки, ако някой няма капацитет и опит да смели информацията. Ако някой започне да чете информация за устройството на квантов компютър и му се стори суха, от това не следва че тези които са измислили и обяснили принципът му на работа са пълни глупаци, а следва че глупак е този, който не разбира за какво иде реч. Хората които не осъзнават зависимият произход на явленията, често се изказват крайно неадекватно, като с тези си изказвания по никакъв начин не вредят на обекта на тяхната критика, а на себе си, затъвайки още по-дълбоко в блатото на собственото си невежество.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 12.04.2019 г. в 13:33, Śūnyatā написа:

Много неща са сухи приказки, ако някой няма капацитет и опит да смели информацията. Ако някой започне да чете информация за устройството на квантов компютър и му се стори суха, от това не следва че тези които са измислили и обяснили принципът му на работа са пълни глупаци, а следва че глупак е този, който не разбира за какво иде реч. Хората които не осъзнават зависимият произход на явленията, често се изказват крайно неадекватно, като с тези си изказвания по никакъв начин не вредят на обекта на тяхната критика, а на себе си, затъвайки още по-дълбоко в блатото на собственото си невежество.

Това всичко, за себе си ли си го написал? Защото е точно това което си, и ти си е случило.  Много интересно как си стигнал до изводът за другите, а не можеш да видиш себе си. Това е така защото човек си седи много близо до себе си, и не може да се наблюдава, когато е неосъзнат. Само някой осъзнат от вън, може да му каже истината за самия него. Приемам тези думи, като смирение и извинение от теб. Или оправдания че това е била грешката си и си я осъзнал. Защото в противен случай, ако ти отново арогантно си мислиш в себе си, че ти знаеш точното, а другите не. Ще трябва да продължавам да ти осветлявам аспектите на същността си които още не си осъзнал че си. 

Да започнем от тук. 

на 12.04.2019 г. в 13:33, Śūnyatā написа:

Много неща са сухи приказки, ако някой няма капацитет и опит да смели информацията.

Кои неща са "сухи приказки? Първо можеш ли си обясниш, кое наричаш ти "сухи приказки". Защото много подозирам че, твоите "сухи приказки" са много по различни от "сухите приказки" на някои друг. За каква информация говориш пак? Просто някаква информация или точно конкретно информация от Будизъм? Защото, ако съдя по теб. Ти не само не си разбрал информацията която трябва, ами си я смелил през собствените си досегашни обърквания, и така въпреки че си мислиш че имаш капацитет. Пак нищо повече от "сухи приказки" не си разбрал и ще са за теб. 

на 12.04.2019 г. в 13:33, Śūnyatā написа:

 Ако някой започне да чете информация за устройството на квантов компютър и му се стори суха, от това не следва че тези които са измислили и обяснили принципът му на работа са пълни глупаци, а следва че глупак е този, който не разбира за какво иде реч. 

Ето типичен пример. Начините ти на сравнение са толкова елементарни, и "сухи" че няма на къде повече. Да не говорим за евтиния опит да звучиш оригинално. Аз поне отдавна не ти се впечатлявам от подобни елементарни сравнения. 

Но ще ти кажа също със пример, какво се получава. Ти в случая си следното. Все едно човек да знае и научил всичко за определен спорт, да кажем културизъм. Научил си на изуст две схеми на тренировка, рзделно и крос фит например, но само това. До такава степен си ги научил наизуст че, на сън да те бутнат ще рецитираш. Научил си също два хранителни режима, и вече си мислиш че знаеш как се става културист. Е да, ама как ще стане като ти не си хванал една щанга през живота си? Как може да се стане културист ако не се вдигат тежести? Колкото и теория да знаеш за този спорт, това не те преви културист. А за да станеш културист, ти трябва години на опит с тренировки потене и много труд. Това е 70-90 % от всичко е тренировката, 30-10 % са информация и хранителни режими. 

Мислиш ли че, такъв човек разбира за какво "иде реч" от културизъм? Защото в спорта и във всичко останало, човек има нужда от опит да натрупа, в практическото изпълнение. Теорията е само подготовка за истинското изпълнение на практика. Във примера който давам, практическото изпълнение на теорията е вдигане на тежестите по строго определени тренировачни режими и храни. Този опит съчетан с качествата на човека индивидуално, ще определи пътя по който ще се развива, според условията които подлага като храни и подобни и т. н. Затова има някои стават много добри в това, други не чак толкова, дори и един и същ метод на тренировка да използват. Зависи и от индивидуалната мотивация и степента на посвещение на това с което си се заел. И и на ген, което не никак маловажно.

Следиш ли ми мисълта.

на 12.04.2019 г. в 13:33, Śūnyatā написа:

 Хората които не осъзнават зависимият произход на явленията, често се изказват крайно неадекватно, като с тези си изказвания по никакъв начин не вредят на обекта на тяхната критика, а на себе си, затъвайки още по-дълбоко в блатото на собственото си невежество.

Болно си се вкопчил в едно нещо, което ти е "стълб" на всичките ти самовнушения за себе си, които си правиш. Всичко което ти го написах по горе е, взаимен произход. Всичко е зависим произход. Това е Карма, урок за първи клас по Будизъм. Това даже няма нужда да се споменава, това трябва да е просто едно от разбиранията, едно стъпало. А не да си се вкопчил само в това и да ми бориш всеки и всичко с тази, превърнала се в "опорна точка", точка. 

И евтината ти загриженост за другите. Ох недей, ще ме разплачеш. 

Сега, нека да опитам да приложа този принцип на "зависим произход"  към Будизма. Нека да разделим будизма на теория и практика. Теорията е научаване на практики по текстове, събиране на всякаква информация и т. н  по темата, с цел да се подготвиш най добре за практиката. Това най добре се получава от автентичен учител, или човек с опит и практика. Не от интернет или неясни източници, а само от трансмисия с учител, която всеки трябва да усети. За да има най чистия пример, който да ползва. Така ли е? (Риторичен въпрос)

Каква е практиката в Будизма? Сега, ще ми се направиш на отворен, и ще кажеш. "Много ясно, медитацията." Да, ок. Почна и това да казваш, от срам вече, защото сам се усети, че няма как да говориш за будизъм, а да ми говориш че от медитацията се ставало зеленчук. Също, какво разбираш ти под медитация? Ти въобще нямаш ни най малка представа. Дори не знаеш, колко много си личи, че нямаш за някои който знае, какво е. Ти,така угодно естествено, си си обяснил на себе си, че медитация е някакъв вид мислене. Има нещо подобно, нарича се "аналитична медитация", но това не е нищо повече от това, да помислиш конкретно върху нещо. Но нищо повече и няма нищо общо даже ствоето мислен. Ти и аналитична медитация не знаеш как се прави правилно.

Каква е целта в Будизма? Не е Нирвана. "Нирвана" е страничен ефект от практикуване на будизъм, и тя не е крайната цел. Будите са извън нирвана. Будизъм се практикува с една цел. Постигане на пълно просветление и освобождаване от сверите на съществуване. Прекъсване на цикълът от прераждане и смърт, прекъсване на страданието. Така ли е?

Какво и как се постига пълно просветление? Ще кажеш ли? А, с четене и аналитична медитация? Хахах. Даже не си почнал да практикуваш, постигане на просветление а пък камоли постигнал просветление. 

Ще ти подскажа малко. Постигането на просветление е, състояние. Нарича с Буда състояние. Така, щом е състояние, значи е вътрешно усещане. Щом е вътрешно усещане, значи е продукт на моя УМ. Защото умът е сетивото с което човек усеща, вътрешните си състояния. А щом Умът е, значи ти трябва метод за работа с ума. Какъв метод знаеш за работа с Ума? 

Трябва научаването и упорито упражнение на автентичен метод на медитативна практика. Метод с който да успееш да се "пребориш" със собствения си ум. И повярвай ми това не става с мислене, или нещо друго. Става само с стабилизиране на концентрациона медитация Шамата, в последствие на Випасана медитация и даже с визуализации на Гуру Йога практики. Огромен обем от неща, които а 70-90% от всичко което трябва да се прави, а не 30-10% от ученето и подготовката за практика. 

Сега сам си се виж къде си още по тази схема, и колко нелепо е да се правиш на просветен и велик. 

Въобще няма да обръщам внимание в момента на факта е ти си много слабо развит като човек, имаш огромни липси чисти социално. Което те е затворило в твой измислен свят в който ти си рисуваш нещата такива каквито ти харесват. Имаш много да поработиш първо да изградиш себе си като човек, с необходимите човешки качества за започване на сериозна практика. А повярвай ми ти нямаш, и знаеш че знам правилно, имам от къде да съм натрупал опит. Знаеш много добре. А колко такива като теб съм видял да идват и да си отиват, няма смисъл да ти казвам. Сам се досещаш, че си много лесен за разобличаване.

Надявам се да разбереш къде и колко си се объркал и се върнеш по бързо на правия път. Какво и да е, аз от състрадание пожелавам. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 4.03.2019 г. в 7:31, Реджеп Иведик написа:

Декарт

Кажи ми какво общи има тема за будизъм с Декарт, или там твоите философи които са ти източника на просветление? 

 

на 10.04.2019 г. в 16:48, Śūnyatā написа:

Умът няма място

 

Умът, нямал място? Това може иронично да има смисъл, но на практика, не. Има, и то на точното място. 

на 10.04.2019 г. в 16:48, Śūnyatā написа:

 Умът не може да се осъзнае, нито може да бъде жертва на себе си, защото в него няма "аз", няма субект, няма същност, няма кой да се просветли или умре. 

Може естествено, и то много точно. Какво точно представлява и как действа. То това е основното в будизма, това което учи. Да се осъзнае и разбере Умът, всички практики и учения в будизма се занимават точно с това. Първи клас по будизъм. Това че няма същност, не значи че не съществува. За това се казва че е "илюзорен". Но го има, и той е там и то много солиден. Прави те, да си силно убеден че го има. 

на 10.04.2019 г. в 16:48, Śūnyatā написа:

Има само зомбически транс, безкрайна поредица от лъжливо самотъждествяване, илюзорно възприемана за субективно, самостоятелно съществуване, която в невежеството си мисли, че знае що е то обективна реалност.

Има да, за невежия. Който още не е осъзнал Ума и каква функция изпълнява. Всичко за него е страдание, точно това от което ти си изгаден. Заради което търсиш някакво спасение в някакво обяснение. 

Не се осъзнава с Аза, това дали е илюзорен или не, не влия на осъзнаването. Осъзнава се с Умът, а Аза е негов плод, продукт. Всичко това, има строго определени функции и както самия Буда е казал. Нищо не трябва да се премахва или прибавя, ние вече сме завършени индивиди, имаме всичко необходимо.

За жалост на теб, ти липсва първи и втри клас в будизма. Основни неща, си пропуснал, като направо си се хвърлил на най трудните за разбирани, концепции. А това е защото, си си повярвал, или по скоро си повярвал на твоя илюзорен Аз. Който ти е наприказвал че си голям разбирач, който те е излъгал и измамил най много от всеки друг. И ако трябва на някой да се сърдиш, трябва на теб самия да го направиш. Никой друг не ти е виновен, че не си се осъзнал още. Нито аза, нито ученията, нито нищо друго. Само и единственото ти, в  "зомбирано" съществуване за което ти сам говориш. 

Питах те, какво означава невежество за теб? 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Без осъзнаване върху т.н. Пустота, няма как да се практикуват редица практики, като Чьод например, а в същото време е и опасно да се съблюдава взаимовръзката между ума, речта и тялото, наречени накратко "нама-рупа". Още една причина за задължителната необходимост на реализиран учител, който да наставлява.

Тази въпросна взаимовръзка, ако бъде наблюдавана/съзерцавана, ако върху нея се развива осъзнатост, тази осъзнатост, ще разкрие втората Основа (втория Печат), че всичко е болезнено и то е наистина такова, независимо дали е негативно, позитивно или неутрално.

Без осъзнаване върху Основата, във всичките и аспекти (Печати), съществуването на Самсара, на страданието, е неотменимо.

Обусловеният ум непрекъснато прави големи бели, дето се казва, от зор, а въпросният зор и същия, какъвто е във всяко чувстващо същество - желанието, съществуващо поради неведението, поради самото обуславяне. Желание за живот/съществуване и желание за щастие.

От желанието се поражда тревожността, страха, агресията, завистта, високомерието/гордостта. Между желанието и неведението, като изначална причина, стои усещането за неудовлетвореност.

Всяко същество, на подсъзнателно ниво (най-малкото) усеща* неудовлетвореност, непълнота, че нещо липсва, независимо колко материално щастие е придобило, независимо цветущото здраве*, в което може да се намира, независимо приятните и любящи хора и положителните ситуации, които биха могли да му се случват и независимо от любовта, която би могло да изживява, без осъзнаване върху изначалната същност, всичко това не е нищо друго освен страдание, което е много добре опаковано от/в относително щастие.
Едно от нещата, които правят човешкото съществуване безценно, е възможността да преживява райските и адските сфери в един малко по-лек, по-омекотен вариант, в който възможността за осъзнатост да е по-вероятна и осъзнаването по-лесно, от колкото при действително пребиваване във въпросните сфери.

В човешкото съществуване съществото може да се докосне и до райските и до адските сфери и да осъзнае тяхната болезненост, страданието, болката, която те носят, не те, а индивидуалната карма, която ги изисква, която ги "рисува" като наложително преживяване.

Осъзнавайки болезнеността на приятното, неутралното и неприятното, съществото може да се "извиси над тях" и да види, че са непостоянни, че не са удовлетворяващи, че не са Щастието.

Но къде въпросното относително осъзнато същество да търси Щастието и има ли тази възможност въобще?

До колко неведението, като първична кармична причина, ще му позволи да осъзнае и да поиска да търси?

Въпрос на карма.

Но, ако случайно съществото има това относително осъзнаване и ако по случайност у него е налице желанието да търси изконото, неразрушимото, то може наистина да търси и изследва феномените, дхармите и да види, че всичко е болезнено и непостоянно, че се поражда, съществува и угасва, да види "Пространството" между угасването на даден феномен и пораждането на следващия друг, да види тази Пустота и да види, че всичко се поражда и угасва в Нея, че Всичко е Пусто (третия Печат) , че няма присъщо, самобитно, независимо съществуване, че е взаимозависимо, от кармични причини.
И проследявайки своите* нама-рупа, да види, че то е самата Пустота, която по нищо не се различава от Пустотата на кое и да е, където и да е, в каквото и да е; да види, че всичко се поражда и угасва в Нея, включително и то, че то е относителното и съществуване, проявление/реалност, а Пустотата е абсолютната реалност; да види, че макар и абсолютна, Пустота непрекъснато поражда явления, които се явяват нейни Украшения; да види Ригпа.

Rigpa.jpg

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, rurk написа:

Но къде въпросното относително осъзнато същество да търси Щастието и има ли тази възможност въобще?

Осъзнавайки "себе си" като вторичен феномен, съществуващ в зависимост от множество други вторични феномени, "съществото" (разумното същество) спира да търси щастието, защото осъзнава, че представата му за щастие е много крехък епифеномен, в който е безсмислено да се вкопчва като в "нещо", което може да бъде намерено и спечелено. То гледа на света, на себе си, на съзнанието което проблясва и изчезва всеки миг като на:

‘Като дребна капчица роса или мехурче, плуващо в потока, Като проблясък на светкавица в летен облак, Като мъждукаща лампа, илюзия, фантом или сън.’ Така трябва цялото обусловено съществуване да се разбира.

Буда - Диамантена сутра

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Този от видеото е нео комунист. Но обясненията му са правилни и задълбочени. Разбира се до момента, в който заема позиция.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 часа, Śūnyatā написа:

Осъзнавайки "себе си" като вторичен феномен, съществуващ в зависимост от множество други вторични феномени, "съществото" (разумното същество) спира да търси щастието, защото осъзнава, че представата му за щастие е много крехък епифеномен, в който е безсмислено да се вкопчва като в "нещо", което може да бъде намерено и спечелено. То гледа на света, на себе си, на съзнанието което проблясва и изчезва всеки миг като на:

‘Като дребна капчица роса или мехурче, плуващо в потока, Като проблясък на светкавица в летен облак, Като мъждукаща лампа, илюзия, фантом или сън.’ Така трябва цялото обусловено съществуване да се разбира.

Буда - Диамантена сутра

Фокусът, центъра, спасителното осъзнаване не е това, че си вторичен елемент, във взаимозависимост (зависим произход), а че си самата пустота, самата мъдрост, самото състрадие, самото щастие.

Единствено посредством това осъзнаване страданието се прекратява, респективно желанието за живот и желанието за щастие.

До преди това колкото и съществото да осъзнава, че е нетраен феномен във взаимозависимост, не е достатъчно.

Спасението е в осъзнаване на основната, абсолютна природа на ума, която е същността на всичко.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ето защо пратйекабудите не са архати, а архатите не са бодхисатви, а бодхисатвите не са буди.

"Вторият път е известен с името ‘пратйекабудаяна’. Възгледът е същия, като този в първата яна. Тук, обаче, възгледът за несубстанциалността на ‘аза’ е напълно осъзнат чрез медитация върху пратитясамутпада (зависимото възникване). Пратйекабудата медитира и отпред-назад, и отзад-напред върху 12-те взаимозависими връзки: от неосъзнатостта до смъртта и обратно, по обратен ред. Чрез тази практика той развива до някаква степен шамата (спокойствие) и випашана (прозрение). Трябва да бъде открит учител, който да даде първоначалните учения; след това, обаче, нивото на пратйекабуда се постига чрез личното преживяване. Дейността при пратйекабудата е същата, като тази при шраваката."

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има всякакви будистки секти, но това не означава че някой се спасява, защото в пустотата е невъзможно трайно спасение на обусловени личности. Освобождава се плетеницата от самскари която се мисли за живо същество, с учител, без учител или не се освобождава, докато не се случи осъзнаването на липсата на същност в нея.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 34 минути, Śūnyatā написа:

Има всякакви будистки секти, но това не означава че някой се спасява, защото в пустотата е невъзможно трайно спасение на обусловени личности. Освобождава се плетеницата от самскари която се мисли за живо същество, с учител, без учител или не се освобождава, докато не се случи осъзнаването на липсата на същност в нея.

Всъщност освобождението е на първо място от т.н. окови, които са описани в сутрите на Палийския Канон, това са тъй наречените благородни личности, връх на които, според този Канон, са Архатите.

Според техния възглед и според това, което се случва, освобождението за тях е въпросното встъпване в Нирвана, което си е угасването на обусловеността.

И тук, в канона са описани два вида Архати - навлезли в Нирвана без остатък и такива които са угаснали но са запазили все още формата жива - Нирвана с остатък.

 

Въпросната Нирвана, която се цели от тях, е Нрвана на Покоя.

Според Махаяна и Ваджраяна обаче тази Нирвана не е абсолютна. Междинно ниво е. И се казва, това сме го коментирали, че Будите вадят Архатите от Нирвана на Покоя и ги въвеждат в Пътя на Бодхисатва.

Всъщност всеки може да опита да се спаси/освободи угасвайки в Нирвана на Покоя. Но... Това си е живо бягство от страданието, а не е неговото разбиране.

По принцип кармата пречи да се осмисли тази истина. Хората с такъв възглед са вкопчени в него, защото нямат все още опитността/угасването на/в Нирвана на Покоя.

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да се освободиш от това, което те обуславя, ... или просто да приемеш действителността, че си обусловен. Кое е разумното? Дали освобождението означава да не си обусловен или пък се търси някаква свобода в обусловеността. И има ли нещо друго освен обусловеността? Не поражда ли тя всичко, което някои много държат да наричат илюзорно, само защото се променя в зависимост от условията? И имат ли си представа каква е алтернативата? Да, има и страдание. Но то винаги може да бъде превърнато в щастие от умеещия да създаде подходящите условия. Свободата не е освобождаване от обусловеността, а създаване на желаните условия именно използвайки обусловеността. От обусловеността не можеш да избягаш, но можеш да я използваш. Съответно и от последствията от действията си не можеш да избягаш, но можеш да ги направляваш създавайки нужните предпоставки, ако наистина познаваш точно по какъв начин всичко е взаимозависимо и взаимообусловено. Не е достатъчно само да знаеш, че е такова.

За мен това, че се променям и че съм свързан и във взаимозависимост с всичко останало е щастие. За други е самсара и търсят някакво освобождение за което са чували. Но ако всичко е обусловено и ако всичко се променя?... Дори и това, което ни прави щастливи се променя, но какво от това. Няма нищо постоянно, няма постоянни достижения и постоянни състояния и точно свободата да се променяш е истинската свобода. Свободата да въздействаш на света от който си част е истинската свобода. Човек осъзнава, че нещо е илюзия когато го опознае. Да не познаваш нирвана, а да се произнасяш за нея е илюзия, защото говориш за нещо, което не разбираш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Shiniasu написа:

Да се освободиш от това, което те обуславя, ... или просто да приемеш действителността, че си обусловен. Кое е разумното?

Няма как да прекратиш обуславянето и в същото време да останеш със съзнание, което се е самоопределило като относително независимо индивидуално "аз".

Идеята за "аз" е коренът на обусловеността.
Поради този корен се оформят неудовлетвореността, страха, желанието и пр. всички т.н. "клеши".

Приемането на това, че си обусловен, не те спасява нито от страха, нито от неудовлетвореността, нито от тревожността/напрежението.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Да, има и страдание. Но то винаги може да бъде превърнато в щастие от умеещия да създаде подходящите условия. Свободата не е освобождаване от обусловеността, а създаване на желаните условия именно използвайки обусловеността. От обусловеността не можеш да избягаш, но можеш да я използваш.

Твоето си е чисто "строене на Вавилонска кула" казано на кабалистичен език.

:-)
Явно нищо не си разбрал от освобождението и от причината за страданието.
Четвъртото медитативно постижение (джхана) е самата осъзнатост, че болката и удоволствието са едно. Тоест те имат един и същ произход.
Обусловеното съзнание няма как да е свободно от страха, от неудовлетвореността и от желанието, а от там от разочарованието, от гнева, агресията, омразата, завистта, ревността и т.н.
Самото обуславяне е т.н. скриване, или неведение, неяснотата и когато стане проясняване, тогава обусловеността, заедно с присъщата му идея за "аз" ("Аз съм жив, аз съществувам.") се прекратява. Няма "аз".
Пада тройното було - създаващо когнитивността, емоционалността и кармата. Сиреч става разпадане на скандхите и клешите.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, rurk написа:

Идеята за "аз" е коренът на обусловеността.

Вятърът няма идея за "аз", но е обусловен. Идеята за "аз" е коренът на привързаността към нещата. Това са две различни неща. Ако няма "аз", няма кой да е привързан. Но пък от друга страна това не отхвърля възможността човек да осъзнава себе си и в същото време да е свободен от привързаност. Човек сам създава привързаността си към едно или друго нещо и сам е в състояние да я прекрати. Обусловеността обаче не зависи от него.

преди 1 час, rurk написа:

Приемането на това, че си обусловен, не те спасява нито от страха, нито от неудовлетвореността, нито от тревожността/напрежението.

Така е. Единствено познаването на причините и условията пораждащи тези състояния може да те изведе от тях.

преди 2 часа, rurk написа:

Твоето си е чисто "строене на Вавилонска кула" казано на кабалистичен език.

Всичко, което правя е с ясното съзнание, че е временно и несъвършено. Но само правейки нещо, можеш да се научиш да го правиш все по-добре и по-добре. Много хора искат да постигнат резултати, които далеч не съответстват на усилията положени за постигането им, като вечен живот в рая, вечно щастие, освобождение от страданията, съвършенство, всезнание и какво ли още не.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

Вятърът няма идея за "аз", но е обусловен. Идеята за "аз" е коренът на привързаността към нещата. Това са две различни неща. Ако няма "аз", няма кой да е привързан. Но пък от друга страна това не отхвърля възможността човек да осъзнава себе си и в същото време да е свободен от привързаност. Човек сам създава привързаността си към едно или друго нещо и сам е в състояние да я прекрати. Обусловеността обаче не зависи от него.

Така е. Единствено познаването на причините и условията пораждащи тези състояния може да те изведе от тях.

Всичко, което правя е с ясното съзнание, че е временно и несъвършено. Но само правейки нещо, можеш да се научиш да го правиш все по-добре и по-добре. Много хора искат да постигнат резултати, които далеч не съответстват на усилията положени за постигането им, като вечен живот в рая, вечно щастие, освобождение от страданията, съвършенство, всезнание и какво ли още не.

Вятъра обаче не е чувстващо същество.
Обуславянето при чувстващите същества е самото невежество, авидя, а то се характеризира в три главни аспекта, един от които е усещането, убедеността в независим, индивидуален "аз".

Това, което правиш, е прекрасно, според мен, визирам наблюдението/съзерцанието, което провеждаш и развиването на осъзнатост за непостоянството и болезността, но за съжаление не е достатъчно, въпреки, че е отлично начало.
Все пак има още два "Печата" след тези две (непостоянството и болезнеността), първия от които е Пустота, осъзнаване на пустотата - твоята, че ти си Пустота; и на явленията, сиреч че всичко е Пусто, че твоята Пустота по нищо не се различава от Пустотата на явленията.

В Бон има едно просто ръководство за медитация, за осъзнаване, в три части.
Първата е да се прекратят телесните движения, тялото да се приведе в покой. Налице е "неподвижност".
Втората е да се наблюдават усещанията, докато те утихнат (с практиката това се случва). Случва се "безмълвие".
Третата е да се наблюдават мислите, докато и те утихнат. Тогава се разкрива така нар. "пространство".
Неподвижност, безмълвие, пространство.
Тяло, Реч, Ум.
При правилна практика, при успешна практика се осъзнава Пустота (Нирвана на Покоя) и практикуващия може да встъпи в нея.

В сутрите на Палийският канон, най-вече в Махасатипатана сутра, се описват четири главни части на т.н. "нама-рупа", на цялостния психо-физичен апарат.
- форма

- усещания

- мисли

- мисловни концепции

Всички те са непостоянни и са страдание/болка - неприятните заради болезнеността си, а приятните, заради натрайността и непълнотата си. Пораждат се, съществуват, стигайки до пиков ръст, и угасват.
И когато всички те утихнат, остава само Мир, Покой (Нирвана на Покоя).
"Помежду тях" пак Мир. Самите те - лишени от собствена субстанционална солидна същност.
Така практикуващият може да достигне до яснота на/за третия Печет ("Всичко е Пусто") и да встъпи, да угасне в тази Пустота, което, както писах, също не е абсолютно освобождение, но архатите считат, че е  и следват тези убеждения и Път.
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Желанието е напълно безсмислено. Страданието е напълно безсмислено. Аз-а е напълно безсмислен.

Отсъствието на желание, дори да станеш Буда или бодхисатва се нарича Нирвана, върховно щастие, незамърсено щастие, пустота.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Śūnyatā написа:

Желанието е напълно безсмислено. Страданието е напълно безсмислено. Аз-а е напълно безсмислен.

Отсъствието на желание, дори да станеш Буда или бодхисатва се нарича Нирвана, върховно щастие, незамърсено щастие, пустота.

Живота е вихър. Как тогава определяме кое се върти и кое стои. Също както не можем да определим и кое се движи и кое стои.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Карма* означава „действие". Кармичните следи са резултатите от тези действия - те се съхраняват в нашето съзнание и оказват влияние върху бъдещето. Донякъде кармичните следи могат да се проумеят при съпоставка с тъй наречените на Запад нагласи, скрити в подсъзнанието. Те са предразположения, модели на вътрешно и външно поведение, вкоренени реакции, привични схващания. Определят както емоционалната ни реакция във всички ситуации и интелектуалните ни разбирания, така и типичните за нас емоционални навици и интелектуална закостенялост. Пораждат и обуславят всяко действие, с което отвръщаме на всяко преживяване в нашия опит.

Ето един пример за дейността на кармичните следи в по-обобщен план, но същият механизъм работи и на най-необозримите и скрити дълбоко нива на опита: 
Човек израства в дом, където често избухват свади. По-късно, може би трийсет или четирийсет години по-късно, след като отдавна е напуснал родната къща, той върви по улицата и минава покрай дом, чиито обитатели се препират. Същата нощ сънува, че се кара с жена си. На сутринта се събужда огорчен и затворен в себе си. Жена му забелязва това и реагира на неговото настроение, но той само се раздразва още повече.
Тази последователност от преживявания дава представа какво са кармичните следи. В детството си човекът е реагирал на свадите в своя дом със страх, гняв и обида. Усещал е отвращение, което е напълно естествена реакция, но то е оставило следа в съзнанието му. Години по-късно човекът минава покрай друг дом и чува караници: това е вторичното условие, което възбужда старата кармична следа, и същата нощ тя се проявява в съновидение.
В своя сън човекът реагира на дразнението с гняв и обида. Подобно поведение се определя от кармичните следи, натрупани в съзнанието му от детството и навярно заздравявани неведнъж в неговия живот. Когато жена му в съня - образ, построен изцяло от ума на спящия - го предизвиква, неговата реакция е отвращение, също както в детските години. Преживяното насън отвращение е ново действие, което създава ново семе. Когато се събужда, човекът е потиснат от отрицателни емоции, плод на предишни карми; чувства се затворен и отчужден от жена си. Нещата се усложняват още повече, след като тя реагира съгласно собствените си кармично предопределени привични нагласи. Става избухлива, на свой ред се затваря в себе си, започва да се извинява или да му угажда, но във всички случаи човекът пак реагира негативно и така посява още едно кармично семе.
Всяка реакция във всяка една ситуация - външна или вътрешна, в будно или в сънуващо състояние, - която се дължи на привличане и отблъскване, оставя следа в съзнанието. И тъй като карма определя реакциите, реакциите посяват нови кармични семена, а те от своя страна определят нови реакции и т. н. Ето как се умножава карма. Това е колелото на самсара, безкрайният цикъл от действия и ответни действия.
Този пример онагледява карма на психологическо ниво, но истината е, че тя определя всяко измерение на съществуването. Моделира както емоционалните и психическите явления в живота на човека, така и начина, по който възприемаме и тълкуваме съществуването, функционирането на организма и причинно-следствения механизъм, движещ външния свят. Всеки аспект на опита, бил той значим или маловажен, се управлява от карма."

из "Тибетска Йога на съновидението и съня"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Днес от нямане какво да правя се замислих за пустотата, за тишината, за немисленето - все важни неща и безсмислени сами по себе си. Паузите в музиката, паузите в мисленето върху които някои уж медитират са напълно лишени от смисъл извън мисловния процес и извън мелодията. В същото време без тях нито една мисъл не може да бъде отличена от останалите и нито един тон от другите. Паузите между мислите са неизменна част от потока на мисълта така, както паузите между тоновете са част от мелодията, и  без тях не можем да имаме нито мисъл, нито мелодия. А всъщност не е ли така с всичко останало? Ние разделяме, или поне се опитваме, двете части от едно цяло, като някои придават по-голяма важност на едната, а други - на другата, докато всъщност именно това неразбиране на свързаността на двете е илюзия. И нито едно от двете не притежава собствена същност отделно от другото, т.е. музиката и тишината споделят една обща същност, редувайки се за да създадат мелодия. И нищо съществуващо няма собствена същност, защото е безсмислено само по себе си, несъществуващо освен като част от цялото, споделящо същността на цялото и участващо по своя си начин в потока на света - внасяйки хармония или дисонанс.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване