Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


преди 29 минути, NoMeJodas написа:

И веднага просто продължаваш, пълен бот. Чуди се после що та псуват, защо та напускат, и защо си се примирил със живот в коловоз на фатмак. И си се оставил сам, да станеш такъв. Плод на пълна житейска неосъзнатост. В пожарната на колегите ти , там с учения ли им говориш? А? С празноти? 

Добре де, всички те разбраха, накрая те разбрах и аз: Нищо не разбирам от будизъм, пълен егоист съм, затова се правя че разбирам от будизъм, изопачавам Дхарма, на 110% си прав, понеже изобщо не се познавам толкова добре, колкото ти ме анализираш. За да изляза от тази дупка, в празнотата в която съм попаднал, имам нужда от помощ. Ще бъдеш ли така добър, че се мъча  тука от два дена с един текст, да ми го разясниш? Защото започвам да си мисля, освен всичко това което много точно написа за мен, че започвам да се превръщам и в нихилист.

Изопачаване думите на Татаагата

“Със следните думи, монаси, така произнесени, аз бях необосновано, погрешно, лъжливо и невярно изопачен от някои отшелници и брамини: ‘Отшелникът Готама е такъв, който води към заблуда; той преподава анихилацията, унищожението, изтреблението на съществуващите същества.’ Но аз не съм такъв, аз не преподавам това, затова бях необосновано, погрешно, лъжливо и невярно изопачен от някои отшелници и брамини така: ‘Отшелникът Готама е такъв, който води към заблуда; той преподава анихилацията, унищожението, изтреблението на съществуващите същества.’

“Монаси, както преди, така и сега това което преподавам е за страданието и прекратяването на страданието. И ако другите оскърбяват, ругаят, хокат и тормозят Татаагата за това, то Татагата не изпитва раздразнение, огорчение или униние по тази причина. Или ако другите почитат, уважават, тачат и благославят Татаагата за това, то Татагата не изпитва удоволствие, радост или въодушевление по тази причина. Ако другите почитат, уважават, тачат и благославят Татаагата за това, то Татагата мисли така: ‘Те ми извършват тези услуги заради това, което по-рано напълно са разбрали.’

“Затова, монаси, ако другите ви оскърбяват, ругаят, хокат и тормозят, вие не трябва да таите някакво раздразнение, огорчение или потиснатост по тази причина. Или ако другите ви почитат, уважават, тачат и благославят за това, то вие трябва да мислите така: ‘Те ми извършват тези услуги заради това, което по-рано напълно са разбрали.’

преди 16 минути, NoMeJodas написа:

На един от въпроси по горе, ще отговориш ли? Поне веднъж? Така ли се прави? :speak:

Нищо не разбирам, интелектуалното ми ниво е твърде ниско, затова не отговарям. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, Shiniasu написа:

Всъщност истината е, че твоето поведение е твърде ниско.

Моето изказване, колкото и да ти изглежда високопарно, всъщност съдържа една проста истина. Не съдържа някакви велики тайни на битието.

Нивото ми било ниско...!? Защо ли? Ами ти, вие от друго разбирате ли? Освен някой да ви навика? И искаш да кажеш че, не си разпъвал локуми тук? Битието е правилно отношение! Ти със какво си показал правилно отношение към Будизма, че после въобще да говорим дали е правилно това което говориш за Будизъм?

преди 5 минути, Śūnyatā написа:

Нищо не разбирам, затова не отговарям. 

Хахахах.....:lol6:

Това ли намери да отговориш? Хахах......!!!:speak::angry:

Ще се чудиш после цял живот, защо обираш луфтовете навсякъде, и винаги. Живот, какво да правиш. Ще трябва да си го живееш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 39 минути, NoMeJodas написа:

Това са болни симптоми на комплекси, нужди и кои знае какво още.

Аз не съм ничия карма и не пиша след всяко мнение на някого. Това са симпотоми на фанатичност и обсебване.

преди 43 минути, NoMeJodas написа:

Там където води Дхарма, няма нужда от тези неща. А и който се заеме със Дхарма, се отегля от света сам, защото това е единственото логично, породено от житейска мъдрост, решение. 

Приложи го. Но дори и да отидеш в планината Шунята все още ще е с теб в съзнанието ти. Пусни го.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
току-що, Shiniasu написа:

Аз не съм ничия карма и не пиша след всяко мнение на някого. Това са симпотоми на фанатичност и обсебване.

Не, и да. Да, защото всеки които бъде обиден по такъв начин с такива намерения. Автоматично получава такава реакция и обида. И това е само виртуално тук, ако е на живо може да бъде и набит директно. Особено ако е по подло, нагло и по много грубо селски изразен манталитет. И ти викаш аз да оставям, някой такъв да се упражнява на някои въобще? Вие във кой свят живеете? Ето ти чиста Дхарма, чист Будизъм Шуная. Будизъм в действие. И, не. Защото аз може само да симулирам такова поведение, никога не се знае. Дали съм такъв или се правя на такъв. Но това е закона на обществото, за такива прояви, такова отношение. Нищо няма на готово, всичко е заслужено. Но едно знам аз, не гледам от първия поглед, кой каква фанелка носи и дали е гей или не. Не ме интересува, не е най важното. Не гледам кой какви коли кара и колко пари има. И да се наслаждавам на екстри. Колкото и да ми е ниско нивото. А ти, този който прави така, го имаш за високо? Той става, аз не ставам, с ниското ниво? Някакъв парадокс не намираш ли в това? И как тогава на всичко друго въобще да се взима на сериозно? Айде кажи ми? 

преди 17 минути, Śūnyatā написа:

 

Хубаво ли ти е като те обиждат? Като казват и самата истина, от която ти е гадно? Кажи, наслаждаваш ли се на това? Хубаво ли ти е?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, NoMeJodas написа:

Не, и да. Да, защото всеки които бъде обиден по такъв начин с такива намерения. Автоматично получава такава реакция и обида. И това е само виртуално тук, ако е на живо може да бъде и набит директно. Особено ако е по подло, нагло и по много грубо селски изразен манталитет. И ти викаш аз да оставям, някой такъв да се упражнява на някои въобще? Вие във кой свят живеете? Ето ти чиста Дхарма, чист Будизъм Шуная. Будизъм в действие. И, не. Защото аз може само да симулирам такова поведение, никога не се знае. Дали съм такъв или се правя на такъв. Но това е закона на обществото, за такива прояви, такова отношение. Нищо няма на готово, всичко е заслужено. Но едно знам аз, не гледам от първия поглед, кой каква фанелка носи и дали е гей или не. Не ме интересува, не е най важното. Не гледам кой какви коли кара и колко пари има. И да се наслаждавам на екстри. Колкото и да ми е ниско нивото. А ти, този който прави така, го имаш за високо? Той става, аз не ставам, с ниското ниво? Някакъв парадокс не намираш ли в това? И как тогава на всичко друго въобще да се взима на сериозно? Айде кажи ми? 

Напълно си прав. Обещавам вече да не пиша глупости, които да заслужат справедливия ти гняв. Ако напиша нещо такова, те моля, като по наперднал от мен веднага да ме коригаш. Благодаря ти много.

преди 6 минути, NoMeJodas написа:

Хубаво ли ти е като те обиждат? Като казват и самата истина, от която ти е гадно? Кажи, наслаждаваш ли се на това? Хубаво ли ти е?

Не ми е хубаво. Но е полезно.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Śūnyatā написа:

Напълно си прав. Обещавам вече да не пиша глупости, които да заслужат справедливия ти гняв. Ако напиша нещо такова, те моля, като по от мен веднага да ме коригаш. Благодаря ти много.

Не ми е хубаво. Но е полезно.

Добра корекция, но пак неправилно. И не съм "наперднал", нещо да не си неспокоен? Видя ли колко съм постоянен, имам такова умение. От къде ли съм го развил. Жалкото е че, няма да се поучиш по правилния начин. А както знаеш, Благородният осморен път пред всяка точка има, правилно! Не само да правиш нещо, ама да го правиш, правилно. Иначе, няма никакъв ефект и си остава с правенето само човек. 

Като не ти е хубаво, защо обиди по такъв начин друг? Защо? 

Ти помисли ли, дали му е хубаво на него? И ти ми говориш за състрадание? 

Оффф.....Пробойни отвсякъде. :speak:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 23 минути, NoMeJodas написа:

Като не ти е хубаво, защо обиди по такъв начин друг? Защо? 

Ти помисли ли, дали му е хубаво на него?

Не помислих, защото мислех само за себе си. Мислех, че моята гледна точка е правилна, а тази на другите е супер зле, затова се опитвах да ги "просветля". Невежеството, егоизма, страстта, завистта и гнева ме бяха завладели напълно. 

Но в момента започвам да го осъзнавам. Нямам ли напредък? Или пак бъркам?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Śūnyatā написа:

Не помислих, защото мислех само за себе си. Мислех, че моята гледна точка е правилна, а тази на другите е супер зле, затова се опитвах да ги "просветля". Невежеството, егоизма, страстта, завистта и гнева ме бяха завладели напълно. 

Но в момента започвам да го осъзнавам. Нямам ли напредък? Или пак бъркам?

О, това добре. Поне на теория. А какво следва след това, когато човек е осъзнал грешката си? Не трябва ли да се извини, и каже че го е казал само да обиди, без това да е така? И искрено да се извини и разкая? 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 24 минути, NoMeJodas написа:

О, това добре. Поне на теория. А какво следва след това, когато човек е осъзнал грешката си? Не трябва ли да се извини, и каже че го е казал само да обиди, без това да е така? И искрено да се извини и разкая? 

Казах го само не само за да те обидя, а и защото ти завиждах, изпитвах гняв от този факт, "моето" его изпитваше нужда да те унизи, за да изпъкне "то". Но това не бях аз, това бяха тези ужасни емоции, мен ме нямаше, "аз" бях техен бот. Сега, благодарение на теб, започвам бавно да отварям едното око, което закърняло от невежеството, не виждаше светлината и започвам (може би, нека не бързаме още) леко да се пробуждам.

А дали е искрено, засега няма как да разбереш, защото кармата ми е тотално скапна, обрах всички луфтове и най-вероятно скоро няма да заслужа.....сам съм си виновен, не искам да ям бой..... пак благоразположението ти и да те видя отново на живо, както и да те почерпя ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Śūnyatā написа:

Казах го само не само за да те обидя, а и защото ти завиждах, изпитвах гняв от този факт, "моето" его изпитваше нужда да те унизи, за да изпъкне "то". Но това не бях аз, това бяха тези ужасни емоции, мен ме нямаше, "аз" бях техен бот. Сега, благодарение на теб, започвам бавно да отварям едното око, което закърняло от невежеството, не виждаше светлината и започвам (може би, нека не бързаме още) леко да се пробуждам.

А дали е искрено, засега няма как да разбереш, защото кармата ми е тотално скапна, обрах всички луфтове и най-вероятно скоро няма да заслужа.....сам съм си виновен, не искам да ям бой..... пак благоразположението ти и да те видя пак на живо, както и да те почерпя ;)

Този пост ще си го запазя. колко материал си ми дал само ако знаеш. Хвърляй дърва в огъня, няма проблем, той си бумти. И това всичко, защото не можеш да се преглътнеш, и поне малко покажеш някакво благородство. Че имаш някакво качество, което да си заслужава. Защо ве момче, нали уж знаеш всичко? Защо не си щастливия, пробудения, просветения? След като прозря празнотата, защо не си в Нирваня някъде, ами си тук в тинята и циклиш? Колко много въпроси на които има да си отговаряш. И ти мислиш че нещо такова може да бъде поправено? Не знам, дали има възможност с дела да се поправи това. Така това оставя и отвъд този живот. В други животи пак ще се кръстосат пътищата и пак, напрежение. Докато тази карма не се пречисти. И си готов на всичко това, само и само да не си признаеш? Да не те помислят за, този който всъщност си? Това е предателство към собствената ти същност, такова отношение. После в другия живот, пак виртуал само, раздяли, отегчение и давене в собствен сос. Честито. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Shiniasu написа:

Пусни го.

Всичко което не е ваше, изоставете го; когато сте го изоставили, това ще ви води до благополучие и щастие за дълго време. Кое е това, което не е ваше? Материалната форма не е ваша. Изоставете я. Когато сте я изоставили, това ще ви води до благополучие и щастие за дълго време. Усещането не е ваше. Изоставете го. Когато сте го изоставили, това ще ви води до благополучие и щастие за дълго време. Възприятието не е ваше. Изоставете го. Когато сте го изоставили, това ще ви води до благополучие и щастие за дълго време. Формациите не са ваши. Изоставете ги. Когато сте ги изоставили, това ще ви води до благополучие и щастие за дълго време. Съзнанието не е ваше. Изоставете го. Когато сте го изоставили, това ще ви води до благополучие и щастие за дълго време.

Буда - Алагаддупама сутта Маджима Никая 22

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, Śūnyatā написа:

Всичко което не е ваше, изоставете го; когато сте го изоставили, това ще ви води до благополучие и щастие за дълго време. Кое е това, което не е ваше? Материалната форма не е ваша. Изоставете я. Когато сте я изоставили, това ще ви води до благополучие и щастие за дълго време. Усещането не е ваше. Изоставете го. Когато сте го изоставили, това ще ви води до благополучие и щастие за дълго време. Възприятието не е ваше. Изоставете го. Когато сте го изоставили, това ще ви води до благополучие и щастие за дълго време. Формациите не са ваши. Изоставете ги. Когато сте ги изоставили, това ще ви води до благополучие и щастие за дълго време. Съзнанието не е ваше. Изоставете го. Когато сте го изоставили, това ще ви води до благополучие и щастие за дълго време.

Буда - Алагаддупама сутта Маджима Никая 22

Хаха.... 😂😂 Ама точните симптоми, както съм описал. Да не се окаже само накрая че, аз май по добра престава имам за реалността. 

Ти като пляскаш пак поредния цитат, знаеш ли как се изоставя материалната форма? И разбра ли че, едва когато си успял да се освободиш, ще получиш благополучие и "щастие" за дълго време? Това май не ти е ясно, и за всичко останало важи същото, първо трябва да го постигнеш, после да береш плодовете от това. И колкото пъти да ти повтярям че нито си постигнал дори  и една от тази цели, нито си достигнал до ефекта от каквото и да е освобождаване. Ти даже не си започнал да реализирал правилно, а камили прилагаш. И после пак се чуди, защо ти казват че си безсмислен. Не защото ти завиждат и хейтват, а просто защото е точно така. 

 

преди 3 часа, Shiniasu написа:

 Пусни го.

Да го пускам? Защо? Да пропусне такъв важен урок. Аз го правя за негово добро. И няма как да го оставя да обижда по такъв селски начин, без дори по голяма доза от неговата да получи. Да усети вкуса на собствената си отрова. Особено щом има претенциите за просветен, прозрял празнотата и т. н. а пък прави такива издънки новобрански. 

Той на мен лично не ми е проблем, ти не си мисли че аз цял ден за него мисля и занимавам. Просто такъв човек, с такива качества който така прави, аз такъв човек обиждам. А той щом отговаря персонално на тези категории. Си е негов проблем. И щом не иска да си бере срамовете от собствената си глупост че е такъв, да се промени. Да няма основание да се мисли за такъв, когато говорят за подобни. Ам не може, не става така, не е толкова лесно. Особено ако не знаеш как. Това в един живот няма как да стане, особено с неговите темпове и посока. Така селски манталитет, дълбоко вкоренени от много предишни съществувания, в един живот няма кк да се пребори. Само страданието ще го научи, няма къде да избяга. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 часа, NoMeJodas написа:

Защото аз може само да симулирам такова поведение, никога не се знае. Дали съм такъв или се правя на такъв. Но това е закона на обществото, за такива прояви, такова отношение.

Разбира се, че го симулираш. Между теб, мен и Буда няма същностна разлика. Законът на обществото е симулиран, изкуствен, полезна заблуда, благодарение на който се е развила цивилизация и има някакъв ред, докато Законът на Буда (Дхарма) е изначален, променя се само опаковката в която се поднася.

Всичко това тук е театър, емоциите не са реални, няма как и да бъдат. С теб сме приятели и правим този цирк, за да разкрием пагубната мощ на емоциите и илюзиите, които се възприемат като съществуващи и присъщи на съществуващи личности, които от своя страна се отъждествяват с тях, възприемат ги за „свой аз”, правейки ненужни драми.

преди 16 часа, NoMeJodas написа:

След като прозря празнотата, защо не си в Нирваня някъде, ами си тук в тинята и циклиш? 

От състрадание към Буда-природата, присъща на всички ”съществуващи” същества, иначе групата скандхи която създава този образ ще изпадне в някоя от крайностите.

Митко, помниш ли (в тези дали се събират и 3 часа живо общуване, преди 4 години), че ме попита да ти обясня какво е празнотата, защото имаш трудности с осъзнаването й, и какво ти отговорих. Посочих ти гардероба в стаята и те попитах коя от частите му е „гардероб”: вратите, дървото, рафтовете, закачалките, празното пространство, молекулите въздух, атомите? Следователно, „гардероб” е обусловено понятие, нямащо своя собствена същност, както и тялото, усещанията, възприятието, волята, съзнанието. Всичко което възприемаме за свое "аз".

На запад това се нарича мереологически нихилизъм (обектите състоящи се от части не съществуват). Това учение се преподава от Буда (пали канона), продължава в Милинда панха и завършен вид мисля че достига при Шантидева. Дори и атеистите от консуматорското общество вярват в „аза”, не само вярващите в душата, затова за тях будизмът е нихилизъм, защото отрича реалното съществуване на "аза". Също от страна на индуизма всички будистки школи, до една, са обвинявани в нихилизъм през вековете и са се опитвали целенасочено да го видоизменят, влагайки в него етерналистки концепции, в много случаи успешно. Защо будизмът се обвинява в нихилизъм? Защото не се разбира напълно, не се осъзнава празнотата. Може да се унищожи, анихилира само нещо което преди това реално е съществувало, ако нещото е обусловено, няма своя природа, същност която да съществува изначално, как може да се каже за него че съществува или не съществува, следователно да се роди, унищожи или анихилира? Така разбирам Средния Път.

Може и да бъркам, но дискусията е за да си задаваме важни въпроси и да търсим отговори (това е най-старото определение за учението на Буда), като „какво е това съществуване” и да не спираме докато не намерим отговора, а не да затъваме в тинята и да циклим чрез първични и безоснователни утвърждения и отрицания, без да осъзнаваме какво се случва изобщо. Ако човек няма и бегла представа за това, какво е обусловено съществуване, дискусията се превръща в празна. Такъв спор няма основа. Без аналитично мислене и проницателност започваме да съдим лекомислено, повърхностно, обхванати от празни убеждения, защитавайки безоснователни идеи.

“Монаси, както преди, така и сега това което преподавам е за страданието и прекратяването на страданието.”

“Монаси, има следните шест отправни точки за възгледи. Кои са тези шест отправни точки? Монаси, един необучен обикновен човек, който няма никакво отношение към Благородните хора, който няма умения и е недисциплиниран към тяхната Дамма, който няма отношение към истинския човек който няма умения и е недисциплиниран към тяхната Дамма, възприема материалната форма така: ‘Това е мое, това съм аз, това е моят "Аз".’ Той възприема усещането така: ‘Това е мое, това съм аз, това е моят "Аз".’ Той възприема възприятието така: ‘Това е мое, това съм аз, това е моят "Аз".’ Той възприема формациите така: ‘Това е мое, това съм аз, това е моят "Аз".’ Той възприема това което се вижда, чува, усеща, разпознава, среща, търси, съзнателно обмисля така: ‘Това е мое, това съм аз, това е моят "Аз".’ И следната отправна точка за възгледи, а именно, ‘Този свят е моят "Аз"; след смъртта аз ще бъда постоянен, вечен, безкраен, неподвластен на промяна; аз ще бъда вечен като вечността’ — това също възприема така: ‘Това е мое, това съм аз, това е моят "Аз".’

“Монаси, един добре обучен благороден последовател, който има отношение към Благородните хора, който има умения и е дисциплиниран към тяхната Дамма, който има отношение към истинския човек който има умения и е дисциплиниран към тяхната Дамма, възприема материалната форма така: ‘Това не е мое, това не съм аз, това не е моят "Аз".’ Той възприема усещането така: ‘Това не е мое, това не съм аз, това не е моят "Аз".’ Той възприема възприятието така: ‘Това не е мое, това не съм аз, това не е моят "Аз".’ Той възприема формациите така: ‘Това не е мое, това не съм аз, това не е моят "Аз".’ Той възприема това което се вижда, чува, усеща, разпознава, среща, търси, съзнателно обмисля така: ‘Това не е мое, това не съм аз, това не е моят "Аз".’ И следната отправна точка за възгледи, а именно, ‘Този свят е моят "Аз"; след смъртта аз ще бъда постоянен, вечен, безкраен, неподвластен на промяна; аз ще бъда вечен като вечността’ — това също възприема така: ‘Това не е мое, това не съм аз, това не е моят "Аз".’ “

Докато ги възприема по този начин, той не е развълнуван от това, което не съществува.”

Алагаддупама сутта Маджима Никая 22

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Разбира се, че го симулираш. Между теб, мен и Буда няма същностна разлика. Законът на обществото е симулиран, изкуствен, полезна заблуда, благодарение на който се е развила цивилизация и има някакъв ред, докато Законът на Буда (Дхарма) е изначален, променя се само опаковката в която се поднася.

Всичко това тук е театър, емоциите не са реални, няма как и да бъдат. С теб сме приятели и правим този цирк, за да разкрием пагубната мощ на емоциите и илюзиите, които се възприемат като съществуващи и присъщи на съществуващи личности, които от своя страна се отъждествяват с тях, възприемат ги за „свой аз”, правейки ненужни драми.

От състрадание към Буда-природата, присъща на всички ”съществуващи” същества, иначе групата скандхи която създава този образ ще изпадне в някоя от крайностите.

Митко, помниш ли (в тези дали се събират и 3 часа живо общуване, преди 4 години), че ме попита да ти обясня какво е празнотата, защото имаш трудности с осъзнаването й, и какво ти отговорих. Посочих ти гардероба в стаята и те попитах коя от частите му е „гардероб”: вратите, дървото, рафтовете, закачалките, празното пространство, молекулите въздух, атомите? Следователно, „гардероб” е обусловено понятие, нямащо своя собствена същност, както и тялото, усещанията, възприятието, волята, съзнанието. Всичко което възприемаме за свое "аз".

На запад това се нарича мереологически нихилизъм (обектите състоящи се от части не съществуват). Това учение се преподава от Буда (пали канона), продължава в Милинда панха и завършен вид мисля че достига при Шантидева. Дори и атеистите от консуматорското общество вярват в „аза”, не само вярващите в душата, затова за тях будизмът е нихилизъм, защото отрича реалното съществуване на "аза". Също от страна на индуизма всички будистки школи, до една, са обвинявани в нихилизъм през вековете и са се опитвали целенасочено да го видоизменят, влагайки в него етерналистки концепции, в много случаи успешно. Защо будизмът се обвинява в нихилизъм? Защото не се разбира напълно, не се осъзнава празнотата. Може да се унищожи, анихилира само нещо което преди това реално е съществувало, ако нещото е обусловено, няма своя природа, същност която да съществува изначално, как може да се каже за него че съществува или не съществува, следователно да се роди, унищожи или анихилира? Така разбирам Средния Път.

Може и да бъркам, но дискусията е за да си задаваме важни въпроси и да търсим отговори (това е най-старото определение за учението на Буда), като „какво е това съществуване” и да не спираме докато не намерим отговора, а не да затъваме в тинята и да циклим чрез първични и безоснователни утвърждения и отрицания, без да осъзнаваме какво се случва изобщо. Ако човек няма и бегла представа за това, какво е обусловено съществуване, дискусията се превръща в празна. Такъв спор няма основа. Без аналитично мислене и проницателност започваме да съдим лекомислено, повърхностно, обхванати от празни убеждения, защитавайки безоснователни идеи.

 

Много интересно, какво "изкуство" само. Отново и отново ми показваш нещо което е много вредно и деструктивно за теб самия. Искам да ти обърна внимание на това да си го знаеш, и дано се опиташ да се усещаш в моментите когато го правиш и възпираш. От теб лъха една много евтина арогантност, оставяш едно много отблъскващо усещане, като лош вкус в устата. Едно самосътворено твоя себеусещане за теб самия, какво си и колко си. От липсата ти на "правилна" осъзнатост, не можеш да се усетиш как това ти се е впило в Аз, и какъв отенък му придава. Не можеш сам да го усетиш, това ти е един бакраунд който през цялото време ти служи за фон на проявите ти.  Това въобще ням нищо общо с Будизъм или учения, говоря за нещо което си имал много преди да си чул за Будизъм. Това си е до човека, ако е просто плод на хауса, който го е довел до тук, без да е имал и минимален осъзнат поглед, а да не говорим контролирано развитие. Сигурен съм че, много пъти и в живота си постъпвал така, в моменти когато просто си трябвало да не го правиш, и те е довело до неприятности. Това което е всеки обикновен човек, който кармичния му вятър го е довел до това съществуване. А за да има възможност въобще да започне да чува за просветление, сами и единствено като човек, в човешката сфера на съществуване има шанс. Баланса между страдание и щастие е, горе долу балансиран. За да се остави необходимото пространство във човека за да отвори към духовния свят и пътя на медитативната практика и като цяло развитие на Ум и съзнание. Без материален и физически свят. Това е част от разпада на материално за което говори в по горен пост, и усещане на неговия благодат от липсата на вкопчването в това. Но какво значи това, откъсване? Това не е умиране, ти си още жив. Значи да "умреш", още докато си жив. Да разбереш какво умира и какво остава, какво е важно и си заслужава, и кое не. А това без необходимите качества себеотдаване и саможертва, на най ценното. Живота ти дори да прежалиш, не само блиски, света като цяло. Няма как да стане, докато си уматан във съществуване което, няма как да ти позволи такова откъсане. Ако ме разбираш. А представи си какво би трябвало да представлява един подобен процес в Ума на един човек? Можеш ли? Едва ли. Никои даже и не можа да се доближи в представите си, ако не го е изживял. 

Относно "трудността ми с празнотата" ето ти пак основен елемент на това за което ти говоря. Собствената ти арогантност, която не ти позволява да видиш, какво и защо е така. Аз говорих за книгата на Награджуна, че, не намирам смисъл да я уча на изуст. Със сложните описания на философския аспект на обяснението що е празнота, на хора които не са я усетили през практика. И да бори други дървени философи, като им доказва че тяхната логика е неточна. Това е така, правилно е, и никога не съм отричал това. Това е безценен водач също и за хора които практикуват, да се насочват в търсенето на празнотата, но по време на практика само и единствено. Не на представи и фантазии, това заблуждава още повече. Занимаването със празнотата без медитация. Е типичен пример, за неразбиране. Но на хора като теб, само за това служат всички тези философски приказки, за надуване и пъчене че разбират а всъщност. Не осъзнават че това само по себе си не им върши никаква работа. Уж знаят всичко а животът около тях се разпада. Защо? След като се има обективна преценка и осъзнаване? Защото, по принцип се мисли че има, а на практика, няма. Аз просто не искам само да мога да философствам на тема празнота, а да я преживея през практиката. Нищо друго никога не ме интересувало. Ученията съм чел, за да оставят необходимото впечатление, а не за да знам на изуст и да ги цитирам всеки път, което трябва да ме прави някакъв разбирач. И каква ще ми е ползата от това, никаква. Вместо да седна и да пробвам, какво точно трябва да е прави, и да го направя. За да се сдобия със лично впечатление, от личното ми преживяване. А не, от и по думите на някои други. А не че, имам проблем, с разбирането на празнотта като цяло. Елементарно е. А това което ми обясняваш, е урок за първи клас. "празнотата е форма, и формата е празнота", кратко и ясно. На колата като махнеш всичките и градивни частици, ще остане ли нещо което да се нарича, кола? Което значи, че "кола" сама по себе си не съществува. Че, кола всъщност е само, форма. А формата е празнота. Толкова елементарно. Със тези залъгалки можеш много време да изгубиш, както показваш тук. А никога да не се научиш на автентична медитация, и сам да седнеш и усетиш празнотата. И тогава ще разбереш за какво съм ти говорил аз, и колко много съм имал право, а ти въобще не разбрал това.

Ти, от собствено убеждение, че ти така ясно и чисто си разбрал нещата. Че, всеки и всичко ти се струва, че не могат, да разберат празнота "ти". Аз този въпрос съм го задавал на много хора, А аз те питах, след като ти говори толкова много преди това за празнотата, че аз просто исках да видя какво ще ми кажеш, Да те преценя, защото по това се издават много хора. Ти не мисли че си някакво изключение. Много са идвали със много по задълбочени разбирания от теб, но същото им се случва.  Никои не сяда да  медитира, идва философства, учителя го отсвирква, и си заминава. Същото което ще ти се случи и на теб, ако така се отнасяш и говориш за това което говориш тук, пред учител. Ти въобще разбираш ли аз какво искам да ти кажа?

А относно, че сме били приятели и сме правели тука някакво показно. Пълни глупости, това си ти злепоставен със собствените ти дела и постъпки, и със съответната доза отговор с подобно. Да не си помислиш че ще минеш метър. Каквото и да е, аз поне не оставих да ми се гаври някакъв такъв като теб отгоре, и съм си защитил честа. А ти само жалки опити, със какви ли не измислици. ама не и като мъж, да седне и да каже две приказки. Разбираш ли парадоксите които пораждаш, това са причините пък допълнително, освен личното да те наливам. Защото цялата картинка е много зле. Като на всеки нормален човек. Преди да почнеш да се мислиш за просветен и да говориш като просветен, си оправи чистата основа. Човешката. Защото ставаш смешен, твърдейки постижения, а отношение на глупав селяндур. Това, ако не е раздвояване на личността, амнезия, шизофрения, фобии и паранои при теб. Не знам, на какво друго може да се дължи. 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Модераторско съобщение.

NoMeJodas твоята критичност към Śūnyatā излиза от кръга на допустимото.Едва ли реплики от рода "глупав селяндур", "фатмак" и прочее способстват за нормален диалог.

А ако имате чак толкова драматични разногласия - решете ги при среща на живо и с подходящия инструментариум.

Но повече такива прояви няма как да бъдат толерирани.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, badr написа:

Модераторско съобщение.

NoMeJodas твоята критичност към Śūnyatā излиза от кръга на допустимото.Едва ли реплики от рода "глупав селяндур", "фатмак" и прочее способстват за нормален диалог.

А ако имате чак толкова драматични разногласия - решете ги при среща на живо и с подходящия инструментариум.

Но повече такива прояви няма как да бъдат толерирани.

Защо модерираш сега а не тогава, когато ме обвиняваше тук публично че съм бил мека китка, защото съм имал розова фланелка? Ами сега? 

А всичките епитети относно него, са си точно така. Но ок, обещавам да не му ги казвам по този начин публично вече. Стига му толкова. 

А и отдавна съм ви казал да ми изтриете профила, ама щом не може. Ще си пиша, няма проблем. Но ще се съобразявам, обещавам. Споко. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, NoMeJodas написа:

Защо модерираш сега а не тогава, когато ме обвиняваше тук публично че съм бил мека китка, защото съм имал розова фланелка? Ами сега? 

Не следя всички ваши закачки, а ако има обидно съдържание в постове към теб е нужно само да се докладва съобщението и се вземат мерки.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 48 минути, badr написа:

Не следя всички ваши закачки, а ако има обидно съдържание в постове към теб е нужно само да се докладва съобщението и се вземат мерки.

Спокойно. Стига му толкова. Официално обявявам че, няма да използвам такива термини повече. И че, няма да се отнасям вече личностно към него. Пускам го, най официално. Най интересното е обаче, че аз така ще покажа повече благородство, отколкото такъв човек. Аз просто исках да го накарам за него самия, да се извини, и по този начин преглътне и надмогне себе си. Да бъде просто нормалното момче което е, а не за който се има. Тук със тези примери е ставало много повече въпрос за Будизъм, от колкото някога някои е говорил в тази тема. Тава са истински примери, и съпоставяне с тях, а не фантазии за нещо, какво можело да бъде. И дано поне някой си извади правилните поуки, и разбере че всичко се е случило за някаква цел. Нещо да научим всички. 

Официално обявявам и че няма да нападам никои друг повече, заради нещо друго освен ученията. Достатъчно и те отнесъха заради Шунаята. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

 

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

 

Шуная, ето и лично на теб ти го заявявам. Защото аз така правя нещата, директно в очите. Заявявам че няма повече да те обиждам. И че, те пускам, официално. Но не защото ми е казал някой, а защото аз така съм преценил. От сега нататък, взаимоотношенията ни ще са чисто неофициално, като двама абсолютно непознати. Можеш ли да си представиш, че аз ще направя това? И че, ще имам повече доблест и чест? Аз най простия, с най ниското ниво! Дано си научил, това което трябва. Защото аз, да, отдавна.

Айде сега, като човека личността която познавам лично, я пускам да излети. Или по скоро този образ го оставям, да се разтвори сам в празнотата. Да изчезне, там от където е дошъл. И му пожелавам, само най безболезния и бърз път към необходимата реализация, за постигане на просветление. 

Остава само, уточняването на Будизма и практиката му. Ама за там има много какво да се говори в тази тема.

Редактирано от badr (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Śūnyatā написа:

коя от частите му е „гардероб”

Проблема с аза е същия. Няма нужда от квантова механика. "Мълчи и пресмятай" имали такова мото. И в обикновения опит, ако мълчиш и пресмяташ, се наблюдава същото. 

Можем ли да изкажем твърдението, че всички хора се раждат, живеят там колкото живеят и умират. И животът им е много по кратък от вечността. Това какво са ? Опитни данни са. Питам аз и сам си отговарям. Може и много други да отговорят, че е така, може много да кажат, че не е така, но по отношение на опита, това са опитни данни.

Защо твърдя, че са опитни данни. Защото това са моите наблюдения върху другите хора. Някои се родиха, други умряха. Има и живи, живеят с мене тук и сега. Сякаш мога основателно да направя извода, че всички, които са се родили, ще умрат.

Ама опитни данни и опитни данни едно и също ли са ? Ами наблюдателя, а контекста. 

Нека наблюдателя да остане същия. Да наблюдава уж същите явления, обаче да чукнем леко контекста. Аз жив ли съм. Жив съм. Има ли ме, има ме. Имам ли опит да съм умрял ? Ами не, нямам опит. Имам ли опитност да ме няма. Знам ли от опит какво е да ме няма. Ами не знам. Мога да си представям, да си фантазирам, да предполагам, ама опит нямам, или поне така ми се струва. Ако съдя по себе си, и тъй като другите хора приличат на мене донякъде, мога ли да направя обосновано предположение на база опита или липсата му, че всички хора имат само опита да са живи и да ги има, но никой няма опитност да може от първо лице да каже, какво е да е умрял, да е нероден или да го няма. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, Реджеп Иведик написа:

Проблема с аза е същия. Няма нужда от квантова механика. "Мълчи и пресмятай" имали такова мото. И в обикновения опит, ако мълчиш и пресмяташ, се наблюдава същото. 

Можем ли да изкажем твърдението, че всички хора се раждат, живеят там колкото живеят и умират. И животът им е много по кратък от вечността. Това какво са ? Опитни данни са. Питам аз и сам си отговарям. Може и много други да отговорят, че е така, може много да кажат, че не е така, но по отношение на опита, това са опитни данни.

Защо твърдя, че са опитни данни. Защото това са моите наблюдения върху другите хора. Някои се родиха, други умряха. Има и живи, живеят с мене тук и сега. Сякаш мога основателно да направя извода, че всички, които са се родили, ще умрат.

Ама опитни данни и опитни данни едно и също ли са ? Ами наблюдателя, а контекста. 

Нека наблюдателя да остане същия. Да наблюдава уж същите явления, обаче да чукнем леко контекста. Аз жив ли съм. Жив съм. Има ли ме, има ме. Имам ли опит да съм умрял ? Ами не, нямам опит. Имам ли опитност да ме няма. Знам ли от опит какво е да ме няма. Ами не знам. Мога да си представям, да си фантазирам, да предполагам, ама опит нямам, или поне така ми се струва. Ако съдя по себе си, и тъй като другите хора приличат на мене донякъде, мога ли да направя обосновано предположение на база опита или липсата му, че всички хора имат само опита да са живи и да ги има, но никой няма опитност да може от първо лице да каже, какво е да е умрял, да е нероден или да го няма. 

Реджеп, и на теб ти го заявявам. Няма повече, достатъчно беше. 

Относно това което си написал. Целия живот по принцип, има само една цел, според мен. Целта е човек да осъзнае животът си. Какво би трябвало да значи това? Да се анализира и осмисли по начина който описваш, да се стигне до извода. Че, ако иска човек да има някакъв смисъл от нещо, то трябва да бъде направено осъзнато. А какво означава, да извършил нещо осъзнато? Това значи, да си там в момента осъзнат, докато извършваш действието. Значи, всичко опира до това, да е достатъчно осъзнат човек, колкото се меже по голяма част от времето, живота си. А какво е осъзнатост? Осъзнатост е едно умение, сетиво на Ума. Което всеки от нас има, независимо просветен или невеж. Но тази осъзнатост, по принцип на един нормален човек, е не повече от нормалните нива. Което води и до неосъзнати действия, и натрупване на, не правилна Карма. Тогава, как може да се използва това умение което има ума да осъзнава правилно? Ами трябва да се развива, и то със помощта на упражнения за развиване на осъзнатост. С помощта на тези упражнения, се успява да се "изолира" и осъзнае самото осъзнаване. Какво е точно, как действа и по какъв начин може да се развие. Това става със един вид специална медитация. След като можеш да усетиш, чистото осъзнаване, какво е. Разбираш, как да го държиш осъзнато колкото може повече време. Това се прави със друга медитация. Или по скоро се учи един метод на медитация, който използваш после за получаване на различни цели. Колкото и странно да ти звучи, това всичко е възможно, да се направи от сам човек в главата си, без да е много интелигентен. Развитието на такова осъзнаване, не е много лесно по този начин. Затова трябва учител да те води по време на медитативната практика, трябват и учения. Които подсказват и дават правилна насока. Тога и те имат съвсем друг смисъл, пречупени през собствения опит със осъзнаването и практика. А с какво помага, едно по високо ниво на осъзнаване? Еми, помага на индивида да реализира по правилно, директно. Без призми. А това сурово осъзнаване, води до неизбежни убеждения, за това какво всъщност се случва докато живееш. И всъщност какво трябва да се прави живота. И за това винаги съм говорил, за подценяването на този факт. Че трябва упражнения, медитация, усилия. Пазене на ума, от отрови. Ако щеш изолация, докато се постигне такова нещо. И всичко това да, разбереш накрая, че просто нямаш смисъл. Никои няма, нищо няма такъв. И идва момента във който просто трябва да се справиш с това и приемеш. Тогава идва трансформацията. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 часа, Реджеп Иведик написа:

Проблема с аза е същия. Няма нужда от квантова механика. "Мълчи и пресмятай" имали такова мото. И в обикновения опит, ако мълчиш и пресмяташ, се наблюдава същото. 

Можем ли да изкажем твърдението, че всички хора се раждат, живеят там колкото живеят и умират. И животът им е много по кратък от вечността. Това какво са ? Опитни данни са. Питам аз и сам си отговарям. Може и много други да отговорят, че е така, може много да кажат, че не е така, но по отношение на опита, това са опитни данни.

Защо твърдя, че са опитни данни. Защото това са моите наблюдения върху другите хора. Някои се родиха, други умряха. Има и живи, живеят с мене тук и сега. Сякаш мога основателно да направя извода, че всички, които са се родили, ще умрат.

Ама опитни данни и опитни данни едно и също ли са ? Ами наблюдателя, а контекста. 

Нека наблюдателя да остане същия. Да наблюдава уж същите явления, обаче да чукнем леко контекста. Аз жив ли съм. Жив съм. Има ли ме, има ме. Имам ли опит да съм умрял ? Ами не, нямам опит. Имам ли опитност да ме няма. Знам ли от опит какво е да ме няма. Ами не знам. Мога да си представям, да си фантазирам, да предполагам, ама опит нямам, или поне така ми се струва. Ако съдя по себе си, и тъй като другите хора приличат на мене донякъде, мога ли да направя обосновано предположение на база опита или липсата му, че всички хора имат само опита да са живи и да ги има, но никой няма опитност да може от първо лице да каже, какво е да е умрял, да е нероден или да го няма. 

Да, без опитни данни не можеш да направиш и едно съждение като хората. Може да се каже и така: има пет скандхи, има опит, има представа за "аз", няма пет скандхи, няма опит, няма представа за "аз". По формулата за обусловено съществуване: ако е налично А -> появява се Б, ако не е налично А -> не се появява Б. Оттук се тръгва, после се анализират и обуславящите елементи по същия начин.

Непостоянство и липсата на "Аз"

“Монаси, би било добре да притежавате състояние, което е постоянно, вечно, безкрайно, неподвластно на промяна, и което да може да е вечно като вечността. Но можете ли да видите някакво такова състояние, монаси?” — “Не, Благородни.” — “Добре, монаси. Аз също не виждам някакво състояние което да е постоянно, вечно, безкрайно, неподвластно на промяна, и което да може да е вечно като вечността.

“Монаси, би било добре да се привържете към доктрина за "Аз-а", която да не предизвиква мъка, печал, болка тъга и отчаяние в този, който е привързан към нея. Но виждате ли някъде такава доктрина за "Аз-а", монаси?” — “Не, Благородни.” — “Добре, монаси. Аз също не виждам някаква доктрина за "Аз-а", която да не предизвиква мъка, печал, болка тъга и отчаяние в този, който е привързан към нея.6

“Монаси, би било добре да приемете като опора даден възглед, който да не предизвиква мъка, печал, болка тъга и отчаяние в този, който го приема за опора. Но виждате ли някъде опора в такъв възглед?” — “Не, Благородни.” — “Добре, монаси. Аз също не виждам опора в някакъв възглед който да не предизвиква мъка, печал, болка тъга и отчаяние в този, който го приема за опора.

“Монаси, ако съществуваше "Аз", щеше ли да има за мен нещо което да принадлежи на този "Аз"?” — “Да, Благородни.” — “Или, ако съществуваше нещо което принадлежи на "Аз-а", щеше ли за мен да има "Аз"?” — “Да, Благородни.” — “Монаси, тъй като "Аз-а" и това което принадлежи на "Аз-а" не може да бъде възприето като истина и установено, тогава тези отправни точки за възгледи, а именно, ‘Този свят е моят "Аз"; след смъртта аз ще бъда постоянен, вечен, безкраен, неподвластен на промяна; аз ще бъда вечен като вечността’ — няма ли това да е напълно и абсолютно глупаво учение?”

“Как да бъде иначе, Благородни, освен това да е напълно и абсолютно глупаво учение?”

“Монаси, как мислите? Материалната форма постоянна ли е или непостоянна?” — “Непостоянна, Благородни.” — “Това което е непостоянно – страдание ли е или е щастие?” —

“Страдание, Благородни.” — “Това което е непостоянно, страдание и обект на промяна, удачно ли е да се приема така: ‘Това е мое, това съм аз, това е моят "Аз"’?” — “Не, Благородни.”

“Монаси, как мислите? Усещането … Възприятието … Формациите … Съзнанието постоянно ли е или непостоянно?” —“Непостоянно, Благородни.” —

“Това което е непостоянно – страдание ли е или е щастие?” — “Страдание, Благородни.” — “Това което е непостоянно, страдание и обект на промяна, удачно ли е да се приема така: ‘Това е мое, това съм аз, това е моят "Аз"’?” — “Не, Благородни.”

“Поради това, монаси, всеки вид форма, каквато и да било, дали минала, бъдеща, или настояща, вътрешна или външна, груба или фина, нисша или възвишена, далечна или близка, всеки вид материална форма следва да бъде видяна такава каквато е, с правилна мъдрост по следния начин: ‘Това не е мое, това не съм аз, това не е моят "Аз".’ Всеки вид усещане, каквото и до било … Всеки вид възприятие, каквото и да било … Всеки вид формация, каквато и да била … Всеки вид съзнание, каквото и да било, дали минало, бъдещо, или настоящо, вътрешно или външно, грубо или фино, низшо или възвишено, далечно или близко, всеки вид съзнание следва да бъде видяно такова каквото е, с правилна мъдрост по следния начин: ‘Това не е мое, това не съм аз, това не е моят "Аз".’

“Виждайки по този начин, монаси, един добре обучен благороден последовател става разочарован от материалната форма, разочарован от усещането, разочарован от възприятието, разочарован от формациите, разочарован от съзнанието.

“Бидейки разочарован, той става безстрастен. Чрез безстрастен ум, той е освободен. Когато е освободен придобива познанието: ‘Освободен е.’ Той разбира: ‘Раждането е унищожено, живян е свят живот, това което е трябвало да бъде направено е направено, няма да има повече завръщане под каквато и да било форма на съществуване.’

Съгласно поясненията на Преп. Бикку Боди - самото наличие на възгледът за "Аз" носи в себе си привързаността към този възглед. Затова е невъзможно да се привържем към възгледът за "Аз", без да има такъв възглед. Също така е възможно да се използва тази концепция с цел философски анализ, без да имаме възглед за "Аз". Например има в стиховете от Даммапада, където Буда използва понятия за "Аз", душа, его, самомнение (на езика пали – атта), а също така и в ДН 9, където Буда направо говори за това, че Татаагата използва тези понятия, без да се привързва към тях.

Алагаддупама сутта
Маджима Никая 22

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, Śūnyatā написа:

Да, без опитни данни не можеш да направиш и едно съждение като хората. Може да се каже и така: има пет скандхи, има опит, има представа за "аз", няма пет скандхи, няма опит, няма представа за "аз". По формулата за обусловено съществуване: ако е налично А -> появява се Б, ако не е налично А -> не се появява Б. Оттук се тръгва, после се анализират и обуславящите елементи по същия начин.

Непостоянство и липсата на "Аз"

“Монаси, би било добре да притежавате състояние, което е постоянно, вечно, безкрайно, неподвластно на промяна, и което да може да е вечно като вечността. Но можете ли да видите някакво такова състояние, монаси?” — “Не, Благородни.” — “Добре, монаси. Аз също не виждам някакво състояние което да е постоянно, вечно, безкрайно, неподвластно на промяна, и което да може да е вечно като вечността.

“Монаси, би било добре да се привържете към доктрина за "Аз-а", която да не предизвиква мъка, печал, болка тъга и отчаяние в този, който е привързан към нея. Но виждате ли някъде такава доктрина за "Аз-а", монаси?” — “Не, Благородни.” — “Добре, монаси. Аз също не виждам някаква доктрина за "Аз-а", която да не предизвиква мъка, печал, болка тъга и отчаяние в този, който е привързан към нея.6

“Монаси, би било добре да приемете като опора даден възглед, който да не предизвиква мъка, печал, болка тъга и отчаяние в този, който го приема за опора. Но виждате ли някъде опора в такъв възглед?” — “Не, Благородни.” — “Добре, монаси. Аз също не виждам опора в някакъв възглед който да не предизвиква мъка, печал, болка тъга и отчаяние в този, който го приема за опора.

“Монаси, ако съществуваше "Аз", щеше ли да има за мен нещо което да принадлежи на този "Аз"?” — “Да, Благородни.” — “Или, ако съществуваше нещо което принадлежи на "Аз-а", щеше ли за мен да има "Аз"?” — “Да, Благородни.” — “Монаси, тъй като "Аз-а" и това което принадлежи на "Аз-а" не може да бъде възприето като истина и установено, тогава тези отправни точки за възгледи, а именно, ‘Този свят е моят "Аз"; след смъртта аз ще бъда постоянен, вечен, безкраен, неподвластен на промяна; аз ще бъда вечен като вечността’ — няма ли това да е напълно и абсолютно глупаво учение?”

“Как да бъде иначе, Благородни, освен това да е напълно и абсолютно глупаво учение?”

“Монаси, как мислите? Материалната форма постоянна ли е или непостоянна?” — “Непостоянна, Благородни.” — “Това което е непостоянно – страдание ли е или е щастие?” —

“Страдание, Благородни.” — “Това което е непостоянно, страдание и обект на промяна, удачно ли е да се приема така: ‘Това е мое, това съм аз, това е моят "Аз"’?” — “Не, Благородни.”

“Монаси, как мислите? Усещането … Възприятието … Формациите … Съзнанието постоянно ли е или непостоянно?” —“Непостоянно, Благородни.” —

“Това което е непостоянно – страдание ли е или е щастие?” — “Страдание, Благородни.” — “Това което е непостоянно, страдание и обект на промяна, удачно ли е да се приема така: ‘Това е мое, това съм аз, това е моят "Аз"’?” — “Не, Благородни.”

“Поради това, монаси, всеки вид форма, каквато и да било, дали минала, бъдеща, или настояща, вътрешна или външна, груба или фина, нисша или възвишена, далечна или близка, всеки вид материална форма следва да бъде видяна такава каквато е, с правилна мъдрост по следния начин: ‘Това не е мое, това не съм аз, това не е моят "Аз".’ Всеки вид усещане, каквото и до било … Всеки вид възприятие, каквото и да било … Всеки вид формация, каквато и да била … Всеки вид съзнание, каквото и да било, дали минало, бъдещо, или настоящо, вътрешно или външно, грубо или фино, низшо или възвишено, далечно или близко, всеки вид съзнание следва да бъде видяно такова каквото е, с правилна мъдрост по следния начин: ‘Това не е мое, това не съм аз, това не е моят "Аз".’

“Виждайки по този начин, монаси, един добре обучен благороден последовател става разочарован от материалната форма, разочарован от усещането, разочарован от възприятието, разочарован от формациите, разочарован от съзнанието.

“Бидейки разочарован, той става безстрастен. Чрез безстрастен ум, той е освободен. Когато е освободен придобива познанието: ‘Освободен е.’ Той разбира: ‘Раждането е унищожено, живян е свят живот, това което е трябвало да бъде направено е направено, няма да има повече завръщане под каквато и да било форма на съществуване.’

Съгласно поясненията на Преп. Бикку Боди - самото наличие на възгледът за "Аз" носи в себе си привързаността към този възглед. Затова е невъзможно да се привържем към възгледът за "Аз", без да има такъв възглед. Също така е възможно да се използва тази концепция с цел философски анализ, без да имаме възглед за "Аз". Например има в стиховете от Даммапада, където Буда използва понятия за "Аз", душа, его, самомнение (на езика пали – атта), а също така и в ДН 9, където Буда направо говори за това, че Татаагата използва тези понятия, без да се привързва към тях.

Алагаддупама сутта
Маджима Никая 22

Много интересно наистина, но! Винаги има едно, НО! Не знам защо даже и не се прави опит да се разбере една много проста истина, въпреки че се чете точното нещо, и пак остава неразбрано.

преди 16 минути, Śūnyatā написа:

Непостоянство и липсата на "Аз"

“Монаси, би било добре да притежавате състояние, което е постоянно, вечно, безкрайно, неподвластно на промяна, и което да може да е вечно като вечността. Но можете ли да видите някакво такова състояние, монаси?” — “Не, Благородни.” — “Добре, монаси. Аз също не виждам някакво състояние което да е постоянно, вечно, безкрайно, неподвластно на промяна, и .

 

Още във първото изречения се съдържа отговора, на това. "Монаси, би било добре да притежавате състояние, което е постоянно, вечно, безкрайно, неподвластно на промяна, и което да може да е вечно като вечността" Тук, още в началото има призив за постигане на това състояние, и че едва след постигането на това състояние е, възможно последващото. Това защо се пропуска? Как се постига състояние което може да е "което да може да е вечно като вечността"? 

Как? Само като се прочете този текст, или дори като се опита човек да го обмисли? На фона на каква опитност, би трябвало това да е възможно? Няма , такова нещо. Формули с А+Б= на нещо си. Са само представи превърнати в концепции. Но не и реални изводи от преживяването и постигането на това състояние. 

преди 22 минути, Śūnyatā написа:

“Монаси, би било добре да се привържете към доктрина за "Аз-а", която да не предизвиква мъка, печал, болка тъга и отчаяние в този, който е привързан към нея. Но виждате ли някъде такава доктрина за "Аз-а", монаси?” — “Не, Благородни.” — “Добре, монаси. Аз също не виждам някаква доктрина за "Аз-а", която да не предизвиква мъка, печал, болка тъга и отчаяние в този, който е привързан към нея.6

Тук има друг пример. Призив за отслабване на вкопчването във Аза. А това как се прави? Пак само като си го помисли човек ли? И изведнъж, край на Аза? Естествено че не. Това е толкова труден и дълъг процес, на много ментална и медитативна дисциплина, със която може да се изградят необходимите качества, за прекратяване на това превързване. От само се бе си, това няма как да стане. 

преди 28 минути, Śūnyatā написа:

“Поради това, монаси, всеки вид форма, каквато и да било, дали минала, бъдеща, или настояща, вътрешна или външна, груба или фина, нисша или възвишена, далечна или близка, всеки вид материална форма следва да бъде видяна такава каквато е, по следния начин: ‘Това не е мое, това не съм аз, това не е моят "Аз".’ Всеки вид усещане, каквото и до било … Всеки вид възприятие, каквото и да било … Всеки вид формация, каквато и да била … Всеки вид съзнание, каквото и да било, дали минало, бъдещо, или настоящо, вътрешно или външно, грубо или фино, низшо или възвишено, далечно или близко, всеки вид съзнание следва да бъде видяно такова каквото е, с правилна мъдрост по следния начин: ‘Това не е мое, това не съм аз, това не е моят "Аз".’

Да но това след осъзнаването че, това е така. А как се постига това осъзнаване, което толкова убедително да те накара да повярваш че нямаш форма? Едва ли обикновено съзнание, без да е тренирано и обучена, как се прави това. Всичко това е точно така, само че! За всеки звучи по различен начин. А има само един единствен начин, това да бъде разбрано правилно. През призмата на собствена практика. "Например с правилна мъдрост", какво е правилна мъдрост. Първо това трябва да се разбере. А мъдростта не се учи, тя трябва да се остави от само себе си да изгрее.

А как се оставя изначалната, правилната мъдрост да изгрее? Не е със учене на изуст на нещо, това със сигурност. За нея трябва да се поставят правилните условия, да се случи, да получиш осъзнаването което ще те доведе до правилната мъдрост. А за това трябва практика, и следване на инструкции от Учител, за медитация. Където и, в която човек, поставя правилните условия. Контролирано и осъзнато, така че тази мъдрост да може да изгрее. Тя е основата на всичко, и ако човек се научи да вижда света безпристрастно. Тази мъдрост много бързо започва да дава точната информация, която те довежда до дълбоко убеждение, че нямаш никаква форма. Но отново в резултат на много труден и дълъг процес на отдаване на медитация. Упражнението със което вдиган нивото на много възприятия, които все по фини нива на съзнанието правят осъзнати. И така се трупа разбиране за същността си. А не, по четен да менения на други и разпознаването си, в обърканите, без практика постигнати разбирания. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 минути, NoMeJodas написа:

Това е толкова труден и дълъг процес, на много ментална и медитативна дисциплина, със която може да се изградят необходимите качества, за прекратяване на това превързване. От само се бе си, това няма как да стане.

Напълно съм съгласен с теб, че процесът е труден, дълъг и с прочитане на един коан няма как да се постигне "внезапно просветление", но... Преди да коментирам процеса който визираш, би ли обяснил, на тези които не разбират нищо от будизъм, освен ментална и медитативна дисциплина (самадхи), имат ли нужда от качества като нравственост (шила) и мъдрост (праджня) и какво разбира будиста под тези думички за прекратяване, привързване и окончателно освобождаване от цикъла на преражданията на "аза"?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, Śūnyatā написа:

Напълно съм съгласен с теб, че процесът е труден, дълъг и с прочитане на един коан няма как да се постигне "внезапно просветление", но... Преди да коментирам процеса който визираш, би ли обяснил, на тези които нищо не разбират нищо от будизъм, освен ментална и медитативна дисциплина, имат ли нужда от качества като нравственост и мъдрост (както и какво разбира будиста под тези думички) за прекратяване, привързване и окончателно освобождаване от цикъла на преражданията на "аза"?

Не е това, което си написал. И не е, правилно послание към хора които не разбират нищо от Будизъм. Будизма учи не само за "прекратяване" на Аза. А учи, как да се прекрати съществуването като цяло. Абсолютно освобождаване от сферите на съществуване. Прекъсване на веригата от раждане и смърт. Защото съществуването само по себе си е, страдание. Стареенето, болките, смъртта, никои не може да избяга от това. Щом още е във съществуване. И също Будизма единствено дава, техника, практика с която може да се постигне това. От човек със личен пример, Буда. А че, по пътя към това тотално освобождение, се "прекратява" Аза. Ще отворя една скоба, Аза всъщност не се прекратява в буквалния смисъл на думата. От един момент нататък да заживееш без Аз. Няма такова нещо. Докато си жив, ще имаш аз. Има се предвид, прекратяване на, не осъзнатия Аз. Този който те е докарал до тук с помощта на автоматизация на навиците. Но без външна осъзната намеса. Когато този Аз се осъзнае, с помощта на безпристрастна осъзнатост, се дистанцираш от неговата автоматизация. Той се разпада, и остава неговата основа, и функция. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...