преди 14 минути, Śūnyatā написа:

ментална и медитативна дисциплина (самадхи),

Знаеш ли как се постига, самадхи? Освен от интернет, чувал ли си някой който е имал опит с това,. Да ти е казал даже какво и как се постига?

Това самадхи го има много реди Буда. Това е Йога, още преди 4-5 хиляди годишни медитативни практики на йогини в Хималаите. Всичко друго също го е имало, преди времето на Буда. Той всъщност, нищо ново не е измислил. Той просто е събрал всичко известно до момента по това време. Изпробвал го е лично, убедил с е, дали върши работа или не. Видял е че, нито един от тези методи не го е довел до освобождаването към което се стреми той. И са незадоволителни и недостатъчни. Тогава решава сам да седне и намери пътя. Сяда по дърво, в медитация. И казва, докато аз не открия пътя, няма да стана от тук,. Земята ми е свидетел. И така е бил 45 дена. Докато не е постигнал необходимото ниво на осъзнаване, за да може да проумее и реализира ултимативната, крайната истина за нещата. 

преди 20 минути, NoMeJodas написа:

Знаеш ли как се постига, самадхи? Освен от интернет, чувал ли си някой който е имал опит с това,. Да ти е казал даже какво и как се постига?

Това самадхи го има много реди Буда. Това е Йога, още преди 4-5 хиляди годишни медитативни практики на йогини в Хималаите. Всичко друго също го е имало, преди времето на Буда. Той всъщност, нищо ново не е измислил. Той просто е събрал всичко известно до момента по това време. Изпробвал го е лично, убедил с е, дали върши работа или не. Видял е че, нито един от тези методи не го е довел до освобождаването към което се стреми той. И са незадоволителни и недостатъчни. Тогава решава сам да седне и намери пътя. Сяда по дърво, в медитация. И казва, докато аз не открия пътя, няма да стана от тук,. Земята ми е свидетел. И така е бил 45 дена. Докато не е постигнал необходимото ниво на осъзнаване, за да може да проумее и реализира ултимативната, крайната истина за нещата. 

Нямам представа какво самадхи е реализирал Буда, затова питам, понеже ме цитира и искам да разбера какво искаш да ми кажеш, за да има полза. Проблемът ми е тук: Буда само медитирайки ли под Дървото Бодхи, без да е бил нравствена и мъдра личност е проумял ултимативната крайна истина на нещата? Това за мен, като обикновен човек, който всеки миг има различна представа за прераждащия му се "аз", различна представа за "нравствено" и "мъдро" е от изключителна важност да разбера. Не бързай да ми отговаряш веднага, този отговор го чакам цял живот, формулирай го като за напълно начинаещ, какъвто съм в действителност, всеки нов миг.

преди 11 минути, Śūnyatā написа:

Говоря за напълно начинаещи. Само с медитация, без нравственост и мъдрост, можеш ли да постигнеш нещо.. Зарежи засега висшия пилотаж.

Виж, отново ще ти направя едно уточнение. По което си личи много че, нямаш опитност със медитация въобще. Как ще постигнеш необходимата нравственост и мъдрост? Или ще разчиташ на обикновените такива, присъщи за всеки индивид? Ако само с това ниво на тези неща ставаше, всеки втори щеше да е просветлен. Обаче не е така, не само всеки втори не е, ами за един на милиард може би, ако има който е. Защо? защото тази нравственост също трябва да се тренира, те трябва да е непоклатима. А как се учи на това човек до такова ниво? Без медитация? А всъщност медитацията не учи на нравственост или мъдрост, казах няколко пъти. Тя те учи на едно нещо само, което използваш и прилагаш във всичко. За да има правилна нравственост, трябва правилна осъзнатост, за това кое е правилна нравственост. За правилна мъдрост, трябва правилна осъзнатост, да ти каже коя мъдрост каква е. Защото не ни трябва просто мъдрост, или просто нравственост, някаква си. На нас практикуващите будисти, ни трябва, правилното във всичко. А не може да има много правилни неща, в този контекст. А само едно правилно, което е и посочил Буда. 

И ето примера, "Фокусирай се върху една мисъл". Много пъти съм ти казвал че, медитацията не си правил и разбираш. Медитацията не е мислене. Няма такова нещо, даже е напълно противоположното, немислене е. (и пак не е, правилно да се каже така). И това даже не е аналитична медитация, казвал съм ти също многократно. Ще се опитам да тия обясня, до колкото мога, и дано разбереш какво е. Аналитичната медитация се изпълнява по строго определена програма и режим. Първо се избира темата върху която трябва да се "помисли". Което е, само и единствени, някакво учение. Във никакъв случай, някакви случайни мисли или оставяне на Ума, да се развихря. Не, не е това. За да започне тази медитация, Трябва постигане на самдхи първо, като задължително условие за тази медитация. Което значи че, трябва да е усвоена перфектно друга медитативна практика, за постигане на самдхи. Това успокояване на ума, където мисловния автоматичен процес е забавен и прекъсва, да протича неосъзнато. Тогава във този момент, на тотална осъзнатост и будност, осъзнато започваш да осмисляш текста който е избран. И то не със цел да се учи на изуст, а просто да се положи в спокойния ум и така да се осъзнае директно. Без никаква друг мисловна намеса или отенък. Това без постигането по този начин, няма как да е какъвто и да е вид медитация. За това трябва учител, медитатор. Да покаже на човек, какво първо да прави и как, иначе сам няма как да стане. 

преди 2 минути, Śūnyatā написа:

Нямам представа какво самадхи е реализирал Буда, затова питам, понеже ме цитира и искам да разбера какво искаш да ми кажеш, за да има полза. Проблемът ми е тук: Буда само медитирайки ли под Дървото Бодхи, без да е бил нравствена и мъдра личност е проумял ултимативната крайна истина на нещата? 

Шуная, няма как да не си запознат със всички детайли относно живота на Буда. Много по добре от мен, със сигурност. Никога не съм казал такова нещо, няма и как след като не така. Буда преди да седне под дървото, колко години е обикалял по всякакви учители? Колко време е бил аскет например? И колко неща е пробвал на себе си? Много, всичко известно по това време. Това най малко го е подготвило със необходимите качества за това което, трябва. Което е пък пример за всеки, че ако иска да върви по неговия път, трябва да е ходил и провал всичко лично. За да има правилното осъзнаване, за това кое е най правилно. 

преди 6 минути, Śūnyatā написа:

 Това за мен, като обикновен човек, който всеки миг има различна представа за прераждащия му се "аз", различна представа за "нравствено" и "мъдро" е от изключителна важност да разбера. Не бързай да ми отговаряш веднага, този отговор го чакам цял живот, формулирай го като за напълно начинаещ, какъвто съм в действителност, всеки нов миг.

Това ли ти е най големия въпрос? Няма прераждащ се Аз, как може да кажеш такова нещо. Ти това ли си разбрал? Няма аз, няма прераждане във никакъв от смисъла който ти търсиш. За това и тази фиксация върху празнотата. Която поне на логика води до такъв извод. Ако ти си медитатор, и си изучил усвоил и стабилизирал едно самадхи например. По пътя на постигането му, ще трябва да преминеш през много воали на неосънатия Ум. Самото стабилизиране на това състояние, те учи, иначе няма да можеш да го постигнеш. На устойчивост, по един много естествен начин. С помощта на тази устойчивост, ти можеш да устоиш все повече на трудните за устояване неща в ума. И така малко по малко с паракитка ще се увеличава устойчивостта ти, и способността да не се разсейваш докато постигаш самдхи. Трудно се постига, а още по трудно да се задържи. И едва тогава, със стабилизирано достатъчно самадхи, което ще ти даде увереност, да се пуснеш в по дълбоки дебри на съзнанието по време на медитация, ще е възможно да се потърси празнотата. То ще ти е стълб основа, но трябва да си много сигурен в него, че си го усвоил. Защото ако се получи срив по време на дълбока медитация, няма да имаш опора и спокойност да се овладееш. 

Едва тогава, забележи колко етапа има и каква последователност. Може да се "потърси" значението на празнотата. А тя се открива когато е готов медитатора. Когато е подложил всички условия правилно. Тогава идва усещането, какво е празнота. А тя се намира и се усеща само и единствено в момента тук и сега. Ако не искаш, това чудене в главата ти да продължава цял живот. Се научи да се отпускаш в самдхи тук и сега. И може да успееш да усетиш. Какво е празнота. 

Караш ме да обясняван, необяснимото. Медитация и празнота. Със собствен опит и думи. Ако забелязваш, поне имам някакви опити в търсенето на практика.

Но няма как да се обясни медитация, на човек които не медитира. Правило номер едно. И няма как и смисъл да се обяснява празнотата на хора които не са я преживяли сами. Правило номер две.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

 бил нравствена и мъдра личност е проумял ултимативната крайна истина на нещата? 

Няма как да е бил просветен преди да е, постигнал просветление. Не мислиш ли? Щом се налага да сяда да го постига. Тогава, няма как да е разбрал ултимативната истина преди да е, постигнал просветление. Той е, разбрал това в момента на постигане на просветление и изгряване на изначалната Буда природата. 

Няма, не само смисъл въпроса ами и логика даже. 

Благодаря за разяснението. Разбрах, че едното без другото няма смисъл, тоест за правилна концентрация: медитацията, нравствеността и мъдростта трябва да са свити като в юмрук (помня доста от учението на Кхенпо Неги Рамеш). Преражда се представата за "аз", постоянен аз не се наблюдава. Личностите ни от преди четири години не са същите, на личните ни карти седи едно и също име, но те много са се изменили. Ще помедитирам няколко часа върху това и при отсъствие на представата за това.

преди 2 минути, Śūnyatā написа:

Благодаря за разяснението. Разбрах, че едното без другото няма смисъл, тоест за правилна концентрация: медитацията, нравствеността и мъдростта трябва да са свити като в юмрук (помня доста от учението на Кхенпо Неги Рамеш). Преражда се представата за "аз", постоянен аз не се наблюдава. Личностите ни преди четири години не са същите, на личните ни карти седи едно и също име, но те много са се изменили. Ще помедитирам няколко часа върху това и при отсъствие на представата за това.

Пак не точно. Както казах. Медитацията не учи на мъдрост само по себе или нравственост. Тя те научава на устойчивостта,  твърдостта, не знам как още да го опиша. Която прави твоята нравственост, мъдрост и каквото и да било правилно устойчива на каквото трябва. Разбираш ли. Слагаш коня, пред каруцата.  

преди 11 минути, Śūnyatā написа:

 Личностите ни преди четири години не са същите, на личните ни карти седи едно и също име, но те много са се изменили.

Не, на практика не е същата, каквато е била преди. Но тенденциите, навиците, може да са абсолютно същите, даже и по силни от преди. Ако човек не е, направил нищо да ги разхлаби, а ги е хранел само още повече. 

преди 21 минути, Śūnyatā написа:

 Ще помедитирам няколко часа върху това и при отсъствие на представата за това.

Как се "помедитирва"..? Това пък какво трябва да значи? И върху кое по точно ще, помедитираш? Такова медитиране върху нещо, освен да звучи някак правилно, нищо друго не значи. Че, и то няколко часа! Има строго определени методи и фокуси на медитацията, върху които се полага Ума. Всичко друго е само, представи. А за да успееш да ми постигнеш самадхи и го задържиш без усилия за няколко часа. Идвам директно и те признавам, за какъвто си поискаш. 🙂

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Преражда се представата за "аз", постоянен аз не се наблюдава.

Или ако трябва да го формулираме от друг ъгъл: азът се променя. Промяната е низ от възниквания и угасвания. Всеки миг азът е различен. Но представата за аз се запазва, защото тези промени не са толкова съществени, че да ги забележим. При смъртта и при новото раждане промяната е значителна. От старата личност остават само самскарите. 

Нашето съзнание е зависимо от физическото тяло. След смъртта съзнанието ни е зависимо от телата в други сфери на самсара. Но винаги съзнанието е свързано с тяло, нервна система и т.н., защото то е скандха, която има нужда от останалите скандхи за да функционира. През цялото това време на създаване и угасване на различни личности съзнанието постоянно възниква и угасва. В съня и при припадък също. Но в последнте два случая и петте скандхи са приблизително същите и усещането, че това е същия аз се запазва.

При освободеното от превъплъщения същество, мога само да предполагам, но азът също не се възприема като нещо постоянно. Непрекъснатостта на съзнанието се запазва. Всъщност това не е точно, защото дотогава такава непрекъснатост е нямало. Тя се поражда това че скандхите - и петте групи са максимално пречистени и съчетанията им са поставени под контрол. Т.е. промяната им е съзнателно контролирана. Има осъзнаване на аза като за променящ се поток, но течащ без прекъсване. Поне до края на манвантарата. За след това няма да правя дори и предположения.

преди 2 минути, Shiniasu написа:

Или ако трябва да го формулираме от друг ъгъл: азът се променя. Промяната е низ от възниквания и угасвания. Всеки миг азът е различен. Но представата за аз се запазва, защото тези промени не са толкова съществени, че да ги забележим. При смъртта и при новото раждане промяната е значителна. От старата личност остават само самскарите. 

Нашето съзнание е зависимо от физическото тяло. След смъртта съзнанието ни е зависимо от телата в други сфери на самсара. Но винаги съзнанието е свързано с тяло, нервна система и т.н., защото то е скандха, която има нужда от останалите скандхи за да функционира. През цялото това време на създаване и угасване на различни личности съзнанието постоянно възниква и угасва. В съня и при припадък също. Но в последнте два случая и петте скандхи са приблизително същите и усещането, че това е същия аз се запазва.

При освободеното от превъплъщения същество, мога само да предполагам, но азът също не се възприема като нещо постоянно. Непрекъснатостта на съзнанието се запазва. Има осъзнаване на аза като за променящ се поток, но течащ без прекъсване. Поне до края на манвантарата. За след това няма да правя дори и предположения.

Във контекст на Будизъм, това мнение няма никакъв смисъл, или логика. Без да искам да те обиждам, вече няма. Искам да се опитам да обясня защо мисля така. 

преди 4 минути, Shiniasu написа:

Или ако трябва да го формулираме от друг ъгъл: азът се променя. Промяната е низ от възниквания и угасвания. Всеки миг азът е различен. Но представата за аз се запазва, защото тези промени не са толкова съществени, че да ги забележим. При смъртта и при новото раждане промяната е значителна. От старата личност остават само самскарите. 

Ще започна от тук. Ти кой Аз имаш предвид? Или какво разбираш под, Аз? Дали говориш за Аза който е, или който се проявява? Защото има разлика, според мен. Нека приемем че, Аза е като част от цялото устройство на човека. Той е част, елемент от цялата съвкупност от неща. Но той като обикновена част има строго определена функция. А неговата функция е да се проявява и дава чувството и усещането за нещо, твърдо, непроменливо. Но, самото устройство на Аза, това как да функционира, никога не се променя. Променя се неговото изражение само, и то от нещата с които е влязъл в контакт. Но самия начин по който го прави, не се променя. Това може да се осъзнае със медитация и съзерцаване. Единственото което може да се направи е, да се повлияе на условията които го определят. Например, да се премахне неосъзнатостта със осъзнатост. Тогава крайните резултати ще са съвсем различни, но ще са постигнати със едно и също нещо. Ума. А при смъртта има абсолютен разпад и прекъсване, на осъзнаването което пише върху съзнанието, паметта. Но за да се разбере, как става това и защо. Трябва първо да се разбере, какво се преражда? А ако искаш да разбереш има ли нещо което се преражда, те съветвам да седнеш сам и го потърсиш. Всушай се дълбоко в себе си, огледай се вътре, и виж. Има ли там нещо което има някакво постоянно присъствие, и дали то е което ще се прероди. 

преди 17 минути, Shiniasu написа:

Нашето съзнание е зависимо от физическото тяло. Сл. Но винаги съзнанието е свързано с тяло, нервна система и т.н., защото то е скандха, която има нужда от останалите скандхи за да функционира. . В съня и при припадък също. Но в последнте два случая и петте скандхи са приблизително същите и усещането, че това е същия аз се запазва.

Въпреки че тук има будистки привкус, има и много други неща които нямат нищо общо със будизъм. А и мисля че със нищо друго. "След смъртта съзнанието ни е зависимо от телата в други сфери на самсара". Това не е правилно според мен, или звучи подвеждащо. Как така след смъртта съзнанието е зависимо от самсара? Съзнанието е зависимо само от кармата която е натрупана в самсара докато е жив човек. Когато си умрял, каква карма трупаш и къде, и защо..? Карма ще предопредели точно заслуженото според етапа на развитие, прераждане. По принцип си има строго определена последователност, според трупането на опит от съществуване. "През цялото това време на създаване и угасване на различни личности съзнанието постоянно възниква и угасва"..? Това също не ми звучи правилно, как така съзнанието възниква и угасва? Какво, и то ли умира и се преражда? Тогава как би имало последователност? Съзнанието не се преражда, то си го има винаги, едно и също на различни нива. От чисто човешко до вселенско. То си седи там, и го има винаги. Има само, "включване" към съзнанието докато е жив, защото само през тяло и скандхи може да се усеща и изпитва. Отново, това какво ще е следващото прераждане след разпада, определя само и единствено Карма. А на съзнанието е написано, това което карма прочита, за да знае какво прераждане заслужаваш. Така да го кажа по най глупав начин.

преди 31 минути, Shiniasu написа:

При освободеното от превъплъщения същество, мога само да предполагам, но азът също не се възприема като нещо постоянно. Непрекъснатостта на съзнанието се запазва. Има осъзнаване на аза като за променящ се поток, но течащ без прекъсване. Поне до края на манвантарата. За след това няма да правя дори и предположения.

Азът дори и след освобождаването си остава във изначалната си форма, и така ще е докато не умре човек. Жив човек без Аз, не може да живее. Но! Този "аз" (защото вече не е този аза, който е бил преди пречистването) вече е осъзнат, разбран, пречистен и оставен само на основната си функция. Всичко неосъзнато в него е пречистено, той вече започва да ти служи на теб. Да го използваш за точните цели, и правилните нужди. Дори и Буда след неговото просветление е имал "Аз", характер, личност, индивидуалност. Всичко присъщо на един Аз, но! Осъзнато извадени и поставени в Аза изражения, да служат за правилното нещо в Самсара, в общуването с невежите все още хора, които се е заел да учи и изведе по пътя към просветление. 

Целта е, естествено отделяне на материалното от духовното в човека. Когато е дошъл моментът, след безброй прераждания и трупане на памет, карма от съществуването. Което от само себе си ще разклати желанието и вкопчването в съществуване, ще доведе до осъзнатоста че, няма нужда от последващи прераждания. Достатъчно ти е, убедил си е чрез преживяване многократно  Тогава в последното човешко съществуване, в смъртта човек се освобождава. Само и единствено със умирането идва напускането. Но за това трябват много практики докато е жив човек, да успее да премине през процеса на смъртта осъзнато и не се вкопчи и прероди отново. 

преди 22 минути, NoMeJodas написа:

Във контекст на Будизъм, това мнение няма никакъв смисъл, или логика. Без да искам да те обиждам, вече няма. Искам да се опитам да обясня защо мисля така. 

Всъщност има. Много от нещата самия ти си ги написал, но с различни думи. Сега нямам време, но вероятно в понеделник ще отговоря по-подробно. Под съзнание в случая имам предвид виджняна. Ти включваш в съзнанието неща, които стоят над него. По-скоро може да се свържат с алая-виджняна.

току-що, Shiniasu написа:

Всъщност има. Много от нещата самия ти си ги написал, но с различни думи. Сега нямам време, но вероятно в понеделник ще отговоря по-подробно. Под съзнание в случая имам предвид виджняна. Ти включваш в съзнанието неща, които стоят над него. По-скоро може да се свържат с алая-виджняна.

Знам много добре, какво имаш предвид с алая-виджняна, но пак си мисля че и това не е системно осъзнато. Но както и да е. Аз знам точно къде и какво ти виждаш, като същото нещо. И то е така, защо може да е разбрано и разпознато и от теб самия и затова да го виждаш в моите думи. И знам но, съзнанието е само едно. Това не е проблем да се разбере. А можеш ли да отговориш, има ли съзнанието начало и карай? 

преди 5 часа, NoMeJodas написа:

Пак не точно. Както казах. Медитацията не учи на мъдрост само по себе или нравственост. Тя те научава на устойчивостта,  твърдостта, не знам как още да го опиша. Която прави твоята нравственост, мъдрост и каквото и да било правилно устойчива на каквото трябва. Разбираш ли. Слагаш коня, пред каруцата.  

Не, на практика не е същата, каквато е била преди. Но тенденциите, навиците, може да са абсолютно същите, даже и по силни от преди. Ако човек не е, направил нищо да ги разхлаби, а ги е хранел само още повече. 

Как се "помедитирва"..? Това пък какво трябва да значи? И върху кое по точно ще, помедитираш? Такова медитиране върху нещо, освен да звучи някак правилно, нищо друго не значи. Че, и то няколко часа! Има строго определени методи и фокуси на медитацията, върху които се полага Ума. Всичко друго е само, представи. А за да успееш да ми постигнеш самадхи и го задържиш без усилия за няколко часа. Идвам директно и те признавам, за какъвто си поискаш. 🙂

Нямам време да медитирам с часове (не съм монах), правя две сесии по 15-20 мин. шамата, както и сам видя преди 4 години. Това ми е достатъчно за да успокоя, подготвя ума си от и за всекидневните грижи и проблеми. След излизане от шамата, вече със спокоен ум, се занимавам с аналитична медитация или върша ежедневните си задължения.

Този успокоен ум пренесен в отношенията с другите хора е много полезен. Ако на някой му кажем че сме будисти с теб, как ще разбере и ще се убеди че това наистина е така - по спокойната реч и действия. 

Стремейки се да запазя успокоения ум след медитацията и чрез осъзнатостта на випасана, практиката продължава. Следя се внимателно какво мисля, казвам, правя. Гледам не само да не проектирам алчност, омраза и заблуда, но следя и за начина по който това се разбира, тук е по-трудната част. Ако в медитацията съм се освободил правилно, то нравствеността и мъдростта сами си идват, ако не, следват алчност, омраза и заблуда. С времето тази практика се превръща в навик, защото вече сме се научили да разпознаваме възникването на тези емоции в ума си, които са съвсем естествени, когато някой ни подразни умишлено, и да не им се поддаваме.

Ако каруцата е нравствеността, конят е медитацията, ясният ум е целта (мъдростта), то практиката има смисъл и носи полза и на нас и на другите. Ако коня (медитацията) е без каруца (нравственост) и няма цел (мъдрост), той безцелно обикаля из поляните на самсара не пренасяйки никакъв полезен товар.

Отсъствие на алчност, омраза и заблуда

11. „Как мислите, Калама? Когато в човек се появи отсъствие на алчност, това в негова полза ли е или вреда?“ – „В
негова полза, многоуважаеми.“ – „Калама, когато не е отдаден на алчност и не е завладян и подчинен умствено от
алчност, този човек не отнема живот, не краде, не изневерява и не изрича лъжи; той подтиква и други също да
правят така. Това ще му донесе ли дългосрочна полза и щастие?“ – „Да, многоуважаеми.“

12. „Как мислите, Калама? Когато в човек се появи отсъствие на омраза, това в негова полза ли е или вреда?“ – „В
негова полза, многоуважаеми.“ – „Калама, когато не е отдаден на омраза и не е завладян и подчинен умствено от
омраза, този човек не отнема живот, не краде, не изневерява и не изрича лъжи; той подтиква и други също да
правят така. Това ще му донесе ли дългосрочна полза и щастие?“ – ‚Да, многоуважаеми.“

13. „Как мислите, Калама? Когато в човек се появи отсъствие на заблуда, това в негова полза ли е или вреда?“ – „В
негова полза, многоуважаеми.“ – „Калама, когато не е отдаден на заблуда и не е завладян и подчинен умствено от
заблуда, този човек не отнема живот, не краде, не изневерява и не изрича лъжи; той подтиква и други също да
правят така. Това ще му донесе ли дългосрочна полза и щастие?“ – „Да, многоуважаеми.“

14. „Как мислите, Калама? Тези неща добри ли са или лоши?“ – „Добри, многоуважаеми“ – „Заслужаващи
порицание или не?“ – „Не заслужаващи порицание, многоуважаеми.“ – „Критикувани или възхвалявани от
мъдрите?“ – „Възхвалявани, многоуважаеми.“ – „Приети и спазвани, тези неща водят ли до полза и щастие или не?
Или как смятате?“ – „Приети и спазвани, тези неща водят до полза и щастие. Така смятаме.“

15. „Затова казахме, Калама, това, което беше казано така: „Калама, не действайте според това, което е прието,
защото е чуто многократно; нито според традиция; нито според слух; нито според свещени писания; нито според
догадки; нито според аксиома; нито според привлекателни аргументи; нито според пристрастие към премисляна
идея; нито според привидните способности на някой друг; нито според съображението: „Монахът е нашият учител“.
Калама, когато вие самите знаете: „Тези неща са добри; тези неща не заслужават порицание; тези неща се
възхваляват от мъдрите; приети и спазвани, тези неща водят до полза и щастие“, приемете ги и пребивавайте в
тях.“

Четирите неизмерими състояния

16. „Последователят на Благородните, Калама, който по този начин е лишен от алчност, лишен от зложелателство,
незаблуден, ясно разбиращ и осъзнат, живее, обхващайки с мисълта за доброжелателство една от посоките на
света; по същия начин и втората; по същия начин и третата; по същия начин и четвъртата; така отгоре, отдолу и
навсякъде; той живее, обхванал поради съществуването в него на всички същества, навсякъде, целия свят, с
великата, възвишена, безгранична мисъл за доброжелателство, в която няма омраза или злоба.“

„Той живее, обхващайки с мисълта за състрадание една от посоките на света; по същия начин и втората; по същия
начин и третата; по същия начин и четвъртата; така отгоре, отдолу и навсякъде; той живее, обхванал поради
съществуването в него на всички същества, навсякъде, целия свят, с великата, възвишена, безгранична мисъл за
състрадание, в която няма омраза или злоба.“

„Той живее, обхващайки с мисълта за радост една от посоките на света; по същия начин и втората; по същия начин
и третата; по същия начин и четвъртата; така отгоре, отдолу и навсякъде; той живее, обхванал поради
съществуването в него на всички същества, навсякъде, целия свят, с великата, възвишена, безгранична мисъл за
радост, в която няма омраза или злоба.“

„Той живее, обхващайки с мисълта за невъзмутимост една от посоките на света; по същия начин и втората; по
същия начин и третата; по същия начин и четвъртата; така отгоре, отдолу и навсякъде; той живее, обхванал поради
съществуването в него на всички същества, навсякъде, целия свят, с великата, възвишена, безгранична мисъл за
невъзмутимост, в която няма омраза или злоба.“

Четирите утехи

17. „Последователят на Благородните, Калама, който има такъв ум, свободен от омраза, такъв ум, свободен от
злоба, такъв незамърсен ум и такъв пречистен ум, открива четири утехи тук и сега.“

„Допускам, че има живот след смъртта и има плод, резултат от делата, извършени за добро или зло. Значи е
възможно при разпадането на тялото след смъртта да се появя в божествен свят, който е изпълнен със
състоянието на блаженство.“ Това е първата утеха, открита от него.

„Допускам, че няма живот след смъртта и няма плод, резултат от делата, извършени за добро или зло. Все пак в
този свят, тук и сега, свободен от омраза, свободен от злоба, в безопасност и щастлив, аз се грижа за себе си.“ Това
е втората утеха, открита от него.

„Допускам, че злото (резултатите от него) сполетява извършителя на зло. Аз обаче не мисля злото на никого. Тогава
как може злото (резултатите от него) да ме засегне, когато не върша никакви зли дела?“ Това е третата утеха,
открита от него.

„Допускам, че злото (резултатите от него) не сполетява извършителя на зло. Тогава при всяко положение аз се
виждам пречистен.“ Това е четвъртата утеха, открита от него.

„Последователят на Благородните, Калама, който има такъв ум, свободен от омраза, такъв ум, свободен от злоба,
такъв незамърсен ум и такъв пречистен ум, тук и сега открива тези четири утехи.“

„Вярно е това, Благословени. Вярно е това, Върховни. Последователят на Благородните, многоуважаеми, който има
такъв ум, свободен от омраза, такъв ум, свободен от злоба, такъв незамърсен ум и такъв пречистен ум, тук и сега
открива четири утехи.“

„Допускам, че има живот след смъртта и има плод, резултат от делата, извършени за добро или зло. Значи е
възможно при разпадането на тялото след смъртта да се появя в божествен свят, който е изпълнен със
състоянието на блаженство.“ Това е първата утеха, открита от него.

„Допускам, че няма живот след смъртта и няма плод, резултат от делата, извършени за добро или зло. Все пак в
този свят, тук и сега, свободен от омраза, свободен от злоба, в безопасност и щастлив, аз се грижа за себе си.“
Това е втората утеха, открита от него.

„Допускам, че злото (резултатите от него) сполетява извършителя на зло. Аз обаче не мисля злото на никого.
Тогава как може злото (резултатите от него) да ме засегне, когато не върша никакви зли дела?“ Това е третата
утеха, открита от него.

„Допускам, че злото (резултатите от него) не сполетява извършителя на зло. Тогава при всяко положение аз се
виждам пречистен.“ Това е четвъртата утеха, открита от него.

„Последователят на Благородните, многоуважаеми, който има такъв ум, свободен от омраза, такъв ум, свободен от
злоба, такъв незамърсен ум и такъв пречистен ум, тук и сега открива тези четири утехи.“

„Прекрасно, многоуважаеми! Сякаш, многоуважаеми, човек обръща нагоре, това, което е било надолу, или разкрива
скритото, или посочва пътя на някой, който е загубен, или носи лампа в тъмнината, мислейки: „Тези, които имат очи,
ще видят видимите предмети“, така е преподадена Дамма по много начини от Благословения. Ние, многоуважаеми,
отиваме при Благословения за убежище, при Дамма за убежище и при Общността от Бикхуси за убежище.
Многоуважаеми, нека Благословеният ни счита за светски последователи, които са приели убежище за цял живот,
от днес.“

Калама Сутта АN 3.65

преди 10 минути, Śūnyatā написа:

Нямам време да медитирам с часове (не съм монах), правя две сесии по 15-20 мин. шамата, както и сам видя преди 4 години. Това ми е достатъчно за да успокоя, подготвя ума си от и за всекидневните грижи и проблеми. След излизане от шамата, вече със спокоен ум, се занимавам с аналитична медитация или върша ежедневните си задължения.

Този успокоен ум пренесен в отношенията с другите хора е много полезен. Ако на някой му кажем че сме будисти с теб, как ще разбере и ще се убеди че това наистина е така - по спокойната реч и действия. 

Стремейки се да запазя успокоения ум след медитацията и чрез осъзнатостта на випасана, практиката продължава. Следя се внимателно какво мисля, казвам, правя. Гледам не само да не проектирам алчност, омраза и заблуда, но следя и за начина по който това се разбира, тук е по-трудната част. Ако в медитацията съм се освободил правилно, то нравствеността и мъдростта сами си идват, ако не, следват алчност, омраза и заблуда. С времето тази практика се превръща в навик, защото вече сме се научили да разпознаваме възникването на тези емоции в ума си, които са съвсем естествени, когато някой ни подразни умишлено, и да не им се поддаваме.

Ако каруцата е нравствеността, конят е медитацията, ясният ум е целта (мъдростта), то практиката има смисъл и носи полза и на нас и на другите. Ако коня (медитацията) е без каруца (нравственост) и няма цел (мъдрост), той безцелно обикаля из поляните на самсара не пренасяйки никакъв полезен товар.

 

Охх човек..! Ти сам можеш ли осъзнаеш какво е, което правиш? Не мисля, няма как да знаеш, защото не можеш да го сравниш със резултат от по задълбочена практика. За да можеш да видиш, колко малко и колко неправилно е това, или недостатъчно да кажа. За да има въобще ефект, някакъв и да си заслужава усилието. Това чисто безпристрастно ти го казвам. 

преди 16 минути, Śūnyatā написа:

Нямам време да медитирам с часове (не съм монах), правя две сесии по 15-20 мин. шамата, както и сам видя преди 4 години. Това ми е достатъчно за да успокоя, подготвя ума си от и за всекидневните грижи и проблеми. След излизане от шамата, вече със спокоен ум, се занимавам с аналитична медитация или върша ежедневните си задължения.

"Нямам време да медитирам".........!?!? В такъв случай няма какво да говорим повече, ако е в среда където трябва да се медитира. Но това тук, не е такова място, така че няма проблем. Защо трябва да си монах, за да медитираш? И не са монасите които медитират в манастирите, но не го знаеш. Няма проблем. Защо също трябва да са часове? Като чили има някаква връзка между, това колко врем медитираш и колко просветление ще получиш? Няма такова нещо. Не е чак толкова важно, какъв си и колко време медитираш, а как. Може да постигнеш каквото трябва и за 15 мин, и може да не можеш да го постигнеш, за много часове. И казваш че ти трябва 15-20 мин да успокоиш Ума? Извинявай, но ще трябва да го кажа. Ти не знаеш как да медитираш въобще, защото никога не си се учил. Нито от учител, нито от друг практик който зае как да предаде. Нямаш предадена автентично медитацията, от никои. Нямаш практика със и до учител или със други, групово приели и следващи директно инструкциите за медитация от учител. Това са много важни неща. Които ти пропускаш. А и дори да има някакви опити това да се направи, няма как де е по точния и правилен начин, след като е самоопит. Просто защото тук в България няма такива места с групи и учители, или каквито трябва за да се учи това. Това го казвам, за да е ясно че, ти няма как да си правил, Шамата както трябва. Не за да те обидя нещо. Няма как да си получил и ефект от нея, след като не се знае как да се изпълнява. А от опит знам че, трябват години в опити да се медитира, докато се разбере какво всъщност прави медитацията. До тогава, се практикува просто както ти е предадена от учителя, и без да пита човек защо или каквото и да било. Просто правиш упражнението, и това е. Но трябва да си до него да те напътства докато сам я усвоиш. А и като чувам как със този "спокоен" ум, правиш и аналитична медитация. Което пак не е каквото трябва. Не нищо повече от обикновени неща които си прави човек през деня. Но, не и нещо от медитация. Това гтрябва да ти е много ясно, преди да правиш какво и да правиш там. Че ти не знаеш по принцип, нищо за медитация и няма как да го знаеш. Това е добра аналитична медитация преди да седнеш да правиш, Шамата. Тази нагласа във такъв случай е по правилна. Ако ще се опитва сам човек. А не даваш никакви индикации и да си успял да приложиш каквато и да е медитация. 

преди 36 минути, Śūnyatā написа:

Този успокоен ум пренесен в отношенията с другите хора е много полезен. Ако на някой му кажем че сме будисти с теб, как ще разбере и ще се убеди че това наистина е така - по спокойната реч и действия. 

Тук, продължаваш с поредицата от неточности, защото липсва правилното постигнато от медитация. Това състояние постигнато по време на Шамата, няма как да го "пренасяш" върху нещо друго. То е само в момента на преживяването му. Тава което наричаш ти така, е някакво умишлена, на сила спазване или налагане на нещо, само защото си "медитирал" и си мислиш че, така трябва да е. И не се разбира по това, това е всеобща заблуда. Отново говори че имаш концепции с които се опитваш да си обясниш нещо като медитация. Това само по себе си, не е никакъв критерии. Дали си мил или благ, или говориш благородно. Най големите измамници са много добри във правенето на всичко, ако го видиш ще кажеш че е най големия будист тогава. А той е толкова добър че прави всичко да те излъже най мръсно. Само ако си медитирл и знаеш медитация, можеш да разпознаеш, кой какъв медитатор е. Много от нещата който на пръв поглед не допускат, просветен човек да прави. Са точно признак, на нещо такова. Всичките просветени учители се държат по многостранен начин, и особено. Не говоря за религиозния будизъм и церемониялната му форма. Аз говоря, за практици на медитация. Сами отшелници в планините и пещерите, Ако го срещнеш, никога няма да предположиш че е Буда. Може да си медитатор също без да си будист. Да си човек който използва будисти метод, но да не си религиозен будист. Но да отдаваш необходимото уважение и благодарност към метода и учителя. 

преди 50 минути, Śūnyatā написа:

Стремейки се да запазя успокоения ум след медитацията и чрез осъзнатостта на випасана, практиката продължава. Следя се внимателно какво мисля, казвам, правя. Гледам не само да не проектирам алчност, омраза и заблуда, но следя и за начина по който това се разбира, тук е по-трудната част. Ако в медитацията съм се освободил правилно, то нравствеността и мъдростта сами си идват, ако не, следват алчност, омраза и заблуда. С времето тази практика се превръща в навик, защото вече сме се научили да разпознаваме възникването на тези емоции в ума си, които са съвсем естествени, когато някой ни подразни умишлено, и да не им се поддаваме.

Ако каруцата е нравствеността, конят е медитацията, ясният ум е целта (мъдростта), то практиката има смисъл и носи полза и на нас и на другите. 

А пък за Випасана във твоя случай, въобще не може да говорим. Тази пък медитация колко е, трудно да се научиш да прави човек правилно, не ми се говори направо. Нея пък да си научил сам да правиш, просто няма как. Нито физически нито технически може да знаеш какво и как се прави, Колкото и неща да си прочел за това. Няма ли учител който да ти я предаде, както трябва в точния за теб момент, няма как да се знае. За да можеш да я разбереш ти трябва време, част от един много дълъг процес на обвързване, с учител ако се е зеал да те учи. Ти гледаш да не проектираш още, къде е естествено разтваряне и окончателно пречистване от такива неща. Много далече още. Няма пак такива конкретни закономерности, ако няма едното ще има другото по някакъв задължителен начин, също само концепции. Всичко е относително. Казвам ти всичко това от много скромния ми медитативен опит и то не със цел да те обиждам. Не и вече, а защото е точно това което на практика се получава, когато се прави така. 

Единствения ми съвет е, намиране на време. Търсене на правилния човек, който да ти предаде медитация правилно. Практика със него и помощ за преминаване през трудностите. И упорита работа, със самия себе си. И когато се постигна пречистването, осъзнатоста и яснотата. Тогава разбираш че най добре е да си благ и добър, Защото това е единственото правилно нещо. 

преди 5 часа, Shiniasu написа:

При смъртта и при новото раждане промяната е значителна. От старата личност остават само самскарите.

Опетнявания изоставени чрез вглеждане

"Кои опетнявания монаси, биха могли да се изоставят чрез вглеждане? Тук монаси, един необучен обикновен човек, който няма отношение към Благородните хора който е без умения и не е дисциплиниран в тяхното учение, този който не зачита истинските хора, който е без умения и недисциплиниран в тяхното учение, не може да разбере кои неща са подходящи за внимание и кои неща не са подходящи за внимание. Докато е така, той обръща внимание на тези неща, които не са подходящи за внимание и не обръща внимание на неща, които са подходящи за внимание.

"Кои са нещата, които са неподходящи за внимание на които той обръща внимание? Това са нещата, такива че когато той насочи вниманието си към тях, невъзникналите опетнявания на чувствени желания възникват в него и възникналите опетнявания на чувствените желания се увеличават, невъзникналите опетнявания на съществуването възникват в него и възникналите опетнявания на съществуването се увеличават, невъзникналите опетнявания на невежеството възникват в него и възникналите опетнявания на невежеството се увеличават2. Това са нещата неподходящи за внимание на които той обръща внимание. А кои са нещата подходящи за внимание на които той не обръща внимание? Това са нещата, такива че когато той насочи вниманието си към тях, невъзникналите опетнявания на чувствени желания не възникват в него и възникналите опетнявания на чувствените желания се изоставят, невъзникналите опетнявания на съществуването не възникват в него и възникналите опетнявания на съществуването се изоставят, невъзникналите опетнявания на невежеството не възникват в нето и възникналите опетнявания на невежеството се изоставят. Това са нещата подходящи за внимание на които той не обръща внимание. Обръщайки внимание на нещата, неподходящи за внимание и необръщайки внимание на нещата, подходящи за внимание, в тези двата случая невъзвикнали опетнявания възникват в него и възникналите опетнявания се увеличават.

"Това е начинът по който той обръща внимание, без мъдрост: 'Съществувал ли съм в миналото? Не съм ли съществувал в миналото? Какъв съм бил в миналото? Как съм живял в миналото? След като съм се родил такъв, какъв съм станал след това? Ще съществувам ли във бъдеще? Няма ли да съществувам във бъдеще? Какъв ще бъда във бъдеще? Как ще живея във бъдеще? След като се родя такъв, какъв ще стана във бъдеще?' Или още той е смутен вътрешно за настоящето така: 'Съществувам ли аз? Не съществувам ли аз? Какво съм аз? Какъв не съм аз? От къде съм дошъл? На къде отивам ?'

"Когато той обръща внимание без мъдрост на тези неща, един от шестте възгледа възниква в него. Възгледът 'в мен съществува "Аз"' възниква и се установява в него като истина; или възгледът 'в мен не съществува "Аз"' възниква и се установява в него като истина; или възгледът 'с "Аз" възприемам "Аза"' възниква и се установява в него като истина; или възгледът 'с "Аз" възприемам "не-Аза"' възниква в него и се установява като истина; или възгледът 'с "не-Аза" възприемам "Аза"' възниква в него и се установява като истина; или той има виждания като този: 'моят "Аз" е това, което говори, усеща и възприема това и онова, добрите и лошите резултати от действията; но този мой "Аз" е непроменим, безкраен, вечен, не е обект на промяната, и ще остане във вечността3.' Това спекулативно виждане монаси, се нарича задънена улица на възгледите, пустошта на възгледите, изопачаването на възгледите, колебливостта на възгледите, оковите на възгледите. Окован в оковите на възгледите, необученият обикновен човек не е освободен от раждане, остаряване и смърт, от тъга, плач, болка, скръб и отчаяние; казвам ви, той не е освободен от страданието.

"Монаси, един добре обучен благороден последовател, който има отношение към Благородните хора който има умения и е дисциплиниран в тяхното учение, този който зачита истинските хора, който е с умения и е дисциплиниран в тяхното учение, разбира кои неща са подходящи за внимание и кои неща са неподходящи за внимание. Докато е така, той не обръща внимание на нещата, неподходящи за внимание и обръща внимание на нещата подходящи за внимание.

"Кои са нещата, които са неподходящи за внимание на които той не обръща внимание? Това са нещата, такива че когато той насочи вниманието си към тях, невъзникналите опетнявания на чувствени желания възникват в него ... (като §6) ... и възникналите опетнявания на невежеството се увеличават. Това са нещата неподходящи за внимание на които той не обръща внимание. А кои са нещата подходящи за внимание на които той обръща внимание? Това са нещата, такива че когато той насочи вниманието си към тях, невъзникналите опетнявания на чувствени желания не възникват в него ... (като §6) ... и възникналите опетнявания на невежеството се изоставят. Това са нещата подходящи за внимание на които той обръща внимание. Но необръщайки внимание на нещата, неподходящи за внимание и обръщайки внимание на нещата, подходящи за внимание, невъзвикнали опетнявания не възникват в него и възникналите опетнявания се изоставят.

"Той внимава мъдро: 'Това е страданието'; той внимава мъдро: 'Това е причината за страданието'; той внимава мъдро: 'Това е прекратяването на страданието'; той внимава мъдро: 'Това е пътят водещ до прекратяване на страданието.' Когато той внимава мъдро по този начин, трите окови са изоставени в него: личностният възглед, съмнението и вярност към правила и ритуали. Това са опетняванията които може да бъдат изоставени чрез вглеждане.

2 - Коментарите дават пример: "Когато той обръща внимание на привлекателността на петте линии на чувствените удоволствия, възниква и се увеличава опетняването на чувствените желания. Когато той обръща внимание на привлекателността на възвишените състояния (джана), тогава възниква и се увеличава опетняването на съществуването. Когато той обръщат внимание на някои светски неща поради четирите изкривявания (випалласа), тогава възниква и се увеличава опетняването на невежеството".

3 - Първите два от тези шест възгледа – са просто етернализъм и анихилационизъм. Възгледът че "аз" не съществува в "мен" не представлява учението за безсубектността на Буда, а е един материалистически възглед, съгласно който личността – това е просто физическо тяло, което се разрушава в момента на смъртта. Следващите три възгледа са по-сложни и по-коварни, опиращи се на саморефлексията, т.е. на способността на ума да опознава себе си. Последният възглед е една раздута версия на етернализма, в която "аз" представлява агент, който остава един и същ, преминавайки от един живот в друг. Към подобен възглед се е придържал монахът на име Сати в МН 38.

Саббасава сутта
Мъджима Никая 2

преди 2 минути, Śūnyatā написа:

 

Няма опитност от това за което ти говоря, за това само цитати. За което ти бях казал какво трябва, но вече няма значение. Ако знаеше това за което говоря, този начин по които правиш това, нямаше въобще да има нужда от него. Щеше да си знаеш и да си сигурен, и да нямаш нужда да доказваш нещо, което не можеш сам. 

току-що, NoMeJodas написа:

Няма опитност от това за което ти говоря...

Много неща могат да се кажат, но ако няма полза за никой от четящите, ако не се виждат плодовете от практиката на говорещия, а на преден план изпъква само критика и негативизъм, никой в нищо няма да се убеди. Това е ясно като бял ден, за този гледа отстрани и без да е будист  

преди 19 минути, Śūnyatā написа:

Много неща могат да се кажат, но ако няма полза за никой от четящите, ако не се виждат плодовете от практиката на говорещия, а на преден план изпъква само критика и негативизъм, никой в нищо няма да се убеди. Това е ясно като бял ден, за този гледа отстрани и без да е будист  

Това е ако е тръгнал човек, да се показва и е отдал значение на мнението на другите. За какво да прави човек всичко това, за да прави впечатление? Във случая защото мисли че това е критика или негативизъм? Защото се казва самата истина ли? Не е, ли така както казвам? Ако не, обясни точно кое и какво не е? А не са се опитваш пак, със шаблон да прценяш. Толкова ли е трудно да приемеш изтината, и да започнеш обективно със нея? Или ти във твоята истина, си усвойл всички тези медитации и прилага и жънеш позитивни? Това даже на теовия няма как да е, а да не говорим на практика вярно. 

Ако това което описах за медитацията не е така, опровегргай ме. 

преди 20 минути, NoMeJodas написа:

Ако това което описах за медитацията не е така, опровегргай ме. 

Няма смисъл да те опровергавам, всичко се вижда. Никой будистки учител не поднася Дхарма така, че хората да се отвратят от нея. Те просто не биха искали да са като него и ще бягат надалеч. Личният пример, начинът на изразяване са много важни. Накрая пак се опира до обусловеното възникване. Човек който не може да предвиди следствията от това което говори и върши - не разбира Дхарма.

Ще си почина малко, че дискусията се превърна в безсмислена за мен и няма голяма полза някой да ги чете тези неща. 

Ползотворна практика (медитация, нравственост и мъдрост) ти желая! 

Цитатите от сутти са полезни, защото това е Словото на Буда. Голяма част пали канона на български е в линка долу. Тъжно, но факт, само двама сме харесали блога на човека, реализирал този огромен труд.

Пали канон

oṃ namo buddhāya

преди 19 минути, Śūnyatā написа:

Няма смисъл да те опровергавам, всичко се вижда. Никой будистки учител не поднася Дхарма така, че хората да се отвратят от нея. Те просто не биха искали да са като него и ще бягат надалеч. Личният пример, начинът на изразяване са много важни. Накрая пак се опира до обусловеното възникване. Човек който не може да предвиди следствията от това което говори и върши - не разбира Дхарма.

Ще си почина малко, че дискусията се превърна в безсмислена за мен, а няма никаква полза някой да ги чете тези неща. 

Ползотворна практика (медитация, нравственост и мъдрост) ти желая! 

Цитатите от сутти си полезни. Голяма част пали канона на български е в линка долу. Тъжно, но факт, само двама сме харесали блога на човека, реализирал този огромен труд.

Пали канон

oṃ namo buddhāya

Това беше, да съм ти обяснил и по чисто технически начин. Че няма как да си това за кавото се имаш и говориш. Това пак чисто безпристрастно. Първо аз не съм учител и не преставям никаква Дхарма на никои, че изискваш такова отношение от мен. Да, няма никакъв смисъл за друг. Има само за теб, защото се отнася за теб. Но основния ти проблем, не ти позволява да преминеш през и над. Няма проблем, не си само ти. И когато другия път се изказваш като просветен, или от името на празнота и нещо друго. Да си знаеш, че няма как да си. А ти със това постоянно цитиране, мислиш че въобще някой ти ги чете? Това ли е, да е правилно? Не ми пожелава нищо, прави го за себе си. Аз нам нужда от нищо което ти можеш да направиш. И не само ти, а и от всеки друг. 

преди 37 минути, NoMeJodas написа:

Първо аз не съм учител и не преставям никаква Дхарма на никои, че изискваш такова отношение от мен. Да, няма никакъв смисъл за друг. Има само за теб, защото се отнася за теб. Но основния ти проблем...

Точно затова говоря и аз. Няма смисъл за друг, защото учителят първо познава себе си, след това си позволява да анализира някой друг. И то при условие, че другия е съгласен. Когато някой не е учител - не анализира другите, защото има още много работа върху себе си. Тази грешка съм я допускал безброй пъти. Тоест, ако не ползвам правилни съждения, няма да убедя никой. Учителят използва правилни съждения. Не си позволява да говори, че това което казва, че е "самата истина", "аз нямам нужда от нищо и никого", "това е така, а това не е така" и много други фрапиращи примери.

преди 40 минути, Śūnyatā написа:

Точно затова говоря и аз. Няма смисъл за друг, защото учителят първо познава себе си, след това си позволява да анализира някой друг. И то при условие, че другия е съгласен. Когато някой не е учител - не анализира другите, защото има още много работа върху себе си. Тази грешка съм я допускал безброй пъти. Тоест, ако не ползвам правилни съждения, няма да убедя никой. Учителят използва правилни съждения. Не си позволява да говори, че това което казва, че е "самата истина", "аз нямам нужда от нищо и никого", "това е така, а това не е така" и много други фрапиращи примери.

Чакай малко, нещо не разбирам. Говориш ми за нещо на теория и по принцип, във  конкретен случай? 

Да говори човек за медитация без да я разбира, за мен е неправилно. За това обясних че, няма как да се прави някой че я разбира. Да говори човек че е прозрял празнотата, без да е също. Защото това е невъзможно, на теория и на практика. Отново, грешни представи. За да обесня защо, първо ще кажа че ти никога не си имал учител, не знаеш въобще на практика какво е да има човек такъв. Което значи че, само се приказваш за нещо, нищо повече. Ами естествено че нямам нужда, защото никои нищо не може да направи за да ми помогне. Толкова ли ти е трудно да го разбираш? Ами какво не разбираш на това? Аз не виждам какво фрапиращо намираш? Фрапиращо за мен е, "зареден с гориво будистки двигател".. Това е много по фрапиращо. Казах, ако има нещо което не разбираш, питай. Ако можеш да ме опровегтаеш за нещо че, не е така, давай докажи го. Само така можеш да докажеш че знаеш за какво говориш, иначе пак само приказки. 

А на твърдението че, Буда е прозрял крайата истина преди да е постигнал просветление, как ти звучи? Чак толкова може да си помисли човек че е разбрал, даже и факта на което се базира всичко, да си изкривява. 

Това е фрапиращо същи, за един уж будист. 

А да говори че от медитация се ставало зеленчук, и после да ми се хвали че е разбрал медитация човек, какво е? Нима не е фрапиращо? 

Да не говорим личността която прави това, колко фрапиращи неща има? Но няма да го обръщам на лично.

Само по устав и просто бизнес. Нищо лично. 

преди 32 минути, NoMeJodas написа:

А да говори че от медитация се ставало зеленчук...

Имах предвид, че и кактусът медитира, но без нравственост и мъдрост, медитацията си остава само едно упражнение. Не учител, ако ще самия Буда да ти я е преподал, файда никаква.

Айде, мача почва. От мен толкова, за сега. 

току-що, Śūnyatā написа:

Имах предвид, че и кактусът медитира, но без нравственост и мъдрост, медитацията се превръща само в едно упражнение. Не учител, ако ще самия Буда да ти я е преподал, файда никаква.

Това,  е твое лично мнение. И кактуса ако медитира, и просто прави упражнението което му е казано ще постигне просветление. А този които всичко друго казва, ама не и да медитира, никога. А само повтаряш едни шаблони, които даже не се и замисляш какъв смисъл трябва да имат. Но няма проблем, ясно е защо. Нравствеността и мъдростта за задължителни и основни, но на фон на медитативната практика и неините постижения. А не просото ей така само да ги имаш. 

Сори мача почва, от мен толкова. 

преди 1 час, NoMeJodas написа:

Сори мача почва, от мен толкова. 

Не се ли успокоят емоциите, толкова е "медитация", "практика" и "будизъм" това.

Кои са несъвършенствата, които замърсяват ума?

Алчност и нечестива жажда – това е несъвършенство, което замърсява ума;
Зложелателство – това е несъвършенство, което замърсява ума;
Гняв – това е несъвършенство, което замърсява ума;
Възмущение – това е несъвършенство, което замърсява ума;
Презрение – това е несъвършенство, което замърсява ума;
Наглост – това е несъвършенство, което замърсява ума;
Завист – това е несъвършенство, което замърсява ума;
Скъперничество – това е несъвършенство, което замърсява ума;
Хитрост – това е несъвършенство, което замърсява ума;
Измамничество – това е несъвършенство, което замърсява ума;
Инат – това е несъвършенство, което замърсява ума;
Съперничество – това е несъвършенство, което замърсява ума;
Самомнение – това е несъвършенство, което замърсява ума;
Надменност – това е несъвършенство, което замърсява ума;
Суетност – това е несъвършенство, което замърсява ума;
Небрежност – това е несъвършенство, което замърсява ума.

Буда 

Ваттупама сутта
Маджима Никая 7

 

На третия клип е целия филм, но от 1ч. и 18 мин нататък се предава основния смисъл.

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

Не се ли успокоят емоциите, толкова е "медитация", "практика" и "будизъм" това.

Шуная, продължаваш да предизвикваш насмешка в мен, имам чувството че си говоря с някое малко детенце. Ти през цялото време говориш на теория само и единствено, и на представи. Какво би трябвало да бъде и изглежда. Цитираш учения които даже на разбираш защо са написани, и защо по този начин даже. Всичко е сухо и не е подолатено със никаква лично преживяване. Това е просто фкт, не обида. А аз ли трябва да ти обеснявам че, между теория и практика има огромна разлика???? Това поне от живота трябваше да си разбрал, очевидно не си. 

Всичко това което си цитирал, е точно така. На теория и по принцип, да покажат универсалната форма на нещата. Но на практика и конкретно? Така ли е? Всичките тези неща са налично във всеки по всяко време, под една или друга форма. И целта съм ти казвал хиляда пъти, да медитираш не е, да си успокоява мислите. Поне не и в каквато и да е будистка медитативна практика. Няма медитация за успокояване на мисли или емоции, за изпадане в някакъв екстаз наслада, блаженство. Пълни глупости. Само човек които никога не е разбрал медитация, вярва в такива неща. А и как изведнъж придоби такава важна роля за теб? Нали се ставало зеленчук от медитация? И се чувствал кух и какво ли не беше там, в което се опитваше да ме убедиш! Метиация започваш със единствена цел да изучаваш и практикуваш. Постигане на абсолютно просветление, и освобождаване от съществуване. Тава е много по висша цел от това да си успокоя мислите, и да пренасям това върху друго... Всичко само на теория и концепции. И щом продължаваш да даваш  такива сигнали, значи още въобще не си разбрал какво е. 

Ти си един много типичен пример, повярвай ми. Като по учебник си, но няма как да знаеш защото си сам в собствената си глава и нямаш никаква опитност в контакт с това което трябва, за да разбереш колко си в грешка. Няма как да имаш това, не си направил нищо за да имаш такъв опит. Дори и до това осъзнаване не си достигал че трябва на всяка цена поне да си чул правилното от правилния човек. Но ти и такъв като теб си пречи сам, запушил е портите си на възприятие, задръстил си ги сам. По този начин не можеда влезе нищо, което да може да покълне. Защото самоубеденоатта на собствения ти Аз, не допуска нещо което не съответства на собствените престави. Не минава през призмита на собствените шаблони и престави за разбирането. Пак чисто безпристрастно ти го казвам. Това е голям проблем, и ако учител се захване да се занимава теб много бързо ще разбереш че учителите въобще не са благи или добродушени, каквито престави пак само имаш. Учителя е нещо съвсем друго, и така както ще те обиди учителя, няма да намериш друг така да те обиди. Повярвай ми, знам от личен опит. И колкото със виждал учели да крещят и викат си нямаш на престава. Защо го правят? Ами защото е пълно с невежи изпростяли от неосъзнатост индивиди. Много от тях, заслужават да бъдат извадени от транса в които се намират, със някакво драстично събитие или съпоставянее със нещо което ще те накара да се замислиш. Няма въобще да слушаш благо приказки, и мили слова. Ще те наказва ще те кара да правиш неразбираеми неща за теб на пръв поглед, без въобще да знаеш защо те кара да го правиш. Прочети за Миларепа и Марпа. Марпа е велик учител, но едно че е бил женен. Дрого че е бил пиян всеки ден, със бира. И трято е пукал Миларепа от бой и го карал да строй и разваля, просто ей така. Какво мили и благи слова има в това? Никакви, но има нещо друго. За което трябва учи да го видиш да знаеш какво да търсиш. Миларепа е станал най големия тибетски йогин. И пример за точно това, най важно нещо. Отношение между учител и ученик. 

А ти си мислиш че Буда е постигнал просветление, и е разбрал ултимативната истина, прди да е постигнал просветление! Това не е никакъв будизъм. И ти ми говориш за представяне и разни работи. Това е фрапиращо глупаво и неразбиране на най основното. Казах ти каква аналитична медитация да правиш. Всеки път преди да си помислиш за будизъм или правиш някаква "практика", си казваш. Аз нищо не разбирам, нито от будизъм, нито от медитация. Няма как да знам и съм разбрал, след кто не съм направил необходимия опит и не съм се знаимввал достатъчно, за да има и минамална възможност аз да знам какво и да е, а пък камоли да съм го приложил и получил резултат. Това е много по правилна нагласа за такъв като теб. Ще ти свърши мкого повече работа най малкото би трябвало да те подтикне да направиш правилното. 

И тези филми, клипчета, учения написани, са само чужди замръзнали знания, които само в точен момент вършат работа, а не винаги. Защото умът трябва да е настроен правилно, а когато не е. Тези неща само го мътят още повече.