преди 7 минути, NoMeJodas написа:

Оле човек, моля те. Престани да се опитваш. Не е за мен, ама тук в темата просто да не пише такива глупости а медитация. Нищо лично да знаеш. Даже няма да го коментирам.

Ти каква точно медитация си практикувал? Питам с чисто информативна цел, без намерение да коментирам отговора. 

преди 42 минути, Shiniasu написа:

Ти каква точно медитация си практикувал? Питам с чисто информативна цел, без намерение да коментирам отговора. 

Харесва ми въпросът ти, това е правилен въпрос. Занимавал съм се със Хинаяна Будизъм около 4-5 години. В Европейска столица, във Будистки център, със преподаватели от всички школи.  Там имаше Теравада Будистки монах, от Шри Ланка. Той водеше и преподаваше. Започнах със Хинаяна, защото преди това бях чел всякакъв Будизъм но никога практикувал или учил. За това реших да започна от него, като по изначален. Там провеждахме 3 пъти седмично групова медитация, и след това разговор. Ще опиша само на кратко в какво се състоеше практиката ни. Още първия път когато отидох официално във центъра със Сангата да практикувам. Веднага докато влязохме и си намерихме места, започнахме с медитация 45 мин. аз въобще не знаех какво е медитация учителя каза да правя каквото правят другите и това беше. И изведнъж аз се оказах седнал между 15 човека с кръстосани крака и ще медитирам. Няма да ти казвам че още на 3 мин ми се сванаха краката толкова много че едвам издържах, и ми идваше веднага да се раздвижа и стана. А и бях със дънки, които така ми убиваха, допълнително ми усложни ситуацията. И какво да правя си мислех веднага, казвах си. Във ниакъв случай 45  мин не мога да издържа да седя само спокойно а пък камоли да медитирам. Това никога няма да го забравя, това бяха най дългите и мъчителни 45 мин в живота ми. Но не мръднах, стисках зъби до края. След това, се изправихме и 25 мин правихме, вървежна медитация. Също без да знам как се прави, просто вървях след другите и правех каквото те. А това беше вървене във кръг един зад друг, бавно. Така 25 мин, и после какво мислиш. Пак 30 мин в медитативна поза, медитация. Значи сметни ги колко време е било, и как въобще започва първото ми преживяване и сблъсък с медитация Будизъм, Санга. След медитацията имахме 30 мин фортраг се казва на немски, въвеждане се превежда. Разговор във който учителя разяснява какво сме правили и как е протекла медитация на другите. Аз просто слушах. Така, какво сме правили и какво се прави по принцип там и как. Първо се прави 45 мин Шамата, това задължително. После медитацията продължава във вървене, там вървиш осъзнато и местиш фокуса на медитацията върху ходилата. Концентрираш се върху усещането на допира. После пак 30 мин Шамата. Това за загрявка. Аз първоначално не исках да ходя веднага на практиките на Випасана, беше ме страх. Честно си казвам, да не би да ми стане нещо на главата. И за това така само Шамата за около 8-9 месеца. Това е само началото ми.

Ако имаш друг въпрос, питай.

Забележи, и това 9 месеца 3 пъти седмично, това всеки път и не съм пропуснал и един път да отида. За начало само.

Но това след време се оказа че, е било най правилното и добро решение за мен самия. За което съм много благодарен на тогавашния ми Аз че, се е сетил да го направи. Просото се чудя какво щях да правя ако не бях направил това, и въобще не разбера за това което е, и го има. Каква загуба щеше да е за мен, и каква загуба е за хората които още не го знаят. Ползата от медитацията, най големия подарък който може да си направи човек, е да се научи да медитира. Запомни го това от мен.

преди 2 часа, NoMeJodas написа:

Ще ти напиша нещо и за това, за какви заслуги става въпрос. 🙂

Благодаря. 

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

Благодаря. 

Шуная, днес сутринта помислих по въпроса. Отпуснах се за малко в природата на Ума си, и затихнал там се опитах да се огледам и видя, какво всъщност трябва да ти отговоря, като се огледам какво е при мен самия. Естествено трябва да ти отговоря така както би трябвала да отговори Будизма, по тази тема. Което трябва да обхване всичко което Будизмът официално е приел това да е, официалното становище. Обхващайки както в момента, така и в последователността на преражданията. Защото заслуги не се трупат само е един живот, а са процес през много прераждания. Естествено аз такова цусаменфасунг какво се казва на немски, не мога ти направя. Нито съм достатъчно информиран, нито имам необходимото дар слово да го напиша както трябва, нито правото да се изказвам от името на Будизма.Така че, единственото което мога да направя във този случай тук, е да ти кажа личното си мнение, или по скоро преживяване. Но моля, не приемай това както "учене", да те "уча" на нещо. А по скоро като споделяне, на опит между хора с общ интерес. 

Освен религиозната форма на трупане на заслуга към Будизма, като да се посещават центрове, срещаш с такова хора, стъпване в установените норми. Като прострации, уважение и поддръжка на това да продължава да го има. Трябват и чисто лично твои заслуги, натрупани за теб самия. Не заради някой или нещо. Защото ако се прави само със тази цел, да се трупа на количество, но без да е искрено. Този целия процес няма никакъв смисъл, и не работи, не трупа необходимото. Също добре е в началото да си помислиш, на кого? Пред кого? И по кой принцип би трябвало това да се случва. Пред кого всъщност ще правиш всичко това? Пред "нещо" като Будизъм, там някъде където гледа и ти трупа карам? Без дори да си сигурен дали има такова нещо или не.

Или пред теб смия? Където ти сам във името на теб самия и твоето правилно развитие, натрупани действия. Какво има по точно предвид. Ами примерно, едно от заслугата е, сам човек да се опита да постигне необходимото за евентуалния момент когато се появи учител в живота . Да е готов и подготвен за този момент. Това пък значи, че сам човек трябва да се е научил на дисциплина например. Която е много важна за практиката, а тази дисциплина прави добро впечатление на учители. Един обикновен пример. Естествено всичко което може да направи човек сам за себе си, е натрупана заслуга. Когато човек, сам се е подготвил. Развил е чисто естествено честност, доблест, дисциплина, характер, пречистил излишните прекалявания на Егото. Като гордост, завист, злоба, гняв, алчност. И това не във някаква идеално форма, а просто са ограничени, за да не пречат много когато с захване с практика човек. Това може всеки сам да направи, не е необходим учител за това. И когато такъв човек, подлага и предното за което говорих, няма как това да не бъде забелязано от някой който трябва. Чувал си предполагам, че учителя се появява когато ученикът е готов. Точно това мисля се има предвид. Естествено във това няма никаква закономерност, дори да се направи всичко това, че ще се намери задължително учител. Ако забележиш, този принцип важи във всичко, дори и в ежедневието, работата, отношението със околните. Колкото си по , естествен, честен и добросъвестен, толкова по голям успех има човек и във тези взаимоотношения. Съгласен ли си? 

Но тук има един много тънък момент, за който тогава по това време,  не се има за осъзнато и не се забелязва. Забелязва се след време, когато човек погледне след време назад. цялото това "подготвяне". Това "трупане на заслуги" пред теб сами, в името на Будизма и среща с учителя. Те прави по добър човек, стремежа те прави по добра версия на теб самия, така че при всички положения ще има ефект за теб самия. И естествено трябва да се направи нещо по въпроса, да се потърси по правилния начин възможност да попаднеш на правилния човек. Което включва търсена на правилното. Защо ако не знаеш какво търсиш, само ще се луташ в търсенето. А имам предвид, например да се насочиш към точно определено нещо, една школа например. И да търсиш учител от тази школа. И каквото и да е вървиш по тези стъпки. 

Другия тънък момент във това "търсене" е, че цялото това търсене е всъщност учебния процес, за това какво е будизъм и какво се прави там. Защото човек тръгва със нагласи представи и очаквания, какво би трябвало да бъде и, е един учител, а реалността е съвсем друга. Цялото търсене е едно голямо "разочарование", по принцип. Но благодарение на разочарованието ти се учиш на урока който те ти дават. И така се разпадат тези очаквания, и изведнъж нещо което никога не си предполагал,  и се случва. Затова исках даже да посетя и семинар на Далай Лама, просто да го видя. Какво впечатление ще остави в мен, личната среща с него. Аз знаех от самото начало че, трябва да се науча да медитирам, че това е много важно във будизма основно на това се набляга. Развитие по пътя на медитация и на индивидуалното духовно развитие. Ще дам само още един пример, след първоначалното ми занимание със Хинаяна по много естествен начин попаднах на Махаяна учители и минах през техни практики просто да съм информиран и натрупал опит във работа със тях. А там са медитации със визоализации, но основно със Шамата и Випасана, като основи на тези практики. И пътя продължи до контакт с Ваджраяна учител. Където практиките са токова трудни и сложни за изпълнение, че без подготовка сериозна на всичко друго за което писах, няма как. За това и във Ваджраяна се говори, че само ученици със натрупвания и заслуги, могат въобще да разберат тези учения. Което е много вярно, лично със се убедил. 

Така че, това съм ти написал. Не знам дали ще те устройва, но поне е добре да го знаеш като споделен опит. 

 

преди 16 часа, Śūnyatā написа:

Някакви може и да съм съм натрупал, бях на откриването на ступата в БГ, срещал съм идващи за кратко квалифицирани учители, посещавал съм техни лекции (обсъждали сме впечатления тук) , мъча се да превеждам сутри, опитвам се да ги анализирам, опитвам се да медитирам, опитвам се да следя мислите си и да не се привързвам към тях, спасили сме доста човешки животи (за което оцелелите после са идвали да ни благодарят), спазвам законите, но явно нещо не ми достига. Ти как натрупа заслугите и какви са те? Чувал съм, но от интернет нали не става, а учител в БГ няма.

Ще използвам това за да изложа някои разсъждения. Конкретно няма да коментирам ничии заслуги. Просто ще се опитам да дам някаква отправна точка, всеки сам да направи това за себе си. 

Законът за карма предполага всяко следствие да си има причина и всяко явление да се осъществи при наличието на подходящите за това условия. За срещата с учител ние трябва да задействаме правилната верига причина-следствие. Доброто карма не е задължително да доведе до среща с учител. Има много добри хора, които обаче нямат стремеж да излязат от светския живот. Те ще си създадат добра карма, но тя ще е свързана с по-добро прераждане тук или в друга сфера. Значи трябва да има някаква еднопосочност на нашите стремежи и това на което учителя може да ни научи. Това е основното. Трябва да има някакво действие от наша страна в тази посока. Това е причината, а следствието ще си дойде автоматично породено от закона за карма. Нужни са и условия. Но ние ще получим резултат в съответствие със своя устрем. Това може да е книга, на която да попаднем. Прочитайки я ние евентуално можем да подсилим интереса си, в случая към будизма. С времето ще възникне по интензивен стремеж за практика, която да ни доведе до освобождение. Мислите и стремежите ни все повече и повече ще са свързани с това. Това са причини, които в бъдеще ще ни доведат до възможност да надграждаме вече постигнатото и наученото. В началото учител може да ни бъде някой по-напреднал от нас. В даден момент когато сме изцяло отдадени на стремежа към освобождение, това задължително трябва да е учител, който е постигнал просветление. Същевременно по-напредналите могат да учат начинаещите.

Стремежите винаги водят до това към което са насочени. Разбира се последствията идват в нужното време. Силата на стремежа може да даде насока на мисълта ни не само за това, но и за следващите превъплъщения. 

Правилните стремежи са един от компоненти на багородния осморен път. Но всичките останали седем са свързани с тяхното практическо прилагане. Самите стремежи са мотивиращ фактор и за мисленето, и за думите, и за концентрацията ... Те са основата, те дават посоката на движение заедно с правилните възгледи.

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Благодаря. 

А и нещо друго пропуснах. Какво е това което пречи на човек да натрупа заслугите. Помисли какво се случи между нас например. Но просто като страничен наблюдател и ще го използвам за пример. Това което се случи след като си бил поканен при учител. И отношението и нещата които тогава си мислил и си приел за реалност. Какво се е объркало, защо не стана ученик на учителя? Какво е това което ти попречи да станеш последовател и постоянен участник и ученик. Това си го знаеш само ти, и ако правиш аналитична медитация, ще трябва да имаш отговор за себе си. Това по принцип трупа лоша заслуга, карма. И ако помислим малко по този начин. Най малкото във съзнание на някой като мен, посяваш и оставяш такива действия. Които във общото съзнание оставят грешна информация за теб самия. Ами ако точно заради това не можеш да намериш учител в този живот? Чисто теоретично? Ми може да са били подобни постъпки в други животи, грешки допуснати неосъзнато, които са предопределили извън рамките на един живот, и така във следващия не се отдава възможност. А това ако е така, трябва само със действия да се пречисти до нула, и от там да започне да се трупа заслуга на чисто. Въз основа на подобно действие не може да се трупа заслуга. Ако има нещо такова, само и единствено трябва да се пречисти. Защото съзнанието знае за него чрез нас, там някъде я има тази информация. 

преди 19 минути, Shiniasu написа:

Ще използвам това за да изложа някои разсъждения. Конкретно няма да коментирам ничии заслуги. Просто ще се опитам да дам някаква отправна точка, всеки сам да направи това за себе си. 

Законът за карма предполага всяко следствие да си има причина и всяко явление да се осъществи при наличието на подходящите за това условия. За срещата с учител ние трябва да задействаме правилната верига причина-следствие. Доброто карма не е задължително да доведе до среща с учител. Има много добри хора, които обаче нямат стремеж да излязат от светския живот. Те ще си създадат добра карма, но тя ще е свързана с по-добро прераждане тук или в друга сфера. Значи трябва да има някаква еднопосочност на нашите стремежи и това на което учителя може да ни научи. Това е основното. Трябва да има някакво действие от наша страна в тази посока. Това е причината, а следствието ще си дойде автоматично породено от закона за карма. Нужни са и условия. Но ние ще получим резултат в съответствие със своя устрем. Това може да е книга, на която да попаднем. Прочитайки я ние евентуално можем да подсилим интереса си, в случая към будизма. С времето ще възникне по интензивен стремеж за практика, която да ни доведе до освобождение. Мислите и стремежите ни все повече и повече ще са свързани с това. Това са причини, които в бъдеще ще ни доведат до възможност да надграждаме вече постигнатото и наученото. В началото учител може да ни бъде някой по-напреднал от нас. В даден момент когато сме изцяло отдадени на стремежа към освобождение, това задължително трябва да е учител, който е постигнал просветление. Същевременно по-напредналите могат да учат начинаещите.

Стремежите винаги водят до това към което са насочени. Разбира се последствията идват в нужното време. Силата на стремежа може да даде насока на мисълта ни не само за това, но и за следващите превъплъщения. 

Мнението ти, не се различава много от моето. Описва във общи линии посоката и пътя, но има няколко неточности. Натрупване на каква карама говориш? Аз освен кармата на добър човек има и предвид кармата натрупана от и към отношението  с Будизма. Защото както каза, да си само добър не е достатъчно. Човек трябва да е и добър по принцип и да трупаш Карма като добър човек, но и правилните действия и натрупвания в опит да се запознаеш с будизма. Прочитане на една книга, е действие за теб самия, на Будизма не му пука ти какво и колко си прочел по принцип. Добре е за теб, да знаеш какво търсиш, за да можеш да го намериш по лесно. Няма готова формула, верига за задействане, за среща с учител. Има просто, подлагане на правилни дела, посяване на семена. И да се надяваме тези семена да доведат до резултат, но някаква закономерност няма. Еднопосочеността е точно това правилно търсене за което говоря и аз. И още веднъж, няма нищо "автоматично" няма по принцип закон по който това трябва да се случи. Всичко е отворено стига да го подготвиш да е така, да си отворен и готов да "влезе" правилния учител. За това съм съгласен, това че някой по напреднал може да помага на по начинаещите. Но те трябва да са в Санга, и да са там за да се учат също. И да не си мислят че някой ги "учи" а по скоро със споделяне на опит, се учат един друг. Не силата на мисълта определя, те е крайното изражение на един по задълбочен процес. В която основа седи, правилната мотивация.

преди 16 минути, NoMeJodas написа:

Мнението ти, не се различава много от моето. Описва във общи линии посоката и пътя, но има няколко неточности. Натрупване на каква карама говориш? Аз освен кармата на добър човек има и предвид кармата натрупана от и към отношението  с Будизма. Защото както каза, да си само добър не е достатъчно. Човек трябва да е и добър по принцип и да трупаш Карма като добър човек, но и правилните действия и натрупвания в опит да се запознаеш с будизма. Прочитане на една книга, е действие за теб самия, на Будизма не му пука ти какво и колко си прочел по принцип. Добре е за теб, да знаеш какво търсиш, за да можеш да го намериш по лесно. Няма готова формула, верига за задействане, за среща с учител. Има просто, подлагане на правилни дела, посяване на семена. И да се надяваме тези семена да доведат до резултат, но някаква закономерност няма. Еднопосочеността е точно това правилно търсене за което говоря и аз. И още веднъж, няма нищо "автоматично" няма по принцип закон по който това трябва да се случи. Всичко е отворено стига да го подготвиш да е така, да си отворен и готов да "влезе" правилния учител. За това съм съгласен, това че някой по напреднал може да помага на по начинаещите. Но те трябва да са в Санга, и да са там за да се учат също. И да не си мислят че някой ги "учи" а по скоро със споделяне на опит, се учат един друг. Не силата на мисълта определя, те е крайното изражение на един по задълбочен процес. В която основа седи, Правилната мотивация.

Да. Аз всъщност малко допълних това, което си цитирал. И всъщност го промех два-три пъти. Разбира се, че правилни мисли, действия, концентрация и т.н. са важни, но двете водещи са правилната гледна точка (въглед, мотивация) и правилният стремеж. Възгледът ще даде насока на стремежа, но няма да му даде сила и интензивност. Правилната концентрация в някаква степен способства за генерирането на тази сила, но тя е само допълнение и не е свързана с общия стремеж, а с проявленията му в различни конкретни случаи. Не знам как да се изразя по-ясно.

Защо поставям силата пред посоката? Защото енергията може да бъде насочена във всички посоки. Тя е основата. С нея може да се постигнат всякакви резултати - добри и лоши. Но правилната гледна точка, правилната насоченост на енергията (да припомня, че силата е насочена или фокусирана енергия), ако силата е слаба, няма да доведе до съществен резултат. 

преди 25 минути, Shiniasu написа:

Да. Аз всъщност малко допълних това, което си цитирал. И всъщност го два-три пъти. Разбира се, че правилни мисли, действия, концентрация и т.н. са важни, но двете водещи са правилната гледна точка (въглед, мотивация) и правилният стремеж. Възгледът ще даде насока на стремежа, но няма да му даде сила и интензивност. Правилната концентрация в някаква степен способства за генерирането на тази сила, но тя е само допълнение и не е свързана с общия стремеж, а с проявленията му в различни конкретни случаи. Не знам как да се изразя по-ясно.

Аз те разбирам напълно, и за това се опитвам да коригирам каквото мисля че трябва. Не разбирам какво казваш със "промех", миля че е печатна грешка. 

По пътя на логиката само, няма как възгледът, да е и мотивацията. Това с две различни неща. Първо е мотивацията според мен, да направиш правилното за да получиш "правилен възглед" а не просто някакъв възглед. Нали за това говорим, всичко в контекста на Будизма само. Защото правилния възглед няма как да дойде без, намирането на правилната мотивация. След това се заражда и стремежът а интензивността зависи от качествата на практика и нивото на посвещение. Което пак зависи от мотивацията. "Правилната концентрация" е само във връзка със медитацията, защото се използва концентрация да се постигнат другите качества, необходими да ти помогнат във следването на стремежа и изпълнението на интензивността. Ти концентрация във живота за какво използваш? Използваш да се съсредоточиш върху нещо, нали? Добре е да има човек концентрация, но те е само условие за за изпълнението, но действието се извърша от умението което имаш да извършиш това, не със концентрацията сама по себе си. Концентрацията може и да повлияе на интензивността във изпълнение правилно на упражнението, но пак умението ти да медитираш например, ще ти помогне да медитираш, не концентрацията само. Но не е, концентрацията във смисъл вниманието, което трябва да се използва само. От медитацията има много други по големи ползи, и развиват много по важни качества от вниманието.

Ти разбираш ли аз за какво ти говоря?

преди 26 минути, NoMeJodas написа:

Не разбирам какво казваш със "промех", миля че е печатна грешка. 

"промених"

 

преди 1 час, NoMeJodas написа:

Шуная, днес сутринта помислих по въпроса.

Като благодарност за ценното време, което ми отдели, реших да споделя един съвсем любителски превод в твоя чест. Тези дни осъзнах нещо много важно, че времето да спра с празните приказки е сега...

  Веднъж Блаженият [Буда] пребивавал в Саватхи, в горичката Джета, в обителта Ападхандика. В същото време, в областта подвластна на цар Пасенади, живеел разбойник на име Ангулимала – закоравял, безжалостен убиец. Ангулимала вярвал, че щом животът е белязан от непостоянство и неизбежно носи страдание, убивайки хората, той им прави услуга. Вярвал също, че ако отнеме живота на сто човека, ще постигне същността на Дхарма. Заради него околните села обезлюдели, а търговията и населените места в областта западнали. На врата си носил огърлица от деветдесет и девет пръста, на убитите от него хора.

  Една сутрин Блаженият облякъл връхната си дреха и с купа в ръка тръгнал из Саватхи за милостиня. Походил из Саватхи, събрал милостиня, похапнал и поел по път, който минавал през местата където Ангулимала извършвал своите набези. Видели го пастири на стада, орачи и друг пътници, че се е отправил по път който ще го отведе до разбойника. Те предупреждавали три пъти Блажения: „Не тръгвай, монахо, по този път. На него в засада дебне разбойник на име Ангулимала – закоравял, безжалостен убиец. Заради него околните села обезлюдяха, а търговията и населените места в областта западнаха. На врата си носи огърлица от пръсти на убитите от него хора. Ти си тръгнал сам, но по този път са минавали групи от по десет, двайсет, трийсет, четиресет човека и всички до един попадаха в ръцете на Ангулимала. Блаженият мълчал и вървял.

  Отдалеч видял Ангулимала Блажения и си помислил: „Направо чудесно, наистина необичайно! По този път никой не минава сам, минавали са групи по десет, двайсет, трийсет, четиресет човека и всички до един попадаха в ръцете ми, а сега изглежда този монах се осмелява да премине без спътник. Защо да не убия този монах?“ Сложил си ризницата, взел меча, лъка, колчана със стрелите и се спуснал по петите на Блажения.

  Блаженият по някакъв чудодеен начин направил така, че самия той не бързал, а разбойникът Ангулимала тичайки след него с всички сили не успявал да го настигне. Тогава Ангулимала си помислил: „Направо чудесно, наистина необичайно! Преди ми се е случвало бягащ слон, бягащ кон, бързо движеща се колесница да настигна, а сега този монах върви без да бърза, а аз тичам с всички сили и не мога да го настигна!“ Уморен Ангулимала спрял и се провикнал към Блажения: „Спри, монахо! Спри, монахо!“

  - Аз съм спрял, Ангулимала, ти спри!

  Ангулимала си помислил: „Тези монаси от клана Шакя, учат на правдивост и считат себе си за праведни. Как тогава този монах върви, а казва: „Аз съм спрял, Ангулимала, ти спри!“ Защо да не го попитам за това.“

  - Връхната ти дреха е на клана Шакя, който се слави с праведност, тогава защо лъжеш? Виждам че вървиш, а ти казваш: „Спрял съм.“ А на мен ми казваш: „Спри ти!“, въпреки че аз съм спрял. Отговори ми, монахо, как да го разбирам това?

  - Спрях, Ангулимала, веднъж и завинаги, когато престанах да вредя на всички същества. Ти обаче, в жизненото си дихание си необуздан. Ти продължаваш непрестанно, защото да спреш е трудно. Ето защо аз съм спрял, а ти още не си.

  - Ще спра, когато убия още един човек.

  - Затова реши да убиеш мен?

  - Ти трябва да разбереш, че аз го правя, за да те освободя от страданието.

  - Нима изглежда, че аз страдам? Ако сравним нас двамата, то кой страда – аз или ти?

  - Но аз знам, че всички неща са непостоянни, че в същността си всичко е страдание. Нима не учиш на това? Значи и двамата страдаме!

  - Смисълът на нашето учение е в това, че ние сами трябва да видим висшата истина, за да се откажем от привързаностите. Когато няма привързаности, животът е свободен от страдания.

  - Не разбирам.

  - Ангулимала, аз дойдох, за да ти помогна да постигнеш същността на Дхарма.

  - Не ми е нужна твоята помощ! Трябва да убия само още един човек. Ако те убия, моят ум ще стане абсолютно чист. В това е същността на Дхарма! Виж сам!

  Ангулимала започва да медитира.

  - Ангулимала, моля, насочи вниманието си към своя ум.

  - Добре. Медитирам над него още от дете. Лесно е.

  - Но този път ще те помоля да го разгледаш в светлината на Дхарма. Първо, всички неща са непостоянни. Непостоянен е и твоят ум. Съзерцавай го и ще видиш, че той непрестанно се променя. Второ, в същността си всички неща са страдание. Не трябва да се привързваме към нищо. Помисли, може ли твоя ум да ти донесе истинно удовлетворение? Ангулимала, трето... всички неща нямат собствена същност. Това, което ти наблюдаваш, не е твое истинно „аз“. Ангулимала... привързването към „аз“ и „мое“ е причината за всички страдания.

  Потресен от истината в думите на Буда, Ангулимала казал че отхвърля злото, свалил меча, лъка, колчана със стрелите и ги хвърлил в една пропаст. Поклонил се в краката на Блажения и го помолил да го постриже за монах. Буда със състрадание му казал: „Ела с мен, монахо.“ Така разбойникът Ангулимала станал монах.

  След време, Ангулимала седнал под едно дърво да медитира и чул в ума си гласът на своя „аз“.

  - Как можа да се откажеш от своята цел? Как можа да тръгнеш по друг път? Къде е обещаната ти Нирвана? Още не е твърде късно. Нужен е само още един живот. Тогава и двамата ще постигнем същността на Дхарма. Как мислиш, кой съм аз? Ти си всичко на всичко физическо тяло, а аз съм твоето истинно „аз“.

  - Всички неща са такива, каквито са.

  - Откакто се родих, всички се отказаха от мен. Аз преживявах всички големи страдания. Как можеш да казваш, че аз не съм твоята истинна същност?

  - Всички неща са лишени от собствена същност. Невъзможно е да бъдеш отделен от мен. Погледни дъжда! Животът на човек прилича на отделен поток, вкопчен в мисълта за индивидуалност. Но всъщност всеки поток се състои от множество капки вода, произхождащи от едно и също небе. И накрая те текат в една посока. Целта на Учението на Буда е: да се осъзнае тази истина и да се въздържаме от привързване към „аз“ и „мое“. Достигайки просветление, може да се живее без страдание. Това и е Нирвана. Точно сега е времето да осъзнаем, че това не е „аз“ и не е „мое“. Време е да спрем...

преди 13 минути, Śūnyatā написа:

Като благодарност за ценното време, което ми отдели, реших да споделя един съвсем любителски превод в твоя чест. Тези дни осъзнах нещо много важно, че времето да спра с празните приказки е сега...

Повече бих се зарадвал ако беше отговорил със твои думи. Защото така, пак остава огромното съмнение, дали ти си го разбрал правилно. Щуная трябва да разбереш според мен и нещо друго, което е много важно. Тези "учения" във повечето случай имат една единствена цел. Да накарат четящия да разбере точно определено нещо. Което те, така искат да разбереш. Тук има много дълбок смисъл това, със много нива на смисъл. Които могат да се уловят само от човек които, знае за какво говорят А той трябва да знае това, от личен опит и работа с това за което говорят. Иначе, няма механизъм по който това може да се разбере правилно. Човек разбира само каквото може да види, през призмата на собствения си опит. Така че, да се търси отговор с цитат на нещо, за мен е неправилно. Ако ти направиш коментар твой на този текст, тогава може да се види дали има разбиране за него. А така само цитирано, въобще не говори за това че си го разбрал. Например фрази като "убиване на Ума", ти какво разбираш под това? как така ще се убие умът? И че е "непостоянен и твоя ум". Ти разбрал ли си твоя собствен ум, че е непостоянен, че да можеш да разбереш, какво има тук предвид със това "непостоянен". Разбираш ли тясната но много важна взаимовръзка между практиката и ученията. А да не говорим, че тези всички неща, не са записани от и по време  смия Буда. А 400 години след това, ти можеш ли да си представиш за това време, колко и как може да се интерпретират неговите думи? Как ако си на живо пред някой би трябвало да го изкажеш това, разбирането ти за този текст. След като няма как да изкараш, цитат по някакъв начин само като отговор? Много пъти съм ти го казвал, единственото което показва това, че имаш умения да цитираш учения, и само това. Но това не значи че си ги разбрал както трябва. Разбираш ли какво имам предвид?

Имам един въпрос, във тибетските текстове има две наимования за Ум. Манас и Сем. Знаеш ли каква е разликата между двете? 

Това последното което си дописал не го видях. Само да попитам, това някакво будистко "обяснение" ли е? Или тълкуване твое на нещо собствено? Аз не съм чувал това, по такъв начин да се обяснява в будизма. За да мога да разбера смисъла, трябва да задам пак много въпроси. Като например, какво имаш предвид, във контекста на какво използваш точно такова обяснение? "Защото енергията може да бъде насочена във всички посоки.".........? Коя енергия? Във какви посоки имаш в предвид? И това как се отразява на стремежа към крайното просветление в Будизма? 

Както виждаш произлизат повече въпроси, от колкото отговори. Или ти говориш за нещо което не разбирам или никога не съм чувал. А да, не съм чул до сега, някой учител или учения да говори по този начин, е малко вероятно. 

Като например: "Но правилната гледна точка, правилната насоченост на енергията (да припомня, че силата е насочена или фокусирана енергия), ако силата е слаба, няма да доведе до съществен резултат." Това във контекста на какво? На усилията към Будизъм като цяло? Опитите във медитация? Или като цяло? "Силата... енергията".......Ще ти кажа само едно мое впечатление. Това като почнат със тези енергии да ми говори, ми се струва доста несериозно. Защото под енергия освен сила, се имат и много други неща предвид. И всеки може да ги разбира и тълкува тези "енергии" по различен начин. Във Будизма няма такава терминология, или в много различен контекст. Докато във други системи има такива термини, но там пък колко е трудно да се разбере какво имат предвид. Като например в Йога философията. Там можеш да се загубиш от енергии, ама дали ще доведат до просветлението към което се стремим? 

Бях ти задал един въпрос, на който не отговори. А много, би ме интересувал какво си видял ти. 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Защо поставям силата пред посоката? Защото енергията може да бъде насочена във всички посоки. Тя е основата. С нея може да се постигнат всякакви резултати - добри и лоши. Но правилната гледна точка, правилната насоченост на енергията (да припомня, че силата е насочена или фокусирана енергия), ако силата е слаба, няма да доведе до съществен резултат. 

 

преди 1 час, NoMeJodas написа:

Това последното което си дописал не го видях. Само да попитам, това някакво будистко "обяснение" ли е? Или тълкуване твое на нещо собствено? Аз не съм чувал това, по такъв начин да се обяснява в будизма.

Значи се обяснява по друг начин. Споменаваш Сем. Потърси Сем в енергията, която споменавам. От която възникват и в която угасват всички мисли. Енергията, която може да приеме всякаква форма когато бъде насочена, Енергията, която поражда всичко без значение добро или лошо. Потърси споменатата от мен енергия в източника на дъжда в преведеното от Шунята. Във пораждащото всяка индивидуалност, която индивидуалност не е нищо повече от фокус на такава енергия, насоченост, поток.

Ти може да виждаш в "сем" - "съзнание", но за мен това е основата, която поражда съзнанието, а не самото съзнание.

 

преди 1 час, NoMeJodas написа:

Като например: "Но правилната гледна точка, правилната насоченост на енергията (да припомня, че силата е насочена или фокусирана енергия), ако силата е слаба, няма да доведе до съществен резултат."

Ако напрежението в ел. мрежата е слабо, крушката няма да свети. Причина- следствие. Дори и електрическата верига да е изградена по правилния начин, то напрежението е определящо за резултата. В преведеното от Шунята. Слабият дъжда ще доведе до слаб индивидуален поток. Как такъв поток ще достигне до океана?

Питаш каква енергия, каква посока. Енергията е една. Посоката може да бъде всякаква. Ти може да мислиш за дърво и в съзнанието ти да се породи представа за дърво. Можеш да мислиш за будизъм или за плажа. Но определяща е интензивността. Колкото по-голямо внимание отделяш на мисълта, толкова по-силна става тя и по-жизнена. Обратното, оттегляйки вниманието си, мисълта или пък усещането угасва. Това е фокусиране на същата тази енергия, насочването й към едно или друго нещо, мисъл, идея, усещане. Но тази енергия не е твоя... Както водата идваща от дъжда не принадлежи на потока.

 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Значи се обяснява по друг начин. Споменаваш Сем. Потърси Сем в енергията, която споменавам. От която възникват и в която угасват всички мисли. Енергията, която може да приеме всякаква форма когато бъде насочена, Енергията, която поражда всичко без значение добро или лошо. Потърси споменатата от мен енергия в източника на дъжда в преведеното от Шунята. Във пораждащото всяка индивидуалност, която индивидуалност не е нищо повече от фокус на такава енергия, насоченост, поток.

Ти може да виждаш в "сем" - "съзнание", но за мен това е основата, която поражда съзнанието, а не самото съзнание.

 

Ако напрежението в ел. мрежата е слабо, крушката няма да свети. Причина- следствие. Дори и електрическата верига да е изградена по правилния начин, то напрежението е определящо за резултата. В преведеното от Шунята. Слабият дъжда ще доведе до слаб индивидуален поток. Как такъв поток ще достигне до океана?

Питаш каква енергия, каква посока. Енергията е една. Посоката може да бъде всякаква. Ти може да мислиш за дърво и в съзнанието ти да се породи представа за дърво. Можеш да мислиш за будизъм или за плажа. Но определяща е интензивността. Колкото по-голямо внимание отделяш на мисълта, толкова по-силна става тя и по-жизнена. Обратното, оттегляйки вниманието си, мисълта или пък усещането угасва. Това е фокусиране на същата тази енергия, насочването й към едно или друго нещо, мисъл, идея, усещане. Но тази енергия не е твоя... Както водата идваща от дъжда не принадлежи на потока.

Да ти кажа, малко в повече ми идват тези обяснения с "енергии". В текста на Шунаята не виждам де е нещо непрочетено до сега или непревеждано. И както казах, те са написан със точно определена цел. 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Питаш каква енергия, каква посока. Енергията е една. Посоката може да бъде всякаква. Ти може да мислиш за дърво и в съзнанието ти да се породи представа за дърво. Можеш да мислиш за будизъм или за плажа. Но определяща е интензивността. Колкото по-голямо внимание отделяш на мисълта, толкова по-силна става тя и по-жизнена. Обратното, оттегляйки вниманието си, мисълта или пък усещането угасва. Това е фокусиране на същата тази енергия, насочването й към едно или друго нещо, мисъл, идея, усещане. Но тази енергия не е твоя... Както водата идваща от дъжда не принадлежи на потока.

Е и? Какво от това? 

преди 22 минути, NoMeJodas написа:

Е и? Какво от това? 

Ами, можеш да го съотнесеш към това, което ти идва в повече. Абстрахирай се от това, че думата "енергия" не ти харесва и се насочи към основната идея. Все пак за друг точно тази аналогия може да е правилната. След време може да напиша същото с други думи, да не е "енергия", а нещо друго. Но засега този начин за представяне ми е в ума.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Ами, можеш да го съотнесеш към това, което ти идва в повече. Абстрахирай се от това, че думата "енергия" не ти харесва и се насочи към основната идея. Все пак за друг точно тази аналогия може да е правилната. След време може да напиша същото с други думи, да не е "енергия", а нещо друго. Но засега този начин за представяне ми е в ума.

Виж, не става въпрос за мен какво на мен ми се струва, и дали аз ще се абстрахирам от нещо или не. Става въпрос, какво се пише за и в тема за Будизъм. И ако използваш такъв начин да изкажеш някакво мнение или коментар, редно е да го обясниш как точно това го свързваш с Будизма. Иначе за какво си говорим? И да посочиш например, будистки текст във който има описание на енергии по този начин. Защото ако няма такова. Си е чисто твоя интерпретация, но не може да се използва за достоверен и сигурен източник. Няма как да е и за някой друг, защото във будизма не става въпрос за никакви енергии, така че как ще му е полезно? И ако ти всеки път можеш да си напишеш, нещо по начина по който си искаш и ти си решиш, това си помисли за какво говориш. Има си начин за "представяне" зададен в контекста на темата и ако се съобразяваш поне с това. На място което би трябвало да се пише за будизъм, се изказваш без да се съобразяваш какво правиш, и дали това е правилно. Не ти трупа добра карма, към Будизма и разбирането му от теб. Това пак чисто технически го уточнявам, не да се заяждам или обиждам.

Имам много добър пример, запис на семинар тук със учителя от нашата Група. Но няма как да го постна публично, това е лично и безценно и не е правилно да се разпространява. Но ще се опитам да ти дам пример, какво се случи. Във нашата санга имаше хора със освен интерес към будизъм, но и към други учения. Например имаше няколко Дъновисти, йога, християни, суеверници , зодии, аури, цветове, и много енергии. Всякакви енергии, по всяко време. За някои от тях всичко беше енергии. Усещаха енергии на различни места, от хора, а една дама на средна възраст, усещаше много специална енергия идваща от учителя специално. Когато учителя преподаваше или медитирахме заедно, тя сядаше сама на около два метра и половина, директно пред него. Не даваше на никой да сяда до нея, и да не и смущават енергиите които идват от учителя и темп подобни. Когато започваше семинара, те през цялото време беше във медитативна поза и със затворени очи пред него. И му праща мисловно послания и разговори с него. И просто настроена да получава директно енергии от него. А после след семинара между нас говореше, каква енергия усетила, какво почувства и т н. Докато един ден тези неща не стигнаха до ушите на учителя. И на сутринта, идва той мрачен като гръмотевичен облак. Още със влизането си личи по изражението му че е сериозен и че има нещо. И тогава, се отклони от програмата и ни направи такова представяне, че направо всички остана изумени. Говори точно за тези енергии в будизма и за това как хората със тези енергии само си бъркат мозъците, как това въобще няма нищо общо с просветлението и как на това въобще не учи будизма. Имам го на видео даже, целия семинар около два часа. Така че разбираш защо, идва малко в повече, тези обяснения с енергии. Дори да го имаш под друга форма това, просто термина "енергии" не се използват за да се говори за будизъм по този начин. 

преди 3 часа, NoMeJodas написа:

Виж, не става въпрос за мен какво на мен ми се струва, и дали аз ще се абстрахирам от нещо или не. Става въпрос, какво се пише за и в тема за Будизъм. И ако използваш такъв начин да изкажеш някакво мнение или коментар, редно е да го обясниш как точно това го свързваш с Будизма. Иначе за какво си говорим? 

Ами направих не една връзки. Дори и историята за Ангулимала. Не само обобщението на края, което вече засегнах. Самият той е силен, смел, целеустремен, изпълнен с енергия. Буда само обръща посоката на мисълта му. Така разбойникът става ученик, защото притежава... точната дума е virya. 

Търсиш съответствие с будистки текст, където начинът на представяне да е същия, но ако същия принцип се прояви някъде около теб в живота, как ще го разпознаеш? Ами той няма да е облечен с думите от сутрите. Може да си до Ангулимала и да не забележиш достойнствата му. Но Буда ги е забелязал, за разлика от останалите. 

преди 38 минути, Shiniasu написа:

Ами направих не една връзки. Дори и историята за Ангулимала. Не само обобщението на края, което вече засегнах. Самият той е силен, смел, целеустремен, изпълнен с енергия. Буда само обръща посоката на мисълта му. Така разбойникът става ученик, защото притежава... точната дума е virya. 

Търсиш съответствие с будистки текст, където начинът на представяне да е същия, но ако същия принцип се прояви някъде около теб в живота, как ще го разпознаеш? Ами той няма да е облечен с думите от сутрите. Може да си до Ангулимала и да не забележиш достойнствата му. Но Буда ги е забелязал, за разлика от останалите. 

Аналогията която направи беше, да използваш думата "енергия" във този контекст без смисъла който би трябвало. Можеше да обясниш това, без я използваш по този начин. 

Definition - What does Virya mean?

Virya is a Sanskrit term that has a very similar meaning in both Buddhism and Hinduism. In Buddhism, it can be translated as "energy" or "enthusiasm" and is mostly used to reference energy, required on the path to achieving liberation. In Hinduism, the term is used to describe strength, heroism, manhood and even semen.

Ти обърна ли внимание че тук например, и във други обяснения по този начин предполагам, думата енергия е във кавички? Защо според теб? И ти разбра ли че става въпрос, за енергията която се отнася само за пътя за постигане на освобождение, а не просто да се обяснява феномените с "енергии". Виж, не оспорвам смисъла на това което си казал, а по скоро начина. А че и думата ентусиазъм, също е в кавички, виждаш ли. Какво трябва да значи според теб? 

И другия въпрос, какво са тази "енергия" и "ентусиазъм" без будността и осъзнатостта? Да имаш тази сила и ентусиазъм, само по себе си не те води до просветление. Както показва и този текст, иначе той щеше да е вече просветен, и няма да се налага никой да го насочва за някъде. Той може да е притежавал тези качества, но не е имал будността да е осъзнат достатъчно, за да разбере сам че постъпките му са неправилни и кое е правия път. А това което му е помогнало, е внасянето на ясното във това от което е имал нужда, от достатъчно осъзнат човек. Тези качества смелост целеустременост и сила, може да се развият и без да си убиец. Това е което имах предвид, когато се опитах да обясня на Шунаята за заслугите. Поуката по скоро от това е, че дори и да е много "грешен" човек, винаги може да срещне подходящия човек, който да го насочи. Колкото и да е загубен в тъмнина, винаги може някой да му освети пътя. Което пък доказва, че без учител никои не може да намери правилния път. 

И ако ще се дава подобен пример, има много по добри примери от такъв характер. Прочети за живота на Миларепа. Какво е направил той, и какво на него му е помогнало да се превърне във най големия тибетски йогин. 

преди 11 часа, NoMeJodas написа:

Ти обърна ли внимание че тук например, и във други обяснения по този начин предполагам, думата енергия е във кавички?

Да, обърнах. Контекстът в който употребих думата енергия вчера може да ти изглежда съвсем различен, но между различните значения, в които използвах тази дума, има връзка. Поне за мен.

преди 11 часа, NoMeJodas написа:

И другия въпрос, какво са тази "енергия" и "ентусиазъм" без будността и осъзнатостта? Да имаш тази сила и ентусиазъм, само по себе си не те води до просветление. Както показва и този текст, иначе той щеше да е вече просветен, и няма да се налага никой да го насочва за някъде. Той може да е притежавал тези качества, но не е имал будността да е осъзнат достатъчно, за да разбере сам че постъпките му са неправилни и кое е правия път. А това което му е помогнало, е внасянето на ясното във това от което е имал нужда, от достатъчно осъзнат човек. Тези качества смелост целеустременост и сила, може да се развият и без да си убиец. Това е което имах предвид, когато се опитах да обясня на Шунаята за заслугите. Поуката по скоро от това е, че дори и да е много "грешен" човек, винаги може да срещне подходящия човек, който да го насочи.

Това е така. Но за моралът се говори много. А силата и смелостта остават на заден план. В манастирите се работи постоянно. Не само в будистките. Да, работи се градивно, а не с разрушителна цел. Марпа също в началото насочва Миларепа към градивно използване на силите му. Уединението особено в планините не е само откъсване от светския живот (да и това също е важно), но основно спомага за зареждането с енергия - психическа и физическа. В градовете тази енергия (в случая говоря за прана, ако предпочиташ този термин) е малко. Особено в големите.

преди 35 минути, Shiniasu написа:

Да, обърнах. Контекстът в който употребих думата енергия вчера може да ти изглежда съвсем различен, но между различните значения, в които използвах тази дума, има връзка. Поне за мен.

Ако от самото начало, уточняваш контекста. Ням да се получава такова объркване. Щом се има само и единствено "енергията" необхома за постигане на просветление само в контекста на будизма. Това държа да го запомниш. И когато се говори така, на хора които не знаят контекста които споменах, се получават много възможни интерпретации. Които объркват много повече, ако не се разбират правилно. Точно от такова неразбиране, тази дама която ти дадох като пример, прави тези откачени неща и вярва във нещо което въобще не е това. Разбираш ли. Затова умишлено будизма е "изчистил" такъв вид терминология или обяснение, за да се избяга неразбирането. Във други учения има такива и по този начин, но това са по скоро обяснения за "силите" във конкретно усилие например по време на практика. И това, "поне за мен" е точно уточнение, защото може и да се бъркаш. 

преди 44 минути, Shiniasu написа:

Това е така. Но за моралът се говори много. А силата и смелостта остават на заден план. В манастирите се работи постоянно. Не само в будистките. Да, работи се градивно, а не с разрушителна цел. Марпа също в началото насочва Миларепа към градивно използване на силите му. Уединението особено в планините не е само откъсване от светския живот (да и това също е важно), но основно спомага за зареждането с енергия - психическа и физическа. В градовете тази енергия (в случая говоря за прана, ако предпочиташ този термин) е малко. Особено в големите.

Нито във текста н Шунята, нито от историята на Миларепа, става въпрос само за морал. Какъв морал може да е пуката, като те са убиици? Това не са истории за хора с морал постигнали заслуги. Не тук, става въпрос за не морално поведение. Но как ще градиш градивни върху не морала на такъв човек? Върху всичките убийства, казваш веднага започва с просветление? Няма такова нещо. Първо е пречистването, защото за да започнеш да трупаш позитивно, трябва да започнеш на чисто. Затова са всички тези практики за пречистване, и основно медитация. Защото само със помощта на медитация, може да се оставят тези мисловни конструктор да се рсзпаднат, и осъзнато оставят да се разтворът в празнотата без остатък. А Марпа го е наказвал и се е отнасял с него грубо, за да разбие лошата му "конфигурация " като накара да си изкупи "греховете" чрез страдание. И поука та е че, дори и в един човешки живот, може да се преобътне посоката на развитие и да се достигна дори до пълно просветление. Всичко това зависи от мотивацията, медитацията, осъзнатостта, будността, силата и така нататък, което ще определи коло ще постигнеш. А прана е, житейска енергия. Мисля че им разлика между двете "енергии" за които говориш. 

И ако обърнеш внимание, въе текста на Шунята. След като му е показал монаха, истината. Тогава той тръгва със него, убеден че е прав. Но не получава мигновено просветление, въпреки че има тези "сили""енергии" за които говориш. А се казва във текста, че след това, (не се споманва колко точно време) е постигнал крайно просветление и освобождение. Когато вече е научил правешния път, на медитация и посока, показана му от друг просветен човек. И ако пак се замислиш малко, че воидиш че всичко се върти около, медитацията, будността и осъзнатостта. Най необходимото, за да започва каквото и да било. 

преди 27 минути, NoMeJodas написа:

Нито във текста н Шунята, нито от историята на Миларепа, става въпрос само за морал.

Явно когато казвам, че за морал се говори много, нямам предвид историите за Миларепа и за Ангулимала. Все пак "много" не означава "навсякъде". Или трябва и това да уточнявам - че говоря по принцип, а не за конкретните истории.

преди 54 минути, Shiniasu написа:

Явно когато казвам, че за морал се говори много, нямам предвид историите за Миларепа и за Ангулимала. Все пак "много" не означава "навсякъде". Или трябва и това да уточнявам - че говоря по принцип, а не за конкретните истории.

Няма нужда нищо да уточняваш, всичко е само ако искаш. И няма никакъв проблем в това. 

преди 24 минути, NoMeJodas написа:

Няма нужда нищо да обесняваш, всичко е само ако искаш. И няма никакъв проблем в това. 

За това е дискусията, за да се пита и отговаря. Да, често пиша мнения, които могат да се тълкуват по различен начин и то е защото искам всеки сам за себе си да открие в какъв контекст са верни и в какъв не са. Както виждаш отговарям почти на всички въпроси. И ти правиш същото, така че дискусията си е ок.

току-що, Shiniasu написа:

За това е дискусията, за да се пита и отговаря. Да, често пиша мнения, които могат да се тълкуват по различен начин и то е защото искам всеки сам за себе си да открие в какъв контекст са верни и в какъв не са. Както виждаш отговарям почти на всички въпроси. И ти правиш същото, така че дискусията си е ок.

Аз, знаеш ли кое ценя много, искреността. Красотата на искреността. Независимо за какво става въпрос. По една или друга причина животът ми даде възможност да открия някои неща във по екстремната им форма. И то само защото, аз самия бях толкова заслепен от същото. И до такава степен се стремях че бях готов на всичко, за да го постигна. Но се получи нещо много интересно, за което въобще не предполагах че може да ми се случи. Наситих, пренаситих се просто. До такава степен, че това започна да ме отблъсква. Да не го харесвам във мен самия, и съответно във други. Изведнъж се събудих на място в живота ми, което въобще не ми хареса. И се чудех как може да съм се озовал на това място, и стигнал чак до тук без да се усетя по рано. Знаеш ли какво беше това? Което толкова много ме изгади?

Правежа и измамноста на хората. Че аз всъщност съм се обградил със хора които са тотално замаени от същото нещо, че във стремежа си да го постигнат са пренебрегнали всякакви граници. И изманоста, лицемерието, правежите им са им всъщност основата на характера. И установих колко много това ми е навредило на мен, след като аз около мен няма даже и един правилен пример. Дори и един естествен и искрен човек. 

И когато започнах да търся искреноста на чист Ум, започнах да се изненадвам много защото го откривах на места където въобще не съм предполагал. Например от един обикновен общ работник на обекта ми. Човек, който няма нищо даже дрехи на гърба си. Определено много труден живот е водил, и вече е на 60. Изведнъж подобен човек ме изненадва всеки път, със нещо докато минавам на обекта да контролирам и следя, кои как си върши работата. Той всяка сутрин ме поздравява например, казва Добро утро. Дори и да е общ работник, той си е свършил работата много добре и е доволен че е свършил работата съвестно. Дори за 30 лв надник. Отделно е някак естествен, не се прави на никакъв. Просто е себе си е. И аз забелязах как това ми харесва, и как заслужава уважение. И всеки път когато аз минавам, също го поздравявам. Усмихвам му се говорим си за нещо, просто му обръщам внимание със уважение на достоен човек. И съм правил за него неща просто ей така, защото виждам че заслужава. И въпреки че е беден, не се оставил да озлобее или провали.  А аз идвам от заведение където сутрин пием кафе местни, бизнесмени. Само на паркинга отпред има коли за много пари. Всички задоволени, и наситени от материя. Но, нито един естествен, човек. Нито един нормален, стъпал на земята. Всеки витае във собствените си мечти и представи за себе си, окрилен от материалните си възможности. Което го отдалечава толкова много от неговата естествена същност, че такива на края изпушват от много хубаво. 

И това всичко, започна да ме кара да се замислям. Какво всъщност правя и искам. Какво си пожелавам за мен самия. Повярвай ми много бързо усетих отговора вътре в мен. И просто реших да променя всичко. Започнах вместо да си угаждам тука в България със каквото намеря, мога със тези пари да пътувам например. И реших вместо да си купувам чисто нова кола от магазина, която трябваше да не е по евтина от 150 хиляди лева минимум. Иначе нямаше да вървя на местния мегдан. Реших да променя средата си, и да направя нещо друго за себе си. И например съм правил следното, подарък за рождения си ден си правя. Организирам се за 6 месеца,и заминавам за Мадрид. Там да живея и да ходя на училище да уча Испански. Няма нужда да го правя, нито имам нужда да имигрирам и да трябва за работа нещо. Не, просто ей така, защото искам да науча още един език, и да преживея това преживяване на това място. Но заминаване в един такъв голям град, със толкова сложно за организиране и оставане там, със организация и ходене във институт за преподаване на език. Това всичко трябва да се да може да си плати и със средства. Само квартирата е 700-800 евро на месец. Да не говорим училището колко струва курса, а и че съм се записал на интензивни курсове всеки ден по 5 часа, със много интензивност на преподаването и трябва пълна концентрация върху ученето, иначе пропускаш нещо и остава не научено. Представи си, а всичко трябва да правя сам, там. Да се гледам изцяло сам, вместо да си седя тук да си ме гледат както съм си свикнал. Но го направих, и съм много щастлив че съм го направил. Едно че научих испански, на много добро ниво за 5 месеца. Друго че се срещнах със толкова много хора, състуденти там, от целия свят. И друго че целия град предлага толкова много възможности и да се научи човек да се чувства удобно на такова място. Да се пригоди на техните навици, храна, начин на мислене. Едно цяло приключение, което обогатява, толкова много. Че защо разказвам това. Защото започнах там да се срещам със напълно нормални и естествени хора, без да има тази префарцуненост каквато има тук. Че и без да ме знаят аз кой съм, се отнасят със мен по напълно естествен начин. В отговор на това аз какъв съм. И че мога със тях да се забавлявам по много скромен начин, и да говорим за много по интересни неща, от колкото със моите на кафето в България. Това е голямо богатство, да се научи човек да общува, отворено, естествено, автентично. А не непрекъснато да се правим на някакви, и да живеем този фалцет. 

На фона на всичко това ще кажа само едно. Че аз бях започнал да медитирам вече от няколко години. Но практиката ми беше като рутина и просото изпълнявах практиките така като ми бяха предадени, без много да си мисля че правя нещо, а и особено дали има някакъв ефект. Говоря само за Шамата. Защото аз всъщност не съм медитирал, а със правил опити да медитирам, което пак е медитация. Но тези опити са имали огромен ефект върху мен, аз сега като погледна го отдавам точно на това. Че аз чрез медитация, съм започнал малко по малко да се пречиствам от от моето вкопчване и съм отслабил стремежа. Със една малка пауза на ума, по време на медитация в която го оставям без "храна". Което ми е позволило да се отвори малко празно пространство във мен, където аз да мога да започна да усещам емоция от друг характер. Основата на моя Ум, която е любяща доброта и изначална мъдрост. Това всичко е продължителен процес, но това много ми помогна. Медитирал съм без абсолютно помпозност или придаване на някакво голямо значение. Просто сядах, правех каквото ми беше преподадено, стараех се да го изпълнявам колкото мога по добре всеки път, и ставам и си продължавах ежедневието. Но само така, през голям период на поддържане на някаква практика, могат да се забележат първите резултати. Станах много по устойчив на изкушения, започнах да се задоволявам със точно това което ми е нужно. Суетата веднага намля драстично, и започнах да се себеусещам по съвсем различен начин от преди. Естествен начин. Това всичко става най добре във комбинация със някакви дела. Медитацията ти помага да развие устойчивост, със която можеш да направиш това със което се е захванал. И е задължителен елемент за поддръжка на ума във правилна кондиция. 

на 3.06.2019 г. в 11:36, Shiniasu написа:

Доброто карма не е задължително да доведе до среща с учител.

За да срещнеш учител не ти трябва ни карма, ни заслуги, а просто да си дигнеш задника от компа и да идеш на место. Къде, че живееш у пети век, та развиваш тези философски безподобия - причини му трябвали, за да има следствия ..... бе кажи си, че си мързел и толкоз.