преди 12 часа, Śūnyatā написа:

Спросите у людей, какова цель их жизни, и лишь немногие дадут вам четкий ответ, хотя большинство хотело бы иметь такую цель. Мой ответ на этот вопрос очень прост: цель жизни — быть счастливым.

Далай Лама

Това не може да бъде цел. Щастието е осъзнаване, че причината за щастието, така както ти я виждаш, е налична. И ако осъзнаваш наличието й постоянно, то и щастието ще присъства винаги. Дори и в нещастието, което може да се осъзнае като временно и което неизбежно ще отмине.

Целта е нещо, което човек смята за необходимо, полезно, правилно. Тя е винаги в бъдещето. Постигната тя вече не е цел. А щастието е сега, да не кажа, че истинското е извън времето, защото това не знам кой как ще разбере.

Колкото до живота след смъртта, той е само определена част от бъдещето. Всяка очаквана полза или награда е винаги в бъдещето. В настоящето може да се осъзнават етапите за постигането й. Някак си е несериозно да се пренебрегва необходимостта от изминаване на определен път и съблюдаване на определени условия преди желаното да стане реалност. С всичко е така и това, че не всичко може да бъде реализирано бързо и в условията на грубата позната от всички материя, не променя нищо. Но дори и пренебрегвайки задгробния живот, егоистичните, неразумни, несвързани с общата полза действия и мисли водят до много по-голяма неудовлетвореност, отколкото щастие. Самата природа на егоистичните желания е да изискват все повече и повече за да бъдат удовлетворени и в един момент се достига до уродливост и крайност, зависимост и страдание.

преди 34 минути, Just a Stranger написа:

Щастието е осъзнаване, че причината за щастието, така както ти я виждаш, е налична.

И ако осъзнаваш наличието й постоянно, то и щастието ще присъства винаги.

Дори и в нещастието, което може да се осъзнае като временно и което неизбежно ще отмине.

Е, време беше за днешния фейк в темата. Импрозивациите със псевдофилософски отенък са любим похват на няколкото възвишени и духовни просветители. Но смислеността им.... - това е вече съвсем друга работа...

И така - ЩАСТИЕТО - имало "причина"... е невероятно прозрение, уви - е фейк. А самото първо изреченние е носенс, но "не знам кой как ще го разбере това".

Второто изречение - ако осъзнаеш наличието НА ПРИЧИНАТА... и то "ПОСТОЯННО"... и нещо си наречено "ЩАСТИЕ" щяло да присъства ВИНАГИ!!! Което с други думи означава че ако непрекъснато си осъзнаваш ПРИЧИНАТА ЗА ЩАСТИЕТО, значи че ще си ВИНАГИ ЩАСТЛИВ... - което също е фейк. 

Но в края на това второ изречение се намесва и друг елемент - ПРИСЪСТВИЕ. Излиза че ЩАСТИЕТО можело да ПРИСЪСТВА ИЛИ НЕ... освен че имало "причина" и с нея можело да се жонглира, при условие, че...

Как ще "присъства" нещо, което по принцип е лична форма на преживяване... Значи - че то "идва отнякъде", и отново се намесва "ИЗВЪНЧОВЕШКИЯТ АСПЕКТ" на щастието и то всъщност се поставя сред вселенския абсолютизъм..,. някъде си сред вечността и безкрайността... И ту "присъства", ту НЕ... и човек има властта да си го вика да "му присъства", само "да осъзнае причината"... Обаче сред вселенските абсолютизми понятието "ПРИЧИНА" е нелепо , вкл и за ЩАСТИЕТО... 

А третото изречение - тук вече се къса връзката с предишните две (ако въобще наречем "връзка") - излиза че "ЩАСТИЕТО" имало начин да е "ПОСТОЯННО", чрез условие за осъзнаване... но тук идва изненадата - докато НЕ-ЩАСТИЕТО можело да се осъзнае като 'временно"... !!! и щяло да отмине. Обаче - това явно не се отнася до ЩАСТИЕТО - и то "няма да отмине"...

Не само това - налице и друго противоречие - Ако се приеме горната схема - то задържайки ПРИСЪСТВИЕТО НА ЩАСТИЕ непрекъснато - няма как да има "НЕЩАСТИЕ", за да се налага "да се осъзнава неговата преходност". Ако е налице преходност - тя е и спрямо ЩАСТИЕТО. И тук идва проблемът от първото твърдение в условието "САМО ДА СЕ ОСЪЗНАЕ ПРИЧИНАТА>>> и щастието става постоянно"... а то си е ПРЕХОДНО и никакви "причини", нито осъзнавания няма как да го абсолютизират

Разбира се фейковете вървят вживено само защото цяла друга тема вървеше тоталното безсилие да се изясни ЩО Е ЩАСТИЕ. Тук заигравките са и с други думички, на които им се прилага специално значение и пълнеж - като думичката ОСЪЗНАВАНЕ, УМ... примерно. Всеки път задавам въпроси... и така си остава. Иначе се мляскат непрекъснато, и то точно от тия, дето са си ги нагласили за удобство и сеят неспособността си да осмислят личните си фантазии в друг контекст, освен в нагласения... И то - на всички е ясно защо.

Децата не са в състояние да се откъснат от съвсем детските си етапни самозаблуди - кое е извън тях, кое те самите го пораждат... И така си върви сред всички теми... Повярванките е нужно да се стискат вкопчено. Ако е нужно - до "сетни сили"...

Човек е щастлив, когато приема със спокойствие промените. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

И така - ЩАСТИЕТО - имало "причина"... е невероятно прозрение, уви - е фейк. А самото първо изреченние е носенс, но "не знам кой как ще го разбере това"

Интерпретацията ти е посредствена и ограничена. Допускам, че може да е нарочно с цел лъжа, но може и наистина да си толкова тъп. Няма да посочвам защо -безсмислено е. Ти си водиш монолозите, интерпретирайки прочетеното, както ти е угодно, и на друго не си способен. Дори с идиоти има повече смисъл да се разговаря.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Интерпретацията ти е посредствена и ограничена.

посредствена... и ограничена... Скица!

Вероятно заради липсата на размах и невъзможност да "преразкажа ШАНКАРА и Адвайта" в няколко изречения, с  няколко летящи фейка в допълнение.  Отгоре на всичкото - т.н. "преразказ" е отново "фейк", но защо въобще да има значение... Тук е мястото за презентацията ти, пък в нея некви идиоти само се опитват да ти пречат.

Предполагах, че не си способен сам да се прочиташ, но друго си е сам да си го  покажеш... Важното е, че "ти си го разбираш"... а идиотите дето не го разбирали - е щото НЕ са толкова възвишени и духовни..., но пък  с тях можеш да си играеш театъра с презентацията

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Дори с идиоти има повече смисъл да се разговаря.

Ти бебчо, НЕ РАЗГОВАРЯШ с никого извън фантазния ти свят. Още не си разбрал нещо толкова елементарно. Ти си "говориш" с едни буквички от екрана...

Разиграваш собствените си образи в главата си пред монитора и си напълно изгубен сред тази ти игра, защото се вживяваш във форумния си герой.

Невъзможността да различиш дали нещо ставащо е в главата ти или е извън нея - е извора на толкова недоумици и глупости сред калдата.

Не те знам в живота ти извън виртуала, но упоритостта с която се натискаш тук да се вживяваш, показва доста.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Човек е щастлив, когато приема със спокойствие промените. 

Будистът вече е трансформиран в "борец и радетел за щастие". А будизмът, след последната изцепка, се явява начин всеки да се изиграе на ЩАСТЛИВ.

Щастливият Гаутама, е пич отсякъде, тия в манастирите и храмовете - са в школи по щастие и достигналите високите нива - тотални (с)покойни щастливци.

Разните измишпьотини дето си сипваше толкова "кила" - относно самсари, илюзии... сега отново стихнаха пред поредната вълна на "щастие" и спокойствие, които преливат една толкова "будистка добра душа".

След щастливата вълна, ще дойде другата - с "доброто"... После - пак си практик, пак си спокоен, щото медитираш и си разумен човек, прозрял истинската истина... И пак ще се извъртят дежурните папагалски припеви и нови готови заемки...

Другият кукуруку - той за пореден път пък изкара щастието като "нещо дето го спохождало" и било извън човека... и се управлявало със ОСЪЗНАВАНЕ НА ПРИЧИНИ...

А НЕщастието - при същото "осъзнаване" - било временно и преходно... Именно това била "правилната духовна интерпретация" и каквито и други варианти да са налице - е защото Интерпретаторите им са тъпи или лъжат...

Ей такива глупости творите тук... до степен на пълно оглупяване и се засилвате едни на други...

преди 41 минути, _ramus_ написа:

посредствена... и ограничена... Скица!

Вероятно заради липсата на размах и невъзможност да "преразкажа ШАНКАРА и Адвайта

И какво общо има адвайта? Но начинът по който реагираш на неудобното ти всеки път, е показателен. Той още един участник, който общо взето възприемаш като простак, се опитва да се "аргументира" по подобен начин. Но ето, че и ти го правиш. Фалшив си отвсякъде. Един умен човек би се запитал, защо намирам коментара му за посредствен и ограничен, но не и рамус. Той няма да допусне, подобна възможност и ще потърси причината в емоционална реакция или обиденост отсреща, във фантазии и предубеждения (отново отсреща), но не и в себе си. Иначе по-горе изпапагали едно масово "обяснение" за живота след смъртта и религиите, но пък ако беше друг, щеше да го обсипе със станалите банално думички за неразбиране, папагалене, фантазиране и др. Ама как ще прояви същия критерий и към себе си. То самочувствието трябва да се поддържа постоянно, особено когато отвътре е нищета. Мине ден-два и рамус цъфва с познатите думички. Ма той големият психолог, а му убягват елементарни неща.

преди 55 минути, Just a Stranger написа:

Един умен човек

И умните хора ли ще ги фантазираш... както със "Щастието" и причините?

Та да попитам пак - ти "РАЗГОВАРЯШ" ли с някого тук? А с Владиката - пак ли така "разговаряш"?

преди 55 минути, Just a Stranger написа:

Един умен човек би се запитал, защо намирам коментара му за посредствен и ограничен

Налице са значими проблеми с фантазиите ти. Никой умен човек не би се интересувал какво "намираш в коментарите му", особено когато са от толкова фантазно естество и са с напълно елементарни пристрастия.

ДА ти припомня че УМен човек произхожда от УМ - думичка, която ти не си в състояние да изведеш какво означава.

Така, че остави УМНИТЕ работи на УМНИТЕ хора... Можел си да станеш и умен човек... но нещата са се объркали още в детските години... Така и не си намерил куража и начина да израснеш тия... "неща". Но за никого това не е станало с фантазии и повярванки. Точно обратното...

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Другият кукуруку - той за пореден път пък изкара щастието като "нещо дето го спохождало" и било извън човека... и се управлявало със ОСЪЗНАВАНЕ НА ПРИЧИНИ

Ти това къде го прочете? Питам: лъжец ли си или тъпанар? Повече вярвам, че си първото и умишлено изопачаваш написаното с цел да провокираш. Но вече не съм сигурен. Ти реално не си показал особен интелект, нещо твое (въпреки претенциите към останалите свързани с папагаленето и неразбирането). Много си си повярвал, а си мизерник - това показваш. Обидите и провокациите ти служат като начин да демонстрираш контрол и разбиране, но да се твърди, че ги имаш е много пресилено. 

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Ти бебчо, НЕ РАЗГОВАРЯШ с никого извън фантазния ти свят. Още не си разбрал нещо толкова елементарно. Ти си "говориш" с едни буквички от екрана

Ти не разговаряш. Пак опитваш да обърнеш фокуса към другия, което показва, че тези ти приказки за  практиките ти свързани с мисловните потоци са лъжа. Ти не можеш да излезеш от моделите в които си затънал. Дори не ги забелязваш.

Това с буквите на екрана е лъжа. Зад тях стоят съзнателни хора. Но пък изкривената ти психика може би възприема друго. Гледай да не стигнеш до психиатрия. 

преди 21 минути, Just a Stranger написа:

Повече вярвам

виж, изглежда така и не разбра, че това в какво вярваш никого не интересува. Не го интересува защото си е само твое си, само в главата ти. Там - си сам, само САМ и за друг няма място.

Зад буквите на екрана, всичко става само в главата ти, но не ти достига пипе за да схванеш нещо толкова просто.

И бот може да пише буквички, буквички могат да изписват всякакви хора, фантазиращи или мислещи... това няма значение, защото основната роля е в тоя който чете и нивото на което се е развил, за да резонира на сходно

И когато един фантазьор е напълно изгубил границите между фантазното и отвъд него - му изглеждало че някой си друг ... някакви потоци, модели... за които си пълен невежа, но се напъваш . Никого не интересува в главата ти какво имало и как си си го направил.

Разумните хора намират сходства не в главите и фантазиите си, а това, дето е отвъд тях. Така, че... напъвай се, измисляй си, вярвай си - твоя работа... Просто на никого не пречиш и после отново ще дойде момент да си кажеш че "си си изгубил времето"...   Е - то пък и едно "време"...

преди 18 минути, _ramus_ написа:

виж, изглежда така и не разбра, че това в какво вярваш никого не интересува. Не го интересува защото си е само твое си, само в главата ти. Там - си сам, само САМ и за друг няма място

Сега от името на всички ли се изказваш? И как не съм разбрал това, което е в главата ти. Ами, трудно е. В главата ти е каша. 

преди 2 минути, Just a Stranger написа:

Сега от името на всички ли се изказваш?

Да, щом те плюе, че ти си сам, начи той не е сам. Гонят го Карастанчовите.

Аз съм карал два семестъра психология на зачот.

 

преди 59 минути, _ramus_ написа:

Разумните хора намират сходства не в главите и фантазиите си, а това, дето е отвъд тях. 

Възниква въпросът, ти какво правиш тук, а не си резонираш с хора сходни на теб? Да плюеш Далай Лама в тема за будизъм не най-удачни вариант за резонанс. Явно си в плен на илюзията, създадена от спомените. Ти не си нищо повече от илюзия, която се проектира на база това което си прочел, назубрил и преживял, това което те е травмирало. 

преди 3 часа, Реджеп Иведик написа:

Аз съм карал два семестъра психология на зачот.

братя Карастанчови ли ти завериха "зачотите"?

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Явно си в плен на илюзията, създадена от спомените.

явно ли? Значи "рамус бил илюзия" докато ти си "щастливия будист". Още какви ли глупости ще измислиш, при това арогантни...

И щом някой си бил казал нещо си, в тема за будизъм... Чий будизъм. На далай лама ли е, на шунята ли е, на просветления капитан ли е, или на владиката от анонимката и неговият калдатски стожер?

Що - далай лама дали е светец... или какъв е точно? Като му извадиха толкова кирливи ризи... и че жонглира между надмощията на една или друга будистка секта? Това ли е будизмът на Гаутама? Може би е някаква изцепка на кукуруто с "библейската религия"... и някакъв си бог, на който той бил предавал словото...

И ти имаш арогантността да сипеш глупостите си толкова години и дори да си забравил че ти самият сипеше срещу същия лама един куп бълвочи... Ама паметта е къса, фантазията - дълга, докато тече ползичката. Да наречеш "щастието" общо с будизма и да сипеш подобни идиотщини под предлог че били на тоя или оня...

Ами със самсара и нирвана - какво стана? Нали страданието, щастието, радостта, нещастието... всички са илюзия. А далай лама бил казал че "целта на живота - били щастието" - демек заблудата, илюзията... И нещо повече = това било "НЕГОВИЯТ ПРОСТ ОТГОВОР ЗА ЦЕЛТА НА ЖИВОТА"... И това било казано от будист. Къде е казано, кога е написано, спрямо кое, кого, какво - не е важно. Сипеш тука думички, дето са подбирани да си правиш кефа и се играеш в пиеската си. 

Простотиите дето сипете от главите си, издава какво има в тях. Прасетата така или иначе нямат избор - за да ги хранят стоят в кочинки.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Нали страданието, щастието, радостта, нещастието... всички са илюзия. 

Естествено че са илюзия. Осъзнаваш ли че личността е илюзия проецирана от мозъка? 

ОСъзнаване и Фантазиране са думички с качествено различно съдържание, пълнеж и значение. И не са за дилетанти и артисти.

И като осъзна, че и ЩАСТИЕТО също е илюзия, както и страданието - как тогава успя да сглобиш вече няколко пъти "всеки да си решавал как да е щастлив" и напуска тия повторителни, клиширани и популистки глупотевини... които имат толкова общо с будизма, колкото мухата с планетата Сатурн?

При това - точно в тема, в която вече над 10 години ръсиш претенциите че си "будист"... При толкова маниакални повторения и внушения по всякакви начини кое какво било, кое било илюзия, кое не било, кое било "безспорна истина" и кое лъжа...

И имаш арогантността и нахалството да се правиш на защитник на нещо си, при положение че отново всичко е само и единствено сред фантазния ти свят, в който ти си нагласяш кое, какво, защо и къде да бъде. И всичко - само заради търсенето на покой... Толкова лъжи, цял живот - заради един покой, дето не ти дава мира и играеш тук колко си омиротворен.

Жалки са игрите тук на няколкото палячовци - самотници и изоланти сред фантазния си свят, сред който се сънуват на каквото им скимне и ги дърпат едни невидими конци отвътре - като кукли. А иначе - много осъзнати, много духовни, много възвишени, морални, етични... ама само като на "картинка".

Толкова пъти излъга за медитации някакви - ръсиш заучените си клишета и вероятно внушаваш на себе си колко е истинска "безспорната ти истина", с етикет "будистка. Толкова пъти въртя и наглася - в името на едно и също...

И наричаш това "будизъм" - само и само да послужи за шелтер, дето търсиш да се скриеш сред него цял живот - това ли е предал Гаутама? Това ли е завещал след себе си? За Щастието ли е написано в Диамантената сутра? И кой го е измислил и защо е толкова популярно това смотано клише и кои точно са го прегърнали за "потребители"?

Сто блога да си направиш, будист никога няма да си. Липсва нещо много основно, но преди него ти липсва кураж. Просто кураж - заради едното шубе е всичкото лутане и всеки път си със самоуверяващата заблуда колко "вече си намерил" и колко вече си победил "его"то си. И при положение че такова понятие ЕГО в будизма въобще няма и ти си нямаш дори основна идея за неговото съдържание.

И само с едното фантазиране чрез четене и вживяване в прочетеното... всеки си е избрал роличката на форумния си герой. И да - голям смях пада. Предпочитам да ми е смешно, отколкото жалко. Тази "мизерия", съчетана с толкова напомпаност, толкова лъжи, толкова комплекси, толкова декларации, подражание, имитации и измишльотини... 

преди 53 минути, Śūnyatā написа:

Осъзнаваш ли че личността е илюзия проецирана от мозъка? 

Не осъзнава. Вярва, че Бог е създал човека по свой образ и подобие.

Всъщност светът е илюзия и не е илюзия

Щото ако кажеш, че е илюзия, значи вярваш, че Бог не е създал човека по свой образ и подобие.

Ако си откровен, ще кажеш, че не знаеш дали светът е илюзия или не е илюзия.

На какви точно дроги сте тази вечер, деца? 

На каквито и да са - прекалили сте с дозите...

А ако не сте на дроги - вече е твърде късно за психиатър. В известен смисъл е закономерно и според диагнозата - това ще се засилва с възрастта. Нали се сещате каква е "посоката" - защото кризите са с тенденция на зачестяване и задълбочаване.

преди 9 часа, _ramus_ написа:

ОСъзнаване и Фантазиране са думички с качествено различно съдържание, пълнеж и значение. И не са за дилетанти и артисти.

Ти определено не си в ред  Тези думички се използват масово от всички в ежедневието , а не са някакви специфични професионални термини. И не че, ако бяха, използването им би било проблем. Проблемът е н мозъка ти. 

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

Естествено че са илюзия. Осъзнаваш ли че личността е илюзия проецирана от мозъка? 

Сто пъти се повтори и от Капитанчето,че без да знаеш какво е реалност няма да знаеш какво е илюзия.Айде да говорим първо за реалността.Мозъка проектира нощно време докато спиш и сънуваш,това което е възприел чрез сетивата от реалността,когато си буден.

преди 12 часа, _ramus_ написа:

Тази "мизерия", съчетана с толкова напомпаност, толкова лъжи, толкова комплекси, толкова декларации, подражание, имитации и измишльотини... 

Изпадаш в крайност като виждаш само негативности. Всеки човек има и положителни качества.

Нима когато се фокусираш само върху негативното не пребиваваш в мизерно състояние на ума?

Всъщност си елементарен. Оплюваш другите, за да изтъкнеш себе си. И понеже никъде в живота ти не се получава - пробваш настоятелно тук. Повече от 10 години само плюене. Пример за интелектуална импотентност. 

преди 2 часа, shishmanovp861 написа:

Айде да говорим първо за реалността. 

Има само относителна, нетрайна реалност.

преди 26 минути, Śūnyatā написа:

Има само относителна, нетрайна реалност

Ако е нетрайна, следва да се преобразува в нещо друго (или да изчезва, но къде и как, след като реалността обхваща всичко). По-скоро може да се каже, че Абсолютната реалност е непознаваема, дори че нито съществува, нито не съществува, но не и да се отрича.

преди 11 минути, Just a Stranger написа:

По-скоро може да се каже, че Абсолютната реалност е непознаваема

За непознаваемото не може нищо да се каже. 

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Оплюваш другите, за да изтъкнеш себе си.

Това е фейк. Превърнат в постоянен защитен припев - сигурно може и да ви минава. Мачканият човек винаги му изглежда че ако разпознава сигнала че го мачкат, го правят защото някой друг се изтъква "ЗА СМЕТКА НА НЕГО". Така са го мачкали, това е модела и схемата и той си кара по тях.

Мачканият човек, докато не е преодолял проблемът си, най-важните му сигнали и импулси винаги са свързани с това че е мачкан и нуждата да спре да го преживява при всяко разпознаване на същото.

Всеки човешко субект, докато не е преживял етапните си конфликти, не е в състояние да реализира нищо от вътрешната наука, вкл и т.н. "медитация". Просто няма как и понеже няма, се фантазира отново "колко много има и каква практика било това".

Няма как да реализира нищо сред вътрешните си трансформации, защото не му е възможно да управлява психичното си поле, докато конфликтите са явни или потиснати. Повлияването на емоционални и чувствени аспекти е заради самозаблудите. Но те са преходен момент, а тук сякаш се увековечават и абсолютизират... защото само така трябва да се добие усещането че те са "спасителни" и за да се докарат до "стабилна опора". Затова и ги наричаме "патерички".  За да остане психичното поле чисто е нужно да се спрат патеричките на повярваното, на заблудата. Обаче - мачканото и травмираното дете е прегърнало вече патерички, а просто не може да си позволи да ги израсне и да ги остави. Патеричките се сливат с живота и личността му и изгубват ролята си на временно помощно средство за преодоляване, като се маскират на "негови крака" и личността представа да "прави разлика". В такъв момент въпросите за израстването спират да имат значение и се пренасят в проекции, зависими от полето на вярвания. И колкото повече - толкова повече се блокира израстването. От СПАСИТЕЛЕН порив... се превръщат в блокиращ. 

НУЖДАТА от лесно и простичко обяснение и интерпретация, намаляват или скриват личния дисонанс на МАЧКАНОТО ДЕТЕ. Това че "НЕГОВИЯТ СВЯТ" някой друг се изтъквал за сметка на него... е съвсем детски атавизъм, характерен за съвсем незряла възраст. Фактът, че при няколко форумни мишмороци това им върши чудесна работа и изразяват представната си схема така - говори за "етапа на (не)зрелост, в който са". И дори това не е проблемът - а че заявката, презентацията , имитацията, подражанието... цели да прикрие този етап, като го маскира като съвсем друг.

Сега ли се сети да споменеш че "всеки човек имал и положителни качества"? И какво като ги има. Какво като има и негативни... Не деля качествата на негативни или позитивни, защото това е относително и твърде условно. Не ме интересуват - за да се фиксирам в едното... Но това са ви дежурните нужни обяснения, с които да се скрие дисонанса.

 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

За непознаваемото не може нищо да се каже. 

и за Познаваемото - пак не може. По какво някой заключава че нещо е ПОЗНАВАЕМО, след като по НЕПОЗНАВАЕМОТО не можело нищо да се каже. Как тогава "РАЗПОЗНАВА" едното от другото - по това че "можел да каже нещо " само по едното ли? Та това е наивно.

Влизате в поредните абстрактни умотворителни измишльотини - ако някой няма какво да каже по нещо си, може да казва неща, които си измисля или ги преживява като ПОЗНАВАЕМИ или НЕПОЗНАВАЕМИ.

И какво от това - да преживяваш или вярваш че познаваш нещо... не значи че го ПОЗНАВАШ.

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Мачканият човек... 

Няма по-смачкан човек от този, който вижда всичко в негативна светлина. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Няма по-смачкан човек от този, който вижда всичко в негативна светлина. 

ВИЖДА?

Фантазирането в някаква си "позитивна светлина", вече е предрешило ПОЗИТИВНОТО и НЕГАТИВНОТО и нуждата да избягаш от едното, чрез другото.

Негативния няма как да избяга в ПОЗИТИВНОТО, защото той вече е разделил "световете си". Заради това той може и да "бяга" - чрез имитации, чрез тия форумни театри...

Няма на света човек, който да е успял да излезе от този невронен капан, като си маскира "виждането" - все едно в "каква светлина" се фантазира. Точно в това е целта на самозаблудата, точно това е нейният едничък смисъл, значение - да доведе желаното преживяване ... но НАУЖКИМ. Само сред човешкия "ПОЗИТИВЕН" сън става възможно и заради това ви е толкова скъп, толкова важен, толкова нужен и толкова енергия се хвърля във вярването - за да се поддържа "ЖИВ", за да ви поддържа и ВАС - ЖИВИ.

Негативността е вече посята в душата, тя е покълнала, формирала е демоните и театъра за сънуване, който децата бягат чрез обратния на нея сън... Инстинктивно е, примитивно е, атавистично е, ЛЕСНОТО е - има го навсякъде, моделът е повторяем. И отново - проблемът е в "ДОЗАТА", до появата на вкопчването в "позитивния сън" като бягство от негативното - какъвто е случаят на няколкото човека, които са вкопчени в "духовните си сънища" като бягство от демоните в душата си.

За зрелост, за РАЗВИТИЕ е нужно да се израстнат АДА и РАЯ. И бялото и черното, и горното и долното, доброто и злото.. Няма място за тях "някъде напред"... А особено много това важи за някаква си "ДУХОВНОСТ". Там с разделени светове и компенсационни сънища няма как да се стигне, нито да се върви.

Да се фантазира чрез извървения път на хората, които са преодолели... като се имитират думичките им, като се преживява по "тяхното" наужким, като се сънува и така да се бяга от "черния свят" - го правят само хората които спират да се развиват, спират да растат, да израстват.

Това че религиите са патерички в сънищата на такивата хора - не ги прави да са "мерило", нито модел... Отгоре на всичко - задълбаването и забиването в своя версия на реалност, е отделяне от цялото, но уж с повярването "колко сте споделени" като си играете на заемки от читанки. Играете си на конекции, защото сте самотни, опитите поне да изиграете и резонансите - пак е от безсилие.

Няма на света искейпър, който да не потъне в своя си нагласен фантазен свят и чрез това той се самообрича на КРАЙНА САМОТНОСТ. В един такъв свят няма място за друг, освен за автора си, а няма на света ДВЕ ЕДНАКВИ ФАНТАЗИИ. Само изхода от тях, може да преодолее конекцията, а фантазирането само я засилва.

Тук си играете на "СХОДНИ" вече толкова години... И дори и да не се разбирате, си играете по детски на "ПРИЕМАНЕ" - точно за което копнеете, а не сте получили никога в живота си извън фантазиите. В това е магнита на комуникации като форумните - лесно е да "приемеш", особено резонансното. Лесно е да приемеш сродните и сходните... Но това е само част от съня, част от бягството от самотията. 

Всички тия неща си ги пишете вече толкова години. Именно това се случва сред форумна комуникация - заедно с онова, което върви като сън, "ДУШАТА" пише през буквичките. Драмите и травмите не са умрели и всяка от самотните души тук, говори и си живее травмирана.

Няма ТОЯ, който да промени всичко заварено и от самосебе си няма как да стане - нито с маскировки, нито с бягства. Да си пораснал, означава това да си го израснал - има начини, има способи, има средства... и нито едно от тях не включва СЪНИЩА и игри на БЯГСТВА. Това са имали предвид хората които са оставили посланията - как са минали, какво са направили, какво са израснали и как са го променили - НЕ като бягат от ада, като си направят сънища за рая.

ДУХОВНОСТТА не е място за детски игри, нито е спасителна жилетка за удавници.