преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Ако всички крадат и убиват е зло, защото така ще се изтребим бързо. Ако всички се обичат е добро, защото така може да създаде просперираща цивилизация. 

Това са най-общи примери. Могат да се дадат и други с повече нюанси от човешкото поведение. Да обиждаш другите, понеже не споделят гледната ти точка или ти не споделяш тяхната също е зло, защото има и други начини за диалог. Това не те прави добър човек.

Мярката е човекът и в случая това е изцяло валидно. Всеки си има представи за добро и зло съобразно неговите си възгледи.

Но има и възгледи, които водят до упадък и разложение (индивидуално и групово) и такива, които водят до развитие. От тази гледна точка е доста по-трудно да се определи кое е правилно и добро ихда се разграничи от неправилното. Ето например страданията, които всички искат да избегнат, в редица случаи могат да пробудят човека, да го накарат да се осъзнае, да промени посоката си... 

Иначе е ясно, че за един бизнесмен може да е добро да печели пари, власт и влияние; за друг да води спокоен живот в уют и някаква степен на охолство... Това си е до човека. Реално обаче и двата случая са илюзия и всъщност дали животът им е бил ползотворен от една надличностна гледна точка, се определя от съвсем други фактори. От живота остава само опитът и то не точно така, както се разбира обикновено. Е остават и спомените, както и кармичните семена, но те реално не са част от човека.

преди 6 часа, Реджеп Иведик написа:

това е в потвърждение на нещо, до което сам съм достигнал в практиката.

такаааа - нареедихте се все "практици". И отново - задължителният и повторителен припев - за "ПОТВЪРЖДЕНИЯТА".

Понеже се интересуваше от "психология" неква, макар и с "два мижави зачота"... Ти затова също си повтаряш разни "ПОТВЪРДИТЕЛНИ" извадки - да не останеш от модата на раздела и "мислителите" в него.

А успяха и зачотите да стигнат до това - защо за няколкото театрални герои е толкова важно да си представят толкова упорито и повторително "ПОТВЪРЖДЕНИЯТА",  вместо "отрицанията", несходствата, несъответствията освен "винаги при другите"? Личните несъответствия, анализи, разнисли  - някой да ги е разгледал, да е подбрал 'хрумки или заемки" - относно тях? Това ли ви е "философстването" или просто е до имитацията?

Ама "темата не била за това" - ти не си някой който да го определя каква била темата, кое било важно, кой за къде бил и къде какво да правил... Просто да ти припомня, че КАЛДАТА не е кораб на презокеански рейс, и рамус да ти е юнга в него, нито който и да било друг.

Той и авторът на тая тема - и той се "интересува от будизъм", но без всякакви зачоти се е самонарицал "будист" - свободен и светски. Но е само до интереси. Щото и той сред калдата е "будист", колкото ти си "капитан"...

А пък повторителните припеви се нароиха и с "практиката". Все "практици" това релизиогните, ей! Вероятно свободното фантазиране и хрумки, в едно с театрото на някого си, минават за "мнение" и за практика. То верно - в някакъв смисъл, си е.

А само да ти напомня - виждал ли си колко пъти в религиозния раздел някой повторително си ползва "наука" , някаква си. Ти по-горе пусна клипче от тубата, щото Иларион, направо вътре е "философ" и размислител. Пък той - "науката била като река" - всеки ден, се сменя водата в нея...

Няма смисъл да ми се надуваш с тия анахронизми от времето на баба ти, като периодично си припявате идеалистични и принципни положения. Които обаче са само докато "служат някой да се "ПОТВЪРДИ"... Защо ли е толкова важно нещо да се ПОТВЪРДИ? За кого е важно?...

 

преди 18 часа, Реджеп Иведик написа:

Крайност е ако си го представиш, или ако му дадеш определение, или ако вярваш в Него.

Ако не знаеш какво знаеш за Него, не е крайност.

Чудесно, значи хем е крайност, хем не е.

 

преди 8 часа, Just a Stranger написа:

Ако имаш предвид това, че всеки възглед би могло да бъде отречен или да бъде съпоставен с противоположен, това реално не са полюси.

Ако не са полюси, то какво са?

преди 8 часа, Just a Stranger написа:

Абсолютът става локален Бог, Господ, Адонай, с човешки атрибути и говори. Но и в това "ограничаване" има символика и то вече доста по-сложна.

Разбира се, че става такъв. Това е с цел да имаме възможност да го разберем и не е символика - по-точно нашето говорене е символика на Божието слово, то е дар и доказателство за подобието ни Нему.

Иначе, ако имаш наум някакви представи за извънземни същества, то бъди сигурен, че ако са вярни, то Същият е и техен Създател.

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Личните несъответствия

Ти трябва да пишеш в някаква твоя си тема. Хем провокираш, хем отказваш да се напрегнеш да разбереш какъв е резултата от провокацията.

Личните несъответствия и формалните логически несъответствия се вижда, че живо те интересуват. Не стопляш ли, че мене не ме интересуват. Аз съм тук за да си лафим за ОНЯ СВЯТ, за Природата, за Бога, за Обективната Истина, за Просветлението, за Средния Път. За наука има други теми и други форуми.

Ми иди да пишеш в раздел за психология и логика. Не си за тука бре. Човек на възраст. Имаш претенции да си интелигентен.

преди 4 часа, perin2 написа:

Чудесно, значи хем е крайност, хем не е.

Може и така да се каже.

Но тук възниква възможността да бъде разбрано като относителна истина.

Не се знае дали е като нея, не се знае какво е и няма как да се разбере.

Нещо, което не знаем, или може би знаем, но нямаме критерий по който да разберем дали знаем и какво знаем.

Затуй Сократ, като най великия логик на всички времена се е измъкнал с репликата:

"Аз знам, че нищо не знам."

Всеки човек, който е постигнал откровеност спрямо себе си, разбира, че няма как да знае какво знае. Следователно разбира и цитата.

Разбира се има и други пътеки на философска мъдрост, но те са свързани с легитимиране на Вярата в нещо.

Например вярата в Рационалния Метод, в Бог, в Спагетеното Чудовище, в Комунизма, в Средния Път и в каквото и да е друго.

Всеки Път, различен от Пътя на Откровението, е път на Вярата.

Може да се вярва в Безброй Неща, но общо взето те могат, от съображение за симетрия, да се сведат до две.

1. Човек е създаден по Божи образ и подобие. (Това са Верите, които могат да се сведат до суеверието, че живеем в реален, познаваем свят.)

2. Човек не е създаден по Божи образ и подобие. (Това са Верите, които могат да се сведат до суеверието, че живеем в нереален, илюзорен, непознаваем свят.)

Няма как да разрешим противоречието между горните две суеверия чрез разсъждения. Не можем и чистосърдечно да кажем дали изобщо е противоречие или не е.

Това не е въпрос на дискусия или спор. Това е Откровение.

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Не стопляш ли, че мене не ме интересуват.

Уж се пишеш просветлен, а така и не стопли, че рамус не го интересува онова, което теб те интересува, нито лафенията ви за вселената, боровинките, Путин, ланския дъжд, личните интереси, благите театри от незрели момченца в (пред)пенсионна възраст.

Не ме интересуват нито предложенията ти, нито съветите ти, нито измишльотините или вживянките ти, нито кое ти е кеф, нито кое НЕ ТИ Е КЕФ.

Не ме интересуват и не съм задължен да ме интересуват. Като искаш направи си тема и си пиши личните "просветлени мемоари", повторителните мантри и мъдростите, ако искаш ги издай за поколенията да четат докъде може да стигнат изтрещелостите - само заради кеф и лични дефицити, самотия и възрастовите кризи...

Да ти напомня, че ти имаш нещо общо с "будизма", колкото боров пън има с джаза. Просто толкова се самозабравяте с имитациите и подражанията заради вживянки и сглобки на моабети, че като че ли само това има значение и вселената трябва да стане микроскопична колкото "моабетчиите и лафаджиите", жадуващи за хортуване и кършене на време. И само защото жадуването за моабетите е просто мегдан за поредните лични манифестации на "ПОТВЪРЖДЕНИЯ" и замеряне на бройка и на килограм

Ми не е и няма как!

преди 53 минути, Реджеп Иведик написа:

че няма как да знае какво знае. Следователно разбира и цитата.

така - да ти напомня леко... че щом смисълът на цитата е такъв, ти НЕ ЗНАЕШ какъв е смисълът на тоя цитат. Следователно и съвсем няма никакъв начин да го "разбираш". А и РАЗБИРАНЕТО... не е лъжица за всеки запалянко, лафаджия и фантазен любител.

Вдяваш ли въобще - нали си просветлен, но изглежда някак си "избирателно", колкото да си "влезеш в образа"

Понеже си падаш много "по-по-най-великите логици" ( н-та степен на брой), твърде си далеч за да схванеш какво означава този цитат и колко други варианта на интерпретация съществуват от него.

преди 53 минути, Реджеп Иведик написа:

Всеки Път, различен от Пътя на Откровението, е път на Вярата.

Поредицата от фейкове, наречени от теб с етикета "разсъждения" започват от това изречение до края на коментара и със всяко по-нататък се забелязват когнитивни дефицити кое какво е.

Отгоре на всичко това - в опаковка че се опитваш да обясниш на религиозен християнски последовател неща, които той нито го интересуват сериозно, нито някога ще стигнат до него. Простата причина това никога да не се случи е, че в противен случай трябва да си направи когнитивно харакири. Както между впрочем ти - също.

Веселият парадокс е, че тия обяснения, понятийни забежки, блудства и лични нагласации също са верски производни и ти си този, който си вярва в тях колко са "разсъждения". А най-веселата част е - че дори си ги наричаш и "откровения".

преди 6 часа, Реджеп Иведик написа:

Всеки човек, който е постигнал откровеност спрямо себе си, разбира, че няма как да знае какво знае.

Но, знае какво не знае, не умее, не желае и т.н. = Всеки който махне своите незнания му остават знанията. -> За това не е необходимо някакво познание, а да може да направи една елементарна сметка: Взел Колю, Дал Колю. 

преди 15 часа, perin2 написа:

Ако не са полюси, то какво са?

А трябва ли да е нещо точно определено? Ако отговоря с нещо познато, но не съвсем същото, разликите ще останат на заден план. А аз в случая акцентира върху тях. Ти си приел някакви възгледи (в което си е нормално) и се опитваш на базата на тях да разбереш отговорите на въпросите си, които тук няколко човека ти даваме. Едва ли ще се получи.

Възгледът сам по себе си е нещо твърде комплексно за да бъде приет като полюс. Освен това той е нещо конкретно, докато това, което му се противопоставя или не е само едно (защото на един възглед могат да се противопоставят множество други), или не е нещо конкретно (отрицанието или отсъствието, казването какво нещо не е, оставят под въпрос какво точно и дали изобщо нещо се противопоставя на отрицаваното). Примерно твърдението "няма Бог" не е полюс на "има Бог", защото полюсите е нещо конкретно, а не просто отрицание на другия полюс. Тъгата е конкретна емоция, както и радостта, въпреки че са относителни, оценяват се конкретни състояния. Високо и ниско - също и при двете има конкретна проява, която се оценя...

Средният път е избягване на крайностите, главно по отношение на емоциите и на умствените представи. Бурната радост е също нежелана, както и страданието, яростта, безразсъдната смелост, прекомерната загриженост  и др. С възгледите е по-сложно, защото при тях истината е примесена с погрешни интерпретации, допълващи се постулати се обявяват за противоположни и несъвместими, защото не се вижда цялата картина,... неизвестното е твърде много.

преди 8 минути, Just a Stranger написа:

А трябва ли да е нещо точно определено?

Ако не е определено, то как може да се опознае??? 

преди 23 минути, dioib написа:

Ако не е определено, то как може да се опознае??? 

Кое, как може да се опознае?

преди 9 минути, Just a Stranger написа:

Кое, как може да се опознае?

В екселска таблица искаш резултата или ей тъй по принцип питаш?!  

Най-лесният начин за опознаване на оня свят се сети как се опознава ...  Примерно ...  

Всичко останало в този свят се опознава с желание!!!

В основата на всяко опознаване е желанието. Останалото е ненужно познание, което е като "пищови на гол корем".  

преди 7 минути, dioib написа:

В екселска таблица искаш резултата или ей тъй по принцип питаш?!  

Най-лесният начин за опознаване на оня свят се сети как се опознава ...  Примерно ...  

Всичко останало в този свят се опознава с желание!!!

В основата на всяко опознаване е желанието. Останалото е ненужно познание, което е като "пищови на гол корем".  

Отговори на въпроса, иначе няма как да отговоря на твоя.

преди 26 минути, dioib написа:

В основата на всяко опознаване е желанието. 

В основата на всяка фантазия е желанието. 

Затова Буда обръща специално внимание на желанието в първата си проповед за Четирите Благородни Истини. От желанията следват и "брътвежите на глупаците". Темата е изпълнена с такива примери. Дори блюстителя на научно-рационалното познание Рамус не може да избяга от илюзията за "собствено его" и не спира да бръщолеви с цел утвърждаване реалността на илюзорните желания. 

преди 10 минути, Śūnyatā написа:

Затова Буда обръща специално внимание на желанието в първата си проповед за Четирите Благородни Истини. От желанията следват и "брътвежите на глупаците".

Но не тръгват ли също от желанието правилните действия и стремежи?

преди 11 минути, Just a Stranger написа:

Но не тръгват ли също от желанието правилните действия и стремежи?

Правилните действия и стремежи тръгват от спокойния и медитативен ум, в който отсъства жаждата за себеутвърждаване, живот след смъртта и други фантазми, които пречат на ясното осъзнаване на действителността такава, каквато е. 

преди 5 минути, Śūnyatā написа:

Правилните действия и стремежи тръгват от спокойния и медитативен ум, в който отсъства жаждата за себеутвърждаване, живот след смъртта и други фантазми, които пречат на ясното осъзнаване на действителността такава, каквато е. 

Избегна въпроса. Неправилните действия също започват от ума. Да, разликата е, че е замърсен от емоции. Но желанието не у задължително да е егоистично, свързано с пороци, отрицателни чувства (а чувствата също не са емоции -последното са автоматизми от миналото).

Изобщо жаждата (тришна), задължително ли вади до негативни следствия? Аналогията с физическата жажда показва друго. Всичко зависи от мярката и към какво точно е насочена. В християнството алегорията с духовната храна, с засищането и поенето на гладните и жадните е доста добре застъпена. В будизма не знам. Така или иначе в случая виждам пример, как едни верни думи на Буда се пренасят към неща за които не са валидни. Желанията се разбират като нещо лошо сами по себе си, докато  в действителност замърсяването идва именно от ума и емоциите.

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Отговори на въпроса, иначе няма как да отговоря на твоя.

Не го виждаш ли?! -> Опознава се с желание. Как??? С желание!!! Дори за онзи свят също важи правилото...  

Иначе по праведно, то отговора е: Със свободна воля!!! НО, това не касае тези който не вярват в Бог. 

В действителност защо мислиш, че очаквам от теб отговор??? До момента не даваш отговори, а проповядваш някакви практики, които въобще не са приложими в действителността, защото не са благо, а демагогия на безполезен.  

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

В основата на всяка фантазия е желанието. 

В основата на всяко страдание е фантазията ли?  

Бъркаш искането с желанието. Да, в основата на всяка фантазия е искането, но в основата на едно желание е въображение, т.е. едно е да може да си въобразиш нещо как да стане и после да го реализираш, а друго е да искаш нещо и да си фантазираш, че по твоя начин ще стане.  

И на други съм го казвал: Научете го тоя български език. Не "върви" с чужди понятия (или неточен превод) да се общува с българи. От тяхна страна само и единствено ще видите присмех.

преди 4 минути, dioib написа:

Не го виждаш ли?! -> Опознава се с желание. Как??? С желание!!! Дори за онзи свят също важи правилото

Въпросът се отнасяше до това, какво се опознава при отрицанието, а не как. Написаното от теб  само привидно се отнася до написаното от мен.

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Високо и ниско - също и при двете има конкретна проява, която се оценя...

Не е съвсем така.

Освен критерия, според който се оценява, кое е високо и кое е ниско, е необходим и субект, който признава този критерий.

Освен критериите, има и контекст, съгласно който критерия е критерий.

Мравката е ниска, тревата е висока

Тревата е ниска, дървото е високо

Дървото е ниско, планината е висока

И това без да сме сменяли нито субекта, нито контекста.

Степените на свобода при оценка на феноменалната реалност са безкрайно много.

преди 1 минута, Just a Stranger написа:

Въпросът се отнасяше до това, какво се опознава при отрицанието, а не как.

Ха ми кажи къде виждаш опознаване при отричане???

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

преди 3 часа, dioib написа:

Ако не е определено, то как може да се опознае??? 

Кое, как може да се опознае?

Другия пък като решиш да ме цитираш, то внимавай!!!  

преди 58 минути, dioib написа:

Ха ми кажи къде виждаш опознаване при отричане???

Ами не виждам. И го написах ясно. Ама ти си питай.

преди 2 минути, Just a Stranger написа:

Ами не виждам. И го написах ясно. Ама ти си питай.

Добре ми е известно, че не може да отговориш.  

преди 2 часа, dioib написа:

Добре ми е известно, че не може да отговориш.  

Ти нищо не си попитал. А и да си, е въпрос какво помниш. 

преди 53 минути, Just a Stranger написа:

Ти нищо не си попитал. А и да си, е въпрос какво помниш. 

И в тоя случай: Защо при определени условия ще отговориш???  

Осъзнаваш ли, че глупостта ти расте??? 

преди 6 часа, Just a Stranger написа:

Избегна въпроса.

Ти не видя отговора, защото нямаш развити сетива за това, което пиша. Непривързаността е липсата на желание. Празнотата (sunyata) в духовен план е ключът, тя е всичко, което можеш да искаш. Но не бива да се привързваш и към нея, а само да я осъзнаеш. За което са нужни години практика. Внезапно просветление няма.