преди 1 час, _ramus_ написа:

Щото и двете думички са вече нарицателни за фейка, който няколкото генерират... 

Същото може да се каже и за теб. Всичко което пишеш, са само фантазми, самозалъгване. Самозванец в тема за будизъм. Както си бил самозванец в темите за наука, психология и др. в които си се направил за смях. В живота постигнал ли си изобщо нещо?

преди 4 минути, Śūnyatā написа:

В живота постигнал ли си изобщо нещо?

Тъй като му гледам акъла, вероятно не.

Но и да е постигнал, пак ще продължи да остарява и да се приближава до ОНАЯ с косата.

Освен и на Нея ако не почне да И обяснява, как неправилно коси

преди 3 часа, Реджеп Иведик написа:

Тъй като му гледам акъла

А твоя поглеждал ли си? Можеш ли?

Сигурен ли си че като "ГЛЕДАШ монитора с разни буквички в него, ВИЖДАШ друго, освен "ъкъла си"? И си припомни за "двата зачота" и "братя Карастанчови" - толкова популярни сред военоморското

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Същото може да се каже и за теб.

Всичко което пишеш, са само фантазми, самозалъгване.

Да се каже... или ДА СЕ НАПИШЕ? Ти пред монитора "говориш ли си"? Интересно - с монитора ли, или със сенките сред сънищата си. Толкова пъти писах че уж си говорите с някого, пък той бил някъде в главата на илюзорния.

И още - МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ -  обаче няма кой, защото ти липсваш, няма го първо лице, няма го субекта? А ненадейно се оказваа че си го написал - в следващото изречение, пък липсва авторът - той пак е отпаднал от съществуване, щото бил от "части" и е потънал сред илюзиите СИ.

Жалко - така няма КОЙ ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВИЯ. А уж целта на БУДИСТА било това - всеки да си верва в квото си е избрал, важното да е щастлив...

А летящият цитат уж от живота на будисткия баш-гуру - за целта на живота, обаче какъв ЖИВОТ, като  няма Живеещ , защото той бил илюзорен и бил "относително съществуващ". Но така - ЩАСТИЕТО и то става относително съществуващо. Абе - като съществуващо, ама не точно... Нещо като "малко бременна".

преди 5 часа, _ramus_ написа:

О, това е лъжа - интересува ме и го изучавам и опознавам

"Изучаваш". Въобразяваш си. Ти предварително си предопределил резултата. И цялата игра е да си докараш усещането, че той има реално основание извън представите ти. Отделно, че ако това горното не е точно отговор на моите думи. Което пък потвърждава, че те те интересуват само колкото да си намериш удобните заключения в тях. А аз имах предвид участието на всеки от неговата гледна точка, не от твоята. Но ти и това си определил предварително. Т.е. изпълнен си с предубеждения. Ама някой фангазирал. И какво като фантазира? Ти в ролята на какъв се вживяваш? Да оставим, че твърде често губиш мярка и започваш да обявяват за фантазии всичко наред, с което не си съгласен. Сигурно това е научен подход. Не знам, аз такова нещо не съм учил. Учил съм статистика, но там изследванията се правят по друг начин.

преди 5 часа, _ramus_ написа:

О, това е лъжа - интересува ме и го изучавам и опознавам. Просто на точно определена типология от тях, всичко това не им харесва защото е противно на техните цели и гонене на ползи. Не ги милвам по главиците, не ги потупвам по рамото, не ги оКУРажавам и потвърждавам колко са честни, добри, знаещи, можещи, силни и мъдри... И колко са успели и ще успеят до додрапат до "духовните висоти" сред игрите си.

 

И се хвалиш публично в момента на изучаването какво си научил дотук ли ?

На мен ми прилича на форумно тролене.

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Е, точно това и правиш - НЕПОЗНАВАЕМО е точно "определяне". Хем си го пишеш и пак не можеш да си го "прочетеш". 

Както и нещо друго - ПОЗНАВАЕМОТО, е за ПОЗНАВАЧИ и касае ПОЗНАНИЕТО -сещаш ли се? Ти ПОЗНАВАЧ ли си? Тук децата - ПОЗНАВАЧИ ли са, или така - наужким?

=================

НЕПОЗНАВАЕМО и ПОЗНАВАЕМО, както и ПРИЧИНА и СЛЕДСТВИЕ, ПОРАЖДАНЕ, СЪЩЕСТВУВАНЕ ...- са абстрактни обобщения, въведени относително и условно по определени критерии,, с цел изясняване и систематизиране на ментално отражение...

Целта е да се повиши степента на адекватност на ОТРАЖЕНИЕТО и така - на МЕНТАЛНИЯ МУ АВТОР спрямо контекста около него и за целите на оптимизиране при взаимодействието си с този "контекст". 

Нямат никакво друго значение извън Човешкото отражение и автора/ите му - спрямо МЕНТАЛНИЯ АСПЕКТ на същия.

За по-емоционалните - идва нуждата от вживяване и разни "менталистики" са само допълнение към чувствените им преживявания и дефицити. И понеже това не са "техни понятия", нито целта им е менталния приоритет, те просто ползват наготово думички и си играят на значенията им, за да угодят на емоционално-чувствените си потребности, като си докарат преживявания.

Нищо от това няма общо с менталното значение и цел на АБСТРАКТНИТЕ ПОНЯТИЯ - за МЕНТАЛНИ хора, израснали емоционалните си етапи.  

Поставянето на всички човешки абстракции извън Човека, е обикновена заблуда, характерна за "подрастващи" човечета.

Не че е грешка, защото в етапа в който са, на "тях така им изглежда/усещат/чувстват че е" - според редица етапни особености и характеристики. Чудесен масов пример за  качествените разлики между етапите, е "плоската земя"... За едни, в един етап - е плоска, за други, в друг етап - е кръгла, за трети, в трети етап - вече не е точно кръгла...

Всеки етап си има неговите си особености и всеки етап наслагва и допълва "предишните". Но за да се случи НАСЛАГВАНЕ, е нужно етапите да се преминават, за да е налице ПЪТ към РАЗВИТИЕ. Когато се блокира в даден етап и се стигна до "ВКОПЧВАНЕ", спира развитието и се зацикля в дадения етап.

Налице са всички обосновки - защо това е така, как се случва, какви са механизмите и какво е значението и особеностите в етапите на развитието.

Ето с това се занимават Хората на ПОЗНАНИЕТО, докато "малчуганите" се вживяват сред фантазните си черупки като ползват наготово неща, които не разбират, но е без значение, само и само да върви "тяхното".

Рамусе , не ме Имитирай с главните буквички ! Ако дойда след 2 год. сигурно половината форум ще пишете като мен. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

А твоя поглеждал ли си? Можеш ли?

Сигурен ли си че като "ГЛЕДАШ монитора с разни буквички в него, ВИЖДАШ друго, освен "ъкъла си"? И си припомни за "двата зачота" и "братя Карастанчови" - толкова популярни сред военоморското

Да се каже... или ДА СЕ НАПИШЕ? Ти пред монитора "говориш ли си"? Интересно - с монитора ли, или със сенките сред сънищата си. Толкова пъти писах че уж си говорите с някого, пък той бил някъде в главата на илюзорния.

И още - МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ -  обаче няма кой, защото ти липсваш, няма го първо лице, няма го субекта? А ненадейно се оказваа че си го написал - в следващото изречение, пък липсва авторът - той пак е отпаднал от съществуване, щото бил от "части" и е потънал сред илюзиите СИ.

Жалко - така няма КОЙ ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВИЯ. А уж целта на БУДИСТА било това - всеки да си верва в квото си е избрал, важното да е щастлив...

А летящият цитат уж от живота на будисткия баш-гуру - за целта на живота, обаче какъв ЖИВОТ, като  няма Живеещ , защото той бил илюзорен и бил "относително съществуващ". Но така - ЩАСТИЕТО и то става относително съществуващо. Абе - като съществуващо, ама не точно... Нещо като "малко бременна".

 

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Веднъж на комлекса на ВАРВАРА имаше едно семейство от Айтос. Бяхме в един от басейните заедно, ние бяхме по-голяма група приятели от Пловдив и София. Не се познавахме докато техният син, на около 5 години, не беше вживян в образите си за супергерои от клипчета и филми, които е "поел".

Беше толкова открит, по детски, с много жар, хъс, свобода и артистизъм и търсещ внимание на околните - където го докопа. Разиграваше си сам сценките със Супермен, в чиято роля беше той, разбира се. С останалите герои от Марвел - изреждаше ги тия, в които той виждаше СИЛА, всички да са велики, ВАЖНИ, да са СПАСИТЕЛИ на другите... но особено повторяем елемент беше качеството Да са ГОЛЕМИ и СИЛНИ и да са СМЕЛИ... - дали ще се сети някой защо точно тия?

Докато му се радвахме и някои от нас се вживяваха на игра, заедно с него ( вкл и аз) се спомних как са няколкото форумни деца, които уж били "големи", но по детски вживени всеки в своя си версия на "филм"... Които също са си избрали герои - според нуждите и проекциите си за компенсации. И каквито са настояванията, повторенията утвържденията... както и колкото повече и по-настоятелно се изискват и презентират... толкова по-явна е корелацията с онова, което липсва в душите им. И колко добре сами си го показват, въпреки че им е важно да го скрият дори и от себе си...

И? Аз като те смятам за лъжец и манипулатор, трябва ли непрекъснато да го повтарям? Ти ме смяташ за фантазьор, непорастнал и каквото ще да е още - ок. Мисли каквото искаш. Но толкова системно и упорито писане налагайки едно и също ясно показва, че ти търсиш нещо повече от това да покажеш и изобличиш "вярващия фантазьор". Точно ти водиш битка и то с всички средства - осмиване, лъжи, изопачаване и др. Опитваш се да сформираш и наложиш определено отношение, което евентуално да намери благоприятна почва в нечий ум. Пределно ясно ти е, че нито аз, нито някои други участници ще се повлияят от думите ти. Но твоята цел не сме ние. За теб е важно да компрометираш това, което представяме. А това показва... омраза. И се вижда, че при теб всичко е анти, провокиращо, разобличаващо, дори в цитираните статии. Това не би било голям проблем (и това трябва да го има), ако имаше и нищо положително, утвърждаващо. Но при теб това липсва. Иначе те другите водят войни и търсят противопоставяне.

 

преди 16 часа, _ramus_ написа:

И още - МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ -  обаче няма кой, защото ти липсваш, няма го първо лице, няма го субекта? 

Субектът съществува подобно на илюзия, фантазъм. От това, че се "казва", не следва, че реално съществува "казващ".

преди 16 часа, _ramus_ написа:

Жалко - така няма КОЙ ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВИЯ.

Целта е да има щастие, а не щастливци. Няма такъв, който е щастлив, има само процес на щастие. В това няма нищо жалко. Жалко е за илюзията, която се смозалъгва, че е реално съществуваща, защото неизбежно ще преживее разочарования и страдания. Ако има осъзнаване на илюзорността, взаимозависимостта и пустотата на егото и всичко останало - това няма да се случи. Ще има спокойствие и щастие.

преди 14 часа, Just a Stranger написа:

Но толкова системно и упорито писане налагайки едно и също ясно показва, че ти търсиш нещо повече от това да покажеш и изобличиш "вярващия фантазьор". Точно ти водиш битка и то с всички средства - осмиване, лъжи, изопачаване и др. Опитваш се да сформираш и наложиш определено отношение, което евентуално да намери благоприятна почва в нечий ум.

Не е задължително.

Може да го гонят Карастанчовите.

Или да са го фанали вече.

на 11.02.2023 г. в 19:45, Just a Stranger написа:

За теб е важно да компрометираш това, което представяме.

А това показва... омраза.

пред-СТАВЯ-ТЕ - вие ли?... Въй - колко "ПРЕД-СТАВИ-телно...  Искате да кажете че "представяте нещо ли"?

Представяте представи, представени като "истини" - за всеки неговата си. Ето това правите. Просто е. Глупостите, които вървят в Представянето, идва от глупостите в Представите на всеки. Но хъса всеки да си ги презентира като "вселенски закони и истини" е направо трогателен в упоритостта си, въпреки наивността му.

И нямаТЕ нищо общо в "истините" помежду си. Всеки може да си представя фантазиите си, въпросът е защо му е толкова важно, как го прави, защо го прави и защо са точно "тия" представи, а не други - защото всичко това е в корелация с това, което е той, и което носи в "душата си".

В второто изречение е просто фейк, но толкова да съм свикнал на фейковете на "Представните", че минава и заминава. Ти дори не знаеш какво значи ОМРАЗА, душко. Какво остава за - ДА ПОЗНАВАШ, какво е...

преди 5 минути, _ramus_ написа:

И нямаТЕ нищо общо в "истините" помежду си.

А трябва ли ?

разбира се, че не. Но в нуждата от "общо" има много нюанси... НУждата от общо, от общение... докарва тук всеки който търси сродни и сходни на неговата "истина".

Сходната истина веднага привлича и сплотява всеки фантазьор. По принцип всеки искейпър има несъзнателен силен страх - от самотата,  защото личният фантазен свят е силно "затворено поле" и колкото повече се потъва "уж спасително", толкова повече самотно е в него.

От друга страна от една страна - е самотността. Обаче от друга идват страховете от това че за да "ОБЩуваш" трябва да напускаш личното си фантазно гнездо. И идват рисковете от усъмняване заради "другите", които за да ОБЩуваш с тях, те теглят към техните си направени "гнезда". А на теб си ти е удобно именно в твоето си... Обаче в него - винаги си САМО САМ... Удобството и усещането за безопасност, в конфликт с нуждата от "другите", от усещането с "досега" с тях... И идват опитите за компромис с 'дистанцирани общувания" на които виртуалното, и в частност - форумното" е чудесен пример.

Синдромът може да се нарече общо "Снежната кралица" - по аналогията с приказката и жената избягала от света, за да си направи нейния да е кралство, в който тя да е кралицата, да е силната контролиращата властната... и "света" да е направен по нейното си.

Името на синдромът може спокойно и да е "малкият принц"... само че никой не се фантазира че е "малък", защото той именно от това се опитва да избяга и компенсира с "ВСЕголеми, ВСЕсилни, ВСЕмогъщи, ВСЕмъдри, ВСЕвелики".... образи. (Оня ти повторяем рефрен за "НАЙ-ВЕЛИКИЯ логик на всички времена... и ала-бала... Не можеш да се разпознаеш нали - сигурно заради "двата зачота".).. ,

И преклонението и упованието в авторитети - се крепи на същия импулс от това "че се усещаш малък" и идва компенсацията в нещо сигурно, голямо, признато, внушаващо сигурност и стабилност... Нуждата да се скриеш зад нещо голямо и сигурно, доказано и валидирано от други ГОЛЕМИ, СИЛНИ, МЪДРИ... даващи обещания, упование, проекции че "ще получиш наградата..."... Нуждата от авторитети идва и от възпитанието и е проекция на състоянията и отношенията "Дете-Родиттел"

Всичко това е компенсация на дефицитите на тия. И колкото повече е дефицита, толкова повече напира компенсирането... и потъването в съня.

Допълнително идва и страхът че "не си адекватен, че си измисляш", докато си внушаваш и се преживяваш на точно обратното... и постепенно потъваш и много внимаваш да не си припомняш че... просто си измисляш, че го сънуваш...

Именно заради това идва и проблемът и дисонансът със СЪМНЕНИЕТО... Не можеш да си позволиш да се усъмниш в основни и опорни моменти. И ти си ги играеш това - докато иначе си дъвчеш песничката за "условностите"... Но условностите сами по себе си - също са "опорни моменти", както и повторяемостта на самата песничка. Тук не става въпрос за самите условности, защото те просто се превръщат в поредната патеричка на сакатия (дефицитния)

Колкото повече "спасително гмуркане" сред фантазния свят, толкова повече става бягството и губенето на "границата и възможността за различаване".

=============

Общото... не го пише, нито го изразява рамус - вселенския владика ще питаш, чрез неговия земен говорител и пропагандист. МОже би - и "Щастливеца", дето е радетел на "будизма на щастливците"...

преди 1 час, _ramus_ написа:

разбира се, че не. Но в нуждата от "общо" има много нюанси

Да има нюанси. И ти веднага си изписа удобния. Само него. Другите останаха някъде скрити на заден план. Важното ти е да внушиш желания образ - в случая на самотници, търсещи сходство... А дали нюансът е този от "многото" и дали изобщо долавяш чак толкова "много"? Май не, като те чета. 

преди 13 минути, Just a Stranger написа:

като те чета. 

Четеш...??? Айде пак лъжа.

Ти, и да "четеш", резултатите идват от това дето го "прочиташ". Не е зле да попиташ "владиката" по тоя въпрос, защото явно още не ти е преподал целия урок, или пък отново не си учил и написал домашното...

МИ айде малко по-сериозно де. Относно "двете висши" е достатъчно ясно вече. Но и това "учен(и)е" го даваш тежко. То е и обяснимо предвид че нито си кандидатствал, нито е имало изпит, бал, прием... поне тестове.   Той и "Щастливия будист" пак е така - свободен, самопосветил се... самоназоваващ се. Редите си заемките чрез тоновете от "пищови" в нета и се фантазирате кви сте "отличници"...

То всеки знае да пейства цитати от любими комикси, ама от това не следват смислени резултати, освен фантазни.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Сходната истина веднага привлича и сплотява всеки фантазьор.

Значи не сме фантазьори, щом нямаме общо, според предното ти изявление.

Освинваш темата с дребнавости и заяждания. Не ми отговаряй на забележката, и  аз като тебе почнах да свинствам.

Заразно е.

преди 5 минути, Реджеп Иведик написа:

Значи не сме фантазьори, щом нямаме общо, според предното ти изявление.

Това следва от великия логик ли, или ти щото прочете, помисли, разбра логиката.. Щото като заключение е пълна нула...

преди 5 минути, Реджеп Иведик написа:

Освинваш темата

в тема в която грухтенето е норма и конвенс, няма как да я "освинвам".

==================

 И колко пъти още ще мрънкат дечковците, че им развалят игрите и играчките в пясъчника? Хем с биберони, хем с памперси, хем пък и мрънкане.

преди 5 часа, Реджеп Иведик написа:

А трябва ли ?

Той всъщност не отрече за омразата. Да, не го и потвърди. Типично по рамуски се опита отново да отклони вниманието от себе си към другите. Написаното изразявало представи, сякаш може да изразява нещо друго освен нечии представи. И с дългото "обяснение" след това отново се опитва да върне разговора отново в любимата посока, обсъждайки "проблемите" в другите. Но страхливците са така - те винаги искат да останат някак извън "светлината на прожекторите", но пък при рамусчо май не съвсем. При всички случаи не обича да го коментират. 

преди 2 минути, Just a Stranger написа:

той всъщност не отрече за омразата.

Лъжльо си бре - тва е.

преди 6 часа, _ramus_ написа:

В второто изречение е просто фейк, но толкова да съм свикнал на фейковете на "Представните", че минава и заминава.

Ти дори не знаеш какво значи ОМРАЗА, душко. Какво остава за - ДА ПОЗНАВАШ, какво е...

Представата за обмен на базата на "потвърждение" или "отричане" е върха на наивността и детинщините. Дори и да се опитам няма как да падна толкова ниско. Особено когато става въпрос за сериозни неща от Живота.

преди 7 минути, _ramus_ написа:

в тема в която грухтенето е норма и конвенс

И те влече неудържимо да си погрухтиш и ти.

Само дето аз не си мисля, че грухтя.

Пак те затапих.

преди 5 минути, Just a Stranger написа:

те винаги искат да останат някак извън "светлината на прожекторите",

точно обратното - пак лъжеш бре. Точно с чудесна прожекторна светлина ме обливате няколкото "духовни дечица" - вече толкова време. Таман - в опит да се изходите, макар и по-неудобно... Толкова години пробвате 'светлината на прожектора"... закъде с тия ялови недодялки, деца?

преди 14 минути, _ramus_ написа:

Четеш...??? Айде пак лъжа

Ти съвсем премина на автоматични реакции. Почна да пишеш тотални глупости. Ама ти сериозно май си мислиш, че пишеш нещо кой знае колко умно и неудобно, че или ни можем да те разберем, или ако можем, не искаме да го приемем. А в много отношения написаното е ограничено, изкривено и не на място.

 

преди 13 минути, Реджеп Иведик написа:

Пак те затапих.

още в 7 клас ли си? или 5-ти?

Наистина ли не се досещаш колко инфантилно се изхождаш с тия анахронизми?

преди 10 минути, Just a Stranger написа:

А в много отношения написаното е ограничено, изкривено и не на място.

ревете си, лъжете си, инфантилизирайте си... Не ми пречите с нищичко... Освен това е весело ... (поне на моменти)

И айде по-внимателно със :светлината на прожектора към рамус"... Не се разсейвай, фокусирай се в сянката му по-сериозно... и без издънки, щото Владиката гледа... и ще пошляпва с пръчка по малките дупета ( без памперси)

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Лъжльо си бре - тва е.

Или пък ти си ултра тъп. И да увърташ - все тая. И на Реджеп изводите са пълна нула, и моите...  Ама само на приказки. Всичко ти е почти само празни приказки и увъртания. Става за поддържане на самочувствие, но пък мизерията става все по-трудно да се прикрие. И ще става още по-трудно май.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

точно обратното - пак лъжеш бре. Точно с чудесна прожекторна светлина ме обливате няколкото "духовни дечица

Прекрасен пример за липса на логика и увъртане. Светлината в която се къпеш е единствено твоята представна. От всичко друго бягаш и се криеш. Фактите са видни за всеки - "великият психолог и анализатор" не е в състояние на елементарна самокритика. Ама то така е с потоците - от много дистанциране, вече трудно си го намираш.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

още в 7 клас ли си? или 5-ти?

Наистина ли не се досещаш колко инфантилно се изхождаш с тия анахронизми

Той се досеща, ама ти не схвана иронията. Щото си точно като първолак, който много си е повярвал, че е пораснал.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Светлината в която се къпеш е единствено твоята представна. От всичко друго бягаш и се криеш.

да ти напомня ли кой сега е тъпия?

Да ти покажа кое е сред фантазната ти главица и кое е извън нея - я виж колко от темата се занимава с будизъм и колко с "рамус"? Вие, няколкото малчугана, понеже сте духовни, възвишени, философи и философки... се занимавате с рамус вече толкова време в темата. Един през друг - докато се лайквате помежду си, докато се правите че сте някакъв отбор... Ама "никой не го четял рамус", ама игнорирайте го...

И рамус няма никакъв проблем да стои сред прожекторите ВИ. Нямате никакъв шанс - аз сред прожекторите на сцената съм почнал живота си още от малък и нито светлините на рампата, нито на камерата, нито на живота, нито социалното или медийно внимание, нито ме интересува толкова, каквито и светлини да живея, защото сенките ми са на светло. Докато тука сенчестите анонимничета се кипрят с фантазните си дрешки и се вживяват във верските си черупки.

Толкова години сте опитвали яловите си безсилия и пак се мъчите, щото отвътре ви мъчат карастанчовите и не можете да понесете че фантазийките ви не вървят и са плитички поставени сред контекст някъде извън тях. И вас - извън сънищата ви за "истината".

Учения, само дето учениците ги няма. Няма и учители, но пък имало "учения" и малчуганите били "научили за едно или друго" - от писания, които четяли с детски мозъчета и въздишали по духовната си романтика. Мозъчета няма, но пък игрички - на тон, с идеализирани и абстрактни думички, заучени и ползвани за играчки.

Колкото бървоч си излял по рамус... а рамус няма никакъв проблем с това. Никакъв - нито веднъж. Не само ти - колкото хора сте опитвали, през всичките години, в какви ли не варианти, та лично, та отборно... За сметка на теб - който имаш проблем, докато иначе с духовния си герой си "над нещата" и се мъчиш да го нагласиш поне да изглежда нагизден за пред "публика". Сам си го правиш... съвсем сам. Само се сменя образа в огледалото... и на сънищата сред калдатския пясъчник им става "трудно" и пада фантазната залъгалка... И се надига вой и съпротиви. А рамус си пише неговото и воят идва чудесен контрастен контекст, сред който веднага помръкват духовните игрички на дечицата.

В по-сериозен план - свиквайте или мрънкайте... Кой го интересува. Това е отворен форум - темите са само условни. За религия - всякакви коментари са си съвсем естествени. Това не е раздел за религиозни душици, за да се сгушат на топличко и да си менкат или утвърждават сънищата.

Това е технически форум, сайта КАЛДАТА списва компютърна, техническа и любопитна информация от света на техниката и информатиката, инженерните науки... Форумът на този сайт - не е религиозен и предлага само общи раздели относно тия аспекти на социалния живот. Ама имало теми - чудесно, докато някой имал проблем с друг.

РАМУС НЯМА ПРОБЛЕМ с другите, точно обратното - колкото повече мрънкат, толкова падат бибероните. С удоволствие бих общувал с хора, които са пораснали и узрели... е, нямало такива, голяма работа. С другите - се забавлявам или изучавам някои аспекти на защитните им стратегии. Такива винаги са налице и те ми ги предоставят самостоятелно и съвсем доброволно, докато летят по фантазните си "духовни" сънища.

Никой не е гарантирал, нито обещавал да ви е уютно, удобно, приятно... докато религията, религиозността... имат много измерения - вие си застъпвате едно от тях, рамус - друго. Някой друг - трето, четвърто... Свиквайте с това, или си мрънкайте - все едно, това си е ваш проблем. Винаги има избор, уж сте толкова светнати в "изборите", толкова фантазии на "избори" вървят, но повторенията на сценката с мрънкането изглежда "вселенски избор"...