преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Това не го пиша за да те засегна, а да ти помогна да осъзнаеш заблудите, привързаността и омразата, които демонстрираш.

друже, с лицемерие нито будист ще станеш, нито си. Будизма не е за комплексари и ти нямаш достъп до друго освен до светските си фантазии колко си "будист", че даже и мадхямик... само с безумни повторения толкова години... То верно че е част от някои практики, но ти и в това си гола вода.

Папагалиш си го го вече за кой път тоя спектакъл, щото се повлече именно заради огледалниченето, пък като мина времето няма как да го редактираш. Така, да покажеш нагледно и съвсем инфантилно пернатия си шарен примитивизъм.

=========================

Такаааа - да видим сега с излагациите как стоят нещата - щото днешния ден няма как да мине без излагации и фейкове и нелепици   - все пак тази седмица си шампион по глупости:

Да разгледаме следното:

преди 15 часа, Śūnyatā написа:

Имитацията не се отнася само до човешкото поведение, а има много по-широко значение.

пък аз съм записал това:...

преди 16 часа, _ramus_ написа:

като част е от т.н. "социални (групови) рефлекси" в доста от животинските видове

Широките "значения", друже, не са личните ти нагласации, които си изходил по-горе:

преди 17 часа, Śūnyatā написа:

значението на думата имитация: нещо, предназначено да симулира или копира нещо друго

, а си имат познавателни корени за които ти още не си дорасъл.

Но примерно огледално защитно поведение от типа "ти генерираш фейк - не, ти генерираш фейк" е характерно за всички деца и е точно пример за имитация. . После така и много от децата не го израстват, защото в душицата си си остават ранени и комплексирани и няма как да преодолеят това. А безсилието и непоносимостта, заедно с някои характерови особености от нарцистичните типологии, ги довежда до конструиране и потъване в заблуди. За да ги заздравят по-силно, ги скриват точно зад схема че били "осъзнати" и че те ги разбирали нещата с "призраците на егото".

Директни и очевидни примери са ти имитирането на стила и характера в своите ти думи и отношение, описателност, каквито поемаш от заемките които ползваш за подражание. Това издава колко жадуваш да се вживееш като образа на онова, което си четеш... и си го фантазираш.

Разбира се - историята за "крадеца крещи "дръжте крадеца" " е народно обобщение и за нуждата от измама и лъжа, в името на личната полза - точно както е и при теб. Нуждата да задържиш вкопчването си в своя личен сън и преживявания, няма как да бъде преодоляна, защото си я маскирал като "спасителна" и ти подава толкова жадуваното усещане за облекчение и спасение. Това е дрогата и зависимия се е вкопчил в хранилката за редовните си дози.

============

Мдаааам - акаш си фейковете, освен че са глупости, ами ги и наричаш "будистки"... щото Гаутама би те наградил за примерите за лични заблуди, пък той човечеца оставил послания как да се излезе от тях... Как да е знаел, че след смъртта му разни виртуални артисти и искейпъри ще си го ползват за да бетонират измишльотините и фантазиите си... И с патос да разнасят своите глупости из виртуала.

преди 17 часа, Śūnyatā написа:

Това не го пиша за да те засегна, а да ти помогна да осъзнаеш заблудите, привързаността и омразата, които демонстрираш.

Тоя да осъзнае? , не е възможно, неговото психично разстройство не предполага такова развитие.Тоя ненормалник е идеален като псевдоексперт по Зелената сделка и политика. Там подбират такива болни хора.😃

преди 18 часа, Śūnyatā написа:

Това не го пиша за да те засегна, а да ти помогна да осъзнаеш заблудите, привързаността и омразата, които демонстрираш.

Вие сте намерили спасение а той не може.

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Но примерно огледално защитно поведение от типа "ти генерираш фейк - не, ти генерираш фейк" е характерно за всички деца и е точно пример за имитация.

Какво не е имитация? Дай пример.

преди 18 минути, Śūnyatā написа:

Какво не е имитация? Дай пример.

Ами това от примера на рамус, всъщност не е задължително имитация. Доста подвеждащ пример е дал. Но пък той доста хитро го ползва за да си пробута оценките.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Дай пример.

преди 9 часа, _ramus_ написа:

Това е дрогата и зависимия се е вкопчил в хранилката за редовните си дози.

Възможно е да си пил сутринта от някаква "будистка настойка", защото привиждаш някой си рамус в ролята на "дилър".

В театрите си няма как да ме вкарате, деца! Ако за вас това е "разговор" и между вас си е сделка, за мен са празни брътвежи, лъжи, дребнословия и драпане за преживявания. Изглежда че форумът ви е като място за фантазни и духовни напушвания и трипове, но вече не е особено удобен за целта и мрънкането става част от цирка.

Глупотевините се множат, замитат се и се подминават дисонанси и противоречия, незнание и лъжи, лъсват нагласации и невежество... но все едно че "такова нещо няма"... Ми как да "го има"... Всеки си подбира каквото му изнася, за да му върви цирка, а това си остава основното, с абсолютен приоритет пред всичко останало...

Вероятно духовните трикове са твърде сдухани, защото тази жажда няма утоляване и все повече напира. Всеки един си напира за неговото... и то с маниакално-упорити повторения и налягане. Всеки си сънува неговата си "краставица' и друго не го интересува.

ОКР - обсесивните компулсии са повторяеми действия, които носят утеха и намаляване на напрежението. За няколко психотични автори на никове писането на личните им фантазии сред форума е точно в ролята на компулсия и си е точно обсесивна. Дали е 'РАЗСТРОЙСТВО' - не е задължително, защото не е клиничен случай за болнична психиатрична намеса, който заплашва с нещо живота на субекта, други субекти или обществения ред. А и е твърде условно според каква граница се определя. Но при всички положения е психична девиация и са налице всички особености на симптоматиката в поведенчески, ментален и когнитивен аспекти.

При много от масовите случаи на проява на ОКР те са с временен характер - като рефлексия от силен стрес, от нерешен конфликт, при които се засилва вътрешната тревожност и безпокойство. Няма как срок от над 10 години в които е фиксирано само сред КАЛДАТА, конкретните случаи да са с "временен характер". Освен това - в конкретиката няколкото визирани ника ОКР е само симптоматика, тригерите минават през нея, но не са основното разстройство.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Възможно е да си пил сутринта от някаква "будистка настойка", защото привиждаш някой си рамус в ролята на "дилър".

В театрите си няма как да ме вкарате, деца! Ако за вас това е "разговор" и между вас си е сделка, за мен са празни брътвежи, лъжи, дребнословия и драпане за преживявания. Изглежда че форумът ви е като място за фантазни и духовни напушвания и трипове, но вече не е особено удобен за целта и мрънкането става част от цирка.

Глупотевините се множат, замитат се и се подминават дисонанси и противоречия, незнание и лъжи, лъсват нагласации и невежество... но все едно че "такова нещо няма"... Ми как да "го има"... Всеки си подбира каквото му изнася, за да му върви цирка, а това си остава основното, с абсолютен приоритет пред всичко останало...

Вероятно духовните трикове са твърде сдухани, защото тази жажда няма утоляване и все повече напира. Всеки един си напира за неговото... и то с маниакално-упорити повторения и налягане. Всеки си сънува неговата си "краставица' и друго не го интересува.

ОКР - обсесивните компулсии са повторяеми действия, които носят утеха и намаляване на напрежението. За няколко психотични автори на никове писането на личните им фантазии сред форума е точно в ролята на компулсия и си е точно обсесивна. Дали е 'РАЗСТРОЙСТВО' - не е задължително, защото не е клиничен случай за болнична психиатрична намеса, който заплашва с нещо живота на субекта, други субекти или обществения ред. А и е твърде условно според каква граница се определя. Но при всички положения е психична девиация и са налице всички особености на симптоматиката в поведенчески, ментален и когнитивен аспекти.

При много от масовите случаи на проява на ОКР те са с временен характер - като рефлексия от силен стрес, от нерешен конфликт, при които се засилва вътрешната тревожност и безпокойство. Няма как срок от над 10 години в които е фиксирано само сред КАЛДАТА, конкретните случаи да са с "временен характер". Освен това - в конкретиката няколкото визирани ника ОКР е само симптоматика, тригерите минават през нея, но не са основното разстройство.

драсканиците ти (писанията) приличат на изкукал разум (мислител) и то тотално

Цитат

Дали е 'РАЗСТРОЙСТВО' - не е задължително, защото не е клиничен случай за болнична психиатрична намеса, който заплашва с нещо живота на субекта, други субекти или обществения ред.

живота на някои животни всеки ден е в опасност, защото се убиват за месото им, значи имаме колячи застрашаващи нечии животи на субекти и това са случаи за болнична психиатрична намеса, ами те убиват всеки ден по някое живо същество, психиката нещо не им е добре,  ще питаме един психиатър дали е правилно да се убиват животни за храна, когато може да се ядат само растения

Мисля, следователно е почти сигурно, че съм програма. Декарт 2.0

Ерве Льо Телие

Значи ти трябва ъпдейт. 

А иначе може да се зададе и въпросът: Трябва ли една програма да знае, че е програма? Каква е ползата, щом всичките й функции са програмирани? Но това е за раздел Философия.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Значи ти трябва ъпдейт. 

А иначе може да се зададе и въпросът: Трябва ли една програма да знае, че е програма? Каква е ползата, щом всичките й функции са програмирани? Но това е за раздел Философия.

Темата е за будизъм и това до което трябва да достигнем е непривързаност към каквото и да било. Не се привързваме към нищо, не се вкопчваме в алчността, омразата и заблудите като реално съществуващи феномени, когато ги осъзнаваме като програми, имитации в биологичните единици. Те не са "аз". Те се осъзнават като зависимо възникнали, без им е присъща трайна реалност, а само относителна реалност. Нещата са само имена, те са празни от същност.

Проблемът е че ние сме програмирани да се привързваме към чувство за "аз", емоциите, усещането за трайна реалност и обясненията които създава мозъка. Проблем е защото когато сме привързани ние сме разочаровани, а разочарованието ни прави злобни и ни кара да се държим грубо с другите (пример Рамус). Затова е необходим ъпдейт, но не само на мен, а на всички. Ъпдейтът се нарича "осъзнаване на истинската ни природа".

Ако такава е природата на незрелите същества - да нагрубяват другите, тогава да им се сърдим е толкова нелепо, както и да се сърдим на огъня, че той изгаря.

Шантидева

Когато мислите ни са осквернени от гибелни емоции (привързаност, неприязън, гордост и ревност), нашето предпоставено от условности битие е описвано като скверна реалност. Затова и битието ни е принципно неудовлетворително; белязано от страданието.

Несмутеният от нищо умиротворен ум пребивава в състояние на дълбоко щастие, което може да повлияе дори на физическото ни състояние.

Далай Лама

преди 9 минути, Śūnyatā написа:

Темата е за будизъм и това до което трябва да достигнем е непривързаност към каквото и да било

,Взаимозависимост" предполага, че все към нещо трябва да си привързан. Въпросът е сам да определиш към какво и докога. Обичаш - привързваш се, изпитваш състрадание - привързваш се... Дори убеждението ти, че е възможна непривързаност, е привързване. А роботът не е привързан, но не е и свободен. Изобщо подобни разсъждения  са приложими само при наличие на осъзнаване и воля. Аз съм привързан към много неща - които ми харесват, които оставят някакво впечатление в мен, с които сме на една честота. Или обратно. В какво ще се превърна, ако остана безразличен към една красива картина например? В будизма едва ли се има предвид такава непривързаност. Визират се главно вредните навици, мисли, желания, които привързват към земята, а привлекателността им е илюзорна.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

,Взаимозависимост" предполага, че все към нещо трябва да си привързан. Въпросът е сам да определиш към какво и докога. Обичаш - привързваш се, изпитваш състрадание - привързваш се... Дори убеждението ти, че е възможна непривързаност, е привързване. А роботът не е привързан, но не е и свободен. Изобщо подобни разсъждения  са приложими само при наличие на осъзнаване и воля. Аз съм привързан към много неща - които ми харесват, които оставят някакво впечатление в мен, с които сме на една честота. Или обратно. В какво ще се превърна, ако остана безразличен към една красива картина например? В будизма едва ли се има предвид такава непривързаност. Визират се главно вредните навици, мисли, желания, които привързват към земята, а привлекателността им е илюзорна.

Основно към което не трябва да се привързваме е към усещанията за "аз" и "мое". Това може да се случи само ако сме осъзнали истинската им природа. 

Далеч съм от мисълта, че привързаности не могат да съществуват. Дори Буда е бил привързан към храна, вода, подслон и други "елементарни" нужди. Разликата идва от това дали осъзнаваме привързаностите като привързаности или се вкопчваме безумно в тях.

Примерът с картината показва, че ти си вкопчен в своето аз и се интересуваш в какво ще се превърнеш. Така е и с повечето вярващи. Те вярват, че вярата в Бог или атман ще ги спаси сама по себе си и отделят малко внимание на зависимия произход и реакциите си. Атеистите не правят изключение, те също са вкопчени на живот и смърт в своя "аз".

Не казвам, че чувството за "аз" е безполезно, защото благодарение на него можем да функционираме. За страдащите от деперсонализация като психично разстройство съществуването хич не е забавно. Но осъзнаването на това как се поражда имитацията на "аз" също е важно за функционирането ни и избягване безбройните спорове и конфликти. Вярата в неговата реалност е причина за негативните афекти и страданието или неудовлетвореността.

преди 49 минути, Śūnyatā написа:

Основно към което не трябва да се привързваме е към усещанията за "аз" и "мое". Това може да се случи само ако сме осъзнали истинската им природа. 

Дали? Ок, за теб може това да е основното, но за друг ще е друга, негова привързаност, която го спъва най-много. Осъзнаване, да. Но то е индивидуално и точно затова друг ще осъзнае актуалното за него си. Отделно, то ще е по силите му да промени. Как си представяш всеки да го интересува усещането му за аз? Т.е. то няма как да е основно по отношение на всички - нито ще кореспондира с разбиранията им, нито с възможностите, нито с интересите (реалните, не илюзорни такива).

 

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Дали? Ок, за теб може това да е основното, но за друг ще е друга, негова привързаност, която го спъва най-много. Осъзнаване, да. Но то е индивидуално и точно затова друг ще осъзнае актуалното за него си. Отделно, то ще е по силите му да промени. Как си представяш всеки да го интересува усещането му за аз? Т.е. то няма как да е основно по отношение на всички - нито ще кореспондира с разбиранията им, нито с възможностите, нито с интересите (реалните, не илюзорни такива).

Като цяло си прав. Липсата на осъзнаване е масова. Когато човек осъзнае, че привързаността е имитация, тя губи силата си. Губят силата си или валентността си силата на привличане (положителна валентност) и силата на отблъскване (отрицателна валентност). В крайна сметка колкото по-малко привързаности, омраза и заблуди има човек, толкова по-близо е до Нирвана.

на 24.02.2024 г. в 14:31, Śūnyatā написа:

Темата е за будизъм и това до което трябва да достигнем е непривързаност към каквото и да било.

Айде пак глупости - таман да завършиш седмицата като абсолютен шампион по глупости, лицемерия и лъжи.

на 24.02.2024 г. в 19:55, Śūnyatā написа:

Когато човек осъзнае, че привързаността е имитация, тя губи силата си. Губят силата си или валентността си силата на привличане (положителна валентност) и силата на отблъскване (отрицателна валентност). В крайна сметка колкото по-малко привързаности, омраза и заблуди има човек, толкова по-близо е до Нирвана.

заучени и банални клишета всеки папагал може да си папагали. А особено пък - надъхвации относно "нирвана", разни обещания от типа "когато човек осъзнаел" и после купчинка от навързани баналности, в ролята на идеални обещания... Но така си е - така си ги сърбаш, така си ги преглъщаш, така си ги и изхождаш. 

преди 10 часа, _ramus_ написа:

Айде пак глупости - таман да завършиш седмицата като абсолютен шампион по глупости, лицемерия и лъжи.

заучени и банални клишета всеки папагал може да си папагали. А особено пък - надъхвации относно "нирвана", разни обещания от типа "когато човек осъзнаел" и после купчинка от навързани баналности, в ролята на идеални обещания... Но така си е - така си ги сърбаш, така си ги преглъщаш, така си ги и изхождаш. 

Всичко около нас е имитация. Реалността която възприемаме е изградена от образи, копия, симулации. В този контекст осъждането и възмущението от действията на другите са просто неуместни. Критикувайки някого, ние се гневим на отражение в огледало. Как можем да осъждаме поведението на друг, когато и ние самите сме част от този имитационен спектакъл?

Възмущението е чувство на гняв, презрение и негодувание, породено от нещо, което се смята за несправедливо, неправилно или обидно. То се основава на идеята, че има някакъв "правилен" начин за функциониране на света и когато този начин е нарушен, ние трябва да се ядосаме. В свят на имитации, където всичко е само игра е невъзможно да се определи какво е "справедливо" или "несправедливо". Нещата не се случват по някакъв предопределен план, а са просто резултат от безкрайни взаимодействия между различни симулации.

Вместо това можем да се фокусираме върху състраданието. Да съчувстваме на изгубените в лабиринта на имитациите и да им помогнем да открият пътя към разбиране на реалността и спокойствието. Да се стремим да изградим мостове между различните симулации вместо да се затваряме в собствените си. Винаги ще има неразбирателства, нещата никога не са перфектни. Трябва да положим усилия за да се разбираме, да си сътрудничим и така да създадем по-уважителни и хармонични отношения.

преди 42 минути, Śūnyatā написа:

Всичко около нас е имитация. Реалността която възприемаме е изградена от образи, копия, симулации. В този контекст осъждането и възмущението от действията на другите са просто неуместни. Критикувайки някого, ние се гневим на отражение в огледало. Как можем да осъждаме поведението на друг, когато и ние самите сме част от този имитационен спектакъл?

Възмущението е чувство на гняв, презрение и негодувание, породено от нещо, което се смята за несправедливо, неправилно или обидно. То се основава на идеята, че има някакъв "правилен" начин за функциониране на света и когато този начин е нарушен, ние трябва да се ядосаме. В свят на имитации, където всичко е само игра е невъзможно да се определи какво е "справедливо" или "несправедливо". Нещата не се случват по някакъв предопределен план, а са просто резултат от безкрайни взаимодействия между различни симулации.

Вместо това можем да се фокусираме върху състраданието. Да съчувстваме на изгубените в лабиринта на имитациите и да им помогнем да открият пътя към разбиране на реалността и спокойствието. Да се стремим да изградим мостове между различните симулации вместо да се затваряме в собствените си. Винаги ще има неразбирателства, нещата никога не са перфектни. Трябва да положим усилия за да се разбираме, да си сътрудничим и така да създадем по-уважителни и хармонични отношения.

 Първо - пак тея имитации.  Ами не, света не е изпълнен с имитации. Пак се пообъркваш, възприемаме не <имитации> а <отражения> и си изграждаме <симулации> . Естественно, няма как да транслираме Състовнието на един съставен обект в цялата му множественност , цялата моментна снимка на инфото от него, ние просто улавяме ЕМГ-<сигнали> отразили се от Обекта, ползваме инфото от допира, натиска, повърхност., температура, евнтулано и механични вълни и звукови такива и пр., но това е нищожна информация спрямо Пълното Състояние. Тя е достатъчна за нашия <моделен свят> за симулации и краткосрочни <прогнози> . 

За ядосването - ако можехме да имаме контрол..............., но често е желателно дори да симулираме ядосване, възмущение, дори гняв- такава е социалната игра.

 Състрадание? към какво, към кого, защо?...... личната съдба е значима, но не е важна причина за отклонение от пътя.Стремежа е да съществуваме и функционираме заедно с много други, но не за да си създаваме <колективно <щастие> -удобна среда и <самосъхранение>-това води до  Колективна Самозаблуда и риск от еволюционна деградация. От такива състояния спомагт да се излезе някои <слабости> като  първичните нагони и <желания> чувства -нестабилноста на <съзнанията> - оказва се Полезни Примитивности.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Вместо това можем да се фокусираме върху състраданието.

Ти фантазираш че водиш лекция ли?

А пляскат ли ти... или въображаемо си в някаква академична аула и студентите слушат в захлас?

А може би група от ромчета събрани от гетото... ?

И с будизма просто се фантазираш - цялата тема и блога са следите на една обикновена човешка фикция, на поредния вкопчен в нея.

Веселото идва от въображаемата публика, която не се вживява като такава, а като лектори на свой ред - посочват, изпражняват реторики и си папагалят който каквото и каквото си е заучил да подражава.

Така "лекцията" се превръща в папагалски театър.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

В този контекст осъждането и възмущението от действията на другите са просто неуместни. Критикувайки някого, ние се гневим

И така - новата седмица започваш ударно, с поредните невежествени фейкове:

В горният цитат, глупостта на невежия е събрана сбито, подредено и чудесно изразена. Особено второто изречение - е събрана в едно КРИТИКАТА и гнева... Които имат емоционална стойност само за определен "психично-травмиран типаж". 

И така - всички болднати думички са изразени с своя ЕМО-вариант. А това показва за автора на думичките най-общо две неща:

1 - че театъра с публиката, като таргет на "лектора" той е подбрал като "неин общ образ" преди всичко емоционални послания, като това е и посоката от която се търси "резонанса" и акцента.

2 - свързано с първото - че автора на тия думички всъщност точно по този начин възприема и на свой ред отразява техния смисъл и значение преди всичко с емоционалния им вектор.

Но в опита да се разграничи от тях - авторът разиграва писмено един свой психичен театър.

От една страна - той се мъчи да рационализира емоционалното си възприятие, за да се дистанцира от своята реактивност.

От друга страна - изразява мечтите си да е значим и да изрази посланията си, дори и на виртуална и измислена "публика". Това е нещо, за което копнее и стреми определен психичен типаж... Този типаж с нищо не е "будистки"...

Или с други думи - поредният спектакъл, на поредния психичен девиант. Добре че КАЛДАТА подава тук възможността да се "разгърнат" свободно... Иначе - как ще се разкрият...

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Реалността която възприемаме е изградена от образи, копия, симулации.

кои сТЕ тия, дето я "възприемаТЕ " така?  

И, байдъуей - "РЕАЛНОСТТА" не се възприема - тя се конструира и това тече цял живот. Заблуденото "съзнание", чрез подменени сигнали се води по заблудата че "реалността е някъде там", че тя е някъде отвън. Докато това е просто лично и нагласено отражение - за съвсем лични цели. 

Дедовите ти реторики са просто като за детска учителка...

преди 7 часа, laplandetza написа:

Състрадание? към какво, към кого, защо?...... личната съдба е значима, но не е важна причина за отклонение от пътя.

Кой път? "Всички пътища водят до Бог". Можем да се абстрахираме от думата "Бог", тъй като темата е будизъм, но колкото и пътищата да са индивидуални, крайната цел е една, обща. Няма друга - другите са илюзорни.

преди 7 часа, laplandetza написа:

Стремежа е да съществуваме и функционираме заедно с много други, но не за да си създаваме <колективно <щастие> -удобна среда и <самосъхранение>-това води до  Колективна Самозаблуда и риск от еволюционна деградация. От такива състояния спомагт да се излезе някои <слабости> като  първичните нагони и <желания> чувства -нестабилноста на <съзнанията> - оказва се Полезни Примитивности.

Щастието е индивидуално, но средата е от изключително значение, както и съпричастността към другите. Обществото е над личността и щастието на последната е обусловено от него. Примитивизмът води до примитивност като резултат. Инстинкните са за животните.

преди 9 минути, Just a Stranger написа:

Кой път? "Всички пътища водят до Бог". Можем да се абстрахираме от думата "Бог", тъй като темата е будизъм, но колкото и пътищата да са индивидуални, крайната цел е една, обща. Няма друга - другите са илюзорни.

Щастието е индивидуално, но средата е от изключително значение, както и съпричастността към другите. Обществото е над личността и щастието на последната е обусловено от него. Примитивизмът води до примитивност като резултат. Инстинкните са за животните.

Ние сме животни, всички будисти са животни но с някаква интелигентност.Инстинкти не можем да ги избегнем изцяло, така е устроено тялото, трябва Ъпгрейт.

  Казваш крайната цел според била Една, аз не знам коя е тази цел. Покажи ни за какво да  Живеем😀

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

крайната цел е една, обща. Няма друга - другите са илюзорни.

ми да бе - всички са илюзорни, само една е "истинската". И ... само защото ти вярваш че е така.

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Обществото е над личността и щастието на последната е обусловено от него.

Няма такова нещо. Дори и така взаимно свързани от твоето описание - няма как да е налице просперитет на групата,  съставена от комплексари и нещастници.

А въобще самата представна форма, която папагалиш - че групата е по-важна от личността, е социална сугестия, вкл и сред духовните ти романтични наивизми.

Качеството и нивото на организация ( и енергия)  на Цялото е зависимо от това на "частите" (си). Мозъка няма как да е толкова сложен и с тия си качества и възможности, ако самия неврон нямаше изключителни свойства. Когато неврона е с достатъчна сложност и гъвкавост, чак тогава са налице всички възможности на мрежите от сигнали.

Пак сееш повярванките си нахъсано и с апломб, както артиста с будистки фантазии прави непрекъснато. Тази непрекъсната нужда от надъхвации всеки неговото си, като всеки е в контраст на другия... е толкова банална и изтъркана вече... Но е свързано с казуса - имитацията ви на "формален диалог" чрез два ( или повече) монолога също е зависимо като качество и ниво от същото в самите участници. А въпросното "ниво" е гола вода.

преди 18 часа, _ramus_ написа:

... групата, съставена от комплексари и нещастници.

Един осъзнат човек вижда феномените точно както и неосъзнатия. Феномените се появяват пред единия точно както и пред другия, сякаш те реално съществуват и имат собствено битие. Но, за разлика от неосъзнатите същества, осъзнатите възприемат проявяващите се по този начин феномени като имитации. За осъзнатия феномените не съществуват по същия начин, по който се появяват, затова той не се привързва и вкопчва в тях, нито изпитва отвращение и омраза. Например, ако на осъзнато същество се каже, че е комплексар и нещастник, това няма да му направи никакво впечатление, защото ще възприеме тези думи като празни думи, които нямат собствено битие, като имитации. А неосъзнатите същества ще бъдат ранени в сърцето. Най-общо казано, това което за едни е имитация, за други може да е причина за инфаркт.

Без значение кащ ще наречем осъзнаваното, ние живеем с него и в него. Ако човек не вижда нищо друго, с какво друго му остава да живее? - истинско или не, то е единственото, което има.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Един осъзнат човек вижда феномените точно както и неосъзнатия.

Феномените се появяват пред единия точно както и пред другия,

пак си списал глупости...

Феномените... са човешки нарицателни за дадени явления, които са такива заради чисто човешките особености да бъдат отразени и определени, в опита на човешкия субект да се ситуира и да опита да моделира форма на "реалност" от отраженията си.

Да напишеш че "феномените се били появявали" е идиотизъм,защото преднамерено, точно както ти е нужно, ти им придаваш обективни характеристики. По същия начин - класификацията с "Осъзнати и Неосъзнати" на основания от измишльотинките си.

Първото изречение също е пълен идиотизъм... и си ги раждаш от фантазиите си като на конвейер.

Въобще инерцията от вчера е налице и има реален шанс новата седмица да подобриш рекордите от глупости, на които си автор и нещо като шампион.