Spoiler

В современной России при каждом удобном случае с экранов телевизоров: в новостях, исторических программах или каких-нибудь шоу, любят укорять соседей в том, что в годы Второй мировой войны, на их территории были сформированы части СС, полицейские подразделения или организации поддерживающие антибольшевистские, антисоветские настроения.

Прежде всего, достается литовцам, латышам, эстонцам, с их дивизиями СС, сформированными по одной, соответственно, в каждой из этих стран — Литве, Эстонии, Латвии. А также особо упоминается в этих программах или передачах дивизия СС «Галичина» сформированная на территории Украины. При этом цинично замалчивая собственные части СС сформированные из русских. Была бы воля нынешних борцов с «бандеровцами» и «лесными братьями», то они бы без сомнения постарались бы стереть из собственной истории и власовцев РОА.

Чтобы окончательно предстать во всей красе, единственных и неповторимых борцов за спасение мира вовремя Второй мировой войны.
Однако история не терпит сослагательного наклонения. И правду, какой бы горькой и неприятной она не была, и как бы сильно не хотелось ее скрыть, нынешнему поколению русских, невозможно избежать, замазать или приукрасить.

И, помимо, уже печально известной РОА — Русской Освободительной Армии, под руководством бывшего советского генерала Власова А.А., внесшего, между прочим, весомый вклад в победу советских войск под Москвой в 1941 г. и командовавшего до своего попадания в плен к немцам 2-й ударной армией, есть еще и другие малоизвестные дивизии и части СС, сформированные из русских. Малоизвестные прежде всего для самих русских борцов с коллаборантами. Да-да.

В отличие от латышей или эстонцев с украинцами, которых от силы насобиралось по одной дивизии, русских частей СС было даже не несколько.

Вот они:

• Добровольческий полк СС «Варяг».
• 1-я русская национальная бригада СС «Дружина».
• 15-й казачий кавалерийский корпус СС.
• 29-я гренадерская дивизия СС «РОНА» (1-я русская).
• 30-я гренадерская дивизия СС (2-я русская).
• 36-я гренадерская дивизия СС «Дирлевангер».

КОРПУСА ВОЙСК СС ГЛАВНОГО ОПЕРАТИВНОГО УПРАВЛЕНИЯ СС ФХА-СС

• 15-й Казачий русский корпус войск СС ФХА-СС- 3 дивизии,16 полков.
• СС ФХА-СС (ВОЙСКА-СС)
• 29-я Русская ФХА-СС — 6 полков.
• 30-я Русская ФХА-СС, 1-го формирования 1944г., — 5 полков.

БРИГАДЫ ГЛАВНОГО УПРАВЛЕНИЯ ИМПЕРСКОЙ БЕЗОПАСНОСТИ СС РСХА-СС

• 1-я Русская национальная бригада СС «Дружина» — 3 полка, 12 батальонов.
• 1-я Гвардейская бригада РОА «Зондеркоманда Љ113» СД — 1 батальон, 2 роты.
• Бригада СС»Центра противобольшевистской борьбы» (ЦПББ) — 3 батальона.
• Разведовательно-диверсионное соединение Главной Команды «Россия — Центр» зондерштаба «Цеппелин» РСХА- СС — 4 отряда спецназначения.

Как видим, здесь есть и русские дивизии СС и полки и корпуса и бригады и даже разведовательно-диверсионные соединения. Так почему же современные российские «геродоты», когда клеймят позором на очередное 9 мая эстонцев, латышей или украинцев, не вспоминают и русские части СС?
Все очень просто. Такой пример не вяжется с образом русского солдата-освободителя (как будто в Красной Армии служили исключительно одни русские и не было ни украинцев, ни беларусов, ни грузин, ни армян, ни тех же латышей или эстонцев), единственного не запятнавшего себя связью с немецким фашизмом.
И, можно сколь угодно долго спорить и доказывать — участвовали они или не участвовали в карательных операциях против мирного населения, дотягивали они до размера полнокровной дивизии или не дотягивали, воевали ли они вообще или были просто на бумаге, но факт остается фактом, — русские дивизии СС были и они воевали на стороне Третьего Рейха.
Но, кроме собственно русских частей СС, с оружием в руках, воевавших на стороне Гитлера, на службе Вермахта были и другие воинские части и подразделения, состоявшие из русских. О которых по уже сложившейся «доброй» традиции сами ново-русские историки и патриоты «забывают» рассказать. А между тем, как говорится, есть на что посмотреть. К примеру:

ОСНОВНЫЕ КОЛЛАБОРАЦИОННЫЕ ФОРМИРОВАНИЯ. ВООРУЖЁННЫЕ СИЛЫ «СОЮЗНОГО ГОСУДАРСТВА»

• Вооруженные силы Конгресса Освобождения Народов России (КОНР) (1 армия, 4 корпуса, 8 дивизий, 8 бригад).
• Русская Освободительная Армия Конгресса Освобождения Народов России (3 дивизии, 2 бригады).

«АРМИИ» ВЕРМАХТА

• Русская Освободительная Армия Вермахта — 12 охранных корпусов, 13 дивизий, 30 бригад.
• Русская Освободительная Народная Армия — 5 полков, 18 батальонов.
• Русская Национальная Народная Армия — 3 полка, 12 батальонов.
• Русская Национальная Армия — 2 полка, 12 батальонов.

КОРПУС АВИАЦИОННЫЙ

• Военно-Воздушные Силы КОНР (Авиационный корпус КОНР) — 87 самолётов, 1авиагруппа,1 полк.

ОХРАННЫЕ КОРПУСА АРМЕЙСКИХ ТЫЛОВЫХ РАЙОНОВ ВЕРМАХТА

• 582-й охранный (русский) корпус Вермахта — 11 батальонов.
• 583-й охранный ( эстонско-русский) корпус Вермахта — 10 батальонов.
• 584-й охранный (русский) корпус Вермахта — 6 батальонов.
• 590-й охранный казачий (русский) корпус Вермахта — 1 полк, 4 батальона.
• 580-й охранный казачий (русский) корпус Вермахта — 1 полк , 9 батальонов.
• 532-й охранный (русский) корпус Вермахта — 13 батальонов.
• 559-й охранный ( русский) корпус Вермахта — 7 батальонов.

ВОСТОЧНЫЕ ЛЕГИОНЫ ВЕРМАХТА

• Русский легион «Белый Крест» Вермахта — 4 батальона.

ДИВИЗИИ АБВЕРА

• «Особая дивизия «Россия»» генерала Смысловского — 1 полк, 12 батальонов.

БРИГАДЫ АБВЕРА

• Бригада «Граукопф» — «РННА» генерала Иванова — 1 полк, 5 батальонов.

ДИВИЗИИ ВЕРМАХТА ОСОБОГО НАЗНАЧЕНИЯ

• 442-я Особого назначения — 2 полка РОА.
• 136-я Особого назначения — 2 полка РОА.
• 210-я Особого назначения стационарная пехотная (береговой обороны) — 1 полк, 2 отдельных батальона РОА.

«ТУЗЕМНЫЕ» ОХРАННЫЕ КОРПУСА И САМООБОРОНА

• Русский охранный корпус Вермахта в Сербии — 1 бригада, 5 полков.
• Русская «Народная стража» генерального комиссариата «Москва» (Тылового района группы армий «Центр») — 13 батальонов, 1 кавалерийский дивизион.

(РУССКО-ХОРВАТСКИЕ)

• 15-й Горнострелковый корпус особого назначения 2-й танковой армии:
• русских — 1 охранный корпус, 5 полков, хорватских — 2 дивизии, 6 полков.
• 69-й Корпус особого назначения 2-й танковой армии: русских — 1 дивизия , 8 полков, хорватских — 1 дивизия, 3 полка.

Таким образом, большую часть, как в иностранных частях и дивизиях СС составляли русские, так и собственно в частях Вермахта, большую часть коллаборантов составляли все те же русские. Но сколько же всего, хотя бы примерно, русских, воевало на стороне Гитлера и Третьего рейха? Можно ли в принципе вообще подсчитать их общее количество? В принципе — да.

По разным подсчетам, разных исследователей, общее количество русских воевавших на стороне Третьего Рейха колеблется от нуля (собственно подсчеты нынешних пламенных русских патриотов, которые умудряются все русские части и дивизии СС записать в украинцев, беларусов и латышей с грузинами) и до двух миллионов. Но, скорее всего, истина, как всегда находится где-то посередине, между двумя этими цифрами.

Тем более, что сами немцы, по состоянию на 1943 год, общее количество русских воевавших на стороне Третьего Рейха определяют в 800 тыс. чел.

Так, к примеру, армия Власова сама по себе была не очень большой. Две его дивизии, которые были уже сформированы, представляли собой не больше 40 тысяч бойцов. Плюс была еще одна плохо вооруженная и не совсем еще сформированная третья дивизия. Это еще примерно 10-12 тысяч солдат.

К Власову примыкал еще казачий корпус генерала Гельмута фон Панивица, который вошел в состав РОА. Это 45 тысяч казаков, которые воевали в Югославии. К нему относился русский корпус, сформированный из эмигрантов, который воевал в Сербии: это около шести тысяч человек. Всего около 120 тысяч человек. Это то, что собственно и именовалось РОА.

Таким образом, одна только РОА дала примерно 120 тыс. русских, воевавших на стороне Гитлера.

Добавив к этим 120 тысячам, все остальные известные русские дивизии СС, охранные полки и части, соединения и отряды, мы, как раз и выйдем на цифру в 1 миллион русских!!! солдат на стороне Третьего Рейха. А вообще, если учесть, что солдаты гибли в боях и в воинские части постоянно направлялось пополнение, то к этим 800 тыс. — миллиону, можно смело добавить еще тысяч 200-300 русских.

Очень примечательно о действительном количестве русских воевавших на стороне Гитлера, говорит тот факт, что когда 1943 году, Гитлер потребовал убрать всех русских с Восточного фронта и перевести их на Западный, генералы схватились за голову: это было невозможно, потому что каждый пятый на Восточном фронте был тогда русским.

Вот и получается, что те, кто сегодня, так усиленно поносит за сотрудничество с фашистским режимом своих соседей, сам же и был наиболее массовым и верным сторонником Третьего Рейха и Гитлера в годы Второй мировой войны. Может быть, именно этим и объясняется непонятная тяга в современной России к неонацистской символике и идеологии.

 

 

Так может быть хватит уже корить других за соринку в глазу, когда у самих из каждого глаза торчит по бревну?

https://inforesist.org/eto-my-to-fashisty-russkie-na-sluzhbe-tretego-rejxa-i-ss/?fbclid=IwAR14V_oz2fNUgeJDFeqRI6YCOsAJilceyfnET_-TrRnRBjdELp8qdRB-zJ8

http://glasove.com/categories/komentari/news/istoricheskite-fakti-i-vnezapnoto-napadenie-na-nacistka-germaniya

Интересно предположение за ВСВ.

Цитат

 

Съществуват два варианта за началото на войната между Германия и СССР: основен, според който войната е внезапна, защото Сталин е вярвал на Хитлер и не е допускал, че ще се реши да воюва на два фронта, и втори - нападение е подготвял Сталин, но Хитлер го е изпреварил. 

 

Въз основа на споменатите по-горе документи се формира и трети вариант - войната започва Германия, но началото ѝ се осъществява по замисъла на Сталин. Той е обоснован в книгата на Яков Верховский и Валентина Тирмос „Сталин. Тайный „сценарий” начала войны”, издателство „ОЛМА-Пресс”, М., 2005. 

 

Да се прочете цялата статия преди да се правят изводи от горния цитат.

преди 14 минути, darco написа:

Да се прочете цялата статия преди да се правят изводи от горния цитат.

Признавам... загуби ми времето да чета до края до помпозните като от цоцциалситически вестник, простотии за злите НАТО и белстящия Путя с далновидната си политика, дето предотвратили с благородните си операции в Грузия, Осетия, Абхазия, Украйна, Крим и т.н. злите планове на злия Запад....  

пффф...

 

преди 6 минути, miro20 написа:

Признавам... загуби ми времето да чета до края до помпозните като от цоцциалситически вестник, простотии за злите НАТО и белстящия Путя с далновидната си политика, дето предотвратили с благородните си операции в Грузия, Осетия, Абхазия, Украйна, Крим и т.н. злите планове на злия Запад....  

пффф...

 

Стига бе :). Много бързо го прочете. Да не си вземал частни уроци?

преди 19 часа, miro20 написа:

Радваш ли се, или злорадстваш?

Мирча Кришан и Сорина Дан - Краставицата_(480p).mp3

Ето ти още.. ****************.. цялата статия :

После выхода статьи в «Известиях» Геббельс сделал запись в своем дневнике:

«... Очень позитивная и враждебная Антанте статья в "Известиях", которая полностью воздает должное нашей позиции. Она нам в данный момент чрезвычайно кстати и отмечена с благодарностью. Русские до сих пор держат все обещания...»

(Die Tagebucher von Joseph Goebbels, Teil I, Bd. 7. S. 178)

Запись переговоров между Молотовым и германским послом Шуленбургом в Москве:

«... Молотов ответил, что Советское правительство считает базой мирных переговоров речь Гитлера. В статье «Мир или война» Англия заклеймена как поджигатель войны. Никто другой ничего подобного не сделал...

Шел девятый день второго месяца Второй мировой войны. Деды с Гитлером дру... воевали...

https://skrepohistory.livejournal.com/10630.html?fbclid=IwAR0YAEtJPfm0UYpVW1d6iUT26Opkw3jKbx0MkLzo-6Sh6LAG1KwfhtN2Gss

9 октября 1939 года газета «Известия» вышла с редакционной статьей без подписи «Мир или война?». Её авторами были Молотов и Жданов, а редакторские правки делал лично Сталин.

Статья рассказывала о стремящейся к миру Германии, и об Англии и Франции- империалистических поджигателях войны. Война против гитлеризма названа авторами статьи в Известиях- «преступной глупостью».
 

Редактирано 10 февруари 20206 г. от darkterminal
Вулгарно обръщение... (преглед на промените)

И тъй не си призна колко души ти търсят материалите по различните теми, които веднага поместваш!

Вундеркиндчето ми то!

Ето и един от малкото  съхранили се плакати за благодарност от Ленд-лиз-а

В РФ едва ли ще го покажат.

В РФ никога не са го отричали, но и никога не са го надценявали като някои.И е нещо напълно нормално все пак страните са били съюзници.

на 29.01.2020 г. в 9:44, miro20 написа:

Така... Кедми определено спекулира, да не кажа - лъже, защото скандала между Полша и Израел за думите за участието на поляците в избиването на евреи е .. туширан

Какво общо имат Израел с ВСВ и какви претенции могат да имат??? Колко израелски граждани са загинали през ВСВ??? Въпросът е риторичен!!!

преди 18 минути, Джугашвили написа:

Какво общо имат Израел с ВСВ и какви претенции могат да имат??? Колко израелски граждани са загинали през ВСВ??? Въпросът е риторичен!!!

Риторичен въпрос или се правиш на дръж ми шапката.

Няма загинали граждани на Исраел през ВСВ, защото е нямало държава Исраел тогава. Ерец Исраел е създадена през 1948-ма година.

Има загинали евреи от различни страни .

 

на 14.01.2020 г. в 20:21, Michigan111 написа:

Ето за това се пазят,  за да разкриват манипулатори като теб, когато е нужно.  Къде съм твърдял това, в което ме набеждаваш, че съм вярвал?  

 

на 14.01.2020 г. в 19:48, Michigan111 написа:

Пазят се естествено,  не се знае какви ветрове ще задухат след време и дали днешните "лоши" няма утре да се окажат добрите.  А сериозните архиви се пазят в хранилищата на големи и силни държави,  традиционни империи. А имперската политика не се променя при смяна на управляващи и дори режими, целите се преследват.  И документите се пазят и когато е нужно се използват,  според случая показват някой когато случая или обстоятелствата го изискват. 

Да, пазят се, ама защо не ги четете, а вместо това се позовавате на пропагандни пасквили!!! Ето ти да четеш и да се информираш малко!!! 

Цитат

'Гардиън': Как дядото на Буш подпомагал Хитлер

US сенаторът Прескът Буш (1895-1972), дядо на американския президент Джордж У. Буш, е бил директор и акционер в компании, които са печелили от сделки с един от финансовите архитекти на нацистка Германия - немският индустриалец Фриц Тисен, пише британският вестник "Гардиън" в съботния си брой под заглавие "Как дядото на Буш помогна за възхода на Хитлер във властта".

US сенаторът Прескът Буш (1895-1972), дядо на американския президент Джордж У. Буш, е бил директор и акционер в компании, които са печелили от сделки с един от финансовите архитекти на нацистка Германия - немският индустриалец Фриц Тисен, пише британският вестник "Гардиън" в съботния си брой под заглавие "Как дядото на Буш помогна за възхода на Хитлер във властта".

Публикацията на две цели страници е илюстрирана с много снимки, прибавена е и биографична справка за Прескот Буш.

Потвърждението за тази история, която от известно време пълни анти-Буш интернет форуми, се съдържа в новоразсекретени документи от американските Национални архиви, пояснява Българската редакция на Би Би Си.

От тях става ясно, че Прескът Буш е продължил да работи финансистите на Третия райх до 1942 г., тоест след като САЩ вече са влезли във война с Германия, когато нацистките планове и политика вече са били известни.

Няма подозрения дядото на Буш да е имал симпатии към нацизма, но документите разкриват, че неговата компания е била американска база за бизнеса на Фриц Тисен, пояснява вестникът.

"Гардиън" съобщава също, че в Германия срещу семейството на Буш се води процес от двама бивши концлагеристи в Аушвиц.

Има предположения, че парите, натрупани от сделките на Прескът Буш с Тисен, са помогнали за създаване на богатствата на фамилията и установяването й като политическа династия.

 

Та толкова с вашия Ленд Лиз!!!

Цитат

 Едуард Осми, крал на Англия и дук, и любимата му Уолис Симпсън с Хитлер (1937 г.). Двамата са били върли привърженици на нацизма

Едуард Осми приветства корпус на СС, 1937 г.

 

Цитат

Теодор Драйзер (1871-1945) е един от големите американски писатели на ХХ век. Автор е на романите "Сестра Кари" "Джени Герхарт), "Финансист", "Титан", "Гений" "Американска трагедия", по който е създаден филмът "Място под слънцето" със знаменитата актриса Елизабет Тейлър. Това, за което почти не се пише, е, че в края на живота си става член на комунистическата партия; че е привърженик на републиканците в Испания; че написва книгата "Русия през погледа на Драйзер"; че е яростен противник на фашизма; че в публицистичната си книга "Америка заслужава да бъде спасена" (1941) разкрива с изумителна фактология най-мръсната му тайна - фашизмът е създаден от банкерите от Уолстрийт и Лондонското сити и от най-големите богаташи на Англия и Америка. Без огромните им финансови инжекции и съвместните милиардни бизнес сделки това не би могло да се случи. 

Сега, когато се тръби едва ли не, че Англия и САЩ са победили Хитлер след десанта си в Нормандия, което комично напомня за малката земя на Брежнев, не е зле да се припомни как, с каква цел и благодарение на кого е създаден нацизмът. Това прави Драйзер в блестящото си проучване, което ще публикуваме в два броя. Какви ги е свършила Англия можете да прочетете днес и да се потопите в тази мръсна, мръсна история.

Из статията на Теодор Драйзер "Помогнаха ли английският и американският капитал на Хитлер да унищожи демокрацията"

Кой всъщност създаде нацисткия режим? Несъмнено едрият германски капитал. Известно е, че висшият икономически съвет, съставен от Хитлер през 1934, включваше: краля на оръжията Круп (частно имущество 30 000 000 долара, обявен капитал 75 000 000); краля на стоманата Тисен (частно имущество 30 000 000, обявен капитал 2 700 000 000); краля на електросъоръженията Сименс (частно имущество 32 500 000, обявен капитал 62 500 000); краля на боите и химикалите Бош (частно имущество 10 000 000, обявен капитал 275 000 000); и Фьоглер, още един крал на стоманата (частно имущество 30 000 000, обявен капитал 200 000 000). Известно е също колко хубавичко им се отплати Хитлер за тяхната подкрепа, като разсея страховете им от социална революция, премахна конкурентите им и установи и узакони техния безмилостен монопол. "Круп" и "Ферайнигте щал", които през 1933 г. не бяха изплатили никакви дивиденти, изплатиха 6 процента през 1938; нараснаха печалбите и на другите монополи. Увеличи се работният ден, надниците бяха намалени, а профсъюзите унищожени. (Нашият лъжлив печат сериозно очаква да повярваме, че Хитлер е против капиталистите... Истината е, че дребните капиталисти бяха пожертвувани, само за да могат големите монополи в тежката индустрия да оцелеят в една икономика върху военни релси, ръководена толкова лекомислено, че това неизбежно щеше да доведе до нови банкрути и до съсредоточаването на монополите в още по-малко ръце.)

И тъй, това бяха лицата, които стояха зад Хитлер. Но кой стоеше зад тях? Безсъмнено техните събратя монополисти в "демокрациите". Те не бият барабан, че подкрепят нацизма, но ние имаме достатъчно факти и сведения за това. Знаем, че английската фирма "Викърс" поддържа търговски връзки с германския оръжеен тръст чрез дъщерните си фирми в Холандия и другаде; че английската фирма "Импириъл кемикъл" поддържа търговски връзки с "И. Г. Фарбен" на Бош; че английските електротехнически компании са тясно свързани със "Сименс". Знаем също, че директорите на тези и на други английски корпорации побързаха да станат членове на англо-германското дружество, за да установят "приятелски отношения" с нацисткия режим; и че видна роля в това дружество играеше Франк Тиаркс от банката на Шрьодер в Лондон, която има клон в Кьолн. Тиаркс е приятел на Монтагю Норман, директор на Английската банка, и пламенен поклонник на Хитлеровия финансов жонгльор доктор Шахт, а освен това беше председател на Международната комисия на кредиторите за контрол върху мораториума. За огромното увеличаване на печалбите на Хитлеровите поддръжници монополисти в Германия допринесе всъщност лондонското Сити чрез споразумението за мораториум върху външния дълг на Германия. Банката на Шрьодер в Лондон е известна като мост между Хитлер и Ломбард стрийт.

На бял свят излизат нови и нови улики. Съобщено бе - без да бъде опровергано, - че фирмата "Шнайдер-Крьозо" е отпуснала големи суми на Хитлер. Доколкото ми е известно, сър Хенри Детердинг от "Ройъл дъч шел" досега не е отхвърлил обвинението, за което пише Едгар Ансел Маурър в книгата си "Германия връща стрелките на часовника", а именно, че Детердинг е хвърлил "значителна сума за президентските избори през 1932 с надеждата (или защото му било обещано) да му бъде даден петролният монопол в Третия райх".

Лорд Родърмиър, най-големият собственик на вестници в Англия, открито подкрепи нацистите с изявления като следното:

"Ярките млади нацисти в Германия са стражът на Европа срещу комунистическата опасност... Германия трябва да получи жизнено пространство... Ако енергията и организационните способности на германците бъдат насочени към болшевишка Русия, това ще помогне на руския народ да се върне към цивилизован живот и може би ще отвори пътя към нов разцвет на международната търговия" ("Дейли мейл" от 28 ноември 1933).

Така продължаваше тази весела малка игра. През декември 1934 Джон Гънтър пише в "Европа без маска": "Английската банка отпусна на Германия кредит от 3 750 000 долара, "за да улесни мобилизирането на германски търговски кредити", с други думи, за да може Германия да се сдобие със средства (и кредит) за погасяване на старите си дългове и да построи самолети, които да прелитат Ламанша за седем минути." "Викърс" започна да рекламира своите танкове в немски военни издания и бе подписан договор, който даде възможност на Хитлер да създаде свой подводен флот, въпреки че Версайският договор категорично забраняваше превъоръжаването на Германия. И "всеки, който представляваше нещо" в английските богаташки кръгове, се прехласваше по нацизма.

През 1935 лорд Лодиан води приятелски разговор с фюрера и след завръщането си го похвали в "Таймс" за това, че обновил Германия... Фон Рибентроп, заклеймен по-късно като "предател" с всички възможни ругатни от простонародния речник, бе гощаван богато и пребогато в най-личните английски домове.

През 1935 изданието на лондонската фондова борса "Газет" лекомислено издаде номера със следното писание: "Кой финансира Германия? Без нашата страна, която играе ролята на клирингова палата, и без възможността да тегли кредити, която дава мораториумът, Германия не би осъществявала плановете си."

Има сведения, че до 1938 Хитлер купува на кредит от английската и от френската империя 26 процента от всичката си желязна руда, 33 процента от оловото, 50 процента от хрома, 52 процента от каучука, 60 процента от цинка, 61 процента от мангана, 62 процента от медта и 94 процента от никела. Тези данни вероятно са точни, ако се съди по онова, което писа през 1939 завеждащият външния отдел на авторитетния лондонски вестник "Файненшъл нюз":

"Няма съмнение, че почти цялата свободна валута, отпусната на Германия за закупуването на суровини, е доставена пряко или косвено от Великобритания... Военният потенциал, който в крайна сметка ще бъде използван против нашата страна, никога нямаше да бъде създаден, ако Великобритания не отпускаше така щедро свободна валута на врага, за да закупува той суровини."

Както се вижда, по това време започват да се тревожат дори някои от едрите капиталисти. Тяхното протеже Хитлер не ще да обърне поглед в необходимата посока - на изток. Каква черна неблагодарност! Но кой може да вини Хитлер за това? В края на краищата той е откровен пират - нещо, което не може да се каже за английските империалисти. Него не го интересува дали ще получи бялото или черното месо на пуйката, важното е чинията му да е препълнена. И колкото повече Англия и Франция го "умиротворяват", толкова по-ясно вижда той тяхната пагубна слабост.

Накрая Англия и Франция му дадоха вместо кокал Чехословакия и като безплатна прибавка - чешкото злато в Английската банка на стойност 50 милиона долара. Но след Мюнхен Хитлер не можеше да има повече колебания кой път да хване. Беше се срещнал с Чембърлейн и Даладие и се бе научил да ги презира - едно хитлеристко чувство, което всички ние, поне в този случай, споделяме. Същевременно беше разбрал (това бе потулено тогава, но по-късно бе признато от Бенеш и публикувано в едно ъгълче на "Ню Йорк таймс"), че от всички сили, обещали да помогнат на Чехословакия, единствено Русия е готова да изпълни докрай поетите задължения; и че нейният дух и бойна готовност нямат равни на себе си. На изток фюрерът виждаше граница, настръхнала от съвременно оръжие в ръцете на един решителен народ. На запад той виждаше граници, настръхнали от чадъри, а зад тях - два безнадеждно объркани народа, които почти не знаеха за какво става дума и възлагаха надежди на една несъществуваща демокрация.

Но дори при това положение лондонското Сити не губеше надежда, че ще може да насочи нацисткия гняв в другата посока. Финансово той удвояваше умиротворителните си усилия. 

Само няколко дена след Мюнхен делегация на Сдружението на британските индустриалци замина за Берлин за "неофициални" търговски разговори с нацистите. Единият от четиримата делегати беше представител на тръста за желязо и стомана, вторият - човек на "Юнилевър", а третият - нашият стар познайник г-н П. Ф. Бенет от "Импириъл кемикъл индъстрис". И тримата със значителни вложения в Германия. Идеята беше, че щом Хитлер не може да бъде лишен от "справедливия" си дял от империалистическата трапеза, възможно е той да бъде омилостивен на базата на англо-германските общи търговски интереси и да бъде сключена спогодба за "икономическо сътрудничество и съвместни експортни инициативи".

Докато продължаваха преговорите, Хитлер направи това, което всички очакваха - заграби цяла Чехословакия, нанасяйки по този начин публичен удар на Чембърлейн, който отекна в Камарата на общините. Търговските пратеници не обърнаха внимание на това дребно издевателство (естествено, те знаеха какво ще се случи, защото всичко бе подготвено от самите тях и техните приятели) и продължиха да преговарят. По същото време органът на Сдружението на британските индустриалци "Куортърли бизнес ревю" започна да излага аргументи защо на Хитлер трябва да се даде свобода на действие в Югоизточна Европа. А "Файненшъл нюс" заговори за необходимостта от "обединяване на политиката за колективна съпротива срещу агресията... и политиката на умиротворяване, следвана преди от г-н Чембърлейн". Възхитително!

Но в Берлин не бързаха толкова. Започна да се дочува, че истинският предмет на разговорите е англо-германското сътрудничество в експлоатирането на Южна Америка, в замяна на което Хитлер да получи споменатата "свобода на действие" на изток. В този момент на сцената излязоха Съединените щати и объркаха цялата работа. Държавният секретар Кордел Хъл обяви, че "ако две големи страни постигнат помежду си някакво споразумение във вреда на други държави... другите държави неизбежно ще предприемат отбранителни икономически мерки и вместо да се постигне мир, икономическо обновление и прогрес, положително ще се стигне до всеобща разруха". С други думи, пуйката е наша и вие, момчета, по-добре не посягайте към нея. Така отлично обмислените планове на интернационала на богатите отново отидоха по дяволите поради вродените му противоречия.

През същия период "демокрациите", тоест богатите, се опитваха да уредят работите си с Франко. Една групировка начело с банката "Лазйр фрер" (чийто председател е един от директорите на Английската банка) и бившият белгийски премиер Ван Зееланд предлагаха на испанския генералисимус кредити в размер на 100 милиона долара. Нишките на тази сделчица в международните финансови кръгове са поразителни. Ван Зееланд току-що беше станал директор на Испано-американската електрическа компания - част от огромно международно обединение, чиито ръководни органи включваха представители на френския, германския, италианския и английския капитал, в това число лорд Суинтън, до 1938 министър на въздухоплаването в кабинета на Чембърлейн, и херцог Алба, Франковият посланик в Лондон, който през цялата война в Испания имаше грижата да следи да не би привържениците на ненамесата да престанат да се месят.

По отношение на Япония - същите хитрувания... През март английският посланик Крейг заяви пред знатните гости на един прием в Токио, че Англия и Япония "се стремят в края на краищата към една и съща цел, а именно - към траен мир и към запазването на нашите институции от външни и подривни влияния". Три дена по-късно светът научи, че Англо-иранската петролна компания, в която английското правителство държи контролния пакет, е продала на Япония един милион барела суров петрол. Просто, за да помогне на японците в стремежа им към траен мир...

Естествено, още от самото начало всеки, който има капка мозък в главата си, разбираше, че Хитлеровите, Франковите и японските монополисти просто гледаха да измъкнат каквото могат от богатите страни, като едва се сдържаха да не им се изсмеят право в лицето. С всеки нов възхитителен ход, който предприемаше Англия, ставаше все по-сигурно, че един ден ще загази именно тя, Англия, със своята необхватна и незащитима империя. Защо новобогаташите в Германия, Испания, Италия и Япония трябва да се сдружават с Англия и да делят с нея плячката, когато могат да й ударят ритника и да вземат всичко?

Толкоз за ролята на Англия в създаването на Франкенщайн, който сега я разкъсва.

1941

 

преди 31 минути, Джугашвили написа:

Какво общо имат Израел с ВСВ и какви претенции могат да имат??? Колко израелски граждани са загинали през ВСВ??? Въпросът е риторичен!!!

голем смех
това ми звучи като, колко български поданици са загинали по времето на османлъка

Цитат

Хенри Форд получава от Хитлер най-високия орден на Третия райх

 

На 27 януари 1945 г. Червената армия превзема най-страховития лагер на смъртта - Аушвиц-Биркенау. Светът изпада в ужас от това, което се разкрива там. Тази дата се отбелязва като международен ден на Холокоста. Почти всичко е известно за лагера днес, макар малцина да се интересуват от това, че (по последни данни на Полския институт в София) от газ циклон Б, от глад и болести, от чудовищните опити с хора на "медика" Менгеле в Аушвиц загиват 1,1-1,5 милиона души - от тях евреите са 90 на сто, останалите са поляци, руснаци, цигани, свидетели на Йехова, джендъри, психично болни и т.н. Милиони концлагеристи са използвани безмилостно от най-големите германски концерни - партньори на английските и американските финансови и индустриални гиганти, и са убивани целенасочено чрез робски труд. Носят ли  Англия и САЩ отговорност за нацистките лагери и случилото се в тях? Наивното оправдание, че не се е знаело какво се случва, в последните две десетилетия окончателно се срути. Да, те са били прекрасно информирани, но поради политически, военни и бизнес съображения са предпочели да си затворят очите пред ужаса и срама на ХХ в. Сведенията на Рудолф Врба и Алфред Ветцлер, избягали от Аушвиц, стигат до бюрата на Чърчил и Рузвелт. На апела им да бомбардират лагера, защото след бомбардировката все някой може и да оцелее, не е обърнато грам внимание. А през 2003 г. "Роял Еър Форс" публикува направени през 1944 г. въздушни снимки от Аушвиц, "върху които могат да се видят горящи планини от трупове."  Защо повече от 10 години англоамериканските богаташи безотказно финансират Хитлер, след като фиксидеята му за изтреблението на евреите и "непълноценните" жители на Европа - между които и славяните, е задействана едва ли не от първия му работен ден като канцлер? Това финансиране, блестящо описано от Теодор Драйзер, не създава ли всъщност и самия Холокост?

През юли 1938 г. в сп. "Fortune" е била публикувана анкета, показваща настроенията на американците към възможността да приемат бежанци от Европа, най-вече евреи. Само 5% са склонни за това. Две трети искат да не се допускат в страната им. Спомняте си турската поговорка, цитирана от Хемингуей: "Вината не е само в брадвата, а и в дървото"!

А иначе на скръб и плач по милионите невинни жертви на нацизма добре го докарахме и тази година...

Из статията Теодор Драйзер "Помогнаха ли английският и американският капитал на Хитлер да унищожи демокрацията"

През 1926 Италия вече стоеше на прага на разрухата. Естествено, г-н Морган знаеше това много добре. То дори беше съобщено в чикагския "Дейли нюс", чийто кореспондент в Рим Хайрам Мъдъруел пишеше, че хазната на фашистите е празна, страната е фалирала и жизненото равнище спада все повече и повече. Но г-н Морган упражняваше достатъчен контрол над нашия печат, за да представи съвсем друга картина и да подчертае с каква удивителна точност се движели сега италианските влакове. И бяха пуснати облигации за 100 милиона долара, които бяха използвани за спасяването на фашизма. Без този заем Мусолини щеше да се сгромоляса. Така Америка заби първия гвоздей в ковчега на демокрацията.

Според Джордж Селдс, предишния американски кореспондент в Италия и най-голям познавач у нас по тези въпроси, днес американският дял в италианския фашизъм възлиза на повече от 600 милиона долара.

Казано по най-простия начин, Америка и Англия всъщност изковаха ножа за "удара в гърба", нанесен през 1940. Комисията на Най - за чиито разкрития американският народ не научи почти нищо благодарение на контролираните от корпорациите печат и радио - е установила, че американските бизнесмени са снабдили италианските въздушни сили с най-модерна американска апаратура: усъвършенствувани жироскопи, прожектори и звукопеленгатори, уреди за контрол на управлението. Освен това огромни количества "наше" старо желязо са били изпратени в Италия. Така по-голямата част от италианската стомана, от която половината и повече отива за въоръжение, е произведена от старо желязо.

По данни на Министерството на търговията през 1938 година - по време на масираната атака срещу демокрацията в Испания, когато президентът Рузвелт така всеотдайно се бе посветил на "неутралитета" - "ние" сме изнесли за Италия повече от 400 000 тона старо желязо, с което да бъдат избивани испанците. Същото количество сме изнесли за Италия и през 1939, а само през първата третина на 1940 - 200 000 тона. "Ние" сме прекратили решително продажбата на военни материали само за едно от всички воюващи правителства в Европа - демократичното правителство на Испания, което не застрашаваше никого, освен богатите и привилегированите и което бе така нагло репресирано от международните бандити...

Това е то експортният модел на "американизма".

А какво да кажем за Хитлер, великия Велзевул на "силите на злото"? Как ние помогнахме на куцото, но бясно куче от Берхтесгаден да прескочи оградата?

Какво ще кажете за следното: Хенри Форд, Чарлс Линдберг, бившият ръководител на Международната търговска палата Томас Уотсън, заместник-председателят на "Дженерал мотърс" Джеймс Муни и "известен брой влиятелни просветители" са получили според вестник "ПМ" Хитлеровия "Орден на германския орел", който се дава на чужденци, имащи заслуги към нацисткото правителство. Уотсън е върнал ордена. "ПМ" пише, че "не е известно някой от другите да е върнал нацисткото си отличие".

Муни е познат като приятел на Герхард Вестрик, нацисткия търговски агент, който доби нежелана известност... Напоследък според "ПМ", Муни е издал брошура, написана от самия него, която следва линията на сегашната нацистка пропаганда. Той играе важна роля в американската отбрана. Той е пръв помощник на председателя на "Дженерал мотърс" и отговаря за всички преговори, които засягат военни съоръжения. 

Американските богаташи пасват в цялата картина толкова добре, колкото и английските. Известно е, че "Дженерал мотърс" има значителни капитали в "Опел", най-големия автомобилен концерн в Германия. От него трупа част от милионите... В Германия има и завод на Форд, 40 процента от който принадлежат на Фордовия нацистки партньор "И. Г. Фарбениндустри". 

Нещата продължават все в тоя ред. Рокфелеровата "Стандард ойл" подобно на английската "Импириъл кемикъл" "е установила връзки с различни немски компании и групировки, в това число и с "И. Г. Фарбениндустри" (цитираме икономиста д-р Плъмър от Оксфордския университет), за да се влее в огромен международен тръст, където участвуват и "Шел ойл" (и английската, и холандската), както и Англо-германската петролна компания".

През февруари "Стандард ойл" оповести, че си е осигурила от "И. Г. Фарбен" правата за производство на синтетичен каучук по новата технология, наречена Буна. Не бе оповестено каква е другата част от сделката, но е ясно, че във време на война Хитлер няма да предаде такава важна технология на един потенциален враг, без да получи в замяна нещо, което непосредствено би облагодетелствувало Германия като "сила на злото" срещу "демокрацията". Бюлетинът "Ънсенсорд" коментира: "Най-вероятното обяснение е, че "Стандард ойл" ще заплати направо с петрол, от който Хитлеровата военна машина така много се нуждае. Посредством Румъния." Да, "Стандард ойл" контролира 12 процента от цялото румънско производство на петрол и продава петрол на Германия чрез една своя компания, наречена "Дойч-американише петролеум гезелшафт".

Това са само някои факти, случайно излезли на повърхността. Но никой не знае колко далеч са стигнали всички тези неща.

Нека има война, нека настъпи потоп, нека става каквото ще, само да няма народен бунт срещу системата на оскъдица. Нали международната машина за производство на печалби трябва да се върти. Да вземем случая с г-н Райбър от "Тексако", който напоследък се поразчу във връзка с разкритията около нацисткия агент Вестрик. Както разбрахме, "нашият" г-н Райбър е продал на Франко по време на фашисткия метеж петрол на стойност 6 милиона долара - американски петрол, произведен от демократичното американско работничество. (Това е на практика ненамесата: петрол за Франко, старо желязо за Мусолини и нищо за законното испанско правителство). Наред с всичко друго този петрол сигурно е помогнал на Франко да смаже демокрацията в Испания. Не правя никаква връзка между двете събития, но впоследствие Райбър получи монопол върху петролния пазар във фашистка Испания. А този монопол се оказа особено удобен за снабдяването на Германия (чрез Испания), когато Хитлер започна да се нуждае от огромни количества петрол за своите танкове и щуки. "Ню Йорк таймс" писа: "Много американски петролни концерни притежават петролоносачи, които плават под чужд флаг. Съгласно с акта за неутралитета на такива кораби не се забранява да посещават испански пристанища." Месеци наред след започването на войната нашите вестници се съсипаха да ругаят Русия, задето доставяла петрол на нацистите. Но накрая, когато стана известен случаят Вестрик, "Ню Йорк таймс" призна, че "от началото на войната хер Хитлер е получил от Америка много повече петрол, отколкото е получил или изобщо би могъл да получи от Русия".

Когато нашите лицемерни управници се сблъскат е такива факти, те вдигат безпомощно ръце и мънкат, че това са недостатъците на демокрацията, че бизнесмените били "свободни дейци", които можели да постъпват както си щат, при условие че не нарушават закона (разбирай: при условие, че заобикалят закона и се подиграват с него). Това е най-голямата лъжа, измисляна някога... А демокрация, в която липсва информация, изобщо не е демокрация.

Ако мнозинството от нашия народ има думата по този въпрос, то не би допуснало нито един американски цент да бъде заложен на която и да е от воюващите страни в Европа, защото знае, че където отидат американски пари, там рано или късно отиват американска плът и кръв, "за да бъдат защитени вложенията". Но райбъровци по-нагледно разкриват лицемерието на нашите американски фюрери. Райбър се оказа точно такъв, какъвто се очакваше. Последното си посещение в Германия той направил след започването на войната и се върнал с послание от Гьоринг до Рузвелт. Колко ли още райбъровци имаме?

Райбър напусна "Тексако", когато тези неща излязоха наяве, но не само затова, а и защото сега вече официална Америка мрази Германия. Забележете обаче колко неочаквана и колко нова е тази омраза. Тя едва-едва се подаваше - никакви действия, а само думи, - когато нацистите се разшетаха да унищожат демокрацията в собствената си и в други страни. Стана по-гласовита, когато Хитлер тръгна срещу нашата истинска любов - Англия, и когато стана ясно, че той не ще да свърши работата, за която е предназначен - да нападне Русия. Тъкмо това беше и нещастието на Райбър. Както показва цялата му биография, той също би дал мило и драго само и само нацистите да тръгнат срещу Русия. Той мислеше, че те ще сторят това, както го мислеха и "нашите" лидери във Вашингтон, които тъкмо по тази причина нито веднъж не обезсърчиха Райбър или който и да било друг.

Обезсърчиха ли казах? През 1936 комисията на Най разкри, че "Прат и Уитни", "Къртис - Райт" и други самолетостроителни концерни са продали на Хитлер стотици самолети и самолетни мотори ("цели влакове с такава стока", както се изрази не друг, а нашият нов министър на флота Нокс); комисията разкри още, че това е станало със знанието и съгласието на "нашето" военно министерство и Министерството на флота. През 1934 износът на самолети от Съединените щати за Германия е възлязъл на близо 2 милиона долара. А сега ни плашат и искат да ни смразят кръвта с Хитлеровите "ужасни щуки", сякаш те са някакво дяволско изобретение на "силите на злото".

Комисията на Най разкри също, че акциите на "Динамит акциенгезелшафт", немския тръст за производство на експлозиви, се държат от "Импириъл кемикъл", "И. Г. Фарбен" и американската "Дюпон". "Дюпон" била сключила споразумение и с английската, и с немската фирма, по силата на което "всяка страна... след като произведе или се сдобие с някакво патентовано секретно изобретение", трябва "да даде в писмена форма на другата страна незабавно или най-късно до шест месеца пълни подробности за гореказаното изобретение". Дали това споразумение все още е в сила? Разкрито бе още, че "компанията "Спъри жироскоп" е доставяла автоматични пилоти, жирокомпаси и друга апаратура, достатъчна, за да се съоръжават най-малко 50 немски самолета месечно".

Да, в онези дни да подпомагаш нацистите беше достойнство. "Нашите" капиталовложения в Хитлерова Германия се изчисляват на 1 400 000 000 долара. "Ние" - тоест банката "Дилън-Рийд" - сме отпуснали заем от седемдесет милиона на Фьоглеровата "Ферайнигте щалверке" и четиридесет и шест милиона на "Сименс". А Фьоглер и Сименс финансираха Хитлер и го направиха диктатор на Германия.

...Ние сме заложили на нацистката карта, макар че залогът там е нищожен в сравнение със залога ни на английската карта. В действителност обаче не сме заложили нито на едната, нито на другата карта, а на картата на интернационала на богатите, за да бъде той надеждно защитен, независимо от кого, на картата на самата война.

Войната, независимо кой ще я спечели, е източник на печалби както за богатите отвъд океана, тъй и за нашите шейсет семейства. От последното тримесечие на 1938 до последното тримесечие на 1939 най-незначителното нарастване на печалбите на една стоманодобивна компания е сто процента, а най-високото - две хиляди процента. Това е само началото на военновременния бум.

Богатството, съсредоточено в ръцете на малцина, се стреми към експанзия и далечни пътища. Това е закон. 

1941

Ленд Лиз казвате сапасил светът от нацистите!!! Ти да видиш!!!

току-що, дръндю написа:

голем смех
това ми звучи като, колко български поданици са загинали по времето на османлъка

Сравнението ти е меко казано нелепо!!! Задай си въпроса, защо!!!

преди 14 минути, valkiria1 написа:

Риторичен въпрос или се правиш на дръж ми шапката.

Няма загинали граждани на Исраел през ВСВ, защото е нямало държава Исраел тогава. Ерец Исраел е създадена през 1948-ма година.

Има загинали евреи от различни страни .

 

Точно така!!! Има много загинали полски, руски, унгарски и всякакви европейски евреи, но тези държави не получават и един цент репарации, за разлика от несъществуваща към дадения момент държава, която няма един загинал неин гражданин!!!

преди 1 минута, Джугашвили написа:

Сравнението ти е меко казано нелепо!!! Задай си въпроса, защо!!!

сравнението е точно
не е имало израелски поданици, загинали във ВСВ, защото евреите са били поданици на друга/и държава/и
не е имало български поданици загинали по време на османлъка, защото българите са били поданици на друга държава

преди 8 минути, дръндю написа:

сравнението е точно
не е имало израелски поданици, загинали във ВСВ, защото евреите са били поданици на друга/и държава/и

Точно!!! И колко пари като репарации изплащат на тези държави??? Мога да ти кажа!!! Кръгла нула!!! За сметка на това, на Израел се изплащат милиарди всяка година от основаването си до ден днешен!!!

преди 8 минути, дръндю написа:

не е имало български поданици загинали по време на османлъка, защото българите са били поданици на друга държава

Османската империя изплаща ли репарации на някого??? Май не!!! Сравнението ти щеше да е точно, ако изплащаха репарации на Украйна примерно, дето има бесарабски българи!!! Да изплащат репарации на Украйна затова че нас са ни колили и бесили!!! Мислете малко преди да пишете!!!

П.П. Държава Украйна също не е съществувала по това време!!!

преди 6 минути, Джугашвили написа:

Точно!!! И колко пари като репарации изплащат на тези държави???

и сега следва въпроса, колко пари е получила османската империя ?
аве комсолец, недей така ве човек
аз те имам за умен мъж, а сега останах с впечатлението, че са ти промили мозъка ве
баси...такова нещо не съм очаквал от теб

преди 7 минути, дръндю написа:

сравнението е точно

Ми...не е точно, защото преди да дойде осмънлъка, както се изразяваш, е имало държава България с поданици българи, която в последствие е завладяна.

току-що, дръндю написа:

и сега следва въпроса, колко пари е получила османската империя ?
аве комсолец, недей така ве човек
аз те имам за умен мъж, а сега останах с впечатлението, че са ти промили мозъка ве
баси...такова нещо не съм очаквал от теб

Вие сте с промитите мозъци!!! Израел няма никакво право на каквито и да е репарации!!! Полша дето са всички концлагери не е получила една стотинка, един цент!!!

преди 3 минути, M.Николов написа:

е имало държава България с поданици българи,

имало е
добре че не е имало русофоби, че сега немаше да я има като държава
обичам родината си, но да се манипулира историята е типично за всяка власт

преди 1 минута, дръндю написа:

имало е
добре че не е имало русофоби, че сега немаше да я има като държава
обичам родината си, но да се манипулира историята е типично за всяка власт

И добре че са били нашите партньори от НАТО, та да ни спасят от османлъка, а!!!! Мед ми капе на сърцето като ви чета пропитите с омраза постове!!!

А бе да ти кажа тогава по е имало основания да има русофоби, понеже един руски княз едва не ни е довършил преди време.

преди 31 минути, Джугашвили написа:

Точно така!!! Има много загинали полски, руски, унгарски и всякакви европейски евреи, но тези държави не получават и един цент репарации, за разлика от несъществуваща към дадения момент държава, която няма един загинал неин гражданин!!!

Бен Гурион посочва "Закона за завръщането", като един от основополагащите закони в Ерец Исраел и дава материален израз на главната и задача :да бъдат събрани изгнаниците и тези, които искат да се установят в Исраел. Тълкуването на закона е ,че не държавата дава право на на живеещите в чужбина евреи възможността  да идват и живеят  в Исраел, това право за тях  е естествено и неотчуждаемо, доколкото евреи биха желали да се настанят в страната.  Изплащаните репарации  са за загиналите евреи н концлагерите и имуществата на немските евреи, така ,че стига сте танцували около думите. Договора с ФРГ   е на стойност за 60 милиона долара годишно в течение на 12 години и не прозължава досега ,както се мъчат някои лилипути  в този форум да го изкарат. За сравнение виж числата, които получава ФРГ по плана Маршал и тогава ще правим съпоставки.

Надявам се че 18 милиона долара годишно отпускани от Майкъл Стийнхарт като частно лице  няма да се броят като репарации изискани от Исраел. Имаш ли представа, колко са днес богатите диаспори, които подпомагат Исраел ? ..или ще си  коригирате кантара на пристрастията ?

преди 25 минути, Джугашвили написа:

Полша дето са всички концлагери не е получила една стотинка, един цент!!!

За какво да получи репарации Полша, затова ,че избиваше собствените си евреи ?!?!

преди 1 час, Джугашвили написа:

 

Да, пазят се, ама защо не ги четете, а вместо това се позовавате на пропагандни пасквили!!! Ето ти да четеш и да се информираш малко!!! 

Къде се изгуби, другарю Висарионович.  Че аз кога съм отричал връзките на американци с Третия Райх.  За британците е повече от ясно,  не само си сътрудничат,  но и много британци са симпатизирали на Хитлер. 

Отношения не просто е имало, а според мен са били по задълбочени. Нали не вярваш, че Фюрера се е гръмнал пред бункера? Един много ограничен кръг от хора в САЩ са знаели какво става, какво ще стане и какво ще спечелят от това, което ще стане.  Но ние само гадаем,  защото от архивите се вадят предимно кьорфишеците.