преди 1 час, perin2 написа:

Ами, за първите две мога да се съглася, че биха могли да се идентифицират. Проблемът при третото е по-сериозен - винаги има елемент на спекулативност и несигурност. Може би умът се е изчистил от алчност и ненавист, чрез заблуда . Може би се заблуждава, че ги е изчистил. Може би стресът и страданието са реални и необходими.

Може би тук е момента да напишеш какво не е заблуда за теб. Извинявай ако си го писал, не следя темата от началото. 

Невъзможно е умът да се изчисти от алчност и ненавист чрез заблуда. Трите винаги вървят ръка за ръка. Ако изпитваш алчност и ненавист, значи си заблуден. Свободата от заблуди е свобода от алчност, ненавист, стрес и страдание. Знае се, че стресът е причина и за физическото страдание. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Може би тук е момента да напишеш какво не е заблуда за теб. Извинявай ако си го писал, не следя темата от началото. 

Реалността не е заблуда. Не мога да изброя всичко реално според мен - списъкът е твърде дълъг. Мога да опитам се едно нещо, което е основополагащо - моралът не е заблуда.

 

Някакъв не много добър машинен превод на препоръки за литературен анализ, което си е лит. анализ на кратко поучително разказче- притча

Как да напишем литературен анализ

Прочети внимателно
Първото нещо, което трябва да направите преди да започнете литературния анализ, е да четете внимателно избраната работа. Правете бележки и маркирайте важните места, докато четете. (Прочетете как да разберете какво прочетете, ако искате повече съвети как да четете текст внимателно.)

Разбийте текста на различни елементи
По-добре разбирате и оценявате работата на литературата, ако прекъснете работата на нейните съставни части. Изследването на отделни елементи ще ви даде задълбочени познания за работата.

Анализирайте символите
Анализирайте характеристиките и качествата на различните герои и наблюдавайте как те реагират на различни ситуации. Има ли някаква промяна в тези знаци в края на книгата? Опитайте се да анализирате защо тези герои се държат или действат по начина, по който го правят. Сравнете и сравнете два или повече знака. Обърнете специално внимание на главния герой.

Анализирайте литературните устройства
Идентифицирайте литературните устройства като символи, метафори, образи, повторения, олицетворение и др. Разгледайте защо тези устройства са били използвани и какви са ефектите, създадени от тях.

Анализирайте съдържанието
Съдържанието е поредицата от събития и случки, които съставляват историята. Разгледайте връзката между събития и се опитайте да идентифицирате елементите на сюжета: експозиция, нарастващо действие, кулминация, падащо действие и епилог.

Анализирайте настройката
Определете мястото и периода от време в работата и анализирайте ефекта от тази настройка върху събитията и героите на историята. Има ли някаква конкретна причина да изберете тази настройка? Настройката не трябва да бъде анализирана поотделно, ако сте я разгледали в анализа на парцела или в анализа на характера.

Анализирайте стила и езика
Помислете какъв език е използвал авторът. Използва ли различен тип дикция за различни герои? Какъв тип език използва разказвачът? Различен ли е от езика, използван от други знаци? Определете стила на разказа, използван в работата.

 

Ето още един чужд източник

Точки

Литературен, исторически и социокултурен контекст

Намерете автора и произведението по времето, когато е написано, в какъв вид общество е възникнало (икономика, политика, основни исторически събития), биографична информация за автора и културния контекст, в който се появява произведението.

Литературният контекст се отнася до ситуацията на националната литература, художественото течение, към което принадлежи, жанр; какво въздействие е имало, получени влияния и въздействия.

Работно описание

Споменават се съответните детайли на произведението: тема, сюжет, персонажи, структура, стилистични ресурси и др.

Тема

Темата е за какво става дума в литературното произведение.

Аргумент

Връзка на историята: как започва, развитие на сюжета и как завършва.

Герои

Опишете основните и второстепенните герои на анализираното произведение и тяхната роля в историята.

Структура

Когато говорим за структура в повествователен текст, макар че това зависи от всяка творба, поне една говори за външна структура (подреждане на текстове в глави, например) и вътрешна структура (пространства, където се развива историята, как е развита повдига сюжета).

Стилистични ресурси

Те са формалните елементи в текста: глас на повествованието (който разказва), използване на диалози, време и пространство на историята, език (разговорен, поетичен) и тези на всеки жанр, в който е регистриран (поезия, повествование, театър ) и т.н.

заключение

Именно там авторът на литературния анализ представя своята гледна точка по разглеждания текст. Заключението повтаря точките, изложени в различните части на анализа и завършва с личен коментар.

Към горните съвети, по отношение на притчите трябва да добавим особеното значение на метафорите, иносказанието. Не само ги отбелязваме, но ги и интерпретираме- какво означават.

преди 1 час, perin2 написа:

Реалността не е заблуда. 

Има един голям, безформен, необясним поток … автоматично представяйки се като живост в този момент. Проявленията в този поток са временни или непостоянни, без трайна реалност, колкото и малка и незначителна да е, наистина сигурна и дадена веднъж завинаги. 

А какво е заблуда? 

на 13.10.2022 г. в 20:12, Śūnyatā написа:

Защо тогава малките деца говорят от трето лице

Защото разсъждават.  То прави така след като аз съм направил така. Вече на по-късен етап изрича аз ще правя така, като очаква другия да постъпи като то-то. Да, още от малки играем на "тото" и гледаме дали ще спечелим.  Някъде нацелваме, а друг път се разочароваме.  

Условните рефлекси не са като първичните рефлекси и след редица опит-грешка си съставяме формулата (условния рефлекс) за постигане на определена цел. 

Проблема на мнозина е, че придобиват мания по условността и престават да ползват първичните си рефлекси от страх, че ще получат разочарование. 

Като пуснах за търсене ключова дума "притчи", попаднах предимно на дамски сайтове. Това ме кара да мисля, че жените преобладаващо четат и мислят чрез притчи. Ето една, в която значимостта на личността се определя от отношението към жена- майката

   Притчи и приказки за семейството и живота
Притча за най-добрият син
Веднъж край кладенеца се срещнали три жени. Две от тях се надпреварвали да хвалят синовете си. Първата казала, че нейният син е най-красив сред момците в селото, най-силен и най-умен. Втората не ѝ оставала длъжна, хвалела момчето си, че чак се захласвала.

А третата жена стояла до тях и си мълчала. Питали я първите две, защо мълчи? „Ами синът ми е съвсем обикновен, нищо специално няма в него“ – казала жената.

Напълнили селянките тежките ведра и тръгнали да се прибират у дома. А насреща им – синовете.

Синът на първата се въртял през глава, ходел на ръце, хвърлял тежки камъни. Майката се радвала – „Гледайте какъв ми е герой“.

Синът на втората се спрял насред пътя и запял като славей, затанцувал. Майката гордо се усмихвала на чедото си.

Синът на третата жена притичал при майка си, взел ведрото и го понесъл към къщи.

Минавал в този момент край тях един старец. Двете жени се втурнали към него и го помолили да отсъди чий син е най-добрият. А старецът казал: „Че къде са вашите синове, аз тук само един видях. И посочил момчето, което тръгнало с ведрото на майка си.

преди 14 часа, Śūnyatā написа:

Има един голям, безформен, необясним поток … автоматично представяйки се като живост в този момент. Проявленията в този поток са временни или непостоянни, без трайна реалност, колкото и малка и незначителна да е, наистина сигурна и дадена веднъж завинаги. 

Потокът си е доста заформен и до известна степен обясним. Каквото не можем да си обясним е поради нашата органиченост. Много неща в него проявяват завидна устойчивост - например математиката и природните закони. По отношение на духа има премного основания да се твърди, че и моралът е устойчив. Не говоря за човешките възгледи за морала, а за самия морал. 

Трайна реалност и реалност са две различни неща. Ако определено нещо е преходно, това не означава, че не е истинско.

преди 14 часа, Śūnyatā написа:

А какво е заблуда? 

В кръг ли ще се въртим?

Заблудата е погрешна интерпретация на реалността. Състоянието на заблуда е съвсем реално нещо, но самата отделна заблуда е реалност само в ума на заблуждаващия се човек и зависи изцяло от него. Реалността от своя страна продължава да си крета без да зависи от нечии човешки ум. Нея я е имало и преди да се появи какъвто и да било земен разум и ще продължи да я има, ако целият земен разум изведнъж изчезне. Разбира се, реалността може да бъде частично променена от един ум, ако той приложи воля и инициира действие на тялото, което води до съответни резултати.

преди 6 часа, perin2 написа:

Заблудата е погрешна интерпретация на реалността. Състоянието на заблуда е съвсем реално нещо, но самата отделна заблуда е реалност само в ума на заблуждаващия се човек и зависи изцяло от него. 

Според теб защо човек допуска заблуди в ума си и вярва в тях като в реалност? 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Според теб защо човек допуска заблуди в ума си и вярва в тях като в реалност? 

Защото сме несъвършени, ограничени и грешни, но достатъчно сложни, за да можем да се самозаблуждаваме или заблуждаваме едни-други.

преди 1 час, perin2 написа:

Защото сме несъвършени, ограничени и грешни, но достатъчно сложни, за да можем да се самозаблуждаваме или заблуждаваме едни-други.

Как грешността поражда самозаблуди? Познавам ку-вари, които добре заблуждават мъжете на милите си и имат много реалистичен поглед, коя ще им даде. 

Повечето от грешниците добре знаят греха си, изповядват го и хич не се самозаблуждават за това, кое ги тегли.

По- добре беше да не пишеш за тях, че се самозаблуждават.

преди 1 час, perin2 написа:

Защото сме несъвършени, ограничени и грешни, но достатъчно сложни, за да можем да се самозаблуждаваме или заблуждаваме едни-други.

Ти писа нещо за морал. Сега излиза че спазването на морал е мисия невъзможна, защото сме грешни. 

Хората се заблуждават, защото са алчни. Затова будисткият морал е по-висш от християнския, защото при него не се прехвърля отговорността на бог, сатана или Адам и Ева, а се носи от човека. 

Всеки може да има чист ум и висш морал, ако се освободи от алчността, ненавистта и заблудите. И това е възможно. 

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Хората се заблуждават, защото са алчни.

Е, то по това се отличават хората от човеците ...  Що ли ни е такъв българския словоред, т.е. хора и човеци са различни неща ...  

Та, много като теб ги счита за еквивалентни стойности, но това не е истина. 

Принципно човеците са амбициозни. Това обаче не е порок и не пречи на отделния индивид да е личност. Някои от амбициозните успяват, а други не, и е на база това дали вярват или не, т.е. този амбициозен човек който вярва успява, а другият не. 

на 14.10.2022 г. в 20:44, perin2 написа:

Реалността не е заблуда. Не мога да изброя всичко реално според мен - списъкът е твърде дълъг. Мога да опитам се едно нещо, което е основополагащо - моралът не е заблуда.

 

Нещата описани в Библията, реалност ли са?
Виденията и пророчествата, реалност ли са?
Миналото и бъдещето реалност ли са?

 

 

на 14.10.2022 г. в 20:44, perin2 написа:

моралът не е заблуда.

Какво по-точно означава морал? Кой определя кое е морално или не, след като това е силно субективно понятие, зависещо от интелигентността на индивида, от средата в която живее, както и от личните нагласи на определящият дадено нещо като морално или не.

 

 

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

будисткият морал е по-висш от християнския, защото при него не се прехвърля отговорността на бог, сатана или Адам и Ева, а се носи от човека.

Посочи да видим какви са разликите между будисткия и християнския морал?

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

Сега излиза че спазването на морал е мисия невъзможна, защото сме грешни

Странно как забиваш в крайни разсъждения, след като будизмът е учение на средния път. Разбира се, че хората не са съвършени, правят грешки и ще ги допускат и в бъдеще. Но нали постоянно повтаряш, че човек не е нещо фиксирано и се променя. Ето сега имаш възможност да видиш ползата от това. Човек може да поеме пълен контрол над посоката си на развитие и да бъде какъвто иска. А моралът не е само в двата полюса, но в цялата гама от междинни състояния. Всъщност точно крайностите е спорно дали съществуват на практика и дали са достижими. 

преди 2 часа, _Aumi_ написа:

Нещата описани в Библията, реалност ли са?
Виденията и пророчествата, реалност ли са?
Миналото и бъдещето реалност ли са?

Нещата са си реални. Заблудата е винаги в заблуждаващия се, възприемащ нещата невярно или непълно. 

преди 2 часа, _Aumi_ написа:

Какво по-точно означава морал? Кой определя кое е морално или не,

Казано е: "Човекът е мярка за всички неща". 

Моите отговори са

преди 2 часа, _Aumi_ написа:

Нещата описани в Библията, реалност ли са?

Не, те са човешки разкази за събитията. Онзи ден имаше ПТП- автобус уби жена на спирка. Показанията на свидетелите се разминават. Смъртта е реалност, но описанията не са.

преди 2 часа, _Aumi_ написа:

Виденията и пророчествата, реалност ли са?

Има два проблема- точността на възприетото и точността на описанието от страна на пророка. По принцип се смята, че човек има видения, някои от които смята за пророчески. Само смята. Обаче може да се намесят много политически, религиозни, литературни и чисто ежедневни съображения при описването им.

преди 2 часа, _Aumi_ написа:

Миналото и бъдещето реалност ли са?

Миналото е реалност. Бъдещето е потенция. Я се случи, я не.

преди 2 часа, _Aumi_ написа:

Кой определя кое е морално или не

Този, който има власт и авторитет да определя. Като деца- мама и тате, като ученици- даскалицата и директорът, като работници- шефът, като шофьори- катаджията, като семейни- както се спогодим.

 

преди 29 минути, Търсещ истини написа:

Миналото е реалност. Бъдещето е потенция. Я се случи, я не.

Миналото е било реалност за тези, които са живели в определен период за който става въпрос, за конкретен случай.
Няма как да бъде реалност за нас, които не сме свидетели на събитията в миналото. Можем само да вярваме или не на представените събития.
Но, както се вижда от горният пример с ПТП-то, за различните хора, истината и реалността, са различни. Т.е. хората украсяват всичко чрез своето съзнание и въображение.

 

 

преди 29 минути, Търсещ истини написа:

Този, който има власт и авторитет да определя. Като деца- мама и тате, като ученици- даскалицата и директорът, като работници- шефът, като шофьори- катаджията, като семейни- както се спогодим.

 

Напълно съм съгласна. Излиза, че моралът е субективен и има различни окраски в зависимост от индивида, който го определя.

преди 45 минути, Търсещ истини написа:

Не, те са човешки разкази за събитията. Онзи ден имаше ПТП- автобус уби жена на спирка. Показанията на свидетелите се разминават. Смъртта е реалност, но описанията не са.

Изкривеният разказ на събитие обаче не променя самото събитие. Разказът е този, който може да се нарече "нереален", но пак ще е неточно, защото той ще е неверен, ако се отклонява много от действителността, а не нереален. "Нереален" може да се използва и в смисъл на невъзможен, фантастичен и тук по-скоро могат да се появят различни мнения за написаното в Библията. Аз виждам начин те да са възможни и отново бих ги определил като реални. 

преди 10 минути, Just a Stranger написа:

Изкривеният разказ на събитие обаче не променя самото събитие. Разказът е този, който може да се нарече "нереален", но пак ще е неточно, защото той ще е неверен, ако се отклонява много от действителността, а не нереален. "Нереален" може да се използва и в смисъл на невъзможен, фантастичен и тук по-скоро могат да се появят различни мнения за написаното в Библията. Аз виждам начин те да са възможни и отново бих ги определил като реални. 

А пророчествата, реални ли са, или са описание на фантастични съновидения, които могат изобщо да не се случат реално?

преди 47 минути, Търсещ истини написа:

Миналото е реалност. Бъдещето е потенция. Я се случи, я не

Бъдещето ще се случи по един или друг начин. Миналото е неизменно и невъзвратимо. То не може повече да се повтори, да се прояви. Настоящето не може също да се промени. Сега задействаме причините, но те винаги дават резултат в бъдещето. Пластичността на бъдещето обаче не го прави нереално. То е единствено сигурно и неизбежно. Проблем е, че умът има нужда да придаде някаква установена форма за да обхване нещо, но това е по-скоро неггово ограничение. Истинските неща не са фиксирани. 

Отделно, че времето също може да се разглежда като илюзия и да се потърси съществуващото извън него, но подобни упражнения са доста отвлечени. 

преди 31 минути, _Aumi_ написа:

А пророчествата, реални ли са, или са описание на фантастични съновидения, които могат изобщо да не се случат реално?

Отново думата "реалност" е неуместна. Пророчеството може да се осъществи частично или изцяло, или да не се осъществи. Може да е имало реални основания за него или да са били изцяло плод на фантазията на автора. Но това се отнася до основанията. И отново "нереално пророчество" е по-скоро такова, чиято реализация е невъзможна. Иначе основният критерий си е доколко пророчеството се е осъществило (като не се разглеждат само крайните варианти). 

преди 1 час, _Aumi_ написа:

Миналото е било реалност за тези, които са живели в определен период за който става въпрос, за конкретен случай.
Няма как да бъде реалност за нас, които не сме свидетели на събитията в миналото. Можем само да вярваме или не на представените събития.
Но, както се вижда от горният пример с ПТП-то, за различните хора, истината и реалността, са различни. Т.е. хората украсяват всичко чрез своето съзнание и въображение.

Миналото е реалност и има своите последствия, по които ние разбираме, че е било. Пак по примера с ПТП-то. Родителите на жената не са присъствали на него, но те най- добре знаят, че е реалност. Обяснете им, че "няма как да е реалност", щом не са присъствали. Мога да си представя отношението им, като им го кажете. По- добре не опитвайте.

А за последния абзац, това в съзнанието на човека, неговите спомени, образи и възприятия, тази реалност е картина, образи и възприятия. Събитията са реалността извън човека. Реалността е извън, субективната картина на реалността е вътре. 

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Разказът е този, който може да се нарече "нереален", но пак ще е неточно, защото той ще е неверен, ако се отклонява много от действителността, а не нереален.

По- скоро разказът като събитие е реален, но като описание на реално събитие е неточен и т.н. както го пишеш. 

преди 51 минути, Just a Stranger написа:

Пластичността на бъдещето обаче не го прави нереално. То е единствено сигурно и неизбежно.

Не съм съгласен и по- горе писах защо. Реалното нещо е съществуващо. Бъдещето не е нито нещо, нито съществуващо. То може да е, може и да не е. В съзнанието ни може да има идея за бъдещето, идеята Е, съществува, но бъдещето не.  Това, че бъдещето е сигурно е доста смътно. Кое му е сигурното?

преди 19 часа, Търсещ истини написа:

Как грешността поражда самозаблуди?

Самозаблудата е, че неморалното поведение е за предпочитане. В по-широк смисъл не става въпрос само за морал, а за грешност като синоним на несъвршенство. Един шофьор например може да не спре на червен светофар, защото се е разсеял и не го е видял, не защото се прави на печен.

преди 19 часа, Śūnyatā написа:

Ти писа нещо за морал. Сега излиза че спазването на морал е мисия невъзможна, защото сме грешни. 

Хората се заблуждават, защото са алчни. Затова будисткият морал е по-висш от християнския, защото при него не се прехвърля отговорността на бог, сатана или Адам и Ева, а се носи от човека. 

Всеки може да има чист ум и висш морал, ако се освободи от алчността, ненавистта и заблудите. И това е възможно. 

Безгрешността е невъзможна за човека, но следването на морален идеал е напълно възможно. Алчността не влиза в този идеал, бъди сигурен. Относно, чии морал е по-правилният - трудно ми е да си представя как от позицията на субективния будистки морал е възмжоно обективно да се заключи, че обективният християнски морал е по-нисш. Звучи доста противоречиво. Относно отговорността - разбира се, тя е на човека и неговия свободен избор. Греховете могат да се обяснят по много начини, но не могат да се оправдаят със същите неща.

преди 11 часа, _Aumi_ написа:

Нещата описани в Библията, реалност ли са?
Виденията и пророчествата, реалност ли са?
Миналото и бъдещето реалност ли са?

...

Какво по-точно означава морал? Кой определя кое е морално или не, след като това е силно субективно понятие, зависещо от интелигентността на индивида, от средата в която живее, както и от личните нагласи на определящият дадено нещо като морално или не.

1. и 2. Библейската история е описание на съвсем реални неща.

3. Разбира се, че са реалност. Миналото е реалността, която е била, а бъдещето е реалността, която ще бъде. 

4. Моралът е определен от Бога още при създаването на Вселената. Субективността идва от различните мнения за морал на различните хора, които могат да бъдат по-близо или по-далеч от изначално зададеното.

преди 20 минути, perin2 написа:

1. и 2. Библейската история е описание на съвсем реални неща.

Имаш ли доказателства, че описаното там е истина, а не художествена измислица?

преди 20 минути, perin2 написа:

3. Разбира се, че са реалност. Миналото е реалността, която е била, а бъдещето е реалността, която ще бъде. 

Свидетели сме, че различните историци разказват по различен начин за историческите събития. Всеки от тях има различна интерпретация, а дори ставаме все по-чести свидетели как неща които сме приемали за истина в даден момент, след години се оказват лъжа.

преди 21 минути, perin2 написа:

4. Моралът е определен от Бога още при създаването на Вселената. Субективността идва от различните мнения за морал на различните хора, които могат да бъдат по-близо или по-далеч от изначално зададеното.

От кой Бог е определен моралът? Кой е чул Бог лично да определя морала? 
 

преди 11 минути, _Aumi_ написа:

Имаш ли доказателства, че описаното там е истина, а не художествена измислица?

Има доста исторически доказателства за доста от описаните там неща. За тези части, които не са исторически доказани, имам силната увереност, че са в най-лошия случай художествена истина.

Библейската история пасва идеално на света, в който живеем. Досега не съм чул или прочел за нещо, което да може да се сравнява с нея, а чета разни неща отвреме-навреме.

преди 11 минути, _Aumi_ написа:

Свидетели сме, че различните историци разказват по различен начин за историческите събития. Всеки от тях има различна интерпретация, а дори ставаме все по-чести свидетели как неща които сме приемали за истина в даден момент, след години се оказват лъжа.

Миналото е едно нещо, а човешките описания, спомени и интерпретации са друго нещо. Ние можем да си мислим, че миналото е било едно, а то да е било съвсем друго. Това означава, че сме заблудени, а не, че миналото не е било реалност.

преди 11 минути, _Aumi_ написа:

От кой Бог е определен моралът? Кой е чул Бог лично да определя морала? 

От единствения Бог - Създателят на света. Той е издиктувал морала на няколко човека в историята, които наричаме пророци (най-важният е Мойсей), а думите на дошлия в човешка плът Бог Исус Христос са чути от големи тълпи хора преди около 2000 години и записани от неговите последователи.

преди 32 минути, perin2 написа:

Алчността не влиза в този идеал, бъди сигурен. 

Визирах егоистичната алчност за вечен живот. Всичко е непостоянно, затова няма нищо вечно. Това се наблюдава. Алчност, ненавист и заблуда са трите отрови, които са несъвместими с морал, който да може да се приложи на практика.