преди 48 минути, dioib написа:

По-интересното е, че не си интерпретирал, а си се поставил като адвокат на тези които не са помогнали.  

Не спираш с глупостите. Някакво удоволствие ли ти доставя? 

преди 8 минути, Śūnyatā написа:

Западната мисъл учи, че феномените се проявяват в съзнанието на човека. 

Източната духовност разглежда феномените като съзнание, напълно лишено от наблюдател и личност, но способни да пораждат всякакви фантоми, вселени, богове и герои. 

и двете изречения са фейк и са с неверни твърдения, нямащи никакви покрития.

Да не говорим за понятието "западна мисъл", контрастирана с "източна духовност"...

преди 8 минути, Śūnyatā написа:

В коментарите да се виждат само коментари, без допълнителни украси, така Буда е учил да практикува Бахия.

Нямаш нито един пример сред цялото ти многодишно участие сред форума, при който да липсват 'допълнителните украси" на твоята личност и фантазиите, чрез които си екзистенцираш сред заблудата си, наречена само от теб "будизъм".

Буда може да е практикувал без значение какво, но това не променя с нищичко твоето фантазно положение.

преди 28 минути, _ramus_ написа:

ето, за да ви опримеря че въобще не четете:

Цитираният абзац относно вярванията ти го нямаше, когато аз прочетох поста. Добавил си го по-късно, не знам кога, и сега го виждам за първи път. Доста интересно.

преди 17 часа, _ramus_ написа:

Нямам никаква нужда от вяра, нямам убеждения, нямам идол, кумир, не ме интересуват канони и не ме задържат сред нищо. Само да докопам пристрастие в себе си и тръгвам да го опознавам и дълбая, докато не "умре". Мога да сменям тези, да играя от който и да е отбор, вкл и от "религиозния". Нямам проблем да влизам или излизам от който и да е дебат, сред която и да е страна в него, вкл и да ги сменям с лекота...

Нищо от това не е вяра. нямам святи за мен неща, не ме интересуват с нищо ритуалите, нямам родина, нямам свещености, не се инициирам със събития, народност, територия, цвят на кожата, теории, концепции, приказки или идеологии... и нямам потребност от това. Днес мога да съм един - утре да съм друг... без да съм нищо от двете...

Вие не можете да си представите нещо подобно, заради това е безсилието и упоритите повторения...

Разбира се, че не мога да си представя толкова противоречива дрънканица. Дори сам не разбираш в каква дупка си. Вярата ти е, че нямаш нужда от вяра и съответно можеш да си правиш свободно какво ли не.  За рационален човек ли се имаш?

преди 7 минути, perin2 написа:

сега го виждам за първи път.

това кой го интересува - написах ли ви няколко пъти че "не четете". И относно другите казуси пак беше така. Аз как чета и намирам начин.

Сред форума не може да се редактира след като изтече зададено време, така, че не мога да си допълвам когато ми скимне. Освен това - често се връщам назад и препрочитам отминалото в написаното... Въобще - иска се опит и се възпитават умения. И най-вече - имам специално разработен метод за 'четене', аналитични техники и усвоени чрез тях умения... И не съм ги чел в библия или свещености някакви, нито бог ми ги е нашепнал.

Папагаленето - също сте натрупали по него съществен опит, но то не води до нищо и птицата няма нищо общо.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Съзнанието възниква във взаимна зависимост от това, което виждаме, чуваме, усещаме. То не съществува независимо и само по себе си. Ако няма поток от възприятия - няма и съзнание. 

Ами нали това написах. Само, че винаги има и осъзнаващ. Осъзнаването зависи от обекта, но и от осъзнаващия. Възприятията са включени в осъзнаването и те също са индивидуални, различни за различния човек. Ти как си представяш съзнание, без осъзнаващ, който да насочва съзнанието към един или друг обект? Да възприемаш едновременно всичко? Но по-голямата част от това всичко изобщо е непозната и няма как да бъде осъзната. Или пък да не осъзнаваш нищо? Това така или иначе се случва при липса на условия за осъзнаване (те в действителност са далеч по-комплексни от простото наличие на осъзнавано, осъзнаващ и осъзнаване).

преди 18 часа, _ramus_ написа:

Нищо от това не е вяра. нямам святи за мен неща ... не се инициирам със ... теории, концепции, приказки или идеологии... и нямам потребност от това. Днес мога да съм един - утре да съм друг... без да съм нищо от двете...

Святото нещо за теб е илюзията ти за псевдосъвършена свобода, която се опитваш да оправдаеш с какви ли не теории, концепции и приказки. Тя за теб си е цяла идеология и имаш сериозна потребност да я доказваш - единственият начин за това е да опиташ да тъпчеш чуждите вярвания, без които няма как да идентифицираш своите. Всеки се променя постоянно - нали знаеш.. всичко тече, не можеш да влезнеш в една и съща река два пъти. Моралният закон и Бога обаче остават непроменени.

преди 16 минути, Śūnyatā написа:

Западната мисъл учи, че феномените се проявяват в съзнанието на човека. 

Източната духовност разглежда феномените като съзнание, напълно лишено от наблюдател и личност, но способни да пораждат всякакви фантоми, вселени, богове и герои. 

За да се коментира нещо не е необходимо да се включва някаква мнима личност. В коментарите да се виждат само коментари, в мислите само мисли, без мислещ и без допълнителни украси. Така Буда е учил да практикува Бахия.

Не мога да кажа, че съм те разбрал. Отговори ми ясно на предния въпрос, далитова, което си мисля е вярно. Все едно, дали да или не. По- сетне ще прочета и обясненията.

преди 3 минути, _ramus_ написа:

това кой го интересува - написах ли ви няколко пъти че "не четете".

О, толкова съжалявам, че не се връщам да ти препрочитам дрънканиците ти по няколко пъти на ден, да не би случайно да добавиш още някоя..

току-що, perin2 написа:

не можеш да влезнеш в една и съща река два пъти.

Клишенцето служи за да се папагали, нали" . Но е малоумно и само авторът му си знае какво е искал да каже с него, а не папагалите, които го повтарят толкова векове.

Многозначието в интерпретирането подава много варианти.

Всъщност влизам точно в една и съща река - колкото и да са пъти. Доколко и кое е "едно и също" - дори водните молекули са едни и същи - в тази река. И където и да влезна в нея - все сред водни молекули попадам.

Дори и бреговете да са изменчиви - пак се обединяват с "РЕКА" - водата и бреговете й. В този смисъл всеки път, когато влизам в "РЕКАТА" влизам в една и съща РЕКА.

Обаче сред клишето не се касае да "не можеш да влезнеш в една и съща вода, в реката", а е относно цялата река. Така, че не е достатъчно само да се папагали, и да се репликират тълкуванията наготово, щото е най-лесно.

току-що, perin2 написа:

О, толкова съжалявам, че не се връщам да ти препрочитам дрънканиците ти по няколко пъти на ден, да не би случайно да добавиш още някоя..

Написахте няколко лъжи - за два дни. Надявате  ли се,  че лицемерието ви относно 'бог' и другите измишльотини с които се фантазирате ще ви "спаси душичката"?

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

А този въпрос свързан ли е с темата?

Можете ли да използвате друга от многобройните теми за вярата или смятате да следвате събеседника си където и да отиде? Няма смисъл, не ви води към качествени идеи.

За жалост почти не е свързан. Поначало беше в по-подходяща тема, но в последствие спрях да внимавам за това. То изпървом самото захващане най-вероятно си беше грешка от моя страна и изглежда ще я приключвам скоро. 

преди 3 минути, _ramus_ написа:

Дори и бреговете да са изменчиви - пак се обединяват с "РЕКА" - водата и бреговете й. В този смисъл всеки път, когато влизам в "РЕКАТА" влизам в една и съща РЕКА.

Добре, приключихме. Извинявам се на всички останали тук.

Защо се извинявате, след като този този, който ви прави забележка също не пише по темата и си импровизира по хрумките си?

Останалите - също не пишат по темата, - нито будисткият фантазьор, нито "духовният му" колега, нито сливенският алкохолен мъдрец...

Въобще вие какво точно 'четете', след като не забелязвате толкова прозаични и елементарни неща?

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Личността винаги възниква като набор от вътрешни коментари на директното възприятие.

Когато няма коментар към това което се вижда, чува, усеща и осъзнава, не възниква представата за личност или субект. 

Когато личността напълно отсъства - тогава е възможно истинско присъствие в реалността тук и сега. 

Добре, аз от какво друго съм съставен, освен от моята личност? Кое е това, което присъства, ако личността отсъства?

преди 10 часа, dioib написа:

Първо: Не смирено разкаяние, а смирение и покаяние. 

Второ:...

Да, съгласен съм с общо взето всичко.

преди 1 минута, perin2 написа:

Добре, аз от какво друго съм съставен, освен от моята личност?

аха - вярвате че това е "по темата ли"? Всъщност кога за последно видяхте заглавието й, нейното антре...?

преди 18 минути, perin2 написа:

Моралният закон и Бога обаче остават непроменени.

няма такова нещо - ако ги нямаше хората, ако вярвахте в съвсем друга идеологична приказка - нямаше да го има "тоя закон", а щеше да е друг.

Нямаше да го има и морала, а щеше да е друг ( както е по други места, по други култури, сред "други" богове).

Нямаше и твоят бог да го има...

Така, че нямате обобщение, което да ви е валидно извън контекста на вашите собствени вярвания.

преди 48 минути, Just a Stranger написа:

Ти как си представяш съзнание, без осъзнаващ, който да насочва съзнанието към един или друг обект? 

Чувал ли си за научния опит в който се доказва, че "изборите" се извършват преди така наречената "личност" да си ги въобрази, че ги извършва? 

преди 36 минути, perin2 написа:

Добре, аз от какво друго съм съставен, освен от моята личност? Кое е това, което присъства, ако личността отсъства?

Присъства реалността такава, каквато е. 

преди 38 минути, Śūnyatā написа:

Присъства реалността такава, каквато е. 

Преди малко каза за "истинско присъствие в реалността". Кое е това, което присъства в нея?

преди 28 минути, Śūnyatā написа:

че "изборите" се извършват преди така наречената "личност" да си ги въобрази, че ги извършва?

я да цитираме такъв "опит". Можеш ли? 

Сигурен ли си че си прочел какво касае опита, какви са детайлите и какви са интерпретациите от резултатите? Защото няма нищо общо с тия измишльотини, които си ръсиш. 

И като стана въпрос - касае се за наука, а поредното нейно използване за целите на една или друга нечия фантазия, за да си 'доказва' в колко "висша истина" вярва. А ти - какво общо имаш с "науката"...

 

преди 38 минути, perin2 написа:

Преди малко каза за "истинско присъствие в реалността". Кое е това, което присъства в нея?

Истинското присъствие е когато напълно отсъства представата за личност. В реалността присъства самата реалност. Всичко останало е коментар на случващото се, но коментарът не е случващото се, а представа и интерпретация на представата. 

https://rg.ru/2019/05/14/chto-na-samom-dele-upravliaet-postupkami-cheloveka.html

преди 11 часа, dioib написа:

Притчата за милосърдния самарянин – Православие.БГ (pravoslavie.bg)

Според мен основният смисъл лесно се схваща от повечето хора. Когато свободен човек носи Божия закон в сърцето си, в живота си той го изпълнява напълно чисто и директно, докато институцията често е загрижена за подробности като форма и визия и т.н.

По-особен момент обаче тук е, че разбойниците може да не са винаги лоши хора, може да са и лоши мисли, съответно раните на страдалеца може да са психически.

преди 4 минути, Śūnyatā написа:

В реалността присъства самата реалност.

Съжалявам, може би аз не мога да го смеля. Разглеждам го като невъзможно.

преди 1 час, perin2 написа:

Съжалявам, може би аз не мога да го смеля. Разглеждам го като невъзможно.

Това е напълно нормално. Пиша също за да го осмисля. Въпросите които се задават помагат за това. 

Замисли се колко от страданията, които изпитваме са свързани с личността? Ако не се заблуждавахме, че съществува "личност" като устойчива реалност, тези страдания щяха ли да съществуват? Не. 

Буда е бил практик, съдейки по сутрите. Той не е отговарял на въпроси относно източника на мирозданието и неговата цел. Не се е интересувал откъде идват феномените, а наблюдавайки ги е учел как да се прекрати страданието. Всички искаме да сме щастливи и да не страдаме. Нали така? Не говоря за физическите болежки, а за психическите и тези, които си причиняваме едни на други.

Исихазмът е традиция в християнството, която се занимава с подобна практика. В нея концентрацията е в мълчанието не само от думи, но и от мисли, от мисълта за практикуващ, за полза от практиката, всичко изчезва... , за да се разшири съзнанието и да се слее с божественото. Няма личност, няма пречки и никога не е имало. Всичко сме си измислили сами. Загубили сме връзката си с живата реалност. 

Чудно ми е, че доведохте интерпретацията на притчите до това, дали личността участва във възприемането. Ще ви кажа, че участва целия човек, барабар с личността си, състоянието на слуховия орган, опита, дори такива неща като има ли зъбобол или запек.

Притчата се възприема като текст или произнесени думи. Тя не се възприема като пейзаж или миризма на загоряло. Тя трябва да бъде чута или прочетена. А това става по същия начин, както четенето на разказче от читанката или слушане Сънчо. И децата го правят. Толкова ли е важен този етап? Той ли ви създава проблем?

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Замисли се колко от страданията, които изпитваме са свързани с личността? Ако не се заблуждавахме, че съществува "личност" като устойчива реалност, тези страдания щяха ли да съществуват? Не. 

...

Всички искаме да сме щастливи и да не страдаме. Нали така?

Не виждам основание да приема личността за илюзия и всъщност според мен тя не може да се премахне. Самият акт на пожелаване и опит да се направи такова "премахване" е проява на лична воля и съответно звучи доста противоречиво - по-скоро личността просто се променя и премахването е самозаблуда. Дори и някак си да не съм прав, не виждам и основание искрено да пожелая да се самозаличавам по този начин.

Относно втората част, щастието не е ли личностна проява? Буда не е ли търсил по-скоро нещо като меко, отпуснато и доволно спокойствие?

преди 25 минути, Търсещ истини написа:

Чудно ми е, че доведохте интерпретацията на притчите до това, дали личността участва във възприемането.

И на мен, аз го приемам като подразбиращо се. 

Ще се върна на притчата за добрия самарянин. 

1. Главни герои

левит- член на еврейското племе левити, на които се възлагат религиозната и политическа дейности. Това е човек, който по рода си е длъжен да пази законите на божеството.

свещеник- той непосредствено извършва ритуали, определени от божеството

самарянин- член на друга, нееврейска етническа група, изповядващи ревизиран юдаизъм, смятани от евреите за по- долни. В Новия завет се споменават със симпатия. Това е разбираемо, след като християнството се обръща към най- нищите, отхвърлените

освен обсъжданата притча и още:

12. И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които
се спряха отдалеч
13. и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
14. Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато
отиваха, очистиха се.
15. А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с
висок глас,
16. и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше
самарянин.
17. Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са
деветте?
18. Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава,
освен тоя другородец?

Друга- за самарянката Фотина Евангелие от Иоан

Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй
при извора. Часът беше около шестия.
7. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай Ми
да пия.
8. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
9. Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от
мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със
самаряните.)

Юдеите обвиняват Исус, че е самарянин, вероятно че ревизира юдаизма, но видимото е, че това име го безчести:

48. На това иудеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че
Ти си самарянин, и в Тебе има бяс?
49. Иисус отговори: в Мене бяс няма; но почитам Отца Си, а вие Ме
безчестите.

2. Второстепенни герои: Разбойниците и жертвата, неназована- "един човек". Тяхната поява е предистория за поучителната част.

3. Сюжет- сюжетът е подробно представен и се възприема леко. Става дума за безкористната помощ към случаен човек в беда.

4. Освен централната поука, че ближен за християните е този който подкрепя нуждаещите се безкористно, могат да се изведат и такива като "Не винаги ще получиш доброто от този, който е длъжен да го върши", "Тези, които служат на бога, не винаги са човечни към човеците", "Разбойник те обира и заминава, а роднина като те отпъди, за дълго боли", "Като те налегне грижа, иди при свещеника, но сподели и с просяка пред църквата" и др. 

Как не ви мързи да пишете и да се ровите толкоз в неща от преди хиляди години не знам. Направо ви се кефя на всички! 

преди 12 минути, Емил Костов написа:

Как не ви мързи да пишете и да се ровите толкоз в неща от преди хиляди години не знам. Направо ви се кефя на всички! 

Да, бе. Прав си. 

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Истинското присъствие (не, няма присъствие, когато няма "КОЙ" да присъства и няма защо да се нарича така) е когато напълно отсъства представата за личност.

В реалността присъства самата реалност. ( те това вече е пик на глупостта. Ти не можеш без това - как ще го "осмисляш" и какво точно осмисляш чрез подобни недоумия)

Всичко останало е коментар на случващото се, но коментарът не е случващото се, а представа и интерпретация на представата. 

https://rg.ru/2019/05/14/chto-na-samom-dele-upravliaet-postupkami-cheloveka.html

Душко, ти на линка пак на чалга си налетял. Ти това ли наричаш "наука"? Всъщност то за теб друго не може да е - чалга от чалга се привлича. И с "будизма" си така.

Второто изречение от цитата е отново пълна глупост. Пишеш пълни  глупости на хората, а той човечеца направо е баялдисал до будизъм, и ти си един обяснител...

И точно това е върхът на егоизма - не му го обясняваш, не го гледаш на какъв хал е, без каквато и да е обратна връзка, а си правиш гаргарите си с фантазията че ги 'осмисляш". Всъщност съвсем егоистично го използваш чрез 'въпросите му' - сигурно "ашколсун" би казал твоя буда. Язък че бил учил да практикува ала-бала нещо си.

 

преди 36 минути, Емил Костов написа:

Как не ви мързи да пишете и да се ровите толкоз в неща от преди хиляди години

за какво друго да си лафят? То не че това е върхът, но и са си омръзнали от повторения всеки един от тях. години вече си папагалят всеки неговото си, но все пак трябва да върви и благия моабет. Дните се нижат, всеки гледа да ги запълни с неговото си.