преди 15 часа, Търсещ истини написа:

Копирай ги.

Това и съм направил. Това не е моя интерпретация ... 

В действителност е хубаво да се беседва по притчи, независимо дали интерпретациите ще са достоверни, верни, наивни или праведни. Те "отключват" откровението в личността, т.е. при определени обстоятелства как би постъпил някой. Според мен това е положителността на притчата, а не самото и съдържание.  

преди 14 часа, Just a Stranger написа:

Не спираш с глупостите. Някакво удоволствие ли ти доставя? 

Явно на теб само твоите глупости ти доставят удовлетворение.  -> По-важното за мен бе как си подходил към притчата, а то бе изместване на смисъла ѝ, т.е. акцентираш върху закона, а не поуката от притчата. 

преди 14 часа, perin2 написа:

Да, съгласен съм с общо взето всичко.

Прощавай! Не, че смисъла не го разбрах или не се разбира, но подвеждат се някои, че нещата протичат едновременно, а не последователно и определено има разлика от разкаяние и покаяние, т.е. вулгарно = разкаянието може да не е истинско. В много случаи човек може да се е смирил, но да не се е покаял. Да, има и случаи да се е покаял, но да не се е смирил, но те са изключения. 

Принципно разкаянието затормозява човек в духовното му развитие. Да и при двете имаме съжаление за извършено от нас деяние, но при покаянието е искрено, т.е. човек е осъзнал греховното което е сторил. 

"Сумиране на притчи". Имаме двете притчи- за хляба по водите, когато авторът препоръчва "Давай дял на седем души, и дори на осем, защото не знаеш, каква неволя ще бъде на земята" и притчата за тлъстите и мършави крави(търсете си я сами), според която е добре да се пести в изобилието за да има в недоимъка. Това са две различни стратегии, едната е на инвестиране, другата на спестяване. И двете са важни и за това се сумират, не се обобщават.

преди 5 минути, Търсещ истини написа:

Това са две различни стратегии, едната е на инвестиране, другата на спестяване. И двете са важни и за това се сумират, не се обобщават.

Ни най-малко това са стратегии, а са тактики. 

В действителност при стратегиите имаме последователност, докато при тактиките имаме смяна на метода за постигане на зададената стратегия. 

По мое му нито трябва да се обобщават или събират, защото образно: Едното е по абсцисата, а другото е по ординатата. Има и друго, т.е. това са векторни характеристики за придвижване към доброто, а то не е "плоско" (линейно). 

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Имаме двете притчи

Ти акцентираш върху двете, но принципно въпросните са "частен случай" в определената религия. 

Понеже се опита да обясняваш с картини (поради липса на знания свързани с дескриптивната геометрия), то интерпретацията ти на притча/притчите не дава пълна представа за религията поради това, че твоя мироглед дава несъразмерност на заложената нравственост в притчата/притчите и вулгарно казано изопачаваш смисълът съдържим в нея. 

Та, как може план и фасада да ги събираш?! - Примерно ... 

Та, от друга гледна точка мога смело да твърдя, че притчите са разрези в съответната религия. И в тоя случай двете без другата съвкупност от притчи не обосновават цялата нравственост в религията. 

Затова и да се съди за дадена религия каква е вадейки по избирателен принцип притчи или определени текстове от религиозните писания е недопустимо, защото това ще е ерес, а не самата религия, и един вид другия умишлено се тика да приеме религията не по праведно, а по някакво лъжовно тълкуване. 

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

"Сумиране на притчи". Имаме двете притчи- за хляба по водите, когато авторът препоръчва "Давай дял на седем души, и дори на осем, защото не знаеш, каква неволя ще бъде на земята" и притчата за тлъстите и мършави крави(търсете си я сами), според която е добре да се пести в изобилието за да има в недоимъка. Това са две различни стратегии, едната е на инвестиране, другата на спестяване. И двете са важни и за това се сумират, не се обобщават.

Да задоволяваш потребностите си умерено, дори и когато имаш възможност за повече, поне за мен не противоречи на споделянето с други. Всичко е въпрос на правилен баланс между това, което човек употребява, което запазва за в бъдеще и с което подпомага другите.

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

"Сумиране на притчи". ... Това са две различни стратегии, едната е на инвестиране, другата на спестяване. И двете са важни и за това се сумират, не се обобщават.

Има и по-съществена разлика между двете. Историята със съня на фараона, кравите и житните класове се разглежда по-скоро като епизод от живота на Йосиф, който му осигурява определена промяна в положението. Извън това той е по-скоро прагматичен, отнасящ се до мъдото управление и стопанство. В другия случай "хлябът" и "делът" са много по-обширни понятия и има повече идеализъм и поле за размисъл.

преди 20 часа, perin2 написа:

Не виждам основание да приема личността за илюзия и всъщност според мен тя не може да се премахне. 

Както се загнездва в съзнанието вярата в дядо Мраз и после може да се премахне, така загнезденото "аз" може да се осъзнае като делюзия. 

преди 5 минути, Śūnyatā написа:

Както се загнездва в съзнанието вярата в дядо Мраз и после може да се премахне, така загнезденото "аз" може да се осъзнае като делюзия. 

Опасявам се, че се въртим в кръг. Вярата в дядо Мраз аз я премахвам от моето съзнание. Кое или какво ще да е това, което остава и осъзнава "аз" като делюзия?

преди 3 минути, perin2 написа:

Опасявам се, че се въртим в кръг. Вярата в дядо Мраз аз я премахвам от моето съзнание. Кое или какво ще да е това, което остава и осъзнава "аз" като делюзия?

Няма нищо "мое" или "твое". Всичко се появява поради причини и изчезва при прекратяване на някоя от причините. 

Остава чистото от делюзии съзнание, което няма трайна реалност. 

преди 31 минути, Śūnyatā написа:

Остава чистото от делюзии съзнание, което няма трайна реалност. 

Дори и да е възможно, което ме съмнява, за да се случи е необходима проява на лична воля с определено лично желание/предпочитание преди това. Делюзията "аз" трябва да прецени, че това е нещо добро и правилно, нещо за предпочитане, за да може да се стигне до въпросното състояние.

С какво безличното съзнание е по-добро от личното? Доброто и злото илюзия ли са? Ако да, защо светът да не е изпълнен с личностни съзнания, вместно с безличностни?

преди 24 минути, Śūnyatā написа:

Остава чистото от делюзии съзнание, което няма трайна реалност. 

Как "остава" , след като "няма трайна реалност". Противоречиш си. Илюзията е, която няма трайна реалност, а ти свеждаш всичко до илюзия. 

преди 11 минути, perin2 написа:

Дори и да е възможно, което ме съмнява, за да се случи е необходима проява на лична воля с определено лично желание/предпочитание преди това. Делюзията "аз" трябва да прецени, че това е нещо добро и правилно, нещо за предпочитане, за да може да се стигне до въпросното състояние.

С какво безличното съзнание е по-добро от личното? Доброто и злото илюзия ли са? Ако да, защо светът да не е изпълнен с личностни съзнания, вместно с безличностни?

Волята за практика е необходима, но тя не е "лична", както вече обясних. 

Мотивът е страданието което се преживява при наличието на тази делюзия. Възниква въпрос: Възможно ли е да не се приемат изменчивите феномени като трайна реалност и да не приемаме събитията лично. Съмнението изчезва, когато е налице практика. 

Доброто и злото са относителни, те също нямат трайна реалност. Което е добро за един, за друг е зло и обратно. Няма много безличностни съзнания, защо от ранна възраст ни се насажда представата за "аз", поради ред причини. Реализацията на чисто, свободно от страдания съзнание не става за един ден или от чата. 

преди 7 минути, Just a Stranger написа:

Как "остава" , след като "няма трайна реалност".

Реалността такава каквато е: изменчива, неудовлетворителна (ако няма осъзнаване), лишена от трайна същност (атман, аз). 

Това са трите характеристики според будизма. 

преди 49 минути, Śūnyatā написа:

Доброто и злото са относителни, те също нямат трайна реалност. Което е добро за един, за друг е зло и обратно.

Ами, ако наистина е така, то в случай, че съвсем "неличностно" мотивирано реша да си запазя личността и страданието, това не би било някакъв сериозен проблем. Може би ще успея да го премахна, поне донякъде, запазвайки себе си.

Откъде да съм сигурен, че доброто и злото не са постоянно едни и същи и не съществуват независими от мненията на различните хора?

преди 22 часа, Търсещ истини написа:

4. Освен централната поука, че ближен за християните е този който подкрепя нуждаещите се безкористно, могат да се изведат и такива като "Не винаги ще получиш доброто от този, който е длъжен да го върши", "Тези, които служат на бога, не винаги са човечни към човеците", "Разбойник те обира и заминава, а роднина като те отпъди, за дълго боли", "Като те налегне грижа, иди при свещеника, но сподели и с просяка пред църквата" и др. 

Ще почна със споделяне какво казах на един мой съсед в миналото. 

Предисторията бе, че за него приятелството е най-хубавото. От друга стана се знае за това, че без помощ от роднина никой не е успял. 

Та, след някакъв спор с него му казах: Най-близкия ти човек е съседа ти, защото не може да изискваш приятеля/приятелите ти винаги ("да са винаги готови") да откликнат, а така също и роднина който е нейде далеч. Да, имаш ли някаква нужда от помощ, то се обръщаш именно към съседа си. Та, от там и е клишето внимавай какви ти са съседите.  

Що се касае за поуката от притчата, то понякога от неизвестен и дори човек с други разбирания спрямо светът може да получиш помощ, а не от "свои" било то от клира или съмишленици. Като, че ли човещината сред 'нисшите" е по-голяма отколкото сред "висшите". И все пак да не забравяме, че това е НЗ, който някои не зачитат, а времената са когато Юдаизмът е бил "масова" религия по местата където са се случели събитията описани в притчата. 

п.п. Централна поука няма!!!  Това си е направо жаргон на партиен секретар ...   = Принципно има една поука, а не лява, дясна и централна ...  

преди 51 минути, perin2 написа:

Откъде да съм сигурен, че доброто и злото не са постоянно едни и същи и не съществуват независими от мненията на различните хора?

Защото постоянни и независими феномени не се наблюдават. Те не са част от съзнанието, освен като заблуда. А когато представите и желанията не отговарят на действителността, следват множество негативни последствия. Мислите, речта и действията придобиват уродлив характер у повечето хора. Ти не си от масата, можеш да мислиш, затова дискусия с теб може да се води. Също съм бил вярващ, затова те разбирам. 

преди 55 минути, perin2 написа:

Ами, ако наистина е така, то в случай, че съвсем "неличностно" мотивирано реша да си запазя личността и страданието, това не би било някакъв сериозен проблем. Може би ще успея да го премахна, поне донякъде, запазвайки себе си.

Себе си няма как да запазиш завинаги. Можеш да умреш с тази мисъл. Но дали това е бил пълноценен живот в хармония с реалността?

преди 8 минути, Śūnyatā написа:

Защото постоянни и независими феномени не се наблюдават. Те не са част от съзнанието, освен като заблуда.

Имаш предвид наблюдават с очите ли? Природните закони са доста постоянни засега, и също така независими от човешкото мнение.

преди 11 минути, Śūnyatā написа:

 Себе си няма как да запазиш завинаги. Можеш да умреш с тази мисъл. Но дали това е бил пълноценен живот в хармония с реалността?

Доколкото знам има един начин да се запазя - само трябва да го поискам.

Пълноценен, хармония.. не са ли личностни заблуди?

преди 1 час, perin2 написа:

Доколкото знам има един начин да се запазя - само трябва да го поискам.

Рано или късно даваме, за да запазим нещо, а не е въпроса дали го искаме, по-искаме и/или желаем.  

Така, че не е важно какво искаме, а какво даваме, за да се запазим.  

преди 13 часа, perin2 написа:

Имаш предвид наблюдават с очите ли? Природните закони са доста постоянни засега, и също така независими от човешкото мнение.

Доколкото знам има един начин да се запазя - само трябва да го поискам.

Пълноценен, хармония.. не са ли личностни заблуди?

Като се има предвид, че модерната  наука е на няколкостотин години, не могат да се правят сериозни изводи дали "законите" са били постоянни преди и ще бъдат ли такива след няколко милиарда години. В интернет има доста информация по въпроса. Само един пример:

http://www.factor-news.net/index_.php?cm=4&id=2909

А ако това което пишеш, че само да поискаш и нещо ще се случи е само заблуда? Възможно ли е според теб да е заблуда? 

Прав си, ако е осъзнато, че това което наричаме личност е само име, естествено няма нужда от допълнителни концепци. Пиша го така с определена цел. 

преди 9 минути, Śūnyatā написа:

http://www.factor-news.net/index_.php?cm=4&id=2909

Скоростта на светлината не е физичен закон. Тя така или иначе зависи от гравитацията и веществото през което преминава. Смята се за константа във вакуум, но е въпрос дали изобщо съществува вакуум. 

преди 18 минути, Śūnyatā написа:

Като се има предвид, че модерната  наука е на няколкостотин години, не могат да се правят сериозни изводи дали "законите" са били постоянни преди и ще бъдат ли такива след няколко милиарда години. 

Нещо ненаблюдавано и невъзможно за представяне и обосноваване не е логично да се допуска. Допусканията би следвало да се основават на нещо от живота. 

преди 45 минути, Just a Stranger написа:

Скоростта на светлината не е физичен закон. Тя така или иначе зависи от гравитацията и веществото през което преминава. Смята се за константа във вакуум, но е въпрос дали изобщо съществува вакуум. 

Нещо ненаблюдавано и невъзможно за представяне и обосноваване не е логично да се допуска. Допусканията би следвало да се основават на нещо от живота. 

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Otkritie-Vselenata-ima-os-sever-iug-a-prirodnite-zakoni-ne-sa-tolk_149116.html

Но много хора задълбават в метафизиката и започват да се роят заблуди. А когато заблудата обещава вечен живот или прераждане на някаква трайна личност хората много бързо я налазват и са готови на всичко. 

преди 18 часа, perin2 написа:

Има и по-съществена разлика между двете. Историята със съня на фараона, кравите и житните класове се разглежда по-скоро като епизод от живота на Йосиф, който му осигурява определена промяна в положението. Извън това той е по-скоро прагматичен, отнасящ се до мъдото управление и стопанство. В другия случай "хлябът" и "делът" са много по-обширни понятия и има повече идеализъм и поле за размисъл.

Това, че първата притча е извлечена от историята за Йосиф е незначително, можем да я разглеждаме самостоятелно, без нищо да се промени. Става дума, че обстоятелствата на поява на притчата в някои случаи са важни, но в други - не. Прим. Езоповите басни в някои случаи си личи неговият робски произход, но ние теглим общочовешкото. 

Абе, игнорирай Йоската.

Друго, което ми иде на ум, е че не може да се математизира сравняването на притчи. Когато сравняваме позитивна с негативна те не се изваждат, унищожават, а контрастират помежду си, тази, която ни е по- приемлива се усилва. Не е аритметичен подхода , а някакъв друг.

Една интерпретация на притчата за слона и слепците

Притча за слона – или защо разбираме живота различно

ОТ БОРЯНА БОГДАНОВА  
Преди няколко дни бях на една лекция, на която чух за първи път древна притча, която ме накара да се замисля за това колко различни гледни точки имаме за всичко – един за друг, за работата, за държавата, за любовта и изобщо за начина, по който „трябва” да живеем. Толкова мирогледи, многобройни като звездите, които можем да видим в някоя лятна нощ, когато небето е ясно и бездънно.

А ето я и притчата за четиримата слепци и слона:

Четирима слепи вървели бавно из пътя. Срещу тях се задал слон.

— Отдръпнете се, иде слон! — извикали минувачите на слепите.

Любопитство обзело слепците.

— А какъв е слонът?—попитали те.—Покажете ни го?

Тогава минувачите помолили ездача:

— Спри за малко слона! Тези слепи хора искат да узнаят какъв е той. Слонът спрял и четиримата слепи започнали да го опипват. На единия от тях под ръка попаднал хоботът, на втория — крак, на третия — коремът, а на четвъртия — опашката.

Опипали те слона и ездачът го подкарал нататък. Тогава минувачите запитали слепците:

— Е, сега знаете ли какъв е слонът?

— Знаем! — отговорили те.

— Какъв е?

Слепият, който опипал хобота, казал:

— Той прилича на дебела змия, свита на кълбо.

Слепецът, който опипал крака на слона, му възразил:

— Не, имаш грешка! Той прилича на стълб.

Слепият, който опипал корема на слона, рекъл:

— И двамата не сте прави! Слонът прилича на грамадна бъчва за вода.

А този, който опипал опашката, заявил:

— Вие всички грешите. Той съвсем не е такъв, какъвто казвате. Слонът прилича на корабно въже.

*

Е, сега вече спокойно можем да заключим – животът е един голям слон. Моят, твоят, нашият.

Защо толкова хора разсъждават върху смисъла на живота и се опитват да намерят някакъв универсален отговор за причината, поради която съществуваме и „сме” точно тук и точно сега? Мисля си, че по-скоро всеки от нас опипва различна част от тялото на това животно, но в крайна сметка всички се докосваме до един и същи слон. Разбираме живота по различен начин, но нито един от нас не е нито прав, нито пък греши. Защото точно като слепците от притчата ние имаме възможност да опознаем само опашката или хобота на слона и на базата на този опит си правим изводи за това какво представлява той в целостта си. Не е възможно изведнъж да прогледнем и да осъзнаем какъв е смисълът на всичко. А и едва ли бихме могли да обхванем с ръце целия слон от край до край. Това, което можем да направим, е да споделяме опита, който сме натрупали при докосването на крака му, с други хора, прекарали голяма част от живота си единствено около корема му. А можем също и да търсим начини да опознаем и други части от тялото му и да разширим погледа си отвъд познатото и навътре към себе си.

Защо е нужно да се съдим един друг и защо смятаме, че нашите убеждения и нашите вярвания са по-правилни и по-точни от тези на околните? Често не приемаме чуждото мнение, отхвърляйки го като неточно или грешно само защото е различно от нашето. Да, човек трябва да отстоява позициите си, но понякога липсата на толерантност към различната и чужда гледна точка граничи с известна ограниченост и дори тесногръдие.

Нерядко се случва и аз да давам съвети, да смъмрям някого или да раздавам правосъдие, мислейки си, че така ще помогна на дадения човек да постъпи правилно. А всъщност много често ние сами знаем (макар и някъде дълбоко в себе си) кое е най-доброто и най-правилното за нас. Тогава и само и единствено ако искаме, можем да се насочим към друга част от тялото на слона, да научим нещо ново или да се вгледаме в себе си, да осъзнаем от какво имаме нужда и просто да си помогнем.

Но независимо от всичко, ние гледаме разнообразно и виждаме различно в собствената си слепота. Да, не е нужно да бъдем еднакви, но не е и лошо да се опитваме да разширим мирогледа си, опознавайки така и себе си.

преди 22 часа, Just a Stranger написа:

...... Смята се за константа във вакуум, но е въпрос дали изобщо съществува вакуум. 

Нещо ненаблюдавано и невъзможно за представяне и обосноваване не е логично да се допуска. Допусканията би следвало да се основават на нещо от живота. 

двама аматьора и религиозни последователи, се опитват да коментират научни положения. И се стига до поредния фейк.

преди 22 часа, Just a Stranger написа:

Нещо ненаблюдавано и невъзможно за представяне и обосноваване не е логично да се допуска. Допусканията би следвало да се основават на нещо от живота. 

Но всички твои ( и на останалите) повярванки се основават именно на ненаблюдаваното  и ползването на "логически принципи" е най-малкото неуместно. Допусканията всеки може да си ги основе на основата на личните си предпочитания, предубеждения, нагласи и преживявания. За него точно те са "нещото от живота" - неговия "живот".

 

преди 22 часа, Śūnyatā написа:

А когато заблудата

подава личното усещане че "прочетеното някъде е "истината" веднага предпоставя "налитането" на точно такава личност - за която личното било илюзия. Но това да налети е именно заради ползата от тази си илюзия. А всяка полза се определя от нуждата на този, за когото тя е "полза", а не вреда. Преживяванията винаги се определят от личността и са нейни "деривати".

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

Мисля си, че по-скоро всеки от нас опипва различна част от тялото на това животно, но в крайна сметка всички се докосваме до един и същи слон.

Точно в това е проблемът и широтата и универсалността на казуса - че Това Не е Един и Същ "Слон".

Вярванията предопределят личното изкривяване на възприятията на вярващия. Кемтрейлса - не е "същия слон". Плоската земя - не е същия слон. Легендите за исус или мойсей - не са същия слон. Никои паранои - не са същия слон. Ничии фантазии, стигнали до приоритет за даден субект - не са същия слон, защото "той" вече си има "друг слон" - той може да е без хобот, да е малък колкото прашинка, да лети между звездите или да пише стихове.

Чудесно би било да е, но НЕ Е същия слон. Това създава непрекъснати обърквации и подвеждания вкл и сред форума.

Притчите са нещо чудесно, но при тях задаващият ги асоциира и синтезира до нивото и широтата на това, което самият той е способен. Това не означава че притчата задава "целия Слон" и е точно "Слона", който е относно "Четящия".

Няма никакво значение "какъв е слона" докато не е налице определена договореност между "слепците, които го опипват" какво ще е. Защото спрямо всеки си е неговото и ако двама от тях се договорят да пипат едно и също място - ще си предадат и увереността един на друг - е "точно това е слона". Точно това се случва навсякъде.

И да си "говорите" какво е слона, и да си го разказвате - нито един от вас вече толкова години с нищо не е "обогатил" и си остава на представите кое било едно или друго, като само си ги надгражда и украсява. Като така си стабилизира заблудите си - както по отношение на всяка хипотетична договореност, нужна за някои, в даден момент. Договорката се приема от "няколкото", особено ако на нея си направят "общност". И вместо условна договорка, тя вече е със статус "съществуваща" и е станала "слон" точно за тия "няколко". И тази уж-договорка вече е станала "истина" - както слонът може да е оранжев и с бакембарди.

Няма слепец, който да не е заблуден "КАКВО ВСЪЩНОСТ Е СЛОНА". Но личната увереност кое какво е и огромната потребност да я има... е сериозна пречка човек да расте и да се развива. 

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

Защо толкова хора разсъждават върху смисъла на живота и се опитват да намерят някакъв универсален отговор за причината, поради която съществуваме и „сме” точно тук и точно сега?

То е елементарно: Живота не е животно!!! 

Дали по отношение на електричеството слепците ще имат разногласие като го "опипат"?! примерно ...