преди 15 минути, Just a Stranger написа:

Означава. 

Защо тогава малките деца говорят от трето лице, а чак впоследствие, постепенно влизат в ролята на "аз" и "мене", след като им ги насадят по силата на общочовешките договорености? 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Мисълта: "Аз съм" - не означава, че съществува някой, който мисли, че е; означава единствено, че е била помислена мисълта за съществуване. 

От какво е направена мисълта, от каква материя е? От каква материя е формиран ума?

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Притчите вече загубиха своята сакралност. Притча означава какъвто и да е поучителен разказ. Има множество такива,

Нищо не си разбрал...

преди 1 час, Sleda написа:

От какво е направена мисълта, от каква материя е? От каква материя е формиран ума?

Никога не съм си отварял главата и не мога да кажа какви химични, физични и информационни процеси протичат в мозъка. Но мога да кажа, от личен опит, че мозъкът или ума, чрез мислите има способността да се самозаблуждава. Някои заблуди дори са полезни за оцеляването на целия организъм, но не и за нивото на осъзнаване. 

преди 8 минути, Śūnyatā написа:

Никога не съм си отварял главата и не мога да кажа какви химични, физични и информационни процеси протичат в мозъка. Но мога да кажа, от личен опит, че мозъкът или ума, чрез мислите има способността да се самозаблуждава. Някои заблуди дори са полезни за оцеляването целия организъм, но не и за нивото на осъзнаване. 

Въпросът ми е не какви “процеси протичат в мозъка”,  а от каква материя е формиран резултата от тези процеси, ако въобще умът е резултат от процеси в мозъка. Може би “процесите в мозъка” са резултат от ума?

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

Притчи. https://www.pritchi.bg/

Вратата случайно се затворила

Сюжетът е съвременен, опростен, героите не са от постоянните, традиционни. Завръзката е близка до някои филмови сюжети, в които хладилните  камери нямат брава отвътре, което е нелепо- естествено е, вратата да бъде затворена, докато се работи в помещението и то да може да се отваря отвътре. Несъответствие има и в дежурството на охранителя- някъде към 16 ч. смяна. За авторката това са незначителни художествени условности и това е разбираемо.

Наблегнато е повече на социалните взаимоотношения- човек, който е вежлив и доброжелателен, когато е в беда, намира помощ от тези, към които се е отнасял добре. Авторката излишно набляга на "смирение" в поуката. В сюжета не е казано нищо за такова състояние. 

Искам да кажа, че читателят обикновено пренебрегва, абстрахира се от детайли, подробности, които нямат значение за поуката. За съжаление авторите също, като при това допускат противоречия, които омаловажават труда им. При преразказване в народно творчество, обикновено тези противоречия се отстраняват и разказът се изчиства и опростява. Това може да извърши и самият автор, но детайлите правят разказа по- живописен и толкова ни се иска да ги споменем  . Бих споменал също, че трудно се извежда поука, която да е пряк извод от текста. Често в поуката са вплетени предубеждения, изградени вече представи за героя или ситуацията. Трудна работа.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Защо тогава малките деца говорят от трето лице, а чак впоследствие, постепенно влизат в ролята на "аз" и "мене", след като им ги насадят по силата на общочовешките договорености? 

Защото им е все още трудно да разберат и използват правилно местоименията. 

преди 17 минути, Sleda написа:

Въпросът ми е не какви “процеси протичат в мозъка”,  а от каква материя е формиран резултата от тези процеси, ако въобще умът е резултат от процеси в мозъка. Може би “процесите в мозъка” са резултат от ума?

Според съвременната биология функционирането на ума е концентрирано в централната нервна система, като основна роля играе главният мозък. 

преди 21 минути, Śūnyatā написа:

Според съвременната биология функционирането на ума е концентрирано в централната нервна система, като основна роля играе главният мозък. 

А Буда когато е в нирманакая, самбхогакая или дхармакая чрез коя нервна система мисли? 

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

за мен изследване способността за самозаблуждаване. 

Чие - искаше да напишеш "изследване на моите способности за самозаблуждаване" ли? Бая годинки са тия... "самоизследвания", може би защото са зациклили повторително.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

постепенно влизат в ролята на "аз" и "мене", след като им ги насадят по силата на общочовешките договорености? 

Това е въпрос на етапи в психичното развитие и формиране на личността, а не че някой насажда по силата на социални договорки.

Виртуалният 'център' АЗ, се формира на етапи през които текат процеси и изменения в идентификацията. всичко това е и на основата на нужното информационно натрупване и разгръщане и формиране на невронните мрежи. Част от тях  се разгръщат предварително кодирани, друга част  търпят етапно развитие чрез каскадни наслагвания и постепенно усложняване на връзките в дяловете и между тях.

Етапите в детското развитие се изучават дори в педагогиката, както и в детската психология и не са за пожарникари.

 

преди 1 час, Sleda написа:

Може би “процесите в мозъка” са резултат от ума?

А може би вашият ум, колежке, е саморезултат от себе си?

Изпадате отново в дебрите на понятийното невежество. Налице е отново опити за подхвърляне уж на въпроси относно положения, които и двете страни нямат взаимна яснота какво точно наричат с дадена думичка - в конкретиката е "УМ".

Изпадате в смешни положения, когато споменавате елементи от научното познание, при положение, че сте религиозни последователи и не притежавате формиран и стабилизиран рационален аспект в отношението си към битието.

Научното познание няма стойност, когато се касае до религиозни заблуди, вярвания и митологии. Отгоре на всичко - всеки си извадил от "научните" положения точно онова, което да му донесе утвърдителна полза спрямо неговите си фантазии, а онова, което не кореспондира с тях - е някак си "несъществуващо". ВЕсъщност - и с религиозните положения сте така...

преди 4 часа, dioib написа:

Това е подвеждащо, защото отвъдното е незнайно.

Такова е, но в този свят не може да живее човек без душа, следователно се подразбира, че е в другия.

преди 4 часа, dioib написа:

 Не е необходимо, да го правиш заради някакви изисквания от мен,  И в другите случаи те разбирам, но все пак обръщам внимание на словото ти, за да не звучи неистински и "дебнещите" да те вземат за "мезе". 

Аз щом съм се съгласил, значи имам и собствени основания.

Практиката все пак много помага.

преди 10 часа, perin2 написа:

Такова е, но в този свят не може да живее човек без душа, следователно се подразбира, че е в другия.

Всъщност е в този. В определени случаи духовната част в човека буквално изоставя тялото и по-нисшата, животинска душа. Човекът продължава да живее, въпреки че реално нищо човешко не е останало в него. 

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

Искам да кажа, че читателят обикновено пренебрегва, абстрахира се от детайли, подробности, които нямат значение за поуката

А може би така трябва. Не казвам детайлите да не бъдат забелязвани, но да не им се предава ненужно значение.

Притчата в случая показва само една възможност. В реалния живот събитията съвсем не е сигурно, че ще се развият по подобен начин. Много хора не виждат практическата полза от учтивостта и историята им подсказва някаква възможна такава. Всичко е поднесено малко спекулативни, с цел да се предаде спасителна за човека функция на доброто му поведение.

По отношение на тава дали тази съвременна история е притча, аз лично смятам, че притчата следва да успее да се запази във времето. Това е един вид тест за това доколко тя съдържа непреходна истина в себе си. Иначе притча буквално е случайно възникнала история, т.е. най-обикновена случка. В живота обаче често такива наглед незначителни неща, се оказват по-важни.

преди 11 часа, perin2 написа:

Практиката все пак много помага.

Няма "дебнещи", нито работата е буквозаяждане. Проблемите са далеч зад словото, а словото е само лакмус.

Върви някакъв словесен обмен между хора, сред които удобството е всеки да си "подразбира" какво се обменя. Именно това го прави този обмен толкова важен, защото го лишава от строгите ограничения на смислите, значенията, замисъла и дълбочината, които си позволяват интелигентните хора.

Никое от понятията тук няма основание в дълбочина, всичко всеки си кара по неговото си и така се подава илюзията 'че се разбирате' - един бил съгласен, друг не бил, трети пък го виждал по друг начин... И как да го виждал, след като никой от участниците няма базови сериозни положения относно абстрактни понятия като "УМ", или пък ДУША, ДУХ... за "бог" - да не говорим...

Всеки си лаладжийства неговото си, и задължително в утвърдителен стил, за да покаже колко е уверен, сигурен... Всеки задължително отстоява неговото си, просто всеки е достатъчно "мек", в сделката - не ми закачайте моите си убеждения и вярвания и аз няма да закачам вашите... И всеки дисонанс се прикрива внимателно или се заобикаля, за да е всеки достатъчно доволен. И резултат - никакъв, съвсем никакъв...

Да вярваш че си вселенски дракон, не означава че си, а че просто се фантазираш, за да си докараш преживяване на нещо си. Една фантазия и приказка, като спасение на друга приказка - средство само за "хора-деца", хора с "малки души". Именно заради това противоречията ги дразнят, парадоксите - са проблем, несъответствията пораждат дисонанси и защитни реакции, с идеята колко са обидени, докачени... от типа "ти мен щот не мъ уважаваш"... Но да уважаваш - означава преди всичко 'моите вярвания'... Едно нищо и никакво надграждане, се приема за цялата личност само защото тя се е вплела изцяло в него и не вижда разликата, нито "разделянето" от надстройката си... Така от надстройка и условност, вярванията и фантазиите се превръщат в ядро и - се сливат с личността. И... дотук с 'разделянето'...

Иначе сте  "духовни, морални, етични...", но само докато не падне пердето на приемливостта на 'чуждото" и всеки преди всичко реагира на възможността да му се компрометират основните вярвания чрез/заради които си е организирал личната приказка, която сънува. 

Словото е единственото средство за обмен сред форум. Именно заради това то е лакмус за авторите си - и за помежду им, и за всеки един.

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Всъщност е в този. В определени случаи духовната част в човека буквално изоставя тялото и по-нисшата, животинска душа. Човекът продължава да живее, въпреки че реално нищо човешко не е останало в него. 

В такива случаи според мен човешкото е останало, просто е стъпкано и много трудно или невъзможно да се изкара на преден план. 

преди 15 часа, Just a Stranger написа:

А Буда когато е в нирманакая, самбхогакая или дхармакая чрез коя нервна система мисли? 

Не мога да коментирам метафизиката на Махаяна, защото усилията са ми насочени към пали-канона, а в него отсъстват тези концепции. Ако бяха толкова важни щеше да ги има и там, но Буда никога не е отговарял какво се случва с Татаагата след паранирвана. 

В будизма няма атман или вечно аз нито тук, нито след смъртта, това не го ли разбра? 

преди 21 часа, perin2 написа:

Може би не е зле да поставиш идеите си на критична основа - не е ли възможно концепцията за заблудите да е заблуда?

Заблуден човек е този, който живее с неправилни, погрешни представи за нещата. 

Ако човек осъзнава, че се заблуждава - страда по-малко, защото умът е чист, не е вкопчен в погрешни представи. 

преди 27 минути, Śūnyatā написа:

Не мога да коментирам метафизиката на Махаяна,

Но пък "коментираш" медицината и нервната система. Аз така или иначе не търся коментар, а просто ти припомням, че според будизма има и други тела, в които също се мисли. Дали е метафизика е без значение.

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

Не казвам детайлите да не бъдат забелязвани, но да не им се предава ненужно значение.

Съгласен. Само дето показва небрежност на автора.

преди 32 минути, Śūnyatā написа:

В будизма няма атман или вечно аз нито тук, нито след смъртта, това не го ли разбра? 

Няма независима същност. Но пък има съзнание извън петте сканди съставящи личността (и пак напомням, че личността се отнася само до едно въплъщение, а не до цялата поредица от такива). Извън скандите остава алая виджняна и то спокойно може да се отъждестви с душата.

преди 5 минути, Just a Stranger написа:

Извън скандите остава алая виджняна и то спокойно може да се отъждестви с душата.

Тук няма спасение, а само животът, който ни заобикаля и изборите, които правим, за да живеем с него. Ентропията поглъща всичко в крайна сметка. Фикциите се разпадат. Буда е учил как чрез осъзнаване и състрадание да редуцираме до минимум страданието. Понеже няма абсолютна истина, това също е фикция, но предпочитана от тези, които осъзнават взаимосъществуването и отсъствието на трайна реалност в мястото, което обитаваме. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Ако човек осъзнава, че се заблуждава - страда по-малко, защото умът е чист, не е вкопчен в погрешни представи. 

Това е само един възможен вариант. Друг вариант е човек да си създаде заблуди, с който да се опита да избяга от страданието.

преди 4 минути, perin2 написа:

Това е само един възможен вариант. Друг вариант е човек да си създаде заблуди, с който да се опита да избяга от страданието.

Когато умът е чист от алчност, ненавист и заблуждения, съвсем естествено не изпитва стрес и страдание. Това съм го установил на практика. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Когато умът е чист от алчност, ненавист и заблуждения, съвсем естествено не изпитва стрес и страдание. Това съм го установил на практика. 

Когато папагалиш прочетените и изфантазираните си клишета и дори не си вникнал що е това УМ, какво точно значи да е 'чист', що е то "алчност, ненавист и заблуда" и се рее между идеали и фантазии, се стига до:

преди 1 час, perin2 написа:

човек да си създаде заблуди, с който да се опита да избяга от страданието.

Всъщност цял живот инстинктите на всеки човек са двигател на това. Налице е сериозна, задълбочена познавателна система от основания, механизми и процеси - защо това е така и как се случва.

За пореден път е налице неизбежното понятийно разминаване - с думичката СТРАДАНИЕ, защото и за самия "будист" е с няколко значения за него, а за неговия тукашен реципиент въобще не става ясно, че СТРАДАНИЕ е напълно натъкмен превод на съвсем друго източно ( вкл и будистко ) понятие, но за което преводачите са се разбрали че би имало достатъчна емоционална тежест за да се привлече нужното внимание на западния му интерпретатор.

Освен това и за двамата въобще не е ясно какво точно означава явлението СТРАДАНИЕ, откъде се появява, какво го предизвиква и колко много начини има да се повлияе и прекрати то.

Няма нищо по-елементарно някой чрез повярване да се заблуди че "вярванията си ги е проверил на практика". Заради това идват утвържденията как 'в началото имало повярване, но после... като прочел "ала-бала-ница" и... край с повярването".   Това са приказки на напълно заблуден и невеж техен автор.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Когато умът е чист от алчност, ненавист и заблуждения, съвсем естествено не изпитва стрес и страдание. Това съм го установил на практика. 

Ами, за първите две мога да се съглася, че биха могли да се идентифицират. Проблемът при третото е по-сериозен - винаги има елемент на спекулативност и несигурност. Може би умът се е изчистил от алчност и ненавист, чрез заблуда . Може би се заблуждава, че ги е изчистил. Може би стресът и страданието са реални и необходими.

преди 9 минути, perin2 написа:

Ами, за първите две мога да се съглася, че биха могли да се идентифицират. Проблемът при третото е по-сериозен - винаги има елемент на спекулативност и несигурност. Може би умът се е изчистил от алчост и ненавист, чрез заблуда . Може би се заблуждава, че ги е изчистил. Може би стресът и страданието са реални и необходими.

това са най-смислените положения, които сте изписали сред форума. Чудесни са за пример за съмнение и трезва преценка, но за жалост не сте в състояние да уловите собствените си заблуди.

Това е една от особеностите на състоянието, наречено "заблудно" - защото спрямо себе си "заблудения" субект въобще няма и няма как да създаде адекватна самооценка. Иначе - има мнение че 'всеки друг греши и с лекота може да се съмнява сред незначителни или неважни за него концепции, описания, обяснения... ', но не може да си позволи същото относно 'себе си/своите си".

Именно това е ролята и значението на "СЪМНЕНИЕТО" - чрез което се създава налице "откопчване" от магията на личната заблуда... Но това е работа за "напреднали"