преди 12 минути, _ramus_ написа:

на нищо от това вие нямате "доказателства". Луда работа, ей!

Разбира се, че имам. Това, че сега нямам намерение да го излагам пред теб е отделен въпрос. Да не мислиш, че ще повярвам на толкова сериозно твърдение без доказателство? Нямаш абсолютно никакво основание да твърдиш подобно нещо.

Ти май наистина не схващаш, че аз водя разговор по съвсем различен въпрос и той е на първо място признаването от твоя страна, че имаш твои си вярвания. За енти път ли трябва да го повторя? Ти просто вярваш, че нямам доказателства за определено нещо. Вярваш, че няма създател, няма морални изисквания, че съм психично болен и кой знае в какви още глупости. Както и да ти го поднеса, все бягаш в разни други посоки.

преди 14 минути, perin2 написа:

Това, че сега нямам намерение да го излагам пред теб е отделен въпрос.

Да не мислиш, че ще повярвам на толкова сериозно твърдение без доказателство? 

Нямаш абсолютно никакво основание да твърдиш подобно нещо.

ООО - имам всички основания...

И е крайно време да проумеете, че "вярвам" и "предполагам/допускам" са две много различни неща. Точно колкото и "доверието" и вярването"...

Например - обосновете ми с доказателства 'душата' и "греха й"? Може би - и "създателя". А там - за "ада"...

Далеч по-умни религиозни хора от вас, вече са писали, че много са нещата сред вярата  се приемат без да се "доказват". Просто се приемат - не се съмняват, не се критикуват, не се обмислят. Вие се надпирате за вашите глупости, точно като наивен пубер.

Ама с каква добра душа сте - няма толкова добър човек, просто... Каква обич към ближния, колко терзания да си "признае" за вярванията си... Дано вашия бог да ви възнагради, защото би трябвало "всичко да вижда"... 

преди 49 минути, perin2 написа:

май си така.

Сега сме октомври... и съм "иначе". Но дори и през "май" не съм така.

преди 15 минути, _ramus_ написа:

ООО - имам всички основания...

Например - обосновете ми с доказателства 'душата' и "греха й"? Може би - и "създателя". А там - за "ада"...

Далеч по-умни религиозни хора от вас, вече са писали че много са нещата сред вярата,  се приемат без да се "доказват". Просто се приемат. Вие се надпирате за вашите глупости, точно като наивен пубер.

Ама с каква добра душа сте - няма толкова добър човек, просто... Каква обич към ближния, колко терзания да си "признае" за вярванията си...

Нито съм подходящия човек да излага доказателсва по толкова сериозен въпрос, нито ти в момента си в подходящо състояние да ги възприемаш. Има също така и неща, които се приемат като самоочевидни, съгласен съм. 

От самото начало този разговор е за съвсем различно нещо. Аз не го водя, за да те обръщам в християнството. Ако така си го възприел, много си сгрешил. Написах няколко основни неща с надеждата евентуално да си и припомниш някъде в неопределеното бъдеще, когато дано си готов да ги възприемеш. Не съм оптимист по този въпрос. Все пак мисля, че би могъл добре да осъзнаеш определени прости истини - ти също си в състояние на вяра и няма как да бъде иначе.

преди 7 часа, perin2 написа:

Както всички нас, дори и ти можеш да получиш спасение чрез осъзнаване на своята греховност, искрена вяра в Бога и смирено разкаяние за греховете си.

Първо: Не смирено разкаяние, а смирение и покаяние. 

Второ: За да вярваш в Бог, то първо трябва да го приемеш в сърцето си и осъзнаеш Любовта му. Уви, мнозина субекти поради стечения на обстоятелства стигат до заключение, че Бог не съществува. Отчаянието им се превръща в омраза към тези които вярвайки в Бог са успели да надживеят подобни катаклизми в живота си и са го продължили, като са започнали да обръщат внимание на нещата които обичат. Но, стига психологически оттенък. 

Вярата в Бог се формира в детска възраст. Поради естеството на детето, то тя е крехка. Не получавайки подкрепа, то духът на субекта не укрепва и "помътнява". И, да, факт е, че вече в зряла възраст не може да се изчисти. Уви, за такива индивиди единствено може да се молим Бог да им прости волните и неволни грехове. Само по този начин може да им помогнем, но ако са ни близки. Иначе не си заслужат усилията. 

По-интересен е казуса след като няма интерес, то защо се интересува?! Макар, че по-прилича на отричане на интерес в другия, т.е. от една страна няма отявлен интерес, а по скоро с агресия да се изтръгне и обезличи интереса на другия. Това си е микро тормоз, като за оправдание се счита, че другия трябва да спре, щото само "спрелият" (пасивният) е годен за "консумация".

Типично поведение на пубертет (закъснял при това...).   

преди 7 часа, perin2 написа:

Ти май наистина не схващаш, че аз водя разговор по съвсем различен въпрос и той е на първо място признаването от твоя страна, че имаш твои си вярвания.

А този въпрос свързан ли е с темата?

Можете ли да използвате друга от многобройните теми за вярата или смятате да следвате събеседника си където и да отиде? Няма смисъл, не ви води към качествени идеи.

Нека да видим интерпретациите на тази притча:

Един човек върви по пустия каменист път от Йерусалим за Йерихон. Нападат го разбойници, пребиват го, ограбват го и го захвърлят полужив край пътя. Минава един свещеник от храма, който би трябвало да дава пример за състрадание и изпълнение на Закона. Той забелязва нещастника, но не се спира. Един левит, също свещенослужител, проявява повече интерес, спира се, оглежда нещастника, но бърза да се отдалечи. Обикновено се смята, че двамата избягват да се спрат поради егоизъм или страх от нападение, но причината е друга – те са длъжни да започнат богослужението в състояние на ритуална чистота, а докосването до предполагаемо мъртъв човек според Мойсеевия Закон ги осквернява. Накрая оттук минава един самарянин, който се смилява, превързва раните на човека, качва го на магарето си и го закарва в гостилница, където заплаща за неговото гледане. Нещо повече – той обещава да заплати и евентуалните допълнителни разноски, когато се върне пак, т.е. грижата му за ранения не е временна, а продължава до неговото пълно оздравяване.

Притчата за милосърдния самарянин – Православие.БГ (pravoslavie.bg)

преди 3 часа, dioib написа:

Обикновено се смята, че двамата избягват да се спрат поради егоизъм или страх от нападение, но причината е друга – те са длъжни да започнат богослужението в състояние на ритуална чистота, а докосването до предполагаемо мъртъв човек според Мойсеевия Закон ги осквернява.

Да, но и ритуалът и самият закон съществуват не като самоцел, а за да възпитат в последователя състрадание и чувство за взаимосвързаност и отговорност към всички.

Разбира се помощта трябва да бъде разумна, но това често се използва като оправдание за неспазването й.

преди 15 часа, perin2 написа:

Съжалявам, но наистина не мога да разбера какво се има предвид. Будистът не е ли субект? Някое будистко гуру не е ли субект? 

Личността винаги възниква като набор от вътрешни коментари на директното възприятие.

Когато няма коментар към това което се вижда, чува, усеща и осъзнава, не възниква представата за личност или субект. 

Когато личността напълно отсъства - тогава е възможно истинско присъствие в реалността тук и сега. 

преди 11 минути, Śūnyatā написа:

Личността винаги възниква като набор от вътрешни коментари на директното възприятие.

А какви други да са "коментарите", освен вътрешни? Съзнанието е индивидуално. Разбирането е индивидуално. Да, то е илюзорно, доколкото не покрива изцяло действителността, но това винаги ще е така. 

преди 14 минути, Just a Stranger написа:

Съзнанието е индивидуално. Разбирането е индивидуално. 

Това е заблуда. Без наличието на индивид може ли да има виждане, чуване, усещане и осъзнаване? За някои може...

Ще дам пример. При двама здрави човека с нормален вкус, които се хранят от едно ястие - вкусът е един и същ, докато не се намеси невежеството за съществуване на личност и последвалите коментари, относно вкуса на ястието. 

Трети човек, който е осъзнат, ако опита от същото ястие, няма да коментира вкуса, а ще бъде благодарен за наличието на нещо за ядене и ще присъства тук и сега, а не в личните си фантазии. 

Чували сме фразата "Не приемай нещата лично", но колко хора осъзнават за какво иде реч?

преди 38 минути, Śūnyatā написа:

Това е заблуда. Без наличието на индивид може ли да има виждане, чуване, усещане и осъзнаване? За някои може...

Не, не може. Осъзнаванвто задължително предполага осъзнавано и осъзнаващ. Това са основни постулати включително и за будизма. Илюзията се отнася само и единствено до валидността на осъзнаването, но не и до съществуването на който и да е от трите компонента. Да, те съществуват взаимозависимо, т.е. не всеки сам по себе си, но това не ги отрича, а разяснява необходимостта от наличието и на трите.

преди 55 минути, Just a Stranger написа:

Осъзнаванвто задължително предполага осъзнавано и осъзнаващ. Това са основни постулати включително и за будизма. 

Не е вярно това. 

Ты, Бахия, должен практиковать так. В увиденном будет только увиденное. В услышанном – только услышанное. В ощущаемом – только ощущаемое. В осознаваемом – только осознаваемое. Так и тренируйся, и если достигнешь подобного, тебя в этом уже не будет. Когда тебя не будет в этом, тебя не будет нигде – ни здесь, ни там, ни где-либо между. Это, вот именно это, и есть конец страдания…

https://www.theravada.ru/Teaching/Canon/Suttanta/Texts/ud1_10-bahija-sutta-alokananda.htm

преди 23 минути, Śūnyatā написа:

Не е вярно това. 

Ты, Бахия, должен практиковать так. В увиденном будет только увиденное. В услышанном – только услышанное. В ощущаемом – только ощущаемое. В осознаваемом – только осознаваемое. Так и тренируйся, и если достигнешь подобного, тебя в этом уже не будет. Когда тебя не будет в этом, тебя не будет нигде – ни здесь, ни там, ни где-либо между. Это, вот именно это, и есть конец страдания…

https://www.theravada.ru/Teaching/Canon/Suttanta/Texts/ud1_10-bahija-sutta-alokananda.htm

Няма да те има в смисъл, че съзнанието ти няма да е насочено към теб самия, а единствено към обекта на осъзнаване. Така, като не се осъзнаваш, за себе си ти не съществуваш в този момент. Но после може отново да се фокусираш върху себе си и да осъзнаеш съществуването си, защото независимо дали се осъзнаваш или не, теб те има. Факт е, че в безсъзнание човек не престава да съществува и другите виждат това. 

Упражнението от текста е дадено със съвсем конкретна цел и тя е постигане на обективност и непривързаност при концентрация върху даден обект (не само физически) - да се научиш да се абстрахираш от себе си. А не да се самонавиваш, че не съществуваш. 

преди 2 минути, Just a Stranger написа:

Няма да те има в смисъл, че съзнанието ти няма да е насочено към теб самия, а единствено към обекта на осъзнаване.

Съзнанието възниква във взаимна зависимост от това, което виждаме, чуваме, усещаме. То не съществува независимо и само по себе си. Ако няма поток от възприятия - няма и съзнание. 

преди 5 минути, Just a Stranger написа:

А не да се самонавиваш, че не съществуваш. 

Да си мислиш, че личността ще изчезне в резултат на практиката, означава да й се признае устойчива реалност. Тя е само заблуда явяваща се вследствие на невежеството, липсата на осъзнаване. 

преди 11 минути, Just a Stranger написа:

... защото независимо дали се осъзнаваш или не, теб те има. 

Точно обратното. Само тогава може да се осъществи сливане с непосредствената реалност. 

Това може да се реализира само ако свалиш очилата с концепции и идеи, които като криво огледало изкривяват всичко и предизвикват страдание по нещо, което никога не е съществувало и няма да съществува. 

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

... закон съществуват не като самоцел, а за да възпитат в последователя състрадание и чувство за взаимосвързаност и отговорност към всички.

Да считам ли, че ти не би помогнал на някой в беда, щото ще нарушиш някакъв закон?! 

И в тоя случай по какъв начин ще възпиташ, че живота на друг е по-важно от закона?! 

Значи заради закона някой да умре ... ба ... ти логиката ...  И това щяло да е възпитателно към другите ... ба ...  Да се зачита закона, а не живота ...  

преди 11 минути, dioib написа:

Да считам ли, че ти не би помогнал на някой в беда, щото ще нарушиш някакъв закон?! 

С нищо не съм насочил към подобно заключение. 

преди 10 минути, Just a Stranger написа:

С нищо не съм насочил към подобно заключение. 

По-интересното е, че не си интерпретирал, а си се поставил като адвокат на тези които не са помогнали.  

И в тоя случай се получава моя интерпретация към твоята интерпретация, защо не са му помогнали. 

п.п. В смисъл, обръщаш внимание на закона, а не на притчата ...  

Нека се постараем към придържане към темата, а не да я изнасяме в желана посока, а?! 

Считам, че с притчи човек може да опознае света. Да, дори да не ги тълкува праведно, то поне в интерпретацията му ще се види къде личността греши.  

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Ще дам пример. При двама здрави човека с нормален вкус, които се хранят от едно ястие - вкусът е един и същ

и с този пример се намесва точно невежеството ти. Пълен фейк е поредния т.н. "пример". И фейка за пореден път е заради тотално неразбиране на елементарни психологически и физиологически положения.

Индивидуалните различия въобще не започват "при намесата на личността" и нещо си, наречено от невежи самозванци "коментар". Такива различия са на ниво още при физиологията през целия канал от сетивата и моментното състояние на цялата нервна система.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Съзнанието възниква във взаимна зависимост от това, което виждаме, чуваме, усещаме. То не съществува независимо и само по себе си. Ако няма поток от възприятия - няма и съзнание. 

И взимам напосоки поредния фейк. С какъвто и апломб да си изразиш невежеството, нито ще стане по-умно, нито ще добие някаква адекватност на знанията. Всъщност - за теб знанията са просто готови заемки, които да си папагалиш точно колкото и няколкото други папагали на религиозни театри.

Ето още една:

 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Не е вярно това. 

не е ли вярно ?

Ама написах ли че си търсиш темичка, която да превърнеш в реклама на будистките си фантазии? Написах го.

Направи ли го - направи го, защото там в темичката за будистките фантазии вече никой не надниква за да ти чете глупостите, заемките и чуждиците. Затова се натресе и сред християнските вярващи, за да си чешеш с тях сърбежите.

Кой ти се хвана на будистките фантазии - отново тоя, с неговите лични духовни фантазии... И пак се води един и същ дебат, от над 10 години, заради едно и също, с поредните папагалски репликации и  манифестация на невежеството си.

Така ги разбирате 'диалозите'... - по папагалски.

преди 6 минути, _ramus_ написа:

Така ги разбирате 'диалозите'... - по папагалски.

О, седнали два папагала на спам сред търсещ истината ...  

 

преди 16 часа, perin2 написа:

Има също така и неща, които се приемат като самоочевидни, съгласен съм. 

Това също е фейк. Отново е налице грешка в прочита, и излиза че сте "съгласен" просто с вашия си собствен прочит. Защо "вашия" - защото аз никъде не съм написал "самоочевидно", защото то не е такова и не е в това смисъла да се приемат дадени постулати за основа.

преди 17 часа, _ramus_ написа:

много са нещата сред вярата  се приемат без да се "доказват". Просто се приемат - не се съмняват, не се критикуват, не се обмислят.

Ако за вас ниското ви ниво на интерпретация и бедния когнитивен хоризонт повеляват да си прочитате според вашия си капацитет, то за други хора с друг капацитет горните "два условни варианта" са със съществени разлики. Какви - ще питате други хора, които да са повече компетентни от вас, защото на мен ми омръзнаха кудкудяканията с религиозени дрешки.

Нито сте способен да "ме обърнете в християнството", нито да обръщате каквото и да било. Папагалските трели вече - че било важно да си призная в какво вярвам - ето, за да ви опримеря че въобще не четете:

преди 17 часа, _ramus_ написа:

Нямам никаква нужда от вяра, нямам убеждения, нямам идол, кумир, не ме интересуват канони и не ме задържат сред нищо. Само да докопам пристрастие в себе си и тръгвам да го опознавам и дълбая, докато не "умре". В дадена контекстуална среда, заемам някакво положения спрямо нея - чисто условно.

Не ми трябва да вярвам в тезите си - никоя теза не е истина и няма как да бъде. Същото важи и за всяка концепция, вярване, убеждение, заблуда, стремеж, желание или импулси. Няма как да са истина и нуждата от нея идва от съвсем друго "психично място".

Мога да сменям тези, да играя от който и да е отбор, вкл и от "религиозния". Нямам проблем да влизам или излизам от който и да е дебат, сред която и да е страна в него, вкл и да сменям концепции и да заигравам в условни две противоположни тези с лекота...

Нищо от това не е вяра. нямам святи за мен неща, не ме интересуват с нищо ритуалите, нямам родина, нямам свещености, не се инициирам със събития, народност, територия, цвят на кожата, теории, концепции, приказки или идеологии, религии или социален статут... и нямам потребност от това. Днес мога да съм един - утре да съм друг... без да съм нищо от двете...

 

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Личността винаги възниква като набор от вътрешни коментари на директното възприятие.

Когато няма коментар към това което се вижда, чува, усеща и осъзнава, не възниква представата за личност или субект. 

Когато личността напълно отсъства - тогава е възможно истинско присъствие в реалността тук и сега. 

1. Съгласен ли сте със следното:

Като четете притча, у вас се проявява личността, защото дори и на ум, четете. Превеждате си от букви в понятия. За да присъствате в реалността, лично можете да изключите личността и да опознаете притчата. След това включвате личността, за да коментирате постигнатото знание?

2. Какво можете да напишете за Добрия самарянин?

преди 9 часа, dioib написа:

Притчата за милосърдния самарянин – Православие.БГ (pravoslavie.bg)

Пропускате това, което е обяснено за притчата

29. Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?

Притчата пояснява, че не левитът и свещеникът, а този, който помага е ближният. В текста изобщо не се споменава, че е празник и тези са бързали за каквато и да е служба. Сам ли го измисли или някъде си го чел?

30. Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и
налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха,
като го оставиха полумъртъв.
31. Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина.
32. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна
и отмина.

Не зная доколко би се съобразил, но не изкривявай текстовете с неверен преразказ. Копирай ги.

преди 12 минути, Търсещ истини написа:

За да присъствате в реалността,

лично можете да изключите личността и да опознаете притчата.

- присъства? - той си има негова реалност. Това, което питате предположително се отнася до 'действителността", а не до "реалността" (му).

- как - с бушона или чрез щепсела ( ЛИЧНО ще ги изключва, включва)?

А подчертаното в цитата кърти, просто!!!

преди 17 минути, Търсещ истини написа:

1. Съгласен ли сте със следното:

Като четете притча, у вас се проявява личността, защото дори и на ум, четете. Превеждате си от букви в понятия. За да присъствате в реалността, лично можете да изключите личността и да опознаете притчата. След това включвате личността, за да коментирате постигнатото знание?

Западната мисъл учи, че феномените се проявяват в съзнанието на човека. 

Източната духовност (будизма) разглежда феномените като съзнание, напълно лишено от наблюдател и личност, но способни да пораждат всякакви фантоми, вселени, богове и герои. Затова в будизма съществува понятието анатман или не-аз. 

За да се коментира нещо не е необходимо да се включва някаква мнима личност. В коментарите да се виждат само коментари, в мислите само мисли, без мислещ и без допълнителни украси. Така Буда е учил да практикува Бахия.