Дали не бъркаш?! Въобще не държа вярването ми е да основано на доказателства.

преди 6 часа, ncl написа:

Дали не бъркаш

Ми не - не бъркам. Вие въобще не си давате сметка дори какво си пишете, щото "така си го усещате и така си го вярвате".

Та - примерът:

на 27.11.2022 г. в 12:52, Just a Stranger написа:

А като казваш защо я има религията. Кажи, защо я има психологията?

Та... въпросът "ЗАЩО" изразява именно нуждата от някакви взаимосвързани мисли, относно причинно-следствената свързаност, наречени за вярващите "обяснения". А иначе твърдите че "не ви трябват" да ги доказвате и така свободата да се вярва се потапя сред напълно произволни фантазии дето минават за "вярванки".

преди 4 минути, _ramus_ написа:

Та... въпросът "ЗАЩО"

На който така и не отговори...

Вие написахте сам че не ви интересуват "доказателства", а ви е достатъчно да си вярвате.

Та - вярвайте си и не се занимавайте с въпроси и отговори. Просто евентуално да забележите сам какви недомислици си списвате... между другото, без да се взимат предвид обърканите изречения  и дори правопис. Не че ще го направите дори и така... но пък мен защо трябва да ме интерсуват бълнуванията на някого, докато се фантазира колко е вярващ и кое, какво и защо "му било нужно".

Така е.

току-що, ncl написа:

Така е.

не би трябвало да има значение, защото вие си вярвате. Нямате нужда дори и от оценка, етикет - щом е ок, с вярването - значи е "така". 

преди 10 часа, ncl написа:

Дали не бъркаш?! Въобще не държа вярването ми е да основано на доказателства.

Вярата и доказателствата са неразривно свързани. Никой на нищо и на никого не може наистина да повярва, ако не е получил достатъчно доказателства. Човек често сам не осъзнава, че разполага с такива и какви точно са те - в този случай той може просто да се замисли защо следва такива и такива вярвания и доказателствата ще се появят едно по едно. Всеки човек, по рождение и по съдба, е уникален и има свои лични критерии за какво е доказателство и какво не е, което ни довежда до многото различни възгледи. Все пак във времето и пространството винаги съществуват по-големи и по-малки групи хора, които по някакъв начин успяват да споделят достатъчно голям набор от общи критерии, съответно вярвания, за да образуват сплотени общности.

Според мен в твоето твърдение, както и в много други случаи, понятието за доказателство се приравнява с някаква представа за "научни/академични/експериментални" (или нещо подобно) доказателства , а в същото време самата дума има много по-широко значение.

Много интересен е кръговият подход например на религиозните скептици - като доказателство, че няма Бог те изтъкват липсата на доказателства, че такъв има. Всъщност има липса само на доказателства по техните критерии, които те винаги могат да решат да променят. Ако ги попиташ за истински доказателства ще кажат, че не са длъжни да дават такива. Реално не разполагат с нищо съществено като подкрепа за свитите си скептични вярвания и според мен това в определени моменти им създава сериозни вътрешни несигурности.

преди 14 часа, _Aumi_ написа:

Всеки си мисли, че той е правият.

За да докажеш, че Бог има нещо общо с религиите, а не е само продукт на техните интерпретации, следва да дадеш основателни доказателства!

Можеш ли да дадеш някакъв пример за основателно доказателство? Какво по-точно би те убедило?

преди 43 минути, perin2 написа:

Можеш ли да дадеш някакъв пример за основателно доказателство? Какво по-точно би те убедило?

Ето го баналният пример: “Може ли да се даде доказателство на слепия човек, че светлината съществува?” Не може, остава единствената възможност слепият да вярва на някой който вижда светлината и на това което му разказва за нея. Ако иска вярва, ако иска не вярва.

преди 14 часа, _Aumi_ написа:

За да докажеш, че Бог има нещо общо с религиите, а не е само продукт на техните интерпретации, следва да дадеш основателни доказателства!

Освен да хване дедо ти божо за ръчичка и да ти го доведе да ти демонстрира че е чудесен, в смисъл, че може да прави неограничени паранормални действия? Това обаче, което ще се постигне, вече ще е знание, а не вяра.

преди 22 минути, Sleda написа:

Ето го баналният пример: “Може ли да се даде доказателство на слепия човек, че светлината съществува?” Не може, остава единствената възможност слепият да вярва на някой който вижда светлината и на това което му разказва за нея. Ако иска вярва, ако иска не вярва.

Не мисля, че е толкова просто - той трябва да има все някакви основания за избора си. В случая важният въпрос е защо е избрал едното или другото.

преди 20 минути, Sliderum2 написа:

Освен да хване дедо ти божо за ръчичка и да ти го доведе да ти демонстрира че е чудесен, в смисъл, че може да прави неограничени паранормални действия? Това обаче, което ще се постигне, вече ще е знание, а не вяра.

Не, по-вероятно е да се постигнат съмнения в халюцинации. 

преди 1 час, perin2 написа:

Вярата и доказателствата са неразривно свързани.

Отгоре на всичкото от предишната недоумица, идва и следващата - да си пригласят, да не са по сами.

преди 52 минути, Sleda написа:

Не може,

съществуват методи дори за частично възвръщане на зрението. Но не само - в зависимост дали някога е имало зрение, или по рождение 'липсва" - ако е налице достатъчно когнитивно развитие има начини за компенсации - глухотата се замества с усещане за вибрациите и познавам случай при който учителка беше направила музикална група от глухонеми, състояща се от певци, преминали през специално обучение и чудесно измислена система за вибрационна синхронизация помежду им, като аналог на слуховата.

Със светлинното сетиво нещата са по-сложни откъм заместване, но при липса на сетивото по рождение не се развива въобще зрителния център, който е най-значим откъм широта на постъпващата сетивна информация и дава най-широк диапазон, но пък се развиват други центрове, вкл и ако е налице свръхчувствителност на звуковия и сетивните центрове, при някои се реализира нещо като "пасивен ехолот".... Но това е само относно ситуиране сред пространство и време, а не багри, цветове, нюанси... 

Както и да е - фантазиите създадени от блянове, даващи обещания за награди нямат нужда от никаква аналогия със "липсващо зрение". Повярването е на основание на лично усещане за полза, за решение, за някакъв изход от страданието, от тежки форми на депресия и деперсонализация. Дали ще е с блянове за "някакъв рай" е просто форма за отложена награда, идваща под условие за "прави това и това" и все някога ще получиш "бляна си" като преживяване.

Самата представа за наградата служи като подкрепяща мотивация и задейства отново мотивационната и ценностната и целеполагащата системи в психичното поле, подрежда желанията, фиксира стремежи... И дупката от психичното пропадане изглежда преодоляна, докато всъщност са маскирани и туширани само симптомите...Все едно е сложен "тежък грим, върху лице с много кожни язви".

преди 1 час, perin2 написа:

Ако ги попиташ за истински доказателства

цялата тирада е фейк. Нагласени нескопосани реторики, с елементи на "истински" спрямо доказателства, които дори при елементарен критичен анализ увисват в нищото. Но използват предварителното емоционално наситено ядро и целта е да се поддържа неговото "усещане" - особено в Реторика. Оттам идва и неистовия импулс към проповедност, утвърдителност и уверителност.

Основните постановки на реториката тук  са сведени до изискването за емоционално-чувствен таргет, който е сходен според психичните си емоционални травми.

преди 1 час, perin2 написа:

а в същото време самата дума има много по-широко значение.

Ами да - вероятно всеки може да си измисли 'значение" на някаква дума - само да му е потребно в достатъчна степен, за да го мотивира.

преди 56 минути, Sleda написа:

Ако иска вярва, ако иска не вярва.

това е елементарна заблуда, нужна на някои вярващи, служеща за лесна и повърхностна форма на 'обяснение'.

Не е възможно "вярата и вярванията" да се определят от "искането" (желанието). Няма как да стане и не става. Това са несъвместими положения и който е компетентен в психичната материя дори не би го взел за сериозно. С тия народни митологии се пълнят народните и социални седенки, защото таргета предполага да му вършат работа и изключително лесно се репродуцират и репликират.

преди 45 минути, perin2 написа:

някакви основания за избора си

Емоционално чувствените "основания" не са избори. В имитация на "избиране" се превръщат чак след като е направено предпочитанието, основано и реализирано твърде далеч от когнитивните процеси. Ето го и точният "пример":

преди 1 час, perin2 написа:

Човек често сам не осъзнава, че разполага с такива и какви точно са те - в този случай той може просто да се замисли защо следва такива и такива вярвания и доказателствата ще се появят едно по едно.

Съвсем ясно се забелязва че пълнежът на думата 'доказателство' тук е сведен до "подходящата опора за вече повярвано", докато понятието "ДОКАЗАТЕЛСТВО" идва от философията, където то има съвсем друго, когнитивно и ментално значение.

Сред философията "доказателствата' не служат за 'убеждаване" на някого да повярва в това, което за друг вече е "истина". Философията не се занимава въобще с повярваното и вярванията, освен да ги ползва за материал за съждения, за примери, за познание...

Да - ако не е била гръцката философска школа, християнството въобще нямаше сега да е облечено във "философски" дрешки. Но в ранните години на зараждащата се 'философия' просто етапно е преминавано през всички "болести на растежа".

Съвсем други механизми участват в онова, което последствие се самоописва като "избор" и му се измисля контекст от "обстоятелства и фиктивни обосновки". Но те идват след като е вече "предпочетено" и е важно то да се 'обоснове', за да добие повече значимост, опора сред битието, за да се усети повишаване на усещането за сигурност и намалее тревожността.

на 28.11.2022 г. в 21:38, Sleda написа:

Ето го баналният пример: “Може ли да се даде доказателство на слепия човек, че светлината съществува?” Не може, остава единствената възможност слепият да вярва на някой който вижда светлината и на това което му разказва за нея. Ако иска вярва, ако иска не вярва.

Може, но дали ще позволи да му въздействам на мозъка???!!!

преди 1 час, dioib написа:

Може, но дали ще позволи да му въздействам на мозъка???!!!

Ако оставим настрана философската част, човек може да осезае светлината стига да е достатъчно силна, с кожата си, дори да е сляп. Колежката обаче говори за доказателство на наличието, а не как е представено. Хи-хи-хи.

преди 7 часа, Sliderum2 написа:

Ако оставим настрана философската част, човек може да осезае светлината стига да е достатъчно силна, с кожата си, дори да е сляп. Колежката обаче говори за доказателство на наличието, а не как е представено. Хи-хи-хи.

Някой е доказал, че електричество съществува нали???   Друг е въпроса, че на един шоп дори да му докараш жираф в зоологическата градина не ще повярва, че има такова животно.

Същото е с Бог и Христос.  И след като невярващите са го разпънали, то за какво да им доказва отново?! -> Вулгарно: Който повярвал, повярвал, а другите да духат супата или друго на власт имащия.  

п.п. Ако оставим философията и прочие, то науката не знае как се формира вярата, защото не познава добре мозъка, особено малкия, но не между краката ... а зад големия ... -> Известен е ... но как функционира не се знае ... който по един или друг начин е свързан с разбиране на светлината .... 

преди 3 часа, dioib написа:

И след като невярващите са го разпънали,

Кои невярващи са го разпънали и в какво не са повярвали?

преди 5 часа, dioib написа:

п. Ако оставим философията и прочие, то науката не знае как се формира вярата, защото не познава добре мозъка, особено малкия, но не между краката ... а зад големия ... -> Известен е ... но как функционира не се знае ... който по един или друг начин е свързан с разбиране на светлината .... 

Науката има още накъде да напредва, религията не. Защото е мързелива до безкрай. Просто повярваш, без да знаеш. Знанието(научното) изисква работа, много работа за да се постигне, или дори само да се изучи след като е постигнато. И то не е крайно. Вече многократно сме усъвършенствали знанието си с по-добри модели, въпреки че и предишните са вършели работа, донякъде.

Нали си чела Библията, Aumi?!

преди 2 часа, _Aumi_ написа:

Кои невярващи са го разпънали и в какво не са повярвали?

В случая са пак вярващи, но в нещо (малко) по-различно. Но докато за някои по-важна е историческата част, за мен е символичната. Текстовете от Библията често крият няколко слоя за тълкуване. Христос е духовното в човека, във всеки. Това е божествения дух в нас. Старата религия и тълпата са личността прикована от егоистични интереси, от навици, от формална и изопачена с времето религиозност. Същото всъщност вече се случва и с християнството, и ще се случва и с новите форми на духовност. Разпъването на кръст е неизбежна реакция на старото срещу новото, непривичното; на закостенялостта срещу промяната - неизбежна в проявения свят; на егоизма срещу всяка надличностна проява... Вътре в самия човек е налице същото противопоставяне между висшето и ниското. И духа в известен смисъл трябва да се пожертва, да слезе сред ниэшето и да го превъзмогне. Смъртта му в тялото нищо не эначи реално.. Може да се каже още много по въпроса, защото това е описание на настоящия етап на развитие през който всички хора преминаваме. Исус просто дава пример и показва, че целта е постижима.

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Може да се каже още много по въпроса, защото това е описание на настоящия етап на развитие през който всички хора преминаваме.

- няма "такъв въпрос". И не е зададен от никого - ти си го въвеждаш сам и си папагалиш повярванките си, както Кришан - за "краставицата". Щях да напиша че са "лични поярванки", но не са. Преписвачите в училище не ги смятат че са 'автори', дори и да се вживяват от приказки в анонимни книжки.

- описанието за "настоящ етап" на развитие - е наивно и смешно като обобщение. Няма двама човека в еднакъв етап на развитие, следователно - няма как хората да "ПРЕМИНАВАТЕ" през такъв етап... И не са сериозни "ОБОБЩЕНИЯ" на такъв мащаб.

Всички хора са в друг етап на развитие, в сравнение с теб - това е елементарно, но за тия комплексари, дето не са си написали домашното все трябва да им се повтаря. Не че и с повторения нещо стига до тях, но това си е част "етапа" в който са те...

преди 3 часа, Sliderum2 написа:

Науката има още накъде да напредва, религията не. Защото е мързелива до безкрай. Просто повярваш, без да знаеш. Знанието(научното) изисква работа, много работа за да се постигне, или дори само да се изучи след като е постигнато. И то не е крайно. Вече многократно сме усъвършенствали знанието си с по-добри модели, въпреки че и предишните са вършели работа, донякъде.

Така е. Всеки, който вярва, е тъп, прост и ограничен...

преди 1 час, _ramus_ написа:

описанието за "настоящ етап" на развитие - е наивно и смешно като обобщение. Няма двама човека в еднакъв етап на развитие,

Едностранчив коментар. Поредният. Но важното е да използваш случая за поредната неадекватна оценка. Колкото и да са различни хората, с различни възгледи, представи и възможности, докато се идентифицират с личността си, те са на един етап. Ти можеш да си ползваш каквито си искаш критерии, но те са неадекватни за мен, както и оценката ти. Това, че не можеш да погледнеш от друга гледна точка, освен своята, също не ме интересува особено. Няма как да очакваш всички да изразяват твоята позиция, но постоянно го правиш (и някои други участници в интерес на истината). Различията са факт и те може да са във всякакви детайли, но това не отнема възможността на намиране на други обобщаващи критерии. Контекста на написаното от мен дава нужната насока за да се разбере за какъв етап пиша. Ако е налице желание естествено.

преди 6 часа, ncl написа:

Нали си чела Библията, Aumi?!

Сериозно ли питаш? Естествено, че не е.

преди 2 часа, ncl написа:

Така е. Всеки, който вярва, е тъп, прост и ограничен...

Не е задължително което си изброил, но със сигурност е страхлив. Страхува се от неизбежното - смъртта. Това е характерно за всички хора. Но някои са наясно и я приемат без ропот, други почват да се опитват да бягат от краят си, да шмекеруват. Ма то тленното умирало, ами ако има и нетленно. Ама ако има нетленно като какво би било, откъде произлиза, да си фантазират за безкрайни и всемогъщи незнам си какво си там, но не личности, не индивидуалности, защото това са определения съдържащи ограничения, частност и разлики една от друга. 

Според Библията, Бог е създал Адам от кал. Вдъхвайки му, каквото и да му е вдъхнал. Ами ако наистина Адам е имал (нетленна) душа(божи дух, дъх) в себе си и е бил единственият обикновен човек с такъв атрибут, съществувал някога? В кои часове се преподава, че Божият (нетленен)дух(дъх) подлежи на размножение, чрез начина по който размножаваме телата си? Е? Сещам се за някои по-стари от християнството религии, които са почитали родоначалието, в това число органите за осъществяването му и са ги подчертавали в своите ритуални предмети.  Хи-хи-хи.

 

преди 20 минути, Sliderum2 написа:

Не е задължително което си изброил, но със сигурност е страхлив. Страхува се от неизбежното - смъртта. Това е характерно за всички хора. Но някои са наясно и я приемат без ропот, други почват да се опитват да бягат от краят си, да шмекеруват

Това е доста наивно обяснение. Да, хората се страхуват от смъртта, много повече от болка и мъчения, и това е нормално.  Не е обаче това обяснението, защо вярват в живота след смъртта. Когато човек се страхува, естественият защитен механизъм е да не мисли за страхуваното или поне не в дълбочина. Точно това правят и атеистите и религиозните. Отделно, че умът при повечето хора не може да осъзнае вечността и да я свърже със едно евентуално състояние на несъзнателност. 

Нагласата да се приеме възможността за съществуване след смъртта е резултат от множество фактори - външни, вътрешни, от близкото и далечно минало. Аз примерно съм ое замислял по този въпрос отпреди в мен да бъде пробуден интерес към духовното. Никой в обкръжението ми не е бил религиозен. Да, мисълта, че след смъртта съзнанието ми ще престане да съществува ми беше неприятна, но нищо повече. Имаше далеч по-важни за мен неща за които да мисля. Интересът към каквото и да е, в частност религиозният, не се провокира от страх. Човек без предразположеност към дадена религиозна идея няма да я приеме само защото се страхува от друга идея обратна на първата. Съвсем други особености на психиката определят това.