преди 26 минути, witness написа:

не ми се говори повече със заяждащ се на дребно грамофон. Да не кажа графоман и "меко" казано орел и вълшебник

смешно е да говориш за "харесване", Уит. Рационалност и "харесване"...Тц-тц 

И всеки път приключваш по един и същи начин. Винаги се фиксираш в другия - в случая, някой рамус, той е такъв, онакъв... Предсказуемо и твърде елементарно, Уит. Както вече казах - мека съпротива, а и при теб е въпрос на характер и психика.

 

преди 22 минути, sound написа:

Че толкова ли ти е по- трудно да пробваш на практика тази работа с кундалини,

то така става... пробването... с кундалини...

Въобще някой знае ли какво точно пише... Щото глупостите нарастват с геометрична прогресия... Алкохола или съня надделяват над рациото...

преди 6 часа, _ramus_ написа:

разбира се, да не би да искаш да кажеш че имаш избор и че изборът ти е рационален?

Рационален е избора на електората. А най рационален, на твърдия електорат.

Какъв избор е, ако е рационален ?

То пак зависи какво се разбира под рационално де. Рационално и рационално не е едно и също.

преди 6 часа, sound написа:

Че толкова ли ти е по- трудно да пробваш на практика тази работа с кундалини, спрямо доверяването на нечия/ някаква гледна точка?

Собствената гледна точка, също е гледна точка.

И не е гледна точка...

преди 6 часа, Реджеп Иведик написа:

.....Рационално и рационално не е едно и също.

Собствената гледна точка, също е гледна точка.

И не е гледна точка...

Тази идиотска спекулация за идиоти не ти ли омръзна ? 

Неразличител ! Достатъчно е да можеш да видиш границите......и отвъд тях (това е по-сложно) .

===================================================================================

преди 12 часа, _ramus_ написа:

"....разбира се, да не би да искаш да кажеш че имаш избор и че изборът ти е рационален?...." (копи)

===================================================================================

 

Рационално - минало през Ум и Разум (трябва->може) и Емоционалното (искам) ........."Искам" е също толкова важно ! Тясно е свързано с "Правя" ! Следва да се иска това което трябва и може ......Това е рационално !

Може и по-сложно - повече или по-малко рационално , респ. емоционално ! Тук са необходими ясни и точни критерии (мярки).........

Но ! От възприетата твоя гледна точка  без разбиране за граници и критерии (хайде , разшири точката поне до малко кръгче ! ) става ясно , че това така е недостъпно за мислене ......

Усвоявайки това знание , можем да стигнем до разбиране за Избор - рационален и/или емоционален !

Крайно изключение е когато нямаме избор ! Така съществуваме , в състояние на постоянен Избор  -  проба-грешка !  Т.е. при всеки избор ,  възможността за грешка (по-лошия избор) е присъща и неизбежна ! 

В крайна сметка въпросът се свежда не до това да не грешим (както се казва само Бог е безгрешен ! ) , а как да грешим по-малко ! Защото и единият , и/или другият , всеки избор носи , съдържа в себе си своята по-малка или по-голяма грешка !....

Иначе стигаме до състоянието : " За да не се развали млякото , оставяме кравата не издоена ".....което в крайна сметка също е критерий , критерий за мини-макс на Савидж , за максималното съжаление .....Т.е. не правим избор ! 

От тук нататък изследването е безкрайно , както е безкрайна Вселената ! Поради това е необходимо да се ограничим в достатъчното за целите на  нашето съществуване....

........а не да си измисляме/сътворяваме безкрайни като Вселената глупости ......

Айде, пак цъкна вефа, да чуйм интернационала

преди 26 минути, Реджеп Иведик написа:

Айде, пак цъкна вефа, да чуйм интернационала

Що бе ? Нещастен ли се чувстваш в мое присъствие ? Сега ще ти разкрия една древна "тайна" : 

Намали претенциите - ще ти се повиши щастието ! Е , или ще ти се намали нещастието ! 

Нали сам ти казваш - щастие-нещастие е едно и също......! 

Някой ще пробва ли со кратце да постави различните тези или да изгубя изцяло интерес към темата и смисъл на живота си.

God give, God take it away!

преди 16 часа, Реджеп Иведик написа:

Рационално и рационално не е едно и също.

Щото - избор и избор, пак не е едно и също.

Трудно е да се каже кое е избор и кое избиращия, след като т.н. "избор" е предварително зададен. Кое му е избора в това, тогава? за избиращия му изглежда че имал избор и че изборът е негов и е рационален. Но извън избиращия - всъщност всичко е предрешено предварително и "избирането' всъщност е само маскировка, като начин на психичните защити да представят изживяване че е "избрано" нещо си. А с "изживяването"... :)

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Щото - избор и избор, пак не е едно и също.

"Цветята не са червени, върбите не са зелени, лопатите не са лопати."

Те не се подиграват, и не говорят с вредна цел "неразбираемо".  

А страхувате ли се от смъртта? хо хо хо!

"Ако човек се замисли за смисъла на живота, значи, той е сериозно болен."

Виктор Франкъл

преди 13 часа, Мойра написа:

"Ако човек се замисли за смисъла на живота, значи, той е сериозно болен."

Виктор Франкъл

 

 

"А от тези, които търсят смисъла на живота, и лудите бягат."

Пауло Куелю

на ‎24‎.‎6‎.‎2018‎ г. в 0:04, _ramus_ написа:

Рационалност и "харесване"

"Харесването е господаря, рационалността е слугата."

Алберт Айнщайн

Ето защо не е добре да се изваждат от контекста на доктрината отделни изречения и цитати.

Защото четем и разбираме буквално написаното.

А Виктор доста неща е пояснил и обяснил. Какъв смисъл на живота, каква "воля за смисъл", Защо, и чия болест, болест от какво ...

За времето си и разбиранията тогава, е имал своите основания, но по никакъв начин не Отрича категорично съществуването и възможността за Смисъл.

За това в Раздел Философия би било полезно да не се плескат само цитатчета, а и малко размишления да има покрай това... си мисля. Ако греша и е достатъчно това с цитатите и темите-призиви на младежи да им се помогне за есе, жалко. И по-добре да се изтрие, за да не заема излишно място или да подлъгва хора, решили да попрочетат нещо философско.

"Дезидерата" или мъдростта на живота в 30 реда

Древен текст с магическа сила вдъхва енергия и успокоява

Цитат

Този текст се нарича „Дезидерата" – от латински – желано, необходимо. Мнозина смятат, че датира от 1692 година и е намерен в старата църква "Свети Пол" в Балтимор, Мериленд и авторът на тази прекрасна ода за хармония, щастие и любов е неизвестен. Всъщност автор е американският поет Макс Ерман през 1927 г., но текстът на поемата носи красива древна мистика.

 

"Дезидерата" дава задълбочени отговори на много духовни въпроси, но предизвиква и нови. В трийсетина реда е обяснен най-простичко смисълът на живота. 

 

Текстът се използва в някои терапевтични общности, тъй като е зареден с оптимизъм и мъдрост, успокоява и вдъхва енергия за развитие и справяне с проблемите. Създава желание да живеем балансирано. И да сме щастливи. 

 

Опитайте въздействието:

 

Дезидерата 

 

Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъв покой носи тишината. 

Поддържай добри отношения с хората, но без да прекланяш глава. 

Отстоявай своята истина спокойно и ясно, но се вслушай и в думите на другите, дори да са глупави и невежи, защото те също има какво да кажат. 

Избягвай гръмогласните и агресивните, защото те дразнят духа. 

Ако се сравняваш с другите, можеш да станеш суетен или безмилостен, защото винаги ще се намерят по-големи и по-малки от теб. 

Радвай се на постиженията и на плановете си. 

Интересувай се от кариерата си, колкото и скромна да е тя, това е истинско богатство, като се имат предвид превратностите на съдбата. 

Бъди предпазлив в работата си, защото светът е пълен с измамници. 

Но нека това не затваря очите ти за добродетелта, много са хората, които се борят в името на по-висши идеали и затова в живота си непрекъснато срещаме герои. 

Бъди верен на себе си и преди всичко не показвай престорена любов. Не бъди циничен по отношение на любовта, защото сред цялата пустош и разочарование тя е вечна като тревата. 

Попитай мъдростта на годините и без болка се прости с младостта. 

Подхранвай силата на духа си, за да те пази при внезапно нещастие. 

Но не унивай от въображаеми трудности. Много от страховете ни се раждат от умора и самота. 

Спазвай благоразумна дисциплина и бъди снизходителен към себе си. 

Ти си дете на Вселената, както дърветата и звездите и имаш право да бъдеш тук.

И независимо дали го разбираш, знай, че Вселената следва своя правилен път.

Ето защо бъди в хармония с Бога, независимо как изглежда той в представите ти.

Въпреки всички усилия и стремежи, родени в шумния водовъртеж на живота, бъди в мир с душата си. 

С цялата си суета, с всичките си трудности и разбити мечти, светът е все пак чудесен. 

Бъди внимателен. Опитай се да бъдеш щастлив.

 

на 15.10.2018 г. в 13:36, Maleficient написа:

а и малко размишления да има покрай това

както се вижда от това преди мен - просто не е възможно огромния брой хора да имат СВОИ независими съждения. Те ако ги имаха... нямаше да се налага да се цитира каквото и да било и явлението позоваване щеше да си остане обикновена патеричка за малки деца с "пластелинови крачета".

Цитирането привлича с готовия си шаблон, с усещането за вече създадения ореол от сигурност. Парадокса е, че под предлога че се предлага "текст" с готови идейни конструкции, всъщност основното в тях е именно интерпретацията им. А това не е възможно да се унифицира само с празно цитиране. Наивността е в самият Цитиращ - според него - е достатъчно само да се "прочете". А проблемът с ченето и прочитането - за него въобще не съществува, защото няма възможност да различи едното от другото... Както и детето няма възможност да разлики и даде сметка че "гледането" и "виждането" (видяното, интерпретираното, през хилядите условности и ограничения) са с качествена разлика...

При положение че се има предвид кои са особеностите на таргета - към когото това е насочено, стават ясни и посланието, средствата от идеи и понятиен набор, и целите му....

на 12.10.2018 г. в 19:25, Sleda написа:

 

 

Самата истина!

преди 14 часа, _ramus_ написа:

както се вижда от това преди мен - просто не е възможно огромния брой хора да имат СВОИ независими съждения. Те ако ги имаха... нямаше да се налага да се цитира каквото и да било и явлението позоваване щеше да си остане обикновена патеричка за малки деца с "пластелинови крачета".

Цитирането привлича с готовия си шаблон, с усещането за вече създадения ореол от сигурност. Парадокса е, че под предлога че се предлага "текст" с готови идейни конструкции, всъщност основното в тях е именно интерпретацията им. А това не е възможно да се унифицира само с празно цитиране. Наивността е в самият Цитиращ - според него - е достатъчно само да се "прочете". А проблемът с ченето и прочитането - за него въобще не съществува, защото няма възможност да различи едното от другото... Както и детето няма възможност да разлики и даде сметка че "гледането" и "виждането" (видяното, интерпретираното, през хилядите условности и ограничения) са с качествена разлика...

При положение че се има предвид кои са особеностите на таргета - към когото това е насочено, стават ясни и посланието, средствата от идеи и понятиен набор, и целите му....

Съгласна съм с контекста на това, което си обяснил. Този род писане, интерпретиране, "участие", е вид избор и решение на пишещият/цитиращият.

Аз лично не обичам много цитатите или позоваването, защото имам проблем с краткосрочната памет. В тези времена на Гугъл и лесното намиране само по сричка на нещо, което те интересува, ще става все по-безинтересно за голяма част от потребителите, да размишляват самостоятелно. Тъжното е, че наистина няма как да се "прокарат нови пътища" и да се достигнат нови и обогатяващи знания за света и живота.

Друг път лесното не винаги е грешно. Когато работи не го пипаш. Прочиташ някоя умна мисъл/теза/хипотеза, пляскаш с ръце- ей, точно това и аз си го мисля- и го споделяш. След което още двама трима, десет ... разбират че това е измислено, прозряно и формулирано, други като мен прочитат и забравят, и така няма виновни всъщност.

Има една съзнателна самоограниченост за хората. Те сами си поставят границите на познанието, със самочувствието- аз мойто съм си го научил.

дори аз самата съм същата в това отношение-когато започват уморителните убеждавания с детето ми, на което му е крайно скучно в училище.  Понеже ми е ясно как там знания много няма да получи, а само следвайки някакъв модел може да се позаинтересува от нещо, но стигам до крайността да го моля да избута някакво средно образование, щото аз мойто съм го завършила вече и то с един нелош успех. И е ясно, че никой няма да му гледа и да го пита знае ли какво е "вакуола" или Теоремата на Нернст, но все пак и от него зависи да се интересува и да е любознателен. Да си избере област и да не спира да се "движи" и да открива и научава неща, които биха му позволили да се възхищава на Животът и да разбере какъв е смисълът на това, че се е родил

преди 36 минути, Maleficient написа:

Да си избере област и да не спира да се "движи" и да открива и научава неща, които биха му позволили да се възхищава на Животът и да разбере какъв е смисълът на това, че се е родил

Може би...

Всичко това са сложни казуси - от тия през които минаваме всички... или "не преминаваме".

"Съзнателната самоограниченост" е инстинктивно заложена. тя е до човека, тя е защитен импулс - реакция към претоварване и загуба сред огромните необятия на информацията и знанието... Не могат да се преодолеят защитните импулси, защото те самите предизвикват защитаване от външно влияние и така възниква конфронтация. Особено с близки хора ( деца-родители) това са сложни взаимодействия сред които няма рецепти за справяне, въпреки именно нуждата от универсална, еднозначна и проста рецепта.

Въпреки това - може да се изведе условно обобщение и синтез - разширяването на който и да е индивид, идва само след овладяването на страха му. А това си е сложна задача, предвид че огромната част от страхуването е несъзнавана. Всеки човек се  бори със страховете си , като от друга страна - страховете изискват също 'борба' с онова от което се страхуваш...

Но страховете пораждат битка, а справянето със страховете поражда МИР...

Именно сред условен МИР - се поражда възможността на всеки човек - да се разширява. Докато страховете и битките които пораждат - провокират "свиване", "колапс". Колкото повече страх, толкова повече свиване, докато процесът е нещо като ИМПЛОЗИЯ. Това е програмирано защото в дадени етапи в "маймунката в нас", е била оцеляваща стратегия за нея.

Не са много възможностите да се повлияе на един човек, особено пък в посока на "развитието му". Но точно в отношенията между родител-дете, е една възможна условна стратегия - повишаването на възможната близост, с цел усещането за защита и повишането на усещането за сигурност. От друга страна - ако в самия родител това не е налично, и психичното ниво на безпокойството и тревожността са високи, няма как да го изиграе "че е обратното" за да го "подаде" като сигнал към детето си...

От друга страна - израстването на всеки човек бележи етапи именно на справянето със страховете - от външни или вътрешни "опасности"... И това започва още от раждането му... и тече цял живот. Няма как, няма и защо, едно дете непрекъснато да се "пази" от възможността да не може да извърви пътя през страховете си, заради които именно така преминава през своите си психични етапи. А в развитието се наблюдава блокаж - тогава когато е налична неуспешна битка с даден страх и същия се окаже нещо като ДЕМОН, при това натрапчив, упорит и е като 'нашийник', дори "намордник"... просто в даден момент способността за справяне със страховете се блокира и... психичното развитие спира. Дори и да се изтика към несъзнаваните пластове - "синджира дето дърпа" не спира да функционира... 

Така, че - казусът е изключително сложен с огромната си многопластовост и наслагвания. Този казус... е универсален и базов и е за всяко човешко същество - без никакво изключение...

на 1.01.2019 г. в 0:44, Мойра написа:

"Дезидерата" или мъдростта на живота в 30 реда

Древен текст с магическа сила вдъхва енергия и успокоява

 

Накратичко за горното : Сборникът с формули по математика не разкрива смисълът на математиката . Дава "механични" възможности за решение...........Смисълът на математиката , освен в решаването на конкретни задачи (материално) , е в развитие на абстрактното мислене (идеално).....

Така е с Живота ! 

В решението "се крие" смисълът !

.......запазване , продължаване и умножаване на Живота - това е смисълът ! Не си ли сторил това - животът ти (решението) няма смисъл , безсмислено е !  

При поява на алтернативни решения , тук идва ред на избора ! ! Избор - кое решение най-добре съответства на смисъла !

Свободата на избор е осъзнаване на смисъла ! ...........

Животът има две страни - материална и идеална . Респективно и в неговият смисъл . Тук настъпва каша от недоразумения , най-общо и меко казано........темата е безкрайна !

А "тайната" е в цялото ! 

Всичко друго , така или иначе е конкретни подробности........

Да открия богата територия на чувствени удоволствия и да привлека  партньор със сходна нагласа. Това дава добро начало за осмисляне на живота и концепциите в него. Развива, прехвърля предели, чупи рамки, поглъща вселени. 

на 18.01.2019 г. в 22:33, Inana.. написа:

Да открия богата територия на чувствени удоволствия и да привлека  партньор със сходна нагласа. Това дава добро начало за осмисляне на живота и концепциите в него. Развива, прехвърля предели, чупи рамки, поглъща вселени. 

За мен чувствените удоволствия не са извор на особено и интересно познание.

Изпитвайки ги, често следва изтощение след това.

Съзнателното търсене и откриване на пътища за постигане и разбиране на полезни отговори, може да  добър начин за изпълване и осмисляне на един човешки живот

преди 7 часа, Maleficient написа:

чувствените удоволствия не са извор на особено и интересно познание.

разбира се - за никого и според никой - няма как да са извор на познание, освен като обект на познание. Но и за да са обект, е нужно друго - което да ги опознава, защото е налице зависимост - чувствените удоволствия няма как да се опознават с чувства, нито чрез удоволствия. С изживяванията не се опознава каквото и да е... Изживяването подава само спефични неврохимикали на мозъка...

Чувствата и удоволствията нямат нищо общо с опознаването, нито с изучаването. И няма как те да 'провокират размисли'... Нещо повече - докато се изживява каквото и да е - се потъва в изживяването и колкото по-силно е изживяването е по-силно потъването в него и по-невъзможно да сработват висшите когнитивни дялове ( чрез които се реализира познание )...

В този смисъп... става въпрос за това:

на 18.01.2019 г. в 22:33, Inana.. написа:

Да открия богата територия на чувствени удоволствия и да привлека  партньор със сходна нагласа.

Това дава добро начало за осмисляне на живота и концепциите в него.

съдържа ноусенс в смисъла между тия две изречения. Просто авторката се опитва да осъвместява несъвместими величини - защото няма как чувствените удоволствия и привличането на партньор в тях (или без тях) - да са "начало на осмисляне на живота"... особено пък - на "концепциите в него". Това, разбира се, не пречи с нищо авторката да има представа за 'смисъла на живота' (си) във вид на "мечти". 

Няма смисъл!

Не ми се иска да съм брутален.