вие наистина сте един свиреп и брутален човешки добитък г-н ramus , ама пуснете една снимка да ви видим физическите  показатели , пък знае ли човек , ако сте толкова анималистично съвършен някой форумец може да ви предложи жена си с желание да ви отгледа децата , така ще преборите и антинатализма в практически план.

преди 48 минути, Milkydead написа:

вие наистина сте един свиреп и брутален човешки добитък г-н ramus , ама пуснете една снимка да ви видим физическите  показатели , пък знае ли човек , ако сте толкова анималистично съвършен някой форумец може да ви предложи жена си с желание да ви отгледа децата , така ще преборите и антинатализма в практически план.

Пълен абсурд ! 

При първа възможност горката женица ще избяга . Или ще го нахрани от сърце с вкусна каша от гъби....Ако не може , ще се самоубие....

Има и друга възможност ако е духом корава . Да го набута в ъгъла до фикуса....  

......а иначе , тук избива комплекси . 

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

 

Имаш ли обяснение защо християните губят смисъла на живота?

За мен християните не са изключение. Всеки вижда смисъл в определена идея - християнство, атеизъм, антинатализъм, будизъм, комунизъм и каквото друго се сетиш, или пък в комбинация от идеи. За това споменах, че смисъл може да се търси във възгледите, в действията, в мотивите ни - там е смисълът. Според мен, ако успеем да разграничим това, което просто се случва от това, което ние или някой друг съзнателно предизвикваме, то може би отговорът на въпроса за смисъла ще ни се изясни. Мисля, че само в съзнателно предизвиканото може да се търси смисъл. Другото просто се случва.

Съгласно християнската идея, водещи са вярата, надеждата и любовта. Надеждата за по-добър живот и тук е водеща, както навсякъде другаде. Разликата е в това, как човек си представя въпросния по-добър живот. При това много зависимости могат да бъдат наречени "добро" и много илюзии - "щастие". 

"Защо християните губят смисъла на живота?" - не мисля, че мога да дам толкова обобщаващ отговор. Може би поради разочарование. Защото вярата в идеята, надеждата за бъдещето, честта и достойноството,, съпричастността към доктрината могат да подтикнат към масови самоубийства, но това съвсем не означава, че тези хора са загубили смисъла. При тях заблудата и слабостта е другаде - най-често искат невъзможното и неосъществимото при съответните условия. 

преди 9 часа, Гост написа:

съдба и смирение
дори Исус не е избегнал съдбата си, въпреки молитвите към отца му

Самоубийството е активен акт, а не примирение. В бълг. фолклор, скочилите от скала моми християнки за да не ги потурчат, не се примиряват, а преценяват честта си/вярата, като по- значима от смъртта. След това, според разбиранията,  няма да са мъченици, а ще горят в ада като самоубийци. Християнството изисква да се помолят за душите на мъчителите. Това е било техен дълг и смисъл.

преди 1 минута, Shiniasu написа:

За мен християните не са изключение.

Съгласен. Разпределението е равномерно.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

....Съгласен. Разпределението е равномерно.

Когато няма Саможертва , Вяра в името на Живота (!) , самоубийците са изключение .

 Много , ама много рядко случващо се изключение .Обикновено са умопобъркани , умствено увредени....

Христос не е самоубиец ! Принесъл се е в Саможертва за спасението на хората от собствените им бясове , давайки им Вяра в Бог !  ........

Без Вяра психиката деградира и се саморазпада.

И ето ти самоубийци !  

Докато не се разбере и осъзнае горе написаното , за друго няма достъп за мислене -  каква е тази Вяра , каква е нейната Религия и кому е потребна ....... ....

 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

... След това, според разбиранията,  няма да са мъченици, а ще горят в ада като самоубийци. ...

Самоубийството за да се запази честта и вярата, е било напълно прието в християнството. Ранните християни са се самоубивали, и то твърде често и масово (като самураите - за да не бъдат опетнени или опозорени).

На властта в римската империя обаче не и харесвало да губи работна ръка и население по този начин. Съответно взимат под контрол религията и въвеждат "поправки" в нея. Една от тези поправки е забраната за самоубийство.

преди 21 часа, by_chechi написа:

Компютърът калкулира , изпълнява програми , .....т.е. готови вече решения . Обърка ли се нещо в програмите или параметрите , според програмите - блокира . А може и да няма програма за конкретна ситуация........ 

Вероятно е било така по времето на Маркс. Ти си спрял отдавна до границата на 20 век и там си останал - вероятно заради "падането от кайсията".  Не че се очаква ти да поназнайваш нещичко по тия неща... Но и "апелирането към по-внимателно боравене с думичките"... е иронично и така - доста весело.

От друга страна - казусът има и съвсем човешко измерение - на "готовите решения". Твърде спорно е кога човекът взима "лични свободни и непрограмирани решения" и доколко те са "решаващи"? По същия начин - когато се обърка нещо в човешкия хардуер или 'програмирането му" - и той блокира. А в много случаи "няма програма за конкретната ситуация" и се опира на паметови запити от вече направени решения... Пък те често са неадекватни... и т.н.

преди 4 часа, Milkydead написа:

така ще преборите и антинатализма в практически план.

Този шит, зад който се криете няма никакъв практически план  вие сте примера за това. Ако имахте практическа нагласа, сега щяхте да пишете тия си делюзии от "оня свят". Но са само слово(за)блудства и така нямат никакво значение да се 'преборват'.  А вие сте просто лицемер/ка - по същия начин по който ояден дебел глупак, се опитва да поучава друг да "колко е важно да спазва диета и "правилно хранене". Не че го няма това сред плебса, но то е въпрос главно на 'потребителите' му.

преди 2 часа, Tiho написа:

Ранните християни са се самоубивали

интересно се получи - в тема за "смисъл на живота" се съждава по казуси за самоубийството... Което, по принцип се приближава до простичкото обобщение - че "смисъла" (както и вярата... и много други такива) са просто патерички за тия, дето си нямат други версии на крачета и пътища. И изживяват - че "ако ги няма, те ще умрат"... щото какво е екзистенция без спасителни пояси сред големия, страшен и бурен океан на "живеенето". Ако се направи аналогията - то излиза че "удавянето" е просто начин за изход от "липсата на патерички", че даже и чрез псевдоразмишления...

преди 3 часа, Tiho написа:

Самоубийството за да се запази честта и вярата, е било напълно прието в християнството. Ранните християни са се самоубивали, и то твърде често и масово

Това, което казвате не ми е познато и предполагам, че грешите и защитавате тезата си доста фриволно. Посочете един случай, щом е често и твърде масово.

Цитат

 

В повечето течения на християнството самоубийството се смята за грях. Са­мо­у­бийс­т­во­то е на­ру­ша­ва­не на шес­та­та Бо­жия за­по­вед „Не уби­вай“. Ка­то по­ся­га на жи­во­та си, са­мо­у­би­е­цът в мно­го от­но­ше­ния съг­ре­ша­ва теж­ко про­тив Бо­га: сво­е­вол­но се раз­по­реж­да с жи­во­та, кой­то Бог му е дал и са­мо Той мо­же да го от­не­ме; не за­чи­та Бо­жия про­ми­съл и твор­чес­кия по­ря­дък; про­я­вя­ва прес­тъп­но ма­ло­ду­шие и по­каз­ва кол­ко сла­ба е вя­ра­та му в Бо­га и на­деж­да­та му в Не­го­ва­та ми­лост и зас­тъп­ни­чес­т­во; от­каз­ва се от по-на­та­тъш­но се­бе­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не и жиз­нен под­виг. Най-страш­но­то е, че са­мо­у­би­е­цът ли­ша­ва се­бе си не са­мо от зем­ния, но и от веч­ния жи­вот.

Спо­ред цър­ков­ни­те раз­по­ред­би, за са­мо­у­бий­ци не се от­с­луж­ва опе­ло и не се из­вър­ш­ват при­но­ше­ния. Из­к­лю­че­ние се пра­ви са­мо за са­мо­у­би­ец, кой­то е по­сег­нал на жи­во­та си в със­то­я­ние на умо­пом­ра­че­ние, но све­ще­ни­кът е длъ­жен вни­ма­тел­но да из­с­лед­ва и да про­ве­ри слу­чая, „по­не­же чес­то пъ­ти близ­ки­те на пос­т­ра­да­лия, ко­и­то ис­кат той да бъ­де удос­то­ен с мо­лит­ва, кри­ят ис­ти­на­та“ (Ти­мо­тей Алек­сан­д­рийс­ки, 14 пра­ви­ло)^[125].

 

В християнството образът на самоубиеца е Юда Искариотски – апостолът, предал Христос.

За съжаление, вашата представа, че "Ранните християни са се самоубивали, и то твърде често и масово" показва, че вярата в Бог не дава опора  и смисъл за продължаване на живота. Да не би да следвате някоя секта? Убедете се, че това за "Ранните християни са се самоубивали, и то твърде често и масово" е истина... Пазете живота!

преди 5 минути, Търсещ истини написа:

Пазете живота

А какво е "ЖИВОТ-а"?

Защо е нужно някой да "го пази"?

преди 5 минути, Търсещ истини написа:

Убедете се, че това ............ е истина

тук има проблем - УБЕЖДЕНИЕТО за нещо и "истината" за него - са две качествено различни положения. Не го пиша за да  буквояждам, а защото има съществено значение как думичките отразяват нивото на смисъла при тоя, дето си служи с тях.

Всеки може да се убеди в нещо си, което е удобно за него и не му създава дисонанси. Така той заживява с идеята че именно това е "истината". Всички теми из форума и дори извън виртуала са примери за убедени и вярващи хора, умело жонглиращи с "истината, в която са убедени"...

преди 3 минути, _ramus_ написа:

А какво е "ЖИВОТ-а"?

Защо е нужно някой да "го пази"?

Премислих и стигнах до това, че животът е самоцелен. Цел е продължаването му. Нещо като преодоляване на съпротивлението и поддържане инерцията. 

преди 4 минути, Търсещ истини написа:

че животът е самоцелен. Цел е продължаването му. Нещо като преодоляване на съпротивлението и поддържане инерцията. 

може ли повече подробности, защото това е съвсем непълен изказ и няма как да се изведат от него описание на "премислянето ви".

Има съществено значение "какво е ЖИВОТ(а)"... за вас. Защото точно според това вие извеждате и какво е "смисъла"...

Смисъла - не е нужен на ЖИВОТА. Смисъла е нужен на ЖИВЕЕЩИЯ (го) и според Живеенето си ( и възможностите си за отражение) той обобщава какво има предвид под абстракцията "ЖИВОТ". Това показва темата която е репликация на всички видове дискусии по нея.

преди 1 минута, _ramus_ написа:

може ли повече подробности, защото това е съвсем непълен изказ и няма как да се изведат от него описание на "премислянето ви".

За днес го приемете като пророчество или аксиома, но обещавам, че в по- следващите дни ще го обясня.

току-що, Търсещ истини написа:

За днес го приемете като пророчество или аксиома

Москва не вярвала на сълзи, а рамус на думи . Нека времето и делата покажат има ли, и каква , връзката им с думичките...

преди 17 минути, _ramus_ написа:

преди 21 минути, Търсещ истини написа:

Убедете се, че това ............ е истина

тук има проблем - УБЕЖДЕНИЕТО за нещо и "истината" за него - са две качествено различни положения. Не го пиша за да  буквояждам, а защото има съществено значение как думичките отразяват нивото на смисъла при тоя, дето си служи с тях.

Всеки може да се убеди в нещо си, което е удобно за него и не му създава дисонанси. Така той заживява с идеята че именно това е "истината". Всички теми из форума и дори извън виртуала са примери за убедени и вярващи хора, умело жонглиращи с "истината, в която са убедени"...

Имам предвид следното

1. Tiho да провери източника от който е научил факта.

2. да види и какво дават други източници 

3. да оцени, че даденият факт се потвърждава и може да се приеме за истина

4. да приеме това за истина, т.е. да е убеден в нея.

току-що, Търсещ истини написа:

да приеме това за истина, т.е. да е убеден в нея.

Чудесно разбрах още в първия изказ, но както и предполагах - вие не ме разбрахте.

Просто значенията на понятията..... и оттам - нивото... Както и да е, не настоявам за нищо.

преди 16 минути, _ramus_ написа:

Смисъла е нужен на ЖИВЕЕЩИЯ (го)

Разбира се, човекът е мярка на всички неща.

- Да си поговорим за смисъла на живота...

- Има ли смисъл?

преди 25 минути, Търсещ истини написа:

Това, което казвате не ми е познато и предполагам, че грешите и защитавате тезата си доста фриволно. Посочете един случай, щом е често и твърде масово.

За съжаление, вашата представа, че "Ранните християни са се самоубивали, и то твърде често и масово" показва, че вярата в Бог не дава опора  и смисъл за продължаване на живота. Да не би да следвате някоя секта? Убедете се, че това за "Ранните християни са се самоубивали, и то твърде често и масово" е истина... Пазете живота!

 

Няма никаква грешка. Самоубийството си е масово практикувано. Потърсете в гуугл книги и публикации. На "early christianity suicides " излизат достатъчно резултати. Примерно:

   A Noble Death: Suicide and Martyrdom Among Christians and Jews in Antiquity by Arthur J. Droge

   Handbook of Death and Dying By Clifton D. Bryant

   

 

 

преди 17 минути, Tiho написа:

 

Няма никаква грешка. Самоубийството си е масово практикувано. Потърсете в гуугл книги и публикации. На "early christianity suicides " излизат достатъчно резултати. Примерно:

   A Noble Death: Suicide and Martyrdom Among Christians and Jews in Antiquity by Arthur J. Droge

   Handbook of Death and Dying By Clifton D. Bryant

   

 

 

ОК. Прието.

преди 8 часа, Shiniasu написа:

...само в съзнателно предизвиканото може да се търси смисъл.

Което е естествено, защото това "смисъл" е проекция/ продукт на човешкия ум т.е. търсенето на смисъл е предварително постулиран казус - казано по друг начин: предразсъдък; а може и объркано възприятие.  Така, че преди да тръгне човек да търси смисъла на живота, по- добре ще е да обърне внимание, като как аджеба функционира собствения му ум - по този начин, някой ден може и да стигне до осъзнаването, че живота нито има, нито няма смисъл.

п.п. чувал съм - не знам дали е вярно - че Пикасо е поставял казуса по малко по- друг начин, искал е някой да му обясни, какъв е смисъла на една роза. Ако успееш да убедиш Пикасо, че смисъла на розата е "еди какъв си", той ще ти каже какъв е смисъла на живота.

преди 2 часа, insec написа:

Ако успееш да убедиш Пикасо

все ололо убеждения и убеждаване се върти и сучи всичко. Пък те и убежденията и убеждаването са също като "смисъла" - просто патерички за прохождане от един етап в другия. Пък вместо това - вкопчване в тях като че са "вселената"...

Няма как да е налице убеждение, което да е "истина". В РОЛЯТА на "истина" ( за Убедения) - е вече друго нещо. Но пък и всяка самозаблуда има точно тази роля.

преди 2 часа, insec написа:

преди да тръгне човек да търси смисъла на живота,

Живот и Смисъл - са просто човешки абстрактни понятия, обобщаващи някои особености на човешкото възприятие и отражение, в даден етап от развитието. Хората които не ги разбират, ги взимат за обективно съществуващи, някъде извън тях, извън отражението... както се вживяват и тия, дето гледат комикси и оживяват в главата си обикновени картинки с текст.

Още никой не е изяснил що е това  "ЖИВОТ". Смисъл - е същото. Клишетата лесно се репликират, защото така са заучени и са в ролята на заместител (относно липсата на личен път в познанието).

способността на човешкото животно да си обяснява еготично вселената подобно на естествени хора като г-н ramus, които като повечето хора са само козметично докоснати от театъра на цивилизацията който играем  , доказват колко първично същество е човека и компрометират напълно каквито и да било оптимистични теории за прогрес или бъдещето развитие на човечеството чрез увеличаване на разбирането, емпатията ,  и солидарността между хората.Всички обаче би следвало да се притесняваме от това в какъв интервал от време вида ни най-сетне ще се самоунищожи.Разбира се колкото по-бързо и мигновено толкова по-добре и нека отбележим с радост че днес сме по близо до чаканото унищожение и спасение от когато и да било в човешката история.

https://thebulletin.org/doomsday-clock/current-time/
 

 

преди 10 часа, _ramus_ написа:

Има съществено значение "какво е ЖИВОТ(а)"... за вас. Защото точно според това вие извеждате и какво е "смисъла"...

Смисъла - не е нужен на ЖИВОТА. Смисъла е нужен на ЖИВЕЕЩИЯ (го)

Ще се съглася и ще се опра на съжденията ви. 

Смисълът е нужен на живеещия, на този, който живее живота, на този, който осъществява живот. Някои погрешно търсят смисъла в съществителното "живот" , в една абстракция, но в него, както в друго съществително- "роза" не могат да го намерят. Всъщност човечеството винаги е търсило смисъла в глагола: Защо живея, какъв е смисълът да го правя и да живея? 

И тъй като до възникването на този въпрос са минали някакъв брой години от раждането, животът е придобил някакви форми. Обрасъл е с комфорт сред роднини и приятели, с топлина на дом и родина или поне на говорещи разбираем език и с разбираеми нрави околни. Животът вече се е задвижил, човек се е запознал с други, които го правят по друг начин, който изглежда примамлив (тревата на съседа винаги изглежда по- зелена), появяват се амбиции, страсти, мечти, които не само правят живота, но се основават на него. Живеенето е предпоставка за реализацията на каквото и да е, така че продължаването на живеенето става цел на живеенето.

Така се обяснява, че живеенето има за цел и смисъл живеенето. Животът е самоцелен, а то и има за смисъл самия себе си. 

преди 4 минути, Търсещ истини написа:

Така се обяснява, че живеенето има за цел и смисъл живеенето. Животът е самоцелен, а то и има за смисъл самия себе си. 

За да бъде живота с(ъс)мисъл, то тази мисъл трябва да е дошла отнякъде - ти като човек невярващ в богове, кажи ми откъде ще дойде тази мисъл? (че да бъде търсена и открита)

преди 1 минута, insec написа:

За да бъде живота с(ъс)мисъл, то тази мисъл трябва да е дошла отнякъде - ти като човек невярващ в богове, кажи ми откъде ще дойде тази мисъл? (че да бъде търсена и открита)

Опознаваме света, опознаваме и себе си. Когато възникне въпрос, размисляме и стигаме или не до извод, решение, представа или друго. Това е постоянно. Мислим.

Тук някои се опитват да твърдят , че Живота няма Смисъл . 

Но категорично отказват .....да се гръмнат ! Нали няма Смисъл.......да се гръмнат ! 

.....Много им се дрънкат врели-некипели - това е техният Главен Смисъл.