Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.

Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

 

Блогове

http://youtube.com/watch?v=wBRT2tR5DzU Do you remember me, I'm just a shadow now. This is where I used to be, Right here beside you. Sometimes I call your name, High on a summer breeze. What I would give, To feel the sunlight on my face. What I would give, To be lost in your embrace. I've fallen from a distant star, Came back, compelled because I love. I'm caught between two different worlds, I long for one more night of love. Do you believe in dreams, That's how I found
Време е 1к.Дълбоко в съзнанието ти, изниквам ли като призрак в нощта? Карам ли душата ти, да те мъчи да те гризе съвестта. Жалък ли бях в очите ти, че така на инат правеше каквото искаш с мен. Клех се че някой ден ще си платиш, но дойде вече този ден. пр.Време е да захвърлим маските, да ти кажа право в очите всичко що вътре в мен тая. Време е да си разменим ролите, да отровя сега аз твоя живот. 2к.Женската ти хитрост ме плени и попаднах аз там дето слънце не грее. И в студ
Повярвай. Не замлъквай. Повярвай. Не мълчи. Повярвай. Просто продължи. Не затихвай. Трябва да те чувам. Не заглъхвай... Не умирай. На чужди помисли не мога да робувам. Не тръгвай. Не мога с теб да се сбогувам. 20.06.2008г.
Ето ви няколко много любими мои песни... Докато бях студентка, ги въртяхме нонстоп и си ги слушкахме Ех, студентски живот, ех купони... Стига ли, само миг...? Мили мой... Ех, скитнице... Тогава защо... Та колко ли души му трябват на човек... Две от песните, не намерих...Едната е на Десислава и дори не и помня името. Ставаше дума за нещо от сорта на "...всеки ден цветя ми носиш...", ама убийте ме - не и помня името. Другата е на Руслан "Истинска", велика пе
Винаги съм се питала има ли някой правото да те съди за постъпки,които не нарушават законите? Всеки по свой начин налага закони-било то на себе си,на детето си,семейството и т.н...и когато тези твои закони биват нарушени,ти съдиш...но всъщност имаш ли правото да го правиш?Не говоря за критика...има разлика,говоря за чисто и просто съдене...както те осъждат в съдът,когато си нарушил някой закон.Аз рядко съдя,научих се,че не е правилно,но от друга страна почти няма нещо или някой,който да не отна
И това ще мине… Винаги казвам така… И това ще мине… Но кога? Какво по дяволите искам?!? Не искам да е мен, … защото после ще боли. Не искам да е с други, … защото сега от вътре ме гори! Какво по дяволите искам?!? Трябва ли така да продължавам?!? Към кого да се обърна, да ме чуе, да му кажа “Спри!” ?!? Но няма кой да чуе… Време е да замълча. Може пък да стане лесно! Може пък и да греша! Объркано е всичко, но и то ще свърши, щом настъпи сутринта. И пак ще ходя гордо, в
Лъчите на слънцето ме будят , усмихват ми се хора покрай мен, цветя ухаят, птиците прелитат, за мен е този миг, свещен. И нося се като богиня, с малка книжка в ръка , но в нея мъдрост сътворила, вековете оставили следа.
„Това може би не съм аз и не е моя живот. Сигурна съм че ще се събудя и нещата ще са различни. Няма да съм вчерашната бременна котка с патриархални корени, които се борят и свистят – Ще се омъжиш,...ще се омъжиш. Ще съм онази същата дивачка, която не страда от излишни скрупули, и безсмислени компромиси. Само да заспя... .” Събуди се в ноемврийски дъжд. Ранно утро. Сватбен ден. Нейните неанализирани окови. Последица от еднократна нощ. Нищо не е случайно. Неслучайност, която я напи почти до смъ
Пепеляшка е популярна народна приказка, позната в множество варианти по цял свят в различни епохи и на различни континенти. Най-познатите днес варианти на тази приказка принадлежат на Шарл Перо (1697) и братя Грим (1812). В по-ранната версия – тази на Шарл Перо Пепеляшка накрая прощава на злите си сестри, докато при Братя Грим те са наказани. Интересно е, че в германския първоизточник на приказката, такава каквато се е разказвала из германските села, наказанието за д
Бял е лъчът, достигащ до земята червен е залезът в горещо лято оранжев портокал дъхти на младост жълт нарцис шестолъчно се усмихва зелен е крокодилът в тъмно блато син вир на бистрия поток планински морав е блясъка на слънцето в морето виолет приспива полето теменужено, а заедно преливат се и чезнат в черното на падащата над земята нощ
Понякога искам да летя , понякога да се скрия във вечността, да оставя живота да тече покрай мен и да влачи сподавени сълзи, терзания. Лъжа ли е ,че днес обичаш? Лъжа ли е ,че те обичат? Защо поставят правила?
Над моя град се появиха чайки и гларуси във въздуха крещят като на плажа - когато в късния следобед сенките на дюните растат и морски птици в пясъка пристъпят да хапнат недоядената леш останала след хората без дрехи без свян и в похот потопили този ден, изгубен в отлетяло лято... Дали се тези бели птици тук за малко и пак ще се завърнат при морето, или предвестници са на Потопа - на новото море чертаят тук брега?
Когато загубиш някой – в началото си чуждо неуместно в безтегловност, и някак се размиват фактите. Знаеш че ще оцелееш макар и с камък в гърдите. Дишаш, дишаш и това е – деня минава, идва вечерта – самотна, сляпа. Изпиваш хапчето за безразличие и продължаваш – минаваш през ноща – дори заспиваш. Събуждаш се окъпана от светлина, и в първия момент се чувстваш почти щастлива докато се сетиш – че нещо в живота ти е променено, че си сама. Не ти се плаче – дори не ти се мисли, гледаш през прозореца и в
Нека се превърна в камък и за дамръзнат моите сълзи, нека не остане даже пламък, във хубавите ми очи... Душата ми без огън нека тлее, да спре да бие моето сърце и птицата във мене да не пее и да изстинат топлите ръце... Ако при теб отново се завърна, ако душата си отново ти даря, във камък нека ке превърна - моли от него нежността... '03 г.
Смисълът на живота Не бях виждала баба си от дълго време. Тази сутрин й отидох на гости. Много й се зарадвах, както и тя на мен. Тя беше много особен човек. Имаше изключително странни способности. На няколко пъти ги бях забелязвала, но тя вечно отричаше и все ме омотаваше така, че да си мисля, че съм си въобразила нещо и всичко е плод на детската ми фантазия. Но всичко с времето си. Когато пораснах ми сподели, че тя не е като другите хора. Виждаше в миналото, виждаше настоящето във всеки еди
ГАРДЕНИЯ Искаше ми се да споделя тази прелест с вас... Невероятно нежна, изключително благоуханна, грациозна, стилна и съвършено елегантна... Този малък цвят, съчетава толкова много лукс и изящество в себе си. Гарденията е красиво, вечнозелено, храстовидно растение. Много популярна е заради кремообразните, ароматни цветове. Тя е чуствителна към условията на отглеждане. Въпреки, че поставям Гарденията на второ място, след... ...бих искала да притежавам, една мини
Вече много отдавна всеки ден тук вали Вече всичко е мокро - градове и гори Вечер плътно покриват тези вечни мъгли къщи, хора самотни, цветове и звезди Вездесъщ е зеленият изумруден пейзаж, с капки-перли накичен е всеки стрък, всеки храст Само някъде бавно над заспали поля като полъх се носи аромат на липа...
Добър ден. Казвам се еди как си. Не е важно. Не съм единствен. Живея в една много красива страна. Казва се България. Аз направих така, че ЦСКА да не получи лиценз и евентуално да отплува към "В" (ве) група. Не е трудно. Моята държава е във "В" групата на държавите. Това се намира някъде след страните от третия свят и тези, които все още не са истински държави, а само племена. Има такива в бразилската джунгла. И в Африка. Като казах, че аз съм направил това, имам предви
  • dimd
Ако някога те чакам , ако някога те искам, като буреносен облак, надвисва пак с мълчание че любовта се изживява, не са и нужни предания, че тя е нещото което кръвта ни кара да кипи, като пенливо вино, като реката буйна, която по пътя си отнася, ненужни мисли и неволи остава само мечтата, която като светлина в мрака, надежда в мислите ни вплита, любов- като цвете зажадняло, към светлината стъбълце изправя, а ние следваме го двама, ръка в ръка и нищо друго няма.
Бе първичен и естествен до болка. Защо не се подвизаваше зад облицовката, като мнозинството? Много по – лесно можеш да напуснеш някой, който се прави на друг. А при него яростта, страстта и радостта не можеха да бъдат прикрити, не умееше да ги контролира. Имаше инстинктите на животно, дори се хранеше така – с настървение. С единствена по себе си отдаденост към живота, която не подозираше и не анализираше, нямаше нужда да коментира самото чувство, достатъчно бе само да го изпита. Имаше жестоки сп

Статистика

  • Общо блогове 1774
  • Общо публикации 18724

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.