Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

 

Блогове

Офелия - дневник

Мостове - изображение на евробанкнотите

Мостовете - Те са протегнатите ръце между нас. Те са прегръдката на лявото и дясното. Те са пътеките от и към нашите сърца. Те са струните, които вибрират на чистотата на живота. Мостовете - Това е срещата, приятелството, любовта. Това е доверието, разбирателството и дружбата. Това е информацията, обмяната и взаимното обогатяване. Това е краят на непознаването, недоверието и враждата. Мостовете - Трябват ни за да намерим другия Трябват ни, за да открием себе си Трябват ни,
ianica 94 - блог

Реката..Инглощад..

http://www.vbox7.com/play:2bd90d59 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BB%D0%BC От следващия град всяка година започва регатата ТИД - от извора до делтата -силни усещания,романтични вечери много емоции за участниците в него.... http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%...%89%D0%B0%D1%82
ianica 94 - блог

Реката....Начало на пътя...

http://www.vbox7.com/play:9807cb29 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%..._of_Germany.svg 24.06.08г РЕКАТА Когато бях на 14 години кварталната организация на тогавашното ОФ организира двудневна екскурзия от Плевен-Сомовит и по река Дунав с кораба "Г.Димитров", до гр.Русе. Моята баба Елена ме взе със себе сиТогава тя беше на 60г.За нея това беше първата и последна екскурзия…. . " Вървя аз през тунела от цъфнали кестени по пътеката на жарк
Дневник

Удари ме жегата...

Ще си спретна тук, една малка темичка " Опишете човека с картинка... " И понеже, това си е моя блог, сама ще си избирам, кой да си описвам 1. Представям на вашето внимание, един от любимите ми членовете на този форум. Я да видим сега, сетихте ли се по-картинката, коя е тая Плавенска рошла... 2. Второто нещо, дето ще ви го опиша сега, е точно ей толкова сладко... Трябва ви жокерче...Добреее...Има зелени очички, вече е пълнолетна и лялялялял, млъквам 3. Познахте ли тоз
smirena - дневник

Под падаща звезда

Звезда обсипа небосклона и търся своята мечта , желание си пожелавам виждам падаща звезда. Плачът на слънцето ме буди и изсушава моите сълзи , когато сърцето ми ранено, изгаря го болката на любовта. И пак гласът ти ме опива
Некъв си блог

приятелството..

Какво всъщност е приятелството?През дългия път който изминаваме има ли такова нещо като човек на който да разчиташ в доборо или зло?Не говоря за половинката,за мъжа или жената,а за приятел...през годините съм губела добри приятели,дали защото пътищата ни са се разделили,дали защото живота така е обърнал нещата...случава се...съдба...Но определено е неприятно,когато в един момент безпричинно някой твой близък приятел спре да те търси,спре да излиза с теб,чудя се защо се получава така,при положени
raurava - блог

EXTRAORDINARY

До разделянето на живота ми на преди и след - мислех, че нищо не може да ме изненада вече.Бях антисоциален от години и не ми пукаше за нищо, само вегетирах. Спях до обяд, къпех се и излизах да пия с подобен социопат като мен, друсах се и чуках разни малки мърли. Живот като в Клиши, в началото на миналия век. Тя – влезе в сърцето ми – ненадейно и болезнено. Влезе в леглото ми като вик за помощ, влезе в мислите ми латерално и лениво, така все едно – това което прави не е нищо особено, с она
WhiteHart - дневник

Случка на село

Ранен следобед...Малкото селце,сгушено в полите на планината,беше притихнало.По пустите калдъръми се виждаха единствено стада патки и тук-таме някоя котка,тръгнала незнайно за къде.В селото живееха около шейсетина старци,които по това време на деня се бяха изпокрили по къщите си на хлад и си почиваха. Тук времето беше спряло...Навремето селото беше голямо,много млади хора живееха в него,имаше училище,детска градина,здравна служба. Млади и стари живееха рамо до рамо и се трудеха на полето от сутр
raurava - блог

Келтско слънце

Кожата й бе, толкова бяла, колкото чаршафите върху леглото, на които лежеше, ако присвиеш очи трудно би разбрал, къде свършват те и къде започват контурите на тялото й. Един белег, една фигура само можеше да те насочи – едно келтско слънце. Светлина, като движение или символ – начало и край – осем лъча – мисъл, само това можеш да видиш, единственото, което можеш да докоснеш. Поставяш ръката си върху него и го закриваш, но е топло и знаеш, че е там – следвай топлината със затворени очи – бавно с
dindi - дневник

Заблуда

Да забравиш, потъналия в пепел грях да му обърнеш гръб и да го превърнеш, в горчива шепа прах. И всяка сутрин да обличаш ангелски криле да се поглеждаш в огледалото и да се лъжеш, че образът ти не е това, което всъщност е. Да крачиш с гордо вдигната глава, да проповядваш колко си добра (макар и с опашка) под измислените си оръфани крила. Да кърпиш всеки ден, иглата със злоба да забиваш да си въобразяваш, че си променен, а всъщност гняв и болка в душата да събираш. Погледни
  • dindi
dareto

ПРИКАЗКА ЗА ВЪЗРАСТНИ

Зле ли си? Не знаеш как да живееш по-нататък? Струва ти се, че животът ти е свършил? Ще ти разкажа една приказка. Отдавна, много отдавна, в един процъфтяващ град живял един търговец. Търговията му вървяла и с всяка изминала година му носила все повече и повече печалба. Родил му се син, дългоочакван наследник на все по-увеличаващото се богатство. Хората в града уважавали търговеца, понеже цялото си богатство той спечелил с честна търговия, а не с измама. Градските бедняци и болни
Дневник

Пиете ли вино...

Какво знаете за него ? Какви вино предпочитате и знаете ли с какви храни да ги съчетаете ?! Ето ви нещичко от мен за "напитката на боговете" РОЗЕ Виното е с блестяща светлорозова рокля. Притежава ароматен плодов букет с нюанси на червени плодове и праскови. Идеално като аперитив, както и със салати, бели меса или с различни сирена, пъстърва на жар, зеленчукови крокети, пица с морски деликатеси и коктейлна храна Сервира се охладено до 10° - 12°С Вино от Елзас, Франция -Льо Розе
raurava - блог

Реката каза…

- Аз съм река – стара съм като света, всичко вече съм виждала. Минала съм през години, през векове, епохи – галила съм нежни девствени нозе, сливала съм се с горещи сълзи. Във водите ми се сблъскаха толкова различни чувства. Познавам страст, уплаха, ярост. За мен вчера, днес и утре няма – за мене времето не съществува. Аз нямам ограничения. - Ограничения…?! Всичко в този живот има граници в противен случай щеше да е хаос, ако моята душа не бе затворена в тялото ми щеше да се слее с твоята, а
ianica 94 - блог

Реката и моите спомени...

СПОМЕН Защо така изведнъж се задъхах? И седнах на първата пейка,под стария кестен. С поглед потърсих чешмата от моето детство - глътка вода да изпия…!. В този миг светлината угасна… Спомена връща ме, като стара филмова лента. Която започва със звука на уморена каруца от отдавна отминало детство. Вървя аз през тунела от цъфнали кестени по пътеката на жаркото плевенско лято и закъснялата есен с дъх на шира, целувка първа в дъжда. С ледени висулки под стряхата стара и най топлат
raurava - блог

Мечтите ме намират сами

Защо да мечтаем ако имаме прости мечти… Толкова много неща изживях с мечти, че загубих стимул да ги изживея реално. Със спомени и чувства. Действителност, само това го няма, но какво е всъщност действителността? Това е – живей сега. Да аз живея днес – с абсолютно плувнало събуждане защото нямам климатик – но си представям, че потта всъщност е пролетен дъжд. И докосвайки меката пухкава ръчичка на спящия ми син знам че съм щастлива и без мечти. „Търтея” на нашия семеен кошер отново е източи
Lagrima de oro - дневник

Да, добре, ами сега ?

Всичко ми е толкова объркано... Да, прекрасни дни изживях благодарение на този човек,но... Нещо се промени. В мен, в душата ми... Май не съм това, което бях. Защо съжалявам? Защо се чувствам виновна? Все едно съм изневерила... на себе си. Всичко е толкова различно... Отново съм на кръстопът, като никой от пътищата не води на никъде... все едно пред мен стои избор, а знам, че нямам какво да решавам... Сега трябва да се запазя от слабост, не мога да си го позволя, това много ще боли... Ех, дяволе
smirena - дневник

Вълшебство

Не съжалявам за мигове пропуснати, не съжалявам за мигове отнети, остава само любовта в сърцето, която двама ни събира в любовта. До мен си ти ,до теб съм аз, с коси развени ,с огнен плам, очите две очи омайни срещат,
частица живот

Просто... нищо

Писна ми да съм толкова глупава!!! Всеки път… всеки път едно и също…!!! Защо съм толкова наивна?!?! Не вярвам на никого за нищо и често срещам упреци за това, но… как да повярвам?!?! Как?!? След като всеки един път щом си позволя да го направя оставам разочарована. “Човек трябва да вярва и да не спира да вярва!!!” Как!? Аз вярвам, надявам се… все си мисля, че всичко ще приключи добре, че всичко се развива прекрасно… Глупава оптимистка! И накрая … оставам разочарована. Въпреки всичко пак започвам
Yang - блог

За хората и птиците

За хората и птиците Срещнали се двама в облаците и започнали да си чуруликат: - Що за птица си ти? - А какво разбираш под птица? - Имам предвид какъв си по характер, каква е душата ти? - Като на птица! - И каква по-точно е тя? - Вятърничава – кухи кости, по-голямата част от тялото й е от перушина и се носи на произвола на вятъра. Цялата е вятър работа – едно нищо. Долетял и трети: - Дочух разговора ви. Птицата не е оставена на произвола на вятъра. Тя използва силата му докрай, но от нег
  • Yang
частица живот

Нека замълча

Няма да заспя, отново ще будувам. Няма вече да говоря и пак ще замълча. Няма смисъл да сънувам. Ще се събудя и пак ще съм в затвора. Нищо няма аз да кажа, просто ей така… Нека, нека си мълча. По-добре е май сама, сама със мойта самота, отколкото с някой… просто ей така. Няма с никой нищо веч да споделя. Няма смисъл, нека си мълча. 19.06.2008г.
raurava - блог

Спаси ме!

Ако вярваш в нещо помоли се за мен, помоли се да не извърша нещо зловещо. Петък вечер – да живее водката!!! Двете си стояхме пред камината – огъня се отразяваше в очите ни а всички маси бяха заети – в семейната ни „кръчма”. Всъщност бе много приятно място – посещавано от едни и същи хора – все едно бяхме едно семейство. Естествено аз и сестра ми трябваше да се трудим всяка петък и събота вечер там, но няма как едни родители имаме и това бе една незначителна помощ. И така – тази петък ве
didiD - блог

стих

Ще те погаля със очи. Ще те целуна с мисъл. Стих нежен в мен ще зазвучи – неказан и неписан. Към устните ми изкушен за показ ще напира. Но ще остане нероден – роденото умира. * * * Ти изпълваш моето безмълвие. Ти си с мен и без да си до мен. Със небесни пориви изпълваш моя дух, от грижи приземен. Пленница съм на любов-вселена. Мятам се в илюзия-кафез. Две стихии борят се в мене. „Остани!” – без глас едната стене. Другата със бяс крещи: „Излез!”
  • didiD

Статистика

  • Общо блогове 1774
  • Общо публикации 18724

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.