Не казаха. Но предполагам смятат, че по естествен начин...

преди 1 час, Недко написа:

Та, интересно ми е

след като ви е толкова интересно... можете да начешете интереса си в други... далеч по-компетентни и задълбочени писания, отколкото уикипедия.

Не че сам не си го написахте - четох това и онова, и си направих тия и тия "представности", че даже и :знания' и "информации' ги нарекохте. И с реторичния номер - ма виж кви сложнотии са изписани... как всички тия ще се съберат заедно, в едно... ако не е бил творец, дето да ги "пръкне" .

Въобще - човек, и колкото умен да се има, все някъде сглупява, но никога сам не може да си го забележи. Докато за според него си - направо е осведомен, информиран, провидял, осмислил... и всичко му е ясно, защото "единия отговор" е Отговор на всичко. То и затова е измислено де - бог е отговора и въпросите не може да водят другаде.

Освен това - понеже бяхте доста зает с други "важни" дела... все пак надниквате, вместо да следвате собственото си предложение - да сме изчакали, да сме видели...

Обаче "чакането" не е дейност за хора със сърбежи. Кофти, не им е по естественост. Докато си чакат нищо не им пречи да се развъртят с "представностите" и даже убежденията и убеждаванията колко са им правилни и провиждащи словата... идеите... пък всъщност - представите. Щото те си представяли... каква е истината, и затова - няма каква да е друга. 

преди 27 минути, Shiniasu написа:

13,7 милиарда години, което е крайно недостатъчно

според кого - е "крайно недостатъчно"? И откога е  толкова "крайно"?

Според науката отговорите са отворена система и се наслагват непрекъснато. Освен това - в науката са налице условности и относителности, и във въпросите и в "отговорите".

И не е работата на науката да поднася на религиозните натури "отговори", защото те имали важни, нужни и тревожни въпроси, на които е най-важното нещо в живота им - отговорите.

За пораждането на живота нещата са многопосочни - възможностите са няколко, при това само тия, с по-висока вероятност.

Като вземете да се изхвърляте с тия негласни оправдания - ми аз съм вярващ в Х, защото науката не ми отговаря достатъчно  ясно, за да ме убеди че нейното е "истината". И другите вери - и те не ми отговарят. Пък моята точно вяра - ми отговаря на всичките въпроси, с нея всичко ми е ясно, с нея се усещам спокоен, силен, важен, нужен... пък и... "спасен".

преди 21 минути, ncl написа:

Не казаха. Но предполагам смятат, че по естествен начин...

Е да де, но така нищожният шанс по възникването на живота някъде неизвестно къде  и как, се прибавя и нищожният шанс този живот да попадне на подходящ приносител (предполагам метеорит или комета), която по още по-голяма случайност да донесе въпросния живот на подходящата за продължаването му плането (в случая Земята).

преди 12 минути, _ramus_ написа:

... все пак надниквате 

... оо, не, не ... отговарях на въпрос до мен в друга тема и ми звънкат отговори от тази тема ...
Казаха ми, че имало начин да се изключват тия звънчета ... и това ще е моето присъствие в тази тема.
Моля да ме извините, че изобщо ви досадих ! 
Ако имаше начин, бих си изтрил постовете ... дори и само защото са писани без някой да ме пита, в среда с обратно мнение ...

преди 1 час, ncl написа:

Вчера по една от телевизиите даваха за възникването на живота. Та според последните мнения на учените животът е възникнал в космоса и от там е пренесен на Земята.

Нарича се обобщаващо - "Теория на панспермията", но има един билюк интерпретации в лицето на множество хипотези. Ето повече инфо -https://nauka.offnews.bg/news/Biologiia_16/Teoriia-za-panspermiiata-Istorii-ot-niakade-tam_4313.html  

Поне според мен, ако се докажат наблюденията от радиоспектричния анализ и се окаже истина, че в космическия прах има доста органични в-ва(особено в-ва с ароматни ядра, щото те са базисния елемент в структурата на ДНК), то може и да има пробив....иначе ще си остане на ниво фантазия, а не теория.

Добре, че и тоз нов, новичък форумен агент сподели линкове към уикито за клетките, та да видя на кво посредствено ниво са написани....

Иначе една от основните характеристики на Живота е - Организация. Системната организация винаги се изразява в синхронни действия. По-голяма организация - по-сложни взаимовръзки.

Ама да се пуска линк към статия в уики, в която не се подчертава, че клетките освен прокариотни и еукариотни са и животински и растителни е доста идиотско! Щото така си изпуска най-важния аспект - различните типове метаболизъм, а па от тва се губи основата и за познаването на хранителните вериги и различните поведенчески стратегии на организмите.

И това с презумпцията, че видиш ли "колко е сложно" и за това вече имаме "солиден аргумент" в оборване на тезата - "няма бог"?!?!

 

Това е несериозна тема. Във физическия свят, в който се намираме в момента има поляритет. За да има материя и за да можем да трупаме опитностни трябва да има поляритет - добро зло, черно бяло, топло студено, бързо бавно, светлина и тъмнина. Друго качество на физическия свят е това, че всичко, което се случва тук е уникално и неповторимо. Науката доказва това със стуктурата на снежинките и също с пръстовите отпечатъци на хората и с още много други неща. Самия факт, че има сила, която прави така, че нещата  да са уникални и неповторими в този свят за мен е доказателство за това, че има Бог. Вече как ще го наречете е избор. Една от причините всички души да идваме тук в този свят е именно да опознаем Бога и неговите безкрай проявления. 
Твърдите, че няма понятие, което да опише Бог и това не е вярно. Бог непрекъснато праща Учители, които да помагат на хората да го разберат и вече всеки разбира според нивото на своето съзнание. За мен единствения, който е дал най-краткото и пълно обясние за понятието Бог е Учителя Петър Дънов Беинса Дуно. Той казва така - Бог е същество, на което центъра е навсякъде а периферията му никъде. Тоест Бог е абсолютно всичко и извън него нищо не може да съществува. Може да бъде уподобен на човешкия организъм и неговите клетки. Клетките на човек може да спорят помежду се дали човека съществува или не, но това не променя истината. Тоест това, че от тяхната перспектива не може да се види човек, не означава, че го няма. Така е и с нас хората и проблема идва от това, че хората искат да видят Бог като някакво голямо същество или като нещо наподобяващо човек. А всъщност Бог е безграничен. Той няма начало и няма край. Как е възможно това, не мога да кажа, но Учителят Петър Дънов пояснява - Безграничният се ограничи ,за да създаде физическия свят. Така че, с ограничения човешки ум и мозък няма как да се разбере безграничният. Който се развива духовно и напредва започва да разбира, че Бог е всичко и живее във всичко и всички, но помага само на тези, които го търсят и искат помощ, затов Господ Исус Христос казва в Библията - търсете и ще намерите, искайте и ще ви се даде, хлопайте и ще ви се отвори. 

преди 3 часа, realno написа:

Запомни хубаво този стих. 

Но за някои, от пишещите Исус може да "дойде" и утре. 

Като се има предвид, че повече от две хиляди години, много хора го чакат да дойде, доста поколения и милиарди хора са измрели, та едва ли и ти ще го дочакаш. 

преди 3 минути, TruthSeeker написа:

Самия факт, че има сила, която прави така, че нещата  да са уникални и неповторими в този свят за мен е доказателство за това, че има Бог

Еййй, пак някой опика снега в опит да си напише името, без да зачете, че дискусията е именно за смисъла и значението на думата "Бог"!!!

И хоп - "изхвърли" си изфантазираната си думичка "Бог" в поста.... безцеремонно, от "най-висша инстанция".....почти като заплашителното напомняне че "окото на Големия брат" гледа и ще има пънишшш....

А каква е тъз "сила"?, каква и е "големината"?, посоката на "въздействие"?, качеството на същността й?, интензивността и т.н. Па да не говорим за образуването на структурите от проявяване на ефекта й?!?

Ама подобни въпроси се задават в науката и го правят хора, които не се осланят на религиозното си чувство, а на мисълта и начина на функционирането й....

И преди да изкажат твърдение, проверяват валидността му. Виж при религиозно ориентираните хора, подобна самокритичност се наблюдава изключително рядко! Да не кажа никога, щото би било признак на съмнение, скепсис, а вярата, в своята ирационалност, изисква не мисъл, ами отдаване на целия мисловен потенциал във възпроизвеждане на модели на следване и придържане към готови съждения! 

Това е кофтито, което провокира защитниците на тезата за "няма Бог"... щото самото използване на "Бог" от хората, сякаш измества извън човека отговорността да развива мисленето си и обуславя развитието на индивиди тип - "марионетки", които винаги са "проводници" на прикрити(лично несъзнавани или на външни източници) властови желания и се явяват "подпомагащи мракобесието", независимо че не го съзнават...както обикновено, когато развиването на самостоятелното мислене е на "заден план". 

на 8.01.2021 г. в 13:46, witness написа:

на 6.01.2021 г. в 23:58, Sleda написа:

Мое мнение, идея: това “безсъзнателно ниво” Е човешкото съзнание, на квантово ниво на физическата материя, впрочем “квантово ниво” не е съвсем коректен израз. Мозъкът е инструмент на съзнанието, а не генератор на човешкото съзнание.

На това “безсъзнателно ниво” пак сме си ние, човеците, не е Бог и си имаме свободна воля.

Покажи още  

Да, после и на мен ми дойде на ума, че думата "безсъзнателно" не е много подходяща, макар че ме подведе превода на английската дума. И според мен безсъзнателното по-скоро трябва да е "подсъзнателно", понеже аз не мога да си представя проявление, и особено психично, без съзнание. То е под прага на осъзнатост (в смисъл на преживяване, което можеш да си спомниш), но си действа, а дали и кое е бог, кое природа и кое е "съзнателният човек" не зная

Дуалността в проблема "психика/тяло" е предмет на доста изследвания.

Основната задача се състои във взаимодействието. Как се осъществява?

Така са се оформили и двата противоположни философски възгледа в науката - материалистическия и идеалистическия. По първият(водещия в досегашното развитие на науката) "Битието определя Съзнанието", а по вторият - "Съзнанието определя Битието".

В цитираните разработки, на основата на опитите проведени от Либит (имаше и още някой учен, в опитите от 70-80те), ползват материалистическия подход. Нагласата в този случай винаги ще обуславя търсене на "свободната воля" в материално проявеното. Демек у "тялото" и неговото функциониране, като се "търси" "центърът на контрола". А така "се забива" в "мозъка"(органа, материалната част от дуалната система "мозък/психика"). И съвсем както казва и учения ръководител на проекта- "за мен няма нужда от възникване на свободна воля",защото в детерминирания свят, който вече успешно описва съвременната наука, човешкото поведение е почти 100% прогнозируемо посредством използването на алгоритми за изчисление при достатъчно налична информация за предишни избори под формата на личностни актове на човека.(то на тази алгоритмична основа е изграден и ИИ)

А така, ама съвсем "естествено" се стига и до основното твърдение на бихейвиористите, че съзнанието е епифеномен на биологичната активност на тялото и организирането на процесите от мозъка като орган. Т.е. съзнателният човек е мозък и тяло и цялата психична дейност възниква от работата на клетките и взаимодействието с други индивиди в обществото(така се формира личността). А това стабилно усещане, чувство, мисъл и интуитивно разбиране за Аз е някакъв "фантазъм", епифеномен.

Всъщност има и солидни аргументи в тази насока, изразяващи се в констатирания факт, че вещества влияят на съзнателната ни дейност.

Но пък на мен ми е интересно, ако посоката на въздействие е йерархична и единствено битието определя съзнанието, то как така мога да влияя на физиологичните ми реакции, без да има външни условия за това. Пример: представям си жена с червена рокля, която никога не съм виждал и ..няма нужда да описвам баш как и къде мога да предизвикам потрепване...

Е как съзнанието ми определи битието на тялото ми? Ок съзнателен контрол, ама все пак йерархичната връзка на взаимодействието е съзнание -》битие. И то някакъв "отрязък" от Битието.

Е тва е един от основните проблеми на казуса "свободна воля". Диапазона, периметъра от възможности, в които наистина може да имаме "свободна воля", отвъд обусловеността. Друг такъв проблем е смисъла и значението на "Реалност", реално ли е това, което изживяваме "вътрешно"( щото към момента, на обществено ниво сме приели,че вътрешните преживявания не са реални, въображението ни не е част от реалността )

преди 1 час, kipen написа:

на обществено ниво сме приели,че вътрешните преживявания не са реални, въображението ни не е част от реалността )

Не знаех, че така е прието. Защо субективното да не е реално? Намирам го съвсем на място. Само дето се обективизира чрез думи, дела. 

Субективното преживяване за съществуване на бог също се обективизира чрез думи, изображения, ритуали. Нищо различно от субективното преживяване на всичко друго от реалността. В ума сме си създали "карта на света". В нея има истинни неща- реки, хора, закони и бели полета в които царува Бог. Нашите постъпки и думи дават възможност за обективизиране на тази "карта", "снимка", "представа", отпечатък" или друго подобно.

преди 1 час, kipen написа:

Е как съзнанието ми определи битието на тялото ми?

Защо само на тялото, на всичко. Без него нищо няма да е "нещо" и "някакво", още повече, че е невъзможно да го намериш извън съзнанието.

"Един древен е казал: "Синият лотос цъфти в огъня".
За да разберете "в огъня", трябва да знаете къде цъфти този лотос. Не се привързвайте към възгледите на хора или сияещи същества, иначе няма да разберете този "огън отвътре". Ако се съмнявате в това, можете също да се съмнявате в съществуването на лотос във водата или на цветче на клонката. Ако искате да се съмнявате в нещо, би трябвало да се съмнявате в стабилността на обективния свят. Но вие не го правите. Само Предците разбират, че "когато цветето цъфти, светът възниква."

Доген, "Кюге" ("Цветя в небето")

преди 17 минути, witness написа:

Защо само на тялото, на всичко.

Защото солипсисзмът не ми се комбинира добре с комплекса за малоценност и придобива форма на мания за величие, чиито негативен ефект ма доста болезнено се проявява при инцидентните ми вече сблъсъци с непознатото....

Програмиран съм кат малък...казваха ми, че "скромността краси човека", ама нещо на днешно време не е актуално това.... доколкото наблюдавам поведението на доста хора, обществения им възход и "скромнността им". Културата бая се измени, според субективните ми наблюдения.

А има ли значение дали Бог съществува за ползата от Светите книги?

Не виждам проблем в приемането на поуките от свещените книги и от хора, които смятат, че бог няма.

Харесвам елинските митове без да вярвам в Олимпийските богове. Намирам за поучителни Библейските и Евангелски митове, ползвам ги във всекидневието си и без да вярвам в юдейския или християнски бог.

Религиозните митове са всеобщо достояние и богатство, не само на вярващите.

Бих отворил, аз или някой друг, позитивна тема за Библейските и Евангелски митове ако предложението ми бъде оценено поне с три лайка.

Митовете не са ли измислица?

 

Иначе имам наблюдения, че среднопретегленото ми вътрешно състояние като възникнали чувства, мисли и желания(съзнавани или нетолкова, но поне "гранично осъзнати") е в пълен синхрон на това, което изживявам като живот. Което ми е доста странно, щото ми дава основания да допусна и хептен мистичната гледна точка на синхромистицизма, ама при положение, че излезна от нагласата ми да разглеждам нещата през тази призма, то достигам и до съвсем резонни обяснения за случването. И че моето силно желание да "видя", обуславя често това, което "виждам".

Малко ми е объркано и за тва не шляфотя често за солипсистичната гледна точка!

П.п. "огънят отвътре", "свещеният огън" , според мен е страстта да живееш. Но е само единият елемент.

преди 2 минути, ncl написа:

Митовете не са ли измислица?

Какво от това? Не си ли разказвал на други измислици, неточности, позабравени и украсени факти? Най- хубавите книги са добре измислените. Да не изреждам.  

То може, но трябва да се обсъжда все едно е вярно. Да забравиш, че е измислица.

преди 29 минути, ncl написа:

Митовете не са ли измислица?

Митовете не са единствено измислица! 

Те са и субективни наблюдения на Света, описани и споделени между хората и съществуващи в колективно несъзнавания ни психичен слой, в обществената памет, като хора на таз планета( за други планети питай Анжелиста ).

 Могат да се дължат както на пречупени през въображението на хората интерпретации за наблюдавани природни феномени, така и на истории за действителни събития и хора. По второто вече се споменаха трудовете на Мирча Елиаде! Мен лично много ме впечатли книгата му "Митът за вечното завръщане".

Но,според мен, по-важното качество на митовете е, че те могат и да са "живи"! Особено, когато осъзнаеш каква архетипна митологична история изживяваш!

Аз, едно време, доста често се "носех несъзнавано", възпроизвеждах архетипната история - "войн на светлината"(която надълго е описвана в "Бхавагад Гита", но и приказките за "юнака и змея" са идентични като канструкция). Напоследък пък се осъзнавам, че възпроизвеждам друга - "на Касандра" ( изказвам нещо, предупреждавам за опасност, никой не ме послушва, а след като се случи "каръка" и почват да ме гледат кат "синя китка", бед да се замислят,че не са мислили навреме). Примери за архетипни истории колкот щеш!

Но това е просто концептуален модел, особен мироглед, за поддържането на който се изисква и добро познаване на митологиите. Пък и някакво задълбочено изследване на дълбоките слоеве на психиката, че иначе аналогията на динамиката им и историите от митовете няма да се получи.

преди 33 минути, kipen написа:

Защото солипсисзмът

Няма солипсизъм в това, но усещам, че точно аз няма как да ти обясня. Защото а-ха да си зададеш правилен въпрос, и забиваш към привързване към етикети и предубеждения. 

преди 43 минути, ncl написа:

То може, но трябва да се обсъжда все едно е вярно. Да забравиш, че е измислица.

Това да не е представлението в Бяла черква, когато намразили оня, дето играел злодея. Ние сме съвременни хора, разбираме какво са театрални и митически условности. Знаем, че Рамбо не е истина, че негърът не е Орфей, но взимаме полезни неща.

Не обсъждаме защото е истина или не, а защото в него има метафора- препратка към живота, която може да ни е от полза. Нищо не ми пречи да приемам Робинзон за невероятен и поучителен герой, без да е истина.

Може да се пробва. Дали ще стане нещо - не знам.

преди 40 минути, witness написа:

забиваш към привързване към етикети и предубеждения. 

Съгласен съм за предубежденията ми!

И това се дължи на индивидуализирането ми. Стремежът ми да се обособя като независим индивид... индивидуалност. Да се отгранича.

Щото индивидуалното ми съзнание, идентичността ми, не е колективното, а и не ми се "потъва" в "топлотата" на "стадния транс". Губи се критичността към постъпващаата информация! А и към субективните ми оценки за способностите ми!

преди 1 час, witness написа:

преди 3 часа, kipen написа:

Е как съзнанието ми определи битието на тялото ми?

Защо само на тялото, на всичко. Без него нищо няма да е "нещо" и "някакво", още повече, че е невъзможно да го намериш извън съзнанието.

Всичко ще си е такова, каквото си Е, дори и без моята способност да съзнавам като атрибут на съзнателността на Аза, като център на изживяване на индивидуалното ми съзнание.

Без да има каквото и да е съзнание верно, че не може да се говори за "нещо". То и езикът е продукт на съзнателна дейност и се развива в синхрон с развитието на разума.

Но пък "невъзможно да го открия извън съзнанието" е и предпоставка за възникване на фантазията за същото.

Реалното за сега е това, което се случва в материално проявеното. Това е основата за "общ език" между различните хора. В "общия език" могат да се споделят и описания на чувства, но това е по-характерно за определени типове комуникация, а не за всички.

Една от причините човек да поддържа, че има бог, се съдържа в "Ако няма Бог, хората ще затънат в пороци". В случая привържениците на тази мисъл не отчитат, че ако би имало бог, той щеше да се справи с порочните тутакси, но смятат, че "страх от бога било начало" на моралното поведение.

Това сигурно работи при усвояването на морала, когато родителят заплашва детето за да привикне да върши нещата правилно. Обаче впоследствие, когато детето е станало възрастен, проходилката- бог не му е нужна. Той живее според нормите. Усвоил ги е. Наложени са му от обществото. Не случайно родителите при възпитанието на детето в атеистичните времена освен с авторитета на милиционера плашеха и с "Като започнеш работа няма да те чакат ...", "Като отимаш деца, няма да ..." т.е. отчитат, че не бог, а социалната организация изисква и налага морално поведение за да функционира самата. Ако имаш съседи, които за всяко твое нарушение се обаждат "където трябва", Господ като гарант на моралността не ти трябва. Ако в детство си усвоил социалните умения, също.

преди 7 часа, TruthSeeker написа:

За да има материя и за да можем да трупаме опитностни трябва да има поляритет - добро зло, черно бяло, топло студено, бързо бавно, светлина и тъмнина.

Това е изказване като за петокласници. Извън пети клас, заради начина по който възприемат децата на тази възраст, това е напълно невярно твърдение.

В това изречение си живуркат няколко парчета със съвсем различен пълнеж, значение и смисъл, съвсем произволно обединени от автора им в името на неговите си представности и ниво на отражение.

Само да напомня, че "полярното възприятие" идва от специфична нужда и възможности за осмисляне. То се основава на съвсем първосигнални бази, производни на примитивните дялове на мозъка. Преминавайки в отражението, от тях възниква и т.н. "дуално мислене" - най-елементарния начин на ментално отражение.

От друга страна това е масовия достъпен начин на легендиране и митологии - именно защото е основан на примитивни невронни ядра и така те са обединяващи в социума, нещо като "общо кратно".

Да спомена също и че емоционалните и чувствени обагряния и динамика също са основани на "дуално-контрастен" модел. По принцип това би трябвало да говори достатъчно.

Крайно време е да се схване, че летящите из народните простори митологии не са издържани от какъвто и да е внимателен критичен анализ. Но като за "народа' , когато става въпрос за първосигнални ползи и "решения на конфликти" и емоционални движения, усещания и изживявания - е напълно достатъчно.

преди 3 часа, witness написа:

когато цветето цъфти, светът възниква."

доста противоречиво. Демонстрациите на вътрешни парчета, които нямат връзка помежду си, защото самозаблуденият не може ( и се съпротивлява) да направи връзка през противоречието.

Та... да поясня поредното салто и игри на отраженията:

2 неща, най-общо:

1 - в цитираното изречение - за "кой точно СВЯТ" става въпрос"? Какво ли е имал предвид Доген с това написано... защото цитиращата го няма как да обхване смисъла освен до нивото на което самата тя си е съставила личната приказка. Заради това задавам този уточняващ въпрос - да видим какво ще отговори.

И за да покажа нивото на личната приказка - ето как следващите парчета са когнитивно несъвместими:

2 -

преди 3 часа, witness написа:

Не се привързвайте към възгледите на хора или сияещи същества,

иначе няма да разберете този "огън отвътре".

И такааааа - не се привързвайте , е послание в текста, много важно, доста повторяемо и като модел, като послание, като съвет, като изказ и израз...

И като такова - от изброените - как се осъвместява с това че това е цитат и че всъщност отново се постулира като възглед на хора или на сияещи същества.

По този начин, резултатът е, че Цитиращата прави точно обратното на посланието в самия текст. От друга страна - това не я спира да се позовава на писания на онова, в което тя привижда като модели, като авторитетни идоли, по които може да бъде подражавано и ... да бъде точно "привързване". И го прави дори тогава, когато в самите позовавания се :съветва" че това е проблем и че вкопчените в модели и авторитети, подражатели са проблем за себе си...

Обаче... ако не се подражава, ако не е въпрос на готови модели и схеми за фантазиране и изживяване - няма как да е налице религиозност и религии.

преди 3 часа, witness написа:

Защо само на тялото, на всичко. Без него нищо няма да е "нещо" и "някакво", още повече, че е невъзможно да го намериш извън съзнанието.

преди 1 час, kipen написа:

Е как съзнанието ми определи битието на тялото ми?

Според мен, солипсистичната идея би могло да се покаже, че не е валидна по следния начин: като пред повече от 1 психично здрави и зрящи човеци, примерно двама-трима души, се постави една ябълка. Всичи трябва да опишат какво виждат, да пипнат ябълката и да си отхапят една хапка. Ако те разкажат едно и също нещо, значи ябълката съществува. Значи ябълката не е само в съзнанията им защото би трябвало да имат различни съзнания и съответно ябълката да е различна в различните съзнания.
Нещо съществува когато се проявява във физическия свят на тази земя. (Винаги съм казвала, че материята (включително и материята на други нива) е проявление/manifestation на духа.)