преди 2 минути, _ramus_ написа:

летящите из народните простори митологии не са издържани от какъвто и да е внимателен критичен анализ.

Налага се да се противопоставя. Красотата на мита не е в неговата адекватност на живота, а в препратката която прави към нашия живот.

Прим. "Тайнствения остров" на Жул Верн няма да издържи критика за това, какви технически чудеса прави героят, но ни учи да не се предаваме при тежки обстоятелства, а да мобилизираме техническите си познания.

Слизането на Орфей в Ада ни насочва към силата на изкуството и смелостта на духовно силния влюбен съпруг

Поклонението на евреите пред Златния телец ни насочва към това, да не се прекланяме пред парите, но и друго- свързано с това, че няма изкупление, когато с откраднати скъпоценности правиш жертва на божество, а и други препратки.

Ами цялото богатство от народни приказки, наивни и вълшебни, но пък красиви и поучителни, ами говорещите животни на Езоп и Лафонтен?!

току-що, Търсещ истини написа:

а в препратката която прави към нашия живот.

Налага се да поясня нещо просто - препратките не се съдържат в митовете. Те се генерират 'отвътре', от самите потребители на митове. Те се съставят в главите по време на интерпретирането, прочита, виждането..., а не се съдържат в самото написано, видяно, говорено...

Това е силата на метафорите и останалите форми на иносказателност.

освен това - именно това че се "съставят" в главата на интерпретаторите (което, байдъуей също си го карат и това по схеми) е причината да резултира в различни резултати - поради индивидуалните когнитивни особености и ниво на обработка и зрялост.

преди 18 минути, _ramus_ написа:

Налага се да поясня нещо просто - препратките не се съдържат в митовете. Те се генерират 'отвътре', от самите потребители на митове. Те се съставят в главите по време на интерпретирането, прочита, виждането..., а не се съдържат в самото написано, видяно, говорено...

Това е силата на метафорите и останалите форми на иносказателност.

освен това - именно това че се "съставят" в главата на интерпретаторите (което, байдъуей също си го карат и това по схеми) е причината да резултира в различни резултати - поради индивидуалните когнитивни особености и ниво на обработка и зрялост.

Съгласен. Именно с препратките си митовете са ценни и съответно не подлежат на критика за адекватност с нещата.

Ако не се подлагат на критика за адекватност, няма ли изводите от тях да не се знаят дали са адекватни или не?

преди 6 часа, kipen написа:

Така са се оформили и двата противоположни философски възгледа в науката - материалистическия и идеалистическия. По първият(водещия в досегашното развитие на науката) "Битието определя Съзнанието", а по вторият - "Съзнанието определя Битието".

преди 6 часа, kipen написа:

материалистическия подход. Нагласата в този случай винаги ще обуславя търсене на "свободната воля" в материално проявеното. Демек у "тялото" и неговото функциониране, като се "търси" "центърът на контрола". А така "се забива" в "мозъка"(органа, материалната част от дуалната система "мозък/психика"). 

Как мозъкът генерира електрическите импулси носители на сигналите в невронните мрежи? т.е с други думи, как мозъкът генерира психиката, мислите, съзнанието, мен и т.н. Къде са генераторите? Ако материята генерира енергията, би трябвало да има нещо подобно на “батерии” действащи на химически принцип. Науката казва: “Взаимодействието между електроните в невроните генерира около 25 вата електричество – достатъчно, за да захрани малка електрическа крушка.” Невронът бил “електрически възбудима клетка”. Това не е отговор на въпроса. 
В ядрото на невронните клетки се генерира енергия, а “Скорошни изследвания с резени от мозъка показват, че и дендритите могат да генерират импулси”. Но дали се генерира или се приема? Приема се от една“енергийна етерна матрица” в която са вмъкнати невронните клетки? Това като идея...

 

Определено е забавно ....

Хора, по-точно човеци които смятат себе си с божествени способности или дадености определено си приличат в едно: Не зачитат друг Бог освен техния.  Така, че реално има Бог, но той за всеки е различен = за "върлите" атеистите = те самите са богове, но само и единствено в техните си илюзии и реално отричат съществуването на Бог. = Върховно лицемерие!!! = Лукавство му викам аз ...  

п.п. Реално дали има Бог или не е без значение, по-важно е какво изповядваме, какво споделяме и какво отричаме. Всеки който отрече съществуването на Бог е лукав.  На въпросния не може да имаш доверие, защото той си гледа облагата за своето си Его, което е отъждествил с Бог, но изкусно го прикрива зад някакви познания за този свят. 

п.п.2. Как да не се забавлявам с хора които уж привидно ползват българския език, но словото им е само и единствено = неистинско.  = За мен такива хора са неправославни!!! НО не в религиозен смисъл, а по простичкия, човешки,  смисъл.  

Анализирайте това!

Мда ... интересно невежество има сред хората които много са чели, гледали, но не прочели, не видели ...  А ... какво са направили някои = са избягали на "по-хубаво" място в тоя свят и не им пука и дреме за обикновените хора, а само и единствено дават пари на техните слуги ... = Нов вид робство ...  

преди 34 минути, dioib написа:

Реално дали има Бог или не е без значение, по-важно е какво изповядваме, какво споделяме и какво отричаме. Всеки който отрече съществуването на Бог е лукав.

Как след като нещо е без значение, този който отрича това което е без значение, става лукав?!

преди 3 минути, Aumi написа:

Как след като нещо е без значение, този който отрича това което е без значение, става лукав?!

Без значение е, защото може да избереш лукавостта и пак да си добре.  

Това в какво вярваш става тайна. Дали ще признаеш, че вярваш в Бог или ще направиш образ който не вярва в него, то другия няма как да разбере. = ти си лукав, казваш неистина с друга цел. 

п.п. С много атеисти съм събеседвал и знам те в какво вярват и какво отричат. Сред тях също има честни хора. В тоя случай някой отявлено религиозен човек е по-опасен даже.  

Не случайно ще повторя: За мен атеизмът също е вид религия. = О ... това било смешно и несериозно ... де да бе така обаче ...   

преди 10 часа, _ramus_ написа:

Налага се да поясня нещо просто - препратките не се съдържат в митовете. Те се генерират 'отвътре', от самите потребители на митове. Те се съставят в главите по време на интерпретирането, прочита, виждането..., а не се съдържат в самото написано, видяно, говорено

Това не е вярно. Интерпретиращият мита просто забвлязва съществуващата аналогия. Самото сходство между мита и действителността е общото между двете, така че не може да се каже, че в мита го няма. 

преди 9 часа, ncl написа:

Ако не се подлагат на критика за адекватност, няма ли изводите от тях да не се знаят дали са адекватни или не?

Мисля, че митът поражда асоциации, стимулира фантазията, но логиката и практиката после показват до колко е адекватна породената асоциация. Това не се отнася за самия мит като стимул.

Прим. Дървото на познанието. Ако търсим адекватност на мита с реалността, няма да я намерим. Обаче митът е ценен с препратките си, с породените асоциации... за това, че някои неща е по- добре да не ги знаеш, че следва отговорност за нарушенията на запретите, ( а има и други тълкувания... това на Фрейзър е също интересно, но то вече е друг мит)

преди 12 минути, Shiniasu написа:

Интерпретиращият мита просто забвлязва съществуващата аналогия. Самото сходство между мита и действителността е общото между двете, така че не може да се каже, че в мита го няма. 

Моля за малко по- широко разяснение- дали става дума за сходство с тогавашната действителност или със сегашната; споменавате "сходство между мита действителността" , както и че го има в мита, което е пак същото, имал ли сте предвид друго?

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

Една от причините човек да поддържа, че има бог, се съдържа в "Ако няма Бог, хората ще затънат в пороци". В случая привържениците на тази мисъл не отчитат, че ако би имало бог, той щеше да се справи с порочните тутакси, но смятат, че "страх от бога било начало" на моралното поведение.

Ти колко такива вярващи познаваш? С колко такива си разговарял за да твърдиш, че това е позицията им. Или просто правиш (или споделяш) предположение? Удобно предположение за да представиш контрааргумента си. Последният, отнасящ се до това какво може или не може Бог, какво е удачно и какво се очаква от него да направи, няма да коментирам

преди 9 часа, Sleda написа:

Как мозъкът генерира електрическите импулси носители на сигналите в невронните мрежи? т.е с други думи, как мозъкът генерира психиката, мислите, съзнанието

Сигурно има подробно и задълбочено описание, но накратко и опростено е така- клетките в своята физиологична дейност могат да разделят веществата, съответно йоните, така че се получава потенциална разлика. Могат да предават това напрежение ( сигнал) или да го запазват за дълго (памет). 

Сега си представете по аналогия компютърът, който възпроизвежда на екран образи. В мозъка по същия начин са получени, обработени и съхранени образи и понятия, които подадени отвътре се оценяват като възприетите. Можем да си припомним Айфеловата кула като когато сме я видели.

Съзнанието, мислите са по- висша дейност, имат по- слабо подобие с компютъра, но пак са дейност на мозъчните клетки при която се извършват действия с образи и понятия.

преди 4 минути, Shiniasu написа:

Ти колко такива вярващи познаваш? С колко такива си разговарял за да твърдиш, че това е позицията им. Или просто правиш (или споделяш) предположение? Удобно предположение за да представиш контрааргумента си. 

Почерпал съм го от този форум. Ако е важно, да търся ли кой го е написал?

преди 19 часа, Търсещ истини написа:

По същия начин може да постъпваш и с други неясни неща. Прим. за Квантовата механика. Дори учените да знаят отговора, когато ни го кажат, пак няма да го разберем. Затова, слагай "Сътворено от Бога" и си живей спокойно.

Темата май за теб се превръща от "защо няма Бог" в "защо наивните вярващи вярват, че има Бог". Много искаш да дадеш оценка, да направиш заключение.... Но някак си повече вземаш насериозно думите, които някой невярващ е казал за вярващите, отколкото думите на самите вярващи. 

преди 9 минути, Търсещ истини написа:

Сега си представете по аналогия компютърът, който възпроизвежда на екран образи. В мозъка по същия начин са получени, обработени и съхранени образи и понятия, които подадени отвътре се оценяват като възприетите. Можем да си припомним Айфеловата кула като когато сме я видели.

Съзнанието, мислите са по- висша дейност, имат по- слабо подобие с компютъра, но пак са дейност на мозъчните клетки при която се извършват действия с образи и понятия.

А сега обяснете, как всички тези клетки са се самоподредили и самоорганизирали и работят в перфектна симбиоза?

преди 13 часа, kipen написа:

Всичко ще си е такова, каквото си Е, дори и без моята способност да съзнавам 

 

преди 11 часа, Sleda написа:

Според мен, солипсистичната идея би могло да се покаже, че не е валидна по следния начин: като пред повече от 1 психично здрави и зрящи човеци, примерно двама-трима души, се постави една ябълка. 

Вижте, аз не твърдя, че предметният свят не съществува извън моето съзнание и ако бях казала "ум" вместо съзнание, едва ли щеше за вас да има разлика. И въпросът не е дали предметът съществува и какъв е за всеки един, а как съществува. Ябълката съществува по същея начин като столовете и масите, дъгата, дъжда, инфлацията, Френската революция, аз ти той и т.н. - съществува единствено в зависимост от концепцията за "ябълка". Извън концепцията, идеята, представата или "образа" за нещото, то е нищо. Дори "моето съзнание" не е мое, защото какво от него бих нарекла мое. Като се замислите, всичко съществува само като абстракция, защото не може да бъде намерено от страна на "обекта", а само от страна на ума. По този начин всички обекти са в ума и е несъстоятелно да се предполага, че те притежават качества, форма и битие извън него, защото само умът може да им ги даде. 

Не е мой проблем вече, че хората надаряват с ум или съзнателност единствено себе си, или най-много някои животни. Тяхна лична работа е дали и кога ще поискат да излязат от представите си за това как съществуват нещата. 

 

Ние все пак няма да видим една и съща ябълка, макар да гледаме и опитваме една и съща ябълка. Цветът на ябълката е различен дори за двете ми очи, ако поред затварям едното и другото, ще я видя в различна гама, поне ако пробвам понякога. Изображението (което е някакъв разкодиран от мозъка сигнал) идващо от кое око е "правилното"?

Или как изглежда ябълката за червейчето вътре в сърцевината ѝ. Защото и неговият ум има някаква представа за "ябълката" и за това кое е "ядливо" и кое не, иначе няма да оцелее... 

преди 38 минути, Aumi написа:

А сега обяснете, как всички тези клетки са се самоподредили и самоорганизирали и работят в перфектна симбиоза?

Не мога да го обясня. Ако можех, щях да стигна до Нобел. Нали не допускате че има такъв в нашия форум?!  

Доверявам се, че науката един ден... За тези, които искат спешен отговор: "Бог го е направил" или "Еволюцията го е постигнала". 

преди 48 минути, Shiniasu написа:

повече вземаш насериозно думите, които някой невярващ е казал за вярващите, отколкото думите на самите вярващи. 

Да, по- голямо доверие им имам.

преди 3 часа, dioib написа:

Дали ще признаеш, че вярваш в Бог или ще направиш образ който не вярва в него, то другия няма как да разбере. = ти си лукав, казваш неистина с друга цел. 

По-кратко описание на лицемерие в поведението няма да се открие лесно! 

Даже "лицемерие" е някак модерно, по-звучно е старото - "двуличие"..... по-изразително е! 

Едното лице изпитва нужда "да признава" нещо на някаква обществена сцена, а другото лице "прави образ", с който да "прикрие от очите".... и кво?!? Сам си "раждаш" "другия", който "няма как да разбере"...а всъщност си "отлеждаш" разрастващата се до демонични размери собствена Сянка....

Е така като антипод на "светлополярния образ" на "Христа" се поддържа живостта и на "тъмнополярния образ" на "АнтиХриста".... лайфстайл...кво да го праиш ... както са казали старите хора - "човек каквото сам си направи и цело село не мож му направи"!

 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Интерпретиращият мита просто забвлязва съществуващата аналогия.

Аз бих използвал не "интерпретиращият мита", ами "оживотворяващият мита". Разликата е огромна, щото е мъничка в началото, но екстраполирана в пространството на ума дава големи качествени разлики в мирогледа!

преди 1 час, Shiniasu написа:

Самото сходство между мита и действителността е общото между двете, така че не може да се каже, че в мита го няма. 

В мита го няма живота! Той е просто информация, история...записана и предадена опитност на друг човек, хора, които са изживяли техните моменти и съобразно възможностите на времевия момент са предали нататък в потока от време до следващите хора, в хронологията на този "времеви поток" на съществуването. Митовете са история с определена, специфична структура. За това са априори налични в колективно несъзнавания псих.слой ( обществ. памет), за това са архетипни съдържания....археспомени на живяли хора в миналото, интегрирани в колективната памет по методите на митологизирането, характерни за съхраняването им там.(за това споменах М.Илиаде и неговите изследвания, в които описва тази "механика"...линкът е към книгата му "Митът за вечното завръщане)

Редактирано 10 януари 20215 г. от kipen (преглед на промените)

преди 20 минути, Търсещ истини написа:

Не мога да го обясня. Ако можех, щях да стигна до Нобел.

 

преди 14 минути, Aumi написа:

преди 34 минути, Търсещ истини написа:

Не мога да го обясня. Ако можех, щях да стигна до Нобел.

Ами хората са стигали до Нобел, щото са го обяснявали, ама в "разстояние" от век назад! И всъщност на днешно време не е кой знай кво интелектуално постижение да можеш да го обясниш.

Ама пак на днешно време не се чете, ами се "вярва", че инфото само ще дойде, без личен труд за достигането до знанието. "Приказката за неволята" са ни я разказали бабите и дядовците....

преди 1 час, kipen написа:

"двуличие"

Понеже сме в раздел религия и т.н., то бих казал "безбожник" ... Човек който когато му кефне = един бог, друг път друг кеф = друг бог ... За това отговарял този бог, а за другото онзи ... и така обслужва много богове ...  

Може да не е разбираемо, но Науката също е религия.  Това обаче вече е в миналото. В днешно време, да си образован и специалист не е важно. По-важно за човек е да може с честен труд да си изкарва прехраната. Този който е решил да се занимава с наука = определено трябва да се изучи. После идва ред да се реализира. И какво правим?! Търсим къде ще уважат нашите придобити умения.  

Вярващите в Бог имат по-голям шанс да се реализират, защото някой ги е научил на дисциплина.  Има си йерархия навсякъде.  

Една комшийка в София изказа следното: Не може в понеделник да се родиш идиот, а в сряда да си професор.  

преди 6 минути, dioib написа:

Човек който когато му кефне = един бог, друг път друг кеф = друг бог ... За това отговарял този бог, а за другото онзи ... и така обслужва много богове ...

Щом според теб става въпрос за "обслужване", Ок! Толко си разбрал в понеделник, толкова говориш в сряда!

преди 41 минути, kipen написа:

Щом според теб става въпрос за "обслужване", Ок! Толко си разбрал в понеделник, толкова говориш в сряда!

Именно в понеделник нямах пенсия, а сега си гледам пенсията.  

 

Бог ми е свидетел.  О, нямало такъв = доообле ...  

преди 13 часа, Sleda написа:

Къде са генераторите?

Не само къде, ами и как се реализира избора измежду състоянията, както и кой избира! "Когнитивната точка"!

За "как", примерно Роджър Пенроуз има един проект за изследване на преноса на ел.магнитните импулси в синапсите, за да се контрааргументира хипотезата за "квантовата природа" на съзнанието. Ама пък се установило, че за да се реализира съзнателно психично съдържание(мисъл, чувство, емоция) като мозъчна активност(уст. с ЕЕГ), то е нужно да има едновременен, синхронен пренос в синапси между неврони на разстояния от порядъка на десетки сантиметри....доста над Планковата дължина(границата между "квантовото" и "класическото"), което е показател за квантово-механичен феномен - "квантово сдвояване"( ЕRPкорелация, "червеева дупка").

А, де?!? Кво става тогаз с Принципа на неопределеността, така характерен за квантовото ниво? Какво е изражението в съзнателните процеси?

Е за тва изказах и мнението си, че им е требвало и поне по 1 психолог+квантов физик(макар, че американската философска школа, като принадлежаща към аналитичната, би следвало и философът да е достатъчен за покриването на въпросите от "полето" на физиката).

П.п. написах "реализира съзнателно психично съдържание(мисъл, чувство, емоция)" с ясната идея, че има доста повече(като "виртуален обем") несъзнавани такива съдържания. Но както отбеляза и Рамуса, те се реализират по невронни пътища, които с цел ефективен разход на енергия, не ангажират толкова области в Неокортекса. Такива са инстинктивните реакции, наследство от миналото на човешкия вид. Както и (това просто спекулативно го предполагам) реакции, които са отработвани и вече рутинно се възпризвеждат. Примерно първия път като се качих на кола да шофирам гледах и скоростния лост, и дали ще нацеля съединителя...вече това е рутина,за която не хабя от съзнателното насочване на вниманието ми.

преди 5 часа, witness написа:

Вижте, аз не твърдя, че предметният свят не съществува извън моето съзнание и ако бях казала "ум" вместо съзнание, едва ли щеше за вас да има разлика.

Да, това не е солипсизъм, това е съзнание, обхващащо и индувидуалните умове(концепта за "колективното съзнание", "Континуума", "Цялото")....от трън,та на глог...от един  почти краен абсолютизъм, та на друг...

А всъщност нещо налично във всеки човешки психичен свят! Извечния вътрешен конфликт с множеството му форми : Човек-Природна среда, Човек-Божествено, Човек-Общество, Индивид-Колектив, Аз-Семейство ...и т.н.

И съвсем естествено, когато при "разширяването на индивидуалното ни съзнание", започнем да "плаваме" и в "колективните слоеве" започват като лапсуси да изникват съдържания, указващи нестабилността от "люшкането на лодката в бурното море". Често под формата на противоречиви твърдения:

преди 5 часа, witness написа:

аз не твърдя, че предметният свят не съществува извън моето съзнание .....

......- съществува единствено в зависимост от концепцията за "ябълка". Извън концепцията, идеята, представата или "образа" за нещото, то е нищо.

И така ябълката си съществува и извън твоето съзнание, но ябълката е нищо(което е равнозначно на - не съществува) извън съзнанието.... и концепциите В съзнанието......Рамус за тва зададе, според мен, въпроса - "Кой Свят?"

Както крайният материализъм е "лишен от чувственост", така и крайният идеализъм е "лишен от индивидуална мисъл". Синтезът, ако е качествен, обикновено резултира в Баланс, а не отричане, по мое мнение.

П.п. не знам дали е неква широко застъпена тенденция, ама често информацията "helping a person to understand the nature of the Atman(Self or soul) by negating everything that is not Atman" и/или "The purpose of the exercise is to negate all objects of consciousness, including thoughts and the mind, and to realize the non-dual awareness of reality." води до некви залитания към абсолютизма....а там вече няма място за човешкото индивидуално, щото всичко е в полето на трансперсоналното...просто символно отражаване в индивидуалното съзнание на несравнимите мащаби човек-общество, човек-природа и т.н.

Поне във втория цитат от уикито са редактирали "НЕконцептуален" с "недуален", че доскоро беше с "неконцептуалното осъзнаване на реалността" и даже един път спорих с една мацка, дето залиташе по езотеричния будизъм, че осъзнаване не е съзнание, че awareness не е conciousness, щото на българското уики го баха написали "неконцептуално съзнание..за реалността", а не "осъзнаване на реалността извън дуалистичните концепции в ума".