Я да видим какво казва Буда в Сърдечната сутра:

 

Формата е пуста; Пустотата също е форма. Пустотата не е различна от формата; Формата не е нищо друго, освен пустота. По същия начин, усещания, възприятие, формации и съзнание са пустота.

Следователно Шарипутра, всички дхарми са пустота. Няма характеристики. Няма раждане и няма прекратяване. Няма нечистота и няма чистота. Няма намаляване и няма увеличаване.

Следователно, Шарипутра, в пустотата няма форма, няма усещания, няма възприятие, няма формации, няма съзнание;

Няма око, няма ухо, няма нос, няма език, няма тяло, няма ум;

Няма проявление, няма звук, няма мирис, няма вкус, няма докосване, няма дхарми;

Няма дхату на очите… [до липса на]…дхату на ума, няма дхату на дхармите, няма дхату на ума-съзнание;

Няма невежество, няма край на невежеството… [до липса на] …старост и смърт, няма край на старостта и смъртта;

Няма страдание, няма произход на страданието, няма прекратяване на страданието, няма път, няма мъдрост, няма постижение и няма не-постижение.

 

 

А защо, след като няма страдание, първата от Четирите благородни Истини, които стоят в основата на будисткото учение, гласи, че всичко е страдание?

 

1."Благородната истина за страданието (дуккха)": раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, скръбта, риданието, болката, мъката, отчаянието са страдание, обединението с неприятното е страдание, раздялата от приятното е страдание, неполучаването на желаното е страдание, на кратко петте агрегати на привързването (материя, чувство, възприятие, умствени образувания, съзнание) са страдание. Изобщо обусловеното състояние на ума е страдание. Това е съпоставимо с болест, която следва да бъде разбрана.

 

 

И ако всичко е илюзия, и ние също сме илюзия /..няма око, няма ухо, няма нос, няма език, няма тяло, няма ум/ , и защо трябва да се освобождаваме от илюзии и кой е този който трябва да се освободи от илюзиите?

И не можеш ли да стоплиш, голяма част от отговорите лежат в поста ти, но никой не може да отговори на тях и да ги разбере вместо теб. Нямам какво да добавя повече по тази тема, моята позиция е ясна относно прераждането. Няма кой(личност), да се прероди. Последните думи на Буда са по-долу:

 

Всички съставни неща са преходни.

Предметите възникват и изчезват.

Което идва в съществувание - умира.

Добър е мирът, докато се прекратят завинаги.

 

Вижте сега, монаси, съветвам ви:

Всички съставни неща са предмет на разрушение.

Стремете се с усърдие.

 

Mahaparinibbana Sutta

 

Няма кой(личност), да се прероди. 

 

Да, също така няма и кой да страда...:-)

Да, също така няма и кой да страда...:-)

Умно момиче Да, когато осъзнаеш смисъла на Четирите Благородни Истини, и разбереш, че няма кой да страда, няма кой да се стреми да угажда на егоизма си, да наранява и използва другите, няма кой да се прероди, защото тази личност за която толкова се трепем и вършим какви ли не глупости е илюзорна, не съществува реално, вече няма да си личност, а просветлено същество, което ще върви по Благородния Осмократен Път до края на дните си, да не забравяме че Буда също е умрял, той е бил човешко същество.

 

Четирите благородни истини

1. Човешкият живот е страдание.

2. Причина за страданието са желанията и привързаностите.

3. Страданието може да се прекрати.

4. Има път, който води до това. 

 

Благородният осмичен път

1. Правилни възгледи - което е съвършеното разбиране на четирите благородни истини.

2. Правилни намерения - което е искреното желание за освобождение от привързаностите.

3. Правилна реч - което е въздържане от лъжи, клюки и думи, които нараняват. 

4. Правилни действия - което е въздържане от вредни навици, като например убийство, кражба и безгрижен секс.

5. Правилен начин на живот - което означава да се живее по такъв начин, че да се избегне непочестност и причиняване вреда или болка други хора, включително и животни.

6. Правилни усилия - лошите качества трябва да бъдат изоставени и да не се допусне появата им отново; добрите качества трябва да бъдат приети и да се подхранват

7. Правилно внимание - което е фокусиране на вниманието върху тялото, чувствата, мислите и съзнанието по такъв начин, че да се преодолят страстните желания, омразата и невежеството.

8. Правилна концентрация - размишения, чрез които постепенно се придобива правилното разбиране за несъвършенството, непостоянството и  взаимозависимостта на нещата.

Редактирано 12 юли 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Ако става въпрос за нещо обратно, то докажи, съществуването на не-Аза.

Ауми, нямам намерение да доказвам отсъствието на нещо. Доказва се наличие, а не липса. Все едно, да поискаш да ти докажа несъществуването на розови слонове. Ако твърдиш, че има розови слонове, то ти си, която трябва да ги докажеш по логически или емпиричен път.

––––––––––––––––––

В будизма се тръгва от допускането, че има трансцендентален Аз (душа, Атман), а не от някакво догматична презумпция, че няма такъв. След това, се провежда изследване, за да бъде въпросният субстанционален Аз открит и ясно дефиниран. Той трябва да притежава характеристики като несъставност и необусловеност, за да бъде неизменен и да притежава същност. По аналитичен (умозрителен) и опитен път се изследват всички подозрителни феномени, които могат да претендират да са Аза. Това (най-общо) са петте агрегата или съвкупности (скандхи): форма (материалния аспект – четирите елемента, сетивата и техните обекти), усещане или чувство, различаване или възприятие (перцепция), нагласи и съзнание. Изследването установява, че тези пет групи са съставни, зависимо възникващи и непостоянни. Следователно, те нямат характеристиките на субстанционален Аз, нямат същност. Другото нещо, което се установява е, че извън тези пет групи няма нищо, т.е. всички феномени попадат в един от тези пет агрегата. Следователно, извън скандхите не може да бъде открито нищо, което да се нарече Аз.

––––––––––––––––––

Това, което е важно да се знае и разбира е, че простото прочитане на горното или на подобни обяснения не е достатъчно. Интелектуалното схващане – също. Осъзнаването не се постига чрез някакъв мистичен скок на вярата, при който човек си казва "Няма Аз! Вече съм освободен от самсара!", а от небето започват да валят лотосови цветове. Осъзнаването идва в резултат на изминаването на пътя преподаден от Будата или с други думи, когато описаното по-горе изследване бъде проведено докрай и възникне непоклатима увереност. Предпоставка за това изследване, което се нарича випасана (прозрение) е практикуването на шамата (ментален покой). Това е накратко.

Редактирано 12 юли 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

 

Правилна реч - което е въздържане от лъжи, клюки и думи, които нараняват. 

 

В тази категория има четири основни неща. (1) Говорене на неистини, което може да е голяма лъжа (с цел да бъде навредено някому или да се спечели някакво предимство), малки или сравнително безобидни лъжи и много голяма лъжа, както ако лъжем, че имаме духовни достижения, каквито нямаме. (2) Реч, която цели да разделя хората или клевета като е без значение дали говорим истината или не. Може да се прави по скрит или явен начин, т.е. зад гърба на някого или в негово присъствие. Изключително тежка простъпка е да клеветим Трите Скъпоценности, духовни учители или реализирани практикуващи. (3) Реч, която наранява или груби, обидни думи като тук попада и сарказмът, и злонамерената ирония. Особено негативно е да говорим такива неща за Трите Скъпоценности, учителите, хората от Сангхата. (4) Празни приказки и клюки. Да се говори безцелно за светски дела като политика, спорт и прочие с цел да се убие времето. Да се клюкарства за хората. Крайно негативно е да се обсъжда Дхарма с хора, които проявяват неуважение към нея.

––––––––––––––––

При всички случаи, обаче, най-важна е мотивацията. С други думи, ако умът ни е свободен от трите отрови (страстно желание, гняв и невежество) и е мотивиран от отричане и бодхичита, от добронамереност, състрадание и мъдрост, то човек може да извърши тези четири простъпки без това да създаде негативна карма. Примерно може да излъже, за да защити някой, който е преследван и чийто живот или достойнство са в опасност. Но е нужна много точна преценка и пълна липса на личен интерес, акто и очакване за някакво възнаграждение или отплата. Същото важи и за трите недобродетелни действия на тялото (отнемане на живот, вземане на това, което не ни е дадено (кражба, измама) и неразумно сексуално поведение).

_________________

Между другото, погледнах линка към форума, в който Рурк ме цитира. За съжаление нито той, нито опонента му са наясно с темата, която обсъждат. Твърдението на опонента е, че алая-виджняна (чита) не принадлежи към петте агрегата, а само ги поражда. Това е напълно погрешна представа и е пример за етерналистко и субстанционалистко мислене. Ще посоча накратко защо е така. Будата във всички свои учения посочва, че всички феномени попадат в някоя от петте групи. Извън тях няма нищо. Да се твърди, че осмото съзнание не принадлежи към агрегатите е като да се каже, че има Атман извън скандхите. Това не е будистки, а ведантически възглед. Имено, затова се стремя да избягвам обсъждането на толкова сложни теми тук. Нужно е много задълбочено познаване на сутрите и коментарите, за да не се допускат грешки, които водят до превратни възгледи.

Редактирано 12 юли 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

Ауми, нямам намерение да доказвам отсъствието на нещо. Доказва се наличие, а не липса. Все едно, да поискаш да ти докажа несъществуването на розови слонове. Ако твърдиш, че има розови слонове, то ти си, която трябва да ги докажеш по логически или емпиричен път.

––––––––––––––––––

В будизма се тръгва от допускането, че има трансцендентален Аз (душа, Атман), а не от някакво догматична презумпция, че няма такъв. След това, се провежда изследване, за да бъде въпросният субстанционален Аз открит и ясно дефиниран. Той трябва да притежава характеристики като несъставност и необусловеност, за да бъде неизменен и да притежава същност. По аналитичен (умозрителен) и опитен път се изследват всички подозрителни феномени, които могат да претендират да са Аза. Това (най-общо) са петте агрегата или съвкупности (скандхи): форма (материалния аспект – четирите елемента, сетивата и техните обекти), усещане или чувство, различаване или възприятие (перцепция), нагласи и съзнание. Изследването установява, че тези пет групи са съставни, зависимо възникващи и непостоянни. Следователно, те нямат характеристиките на субстанционален Аз, нямат същност. Другото нещо, което се установява е, че извън тези пет групи няма нищо, т.е. всички феномени попадат в един от тези пет агрегата. Следователно, извън скандхите не може да бъде открито нищо, което да се нарече Аз.

 

Да, но според Буда, не-азът (анатта) определя всички дхамми.

 

Материята, казва Буда, не е Аз (тя е анатта), чувствата не са Аз (те са анатта), възприятията не са Аз (те са анатта), нагласите не са Аз (те са анатта), съзнанието не е Аз (то е анатта).

 

Хайде сега, моля да обясниш какво е анатта и как нещо което не същестувва определя всички дхамми.

Редактирано 13 юли 201411 г. от Aumi (преглед на промените)

Да, но според Буда, не-азът (анатта) определя всички дхамми.

В какъв смисъл анатман (санскр., анната – пали) определя всички дхарми (явления)? Това не е много точен израз/превод. Смисълът е, че всички дхарми, които попадат в един или друг от петте агрегата (скандхи) имат природата на анатман. С други думи, всички дхарми са лишени от същност или природа (свабхава), както и от характеристики, не възникват, не пребивават и не изчезват. В този смисъл се казва, че те са празни или пусти (шунята), че природата им е анатман или пустота. Въпросната пустота или не-аз не бива да се схваща като положителна характеристика, като нещо. Тя е просто отсъствие на субстанционална, независима и перманентна същност.

 

Сега по-ясно ли е? Знам, че дори интелектуалното схващане на този възглед е трудна работа, защото той отива отвъд етернализма (представата, че нещата съществуват по неизменен начин) и нихилизма (представата, че нещата не съществуват изобщо). Ние сме свикнали да мислим в дуални категории или опозиции – битие/небитие, съществуване/несъществуване, добро/зло, голямо/малко, красиво/грозно... Но възгледът на Средния път преподаван от Будата минава отвъд всички дуални категории.

Редактирано 13 юли 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

Да, но според Буда, не-азът (анатта) определя всички дхамми.

Обяснението на scepsis е достатъчно ясно и засяга може би всички аспекти на термина. Не чети българското Уики относно Аната(anatta), защото е много кратко, едностранчиво като определение и само може да те обърка, английската версия в случая е за предпочитане http://en.wikipedia.org/wiki/Anatta. Може ли нещо, което е не-нещо да определя всички дхамми? Това което възприемаме за наш постоянен Аз, Буда го нарича също и "thickets of views" - гъсталаци от мнения. Можеш ли да определиш кое точно от тези променящи се мнения "това е мое", "това съм Аз", "това е моят Аз", "Аз ще бъда", "Аз ще бъда този", "Аз ще бъда иначе" и куп други си ти? Дори възгледите за отричане съдържат този фалшив, изграден от купища мнения, някои наложени и от обществото, други не непълно съзнавани "Аз"-ове, като "Аз не съм това", "Аз няма да бъда това", дори "Аз не съществувам", който е грешен и водещ до нихилизъм, а при някои може да доведе и до самоубийство, и са крайни възгледи, нямащи нищо общо със Средният път преподаван Буда. Това са "окови" които според Буда трябва да бъдат изоставени, и след премахването им и погрешния възглед че притежаваме постоянен и неизменен "Аз", ще имаме възможността да постигнем освобождение.

Редактирано 13 юли 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Можеш ли да определиш кое точно от тези променящи се мнения "това е мое", "това съм Аз", "това е моят Аз", "Аз ще бъда", "Аз ще бъда този", "Аз ще бъда иначе" и куп други си ти?

Само ще допълня, че изследването, поне в сутра-дискурса, се провежда имено по този начин, който описваш, т.е. чрез задаване на въпроси и търсене на ясни и конкретни отговори. Ще дам конкретен пример от Бодхичаряаватара на Шантидева. Там се казва:

 

"Миналият и бъдещият момент [на съзнанието] не са Азът, тъй като не съществуват [в настоящия момент]. Ако допуснем, че настоящия ум [момент на съзнанието] е Аза, то отново не съществува Аз, щом той спре [бъде прекратен]."

(в скобките са мои допълнения)

 

Такъв тип изследване се провежда дотогава, докогато възникне директно (неконцептуално) прозрение, че няма никакъв Аз. След това, този възглед трябва да се стабилизира като се интегрира във всяко ежедневно преживяване. Има и по-различни подходи в будизма, които са по-преки и не използват в такава степен аналитичните способности на интелекта, но всъщност са по-трудни, защото изискват множество допълнителни условия като близка връзка с учител и други. Но дори и при тях, анализът се използва на определени етапи. Ролята на интелекта е да ни доведе до прага, отвъд който възниква директното преживяване на пустотата.

Редактирано 13 юли 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

Умно момиче защото тази личност за която толкова се трепем и вършим какви ли не глупости е илюзорна, не съществува реално.

Как може тази личност да е илюзорна и реално несъществуваща, а по-долу да ни се дават 8 точки с предписания които да изпълним посредством тази личност?Какво значи "безгрижен секс"?

Как може тази личност да е илюзорна и реално несъществуваща, а по-долу да ни се дават 8 точки с предписания които да изпълним посредством тази личност?

Да, личността която сме си изградили и "поддържаме" като нещо реално е илюзорна и не съществува реално, както беше обяснено подробно в горните постове, освен ако някой не докаже категорично нейното съществуване. Въпроса ти е основателен, но той не се отнася към тази фалшива и относителна личност. Този път се следва от друг вид същество Аrya, което осъзнава пустотата на относителната реалност която е пред очите ни и също осъзнава всичките и характеристики като пусти или вижда реалността директно и непосредствено. Терминът Arya(Sanskrit) или Аriya(Pāli), означава благороден, чист, необикновен, ценен, скъпоценен. Интересно е също, че този термин съществува и на страрогръцки Ar(e)ia, и на староперсийски Haraiva[ta] . Този вид същество не се получава с надграждане на вече съществуваща личност, а по-скоро на отпадане на заблудите и невежеството с което сме затрупани. Някои го наричат Буда-природа, която е изначалната ни и чиста същност, но това не е субстанция или някаква вечна природа, а по-скоро състояние на свобода от заблуди и чисто виждане на истината за реалността в която пребиваваме. Това чисто виждане е обобщено от Буда в Четирите Благородни Истини(cattāri ariya saccāni), а пътят който трябва да следва този духовен войн(както се среща понякога в будистките текстове) е Благородният Осмократен Път(ariya magga).

Редактирано 13 юли 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Какво значи "безгрижен секс"?

По-точно е да се каже "безотговорно сексуално поведение". Основното е да не нараняваме другите сексуално. Също така инцеста и безразборните сексуални връзки. Има и други неща като това да не правим секс в храмове или в близост до ступи, пред публика и други такива. Някои от тези изисквания се променят в зависимост от културата, т.е. нещо, което е допустимо в Европа, може да е напълно недопустимо в Япония и обратно.

Тези неща важат само за миряните, разбира се, защото монасите дават обет за пълно сексуално въздържание. Следва да се разбира, че това не са някакви забрани или табута, които някой ни налага, а е просто разумно поведение и отношение към сексуалността.

Как може тази личност да е илюзорна и реално несъществуваща, а по-долу да ни се дават 8 точки с предписания които да изпълним посредством тази личност?

Отхвърля се трансценденталната личност, а не емпиричната такава. Трябва да се прави разлика между двете.

Редактирано 13 юли 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

...

Редактирано 14 юли 201411 г. от Aumi (преглед на промените)

Тези неща важат само за миряните, разбира се, защото монасите дават обет за пълно сексуално въздържание. Следва да се разбира, че това не са някакви забрани или табута, които някой ни налага, а е просто разумно поведение и отношение към сексуалността.Отхвърля се трансценденталната личност, а не емпиричната такава. Трябва да се прави разлика между двете.

Следователно емпиричната личност е от изключителна важност, щом тя е инструментът за постигане на просветление (мъча се да си обясня нещата).Много ми е интересно как Будизмът обяснява необходимостта от пълно сексуално въздържание, което е цел и за един мирянин стремящ се към просветление. Така е и при розенкройцерите. Следва, че когато цялата човешка раса постигне просветление няма да има нужда от създаване на нови физически тела, и няма да има смърт, и няма да има прераждане и всъщност няма да има физически тела и физически свят.

Редактирано 14 юли 201411 г. от Sleda (преглед на промените)

Следователно емпиричната личност е от изключителна важност, щом тя е инструментът за постигане на просветление (мъча се да си обясня нещата).

Не става дума за важност, а за това, че единствената даденост е емпиричната личност. В будизма се говори за континиуниален (непрекъснат) поток от моменти на осъзнаване (санскр. сантана), които възникват при срещата на на различни условия. Примерно, визуалното познание се проражда при срещата на причинното условие (материалните елементи), главното условие (зрителното сетиво или способност), обективното условие (визуалната форма) и непосредственото условие (зрителното съзнание, при което предходния момент на съзнание е непосредственото условие за визуалното познание, което осигурява последователността и непрекъснатостта му). Така е и за останалите видове сетивни и ментални съзнания. В потока не е налична идентичност, която да се пренася от момент към момент.

Това не е изчерпателно обяснение, а само ориентир в начина, по който се анализират нещата в будистката епистемология.

Много ми е интересно как Будизмът обяснява необходимостта от пълно сексуално въздържание, което е цел и за един мирянин стремящ се към просветление.

И на мен, понеже подчертаното е нещо, което чувам за пръв път. С други думи, сексуалното въздържание не е условие за постигането на просветление, особено в Махаяна и Ваджраяна.

 Така е и при розенкройцерите.

Имам представа от това учение (чел съм "Кослмология на розенкройцерите" от М. Хайндл). Съжалявам, ако те разочаровам, но няма почти никакви паралели с будизма, да не кажа никакви.

Следва, че когато цялата човешка раса постигне просветление няма да има нужда от създаване на нови физически тела, и няма да има смърт, и няма да има прераждане и всъщност няма да има физически тела и физически свят.

Не следва, понеже има безбройни самсарични вселени и реалности, в които се прераждат съществата.

Редактирано 14 юли 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

Имам представа от това учение (чел съм "Кослмология на розенкройцерите" от М. Хайндл). Съжалявам, ако те разочаровам, но няма почти никакви паралели с будизма, да не кажа никакви.

Не само ме разочароваш, но и ме отчайваш. Мислех, че различните духовни учения по различни пътища водят до една и съща цел. Но щом не е така, здраве да е...нека да е пълен хаос и безнадеждност.

Не само ме разочароваш, но и ме отчайваш. Мислех, че различните духовни учения по различни пътища водят до една и съща цел. Но щом не е така, здраве да е...нека да е пълен хаос и безнадеждност.

Съжалявам, но различните учения не водят до един резултат или плод, понеже тръгват от различни изходни предпоставки – напр. от етарналистични и несубстанциналистки. Не виждам нищо безнадежно, в което. Хаос настъпва само в главите на някои хора, които омешват различните възгледи и практики в някаква голяма духовна супа. Подобен подход води само до объркване.

Всичко това не означава, че трябва да има противопоставяне между представителите на различните учения. Напротив, трябва да има толерантно отношение и сътрудничество в области, в които е възможно.

Съжалявам, но различните учения не водят до един резултат или плод, понеже тръгват от различни изходни предпоставки – напр. от етарналистични и несубстанциналистки. Не виждам нищо безнадежно, в което. Хаос настъпва само в главите на някои хора, които омешват различните възгледи и практики в някаква голяма духовна супа. Подобен подход води само до объркване.Всичко това не означава, че трябва да има противопоставяне между представителите на различните учения. Напротив, трябва да има толерантно отношение и сътрудничество в области, в които е възможно.

Частта за толерантното отношение ми хареса, но другото не го разбирам.Ние, всички хора сме еднакви, е...с незначителни разлики. Имаме един и същ състав и ако го омесваме по различен начин - какво, ще се получи различен резултат ли? Значи ли това, че в бъдеще ще има различни видове човеци? (ако се фокусираме само върху човешкия род и оставим настрана другите "същества")

Редактирано 15 юли 201411 г. от Sleda (преглед на промените)

В какъв смисъл анатман (санскр., анната – пали) определя всички дхарми (явления)? Това не е много точен израз/превод. Смисълът е, че всички дхарми, които попадат в един или друг от петте агрегата (скандхи) имат природата на анатман. С други думи, всички дхарми са лишени от същност или природа (свабхава), както и от характеристики, не възникват, не пребивават и не изчезват. В този смисъл се казва, че те са празни или пусти (шунята), че природата им е анатман или пустота. Въпросната пустота или не-аз не бива да се схваща като положителна характеристика, като нещо. Тя е просто отсъствие на субстанционална, независима и перманентна същност.

 

Сега по-ясно ли е? Знам, че дори интелектуалното схващане на този възглед е трудна работа, защото той отива отвъд етернализма (представата, че нещата съществуват по неизменен начин) и нихилизма (представата, че нещата не съществуват изобщо). Ние сме свикнали да мислим в дуални категории или опозиции – битие/небитие, съществуване/несъществуване, добро/зло, голямо/малко, красиво/грозно... Но възгледът на Средния път преподаван от Будата минава отвъд всички дуални категории.

 

За мен зависимостта води до повторение. А зависимостта свързана с възможността за избор, какъвто ми се струва, че е светът, водят не само до прераждане и изживяване на абсолютно същия живот, но и до изживяване на подобни животи, такива, в които се правят всички останали възможни избори.

“Процесът на кръговрата на битието няма начало. Обаче установено е, че той има край, вследствие на изчерпване на причината. Така както кълн не пораства, ако семето е загинало, доколкото раждането зависи от причината”(Абхидхармакоша, разд.3,20.) Но този принцип по-скоро указва пътя, възможността да се отделиш от гравитацията на Сансара, от възприятията в Сансара, от логиката на Сансара, а това значи от нейната безкрайност и безначалност. Това отделяне, напускането на Сансара е възможно само като Просветление, знание, отхвърляне на онова в мисленето, което може да бъде привлечено в мисловната орбита на световете. Единствено чистото или истинното знание може да се отдели от гравитацията на Сансара, от причинно-следствената зависимост, от колелото на битието. За истинското знание причинно-следствената зависимост не съществува. - Ал.Пацев

Редактирано 15 юли 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

“Процесът на кръговрата на битието няма начало. Обаче установено е, че той има край, вследствие на изчерпване на причината. Така както кълн не пораства, ако семето е загинало, доколкото раждането зависи от причината”(Абхидхармакоша, разд.3,20.) Но този принцип по-скоро указва пътя, възможността да се отделиш от гравитацията на Сансара, от възприятията в Сансара, от логиката на Сансара, а това значи от нейната безкрайност и безначалност. Това отделяне, напускането на Сансара е възможно само като Просветление, знание, отхвърляне на онова в мисленето, което може да бъде привлечено в мисловната орбита на световете. Единствено чистото или истинното знание може да се отдели от гравитацията на Сансара, от причинно-следствената зависимост, от колелото на битието. За истинското знание причинно-следствената зависимост не съществува. - Ал.Пацев

Ама този Пацев не е разбрал, че зависимият произход не е причинно следствена зависимост. Зависимият произход е несъвместим с причинноследствената зависимост. Има ли причинноследствена зависимост няма зависим произход. От друга страна зависимият произход е неотделим от кръговрата на преражданията и е невъзможно по никакъв начин да се избегне. Избягването кръговрата на преражданията е по същество опровержение на зависимият произход. 

Ама този Пацев не е разбрал, че зависимият произход не е причинно следствена зависимост. Зависимият произход е несъвместим с причинноследствената зависимост. Има ли причинноследствена зависимост няма зависим произход. От друга страна зависимият произход е неотделим от кръговрата на преражданията и е невъзможно по никакъв начин да се избегне. Избягването кръговрата на преражданията е по същество опровержение на зависимият произход. 

Въз основа на твоите разсъждения, ако изобщо могат да се нарекат "разсъждения" , то и Буда е бъркал, защото тези словооплитания не се съдържат никъде в учението му, нито може да се опровергае зависимият произход, може да се осъзнае, но не и да се опровергае. С две думи съчинения без картинка 

Частта за толерантното отношение ми хареса, но другото не го разбирам.

И аз не разбирам какво точно питаш. Както казах, учението на розенкройцерите има малко общо с будизма. От гледна точка на будизма не съществува правило, според което един човек трябва да се прероди отново като човек. В зависимост от кармичните впечатления, може да се роди като какво ли не. Идеята за еволюирането на човешкия род също не е позната на будизма.

Ама този Пацев не е разбрал, че зависимият произход не е причинно следствена зависимост. Зависимият произход е несъвместим с причинноследствената зависимост. Има ли причинноследствена зависимост няма зависим произход. 

Това, от къде ти хрумна? 

 

Това, от къде ти хрумна? 

Съществуването на причинно следствена връзка предполага независимост на първопричината.

Съществуването на причинно следствена връзка предполага независимост на първопричината.

Няма първопричина. Каузалният процес е безначален.