А, я ми кажи как мисли най-високото ниво, как най-високото ниво възприема със сетивата си сетивните неща ?

не ме въвличай в празни разговори и игри на въпроси и отговори. Безсмислено е да обяснявам, защото "ниското ниво" никога няма как да разбере как "мисли" "високото ниво". Ти така ме питаш почти едни и същи въпроси откакто получи възможността за контакт с написаното от мен, тук, през форума.

 

Колкото и да питаш, не е възможно да "разбереш" - няма никакъв начин да се заобиколи несъответствието. И така е по-добре.

Вече няколко пъти написах че ти няма как да разбереш много от нещата които пиша. Не ги пиша на теб, няма проблем откликвамНе виждам кое точно те дразни. Не си единствена и много други хора написаха, че не ги разбират, дори не ги четат. Който може - ще види нещо, ще отрази по-близо, по-резонансно.

 

Проблема всъщност не е че съществуват "нива", при положение че няма нищо по-естествено от това. Самото понятие "НИВО" е съвсем условно и относително, и се ползва само в концептуален смисъл.

Проблема е, че никой не му харесва идеята че е ниво, което е условно и относително "по-ниско" спрямо някакво друго (поради куп причини). И борейки се несъзнателно с "мястото и нивото си" субекта непрекъснато се стреми да се изрази през ниво, което не му е съответствено. Точен и очевиден пример за това е припознаването на подрастващите, като възрастни, което е толкова разпространено явление сред социума. Те имитират външните признаци, подражават поведението им... но това е само маска, то е вид тяхна игра в която те се вживяват. Смешно е и как самите възрастни, особено родители, толкова държат детето им да изглежда "голямо", зряло... а децата са си просто деца. И докато не минат всичките си "детски" етапи и не ги отработят, няма порастване. Физиологичното израстване с има физиологично "време" и то е генетично дефинирано. Но психичното израстване има съвсем "други мерки" и в него никои етапи не могат да се "прескачат"...

 

Колективната бъркотия допълнително усложнява проблемите, защото в самата нея също има микронива. Докато разликите в нивата са сравнително малки и се касае за нещо като "под-нива", не е толкова голям проблема за несъответствието. Социума в опитомяването и сключването на сделката със всеки свой член, задължително "натиска" за да уеднакви вътрешните психични особености на всеки СУБЕКТ, създавайки колективната форма на конструирана идентичност, в събирателното понятие ЛИЧНОСТ.  Но при това уеднаквяване губещо е значението на ИНДИВИДУАЛНОТО за самия СУБЕКТ. Опита да се осъвместят винаги стават сред контекста на колективното, и внушенията на колективната матрица са че тя е единствена, че тя е водеща, че без нея няма битие... Всеки един от повечето от вас го излъчват и са рупори на същото, с идеята че това е "тяхно" мнение. И на това че "тяхното мнение" много прилича на това на "останалите", за тях е признак на допълнителна "ИСТИННОСТ". А същността е проста - където има двама еднакво (или близко-)мислещи, поне единия от тях не мисли. Това, че логиката и мисленето тук се използва за непрекъснато доказване на предварително утвърдено "верую" е толкова характерен и очевиден симптом... А е навсякъде... навсякъде - и в реала и във виртуала, както е и в този форум...

-------------------------

И да добавя - сетивата възприемат информация. а не възприемат "сетивни неща".

Не става, твой избор е да приемеш състоянието на нещата или да ги "бориш", но каквото и да направиш, не можеш да промениш несъответствието. Има субекти с "по-ниско" ниво на отражение от твоето. Има и такива - с "по-високо". И с мен е така, както и със всеки друг. Самоосъзнаването като "точка" дава на субекта възможността да намери своето адекватно позициониране сред нивата.

Редактирано 18 декември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

мога директно ,да ти кажа,че ошо  е нямал и понятие от иудаизма като религия ..цитата е доказателството. обясних го веднъж..ако искаш го намери и прочети.

Много непростително е някой да няма понятие от иудаизма. Ама той и Мойсей е нямал... ако можеше да си види религията, едва ли би си я познал покрай всичките ѝ днешни вавилонски "подправки". Пък като срявнявам твоите мнения с възгледите на ортодоксалните равини, не знам вече дали и те имат?

Нито религията, нито народите, нито световете са нещо вечно, не е ли така? Но щом те прави щастлива да си го мислиш, представяй си го - ти живееш в истинския свят, будна ми Лилит.

 

 

 

....

За махленски клюки - нито имам желание, нито време.

Който разбрал - разбрал !

Редактирано 18 декември 201312 г. от Nickita (преглед на промените)

Аз пък друго не успявам да разбера, защо след като в учението на Ошо, дуалността се приема като плод на илюзиите ни, родени от мозъка ни, негов последовател заявява

 

 

Ха...я да видим, дали наистина в природата, няма нищо дуално ?

Има ли ден ?- има. Има ли нощ ? -има.Ако те хвърлим в ледено студено море през зимата, дали ще е все едно с това да те хвърлим в горещо джакузи

 

Прав е Рамуса, в природата няма дуалност, в нашите умни главици е.

На ментално ниво не се различаваме особено(ние-хората), друг е въпросът как "оцветяваме" илюзиите си, тук вече играе и едно друго ниво, за което пише Рамус и не е обидно, че там разликите ни вече са огромни(на нас-хората, да не сметнете, че сравнявам някого от тука пишещите)

Аз пък друго не успявам да разбера, защо след като в учението на Ошо, дуалността се приема като плод на илюзиите ни, родени от мозъка ни, негов последовател заявява

 

 

Прав е Рамуса, в природата няма дуалност, в нашите умни главици е.

На ментално ниво не се различаваме особено(ние-хората), друг е въпросът как "оцветяваме" илюзиите си, тук вече играе и едно друго ниво, за което пише Рамус и не е обидно, че там разликите ни вече са огромни(на нас-хората, да не сметнете, че сравнявам някого от тука пишещите)

Това което казва Ошо, не може да се разбере само от един цитат. Специално за теб  Нел :

 

 

"Запомни това: моите изявления са противоречиви, защото са правени за различни хора, правени са за различни съзнания. И колкото повече растеш, толкова по - противоречив ще ставам, толкова повече ще отричам това, което съм казал по - рано - защото то повече няма да бъде приложимо за теб. На твоето растящо съзнание аз ще трябва да откликвам по различен начин. Всяка промяна в твоето съзнание ще бъде промяна в моите изявления."

 

"Най-основното нещо, което трябва да се запомни е, че животът е диалектичен. Той съществува чрез дуализъм, той е един ритъм между противоположностите. Не можеш да си щастлив за вечни времена, иначе щастието ще загуби целия си смисъл. Не можеш да си винаги в хармония, иначе ще престанеш да осъзнаваш хармонията. Хармонията все отново и отново трябва да се следва от дисхармония, а щастието да се следва от нещастие. Всяко удоволствие има своя болка и всяка болка има свое удоволствие.

Докато човек не разбере този дуализъм на съществуванието, си остава в ненужна мизерия.

Приеми цялото, с всичките му мъки и всичките му екстази. Недей да жадуваш за невъзможното, недей да искаш само екстаз без агония. Екстазът не може да съществува сам, той има нужда от контраст. Агонията се превръща в черна дъска, така че екстазът да може да стане много ясен и силен, така както през нощта звездите са толкова ярки. Колкото по-тъмна е нощта, толкова по-ярки са звездите. През деня те не изчезват, а просто стават невидими - не можеш да ги видиш, защото няма контраст.

Помислете за един живот без смърт - той ще бъде една непоносима болка, едно непоносимо съществуване. Ще бъде невъзможно да се живее без смърт - смъртта дефинира живота, дава му някаква интензивност. Тъй като животът е мимолетен, всеки момент става ценен. Ако животът е вечен, кой ще го е грижа тогава? Човек вечно може да чака утрешния ден -кой тогава ще живее тук и сега? Тъй като утре има смърт, тя те принуждава да живееш тук и сега. Трябва да се гмурнеш в настоящия момент, трябва да отидеш до крайната му дълбочина, защото кой знае - следващият момент може да дойде, може и да не дойде."

 

"Ако в един момент се чувстваш щастлив, а в следващия момент си тъжен, ти не желаеш да приемеш основния закон на живота - двойствеността.

 

Запомни: колкото е по-висок върха на щастието, толкова по-дълбока ще бъде долината на нещастието. Разбирането означава да си наясно с този факт - не само да бъдеш наясно, но и едно дълбоко приемане на факта, защото не можеш да избягаш от тази закономерност."

 

ОШО

 

.....

Кой каквото ще да говори - ОШО е Велик !

Дано скоро дойде времето да разберете толкова очевидните истини, които казва !

Редактирано 18 декември 201312 г. от Nickita (преглед на промените)

"Запомни това: моите изявления са противоречиви, защото са правени за различни хора, правени са за различни съзнания.  Всяка промяна в твоето съзнание ще бъде промяна в моите изявления."

------------

"Най-основното нещо, което трябва да се запомни е, че животът е диалектичен. Той съществува чрез дуализъм, той е един ритъм между противоположностите.

============================================

Кой каквото ще да говори - ОШО е Велик !

Дано скоро дойде времето да разберете толкова очевидните истини, които казва !

 

когато човека говори и пише, той СЕ пише. Ошо - с неговите си думи. Коментиращите го - с техните. Както вече казах - весело е. Точно като за учебник, както вече неведнъж съм отбелязвал.

 

Когато някой е религиозен, поне стига до там че да го заяви ясно, и самоопределително. Това е да си "знаеш" кой си - на което и да е ниво, но поне да си даваш сметка. Религията те самоопределя и си изчистил претенциите - и своите и чуждите. На всяко ниво СУБЕКТА може да се самоопредели с разбирането че се самоопределя чрез нещо - в случая. В случая условен пример за това е именно Валкирия - ясен периметър и ясно виждане за собствения си периметър. Наясно е с това че има "други периметри"... Да, използваш идеологията, използваш нейните граници, описания... за да се позиционираш КОЙ СИ ТИ. Това й е работата на която и да е идеология. Но доколкото можеш да си дадеш сметка, че да - ползваш я, но това не е единственото във вселената, това не е нейния края, тя не свършва там. Когато някой е широко скроен няма значение кое му е конкретиката в нивото. Може да е всичко, но каквото и да е - има идея за "условните очертания" и че има "Оттатък".. и "Отсам". Не че ги няма типичните пристрастия към вярата... но каквито и да са залитанията, остава винаги място за "нещо друго", за различието... демек - ОТТАТЪК. Това, че се зачиташ в друговерството, че си готов да провериш, макар и да отхвърлиш. Всъщност - във вярването има множество разновидности - някои по-умерени, други - по-остри и крайни. Това е отражението на самия СУБЕКТ - колкото повече е неустойчив, толкова и вярването става по-крайно, по-остро.

-----

Но когато някой религиозен е толкова самоубеден, че говори истината и че "той не вярва", че е бунтар, че има свое мнение, че е свободен, че избира... значи че той още не знае че е религиозен. Дори не знае коя му е религията и че това е точно туй - религия. И че тя не е такава сама по себе си, а е такава, заради отношението на субекта към нея. Това е точен пример за несъзнателност. Не че само Ауми, локумка или никита е така, просто това са сравнително точни белези за несъзнателност. За това - че стоиш пред огледалото, но си заслепен от собствените си проекции, извън които все още "нищо няма". И докато си вживян в тях, те са твоята истина, твоят образ. Нищо че не е така извън самата илюзия. Ама какво говоря - как илюзия - това е "ИСТИНА"...!

 

Това е играта с понятието ИСТИНА. Особено е весело, когато се постулира че вярването Е истината, когато те са едно. Докато те двете са скрити зад една дума и няма разделение, няма ДВЕ неща, а е една дума, ВЯРВАНЕ и ИСТИНА са едно и няма нужда от "две" думички. Това са условни, но все пак "маркери" за ниво. 

Редактирано 18 декември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Всъщност в природата няма нищо дуално.

И аз вярвам, че е така.Поради тази причина обаче вярвам, че първоначалното възприемане по природа също не е дуално. То всъщност и както го описваш ти е сравнително (аналогово) до определен праг. Аз вярвам, че не само при първоначалните възприятия на най ниско ниво е така, но и на следващите нива и така нататък до най високите нива.Първоначално е сравнителното (аналогово, свободно, адекватно на самата природа) възприемане, след което се проявява ограничителния праг необходим за двоично отчитане и анализ на съответното ниво на данните и отсъждане дали се намираме в съответното необходимо ограничение. На най ниско ниво естествено това е единственото или едно от малкото съвместими със живота ограничения. На по високите нива естествено нещата не са толкова фатални, но принципа вярвам, че е същият.На високите нива вярвам, че е така защото като изследвам собственото си мислене, откривам, че първоначално свободно (сравнително, аналогово, ирационално, природосъобразно) задавам собствените си ограничения, след което дуалното мислене (анализът, дедукцията) ми помагат да оставам в рамките на това ограничение. Оставането в рамките на ограничението, или по точно дуалното (аналитично) отсъждане, дали съм в рамките на ограничението е необходимо за да знам фактически дали в момента се подчинявам на първоначалните възприятия и на ограниченията породени от тях или не се подчинявам.

Редактирано 18 декември 201312 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

 

тогава когато се изказва за религии-да.

 

к

дадено  е възможност ,на който си иска да се засели във нея и да пише дълги словесни излияния за хората,за тяхното "неправилно "поведение"...и каквото им се събира на душата ,за няколкото часа в които спят и не са в форума.

 

принципно ,историята на нета е пълна с такива заселници и те просто вече се познават и няма как да ги сбъркаш...те са "построили"своите  си къщички,кафененца и паркове за разходка/разбирай ,из всички теми/.

 

ходят си на гости по профилите,живейки в изкривената представа,че на някой му пука за тях или за шизофренията която сеят.кой се отказва от доза смях?

 

дебнат нормалните потребители и ги обвиняват за тотално невежи плебеи,стоварвайки  върху главите им обвинения за "духовен недостиг", и "духовно плебейство"...което  синтезират в едно "че те "не са като тях."..макар ,че това "като тях" е пълна енигма ,защото в най общите случаи те толкова са се омешали,че самите не знаят кои са.

 

на кой ,нормален човек му пука,за тия представления,в който актьорите се аплодират помежду си, а публиката си тръгва след първия антракт?!

 

такива ми ти работи драга ми,уит.....аз лично,  нямам в никаква такава степен духовност...признавам си.....но не се разкайвам

 

лек ден

За кого говориш, рядко поглеждам тук, а Ошо не съм го чела от години... ? По собствени наблюдения знам, че прагът на търпимост в обществото към разните форми на маниакалност все повече се вдига и никой не забелязва лудостта, дори да му извади очите; после реват, че нямало кой да ги отърве. С други думи, кое е нормално и кое не, никой не знае и не му пука. Ако му отърва, го приема и дори аплодира, ако не му отърва, плаче защо нямало репресии...

 

между другото все пак да те попитам - защо ми разхвърля постовете от онази тема, в която говорехме за шабата в три различни теми, така че никой да не може да свърже дори случайно разговора? Знам че си модератор, но за лична изгода не е феърплей ...  Всевишния ли искаме да измамим?

И аз вярвам, че е така.Поради тази причина обаче вярвам, че първоначалното възприемане по природа също не е дуално. То всъщност и както го описваш ти е сравнително (аналогово) до определен праг. Аз вярвам, че не само при първоначалните възприятия на най ниско ниво е така, но и на следващите нива и така нататък до най високите нива.Първоначално е сравнителното (аналогово, свободно, адекватно на самата природа) възприемане, след което се проявява ограничителния праг необходим за двоично отчитане и анализ на съответното ниво на данните и отсъждане дали се намираме в съответното необходимо ограничение. На най ниско ниво естествено това е единственото или едно от малкото съвместими със живота ограничения. На по високите нива естествено нещата не са толкова фатални, но принципа вярвам, че е същият.На високите нива вярвам, че е така защото като изследвам собственото си мислене, откривам, че първоначално свободно (сравнително, аналогово, ирационално, природосъобразно) задавам собствените си ограничения, след което дуалното мислене (анализът, дедукцията) ми помагат да оставам в рамките на това ограничение. Оставането в рамките на ограничението, или по точно дуалното (аналитично) отсъждане, дали съм в рамките на ограничението е необходимо за да знам фактически дали в момента се подчинявам на първоначалните възприятия и на ограниченията породени от тях или не се подчинявам.

Вярване и познание са изключително различни понятия в контекста в който са в условната ми концепция... Пак казвам, че думите имат значение само до отношението на самия СУБЕКТ, който се изразява с тях.

 

Главното несъответствие при разбирането на мисленето (отражението на света) е именно за ролята и значението на АВТОРА НА ТОВА МИСЛЕНЕ - "МИСЛИТЕЛЯ". Всеки СУБЕКТ има потребност от самодефиниция, чрез която да се самооТграничи от заобикалящия го свят и постепенно да се развие сложния процес по идентификация. Това е смисъла на понятието "АЗ". Процесите на идентификация и пораждането на идентичност, в своя най-широк план, са основата на целия вътрешен отражателен апарат във всички живи същества.

 

Човека разполага с уникална възможност за отражение на света и именно в него се реализират качествено нови възможности, които са още в своя зараждащ се етап. Именно заради това "дуалния принцип" е най-елементарния възможен вариант за интерпретативния механизъм. Неговата простота е водещото, поради което той получава своето разпространение.

 

Самия интерпретативен апарат в човека е реализиран на принципа на сравнението с предварително избран модел и така се получава "разпознаване". В случая най-важната особеност е именно избора на МОДЕЛа, по който се сравнява. Именно това заляга в основата на Дуалния принцип - защото той е най-простото ниво в него. ОТражението на света, основан на дуалното е първично и то е своеобразно "начало" по което тръгва вътрешното развитие.

 

Сложността на саморазбирането за "граница" е тясно свързана със самия СУБЕКТ. Неговите вътрешни потребности, определят отношението на СУБЕКТА към неговия собствен периметър. Вътрешно неустойчиви субекти тепърва използват "границите" като котви, за да се самодефинират чрез тях. За тях, това не са граници. Това са търсени, потребни и задължителни постаменти, които да служат за "опора". Всички дефиниции в социума са на това ниво, защото това е статистически водещото ниво сред него. Нуждата от еднопосочност, еднозначност, от твърди и неотменни напътствия, рецепти, водене... е заради същата тази вътрешна неустойчивост. Разбира се причините са много, и са в зависимост от широтата, която може да си позволи анализатора, защото високото ниво е тясно свързано със "широтата" на възгледите, като следствие на широкото психично поле, в сравнение с тия, за които са с по-ограничен диапазон - от възприятия, от отражения... и тяхното осмисляне.

 

След всичко това - няколко обобщения:

В определен етап от развитието си, никой МИСЛИТЕЛ не може да дефинира своите "граници". Наблюденията показват, че отвътре, в собствения си периметър, тия граници не са възможни за регистрация. Следователно - МИСЛИТЕЛЯ дефинира себе си чрез тях и за него те са като "хоризонта". И вътре в собствения си психичен периметър, всеки СУБЕКТ определя че "това е света".

 

Долавянето на границите може да стане и дедуктивно, но само по принцип и това не го прави да е практично.

 

Принципа за улавяне и дефиниране и изучаване на собствена граница, е когато е възможно да се докосне и "сравни" с психичен вътрешен аспект, който е отвъд нея... 

 

Съвсем нова фаза настъпва, когато в СУБЕКТА "узрее" възможността и даденостите за "САМОРЕФЛЕКСИЯ". Едно от първите признаци в нея е именно интереса към собствени действия, мисли, мотиви... към собствения свят.

Саморефлексия е сборно понятие, което е задължително, съпровождащо и съответствено на понятието САМОПОЗНАНИЕ.

Саморефлексията се проявява през забелязване на връзка между собствени действия, отношения и нагласи, спрямо възприятията за света и себе си... Тази "връзка" се задълбочава и става основата на разбирането за вътрешните проекции. Това изисква даденост дори и на физиологично ниво - нещо като аналог на "ОГЛЕДАЛНИТЕ НЕВРОНИ" които са в основата на реализацията на груповото битие., но с вече друга насока, и от друго "измерение"...

 

Нарастването на индивидуалния момент за СУБЕКТА в саморефлексия е най-естественото следствие и посока за него самия. Заедно с този индивидуален момент, нарастват самозначимостта, независмостта и самостоятелността.

Защо си мислите, че вие - винаги - сте прави, а че другите винаги грешат ?

Защото имате предварително изградени нагласи в ума си.

 

Реторичния трик - задаване на въпросително изречение, което всъщност не е въпрос, а е поставено за да се даде с него последващ "ОТГОВОР" доста добре позиционира допълнително нивото.

Бих попитал все пак относно разсъжденията в множественото число - кои сме тия "ВИЕ", и кои сте "ДРУГИТЕ"?

Как стана така, че НИЕ винаги сме "ПРАВИ" - според какво, според кого... това не е ясно - просто една импулсивна реакция излязла чрез думички..

 

Както вече написах - думите показват изразяващия се с тях. Отношението към думичките показва и отношението към СЕБЕ СИ. Отношението към себе си - липсата или наличието му... и в каква степен.

Редактирано 18 декември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Вярване и познание са изключително различни понятия в контекста в който са в условната ми концепция... Пак казвам, че думите имат значение само до отношението на самия СУБЕКТ, който се изразява с тях. Главното несъответствие при разбирането на мисленето (отражението на света) е именно за ролята и значението на АВТОРА НА ТОВА МИСЛЕНЕ - "МИСЛИТЕЛЯ". Всеки СУБЕКТ има потребност от самодефиниция, чрез която да се самооТграничи от заобикалящия го свят и постепенно да се развие сложния процес по идентификация. Това е смисъла на понятието "АЗ". Процесите на идентификация и пораждането на идентичност, в своя най-широк план, са основата на целия вътрешен отражателен апарат във всички живи същества. Човека разполага с уникална възможност за отражение на света и именно в него се реализират качествено нови възможности, които са още в своя зараждащ се етап. Именно заради това "дуалния принцип" е най-елементарния възможен вариант за интерпретативния механизъм. Неговата простота е водещото, поради което той получава своето разпространение. Самия интерпретативен апарат в човека е реализиран на принципа на сравнението с предварително избран модел и така се получава "разпознаване". В случая най-важната особеност е именно избора на МОДЕЛа, по който се сравнява. Именно това заляга в основата на Дуалния принцип - защото той е най-простото ниво в него. ОТражението на света, основан на дуалното е първично и то е своеобразно "начало" по което тръгва вътрешното развитие. Сложността на саморазбирането за "граница" е тясно свързана със самия СУБЕКТ. Неговите вътрешни потребности, определят отношението на СУБЕКТА към неговия собствен периметър. Вътрешно неустойчиви субекти тепърва използват "границите" като котви, за да се самодефинират чрез тях. За тях, това не са граници. Това са търсени, потребни и задължителни постаменти, които да служат за "опора". Всички дефиниции в социума са на това ниво, защото това е статистически водещото ниво сред него. Нуждата от еднопосочност, еднозначност, от твърди и неотменни напътствия, рецепти, водене... е заради същата тази вътрешна неустойчивост. Разбира се причините са много, и са в зависимост от широтата, която може да си позволи анализатора, защото високото ниво е тясно свързано със "широтата" на възгледите, като следствие на широкото психично поле, в сравнение с тия, за които са с по-ограничен диапазон - от възприятия, от отражения... и тяхното осмисляне. След всичко това - няколко обобщения:В определен етап от развитието си, никой МИСЛИТЕЛ не може да дефинира своите "граници". Наблюденията показват, че отвътре, в собствения си периметър, тия граници не са възможни за регистрация. Следователно - МИСЛИТЕЛЯ дефинира себе си чрез тях и за него те са като "хоризонта". И вътре в собствения си психичен периметър, всеки СУБЕКТ определя че "това е света". Долавянето на границите може да стане и дедуктивно, но само по принцип и това не го прави да е практично. Принципа за улавяне и дефиниране и изучаване на собствена граница, е когато е възможно да се докосне и "сравни" с психичен вътрешен аспект, който е отвъд нея...   Съвсем нова фаза настъпва, когато в СУБЕКТА "узрее" възможността и даденостите за "САМОРЕФЛЕКСИЯ". Едно от първите признаци в нея е именно интереса към собствени действия, мисли, мотиви... към собствения свят.Саморефлексия е сборно понятие, което е задължително, съпровождащо и съответствено на понятието САМОПОЗНАНИЕ.Саморефлексията се проявява през забелязване на връзка между собствени действия, отношения и нагласи, спрямо възприятията за света и себе си... Тази "връзка" се задълбочава и става основата на разбирането за вътрешните проекции. Това изисква даденост дори и на физиологично ниво - нещо като аналог на "ОГЛЕДАЛНИТЕ НЕВРОНИ" които са в основата на реализацията на груповото битие., но с вече друга насока, и от друго "измерение"... Нарастването на индивидуалния момент за СУБЕКТА в саморефлексия е най-естественото следствие и посока за него самия. Заедно с този индивидуален момент, нарастват самозначимостта, независмостта и самостоятелността.

Разбрах те още предния път и нямам въпроси. За мен се изразяваш ясно. Имаш ясна мисъл. Когато имах въпрос, го зададох и ти ми отговори така, че да те разбера. Не съм съгласен естествено, но не е и необходимо да достигаме до съгласие. Добре е, че като интелигентни хора си изяснихме позициите. Или поне ти изясни своята. Към моята не си задавал въпроси, което предполага, че или си я разбрал или нямаш интерес. И в двата случая уважавам свободата на избора ти.

Разбрах те още предния път и нямам въпроси.

Хм, стана ми интересно, ти си първия, който направо пише, че "разбира". Тук вече ми хрумва един въпрос - просто за изясняване на мен самия, как, доколко и какво е точно твоето отражение, което ти наричаш "разбиране".

 

Та захванахме въпроса за "границите", избрах напосоки нещо - Принципа за улавяне и дефиниране и изучаване на собствена граница, е когато е възможно да се докосне и "сравни" с психичен вътрешен аспект, който е отвъд нея...  Ето и въпроса ми - според теб каква е твоята интерпретация на това изречение? Не е нито изпит, нито е тест. Целта е просто да изясня на себе си нещо...

 

Има и едно изречение, което ми направи впечатление - това е, че "съгласие не е необходимо да го достигаме". Да, и за мен това е така.

Хм, стана ми интересно, ти си първия, който направо пише, че "разбира". Тук вече ми хрумва един въпрос - просто за изясняване на мен самия, как, доколко и какво е точно твоето отражение, което ти наричаш "разбиране". Та захванахме въпроса за "границите", избрах напосоки нещо - Принципа за улавяне и дефиниране и изучаване на собствена граница, е когато е възможно да се докосне и "сравни" с психичен вътрешен аспект, който е отвъд нея...  Ето и въпроса ми - според теб каква е твоята интерпретация на това изречение? Не е нито изпит, нито е тест. Целта е просто да изясня на себе си нещо... Има и едно изречение, което ми направи впечатление - това е, че "съгласие не е необходимо да го достигаме". Да, и за мен това е така.

В болднатото имаш предвид принципа на умозрително осъзнаване на собствените ограничения. "Вътрешен аспект", това е нещо което можем да постигнем само чрез съзнанието си, ако нямаме възможност за допълнителни опити и статистика. С думите "отвъд нея" имаш предвид това, което аз наричам "логическа грешка", защото иначе сме "вътре в нея".Аз с това съм съгласен, както вече съм написал в по предният си пост. Съгласен съм и с това, че природата не е дуална. Гледам и ти се съгласи с това, че не е необходимо да достигаме съгласие.Не съм съгласен с разбирането ти за дуално възприятие и дуално мислене. Затова ти и зададох въпроса, на който ти подробно и ясно отговори. Става ясно, че ти не вярваш във вярата. Друга религия изповядваш, не моята. Единствения начин да спорим, ако не проявяваме взаимно уважение е да се стреляме на дуел. Е, може и да хвърляме жребий и жребия да реши кой прав, кой крив. Според мен, хора с твоята религия трудно правят крачка по посока на събеседника. Комуникацията е безсмислена оттук нататък.

Това което казва Ошо, не може да се разбере само от един цитат. Специално за теб  Нел :

 

 

 

Тъй като съм специално удостоена, редно е специално да отговоря.

Благодаря!

Много добре разбирам какво говори Ошо, нещо повече-живея по начин, много близък до този, който той проповядва. Иначе казано-съм отдавна в практиката и теорията ми изглежда просто игра на думи, Ауми.

Няма по-добър и велик учител от живота.

Редактирано 19 декември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

"Моралистът който осъжда настървено, непрекъснато порицава; за него всички са грешни. Тогава се чувства добре, егото му е удовлетворено. Защо прави това? Защото навсякъде той вижда това, което е подтиснал в себе си - гняв, секс, завист, алчност, омраза... И умът му ще става все по-уплашен, злобен, гневен и сърдит, егоистичен и сексуален. Това е неестествено.

Човек притежава същите качества, които осъжда в другия."
- ОШО

"Моралистът който осъжда настървено, непрекъснато порицава; за него всички са грешни. Тогава се чувства добре, егото му е удовлетворено. Защо прави това? Защото навсякъде той вижда това, което е подтиснал в себе си - гняв, секс, завист, алчност, омраза... И умът му ще става все по-уплашен, злобен, гневен и сърдит, егоистичен и сексуален. Това е неестествено.

Човек притежава същите качества, които осъжда в другия."

- ОШО

Писанке, хубаво е понякога да осмисляш цитатите, които постваш.Това е изключително тъпо клише.

Ти ако осъждаш кражбата, изнасилванията, убийствата, това означава ли, че си крадлива, насилница и убийца.

"Моралистът който осъжда настървено, непрекъснато порицава; за него всички са грешни. Тогава се чувства добре, егото му е удовлетворено. Защо прави това? Защото навсякъде той вижда това, което е подтиснал в себе си - гняв, секс, завист, алчност, омраза... И умът му ще става все по-уплашен, злобен, гневен и сърдит, егоистичен и сексуален. Това е неестествено.

Човек притежава същите качества, които осъжда в другия."

- ОШО

 

Не е толкова важно дали притежава или не притежава дадени черти, колкото на преден план при съденето стои стремежът да се издигне в собствените си очи /супириър/. Съденето Ошо го бърка с критиката ми се струва. Може би не е обичал да бъде критикуван и не е умеел да извлече нещо ценно за себе си от това. Оттам и доста елементарното и малко плоско звучене на цитата, който си дала.

цитирането тук няма никакво значение - става въпрос точно за психология и някои основни принципи в психоанализата. Въпроса за проективните особености и техните проявления нито е нов, нито е специален. Той работи с процеси, които до голяма част са несъзнателни и няма как да е социално популярен.

Но и за разлика от цитата не са еднозначни - в смисъл заложеното в думите е опростено за целите на самия изказ. В същината си е много по-сложно и именно - проявленията не са еднозначни и еднопосочни. Тук е само дефинитивен условен пример - едно от проявленията във взаимовръзката си...

И да каже човек че е чак толкова особена или скандална идеята, няма защо - библейската "греда в окото" е основана на подобност, както и много други "народни" алегорични или притчови извадки. Невъзможността средностатистическата личност да дефинира собственото си поведение и мотиви, като ги запълва и заменя с игра на нейни вътрешни проекции, стои в основата на въпросните думи.

 

Между другото - критиката, като поведенческо или социално явление се опира на същите особености. Просто когато звучат думи, опитващи се да изразят сложни постановки, винаги в тях се опростява за целите на изказа. Особено ако трябва да се свежда по ниво. А после идват неразбралите и се почва че "нещо не било така". Да - не е така. Някои много ги дразни условността в комуникацията и винаги се стремят да са "верни и правилни". И между другото - това също е въпрос на вътрешни дефицити, и мотива за такова поведение е компенсационен автоматизъм.

Редактирано 15 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

Между другото - критиката, като поведенческо или социално явление се опира на същите особености. Просто когато звучат думи, опитващи се да изразят сложни постановки, винаги в тях се опростява за целите на изказа. Особено ако трябва да се свежда по ниво. А после идват неразбралите и се почва че "нещо не било така". Да - не е така. Някои много ги дразни условността в комуникацията и винаги се стремят да са "верни и правилни". И между другото - това също е въпрос на вътрешни дефицити, и мотива за такова поведение е компенсационен автоматизъм.

 

  Всички имаме вътрешни дефицити, Рам, разбира се различни качествено и количествено.

А опростяването не е лесна работа.

Дали другият е прав или не, критиката не заплашва по никакъв начин.

Критиката не е присъда. Критиката е като антивирусна програма и е сигнал, че в системата има бъг.

Ако някой ме критикува и има право и наистина греша някъде – много добре. Това ще ми даде възможност да осъзная нещо, което е оставало скрито за мен. Отстрани се вижда по-добре.

 

Ако смятам, че не е прав, тогава няма защо да се нервирам или да реагирам както е в случая с цитата на Ошо, който е пълен с гневни и осъдителни думи към онези, които съдят. Крадеца вика дръжте крадеца. Съдията вика "не съдете"!

  Всички имаме вътрешни дефицити, Рам, разбира се различни качествено и количествено.

А опростяването не е лесна работа.

Не зная дали "има" или "няма" - каквото и да е. В моето отражение на света нещата са относителни и зависят от отправните си точки.

Дали нещо е голямо или малко, напред или назад, бавно или бързо... е точно както и "имането и нямането".

 

По принцип е наивно да се цитира. За мен е това издава за цитиращия огромен вътрешен дефицит.

А да се цитира и разискват думички на ОШО е по-скоро подигравка с човека. Обаче няма какво друго да направи един обикновен потребител на въпросните думички. Той се моделира по тях, той търси нещо, което на него му липсва, отразява се вътрешния му дефицит и именно той ще се фокусира сред нещо, което е около него , до което той ще се докосне... И - да, "ето я истината". Ма кви мъдри слова, ма каква истина говорят...

Скоро във фейсбук поредната женска групичка, беше напускала линк с цитат от ОШО в рамка от красиви и цветни образи, А в текста се говори за смисъла на това да не се повтаря, че оригиналното, че смисленото е именно творчеството - а то е създаването не нещо ново, на нещо различно.... А те - просто си ги копират и после се вдъхновяват една на друга колко било "истина"... Тази тема още със създаването си зададе много ниско ниво и затова получи и масовост. И на тласъци, периодично си избликва поредната

И всички много добре знаят че това е доста разпространено и се среща навсякъде по всички реали - и виртуалните и тия , дето само ги наричат "живи"... 

--------------

Опростяването, НЕЛ, не е "лесна" работа. Насоката е ясна, принципа също - въпроса на някого, както и начина и особеностите на комуникацията му с околните издават неговия собствен сигнал. Той не разбира това, няма и идея за него - това е извън неговите възможности за отражение (не говоря за перцепция, но и чиста перцепция няма никакво значение без да е "отразена" - интерпретирана, разпозната).  Когато сигнала на някой се излъчва, той е своего рода маяк - дава информация за субекта, който издава сигнала. По този начин се определя и канала за "връзка" който въпросния субект е във възможностите му да отрази и евентуално да резонира. Оттам нататък вече е простото - да се нагоди някаква информация до честотата на потребителя си. За целите на това се налага винаги и без изключение да се опростява, обикновено да се привежда в линейност, в причиноследствени вериги, да се обличат в логични взаимовръзки. За други пък  с по-слаби ментални възможности и това не върши работа - за тях е нужна мистика, да се махнат възможните отговори, да се остави свободен полета на страховите им фантазии... При други моменти - да се насища с отношение, по възможност позитивно. Някои пък търсят обратното - негативно... И въобще е една бъркалка.

Думите на ОШО винаги са в определен контекст. Това е заявено от самия него на доста места и се вижда ясно, дори и да не го заявявал директно. Защото има всякакви думи - спрямо "въпросите", контекста, нивото на общата група, мястото... Казвам го като човек, който сам изучавах тия неща и при първото ми появяване пред група имах възможността да експериментирам. Повечето от техниките за работа с "публика" се ползват заради въздействието, заради целите... Тук посоката е друга, но това не променя общите принципи на взаимодействие.

 

Когато са в група е най-лесно - тогава се вижда кой е елемента с най-ниско ниво и дали останалите му резонират ( а най-често ДА) и винаги общото на която и да е група е винаги най-ниското ниво. Когато им трябва "общо" - именно на него резонират всички. Това е един от  основните положения в раздела ПСИХОЛОГИЯ НА ТЪЛПАТА. Това е прост и елементарен извод, който всеки може да направи и от форума, особено от абстрактните раздели като тоя в него. Дори и в тази тема...

-------------------------

Но най-странно ми беше когато открих колко е значима бройката на ... бих казал меко "психотичните дефицити" при много от пишещите тук. Да - психичните недостатъчности и разтройства са доста и в моменти на изостряне и пристъп ясно си личи именно по написаното и "сигнала, който издава то".

 

Не казвам нищо - всеки кара както и според което може. Всеки се спасява както реши. Но на моменти всички възможности за някаква стойностна комуникация веднага се компрометират от хора с ниско ниво. И въпроса не е в него, а че ниското ниво винаги има способността да "тегли" към себе си, само заради простия факт, че него го имаме "всички". И стремежа към същностен обмен се превръща лесно в празно бърборене.

Все пак - това е мат'ряла в масовите форуми и това е въпрос на даденост. Това е положението и нито има смисъл, нито е нужно нещо да се "променя".

 

Я да видим сега - "анализаторите" - последните думи дали са КРИТИКА... и според кои (чии) критерии? 

Редактирано 15 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

По принцип е наивно да се цитира. За мен е това издава за цитиращия огромен вътрешен дефицит.

Според мен, обаче, да се цитира е по-коректно отколкото да се преразказва нещо си и то без да се посочва източника, т.е. да се представя нещо, което сме чули и прочели за наше лично изобретение. Говоря по принцип - никой да не го приема лично. Също така, ако темата е за Ошо примерно, както е тази, то не виждам нищо по естествено от това да се цитира Ошо, защото темата е имено за това как различните участници интерпретират неговите слова. Друг въпрос е, ако човек използва нечие мнение като отправна точка, за да развива някакви собствени идеи, които излизат извън границите на темата. В това, разбира се, също няма никакъв проблем.

Да се подхожда с негативизъм към цитиране на Ошо в темата, в която се обсъжда Ошо, е несериозно.

Според мен, обаче, да се цитира е по-коректно отколкото да се преразказва нещо си и то без да се посочва източника, т.е. да се представя нещо, което сме чули и прочели за наше лично изобретение. Говоря по принцип - никой да не го приема лично. Също така, ако темата е за Ошо примерно, както е тази, то не виждам нищо по естествено от това да се цитира Ошо, защото темата е имено за това как различните участници интерпретират неговите слова. Друг въпрос е, ако човек използва нечие мнение като отправна точка, за да развива някакви собствени идеи, които излизат извън границите на темата. В това, разбира се, също няма никакъв проблем.

Точно ! Темата е за философията на Ошо, а не за философията на Рамус или на някой друг.

Моля, Рамус, ако толкова желае да развива своя философия, да си отвори специална тема по въпроса, където да се обсъждат неговите умствени прозрения.

 

 

_ramus_, на 15 Яну 2014 - 6:44 PM, написа:

. В моето отражение на света нещата са относителни и зависят от отправните си точки.

Дали нещо е голямо или малко, напред или назад, бавно или бързо... е точно както и "имането и нямането".

 

къде е казано,че темата трябва да бъде само  възхвала, на ошо?самата авторка ,допуска по широко разглеждане на философията му ,още в анонса :

 

 

 

 

Точно така. Никой не може да забрани критиката - била тя спрямо Ошо, спрямо Буда, спрямо Исус, или спрямо която и да е философия, религиозно учение или герой от религиозна книга.

Редактирано 16 януари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Според мен, обаче, да се цитира е по-коректно отколкото да се преразказва нещо си и то без да се посочва източника, т.е. да се представя нещо, което сме чули и прочели за наше лично изобретение. Говоря по принцип - никой да не го приема лично. Също така, ако темата е за Ошо примерно, както е тази, то не виждам нищо по естествено от това да се цитира Ошо, защото темата е имено за това как различните участници интерпретират неговите слова. Друг въпрос е, ако човек използва нечие мнение като отправна точка, за да развива някакви собствени идеи, които излизат извън границите на темата. В това, разбира се, също няма никакъв проблем.

Всичко казано след тия ми думи всъщност е именно в темата за ОШО и НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ...

 

Форум е място което по дифоулт всеки пишещ изразява себе си, през нещо, което останалите наричат "гледна точка". Предишното ми написано (за цитирането) е просто обикновена гледна точка. Тя има своите аргументи и основания. Но тя е гледна точка от переспективата на СУБЕКТ, който има възможността да има своя лична независима позиция не от сглобяване на заучени положения, без да се налага да се ползва общоприетия навсякъде идеен "КОЛАЖ" от идеологични социални фрагменти.

 

Разбира се, че позицията съответства на субекта. От същата гледна точка и переспектива от която виждам аз, като субект, темата за ОШО нито е за ОШО, нито е интерпретациите на думите му. И как би могла да е...

 

Я да видим - как е нужно да се интерпретират думи някакви, на някого си... Това били думи на ОШО - но какви думи са това - умишлено подбрани фрагменти, които единствената им цел е само да се използват за опори на тия, дето ги нямат, а на други - да се дефинират според тях като изразят типичното за форумите лично отношение - дали интелектуално, дали не толкова - според изразяващия.

 

Нима за това са думите? Нима това е "тема за ОШО" или тема за неговата философия. Вижте самото заглавие - ТЕМА ЗА ОШО И НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ. Цялата тема след това заглавие всъщност е ОФ-ТОПИК. Причини - много прости - ОШО е никой... той нищо не е. Той е просто един образ в очите на всеки от пишещите тук. Някои с един образ, други - с друг образ. Нима образа съответства на ОШО. Кой образ е равен с оригиналния човек? А нечий образ, съставен заради нуждата на съставящия от един или друг свой дефицит? - ето това се обсъжда. Не само тук... Тук има значение единствено и само да е място на което да може да се начесва сърбежа... и това се смята за естествено и обикновено... И както и "тема за ОШО" така са и другите теми

С други думи, всички тук обръщат всичко до това да задоволят своите потребности от едно или друго... в стремежа си да са едни или други в своите очи, като се представят пред "очите на останалите". Но всичко е само образи... Всичко - нито един тук не контактува лично и директно с друг субект - всичко е дистанцирано и виртуализирано, само и само да даде свобода на ...

 

Те думите какво са. Ако всеки от вас направи примерен микс от малкото "лично творчество" във форума нА който и да е от пишещите. Това е лесно - не ми се играе вече, че е доста усилия, но не е4 трудно да се сглоби от думите на всеки, каквото ми е угодно на мен. Обръща се всичко на един безкраен и извечен пример за намиране на всичко, само и само да се запази "чопленето". И накрая - каква остава основната цел - едно обикновено потребителство. Защото ползването не означава СЪЗДАВАНЕ. Защото нито едно прасе не е творец, то е само консуматор и изпълнител на генетични и неврални програми. Но социото така се е навързало... и така е завзето от потребителството, че никъде не остана място за СЪЗДАВАНЕ...

 

Аргументите на СКЕПСИС са от гледна точка на друга переспектива - също имат основания и са съответни на автора си, както и всеки един пост съответства на переспективата на автора си.

 

Да се подхожда с негативизъм към цитиране на Ошо в темата, в която се обсъжда Ошо, е несериозно.

А, така ли - интересно е ти да не би да обсъждаш ОШО? И ако да - нима това е сериозно? Нима това е по-сериозното.

И един въпрос - малко по-така - по какво ти заключи че това е НЕГАТИВИЗЪМ, кое точно, как точно... Или просто написа да изглежда на интелектуална една обикновена първосигнална реакция? Малко анализ, ще си позволиш ли... или просто ще го отминеш?

 

Примера е именно по въпроса за КРИТИКАТА... а всъщност всички реагират лично заради личната реакция. защото критикуването на идейната платформа на който и да е човек, рефлектира върху неговите устои и реакцията му към това винаги е защитна. Но това не е целта на КРИТИКАТА ВСЪЩНОСТ, защото анализа и личното отношение нямат нищо общо в същината си. Но през ниво на субект - те се сливат в едно общо цяло и това е толкова разпространено, че се приема за обикновено и естествено. И няма как да е така - всяко разклащане на устои за който и да е СУБЕКТ е атака към неговата същност. И това е най-елементарното доказателство за начина и това на което субекта построява своята идентичност. Защото за СУБЕКТ, за който идентичността му не е на неговите убеждения, то той няма никакъв проблем към убежденията си да са едни или други. И да се променят или не.

 

Точно ! Темата е за философията на Ошо, а не за философията на Рамус или на някой друг.

Всъщност всички теми, където и да било всеки тук пише своето верую. За някои то е развито и си го наричат "философия", за други - е просто скалъпени и накърпени парченца, събирани от социалните канали - който каквото докопа.

Затова казах че цялата тема е точно като авторката си - Защото ОШО никога не е имал философия. Никога. Той никога не е бил философ. Не е създавал, нито е защитавал доктрина или философия. не е бил месия, не е бил нито академик, нито философ, будист, ведантист, ислямист или християнин. Не е бил физик, нито комунист, индиец, или индиАнец, запалянко, или фен. Какъв тогава е бил - няма как да се разбере. Той не е бил това, което е угодно да се вижда за него на някого или на някои, водени от собствената си потребност да си конструират реали.

Но за такива като теб - както и за ошо, така и рамус си имал философия. И то на последния - такава, каквато ти самата няма как да си нагласиш, нито да я разбираш, нито да я обсъждаш. Но това за рамус не е философия. И за ОШО не е, но теб какво да те интересува - за теб е ясно кое е важно. както е и очевидно разбирането ти за всичко останало - защото така виждаш, така отразяваш... Така ти е подреден света, за да можеш да се построиш спрямо него ти коя си. И всъщност примера с теб е типологичен, защото е принципен условен модел, през примерно описание.

 

Мляскането с уста на всякакви имена, представени в каналите на социума, такава им е съдбата - дали Ошо, Буда, Кант, Исус... са стигнали до нивото всеки да си ги дъвче, само и само да се угоди до някаква форма на стъкмистика, според която да добие котва сред една празна безкрайност. Има такива теми тук за достатъчно примери. И няма нужда от никакви доказателства, за да се изведе.

Това няма нищо общо със същината на тия условни имена, с оригинала, с живия човек зад тях. Дори идолите на всеки един от вас, са затънали до тази си принизена роля - да се направи модел на вярване, да се проектират образите, които умело съшити да играят ролята си да се идентифицирате по тях. И всъщност - всеки и всичко в живота по този начин опира до същото... И тук, както и навсякъде, се пише именно това.

==================================================

Това е просто гледна точка - къде е проблема в нея за останалите. Я да видим реакциите - някои с повече отношение и съответно защита, други - по-малко и с повече аргументи. Но зад аргументите и реакциите какво стои... Нуждата да се защити задължително собствената гледна точка за едни опира до аргументи, за други - като реактивно защитно отношение. Но и в двата случая стои нуждата на СУБЕКТА от непрекъснато утвърждаване на своята нагласа и убеждения, чрез използване на някакви средства, през призмата на едно или друго. Цитираните имена, тяхната същинска стойност, тяхната същинска дълбочина... за никого от поклонниците всъщност няма никакво значение - важното е да има мегдан за (само)доказване... И това никога... ама никога не спира. И няма как.

 

Може би изглежда на четящите тук, че аз просто излагам моето верую. Нека така им изглежда, за да стигне до някаква форма на приемливост.

Редактирано 16 януари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)